РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330107586 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес ************,
против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-
46, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата
следните суми: сумата от 20 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № ****** от ********, и сумата от 50 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ********** от **********, ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на депозиране на исковата молба.
След допуснато изменение на исковете, чрез увеличение на техния размер по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК, размерът на иска за възнаградителната лихва е увеличен от 20 лв. на
134,50 лв., а този за неустойката – от 50 лв. на 685,36 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем №
*******. Ищцата счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Посочва, че в договора не били посочени условията за
прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във
времето с изплащането на всяка една вноска. Поддържа, че договорената възнаградителна
лихва в размер на 35 % била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди и
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на общата
сума, дължима от потребителя, не се съдържали конкретните параметри на общата дължима
сума. Липсата на яснота водила до извода, че в договора няма разписани ясни правила,
които да определят как се определя общата сума, дължина от потребителя и от какви пера е
съставена. Поддържа, че уговорената договорна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Нищожна била и предвидената неустойка, също поради
противоречие с добрите нрави. Счита, че платени по договор суми за договорна лихва и
неустойка били недължимо платени, при начална липса на основание. Моли за уважаване на
1
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен
отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва да са налице
сочените от ищцата основания за недействителност на договора за заем, като излага
подробни съображения за всеки от наведените от ищцата пороци. Сочи, че при фиксирана
липса липсвало задължение в договора да се съдържа информацията по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Твърди, че изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК се прилагало само в случай на различни
лихвени проценти за целите на погасяването т.е. в случая ГПР е фиксиран и няма
възможност за неговата промяна. Общите условия били инкорпорирани в самия договор,
който бил подписан на всяка страница от потребителя. Оспорва доводите на ищцата за
нищожност на претендираната неустойка. Дори и да се приеме, че неустойката е
прекомерна, счита, че това не водило не нейната нищожност a priori, а следвало само да се
намали нейния размер. Твърди, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.33,
ал.1 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател, и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ******* от **********, с
който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 750 лв., при фиксиран ГЛП по заема
– 35 %, и посочено ГПР от 41,71 % и обща дължима сума – 893,88 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1
от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да
предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: 1./ да осигури две
физически лица поръчители, отговарящи на посочени в клаузата изисквания, вкл. да имат
месечен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор и да
нямат задължения към други банки или финансови институции; 2./ да предостави банкова
гаранция с бенефициер – ответното дружество заемодател, за сума, равна на общата сума по
кредита. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от
кредитополучателя в размер на 685,36 лв., в случая, че не осигури едно от посочените
обезпечения в срок.
Представена е от ответното дружество и неоспорена от ищцата справка за извършени
плащания от Д. Й. Т. към „Изи Асет Мениджмънт” АД по процесния договор за кредит.
Видно от същата ищцата е превела общо сумата от 1570,81 лв., от които за погасяване на
главницата – 750 лв., за възнаградителната лихва – 134,50 лв., и за неустойка – 685,36 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******* от ********, при което
ищцата е имала качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва
със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да
намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба
за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22
ЗПК. Неоснователно дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при
изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя, въпреки че
процесната неустойката е разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената
неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при
определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С
2
процесния Договор за паричен заем № ******* (чл. 4, ал. 1 от същия) длъжникът е задължен
да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не
обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорното
задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от
посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно
разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено
това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да
плати по договора (тя не е в размер от 893,88 лв., защото същата се завишава с посочената
неустойка от 685,36 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл не е посочен и коректния и действително
приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при
неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база положително ще
надхвърли посочените в текста на договора 41,71 %. За последваното дори не са необходими
специални познания, тъй като размерът на неустойката е почти равен на този на главницата,
а срокът на договора е 52 седмици, т.е. по-малко от една година. Следователно и годишния
процент на разходите също не е посочен точно и коректно в договора, което отново се явява
нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор
за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
Предвид горното съдът споделя съображенията в исковата молба, че процесната
клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора за
паричен заем № ****** от ******* неустойка реално излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което личи от предвидените в
договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към
евентуалните поръчители, а така също и от изискването за предоставяне на банкова
гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи
изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да
върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита
възнаградителна лихва. В тази насока начислената сума за неустойка е следвало да бъде
включена освен в ГПР, но също и в годишния лихвен процент. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
възнаградителната лихва – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което отново води до
недействителност на целия договор по аргумент на чл. 22 ЗПК.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал.
1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки.
Видно от представената справка за извършени плащания ищцата е платила сумата от 134,50
лв. за погасяване на възнаградителната лихва и 685,36 лв. за погасяване на вземането за
неустойка по процесния договора. Следователно претедирите суми се явява недължимо
платена по клаузите за договорна лихва и за неустойка и на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД подлежат на връщане.
С оглед на горното исковете се намират за основателни и доказани по размер, поради
което ще се уважат. Като законна последица от уважаването им, в полза на ищцата ще се
присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба
до погасяване на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК
и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В
нейна полза следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на в полза на ********* следва да се
присъди сумата от 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на
3
ищцата по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, да заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес **************, сумата
от 134,50 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ********* от *********, и сумата от 685,36 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ******* от ********, ведно със законната
лихва върху двете суми от датата на депозиране на исковата молба в съда – *******, до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, да заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********, с адрес *****************,
сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет. 2, офис 40-46, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на *********, БУЛСТАТ
***********, със служебен адрес ************, сумата от 360 лв. с ДДС, представляващо
адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото
дело.
Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка:
IBAN: *************, банка „***************“ АД.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4