Мотиви
по Н.О.Х.Д.№255/2016г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ 182/2014 г. по описа на
СДВР (пр.пр.№10679/2014г. по описа на СГП) срещу П.И.К. за престъпление
по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия
П.И.К. е повдигнато обвинение за това,
че на 09.07.2014г. около 20:20 часа в
гр.София, ул.“******4, заедно с Т.Л.Н., И.Й.Г., И.П.Р. и Х.П.М. отвлякъл Д.Т. (G.T.),
роден на ***г. в Италия, италиански гражданин, като след преследване и
принудително спиране на л.а марка „КИА“, модел „Сиит“ с ДК №******- таксиметров
автомобил на фирма „Йелоу такси 333“ против неговата воля извели от автомобила
и против неговата воля качили Д.Т. в л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК №******,
собственост на Д.В., управляван от Х.П.М. и го отвел против неговата воля до
гаражна клетка №1 на адрес: гр.София, кв.Симеоново, ул.”ЦСИО-******,
след което го отвел против неговата воля на адрес в гр.София, кв.Княжево, ул.”******в
апартамента на ет.2 и около
09.00 часа на 10.07.2014г. отвел пострадалия
против неговата воля на адрес: гр.София, ул.”******където в
10.30 часа на 10.07.2014г. бил освободен от
органите на МВР като деянието е извършено от повече от две лица, а именно от
пет лица.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия К. за вмененото му с обвинителния
акт престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. Прокурорът е
категоричен, че от събрания по делото доказателствен материал може да се
направи безспорен извод, че на инкриминирата дата заедно с Т.Н., И.Г., И.Р. и Х.М.,
спрямо които производството е приключило със споразумение, подсъдимият е
отвлякъл св.Д.Т.. Съпоставяйки основните обективни елементи на престъплението
отвличане с доказателствата по делото, СГП кредитира изложеното от пострадалия.
Набляга на факта, че същият категорично е посочил и разпознал подсъдимия К. като лицето, което въпреки
нежеланието му го е извадило от таксиметровия автомобил, в който се е возел,
хванало го е за ръката и насила го е вкарало в друг лек автомобил, което вече
изпълва съставомерността на престъплението по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. Акцентира се, че престъплението е
довършено в момента, в който е било принудително променено местонахождението на
пострадалия, независимо, че К. не е
упражнил насилие спрямо Т. и че си е тръгнал в определен последващ момент. Обвинението претендира от
субективна страна, деянието да е извършено виновно при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал принудителното преместване в
пространството на св.Т. и го е целял. При индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия, прокурорът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало и изтеклия период от извършване на
деянието. Поради това за справедливо намира на К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
/три/ години, изтърпяването на което на осн. чл.66 от НК бъде отложено за срок
от 5 /пет/ години.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия – адв.Р. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Открива
редица недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, касаещи противоправно
поведение на К., поради обективна липса
на такова. Набляга на факта, че според показанията на св.Н., 09.07.2014г.
е бил вторият работен ден на подсъдимия, поради което и по никакъв начин не бил
могъл да бъде ангажиран с действия, насочени към сломяване волята на Т. да промени
местоположението си. Базирайки се на показанията на част от свидетелите, се
отхвърля като несъстоятелна тезата К.
да е възнамерявал да
спира таксиметровия автомобил. Приоритет като независими се дава на показанията
на св.Г. и св.Н., които според защитата потвърждават, че таксиметровият
автомобил не е спрял принудително. Анализирайки показанията на част от очевидците,
адвокатът извежда и недоказаност на каквито и да било действия от страна на К. по извеждане на Т. от таксиметровия
автомобил без негово съгласие. По-насетне набляга
се на заключението
на съдебно-медицинската
експертиза, сочеща кръвонасядания на лявата подмишница на Т.,
а не в областта на лакътя, както е посочено в обвинителния акт, дори и да се
игнорира факта, че пострадалият е освидетелстван шест дни след
случилото се. За опровергано се приема и вписаното от
прокурора твърдение К. да е отвеждал Т. на посочените адреси в гр.София, а още
по-малко да е отправял застрашаващи живота му думи или изрази. Защитата набляга на
безспорно доказаното, че подсъдимият се е прибрал вкъщи преди полунощ на 10.07.2014г., което изключва възможността да е отвел св.Т. ***
обобщение, внимание се обръща на обстоятелството, че преобладаващата част от показанията
на свидетелите, подкрепящи обвинението са приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК
с оглед забраната по чл.281, ал.8 от с.к. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме подсъдимият К. да е осъществил
елементите от престъплението отвличане, адв.Р. намира за резонно приложение на
чл.9, ал.2 от НК като отчита добрите характеристични данни на подсъдимия,
факта, че е награждаван като служител на МВР и т.н.
Подсъдимият П.К. се възползва от правото си по
чл.115, ал.3, вр. чл.55 от НПК и дава обяснения в хода на съдебното
следствие след приобщаване обясненията му от досъдебното производство на осн. чл.279,
ал.1, т.4, пр.1 от НПК след първоначален отказ да даде такива. Пред СГС отрича да е имал каквото и да било съприкосновение с пострадалия Т..
Насочва вниманието на съдебния състав към проведен разговор между двамата служители
на СОТ, възприели случващото се като битов скандал, който не е налагал чужда
намеса. Посочва конкретното си местоположение в л.а., в който се е намирал и
пострадалият Т..
В правото си на
лична защита, К. поддържа изложеното от защитника си. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за оправдаването си.
СЪДЪТ след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.И.К. е роден на ***г. в гр.П., българин, български
гражданин, с пост. адрес: гр.София,
ж.к.“******, женен, с висше образование, пенсионер, работи, с ЕГН:**********,
неосъждан.
Подсъдимият П.К. започнал работа при св.Т.Н. като нейн охранител на 07.07.2014г. без трудов
договор като двамата трябвало да уредят в скоро време взаимоотношенията си.
Между пострадалия Д.Т. и св.Т.Н. съществували неуредени финансови отношения по повод съвместни бизнес проекти /откриване на ресторанти, пицарии и др./, заради което били в
конфликт, като и двамата твърдяли, че
си дължат взаимно пари.
На 09.07.2014г. между
св.Д.Т. и Т.Н. били проведени телефонни разговори, в
които последната притеснявала св.Т., заплашвала го и настоявала да й даде сума
пари, която според нея й дължал. Поради
отправяните заплахи, св.Е.Г. и майка й подали жалба до органите на реда срещу Н..
На същата дата малко преди 19,00 часа
пострадалият заедно със св.Е.Г. и нейната майка - Л.Г. решили да подадат
оплакване срещу св.Н. и в Италианското посолство, поради гражданството на Т., но
тъй като било затворено в този час, се насочили към
дома на св.Г., находящ се в гр.София, ж.к.”******Тримата се возели в таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „Сиит“ с ДК №******на
“Йелоу такси 333”, управляван от св.Н.И.. Пострадалият Т. стоял отпред до водача, а двете жени – отзад, съответно Л.Г.
– отдясно, а Е.Г. - отляво.
Св.И. спрял автомобила
пред указания му блок, св.Г. отворили
вратите като понечили да слизат от него. В този момент, св.Т. забелязал, че зад тях се намира л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК№******, собственост на св.Д.В., за който знаел, че се ползва от св.Н.. Превозното
средство било управлявано от св.Х.М. като на предна дясна седалка стоял св.И.Г., а отзад пътували св.Т.Н., св.И.Р. и подсъдимият К.. По
указание на пострадалия, видял идващи към него мъже от автомобила, св.И.
потеглил рязко с таксиметровия автомобил, при което дори изпаднала една от
обувките на св.Е.Г..
Л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК №****** се движил бързо непосредствено зад таксито. Св.Л. и Е.Г.били много изплашени като
съвместно със св.И. решили да
се придвижат до полицейски участък или друго осветено място.
Около 20.20 часа на посочената дата на ул.”******4, л.а марка
„Опел”, модел
„Астра” с ДК № ******, управляван от св.Х.М. изпреварил
таксиметровия автомобил и му препречил пътя, което принудило св.И. да спре. От автомобила марка „Опел”, модел „Астра” слезли св.Т.Н., св.И.Р., св.И.Г. и подсъдимият К.. Започнало масово крещене и ръкомахане между страните. Св.И.Г., св.Т.Н. и подсъдимият започнали да дърпат вратите
на таксиметровия автомобил за дръжките, тъй като св.И. се опитвал да тръгне
назад. С действията си подсъдимият успял да счупи дръжката на предна дясна
врата, която пострадалият бил заключил, тъй като се страхувал. Междувременно
св.Т.Н. говорила на висок тон през прозореца на дясната задна врата със св.Е.Г.
като подразнена от отговорите й, й ударила два шамара и заявила, че
пострадалият трябва да дойде с тях, за да се разберат. Уплашен от действията на
Н. и спътниците й, св.Т. сам отключил вратата и излязъл навън, за да предпази
от по-нататъшна саморазправа спътниците си. Св.Г. и подсъдимият К. хванали
св.Т. за ръцете съответно от дясната първия и от лявата втория, под мишниците и го издърпали
към л.а. марка „Опел”, модел „Астра” и го набутали вътре.
По това време на работа в близост до №4 на ул.”*******”
се
намирали св.К.Г. и св.Е.Н. - дежурен патрул на „Форс Делта“. След като ги
видяла, св.Е.Г. започнала да вика за помощ, но двамата не реагирали, тъй като
им било заявено от св.Н., че се касае за лични отношения. Подсъдимият дори
разговарял с двамата служители на охранителното дружество като също обяснил, че
се касае за лични взаимоотношения.
Св.Т. бил сложен от двамата мъже на задната
седалка на л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****** като от дясно седнала св.Т.Н., а от ляво - подсъдимият К., в чийто крака стоял св.И.Р., а на предната седалка бил св.И.Г.. Св.Е.Г. се приближила до МПС, в което бил качен
приятелят й, като плачейки попитала Н. какво иска от тях, след което л.а.
потеглил в посока жк.“Студенски град“.
Св.Е.Г. сигнализирала на тел.112,
за да потърси съдействие за случилото се, които дошлите на място служители на
реда ги отвели заедно с майка й и шофьора – св.И. в 07 РУ СДВР за разпит.
Докато пътували в л.а. марка „Опел“, св.Г. ударил няколко шамара на св.Т.,
но бил възпрян от св.Н.. Последната от своя страна провела разговор по телефона
с адвокатката си с цел уреждане на следващия ден на финансовите взаимоотношения
с пострадалия.
Св.Т. бил откаран до гаражна клетка №1, находяща се в гр.София,
кв.Симеоново, ул.”ЦСИО-Ханчето” №1. Св.Н. и
св.Г. свалили св.Т. от колата и държейки
го, го
вкарали гаража. Тогава св.Н. отишла
навън да говори по телефона, като в гаража дошли подсъдимият и св.Р.. Св.Г. казал
на пострадалия да застане на колене и да сложи ръцете си зад врата, след това
подпрял газов картечен пистолет „EKOL”, модел „Jackal
Dual”, кал. 9мм с № EJ-1390115 в лявото слепоочие
на св.Т..
След като се върнала, св.Н. и св.Г. го заплашили, че ако не изпълнява всичко, което му казват ще го убият. Уплашен
от действията на присъстващите, св.Т. написал разписки на български и
италиански, че е взел на заем от Н. сумата от 18 000лв. на
30.05.2014г. и трябва да й я върне до 09.07.2014г. Докато пишел разписките, св.Г. и св.Р. го
заплашвали, че ще го убият, като дори
първият правил видеоклип с телефона си, в който Т. да потвърди, че прави всичко
доброволно. През това време св.М. и
подсъдимият К. гледали какво се случва със св.Т. и мълчали. Св.Н. заявила, че адвокатката й й е казала, че Т. следва да бъде държан до
следващия ден, за да подпише определени документи.
Впоследствие св.Т. отново
бил качен в л.а. марка „Опел“, модел „Астра” с ДК №****** и отведен до
апартамент, находящ се в гр.София, кв.Княжево, ул.”*******. В
апартамента със св.Т. били св.Н., св.Г., св.Р., св.М. и подсъдимият К., който през част
от времето стоял на терасата на апартамента и си говорил със св.М., вкл. относно неправилността на постъпките на
св.Г. спрямо св.Т.. Св.Н. обяснила на пострадалия, че на следващия ден ще го заведат при адвокат, където трябва да подпише определени документи. Св.Г., св.Н. и св.Р. заплашвали
Т., че ще го убият,
а също и приятелката му – Е., че ще го нарежат на
парчета и ще го сложат в черни чували.
Около 22,30 часа на адреса се
прибрала св.Ш.С., живееща под наем със св.И.Р., който обитавал хола. Там св.С.
видяла част от присъстващите в дома й лица, сред които и св.Т.. Последният се
чул на два пъти със св.Е.Г. като отделно от това говорил и със майка си и чичо
си, живеещи в РИталия и на които обяснил, че му трябват пари. Междувременно св.Н.
разпоредила на св.М. да купи храна и пиене. Около полунощ подсъдимият заедно със
св.Г. и св.М. напуснали апартамента
като първият се прибрал у дома, където била съпругата му – св.И.К.. Св.М. се
върнал обратно в жилището на ул.“********, където прекарал нощта.
На 10.07.2014г. около
08,30 часа св.Н. помолила св.С. да
закара св.И.Р. със своя л.а. до кв.Мусагеница, за да свърши някаква работа. Р.
се забавил около петнадесет минути, след което двамата се върнали на адреса в
кв.Княжево. Около 10,00 часа от стаята на св.Р. излезли последният заедно със св.Т.Н.,
св.Х.М. и пострадалият Т.. С л.а.
марка „Опел”,
модел „Астра” с ДК№******, св.Т. бил отведен до адреса, находящ се в гр.София, ул.”********.
Около 10,00 часа в близост до нотариалната кантора пристигнали от домовете
си подсъдимият К. и св.Г. като
стоели в едно кафене и чакали останалите да дойдат.
Там около 10.30 часа на адреса пристигнали
полицейски служители, сред които св.Ф., св.К. и св.Ч., които освободили св.Д.Т. и респ. задържали св.И.Г., св.И.Р., св.Х.М., св.Т.Н. и подсъдимия К..
Били извършени множество
процесуално-следствени действия, сред които оглед на гаражната клетка, където
бил държан Т., претърсване и изземване от различни адреси, вкл. и от ул.“********и
на домашните адреси на подсъдимия и останалите лица, участвали в отвличането,
оглед на л.а. марка „Киа“, модел „Сиид“ с ДК№********ТТ, следствени
експерименти с участието на пострадалия, обиски и др. Били приобщени множество
писмени и веществени доказателства.
Според
съдържанието на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, при
прегледа на пострадалия Т., извършен на 15.07.2015г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ от д-р
А.М.са констатирани: седем изолирани едно от друго кафеникаво-жълтеникави
кръвонасядания с размери от 0,5/0,5 см до 1/1 см на лявата мишница, три изолирани
едно от друго кафеникаво-жълтеникави кръвонасядания с размери от 0,6/0,6 см до
3/2 см на дясната мишница, които са травматични и се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, като вкл. могат да възникнат по механизма на натиск с
пръстите и дланите на ръцете /стискане с ръце/. Уточнено е, че с оглед
оцветяването, получените травматични увреждания съответстват на това да са
получени по начин и време, както е съобщил пострадалия, независимо от късното
му освидетелстване.
От обективираното в трасологичната експертиза по Протокол
№473-Е-2014 от в.л. Л. Г. и Н. Т., графическата
експертиза по Протокол №272-Е/2015 и дактилоскопната експертиза по Протокол
№371/2014 на в.л.Е.Ч.се установява съдържанието на иззетите
парчета от листове при извършеното претърсване и изземване на адреса, където е
държан Т., ведно с дактилоскопни следи върху тях от същия.
Според дактилоскопната експертиза
по Протокол
№353-Д/2014 на в.л. Е.Ч., иззетата от външната страна на стъклото
зад задната дясна врата на багажно отделение на л.а. „Опел“, „Астра“ дактилоскопна
следа е от подсъдимия К..
По доказателствата:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на
приобщените от съда гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени
средства – посредством показанията на пострадалия – св.Д.Т., вкл. прочетени
на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, тези на св.Л.Г., св.Е.Г. и св.Н.И., също приобщени от досъдебното производство в цялост на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2
от НПК, показанията на св.В.Ф., прочетени в цялост на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, ведно с тези на колегите му - св.Н.К. и св.И.Ч., отчасти чрез показанията на св.К.Г.,
ицляо прочетени без съгласие на страните от досъдебнатафаза и св.Е.Н., част от
доказателствения материал на осн. чл.281, ал.5, вр. чл.1, т.4, пр.1
и т.5 от НПК, само в отделни части на показанията на св.Т.Н., св.Х.М., св.И.Р. и св.И.Г. и
изложеното от св.И.К., разпитана по давление на защитата. В заключение, съдът се довери само
отчасти част и на обясненията на подсъдимия К., дадени пред СГС и от
досъдебното производство, обсъждани на осн. чл.279, ал.1, т.4,
пр.1 от НПК.
На първо място според
този съдебен състав от по-обща доказателствена преценка се нуждаят показанията
на св.Ш.С., приобщени частично на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК, на св.Е.Н., на св.Д.В., прочетени със съгласие на страните /чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК/ и на св.Т.Г., прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.2 от НПК,
тъй като или не са с пряко отношение към предмета на делото или потвърждават
отделни факти, спор по които по делото липсва и са категорично установени
посредством други доказателствени източници.
Показанията на починалия Г. се
отнасят до наето жилище от един от свидетелите – И.Г., спрямо когото делото е
приключило с одобрено от съда споразумение, а тези на св.Н. удостоверяват
факта, че апартамента на ул.“******** е нает, макар и не на формално основание
от св.Т.Н., и че там са живеели св.С. и св.И.Р.. Обстоятелства, които намират
подкрепа в показанията на последните двама, тези на св.Т., обясненията на самия подсъдим, но са неотносими към обвинението по
чл.142 от НК спрямо последния. Независимо от това по делото се установи, че
пострадалият е държан за определен период от време именно в този апартамент. Дали
отношенията между св.Н. и св.Т. са били „добри“ по думите и твърденията на св.Н.
към момента, в който последната ги е видяла съвместно, настоящата инстанция
намира за плод на субективна преценка, доколкото към 09.07.2014г.-10.07.2014г.
безспорно са били влошени, градация на което е и отвличането на пострадалия.
На същата основа стоят и
показанията на св.Д.В., за
който е установено и на база писмените доказателства, че е собственик на л.а. -
марка „Опел”, модел „Астра” с ДК №******, с който е отвлечен Т.. Този свидетел също е категоричен, че отношенията
между св.Т.Н. и пострадалият са били „приятелски“, което обаче както беше
посочено и по-горе не изключва обективна и субективна съставомерност на
вмененото на подсъдимия престъпление срещу личността. Обстоятелството на какво
точно основание е предоставено МПС за ползване на св.Н., какви са били
финансовите отношения във връзка с изплащането на превозното средство, този
съдебен състав не намира за необходимо да коментира в по-задълбочена степен.
С по-сериозна доказателствена
стойност са показанията на св.Ш.С. от досъдебното производство, поради което,
независимо от по-слабото процесуално основание, на което са приобщени, съдът им
даде приоритет. На тази плоскост, съдът прие, че свидетелката се е прибрала в
квартирата си към 22,30 часа, а не към 20,00 часа, както заяви пред СГС, че на 10.07.2014г. около 10,00 часа лицата, които са напуснали
жилището в кв.Княжево са св.Р., св.Н., св.М. и пострадалият Т., но не и
подсъдимият, както твърди обвинението. Последното намира сериозна доказателствена
подкрепа не само в показанията на лицата, присъствали същата вечер в
апартамента, вкл. и в тези на пострадалия, но и в обясненията на подсъдимия и
показанията на неговата съпруга – св.Кайшанова, поради което и поради пълното
им съвпадение, първият съд постанови оправдателен диспозитив касателно тази
част от обвинението. Дали целенасочено или не, св.С. не навежда каквито и
да било обстоятелства, различни от това, че св.Т. е бил заедно с част от
посочените в обвинителния акт лица вечерта на адреса, на който е живеела под
наем със св.Р., спор за което по делото няма. Твърденията на С., че не е чула
викове, крясъци между присъстващите мъже в апартамента и Т., субективните й
възприятия, че пострадалият не е бил разстроен, съдът намира за ирелевантни към
основния предмет на делото. Не може да се изключи като истинно и заявеното от
св.С., че не е видяла същата вечер подсъдимият на адреса, при все, че не само
същият е работил отскоро при Н., но и според показанията на останалите
свидетели, присъствали на адреса и собствените му обяснения, през по-голямата
част на престоя си, същият е бил на терасата. Че К. е бил в процесното жилище вечерта на 09.07.2014г., макар до
полунощ, спор по делото няма, базирайки се обясненията на самия К., на св.Н., св.Р., св.Г., а и най-вече
на св.Т..
На следващо
място, трябва да се отбележи, че част от посочените в досъдебното производство
свидетели, разпитани и устно пред съда са били преки участници в
инкриминираните събития, поради което и показанията им следва да бъдат обект на
задълбочена преценка за достоверност и относимост – в частност показанията на
св.Д.Т., св.Л. и св.Е.Г.и св.Н.И..
Според този съд
не би могло, показанията им да бъдат игнорирани само поради обстоятелството, че
първият е пострадал от престъплението, св.Е.Г. е била интимна приятелка на Т.
към инкриминирания период, св.Л.Г. – нейна майка, а св.И. – водач на
таксиетровия автомобил, който често е ползвало семейството. Не е за пренебрегване
факта, че към момента на разпита им, двете жени са преустановили каквито и да
било взаимоотношения с пострадалия, а последният, поради незаинтересоваността
си от делото, не беше конституиран като страна в процеса, която да се опитва да
се домогне до благоприятен за нея изход на делото. Не може да се очаква и от
св.И., няколко години, след като Т. е напуснал страната, да се опитва да защити
теза, ако е различна от действителната. Поради това според този съдебен състав с
показанията на визираната група свидетели се внасят в процеса важни факти за
изясняване на действително стеклата се обстановка. Съдът отчете известната
загуба на спомени в част от възпроизведеното от свидетелите, предвид изтеклия
период от време, емоционалността на случилото се, което доведе до необходимост
от прочитане показанията им от досъдебното производство. Именно по-близко
стоящите до 09.07.2014г. разкази, СГС намира за по-точни откъм детайли, въпреки
че като цяло, показанията и на четиримата очевидци следват еднотипна хронология
на събитията от досъдебното и съдебно производство.
Съдът пренебрегна
като неотносими към предмета на делото фактите, наведени най-вече от св.Е.Г. и
пострадалия /от досъдебното производство/, касаещи предхождащи инкриминираното
събитие отношения между св.Н. и Т., вкл. и на 09.07.2014г., тъй като от тях
единствено може да се установи, че отношенията са били обтегнати касателно
неуредени финансови сделки. Тезите кой на кого и по повод на какво е дължал
пари, между впрочем представляващи и преобладаващата част от показанията на св.Н.,
съдът остави извън обсега си на преценка.
Съдебният
състав изведе от показанията на тази група свидетели данни за точната дата и
приблизително време на случилото се, пътят, по който се е движил таксиметровия
автомобил, МПС, което ги е преследвало, местата, на които е бил пострадалият и
най-вече действията, предприети спрямо него на ул.“********“ №4 да промени
местоположението си противно на волята му, в които е участвал и подсъдимият К.. Че това е било именно така сочат
напълно еднопосочно показанията на майка и дъщеря Г., вкл. и показанията на тримата
от досъдебното производство. Факт е, че изложеното от св.Л.Г. и св.И. в съдебно
заседание е доста по-хаотично и не толкова наситено откъм факти, което съдът си
обяснява не само с изтеклия период от време, но и с житейската възможност на
определени лица да възпроизвеждат възприети от тях събития, но най-вече като
отчете преживения силен емоционален стрес, особено при св.Л.Г. и т.н. В
показанията на И. от досъдебното производство личи известно хиперпоризиране на
ситуацията и на собственото му участие, без конкретни детайли, но в общи линии
изложеното от него следва заявеното от св.Т. и св.Г..
На тази база
св.Л.Г. не е напълно сигурна както пред СГС, така и пред разследващ орган дали
св.Т. сам е отворил вратата на таксито, или е бил изведен насила. Че сам е
сторил това, съдът прие не само като се базира на доста по-хронологически
подредените показания на св.Е.Г., но и като ги съотнесе с тези на св.И.. Както
ще бъде обсъдено и по-долу, не самоволното отваряне на вратата е централния
факт в случая, а какви са били причините Т. да стори това и дали доброволно е
отишъл в колата на Н.. Основание за обратното дава съдебно-медицинската
експертиза.
Св.Л.Г., в
унисон с тезата и на пострадалия и своята дъщеря е убедителна в изложеното, че Т.
е бил хванат за лактите и „набутан“ в л.а., ползван от Н.. Обстоятелство, което
всъщност има значение досежно основния съставомерен факт, превръщащ това
противоправно действие на част от свидетелите и подсъдимия в престъпление. Обстоятелство,
което в основни линии е подкрепено и от показанията на св.И., въпреки че същият
е доста дистанциран относно това кой точно е отвел пострадалия. Не може да се
отрече, че св.Е.Г. категорично посочва подсъдимия като едно от лицата, държали
тогавашния й приятел, което синхронизира със заявеното от последния, но и
отчасти с описанието, дадено от страна на св.Л.Г., която посочва единият от
излезлите от л.а. „Опел“ мъже като по-възрастен /около 50 годишен/ и напълно се
синхронизара с показанията на пострадалия.
Съдът не се
довери на заявеното от св.И., че и тримата му пътници са били извън колата, тъй
като за такова обстоятелство не говори св.Л.Г.. Следва обаче да се даде кредит
на доверие на отразеното от св.И. в показанията му, че вратите на таксиметровия
автомобил са били заключени, тъй като напълно логично е той като водач да е бил
наясно с механизмите на управляваното от него превозно средство, а в такава
насока говорят и експертизите, констатирали повреди по МПС. В такава насока са
и показанията на пострадалия Т. от досъдебната фаза. СГС обърна и специално
внимание на твърденията на св.Л.Г., че Т. е бил с „червени петна по ръцете“,
което съответства като факт на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-медицинското
удостоверение и не може да бъде пренебрегнато.
Настоящият
съдебен състав прецени като най-подробни /особено от досъдебното производство/,
адекватни на ситуацията и поради това достоверни показанията на св.Т. и ги постави
в основата на доказателствените си изводи. Това произтича от обстоятелството,
че пострадалият е бил основен участник в стеклата се ситуация, която въпреки
изключително неблагоприятния си характер, е оставила трайни спомени в
съзнанието му, вкл. и при разпита му пред СГС пет години по-късно. По-насетне,
изложеното от него се контролира не само от показанията на близките му по това
време лица, но и от показанията на полицейските органи, от съдебно-медицинската
експертиза, от протоколите за следствен експеримент, от протоколите за
претърсване и изземване на адреса, на който е държан, от иззетите
собственоръчно написани документи, от експертизите, изследвали съдържанието им
/Протокол
№371/2014 и Протокол №272-Е/2015/, а също и от
дактилоскопната експертиза на дактилоскопни следи по лекия таксиметров
автомобил /Протокол №353-Д/2014/.
Не може да не
се обърне внимание, че подобно на показанията на св.Т.Н., и в показанията на
св.Т. проличават ярко полюсните им отношения, дължащи се на неуредени финансови
и бизнес дела. Този съдебен състав, аналогично на наведеното от св.Н. и св.Е.Г.
не намери за относими за делото именно тези обстоятелства, датиращи далеч назад
във времето и не ги приобщи от досъдебното производство. В заключение,
показанията на св.Т. съдържат и обстоятелства, за които други свидетели не
дават сведения, поради процесуалната си позиция /част от тях са сключили
споразумение със СГП или подсъдимият/ или не са били очевидцци /св.Г., св.И.,
полицейските служители и др./. Обстоятелството, че показанията както на Т.,
така и на останалите лица от тази група бяха приобщени на по-слабото
процесуално основание, според съда не променя извода за достоверността им, нито
дава възможност за логична противопоставимост на тезата на свидетелите,
сключили споразумение, подсъдимия, св.Г. и св.Н.. Това е така, тъй като същите
са еднопосочни относно основните интересуващи процеса факти, както от предварителната
фаза на процеса, така и от съдебната и са напълно съотносими с други
доказателства, доказателствени средства и способи за проверката им.
Настоящата
инстанция, съпоставяйки показанията на пострадалия с други, главно гласни
доказателства, счете за вярна тезата на Т., че лицата, които са излезли от л.а.
са били св.И.Р., св.И.Г., подсъдимият и св.Н. /вж. показанията на тези свидетели/,
че последната е ударила шамар на приятелката му през прозореца, че заедно с
жените е отправял молби за помощ към охранителите /вж. показанията на св.Г./.
Последното между впрочем на още едно основание дискредитира показанията на св.Г.
и св.Н., които отричат това. За разлика от останалите разпитани лица, в
досъдебното производство св.Т. лансира версия, според която вратата му е била
отворена отвътре през прозореца от св.Г., а в съдебната фаза – че преследващите
го лица са отворили силно вратите, което всъщност е довело до свалянето му от
таксито. Напротив, както беше посочено и по-горе, св.И. и св.Е.Г. са
категорични, че Т. сам е слязъл от таксито. Този съд намери за по-адекватно на
ситуацията последното, тъй като лицата, които са възприели действията му са
имали пряк визуален контакт до случващото се /св.Г. и св.И./, а напротив
пострадалият е бил в изключително емоционално състояние. Всъщност, за
„доброволност“ в слизането на Т. от МПС говорят и св.Н. и дугите свидетели,
сключили споразумение със СГП /макар и с други мотиви/, поради което и с оглед
съвпадението на тезите, съдът го прие за достоверно.
Въпреки това,
многократно следва да бъде наблегнато, че дали вратата е отключена, отворена
отвътре, или в крайна сметка Д.Т. сам е „решил“ да излезе от колата, е
ирелевантно, тъй като не е било плод на собствено вътрешно волево решение, а
такова, продиктувано от ситуацията, опасността за неговия и на близките му
живот и т.н. Както в досъдебното производство, така и пред СГС, пострадалият е
категоричен, че лицето, което го е държало от едната страна /отляво/ е именно
подсъдимият /същият изрично го посочи при проведения разпит по видеоконферетна
връзка/, а в досъдебното производство го наименова като „бивш полицай“. Качество,
за което не се спори да има К.. Отдясно
според пострадалия в досъдебното производство е бил св.Г. /И./, каквото теза е
заложил и прокурора в обвинителния акт. Че именно тя е вярната, СГС прие като
не се довери на заявеното от пострадалия в съдебната фаза, че едно от лица,
което го е извело е било с първо име И., тъй като видно от собствените му
показания, същият говори за двама Ивановци /”В къщата бяха Х., Т. и двамата Ивановци“/, а категорично в колата е бил само И.Р.. Вероятно, поради изтеклия период от
време, езиковата бариера, еднаквите букви в имената, основният за процеса
свидетел бърка двете имена, но според съда, спор в това, че единият от
държалите Т. лица е бил св.Г., по делото няма. Този извод се базира на
показанията на св.Г.-младша. Местоположението на пътуващите в л.а. „Опел“,
наведено от св.Т., според този съд има значение дотолкова, че да препотвърди
достоверността на разказа му, а не да внесе допълнителни неотносими за делото детайли.
Разположението на всяко едно от лицата, пътуващи в превозното средство съответства,
с известни нюанси, на изнесеното от самите пътуващи. Агресията, проявена от св.И.Г.
в л.а. „Опел“, а и по-късно, макар и неотносима към престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия К.,
намира потвърждение в думите и на св.Н., св.М., св.Р. и отчасти в обясненията
на подсъдимия, поради което и не би могла да се игнорира като факт в думите на
пострадалия. В тази насока най-малкото свидетелстват и думите на св.Р..
По-насетне,
първият съд прие за достоверни, като ги съпостави с други източници, и твърденията
на Т. къде е бил отведен /вж. показанията на свидетелите, сключили
споразумение, а също и на св.С., св.Н./, макар и същият да не уточнява адресите,
но безспорно това са посочените от обвинителя места - в кв.Симеоново
и в кв.Княжево, ул.”*******. Действително стеклите се събития на двата адреса имат
значение за настоящия съд с оглед участието на подсъдимия в инкриминираното
престъпление. Следва да се подчертае, че отвличането на лице по смисъла на чл.142 от НК е довършено с напускане на мястото, където
той се е намирал пострадалият, когато това е станало без негово
съгласие. Формите на упражнена принуда, вкл. и имплицитно
включеното лишаване от свобода, което е част от състава на чл.142 от НК нямат
съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи
пострадалия от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в
пространството. Поради това и
обстоятелството както точно е правил К.
или което и да било лица от останалите присъстващи не е със съставомерно
значение за довършеността на деянието.
Показанията на Т.
досежно случилото се след отвличането му не могат да бъдат съпоставени с
твърдения на жените от неговото обкръжение /освен, че са се чували поне два
пъти с Е.Г. и че последната е разбрала къде се намира приятелят й/, като поради
това следва да бъдат плод на доказателствена съпоставка с изложеното от
присъстващите там лица – в частност св.Н., св.Р., св.М., св.Г. и подсъдимия.
Съдът беше
много вниматателен при преценката показанията на цитираните свидетели не само
поради обстоятелството, че СГП твърди отвличането да е извършено от тях съвместно
с К., но и доколкото са сключили
споразумение със СГП за прекратяване на производството. Въпреки това в известна
степен тази група свидетели омаловажават както собственото си участие, така и
това на подсъдимия. В преобладаващите части показанията на цитираните лица са
наситени с факти, и то в голяма степен достоверни, но касателно основните
такива досежно съставомерността на престъплението, показанията им са общи, или
се твърди лично те да не са възприели какво точно се случва /вж. показанията на
св.Н., на св.Р., на св.Г./.
Безспорно най-подробни са
показанията на св.Н., с която именно се твърди Т. да е имал неуредени финансови
взаимоотношения, вероятно в основата на извършеното престъпление. На тази
плоскост показанията на св.Н. наблягат именно на тези предхождащи случилото се
на 09.07.2014г. взаимоотношения с пострадалия, насочват към некоректно негово поведение,
градирали на инкриминираната дата. СГС ги намира за неотносими към състава на
чл.142, ал.1 от НК, поради което и игнорира показанията на свидетелката в тази
им част. Изложеното от нея, както беше коментирано и по-горе, е значително
по-бегло откъм детайли касателно интересуващата процеса дата /“не съм успяла да
видя нещата как са точно“/. Съдът
не прие за вярна тезата на св.Н., че таксито е спряло само, тъй като противи на
показанията на пътуващите в него лица. Кредитируем е разказът на Н., че е
ударила Е.Г., наведено както от последната, така и от св.Т., че св.Г. е ударил Т.,
макар и същата да отрича да е видяла този й служител да е опирал пистолет в
слепоочието на Т., което пък противи на кредитируемите показанията на пострадалия.
Първата инстанция игнорира като
субективни и поради това неотносими вижданията на част от присъстващите, че Т.
„не е
изразил негодувание, че е в квартирата“ /показанията на св.Р./, “Той въобще не е
стоял на сила“ /показанията на св.Г./, „Д. не е
възразявал изобщо за нищо“ /показанията на св.Н./. Дали Т.
е познавал мястото, на което е бил отведен в кв.Княжево, за което настояват
всички свидетели, вкл. и св.С., е ирелевантно, тъй като това е станало противно
на волята му и не налага доказателствен анализ.
Безспорно, не може да се отрече и
че св.Г. е бил най-близък с подсъдимия, тъй като го е препоръчал за работа при Н.,
а отделно от това, според думите, както на Т., така и на Р., е бил и
най-агресивен спрямо италианеца. Поради това и СГС не се довери на виждането на
Г., че не е удрял пострадалия, тъй като противи най-малкото на показанията на
свидетелите от неговата група /в частност св.Р. и св.Н./. Непротиворечиви обаче
са фактите, наведени от което и да било от лицата относно това, че л.а. марка
„Опел“ е бил управляван от св.М., който освен това е бил и през преобладаващото
време вътре в колата. Поради това и съдебният състав игнорира виждането на св.Е.Г.,
водачът на л.а. марка „Опел“ да е бил св.И.Р.. Този свидетел е в известна
степен най-достоверен, тъй като говори както за факта, че св.Г. е заплашвал и
се е опитал да удари Т. /макар че последният в действителност е бил ударен/, но
че пострадалият е писал документи, което намира сериозна подкрепа в изложеното
от последния пред СГС и пред разследващ орган, а също и в показанията на св.Н.
и няколкото експертизи, обследвали изготвените разписки.
Съдът в този му състав обаче
дискредитира тезата на св.М., св.Р., св.Г. и св.Н., че подсъдимият изобщо него
ден не е докосвал Т., който напълно „доброволно“ е променил местоположението
си, тъй като е напълно разобличена от показанията на присъстващите на това
негово действие лица, в частност пострадалия, св.Г. и дори св.И.. Противопоставимо
на дактилоскопната експертиза е и твърдението, че К. не е имал досег с превозното средство, в което е пътувал Т., а
също и св.Н., поради което и на база на това, съдът не даде вяра на показанията
на групата свидетели в тази им част. На същата основа стоят и разсъжденията на
съда досежно твърденията на Г., че пътуващите в л.а. „Опел“ не са посещавали
гаражна клетка в кв.Симеоново, тъй като е налице пълен дисонанс със заявеното
от всички намиращи се там лица.
По-насетне, напълно еднопосочни
са твърденията на всички присъстващи на адреса в кв.Княжево свидетели с тези на
св.Т., че подсъдимият не е престоял през цялата нощ там и че си е тръгнал
заедно със св.Г., поради което и доколкото съвпадат с обясненията на подсъдимия
и показанията на неговата съпруга и най-вече с тезата на пострадалия, съдът им
даде кредит и оправда подсъдимия по обвинението в тази му част. Противопоставим
е обаче наведеният от св.Н. факт относно часа, в който си е тръгнал К. от адреса в кв.Княжево, тъй като на
база на показанията на св.Г. и обясненията на подсъдимия, съдът счете, че това
е било около полунощ, а не около 22,00-22,30часа.
Не се констатирха несъответствия
с други гласни доказателсва досежно факта, че подсъдимият е работел на
неформално основание като охрана на св.Н. за трети ден към 09.07.2014г.,
наведено от почти всички лица, работили за нея, в частност и от самия подсъдим.
Последно обаче, съдът не намира да има каквото и да било отношение към
повдигнатото подсъдимия обвинение, доколкото не касае длъжностно качество на
извършителя.
Друга група
свидетели образуват тази от полицейските
служители - св.В.Ф., св.Н.К. и св.И.Ч., които са възприели определени обстоятелства от
цялостната картина, разкрита посредством показанията на св.Т., св.Г. и св.И., отчасти
и тези на лицата, сключили споразумение със СГП, и обясненията на подсъдимия, но
във връзка със самото разкриване на престъплението. Показанията им са със
съществен характер, тъй като контролират достоверността на заявеното от
цитираните по-горе лица и са още основание за кредитиране или не на заявеното
от тях. СГС се позова на служебното
качество на посочените полицейски служители, което изключва пряка връзка с
която и да било страна по делото, а оттам прави показанията им обективно
отражение на действителността. Настоящият съд отново взе предвид изтеклия
период от време и еднотипния характер на работата на подобен род свидетели,
логично заличаващ част от спомените им. Не може обаче да не се обърне внимание
на обстоятелството, че не става реч за свидетели-очевидци, а за лица,
извършвали оперативна дейност по повод подадения сигнал за отвличане, поради
което и показанията им, за разлика от тези на св.Т., св.Г., св.И. и св.Н., св.М.,
св.Р., св.Г., не са преки и непосредствени, а на вторични, косвени свидетели.
От показанията
на тримата цитирани свидетели, се препотвърдиха обстоятелствата
относно времето на подаване на сигнала от св.Г.-младша за отвличане на Т., вкл.
твърденията й, че пострадалият е бил качен насила в л.а. „Опел“, „Астра“ /вж.
показанията на св.К., св.Ф. от досъдебното производство/, обстоятелството къде
точно е бил установен Т. и респ. задържани извършителите, вкл. и подсъдимият.
Показанията на св.К. имат и ценна, макар и оценъчна стойност за емоционалното
състояние на пострадалия, който според него се е разплакал. Това му състояние,
потвърдено както от самия Т., така и от св.Ф. и св.Е.Г. /“…беше подмокрен”/,
силно контрастира с твърденията на св.Н. и останалите свидетели, спрямо които
делото е приключило със споразумение, а и обясненията на подсъдимия, че Т.
доброволно и по собствено желание е променил местоположението си от л.а., в
който е пътувал в този на св.Н.. В останалата им част – досежно извършваните
действия по установяване на извършителите, по обезпечаване на адреса, на който
е държан Т., по наблюдение предаването на пари от св.Е.Г. на непознато лице от
обкръжението на св.Н., съдът намира за неотносими към предмета от обхвата по
чл.102 от НПК. Показанията на св.Ф. дават и потвърждение на намерените на
адреса в кв.Княжево вещи, удостоверени с протокола за претърсване и изземване,
съдържащи се и в показанията на пострадалия Т.. Разбира се, приоритет съдът
даде на показанията на св.Ф. от досъдебното производство /л.62, т.1 от
досъдебното производство/, поради изтеклия период от време,
въпреки че като хронология наведеното от свидетеля пред съда не се различава
драстично от показанията му от предварителната фаза на процеса. На тази база, не може да не се обърне внимание на заявеното от свидетеля,
че св.Е.Г. се е опитала да се скрие в служебния полицейски автомобил,
възприемайки по погрешка друг л.а. за този, с който е бил отвлечен приятелят й.
Това е само още едно основание да се счете, че извеждането и дори качването на Т.
в л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ съвсем не е било доброволно, и в съответствие
с волята му, както се опитват да се домогнат свиделите от обкръжението на Н., а
и самият К..
Съдът има основания да се
дистанцира в преобладаващите им части от заявеното от св.К.Г. и св.Е.Н. от досъдебното производство /показанията на първия от съдебната
фаза не съдържат каквито и да било факти/ като всъщност основните им
възприятия, на които и защитата базира тезата си за невиновността на К. са от еднотипно заявеното от
предварителната фаза на процеса. Несъответствие с твърденията на основната
група очевидци на случилото се, е констатирал още съдебният състав в производството
по чл.65 от НПК, а доказателства в подкрепа показанията на двамата служители на
охранителното дружество, не се събраха, освен показанията на част от лицата,
сключили споразумение. Изложеното от св.Г. и св.Н., че св.Н. не е излизала от
автомобила /доколкото и двамата не говорят за излязла навън жена/ противи на
показанията на самата Н. /”Аз просто хванах
дръжката, но не мога да кажа къде остана ...“/, а и на обясненията на подсъдимия /“Т. отвори задната дясна врата на
таксито“/, и най-вече на показанията на пострадалия и другите пътуващи в
таксито /вж. и показанията на св.И./. Това съществено намалява
доказателствената тежест на изложеното от двамата охранители. Недостоверно е и
твърдението на Г. и Н., че двамата излезли от л.а. „Опел“ мъже, на които дават
адекватно на подсъдимия и св.Г. описание не са имали физически контакт с
пострадалия. Това им твърдение намира рязък дисонанс не само в изложеното от
самия Т. и свидетелите от неговата група, но и в показанията на св.Н., която не
отрича, св.И.Г. да е хванал за лакътя пострадалия Т.. Друг е въпроса, че
последното се отхвърля от св.Г., което обаче е плод на несинхронизирано
несъответствие в тезите им /вж. показанията на св.Р. и вероятно желание да
игнорира участието си в извършеното престъпление, независимо от одобреното
спрямо него споразумение. В крайна сметка, показанията на св.Г. и св.Н.
игнорират и заложеното в съдебно-медицинската експертиза, която трудно би могла
да бъде оборена като изготвена от лица със специални знания.
На друго
основание, поради съвпадение с други доказателствени източници, този съдебен
състав се довери на показанията на двамата цитирани по-горе свидетели касателно
точното им местоположение и къде са спрели двете превозни средства и най-вече
по отношение описанието на лица, излели от л.а., управляван от св.Р. и това на
св.Т.. В съществените им части, описанието, дадено от Г. и Н. досежно
намиращите се в близост до предната част на таксито мъже съответства на това на
подсъдимия К. и св.Г., което намира
ярка подкрепа в показанията на пътуващите очевидци на случилото се – св.Г., св.И.
и самия Т.. Не може да се отвърлят възприятията на Г. и Н., че между спорещите
от двете превозни средства е имало размяна на реплики и „ръкомахания“, но
безспорно това е предхождащ извеждането на Т. от л.а. момент.
Според СГС
невъзможно е след като двамата охранители са възприели по думите им почти
непосредствено пред тях действията на голяма част от лицата, да не са били
свидетели и на извеждането на Т., за когото напротив твърдят доброволно да се
качил в автомобила на св.В.. Всъщност, което ще бъде предмет на подробно
обсъждане, дали пострадалият сам е слязъл от таксито и се качил в л.а. „Опел“ е
ирелевантно. Последното съвсем не е било желано действие от негова страна,
предвид физическото насилие, употребено от св.Н. спрямо св.Е.Г. /от една
страна/ и доколкото влизането му в другото превозно средство е било факт,
поради физическата сила, употребана от присъстващите мъже /в частност от
подсъдимия К. и св.Г./ и поради
присъствието му в тясно, ограничено пространство, с поне още пет човека,
четирима от които мъже, което като резултат го е лишило от възможността сам да
избира местоположението си. Тук е мястото да се отбележи, че доста вероятно е
виждането на подсъдимия, че охранителите не са имали нито намерение, нито
желание /вж. и показанията на св.Г., св.Т. и св.И./ да се намесят в разигралия
се конфликт, а още повече да сезират органите на реда, което всъщност е сторила
св.Е.Г.. Противи обаче именно на показанията на св.Г., твърдението на Г. и Н.,
че не са молени за помощ, тъй като вкл. се оборва и от показанията на св.Н..
Съдът не игнорира
априори и показанията на св.И.К., разпитана по давление
на защитата само на база на това, че е съпруга на подсъдимия, тъй като съдът
установи в показанията й такива факти, които намират потвърждение в изложеното
от поне още няколко лица /вж. показанията на св.Т., на св.И.Г. и обясненията на
подсъдимия/ касателно обстоятелството, че съпругът й не бил през цялата нощ на
09.07.2014г. срещу 10.07.2014г. в жилището, където е бил св.Т.. Дали
прибирането на К. у дома е било
около полунощ, както твърди св.Г., с когото подсъдимият се е прибирал заедно
или преди полунощ, както твърди св.Кайшанова, за този съдебен състав не е от
съществено значение, тъй като безспорно същият е напуснал апартамента вечерта
на 09.07.2014г. Това твърдение на подсъдимия и неговата съпруга, ведно с
подкрепящите го други гласни доказателства именно даде основание на настоящия
съдебен състав да оправдае подсъдимия К.
по обвинението до около 09.00 часа на 10.07.2014г. да е отвел пострадалия
против неговата воля на адрес: гр.София, ул.”******където в 10.30 часа на
10.07.2014г. е бил освободен от органите на МВР. В такава насока, дори според
показанията на св.Г. и св.С., подсъдимиятК.не е дошъл заедно с Т. и св.Н., а
отделно.
СГС, след
задължителния анализ обясненията на подсъдимия К., ги кредитира в преобладаващата им част, като в останалата, касаеща
участието му в инкриминираното престъпление, ги намира за израз на изконното
право на защита на най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото
страна. Не може да не се отчете, че
обясненията на подсъдимия са изключително подробни /от досъдебното
производство/, до известна степен емоционални, като дават собствена оценка на
стеклите се събития, сред която следва да се установят доказателствени факти. В
обясненията на К. прозира
двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така
също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на
защита. Нещо повече, доколкото се касае за пряк участник в инкриминираните
събития, безспорно става реч за лице, което може да даде сведения за случилото
се от първа ръка. Достоверността на заявеното от К. следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на
доказателствата според българския
процесуален кодекс, които изключват възприемане недостоверност на
обясненията a priori.
Тук е мястото
да се отбележи, че изложеното от К.
в заключителното с.з. /че не е проявявал агресия срещу Т. и че е разговарял със
св.Г. и св.Н./ след прочитане обясненията му от досъдебното производство, не
съдържа различни нюанси от подробно развитата му теза пред разследващ орган.
Поради това и съдът не намира основания за подробен техен анализ. Друг е
въпроса, че първото твърдение беше опровергано от определен съществен набор
доказателствени източници, а второто е напротив – достоверно. Съдът не счете за
необходимо да анализира и обясненията на подсъдимия относно това какво е правил
преди процесната дата, вкл. къде е ходил на 09.07.2014г. преди срещата с Т. ***
и т.н.
Първостепенен съд
не игнорира съществените факти, наведени от подсъдимия относно обстоятелството
от кога е започнал работа при Н., и то на неформално основание, къде е видял
таксито, в което се е намирал пострадалият и спътничките му, къде се е движело
МПС, как е било принудено да спре, като разказа му съдържа такива детайли
/изпадане на обувката от крака на св.Е.Г., разговор на св.Н. през прозореца на
таксито/, които внасят както св.Г., така и св.И. и Т., а част от пътуващите в
л.а. „Опел“ и поради това няма как да е недостоверен. Съдът прие, този път като
съпостави обясненията на К. със
заявеното от св.Н.И. и св.Н., че в действителност таксито е тръгнало назад след
принудителното му спиране. Безспорно не може да не се приемат за верни и
твърденията на основната страна в процеса, че е „успял да хване дръжката на
предната дясна врата на таксито, при което тя е останала в ръката му“. Макар и
субективният прочит да не е в такава насока, а че целта е била извеждане на св.Т.,
досег с дръжката на предна дясна врата с ръката на К. е имало, и то не само тъй като намира пълна подрепа в
показанията на св.Т..
По-насетне,
съдът съзря кредитируемост в тезата на подсъдимия
относно това какви места са посетили пътуващите с л.а. „Опел“, че Т. е изготвил
определени документи на първото място, че не е имало агресия спрямо Т. ***
присъствал през цялото време на разговорите между спорещите Т. и Н., и най-вече
досежно обстоятелството, че се е прибрал у дома същата вечер със св.Г., като са
били закарани от св.М.. Както стана яно от направения по-горе доказателствен
анализ, налице е пълно съотнасяне на тези твърдения, както в показанията на
останалите лица, сключили споразумение, така и в изложеното от Т. на два пъти
/пред съда и пред разследващ орган/. Не се установи
дисонанс и между обясненията на К. и
показанията на св.Г. относно това кога са дошли пред адреса на ул.“********двамата,
поради което и СГС ги прие за верни.
Този съд прие
за отражение на действителността и обясненията на К., че Т. се е качил в л.а. „Опел“, вкл. и сам е отворил вратата на
таксито, но не досежно основния интересуващ процеса факт, че това е станало
доброволно и че той не е имал никакъв досег до него. Както беше подробно
оборено чрез направения анализ показанията на свидетелите, налице е пълна
еднопосочност както в тезата на пострадалия, така и в тази на св.Г., че именно К. е бил този, който заедно със св.Г. е
спомогнал за принудителното преместване на пострадалия от едно място на друго,
противно на волята му. Както ще бъде обосновано и по-долу, версията на Т. е в
унисон и със съдържанието на съдебно-медицинското удостоверение и
съдебно-медицинската експертиза, изготвена на нейна база.
Първостепенният
съд приема за обоснована и обективна изготвената в хода на досъдебното
производство от в.л. Ц.В.съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
(л.105-108 от т.4 от досъдебното
производство), като за разлика от защитата, не я счете за оборваща обвинителната
теза на СГП. Според съдържанието й, при прегледа на пострадалия Т., извършен в
действителност няколко дни по-късно /на 15.07.2015г./ в УМБАЛСМ „Пирогов“ от
д-р А.М., са констатирани: седем изолирани едно от друго кафеникаво-жълтеникави
кръвонасядания с размери от 0,5/0,5 см до 1/1 см на лявата мишница, три
изолирани едно от друго кафеникаво-жълтеникави кръвонасядания с размери от
0,6/0,6 см до 3/2 см на дясната мишница, които според в.л. Веселинов са
травматични и се дължат на действието на твърди тъпи предмети, като вкл. могат
да възникнат по механизма на натиск с пръстите и дланите на ръцете /стискане с
ръце/, както твърди в показанията си пострадалия и св.Г., ведно със св.И.. Нещо
повече, уточнено е, че с оглед оцветяването, получените травматични увреждания
съответстват на това да са получени по начин и време, както е съобщил
пострадалият, независимо от късното му освидетелстване. Това в действителност
не съответства на вписаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
подсъдимият и св.Г. са държали Т. за лактите, но
безспорно не опровергава прилагането на сила спрямо Т. да промени
местоположението си, което вече е част от състава на престъплението по чл.142,
ал.1 от НК. В крайна сметка, пострадалият говори в досъдебното производство за
това да е бил хванат за ръцете, а не точно за лактите. Макар че индиция в тази
насока дават показанията на св.Н..
СГС даде вяра на обективираното в
трасологичната експертиза по Протокол
№473-Е-2014 от в.л. Л. Г. и Н. Т., находяща се на л.53-59 от т.4 от досъдебното
производство и графическата експертиза по Протокол №272-Е/2015 (л.142-152 от т.4 на досъдебното производство),
удостоверяваща съдържанието на иззетите парчета от листове, сочещи на
категорично потвърждение думите на пострадалия Т., че е написал собственоръчно
разписка, особено като се има предвид и съдържанието на дактилоскопна
експертиза по Протокол №371/2014 на в.л.Е.Ч.(л.99-103 от т.4 от досъдебното
производство), установила и дактилоскопни следи върху визираните
парчета хартия именно от св.Т.. Тези
заключения намират добра доказателствена подкрепа, вкл. и в обясненията на
подсъдимия.
Специално внимание тази инстанция
обърна на приобщената дактилоскопна експертиза по Протокол №353-Д/2014 на в.л. Е.Ч.,
находяща се на л.92-95 от т.4 на досъдебното производство,
установяваща принадлежност на подсъдимия К.
на дактилоскопната следа, иззета от външна страна на стъкло зад задна дясна
врата на багажно отделение, което удостоверява, че подсъдимият е бил извън л.а.
и е имал съприкосновение с тази част на превозното средство, което намира
потвърждение в показанията на пострадалия Т. и свидетелите от неговата група и
игнорира показанията на почти всички свидетели от групата на св.Н..
Съдът в настоящия му състав не
намира да са относими за повдигнатото на подсъдимия обвинение заключенията по
приетите в съдебното производство на осн. чл.282, ал.3 от НПК експертизи по Протокол №345-Д/2014 от 15.07.2014г. /дактилоскопна
експертиза/ (л.23-26 от т.4 от досъдебното
производство), неустановила дактилоскопни следи по
изследвания обект, по Протокол №455-Е/2014 /балистична експертиза/ (л.29-34 от т.4 от досъдебното
производство), касаеща законно притежавано и държано в дома му оръжие
от подсъдимия, по Протокол
№456-Е-2014 /балистична експертиза/ (л.37-42 от т.4 от досъдебното
производство) относно намерени боеприпаси на адреса в гр.София, ул.“*********,
по Протокол
№471-Е-2014 /техническа експертиза на банкноти/ (л.45-50 от т.4 от досъдебното
производство), по Протокол №472-Е-2014 /трасологична експертиза/ (л.62-67 от т.4 от досъдебното производство) – на
скъсан на парчета фискален бон от таксиметровия автомобил, по Протокол
№267-Б/2014 /биологична експертиза/ (л.70-73 от т.4 на
досъдебното производство) на нишковиден обект /човешки косъм/, по
Протокол
№215-Е/2015 /графическа експертиза/ (л.126-134 от т.4 от досъдебното
производство), по Протокол №15/ФЗХ-115 /физико-химична експертиза/ (л.88-89 от т.6 на досъдебното производство), по Протокол за
извършена техническа експертиза №15/ИКУ-084 от в.л. Нели Л. (л.9-151 от т.5 от досъдебното производство) /на съдържанието на мобилни
телефони, иззети по делото/, по Протокол за извършена балистична експертиза
№15/БАЛ-62, изготвена от в.л. С.С.(л.66-69 от т.6 на
досъдебното производство), по Протокол №14/ВНК-379 за
извършена СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране,
изготвена от в.л. Радостина Стаменова (л.72-78 от т.6 на
досъдебното производство) /на бутилка с чай, по която е установен
ДНК материал от св.Т./, по Протокол №15/ДКТ-63 /дактилоскопна експертиза/, изготвена от
в.л. Марияна Божкова (л.81-85 от т.6 от досъдебното производство).
Съдът приема за
относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в
хода на досъдебното производство: Протокол за оглед на л.а. марка „Киа“, модел
„Сиид“ с ДК№******с фотоалбум (л.7-8 от т.1 и л.1-6 от т.4 от досъдебното
производство), Протоколи за следствен експеримент с участието на пострадалия Д.Т.
(л.43-44 от т.1 и л.112 от т.2 от досъдебното производство), Протокол за
претърсване и изземване от адреса в в гр.София, кв.Княжево, ул.”******в апартамент на ет.2 с фотоалбум (л.46-47 от т.1 и л.7-16 от т.4 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване от св.Е.Г. от 10.07.2014г. на парична сума (л.85 от т.1 от
досъдебното производство), Заповед за задържане на подсъдимия К. от 10.07.2014г. за 24часа по ЗМВР (л.107 от т.1 от досъдебното производство), Протокол
за оглед на гаражна клетка в кв.Симеоново с фотоалбум (л.113-114 от т.2 и л.17-20 от т.4 от досъдебното производство), протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване от св.Т. (л.75-77 от т.4 от досъдебното производство), съдебно-медицинско удостоверение №МЦП-1182014 от
15.07.2014г. на св.Д.Т. (л.112 от т.4 от
досъдебното производство).
Видно от
протокола за оглед на л.а., в който е пътувал пострадалият и приложения към
него фотоалбум, е констатирана липса на „дръжките на предните две врати“, което
безспорно навежда към потвърждаване версията на св.Т., св.Г., св.И. и напротив
опровергава обясненията на подсъдимия за липса на досег с превозното средство
от когото и да било. Съдът даде съществен приоритет на протокола за следствен
експеримент, извършен с участието на св.Т., тъй като е сериозен източник на
информация, която потвърждава версията на пострадалия, лансирана в показанията
му относно местата, които точно е посещавал след отвличането си.
Така цитираните
писмени доказателства и средства за събирането им в по-голямата си част са
безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване. Същите са
надлежно изготвени при пълно спазване принципите, заложени в НПК, поради което
съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.
Констатация за
необременото съдебно минало на подсъдимия К.,
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства
справка за съдимост (л.68 от т.2 от досъдебното производство), а също и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Извън
изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от
доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете
за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този
смисъл неотносими.
На основата на
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият П.И.К. е осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1
от НК.
Според настоящия съдебен състав от обективна страна на база на
анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства
и способи за проверка, може да се направи категоричен извод, че на
09.07.2014г. около 20:20 часа в гр.София, ул.“******4,
заедно с Т.Л.Н., И.Й.Г., И.П.Р. и Х.П.М. отвлякъл Д.Т. (G.T.), роден на ***г. в
Италия, италиански гражданин, като след преследване и принудително спиране на
л.а марка „КИА“, модел „Сиит“ с ДК №******- таксиметров автомобил на фирма
„Йелоу такси 333“ против неговата воля извели от автомобила и против неговата
воля качили Д.Т. в л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК №******, собственост
на Д.В., управляван от Х.П.М. и го отвел против неговата воля до гаражна клетка
№1 на адрес: гр.София, кв.Симеоново, ул.”ЦСИО-******, след
което го отвел против неговата воля на адрес в гр.София, кв.Княжево, ул.”*********в
апартамента на ет.2 като деянието е извършено от повече от две лица, а именно
от пет лица.
Инкриминираната
от СГП материално-правна норма запретява под страх от наказателна отговорност отвличането
на лице. За съставомерността на
деянието по чл.142, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна да бъде установена единствено
принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия, без задължително да е с цел противозаконно лишаване от
свобода, каквато е била редакцията до изм. с
ДВ, бр.26 от 2010г. на
нормата. Понастоящем новелата на чл.142 от НК включва в изпълнителното
деяние „отвлече“ и „противозаконното лишаване от свобода“, тъй като то винаги е налице при принудителното преместване на жертвата в
пространството, тъй като същата е лишена от свобода на движение по собствен
избор. Задължителен елемент от обективната страната на
престъплението по чл.142 от НК
е липсата на съгласие на пострадалото лице да бъде преместено на друго място /р.№ 284 от 12.10.2015г. по н.д.№899/2015г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/. От субективна страна, деянието е
умишлено: деецът следва да съзнава, че чрез използваната от него принуда
пострадалият е напуснал мястото, в което се е намирал, т.е че последният не е
дал съгласие да бъде променено досегашното му местонахождение.
СГС счете, че инкриминираното
поведение на подсъдимия К.
по насилствено качване
на пострадалия
Т. /заедно със св.Г./ в управлявания от св.М. лек автомобил, предхождано от преследване на
таксиметровото МПС, препречване на пътя, съпроводено с опит Т. да бъде
изведен, вкл. чрез счупване на дръжката на предната дясна ръка от подсъдимия, и
реализираната от св.Н. принуда спрямо св.Е.Г. /шамар/, се субсумира
от престъпния състав на чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. С осъществените, съвместно с останалите съпричастни към инкриминираното
посегателство субекти, сключили
споразумение със СГП действия в процесната кола, при липса
на доброволност, подсъдимият е участвал обективно в
изпълнителното деяние на инкриминираното отвличане, извършено от повече от две
лица.
Твърдението на
защитата и подсъдимия, че пострадалият доброволно и в съответствие с
действителната си воля е променил пространственото си местонахождение не намира
опора в гореанализираните доказателства и най-вече в показанията на св.Т.,
неговите спътници в таксито, вкл. таксиметровия водач, дактилоскопната
експертиза, доказала досег на подсъдимия с превозното средство, протокола за
оглед, протокола за претърсване и изземване, протокола за следствен експеримент,
съдебно-медицинската експертиза и т.н. В тази насока, не може да се приеме за
вярно и виждането, че св.И. сам е спрял таксито, тъй като еднопосочните
доказателства говорят за това да е бил принуден да спре, за да потърси
съдействие, при което му е бил препречен пътя от л.а. „Опел“. Виждане, което
между впрочем не се отхвърля и от подсъдимия в обясненията му от досъдебната
фаза.
Свободното
формиране на воля включва възможността всеки човек да определя по свое
усмотрение къде да се намира и с кого. Определено в казуса не може да бъде
споделена тезата, че такава свободна воля за местонахождението си е имал
пострадалият. Макар и да беше прието от съда, че Т. сам е излязъл от таксито
/вж. показанията на св.Г., св.И., св.Н. и др./, това далеч не е било негово
„собствено“ решение. Същото според настоящата инстанция е било продиктувано от
започналото преследване от л.а. „Опел“, аварийното спиране на средата на
пътното платно, опитите да бъде отворена вратата му, за да бъде изведен навън, вкл.
от подсъдимия, счупването на дръжките на предните врати на таксиметровия
автомобил, нанасянето на шамари на приятелката му, заплашителните изрази,
отправяни от св.Н. за саморазправа и т.н. Всички тези обстоятелства според СГС
са били именно решаващите фактори, принудили Т. сам да „отиде“ в л.а., в който
се е намирал К., а не доброто му
желание да уредят негативно развиващите му се бизнес отношения със св.Н..
Ирелевантно
според този съд за съставомерността на престъплението е и обстоятелството, че Т.
е познавал мястото, на което е престоял по-дълго време /ул.“Кореняците“/, тъй
като макар и факт, не променя липсата на желание от негова страна да бъде
именно там по това време и с тези лица, което вече изпълва деянието по чл.142,
ал.1 от НК.
По-насетне,
виждането, че пострадалият на няколко пъти е имал възможност да разговаря както
с приятелката си, която е разбрала къде се намира, а така също и с майка си и
чичо си, също са обстоятелства, които не игнорират отвличането, реализирано на ул.“******4. Последващите премествания на Т. и престоят му на двата посочени от
обвинението адреса, са последица от реализираното противоправно деяние от
подсъдимия и останалите лица /св.Н., св.Р., св.М., св.Г./ и само затвърждават
виждането, че Т. не е имал намерение нито да посещава гаражната клетка в
кв.Симеоново, нито да престои цяла нощ в кв.Княжево. В унисон с това стои и
веригата от доказателства, посочващи, че Т. е бил заплашван с пистолет от св.Г.,
вкл. удрян от него, че още с преместването си от единия до другия л.а. са му
причинени телесни увреди /вж. съдебно-медицинското удостоверение/, че
приятелката му също е била ударена от св.Н., че е бил принуден да пише
разписки, вкл. на език, който не разбира напълно и т.н.
Претенцията, че
К. обективно не е имало как да
участва в преследването на таксито, тъй като е било по указание на св.Н., че не го е принуждавал да подписва
документи /св.Н./, че не го е заплашвал с думи, вкл. и с оръжие /св.Г./, а дори
и че се е възмущавал от поведението на Г., че само е пътувал в л.а., наред с
останалите лица, не променя съставомерността на деянието му, констатирана
по-горе. Това е така, тъй като според обвинението, К. е предаден на съд за престъплението „отвличане“, чието деяние е
изпълнено именно с противоправното въздействие върху Т., в случая и физическо,
да отиде в преследвалия го л.а. Такова обективно въздействие върху волята,
физиката и психиката е имал лично и подсъдимият, реализирайки действия по
принудително отваряне на вратата на МПС, счупване на дръжка, подхващане на
пострадалия под мишници и завеждането му до л.а. „Опел“ и т.н. Тези
обстоятелства бяха категорично доказани според съда от сериозна група
свидетели-очевидци, чийто показания контрастират само с тези на лицата,
сключили споразумение за извършено идентично престъпление /св.Н., св.Р., св.Г.
и св.М./. Не следва да се пренебрегне и факта, че обвинението срещу К. е за форма на съучастие, въздигната
в квалифициращ белег от обективна страна в чл.142, ал.2, т.2 от НК, която по
необходимост обуславя и набор от противоправни действия на останалите субекти,
изпълнили състава на престъплението. Последващите промени местоположението на Т.,
имплицитно включващи лишаването му от свобода, са резултат от провокираните от
извършителите, в частност и подсъдимия действия, поради което и не би могло да
се приеме, че са част от състава на отвличането. Следва в обобщение да се
изтъкне и че К. не е подсъдим за
принуда, нанасяне на телесна повреда, закана с убийство или друг вид
престъпление срещу личността, а единствено и само за отвличане.
Не може да бъде база за оправдаване на дееца неоказването
на помощ от страна на св.Г. и св.Н., които според защитата, заради липсвата на
противоправни действия от когото и да било, не са се намесили в случващото се.
Показанията на двамата, че не са извършвани принудителни действия спрямо Т.
бяха оборени по категоричен начин, и то не само от Т. и приятелския му кръг, но
и от св.Н. /че е излизала извън таксито/, от К. /че е имал досег с таксиметровия автомобил/ и т.н.
На следващо място, ирелавантен за осъждането на К. беше и посоченият по-горе факт, че е
работил за Н. само от няколко дни, тъй като престъплението, за извършването на
което е наказателно преследван, не изисква длъжностно качество. На тази база,
дали е бил запознат с негативно развиващите се и градирали на 09.07.2014г.
отношения между пострадалия и формалния му работодател, също не стои в причинна
връзка с повдигнатото му обвинение за отвличане. Макар и да не се развива
такава теза, но следва да бъде оборено и виждане, К. като служител на Н. да е бил задължен да изпълни нарежданията й.
Същата влиза в противоречие с втората част на чл.16 от НК, доколкото се касае
за пълнолетен вменяем субект, при който липсват данни да не е имал възможност
да изведе в съзнанието си представи за това, че противна на волята промяна
местоположението на лице, е очевидно престъпление, дори и дееца да не съзнава в
юридически план обективните му и субективните му елементи. Друг е въпроса, че
неколкократно се подчерта по делото, че се касае зе бивш служител на МВР.
Упрекът към Т., че е освидетелстван няколко дни по-късно,
според този съд също не се отразява на състовомерността на деянието на К. и останалите лица, посочени от
обвинението. Както беше отбелязано и по-горе, това е факт, но според вещото лице,
изготвило медицинската експертиза, а и според съдебния лекар /д-р А.М./,
освидетелствал Т., който е и водещ специалист в тази сфера, получените от
пострадалия наранявания по тялото му са от такъв вид и характер, че могат да
бъдат причинени именно по начина, който е посочил /от
действието действието на твърди тъпи предмети, като вкл. могат да възникнат по
механизма на натиск с пръстите и дланите на ръцете /стискане с ръце/. Тези
научно обосновани и правдиви от медицинска гледна точка виждания на съдебен
лекар и съдебен експерт според съда оборват тезата, че Т. не е бил докасван, в
частност именно на местата, където е посочил /ръцете/. Нещо повече, касае се за
поне седем кръвонасядания на лявата мишница и три - на дясната мишница, което
насочва към сериозна степен на упражнен натиск върху тялото на пострадалия със
сила. Дали захващането на Т. е било за мишниците, което е по-логично или под
лакътя, според този съд е ирелевантно, тъй като по един или друг начин,
въздействие върху тялото му в областта на ръцете е имало и то съотвесттва на
показанията му, а и на тези на свидетелите от обкръжението му, Отчасти и на
заявеното от св.Н.. Нещо повече, според СГС, дори и да липсваше
съдебно-медицинска експертиза по делото, показанията на свидетелите-очевидци Е.
и Л.Г., Н.И. и Т., че е имало принудително преместване на последния, трудно
могат да бъдат оборени. В подкрепа на това говорят още и дактилоскопната
експертиза, констатирала дактилоскопни следи по таксиметровия автомобил от
подсъдимия /Протокол №353-Д/2014/, трасологичната експертиза и т.н.
Престъплението изпълва именно квалифицирания състав по
чл.142, ал.2, т.2 от НК, тъй като в изпълнителното му деяние са участвали
повече от две лица, а именно пет, сред които и подсъдимият К..
Съдебният състав,
базирайки се на еднопосочните показанията на всички присъстващи на
инкриминираната вечер в апартамента в кв.“Княжево“, вкл. пострадалия, а също и
съпругата на К., прие, че
подсъдимият в действителност се е прибрал у дома си около полунощ, поради което
и няма как да е участвал във физическото преместване на Т. до адреса в центъра
на гр.София. Поради това и съблюдавайки чл.304 от НПК, съдът го оправда по
заложеното в обвинителния акт обвинение в тази му част.
От субективна страна подсъдимият е действал при
задължително необходимия от субективна страна пряк умисъл за това престъпление. К. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Същият
е наказателноотговорно лице, без данни изключващи
възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на
съмнение вменяемостта му. Добре известно е, че вината и
нейната форма се извежда въз основа на обективно установените факти, касаещи поведението на
подсъдимия към момента на извършване на деянието, които в случая следва да
обусловят извод за това какво е съзнанието на дееца.
Деянието ще бъде несъставомерно, ако на плоскостта на съзнанието на дееца се
установи, че той не предвижда противозаконното преместване в пространството на Т.. Случаят според този
съдебен състав не е такъв, тъй като видно от всички анализирани по-горе
материали по делото, подсъдимият е бил с ясното съзнание, че противно на волята
си Т. се премества в колата на св.Н., което още повече е станало факт и
посредством осъществената от него и от св.Г. принуда /хващане за ръцете/. Дали
това е било по указание на св.Н., която в крайна сметка е имала неуредени
отношения с Т. или по давление на св.Г., който е бил най-агресивен, в случая е
неотносимо, тъй като е категорично установено и личното участие на подсъдимия. Налична е и общност на умисъла
между извършителите, посочени от СГП, част от които
приключили производството по алтернативна процедура.
По изложените
съображения подсъдимият П.И.К. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше
признат за виновен за извършено при пряк умисъл престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от
НК.
Липсва нарушение
на запрета по чл.281, ал.8 от НПК, в какъвто смисъл говори защитата, при
евентуално осъждане на дееца, доколкото показанията на свидетелите,
приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК не са единствените, на които съдът
базира осъдителната си теза. На първо място, налице е почти пълен
идентитет и стрикно следване хронологията на събитията в показанията на св.Т.,
св.Е.Г., св.Л.Г. и св.Н.И. както от съдебната фаза, така и от досъдебната
такава. В ясен последователен план както пострадалият, а така също и цитираните
по-горе други лица навеждат пред СГС устно и непосредствено конкретни факти
относно отвличането на Т., дейтвията, извършени от всяко едно лице и в частност
от подсъдимия и с нужната категоричност потвърждават, че именно К. е бил един от тези, който е въвел Т.
в л.а. Както беше многократно подчертано и по-горе, тези гласни доказателства
са в нужния унисон с показанията на полицейските органи, работили по разкриване
на престъплението – св.К., св.Ч., св.Ф.. Нещо повече, стройна верига от доказателства
се оформя и от множеството писмени доказателствени средства – протокола за
оглед на местопроизшествие, в частност на мястото, където е бил държан Т., протокола за оглед на л.а. марка „Киа“, модел „Сиид“ с ДК№********ТТ, протокола
за оглед на адреса на ул.“Кореняците“, протокола за следствен експеримент. Съдът,
както многократно подчертае, се довери на изготвените експертизи – в частност съдебно-медицинска,
дактилоскопни, трасологична и т.н., подчертаващи достоверността показанията на
основния свидетел за процеса и лицата от неговото обкръжение – че е бил
принудително преестван /държан за ръцете/, че е изготвял собственоръчно разписка,
че дръжките на вратите на таксито са били насилствено счупени и т.н. Не може да
се отрече и връзката на иззетите множество веществени доказателства с
извършеното престъпление, тъй като категорично са в подкрепа на лансираната от Т.
хронология и извършено от него, вкл. против волята му действия – изготвяне на
разписки и т.н. В заключение, цитираната доказателствена маса намира частична
подкрепа и в обясненията на К.,
макар и приобщени на осн. чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК, дадени в
присъствието на защитник, които също не са единствените по смисъла на чл.279,
ал.4 от с.к.
Що се касае до направеното алтернативно
искане от защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК, съдът намира за правилно
следното свое становище.
Легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Нито материалния
закон, нито съдебната практика съдържат формални критерии за маловажност на
отделните случаи на престъпления.
Съобразно задължителните за съда
указания, дадени в ТР№113 от 16.12.1982г. по н.д.№97/82г., ОСНК разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК се прилага за всички престъпления по НК. Единственото условие
е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични,
че приемането на едно деяние за малозначително /непрестъпно/ може да се базира
или на липса на обществена опасност поради малозначителност на същото или на
установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на явна нейна незначителност.
За приложението на чл.9, ал.2 от НК е необходимо да се направи анализ и на
всички елементи от състава на престъплението - време, място и начин на
извършване деянието, какви са вредните последици от деянието и т.н. За
преценката за маловажност е от значение както паричната равностойност на
предмета на престъплението например, така и спецификата на случая, начина на извършване на престъплението и на
обекта на престъпното посегателство, но също и личността на извършителя,
настъпилите вредни последици и др. Обстоятелствата, през призмата на които
се преценява степента на обществената опасност на дадено деяние са обекта,
който засяга /защитените обществени отношения/, характера и степента на
засягане, качествата на субекта и дори някои негови характерни субективни
особености и субективни елементи на деянието извън вината. Степенуването на
обществената опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите
последици в наказателноправен план и с оглед определяне на конкретните
параметри на наказанието, но и на обратната плоскост – дали тази степен на
засягане на защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или
напротив и обществено оправдано ли налагането на углавно наказание в такива
случаи.
В случая, се касае за престъпление срещу личността, които са едни от
най-тежко засягащите обществения ред престъпления, инплицирани в Гл.2 от НК,
непосредствено след тези срещу Републиката. Престъпното деяние е свързано с
противоправна промяна местоположението на дадено лице, против неговата воля,
което представлява по същество накърняване на личната
му свобода /чл.30, ал.1 от Конституцията на РБългария/, правото му на свободно
придвижване /чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария,
вкл. и чл.5 от КЗПЧОС. Същото включва импицитно и
лишаване на субекта от свобода, тъй като за определен по-кратък или дълъг
момент, лицето е лишено от възможността само да определя местоположението си в
пространството.
Според настоящия съдебен състав извършеното деяние се отличава с
изискуемата се по чл.9, ал.1 от НК обществена опасност, доколкото упражнената принуда спрямо
пострадалия не е с ниска степен на интензитет /вж. заключението по
съдебно-медицинската експертиза/, последващото му лишаване от свобода е за нощ,
на две различни места, свързано с извършване и на други противни на волята му
действия /изготвяне на разписки/, извършено от пет лица, което безспорно не може да обоснова малозначителност на деянието. Поради това и съдът не
прие за приложма хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Сами по себе си добрите
характеристични данни за дееца, обстоятелствата, че е бил награждаван /макар че
такива данни не са представени пред СГС, а вероятно са останали в кориците на
НЧД, образувано по чл.65 от НПК/, че е бил служител на МВР, че не е осъждан, не
дават основание да се приеме, че извършеното от К., поради своята
малозначителност е с явно незначителна обществена
опасност. Същите биха имали значение на фона на смекчаващите
вината обстоятелства и резонно ще бъдат преценени от съда с оглед определяне на
справедливо наказание на К..
За пълнота
досежно възражението на защитата за наличие на редица недостатъци в
съдържанието на обвинителния акт, неговия общ характер и т.н., според СГС, обвинителния
акт съдържа в минимално достатъчна степен всички реквизити от задължителния
обхват по чл.246, ал.2 от НПК, които дават възможност не само подсъдимият да
разбере в какво е обвинен, но и да защити адекватно правата си, вкл. давайки
обяснения в съдебната и досъдебна фаза, което е и сторил.
По наказанието:
За стореното от
К., квалифицирано от съда като
престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ до 15 /петнадесет/ години.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия К.,
съдът намери да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които определят и най-лекото предвидено наказание
като несъразмерно тежко. И това е така, защото съдът е задължен да приложи
чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел
на предвиденото наказание в закона, когато направи фактическа констатация, че
са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да
се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото
наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително
по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за
този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона
кумулативно и едновременно.
В настоящия
казус, раглеждащият делото съд констатира именно обстоятелства от посочения
вид, които да обосновават налагането на по-леко по вид наказание. Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на
подсъдимия К., добрите му характерстични данни, стриктното му
процесуално поведение, независимо от сериозната продължителност на делото.
Именно изминалият период от време от датата на извършване на деянието до
датата на постановяване на присъдата по
независещи от дееца причини, според съдебния състав се явява такова смекчаващо
вината обстоятелтво, което дори независимо от останалите, е основание за
приложение на чл.55 от НК. Прекрачени са границите на разумния срок. В такава насока съгласно практиката на ВКС и
ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо
подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради което и
нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да бъде
компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от
22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Бочев срещу
България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу България и Х. и И.
срещу България/.
Първостепенният съд, въпреки положените усилия, не може да не отчете, че основно
продължителното издирване на пострадалия доведе до многократно отлагане на
делото. Същото беше спряно за период от около година, наложи се изготвянето на
няколко съдебни поръчки до различни европейски държави, издаване на европейска
заповед за разследване за разпит на св.Т. чрез видеоконферетна връзка, които
институти по необходимост доведоха до забавяне на производството, независимо от
поведението на подсъдимия. Касае се и за досъдебно производство, продължило над
година и половина, което също намира своето отражение върху ефективността на
наказанието.
Настоящият
съдебен състав не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
На база на горните съображения, при наличие на условията, визирани в чл.55, ал.1, т.1 от НК и съотнасяйки личността на подсъдимия с целите по чл.36 от НК, съдът намери
за съобразено с генералната и специална превенция на подсъдимия К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
В казуса са налице материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1
от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години. Подсъдимият К. е неосъждан и за
постигане целите на наказанието и за поправяне му не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно. Поради това, съдът отложи изпълнението на така
определеното наказание от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода” за
срок от 3 /пет/ години от
влизане на присъдата в сила, през който период да бъде даден шанс на подсъдимия
за поправяне и превъзпитание.
С приложението на чл.66, ал.1 НК в случая не се злепоставя и
постигането на генералната цел - възпитателно и предупредително въздействие и
върху другите членове на обществото. Не може да не се отчете обстоятелството, че се касае за човек в зряла възраст /пенсионер/, работещ, без данни за други
противообществени прояви, семейно
ангажиран, с добри характеристични данни.
Преценката за прилагане на института е заложена на индивидуалните
способности и характер на дееца. Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на
наказанието, а именно върху специалната. Защото чрез
наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца, превъзпитаването му
към спазването на законите и на добрите нрави и да се въздейства
предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в
текста на чл.66, ал.1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на
осъдения”. В такава насока е ориентирана и съдебната
практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ/, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./, макар и по друг тип дела. Самостойно разгледана генералната превенция не мотивира по-сурово отношение към
подсъдимия, отколкото тежестта на деянието налага. Целите на
наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без прибягване до
ефективно изпълнение в случая.
Съдът изпълни
служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият П.И.К. е бил
фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР от 10.07.2014г., с
Постановление на СГП от 11.07.2014г. и с МНО „Задържане под стража”, считано от
13.07.2014г. до 15.10.2014г.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода
на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К. да заплати
направените по сметка на МВР в
досъдебното производство разноски в размер на 1424лв.
/хиляда четиристотин двадесет и четири лева/,
представляващи 1/5 от общото изразходваните средства в предварителната фаза на
процеса /останалите разноски са възложени по равно на осъдените на база на
одобрено от съда споразумение/ и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС разноските в съдебното производство от 1947,22лв.
/хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляващи стойността на разноските, направени във връзка с
изготвяните молби за правна помощ за издирване на св.Т.,
преводи и т.н.
На осн. чл.190,
ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на по 5.00лв. /пет
лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист за обезпечаване събирането на горепосочените суми.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.11
от НПК взе отношение и относно приобщените по делото веществени доказателства,
като за резонно и законосъобразно, намери следното произнасяне:
1. 2 бр.мобилни телефони
„Нокиа“ - ВД от техническа експертиза по протокол №15/ИКУ 084/14.04.2015г.,
опаковани в хартиен плик и запечатан с печат на НИКК-МВР № 062, лепенка вх.№
НИКК 2014 3188, Пакет №PKG-017377, иззети с протокол за обиск и изземване от 10.07.2014г.
от св.Х.М. - следва да се върнат на св.Х.М.
като негова собственост;
2. Скъсани бели хартиени
листа с ръкописен и печатан текст, парченца скъсана хартия с печатан текст в
хартиен плик, подлепен с картон серия А 179214 и запечатан със СП 060 НЕКД-
СДВР – следва да останат по делото;
3. Биологични следи, 26 бр.
угарки от цигари, пластмасова бутилка пълна 1/3 течност, кутия от цигари марка
„Марлборо“ и дактилоскопните следи, иззети по делото - следва да се унищожат като вещи
без стойност;
4. 1 бр.патрон, находящ
се в хартиен плик, подлепен със стар картон серия А 167249 и ЧВП 049 НЕКД-СДВР
с лепенка Случай №2014-03189-Н-01, ВД №2014-03189.2 от НИКК-МВР - следва да се изпрати на служба
„КОС“ към СДВР за унищожаване;
5. Белезници, бокс
вътрешна страна и бокс външна страна, находящи се в хартиен плик, подлепен със
стар картон серия А 218102 и СП №035 НЕКД- СДВР с лепенка Случай
№2014-03189-D-01, ВД №2014-03189.6 и лепенка Случай №2014-03189-Н-01, ВД №
2014-03189.7 от НИКК-МВР – на осн. чл.53, ал.2, б.“а“
от НК следва да се отнемат в полза на държавата;
6. Черен нож, черна палка
самоделна, парче многожилен кабел с уплътнение, бокс вътр.страна и бокс външна
страна, находящи се в хартиен плик подлепен със стар картон серия А 218103 и СП
035 НЕКД-СДВР с лепенка Случай №2014-03189-D-01, ВД №2014-03189.3, лепенка
Случай №2014-03189-D-01, ВД№2014-03189.4 и лепенка Случай № 2014-03189-D-01, ВД
№2014- 03189.5 от НИКК-МВР - на осн. чл.53, ал.1, б.“а“
от НК следва се отнемат в полза на държавата;
7. 1бр. разрешително за употреба
на огнестрелно оръжие на П.К., находящо се в полиетиленов плик, подлепен с
картон серия А218168 и запечатан със ЧВП 049 НЕКД-СДВР - следва да се върне на
подсъдимия К.;
8. 1бp. DVD със запис от
следствен експеримент, находящ се в полиетиленов плик, подлепен е картон серия
А 218167 и запечатан с СП 037 НЕКД-СДВР
- следва да остане по делото;
9. 2бр. парчета
хартия от копия на лична карта, находящи се в полиетиленов плик, подлепен с
картон серия А 184670 и запечатан със СП 015 НЕКД СДВР – следва да останат по делото;
10. Празни бланки, иззети от
Т.Н., находящи се в полиетиленов плик, подлепен с картон серия А 184672 и
запечатан със СП 015 КД-СДВР, договор за покупко-продажба
/оригинал/, находящ се в полиетиленов плик, подлепен с картон серия А 184667 и
запечатан със СП015 НЕКД-СДВР, иззети при обиск на Т.Н., визитна картичка,
иззета с ръкописен текст от Т.Н. в полиетиленов плик с картон серия А 184665 и
запечатан със СП015 НЕКД- СДВР - следва
да се върнат на св.Т.Н. като собствени вещи;
11. 2бр. ксерокопия
на договор за покупко-продажба на дялове и 1бр. сметка
фактура, находящи се в полиетиленов плик с картон серия А 219004 и запечатан
със СП 015 НЕКД-СДВР, иззети с протокол за обиск и изземване от 10.07.2014г. от св.Т.Н. - следва да се върнат на св.Т.Н. като
собствени вещи;
12. Лична здравна книжка на И.П.Р., находяща
се в полиетиленов плик е картон серия А 218097 и запечатан със СП015 НЕКД- СДВР
– следва да
се върне на св.И.П.Р. като собствена вещ;
13. Черно калъфче с различни
документи, иззети с протокол за обиск и изземване от 10.07.2014г. от св.Х.М., находящи се в полиетиленов плик с картон серия А
167260 и запечатан със ЧВП 049 НЕКД- СДВР – следва
да се върне на св.Х.М. като
собствена вещ;
14. Бележка с ръкописен
текст, находяща се в полиетиленов плик с картон серия А 184666 и запечатан със
СП 015 НЕКД- СДВР – следва да остане по делото;
15. 2бр.гилзи, ВД към
протокол №456-Е/14г. полиетиленов плик, подлепен с
картон серия А№219136 (стар картон А 218100), запечатан със СП№004 НЕКД-СДВР – следва да се изпратят на служба
„КОС“ към СДВР за унищожаване;
16. Оптични носители,
приложени към техническа експертиза по Протокол №15/ИКУ-084 – следва
да останат по делото;
17. Сигнално-газов
картечен пистолет „EKOL”, модел „Jackal Dual”, кал. 9мм с №
EJ-1390115, ведно с 1бр. пълнител; 1бр. кобур, 6бр.газови патрони и 2бр. гилзи
кал. 9мм, находящи се в полиетиленов плик и подлепен със стар картон серия А
№161660 запечатан със СП№015 НЕКД-СДВР към протокол №15/БАЛ-62 на НИКК-МВР,
подлепен с лепенки Случай № 2014-03189-D-01, ВД №2014-03189.8 и лепенка Случай
№2014- 03189-D-01, ВД № 2014-03189.9, иззет с протокол за обиск и изземване от
10.07.2014г. от св.Т.Н. – на
осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК следва да се отнемат в полза на
държавата;
18. ВД към Графическа
експертиза №215-Е/14, ОЕКД-СДВР, полиетиленов плик, подлепен с картон серия А
№0148499, запечатан със СП№010 НЕКД-СДВР, съдържащ ръкописно написани листове –
следва да
остане по делото;
19. ВД към Графическа
експертиза №272-Е/14, ОЕКД-СДВР, полиетиленов плик, подлепен с картон серия А
№0148400 и ВД с картон А №0148401, запечатани със СП№010 НЕКД-СДВР, съдържащ
ръкописно написани листове – следва
да останат по делото.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СЪДЪТ
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................