О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №
16.01.2020г.
град Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен Съд Сливен в закрито
заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 16 описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.34
ал.5 от ДОПК. Образувано е по жалба на Д.С.К.
***, подадена чрез адв. Д.Д.
***, против решение за отказ за спиране на производство № Р-02002019004320-104-001/06.01.2020
г., издадено от М. М.- Б. – Н. на с. при ТД на НАП – Бургас.
В жалбата си твърди, че решението за
отказ за спиране на образуваното ревизионно производство е нищожно, поради
липса на компетентност на издалия го орган. Алтернативно се твърди
незаконосъобразност на решението, поради противоречие с разпоредбите на ДОПК. Моли съда да отмени
решението за отказ за спиране на ревизионното производство и да върне преписката
на ревизиращия орган с указания за ново произнасяне по молбата за спиране и
издаване на заповед за спиране на ревизионното производство.
Началник Сектор при ТД на НАП Бургас
представя административната преписка и изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Сочи, че ревизираното лице не е навело доводи за пречка за
неговото участие в производството. Изтъква, че към настоящия момент ревизията е
приключила с издаване на ревизионен акт.
След като съвкупна преценка на
доказателствата събрани по делото, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, легитимирано
за това с правен интерес и в срок, което я прави допустима за разглеждане по
същество.
Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-02002019004320-020-001/ 08.07.2019 г., връчена на 18.07.2019 г. на жалбоподателката е възложено извършването на ревизия. Същата
е изменена със заповед ЗВР № Р-02002019004320-020-003/13.11.2019 г., връчени на
лицето на 18.11.2019 г. В срока за извършване на ревизията ревизираното лице, е
подало молба от 30.12.2019 г. до ТД на НАП – Бургас, с която е поискано спиране
на производството, на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК, в която не са изтъкнати доводи, нито конкретни
причини, поради които се иска спиране на ревизионното производство.
С решение № Р-02002019004320-104-001 от 06.01.2020
г. от страна на началник на сектор при ТД на НАП – Бургас е отказано спиране на
производството. Посочено е в решението като мотив за отказа, че от ревизираното
лице не са изложени доводи за спиране на ревизионното производство. Посочил е,
че за резултатите от извършената ревизия е издаден ревизионен доклад и към
момента на подаване на искането за спиране тече срока за издаване и на
ревизионния акт.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Административното производство по
постановяване на оспореното решение е проведено по реда на чл. 34 от ДОПК, от материално компетентен орган, съгласно
представените по делото заповед № РД-3/02.01.2019 г. и заповед №
РД-3/02.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, поради което доводите за
нищожност на оспорения акт, изложени в жалбата, са неоснователни.
Основанията за спиране на производството
са изброени в чл. 34, ал. 1, т. 1-5 от ДОПК. В т. 4 е предвидена възможност за спиране при
подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три
месеца. Действително, законодателят не е обвързал тази разпоредба с конкретно
посочени обстоятелства, при които следва да се допусне спиране на
производството на това основание. Посоченото не означава, че компетентният
орган по приходите следва само на база на направеното искане за спиране, да го
уважи. Компетентният орган действа в условията на оперативна самостоятелност
при преценка на обстоятелствата относно наличието или липсата на основания за
спиране на ревизионното производство. Същият следва да извърши преценка доколко
изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Аргумент
за това е разпоредбата на ал. 3 на чл. 34 от ДОПК, съгласно която при наличие на основание по ал. 1
или 2 преценката за спиране се прави от органа, възложил производството, а при
административно обжалване - от решаващия орган, като производството се спира
със заповед, която се връчва на заинтересованите лица, като т. 4 на сочената
ал. 1 не е изключена от този обхват.
Поради това, за да извърши компетентният
орган обективна и обоснована преценка, следва в искането на субекта да са
посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които затрудняват
или препятстват временно развитието на производството, както и такива
обстоятелства, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на
защита на субекта. Както се отбеляза по-горе органът действа в условията на
оперативна самостоятелност и следва да прецени обстоятелствата относно
наличието или липсата на основания за спиране на ревизионното производство,
както и да прецени доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на
уважителни причини, за да вземе най-правилното и най-целесъобразно решение.
В конкретния случай както по делото, така
също и в административното производство, не са изтъкнати обстоятелства,
налагащи спиране на ревизионното производство, а от събраните в хода на
настоящото съдебно производство доказателства се установява, че е издаден и
ревизионния акт № Р-02002019004320-091-001/10.01.2020 г., връчен на К. на
10.01.2020 г., с който на практика
ревизионното производство е приключило в определения 5 месечен срок при
спазване на разпоредбите на чл.112, чл.113 и чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователни изложените в жалбата доводи, че с факта на подаване на искането,
органът по приходите е длъжен да спре производството, без да трябва да му се
сочат конкретни обстоятелства, които да налага спиране на производството.
При установена доказателствена
тежест за жалбоподателя в чл. 170, ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с
§ 2 от ДР на ДОПК за установяване наличието на условие за спиране
на ревизионното производство, настоящият състав на съда намира твърденията в
жалбата за недоказани. Съответно, оспореното решение се явява валиден и законосъобразен
акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Издаденото решение за отказ съответства
на целта на закона и принципите за бързина и ефективност на ревизионното
производство.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че отказът за спиране на започнало ревизионно производство е
правилен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното, Административен съд
Сливен
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.К. ***, подадена чрез
адв. Д.Д. ***, против
решение за отказ за спиране на производство № Р-02002019004320-104-001/06.01.2020
г., издадено от М. М.- Б. – Н. на с. при ТД на НАП – Бургас.
Определението на основание чл.34 ал.7 от ДОПК е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: