№ 11681
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110149594
по описа за 2022 година
Предявен e частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от
Г. А. Д. срещу /фирма/ за сумата в размер на 50 лева, от вземане в общ размер на 308,52
лева, представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем №
964715 от 05.09.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 05.09.2022 г. с ответника сключили договор за предоставяне на
паричен заем в размер на 500,00 лева, дължими на 8 вноски, като размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен. Твърди още, че съгласно чл. 8 следвало да заплати
неустойка в размер на 308,52 лв. за непредоставяне в тридневен срок от подписване на
договора на надлежни поръчители или обезпечение, съгласно представения погасителен
план. Навежда твърдения, че посочената клауза е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
тъй като касае неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е
стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена. Счита договорът за нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, поради липсата на съществен елемент от
неговото съдържание – ГПР. Поддържа, че в договора бил посочен годишен лихвен процент
по заема без определена стойност и ясно разписана методика на неговото образуване. Счита,
че посоченият ГПР не съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща
търговска практика и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи, че е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2-ро от ЗЗД.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 50 лева, от вземане в общ размер на 308,52 лева, представляваща платена без
основание неустойка по договор за паричен заем № 964715 от 05.09.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното плащане.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията
на ищеца, че е заплатил процесните суми при липса на основание. Твърди още, че клаузите
в договора за кредит са изцяло съобразени с императивните разпоредби на ЗПК. Поддържа,
че при сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него са действали в
рамките на свободата на договаряне съгласно чл. 9 от ЗЗД и по тяхна воля са формулирали
1
клаузата по чл. 8 по начин, който да гарантира изпълнение на задълженията на заемателя,
да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуални вреди при неизпълнение, както и
евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична
сума в полза на изправната страна. Твърди още, че в конкретния случай неустойката е била
начислена само и едиствено поради непредоставяне от страна замателя в тридневен срок,
след подписване на договора на обезпечение, отговарящо на условията на чл. 9, ал.2, т.1 от
ОУ. Излага съображения, че процесният договор напълно отговаря на изискванията на чл.
10 от ЗПК и не е в противоречие с тях. Моли съда да отхвъри предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна: От представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 964715 от дата
05.09.2022 г. за сумата от 500 лв. при месечен лихвен процент в размер на 3,400%. Общата
сума за плащане е определена в размер на 579,48 лв. Размерът на ГПР възлиза на 49,698%.
Срокът на договора е 8 месеца, като плащанията следва да се извърша в периода 05.10.2022
г. – 05.05.2023 г. Съгласно чл. 6 от договора страните са уговорили договорът да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на определени условия, както и с още едно обезпечение –
ипотека или особен залог върху движимо имущество или банкова гаранция или ценна книга.
Съгласно чл. 8 от договора с подписването на договора заемателят декларира, че му е
известно и се счита уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 в 3-дневен
срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
посочените условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 308,52 лева с
начин на разсрочено плащане, която е начислена на заемателя, видно от представения
погасителен план. Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
сключен Договор за паричен заем № 964715 от дата 05.08.2022 г. между страните и
усвояването на сумата от 500 лева от страна на ищеца. По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, според която по процесния договор за паричен заем са
платени две суми в общ размер на 643,38 лева от заемополучателя, като заемът е бил изцяло
предсрочно погасен с втората платена сума. Съгласно представената информация от
ответника се констатира, че с получените две плащания в общ размер на 643,38 лева са
погасени следните задължения по кредита: главница от 500 лева, договорна лихва от 32,12
лева и неустойка от 111,26 лева.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор
за паричен заем, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от
ответното дружество сума и е погасил кредита с едно плащане. Не се спори, че ищецът не е
осигурил някое от предвидените по договора обезпечения, както и че е начислена неустойка
по чл. 8 от договора, с което предвидения ГПР се е повишил многократно, което се
установява от неоспорената и приета съдебно[1]счетоводна експертиза. Съгласно чл. 11, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит сеизготвя на разбираем език и съдържа редица
реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в приложение № 1 начин. В процесния договор, сключен с ищеца, са предвидени
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, но се констатира огромно разминаване в
ГПР, посочен в договора (49,698%) и този, изчислен в заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
Очевидно е, че при този ГПР, установен от вещото лице, същият надвишава
законовоопределения горен праг, поради което договорът е в противоречие с посочената
законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване
на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с
императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно
допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането,
претендирано от ищеца като неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване
на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на
договора клаузата, с която се определя неустойката по чл. 8 от Договора, не е взета предвид
при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Ето защо съдът счита, че
2
следва да се приеме, че клаузата за неустойка се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби на ЗПК, поради което и платената сума е била недължима
и подлежи на възстановяване от ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
С протоколно определение от 05.04.2023 г. съдът е допуснал увеличение на размера
на предявения иск, като е посочил, че същият следва да се счита предявен за сумата от
111,26 лева, част от вземане в общ размер на 308,52 лева. Съдът счита, че по делото
безспорно се установява, че ответникът е получил сума в размер на 111,26 лева,
представляваща неустойка, доколкото тази сума е посочена в експертизата като погасена
неустойка по договора. При установяването недействителността на клаузата за неустойка по
договора ответникът дължи връщане на тази сума като недължимо получена. С размера на
тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е налице причинна връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Ответникът не ангажира
доказателства относно наличие на основание да получи сумата за неустойка. Предвид
изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и основателна.
При този изход на спора ищецът има право на разноски. Същият е направил следните
разноски в настоящото производство: 50 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и
350 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 111,26 лева, част от вземане в общ размер на
308,52 лева, представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем
№ 964715 от дата 05.09.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3