О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Сливен, 10.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЛАВ БАКАЛОВ
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 145 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е с правно основание чл.
166, ал. 4 вр. ал.
2 от АПК.
Образувано е по жалба от Я.К.Х. против Заповед
№ РД-15-673 от 23.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, в която е
формулирано и искане за отмяна на
разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Изложени са съображения, че при
издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушение, като
липсват мотиви. Разпореденото освобождаване на обекта с прекъсване на
ел.захранване, В и К и на практика освобождаването на обекта от негово
имущество, не съответствало на духа на закона и доколкото било възведено като
разпореждане и забрана в един порочен и немотивиран индивидуален административен акт - Заповед №
РД- 15-673/23,03,2020 г. на Кмета на Община Сливен, щяло да доведе до
съществени фактически и материални затруднения за него, до кумулирането на
финансови загуби по обезопасяване и опразване на имота от всичко намиращо се в
него, в един кратък срок. Това в условията на ситуацията в страната и обявеното
на 13.03.2020 г. извънредно положение на нейната територия, натоварването му
със завишени разходи, невъзможност да осигури своевременно изпълнение на
разпореждането, трудности по обезпечаване на хора и ресурси и т.н..
От представените с административната
преписка доказателства съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Я.К.Х. е собственик на поземлен имот с в
поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен, заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня, сграда за стопанска дейност-
работилница, пристройка към работилница на два етажа, видно от нотариален акт №
7, т. I, дело № 333 от 12.09.2000.
На 25.02.2020 г. работна група, съставена
от служители на Община Сливен, извършила проверка строеж „Работилница"
находящ се в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен,
като установили, че за строежа от Председателя на „КТСУС" е издадено
Разрешение за строеж № 214/12.09.1991г., за пристройка към жилищна сграда,
работилница и гараж с одобрен проект от 12.09.1991г. Строежа е изпълнен с
отклонение в одобрения проект. Изпълнен е с ивични основи и стоманобетонна
конструкция, зидовете са от тухлена зидария 25 см. с кухи и плътни керамични тухли,
покрит със стоманобетонна плоча с дебелина 10 см, има изпълнена ел. инсталация
и ВиК инсталация. Строежът е завършен. От Главния архитект на Община Сливен е
издадено удостоверение за търпимост на стопанска постройка построена в поземлен
имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен. При извършване на
проверката е установено, че строеж „Работилница" се използва за о. и б. на
а., като установения начин на ползване променя предназначението на работилница
в а. с.. Сградата се ползва не по предназначение за работилница, и без издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строежът е пета категория, по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т.5, буква „в" от ЗУТ . За проверката е съставен
Констативен акт № 6 от 25.02.2020 г., който е връчен на жалбоподателя на
06.03.2020 г.
Въз основа на акта Кметът на Община
Сливен е издал Заповед РД-15-673 от 23.03.2020 г., с която е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж:
„Работилница" находящ се в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч.,
Община Сливен и наредено да се прекъсне захранването на строежа с електрическа
енергия и ВиК.
Като обсъди събраните доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания съдът направи следните правни изводи:
Заповед № РД-15-673 от 23.03.2020 г. на
Кмета на Община Сливен е издадена на основание чл.
178, ал. 1 и ал.
6 от ЗУТ. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по
силата на изрична законова норма - чл.
217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а не с разпореждане на административния орган.
Такова предварително изпълнение може да
бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал.
2 АПК. Според чл.166 ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2. Съгласно чл.166 ал.2 от АПК при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл изискванията са
оспорващият да докаже, че допуснатото по силата на закон предварително
изпълнение на административния акт би могло да му причини значителна или трудно
поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес,
като основание за прилагане на обезпечителната мярка.
В контекста на изложеното претенцията за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед по чл.
178, ал. 6 от ЗУТ би била основателна единствено в хипотезата на
представени убедителни доказателства, че изпълнението би могло да причини
значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, или с оглед спецификата на
акта, ако докаже, че строежът не създава непосредствена опасност за здравето
или живота на гражданите. По делото такива доказателства не са ангажирани, а
това е в тежест на страната, инициирала производството по спиране изпълнението
на оспорения административен акт.
В случая се претендират вреди, които биха
настъпили спрямо жалбоподателя, които освен недоказани, са несъпоставими със
защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен
интерес. В случая не се посочват конкретни вреди от предварителното изпълнение
по вид и размер, за да се прецени дали те са значителни и труднопоправими.
Обстоятелството, че страната се намира в извънредно положение не представлява
пречка за оспорващия да изпълни доброволно издадената заповед, доколкото
процесният строеж се намира в негов имот, в които съществуват и други сгради.
Не е установено засягане на интерес на жалбоподателя в степен, по-голяма от
защитения със закона обществен интерес - забрана за ползване на сграда, която
не е въведена в експлоатация. Забраната защитава здравето и живота на
съответните обитатели/ползватели, тъй като едва след въвеждането й в
експлоатация може да се гарантира спазването на всички правила и норми на
строителство, относими сигурността на сградата и хората.
По тези съображения искането за спиране
изпълнението на Заповед № РД-15-673 от 23.03.2020 г., издадена от Кмета на
Община Сливен следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.
166, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Я.К.Х.,*** за
спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-15-673 от 23.03.2020 г.,
издадена от Кмета на Община Сливен с правно основание чл.
178, ал. 1 и ал.
6 от ЗУТ, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: