№ 19708
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110170869 по описа за 2023 година
..“ ЕООД е предявило срещу „***“ ЕООД и С. В. М. пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключения между ищеца и ответника „***“ ЕООД Договор за покупко-
продажба на МПС от ** г. поради накърняване на добрите нрави и с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „**“,
модел /**“, с рег. № *** и за осъждане на ответницата С. В. М. да предаде на ищеца
владението върху лекия автомобил.
Ищецът твърди, че на ** г. между него в качеството на продавач и ответника „***“
ЕООД в качеството на купувач е сключен Договор за покупко-продажба на МПС,
представляващо лек автомобил марка „**“, модел /**“, с рег. № СВ 5499 ХК, по силата на
който ищецът прехвърлил лекия автомобил на ответното дружество срещу сумата от 9500
лв. Посочва, че с определение № 42865/29.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 65131/2023 г.
на СРС, на основание чл. 390, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато обезпечение на
предявените с настоящата молба искове – запор на движими вещи и е издадена
обезпечителна заповед. Ищецът излага, че след образуване на изпълнителното дело по
допуснатото обезпечение ЧСИ го информирал, че с Договор за покупко-продажба на МПС
от 30.11.2023 г. „***“ ЕООД е прехвърлило процесния лек автомобил на трето лице – С. В.
М., в чието владение лекият автомобил се намира и към настоящия момент. Ищецът твърди,
че сключеният между него и ответника Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност
на престациите – действителната стойност на процесния лек автомобил е в пъти по-висока
от уговорената, респ. заплатената такава съгласно договора. Това обстоятелство се
потвърждавало и от обявите в най-големия сайт за продажба на автомобили в България, от
1
който е видно, че леките автомобили марка „**“, модел /**“, имащи същите характеристики,
се продават на цена, която е над 10 пъти по-висока от уговорената между страните в
процесния договор. Счита, че по тази причина е нарушен принципът на справедливостта в
гражданските и търговските отношения. Посочва, че последващата разпоредителна сделка,
извършена след сключването на нищожния договор, не е годно правно основание за
прехвърляне на вещни права, поради което със същата не се е осъществил целеният правен
ефект по отношение прехвърляне собствеността върху процесния лек автомобил на третото
лице. С тези съображения ищецът претендира връщане на вещта от ответницата, която е
получила владението на лекия автомобил въз основа на последващата разпоредителна
сделка от 30.11.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори
на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Не се оспорва,
че на ** г. е сключен Договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, съгласно
който последният е продаден на ответното дружество за сумата от 9500 лв. Оспорва се
действителната стойност на лекия автомобил да е над 10 пъти по-висока от уговорената
между страните в процесния договор. Твърди се, че договорената продажна цена на лекия
автомобил е в размер на неговата застрахователна стойност, която съгласно приложено към
договора удостоверение е в размер на 9500 лв. Посочва се, че причината за свободно
договорената между страните цена, съответно застрахователна стойност, е лошото
техническо състояние, в което се е намирал процесният автомобил към момента на
сключването на договора. Сервизът, извършил преглед на техническото състояние на
автомобила, е констатирал, че същият е бил със съществени дефекти, изразяващи се в теч на
масло от двигателя, теч на антифриз, луфтове в полуоските, амортисьорите, рейката,
вдлъбнатина в тавана, проблеми с дискове и накладки, крив горен носач и пр. Посочва се, че
за поправката на дефектите се наложило закупуването на материали и заплащането на труд в
общ размер на 118 660,39 лв. По тази причина считат, че процесният лек автомобил е
закупен от ищеца на договорената сума, която съответства на индивидуалните
характеристики на вещта, а стойностите на насрещните престации по процесния договор от
** г. са еквивалентни, съответстват на принципа за свободата на договаряне, както и на
преследваната от двете страни цел.
Ответницата допълнително счита, че първата разпоредителна сделка е действителна, от
което следва, че вторият договор за покупко-продажба, с който е придобила лекия
автомобил, също е действителен. Твърди, че е придобила правото на собственост върху
автомобила въз основа на валидно правно основание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
изводи:
С Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. ..“ ЕООД (с предходно наименование
„***“ ЕООД) продава на „***“ ЕООД лек автомобил с рег. № ***, марка „** ***“ за сумата
от 9500 лева.
С Договор за покупко-продажба на МПС от 30.11.2023 г. „***“ ЕООД продава на С. В.
2
М. лек автомобил марка „** S ***“, с рег. № ***, за сумата от 11300 лева.
Представена е фактура за извършен преглед в „***“ ЕАД на процесния автомобил на
01.12.2023 г. за сумата 390 лева, както и проформа фактура за стойността на бъдещ ремонт
на автомобила в размер на 118660,39 лева.
Изготвено е заключение на съдебно-оценителна експертиза, според което
действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил „** ***“, с рег. №
***, определена към датата на сключване на договора за покупко-продажба (** г.) е 140 616
лв. Предвид стойността на необходимия ремонт и състоянието на останалите детайли по
процесния автомобил може да се направи извод, че пазарната стойност на процесния
автомобил с така описаните увреждания ще е с около 40-50% по-ниска от средно-пазарната
цена за такъв автомобил.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице твърдяното основание за
нищожност на сключения с „***“ ЕООД Договор за покупко-продажба на МПС от ** г., в
т.ч. да установи, че същият накърнява добрите нрави поради наличие на явна
нееквивалентност на разменените по договора престации. При установяване на
горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи фактите, на които
основават своите възражения, в т.ч. че към момента на сключване на договора процесният
лек автомобил е бил в лошо техническо състояние, което е наложило закупуване на
материали и заплащане на труд в претендирания размер. По предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния лек
автомобил, а именно, че сключеният Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. не е
имал вещноправен прехвърлителен ефект и „***“ ЕООД не е разполагало с качеството на
праводател при прехвърлянето на процесния лек автомобил на С. В. М.. В доказателствена
тежест на ответницата С. В. М. е да докаже, че е придобила и владее процесния лек
автомобил на годно правно основание.
Предвид твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че на ** г. между ..“ ЕООД като продавач и „***“ ЕООД като
купувач е сключен договор за покупко-продажба на МПС, представляващо лек автомобил
марка „**“, модел /**“, с рег. № СВ 5499 ХК, по силата на който продавачът е прехвърлил на
купувача лекия автомобил срещу сумата от 9500 лв.; че на 30.11.2023 г. между С. В. М. като
купувач и „***“ ЕООД като продавач е сключен договор за покупко-продажба на процесния
лек автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пред. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на
сделките. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 53/1999 г. на ВКС е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави,
водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Еквивалентността на
3
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.
Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в
престациите, значителната липса на еквивалентност в насрещните престации. Страните имат
свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически
нулева. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата
на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните те с оглед техния интерес.
Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Изхождайки обаче от
качеството на лицата, страни по сделката, еквивалентността се преценява наред с други
морално етични съображения и имуществени отношения. Нереализирането на правните
очаквания, поради които е сключена сделката, не е основание за прогласяване на
нищожността . Независимо, че страните по процесната сделка са търговци и по отношение
на тях критериите за участие в гражданския оборот са завишени, съдът счита, че и по
отношение на търговска сделка би могло да е налице нееквивалентност на престациите, ако
това, което страните получават една от друга многократно се различава по
стойност.
Съдът намира, че процесният Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Налице е твърдяната явна нееквивалентност на
престациите, доколкото договорената продажна цена от 9500 лева изключително много се
различава от посочената от вещото пазарна цена на автомобила към датата на покупко-
продажбата, а именно 140 616 лева. Дори да се приеме, че с оглед необходими ремонти по
процесния автомобил цената е била с 50% по-ниска, а именно около 70307,50 лева, то отново
е налице сериозна разлика между действителната стойност на автомобила и продажната му
цена по процесния договор. Поради това съдът счита, че договорената продажна цена от
9500 лева е нееквивалентна дотолкова, че да обуслови нищожност на сключения договор,
тъй като същата се различава многократно от действителната пазарна цена.
Предявен е и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът
е собственик на процесния лек автомобил и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца
владението върху лекия автомобил. За да бъде уважен ревандикационният иск е необходимо
4
ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесната вещ;
вещта да се владее или държи от ответника; последният да я владее или държи без да има
правно основание за това.
В Договора за покупко-продажба на МПС от 30.11.2023 г. е посочено, че купувачът ще
получи владението върху МПС след подписване на договора, предвид на което съдът
приема, че процесният автомобил е във владение на ответницата. Ответницата не доказа да
владее автомобила на правно основание, доколкото съдът стигна до извод, че Договорът за
покупко-продажба на МПС от ** г. е нищожен, поради което и следва да се счете, че „***“
ЕООД не е притежавало правото на собственост върху процесния автомобил, за да може да
го прехвърли впоследствие на ответницата, тъй като нищожните договори не пораждат
правните последици, които страните целят и правоприемниците по такава сделка няма да
могат да черпят права от нея.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде
уважен.
При този изход на спора имат право на разноски има ищецът, който претендира
следните разноски: 40 лева – държавна такса за обезпечение, 780 лева – адвокатско
възнаграждение по делото за обезпечение, 380 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за
експертиза, 1500 лева - адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.,
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход, поради което на ищеца следва да се присъдят и сторените
в обезпечителното производство разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за покупко-продажба на МПС от ** г. с
нотариално заверени подписи от нотариус *** с рег. № 28092, по предявения от „***“ ЕООД
(с предходно наименование „***“ ЕООД), ЕИК ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави поради явна
нееквивалентност на престациите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК *** и С. В. М.,
ЕГН **********, че „***“ ЕООД (с предходно наименование „***“ ЕООД), ЕИК ***, е
собственик на лек автомобил марка „**“, модел /**“, с рег. № ***, рама
WDD2173781A002042.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС да предаде на „***“
ЕООД (с предходно наименование „***“ ЕООД), ЕИК ***, владението върху лек автомобил
марка „**“, модел /**“, с рег. № ***, рама WDD2173781A002042.
5
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** и С. В. М., ЕГН **********, да заплатят на „***“
ЕООД (с предходно наименование „***“ ЕООД), ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2900 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6