№ 1819
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от В. Н. ЙОРДАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205144 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес /адрес/ срещу
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 7139995 от 20.02.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на
жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се
моли същият да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата
страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Към 20.02.2023 г. собственик на лек автомобил марка „А.”, модел „А6” с рег.№
ХХХХХ бил жалб. Ц. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес /адрес/. Срещу същия в качеството му
на собственик на посоченото МПС бил издаден процесния Електронен фиш Серия К №
7139995 от 20.02.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 20.02.2023 г. в 16:11 часа в
гр.София, бул. „Черни връх“ до №11, с посока на движение от бул. „Свети Наум“ към бул.
1
„Евлоги и Христо Георгиеви“, управлявал посочения лек автомобил марка „А.” модел „А6”
с рег.№ ХХХХХ, като се движел със скорост от 85 км/ч., при ограничение на скоростта 50
км./ч. за населено място. Скоростта на МПС била измерена с автоматизирано техническо
средство – видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 с № MD
1196. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5304480. Електронният фиш бил връчен на
жалб. Ц. С. Ц. на 10.03.2023г., видно от приложената по АНП справка - списък с намерени
фишове, като жалбата е депозирана при АНО на 20.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на
МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за
утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на
преглед на вписан тип средство за измерване, копие на протокол №08- СГ- ИСИС/
15.03.2022г. от метрологична проверка на видео- радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, копие на Решение за одобрение на типа на уреда за измерване,
копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна форма
на отчет, справка- разпечатка от АИС АНД - списък с намерени фишове- 2 бр., справка
картон на водача, копие на ЕФ Серия К №5304480 както и снимков материал на процесното
нарушение.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба
електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че атакуваният електронен
фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото
издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват
неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че бланкетно и без
необходимата конкретика е посочено мястото на извършване на нарушението, което се
установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от
приобщения снимков материал. Видно от приложения протокол за използване на
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на
отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало
2
метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя,
който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като при заснемане с мобилни АТТС
не следва да се издава електронен фиш. Чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че "при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение", а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена
легалната дефиниция на автоматизираните технически средства и системи, съгласно която
те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Изключение от правилото е предвидено в чл. 11, ал. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но то касае само
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, тъй като в
този случай се налага въвеждането на допълнителни данни към тези на АТСС. Посоченото
изключение само потвърждава правилото. Следователно, при новата редакция на чл. 189, ал.
4 ЗДвП /ДВ, бр. 54/2017 г. / електронни фишове се издават не само от стационарно
позиционирани АТСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но са в стационарен
режим на измерване и снимане на нарушенията.
Спазен е срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, доколкото електронният фиш
е съставен на 07.03.2023 г. и връчен на 10.03.2023 г., видно от приложената
справка – списък с намерени фишове. Жалбата срещу него е депозирана на
20.03.2023 г., с оглед на това не се поставя под въпрос своевременното
издаване и връчване на ЕФ, включително в рамките на сроковете по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил
виновно разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП не
визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни
средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на
административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената максимална скорост в
населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв., а
в конкретния случай поради повторност на деянието е приложена и нормата на чл.182, ал. 4
от ЗДвП като цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението,
изрично предвижда, че водач, който извърши нарушение по ал. 1, т. 4 на същия текст
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
респективно двойният размер на същата се явява именно на 800 лева, каквато е и
наложената с атакувания електронен фиш глоба. Доколкото размерът на глобата е строго
фиксиран в закона, съдът няма правомощия за неговото намаляване. Към АНП са
приложени доказателства, от които е видно предходното санкциониране на жалбоподателя –
с ЕФ Серия К № 5304480 на ОД на МВР – София, сектор Пътна полиция, /в сила от
06.06.2022 г./ в едногодишния срок на което е издаден процесния ЕФ за нарушение,
извършено на 20.02.2023 г.. От приобщената справка картон на водача на жалбоподателя, се
установяват множество наложени глоби с фиш за извършени нарушения на правилата за
движение и в конкретност на чл. 182 от ЗДвП.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
3
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на
заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на
сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10
от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство. Съгласно т.7 от същата разпоредба (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр.
54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за
движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за А.озапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за
видеозаснемане.
В конкретния случай нарушението е било установено с видео- радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип „CORDON M2“ № МD1196. Техническото средство, с което е
установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за
измерване и видно от приложения протокол от проверка № 08- СГ- ИСИС/15.03.2022 г. на
БИМ същото е преминало успешно последваща проверка.
Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички реквизити по
чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, нарушението е описано по начин,
позволяващ на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във
вина, включително и наличието на по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш, който
обуславя извършеното като повторно /по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП/. От горното
съдът намира, че за нарушителя е ясно да разбере който и да е от аспектите на отговорността
за конкретното нарушение. Правилно и законосъобразно, с оглед установените факти е
приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в двоен размер.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение, за което жалбоподателят административно е санкциониран. От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл.
Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е разписано в чл.182, ал. 4
вр. ал.1, т.4 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на
глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за неговото
намаляване.
Съдът намира че по делото бяха събрани безспорни доказателства за извършеното
административно нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от
приложения снимков материал, установената скорост на МПС е 88 км./ч. от която е
приспаднат 3% толеранс в полза на водача.
По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С
измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е
предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално
4
представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 7139995 от 20.02.2023 г. на
СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, с който на жалбоподателя Ц. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес /адрес/, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на
800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Ц. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес /адрес/ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 80 лева /осемдесет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5