Р Е Ш Е Н И
Е
№…..…/16.03.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2270 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между
страните, че Р.К.А.
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр.
Варна, сумите както следва: сумата от 456,71 лева - представляваща
главница за В и К услуги по партида с
абонатен № 1117947, дължима за периода от 04.07.2017 г. до 05.08.2019 г.,сумата от 272,88 лева – представляваща
главница за В и К услуги по партида с абонатен № 1535389, дължима за периода от
28.02.2011 г. до 05.08.2019 г.,сумата от 41,23 лева - представляваща лихва
за забава върху главницата от 456,71 лв., дължима за периода от 07.10.2017г. до
01.09.2019г., сумата
от 54,31 лева - представляваща
лихва за забава върху главницата от 272,88 лв., дължима за периода от
28.05.2011г. до 01.09.2019г., за които
вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6862/4.09.2019г. по ч.гр.д. №14103/2019г. по описа на ВРС, 11 състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
Претендират
се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има
качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от
ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр.
Варна, жк.“ Младост“, бл.101, вх.1, ап. 27. Ползваните ВиК услуги се отчитат по партида с кл. номер
1117947, включващ задължения по партида с абонатен номер 1117947 и абонатен
номер 1535389.Твърди, че за периода от 28.02.2011г. до 05.08.2019г. е доставил на ответника
услуги цената, на които той не е заплатил. .По партидата на
ответника е натрупана като дължима главница в размер на 729,59 лева, ведно с лихва за
забава от 95,54 лева,
начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 01.09.2019г. Поради неплащане на
горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 14103/2019г. по описа на ВРС. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искa се
оспорва. Оспорва се ответникът да има качеството титуляр на
посочената партида. Оспорва се начисленото поребление, като и издаването на
процените фактури. Ответникът възразява за изтекла погасителна давност за
вземания за главница преди 03.09.2014г. и за лихви преди 03.09.2016г.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между
страните, качеството си на изправна страна по договора, чрез установяване извършен отчет
на реално потребени услуги в съотвествие с правилата за отчет по действащите ОУ
на дружеството.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения за липса потребителско
качество и оспорване на основанието за
начисляване на посочените в карнетните листи количества водоснабдителни и водопреносни услуги, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно
чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица, като
конкретно относимо
към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или ползвател на имота.
Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не
фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.61, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.2, ал.1,
ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител на В и К
услуги, в случай обаче че собственикът или ползвателят на вещно
право на ползване лично или с нотариално заверени изявление декларира съгласие
пред ВиК оператора наемателят да бъде потребител. На осн. чл. 59, ал.3 от ОУ в случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица и имотът се ползва от едно от тях, ВиК
оператора открива партида и потребителски номер на лицето, което ползва имота
съгл. писмено споразумение.
Представената
по делото справка № 173465/15.02.2021 год. установява, че на
25.08.2017г. ответникът Р.К.А. е извършил
дарение на имота, представляващ обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
жк“Младост“, бл.101, вх. 1, ап.27, като
е запазил за себе си вещното право на ползване. Следователно до 25.08.2017г.
ответникът е имал качеството на собственик на имота, а след тази дата - на
ползвател, но и в двата случая е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2,
ал. 1 от ОУ. За обстоятелството, че ответникът е фактически ползвател на имота,
представляващ обект на потребление говорят представените по делото картнетни
листи, в които А. е посочен като титуляр на партида. В действителност във
въпросните карнети е зачертано името на предходния потребител и са вписани
имената на ответника Р.А.. Доказателствената сила на документа, в който има
зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци се преценява от съда с
оглед на вички обстоятелства по делото (чл. 178, ал.2 от ГПК). В случая по
делото са налице и други данни, че именно А., а не например собственика на
имота е действителния ползвател- справки за недобора, констативен протокол за
подмяна на водомера. Индиция за ползването на имота е обстоятелството, че срещу
длъжника е издадена заповед за изпълнение в полза на „Водоснабдяване и
канализация-гр.Варна“ ООД по ч.гр.д.№ 11603/2017г. по описа на ВРС, за вземания за ВиК услуги за предходен
период, срещу която заповед г-н А. не е възразил. Всичко изложено обоснова
извода на съда, че ответната страна по делото има качеството на потребител на
ВиК услуги за целия процесен период.
Представени
са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването на Общите
условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е
обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на
основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в
сила след 30 дни след първото им публикуване. С оглед на така изложеното, съдът
приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на
ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик или ползвател на
жилище, присъединено към водоснабдителната и канализационна мрежа.
Реда
и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и
на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на Общите
условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В
и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна
собственост. На основание чл.23 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител.
Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета
е негово задължение, предвидено в чл.5 т.1 от Общите условия. Целта на
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна собственост
се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл.32 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на
чл.25 от общите условия.
С исковата молба ищецът се е позовал, че претендираните
количества ВиК услуги са изчислени на базата на реален отчет. В съдебно
заседание вещото лице Я.Л. е коригирало заключението си по т. 7 от СТЕ,
уточнявайки че в действителност се касае за начисляване от редовно отчетено
потребление, а не за служебно определяне на изразходваното количество.
Като доказателства за
редовността на извършеното отчитане от дружеството – ищец са представени карнети
от партидата на абонатен № 1535389 и абонатен
№ 1117947 за
извършени отчитания за процесния период. В представените карнети е отразено начислено количество вода
по данни при посещение от длъжностно лице, като последният положен подпис е за
извършеното на 02.10.2018
год. отчитане, за двата водомера. Дали подписът е положен от ответника
е ирелевантно доколкото чл.23, ал.4 от ОУ дава възможност
отчитането да се извърши и в присъствието на представител на абоната. Нещо
повече, че с полагането на подпис на тези показания, абонатът се е съгласил не
само със самите тях, но и с предходно отчетените такива, а други оплаквания или
оспорвания от страната ответника по делото, включително такива за неспазване на
процедурата по отчитане на водомерите, не са налице.
Както се посочи по-горе с полагането
на подпис под установените от длъжностното
лице показания, удостоверени в карнета, абонатът се е
съгласил не само със самите тях, но и с предходно отчетените такива. Това обаче важи само по отношение на показанията, за
които има данни за отчет в карнета, а не изобщо с всички показания. В случая приложения по делото карнет за абонатен № 1117947 установява
показания, считано от 3.04.2018г., а този за абонатен № 1535389, считано от 4.10.2016г. За потребеното количество ВиК
услуги преди посочените дати няма данни по делото. Заключението на ССчЕ не може да се кредитира в тази
връзка, тъй като то е е основано единствено върху справките за недобора,
предоставени от ищеца.
Относно количествата ВиК услуги начислени за периода след
2.10.2018г., след която дата липсва подпис на карнетите: За този период
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ относно реално потребеното
количество услуги е базирано на снимка, изпратена от инкасатора на СТИ за абонатен
№ 1117947. В съдебно заседание експертът след
справка със снимката, съдържаща се в паметта на телефона, изпратена й от
инкасатора за обекта, посочва, че показанието на водомер за абонатен
№ 1117947 с пломба 3045318 е 183 куб м.Сподед
Л. снимката е направена преди няколко месеца, когато инкасаторът е имал достъп
до обекта. В тази част заключението
не следва да бъде кредитирано, не само защото не е базирано на праверка,
извършена от самия експерт. По данни на в.л. Я.Л. инкасаторът при направата на
снимка е посетил обекта на потребление. При подобно посещение, обаче съответствието на показанието с данните от
отчета на водомера е следвало да се удостовери с подписа на абоната или на
негов представител, а при неосигуряване на представител- от свидетел (чл. 23,
ал. 4 от ОУ). Редът по чл. 23, ал.4
от ОУ е неприложим единствено при дистанционно отчитане на водомерите, какъвто
не е случаят. Съдът намира за недопустимо ищцовото дружество да се позовава на
поведението на служителя си в противоречие с реда за отчет, регламентиран в ОУ,
за обоснове съществуването на претендиранато материално право.
Поради
горното, съд намира, че искът се явява основателен за отчетен период 04.07.2017 г. до 02.10.2018 год. за
абонатен № 1117947 задълженията
за който възлизат в размер на 256,97
лева главница и 33,99 лева обезщетение
за забава за периода 07.10.2017-01.09.2019
год., а за абонатен № 1535389 задължения, които възлизат в размер на 50.62 лева за периода 28.02.2018г.( началната дата на периода, за
който е извършен отчет на 3.04.2018г.) до 2.10.2018г. и за мораторно
обезщетение в размер на 5,71 лева за
периода 3.05.2018г. до 1.09.2019г.
В останала част вземанията се явяват неустановени поради
липса на доказателства за извършен отчет.
По
възражението за давност:
Ответната страна е направила възражение за
изсрочването на вземанията за главница, с настъпил падеж преди 3.09.2014г., а за мораторно
обезщетение преди 3.09.2016г., поради изтекла погасителна давност.
Задълженията за ВиК услуги безспорно имат
характер на периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна давност,
считано от датата, на която са станали изискуеми- чл. 111 б.“в“ от ЗЗД (ТР
3/2011 на ОСГТК на ВКС). Същевременно по възражението за давност съдът се
произнася в обема, заявен от лицето, отказващо да изпълни задължението, с оглед
диспозитивното начално в гражданския процес. Изцяло в преценката на
възразяващата за давност страна е дали да изпълни или да окаже да го направи,
като се позове на перемторното възражение за целия или за част от периода, за
който може да стори това.
Давността по правилото на чл. 114, ал.1 от ГПК тече от
изискуемостта на задължението, а самата изискуемост се свързва с възможността
кредиторът да иска изпълнение. В случая с издаването на самата фактура
вземането бива конкретизирано по основание и размер, същото е възникнало и
съответно носимо. Изискуемостта на вземането, обаче възниква съгл. чл. съгл.
чл. 31, ал.2 от ОУ след изтичане на 30
дневен срок от датата на фактурирането. До изтичане на този срок вземането е възникнало,
но не е изискуемо. Съответно кредиторът не разполага с притезание спрямо
абоната.
Предвид
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.09.2010г. (от когато
се счита предявен иска по чл. 422, ал.1 от ГПК), следва да се приеме, че всички
вземания за главница, които са станали изискуеми преди 3.09.2014г. и за
лихва преди 3.09.2016г. са изсрочени по
давност. В случая обаче, съгласно изложеното по- горе
доказани по основание и размер са вземания възникнали след посочените дати. Така
възражението за давност следва да се прецени за неоснователно.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
размер на 120 лева. Така определеният размер следва да се съобрази при
изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо,
при уважен материален интерес от 347,29
лева и общо и признати разноски за държавна такса (75,00 лева),
възнаграждение за вещи лица (220 лева), възнаграждение за особен представител (
300 лева) и юрисконсултско възнаграждение (120лева), съгл. списък на л 109, се
присъждат 300,93 лева и разноски за заповедното производство в размер на 31,56
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.К.А.
ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , на осн.чл. 422,
ал.1 от ГПК вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6862/4.09.2019г.
по ч.гр.д. №14103/2019г. по описа на ВРС, 11-ти състав, както следва:
»сумата от 256,97 лева за В и К
услуги за периода от 04.07.2017
г. до 02.10.2018 г., по партида с абонатен
№ 1117947, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните
456,71 лева и за периода след
02.10.2018г. до 05.08.2019г.;
»сумата от 33,99
лева лихва
за забава за периода 07.10.2017-01.09.2019 върху главницата от 256,97 лева, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните
41,23 лева ;
»сумата от 50,62 лева за В и К услуги
за периода от 50.62 лева за
периода 28.02.2018г. до 2.10.2018г. по партида с абонатен
№ 1535389, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните
272,88 лева и за периода от 28.02.2011г. до 27.02.2018г., като и от 3.10.2018г. до 05.08.2019г.;
» сумата от 5,71 лева, представляваща
лихва за забава за периода за периода 3.05.2018г. до 1.09.2019г. върху главницата от 50,62 лева, като ОТХВЪРЛЯ
за разликата до претендираните 54,31 лева и за периода от 28.05.2011г. до
2.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.К.А.
ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от сумата от 300,93
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 31,56 лева, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: