Определение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №359

                                    гр.Кюстендил, 28.05.2019г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                         Председател: Мирослав Начев

                                                                                                Членове: Пенка Братанова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№223/2019г. по описа на ОС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на „***********“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.******************“, представлявано от изп.д. КР.Г., подадена от пълномощника ю.к.Т.Ж., против определение с №417 от 15.03.2019г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№943/2018г. по описа на същия съд.

С обжалваното определение РС-Дупница е прекратил на основание чл.230 ал.2 изр.2 от ГПК производството по гр.д.№943/2018г. и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2362/2017г. по описа на ДнРС. Съдът е приел, че ищецът в производството не е изпълнил даденото му с определение от 12.07.2018г. указание в шестмесечен срок от спиране на производството по делото – изтекъл на 11.03.2019г.,   да посочи правоприемниците на починалия ответник и техните адреси.

В частната жалба се прави искане за отмяна на определението, с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се, че след като ответницата в исковия процес – Д.ИВ.Л., е починала, а производството по делото – спряно на основание чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, неправилно съдът е счел, че ищецът следва да посочи надлежните страни, тъй като съдебният състав е бил длъжен да извърши справка по Наредба №14/18.11.2009г., от която да установи кои са наследниците на починалото в хода на производството лице, както и да приложи по аналогия разпоредбата на чл.230 ал.1 от ГПК. Според жалбоподателя, след като съдът е направил справка по делото, е следвало да я връчи на ищеца, за да може последният да изпълни дадените му разпореждания. Аргументира се и тезата, че разбирането на съда, че ищецът сочи страните и обема на търсената защита, при което дължи посочване на наследниците на починал ответник, намира приложение само, когато предявената претенция е осъдителна и е насочена пряко срещу наследниците на починалото лице, не и когато е предявен положителен установителен иск и ответникът почине в хода на висящия процес. Обобщава се, че ищецът не е изпълнил дадените от съда указания по независещи от него причини, бил е в обективна невъзможност за това и е проявил добросъвестно процесуално поведение, поради което съдът не е следвало да прекрати производството по делото, а служебно да се снабди с нужната информация.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Гр.д.№943/2018г. по описа на РС-Дупница е било образувано по исковата молба на „***********“ ЕАД срещу Д.ИВ.Л., с ЕГН **********, предявена при условията на чл.422 ал.1 от ГПК, и имаща за предмет искане за установяване съществуването на вземане на дружеството спрямо Л.за което по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2362/2017г. по описа на РС-Дупница.

След като е предприел процедурата по чл.131 от ГПК, съдът е бил известен от призовкар, че Д.Л.е починала. Съдът е проверил достоверността на тази информация, посредством изискването от Столична община на препис-извлечение от акт за смърт. Такъв е бил представен по делото с писмо с вх.№9133/11.07.2018г. и видно от същия Л е починала на 23.02.2017г.

С определение от 12.07.2018г. ДнРС е спрял производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.2 от ГПК и на основание чл.230 ал.2 от ГПК е указал на ищеца, че следва в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на починалата ответница Д.Л.и техните адреси, като е предупредил дружеството,ч е при неизпълнение на даденото указание делото ще бъде прекратено.

Препис от определението е бил връчен на „***********“ ЕАД на 19.07.2018г.

С обжалваното определение РС-Дупница, след като е констатирал, че в рамките на предоставения срок – шестмесечен, считано от 10.09.2018г. ( когато е влязло в сила определението за спиране на производството), ищецът не е посочил наследниците на починалия ответник и техните адреси, е прекратил производството по делото и, с оглед разясненията в т.13 от ТР №4/2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г., е обезсилил издадената срещуЛ.заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт–определение с №417/15.03.2019г. - за валиден и допустим такъв. 

Същият, преценен по същество, е правилен. Процесуалните разпоредби, регламентиращи дължимите от страните и от съда действия в случай на смърт на страна в процеса, изключват възможността да бъдат споделени тезите на жалбоподателя. Служебно начало при установяване на надлежните участници в процеса, при спиране на производството в хипотезата на чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, съдът има само по отношение на ищеца – чл.230 ал.1 от ГПК. При смърт на ответника, нормата на чл.230 ал.2 от ГПК предписва, че ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщаването да посочи неговите правоприемници и адресите им, като при неизпълнение на това задължение производството се прекратява.

В конкретния случа, РС-Дупница е процедирал изцяло в съответствие с процесуалните правила, като след като се е удостоверил във факта на смъртта на ответницата Лангова, чрез изискване на препис – извлечение от акта за смъртта й, е спрял производството по делото и е дал ясни и конкретни указания на ищеца за дължимите от негова страна действия, съобразно чл.230 ал.2 от ГПК. Указанието за посочване на правоприемниците наЛ.и на техните адреси, за срока, в който това следва да бъде сторено, както и предупреждението за последиците от неизпълнение, са станали достояние на дружеството на 19.07.2018г., чрез връчване на препис от съдебния акт. По последното обстоятелство жалбоподателят не спори. Същият не оспорва и факта, че в рамките на шестмесечен срок от датата на влизане в сила на определението за спиране на производството по делото, който срок е изтекъл на 11.03.2019г., не е предприел действия по изпълнение на дадените указания. При това положение, правилно РС-Дупница е приложил нормата на чл.230 ал.2 от ГПК и е прекратил производството.

Не се споделя разбирането на жалбоподателя, че за съда е имало задължение да извърши служебна справка по Наредба №14/2009г., тъй като подобно задължение в приложимата процесуална разпоредба не съществува. При положение, че е налице изрична правна норма, регламентираща действията, които следва да се предприемат при смърт на ответника, липсва основание за прилагане на правна норма по аналогия- тази, уреждаща хипотезата на смърт на ищеца – чл.230 ал.1 от ГПК, в какъвто смисъл е направено оплакване в жалбата.

Несъстоятелно е и не намира законова опора разбирането на частния жалбоподател, че чл.230 ал.2 от ГПК намирал приложение само при осъдителни искове, какъвто предявеният не бил.

При така изложените доводи, въззивният съд счита, че проявеното от ищеца, тук – жалбоподател, процесуално бездействие в рамките на законовия срок, при дължима активност от негова страна, закономерно е довело до прилагане на предвидената от закона последица, изразяваща се в прекратяване на производството по делото и обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Като правилно, определението на РС-Дупница следва да се потвърди.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.274 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед цената на иска, настоящият съдебен акт не може да се обжалва. 

Воден от горното, съдът

 

   О П Р Е Д Е Л И:

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение с №417 от 15.03.2019г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№943/2018г. по описа на същия съд.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.