РЕШЕНИ№І-224
град Бургас , 21.02.2020 година
Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в закрито заседание
На двадесет и първи февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова
Мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря........................................................... ,като разгледа докладваното
от .................... ...... съдията М.Карастанчева....... гр.д. № 580 по описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 435 ал.1 т. 1 ТПК и е образувано по повод жалбата на“ Банка ДКС „ЕАД ,чрез процесуалния й представител , против действията на частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров по изп.д. № 20197090400016/2019г. по описа му , изразяващи се в издаване на постановление от 07.01.2020 г. ,с което е постановен отказ за приемане за събиране по изпълнителното дело на направените от взискателя- жалбоподател -Банка ДСК ЕАД разноски в размер на 10 800 лв. с ДДС ,представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ,защита и съдействие по изп.дело.В жалбата се изтъкват съображения за недопустимост ,неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление.Моли се за отмяна на постановлението и вместо него - приемане за събиране на направените от взискателя разноски в сочения размер.
Длажникът - ответник по жалбата-,,Дъга 2004“ ЕООД я оспорва,като настоява за отхвърлянето й .Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е допустима ,но неоснователна .
След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя А.Г.А. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд -Бургас по ч.гр..д. № 6279/2015 г. по описа на БРС ,с решението по което длъжникът „Дъга2004“е осъден да заплати на взискателя 2000 лв.-представляващо неплатено парично задължение по сключен договор за паричен заем от 30.09.2015 г. и 40 лв. - разноски .Впоследствие са били присъединени и вземанията на същия взискател във връзка с вписания договор за особен залог ,както и „Банка ДСК“ЕАД по отношение на ипотекираните в нейна полза имоти на длъжника. По делото са вписани множество възбрани върху имоти на длъжника ,извършени са принудителни действия ,включая публични продани и са изготвени разпределения на получените суми от публични продани
С молба с вх. № 2877/ 23.12.2019 г. взискателят е е поискал от ЧСИ да бъдат приети по делото за събиране направените от него разноски в размер на 10. 800 лв. с ДДС -представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ,защита и съдействие по изпълнителното дело .С атакуваното постановление от 07.01.2020 г. ЧСИ е отказал да приема за събиране това вземане ,като в мотивите към постановлението е пособил ,че „намира за прекомерно възнаграждението предвид фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително производство,а освен това Банка ДСКразполагала с юрисконсулти и
ангажирането на адвокат е негова личнапреценка ,но не правставлявало разноски по изпълнението ,които следвало да бъдат обезщетение ,предвид ,че банката е могла да се ползва от услугите на юрисконсулта си „.
Постановлението е направилно и незаконосъобразно и разгледана по същество ,жалбата е основателна .
На първо място правилно е възражението на взискателя-жалбоподател ,че е недопустимо служебно произнасяне за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК и това е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС ,установена в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК,в която се сочи С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - чл. 36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя - определяне на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент. Следователно с § 2 ДР Наредба № 1/2004 г, се надхвърлят рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат правила за процедиране на съда и се допълва разпоредба на ГПК, за което не са делегирани правомощия по надлежния ред на Висшия адвокатски съвет. Обсъжданата наредба е подзаконов нормативен акт, поради което при противоречие с основен нормативен акт, правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен - чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР Наредба № 1/2004 г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, като променя, без да има такава правна възможност, процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА“.
Няма спо ,че за неуредените в изпълнителното производство въпроси се прилагат общите разпоредби по ГПК,каквато е и разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК .
В случая съдебният изпълнител недопустимо служебно се е произнесъл за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,претендирано от взискателя като разноски по изпълнителното дело,без да има възможност за това и беЗ да има към момента на произнасянето възражение от длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От друга страна уважаването на възражение за прекомерност и констатирането на такава не дава право на ЧСИ да отказва изобщо приемането за събиране на направените разноски за адвокатски хонорар .При наличие на хипотезата на чл. 78 ал. 5 ГПК и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение той може само да намали възнаграждението за адвокатски услуги ,но не и да откаже изцяло събирането им ,щом те са направени и взискателя има право да ги претендира .По смисъла на чл. 79 вр. чл. 78 от ГПК право на взискателя ,в чиято полза се извършва действието ,е да иска ,а задължение на длъжника е да заплати направените по изпълнението разноски ,като длъжникът пък от своя страна има право да иска заплащане на разноски в по-малък размер . Мотивите на ЧСИ,че разноските за адвокат били лична преценка на взискателя ,но не представлявали разноски по изпълнителното дело ,които следва да се обезщетят,доколкото банката е можела да ползва услугите на юрисконсултите си ,са незаконосъобразни.
Участниците в производството сами преценяват каква ще е защитата им и от кого ще се осъществи .Няма законова забрана юридическите лица да се представляват по съдебни и изпълнителни дела както от юрисконсулти ,така и от адвокати По въпроса категорично се е произнесъл и Конституционният съд в реш.№ 10/29.09.2016 г. по к.д. № 3/2016 г. ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Юридическите лица и едноличните търговци могат да избират дали да ползват услугите на адвокат или юрисконсулт за правно обслужване и процесуално представителство пред съдилищата. Техният статут, целите, с които се създават, и организацията им на дейност, участието им в стопанския живот и сложността на правоотношенията, в които влизат, обосновават необходимостта от постоянно и незабавно (като разполагаемост и готовност) за правно съдействие на място присъствие на правен специалист (юрисконсулт), включително и представителство, и защита пред съд. Правното положение на юрисконсулта, макар и неуредено от специален закон, предполага придобиване на права (образование, стаж, юридическа правоспособност и др.). Съществено изискване относно процесуалния представител - юрисконсулт, е да се намира в трудови (служебни) правоотношения с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса. Характерът на правоотношението между юридическото лице или едноличния търговец и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Достатъчно е то да съществува валидно. След като отговорността за разноските по своята същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон (ГПК или ДОПК), прилагайки чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец.
Необосновано е твърдението, че с оспорваните норми се създава привилегировано положение в полза на икономически по-силните субекти - държавата и търговците, съпоставено с положението на страните - физически лица. Участниците в съдебното производство самостоятелно преценяват каква ще е тяхната защита и от кого ще се осъществява. Всяка една от групите участници в съдебното производство има правната възможност да бъде защитавана от адвокат, включително всеки един гражданин. Равенството на гражданите пред закона е закрепено като конституционен принцип, стоящ в основата на гражданското общество и държавата. Този принцип е общ за цялата правна система и е основа на тълкуване и прилагане на Конституцията, както и за нормотворческата дейност. От съпоставянето на оспорваните текстове с утвърденото и ясно съдържание на принципа за равенство на гражданите пред закона се налага изводът, че соченото противоречие не е налице. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чийто интерес е решено делото, т.е. тя да си възстанови понесените разходи за производството. Правораздаването е публична услуга и след като юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното производство, осъществяват идентични процесуални действия предвид качеството им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали, законодателната преценка за използване на същия подход и при разпределение на разноските за правна защита в производството е конституционосъобразна.“
Затова мотивите на ЧСИ ,че взискателят като юридическо лице е следвало да бъде представляван по изпълнителното дело от свой юрисконсулт, а не от адвокат,противоречат на закона .
С оглед на всичко изложено отказът на ЧСИ да приеме за събиране направените от взискателя -жаябоподател разноски по изпълнителното дело ,е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Към изпълнителното дело е приложена молба от 20.01.2020 г. вх.№ 236 на ЧСИ Я.Бъчваров ,с която взискателят „Банка ДСК“ЕАД иска изменение на постановлението от 07.01.2020 г. за разноските на осн.чл. 248 ал. 1 от ГПК ,по която ЧСИ не се е произнесъл. Приложено е и становище на пълномощника на длъжника от 20.01.2020 г. ,в което е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , претендирам о от взискателя .Възражението е било направено след съобщението до длъжника за молбата на взискателя по чл. 248 от ГПК и следва да се приеме ,че е в срок ,доколкото длъжникът не е бил уведомен за молбата от 23.12.2019 г. ,с която се иска събиране на сочените разноски в полза на банката .Ето защо съдът счита ,че след отмяната на отказа на ЧСИ да приеме тези разноски за събиране делото следва да се върне на същия за произнасяне по молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК,като с оглед и дадените по-горе разяснения съдебният изпълнител да извърши преценка за размера на разноските,които следва да бъдат присъдени за събиране в полза на взискателя.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
РЕ ШИ:
ОТМЕНЯ постановление на частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров,с per. № 709 на КЧСИ ,с район на действие - Окръжен съд - Бургас по изп.д. № 20197090400016/2019г. по описа му от 07.01.2020 г. ,с което е постановен ОТКАЗ за приемане за събиране по изпълнителното дело на направените от взискателя-жалбоподател -Банка ДСК ЕАД разноски в размер на 10 800 лв. с ДДС ,представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство ,защита и съдействие по изп.дело и ВРЪЩА делото на ЧСИ Янко Бъчваров за произнасяне по искането за приемане на разноските за събиране и по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване '
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |
|
|