Р Е Ш Е Н И Е
№
01. 03. 2021 г, гр. Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тринадесети граждански състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. дело № 6468 по
описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от ***.
ЕГН **********, против *** ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, с посочено основание чл. 344 от КТ, чл. 255 от КТ.
В исковата
молба се посочва следното:
Ищцата
Л. е работила при ответника на
длъжност ***по силата на Договор № ***г,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на
труда със срок за изпитване от 6 месеца
в полза на работодателя. Мястото й на работа било в ***, гр. Плевен, а
работното й място - ***на първия етаж на ***. Отношенията й с ***й ***. били
добри.
На ***г, ******.
я извикала и й връчила Заповед № * / ***г. за прекратяване трудовия договор по следните причини:
Прекратяване
на трудовия договор по време на изпитателния срок по инициатива на
работодателя. На основание чл.70, ал.4 КТ, изпитателният срок е удължен във връзка с
обявеното извънредно положение в Република България със Заповед № РД – ***/ ***г.
на Министъра на здравеопазването и Решение от ***г. на Народното събрание на
Република България. Лицето е ползвало отпуск на основание чл.173 а, ал. 1 КТ за
времето от ***г. - ***г. и платен
годишен отпуск за времето от *** г. - ***г.
Целта на
срока на договора със срок за изпитване е да се провери годността на работника
за изпълнение на възложената работа. Утвърдената каузална практика на Върховния
касационен съд сочи, че в срока за изпитване се включва времето, през което
работникът действително е престирал труд, но при условие, че работодателят е
бил изправен. В случая е нарушен
принципът, че никой не може да
черпи права от собственото си неизправно поведение.
Работодателят
неправилно счита, че срокът за изпитване е удължен заради извънредното
положение. Удължаването на срока на договора, включително и за
изпитване, става единствено по взаимно съгласие на страните, за което също
следва да има нарочна заповед, с която работникът да бъде съгласен или поне
запознат. Освен това, максималната продължителност на срока за изпитване е в
размер на 6 месеца, т. е. в настоящия случай няма законова възможност за
неговото удължаване, дори и по съгласие на страните, тъй като нормата е
императивна.
След
отваряне на *** - ***, през месец август 2020 г, на Л. й се наложило да работи
двойно повече, тъй като ***й, с която се сменяли на щанда, се разболяла и не
можела да работи в продължение на 20 дни. Този труд й бил заплатен минимално и
неофициално, което Л. също не оспорила, за да върви работата, ***. да е доволна
от нея и финансовите резултати на дейността й, както й защото считала, че на ***
г. договорът й се е превърнал в окончателен, че вече е на постоянен трудов
договор и е спечелила нейното доверие и сигурно работно място.
Поради
гореизложеното, ищцата счита, че процесният договор се е превърнал в окончателен
такъв - за неопределен срок, тъй като срокът за изпитване е изтекъл на *** г,
т. е. преди датата на прекратяването му
от страна на ***на *** ***със Заповед № *
/ ***г. Прекратяването на договора на Б.Л. е незаконосъобразно на посоченото
основание, поради липса на предпоставките за това, тъй като работодателят й е
просрочил тази си възможност.
Съдът е
сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно, да я
възстанови на работа и да осъди *** ***да й заплати дължимото обезщетение за
оставане без работа за 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното
изплащане на сумата.
Приложени
са доказателства: Трудов договор; 3аповед за прекратяване на трудово
правоотношение, Заповед № * / ***г . за
прекратяване на трудов договор № *****г.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна. В
отговора се посочва
следното:
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция
както по основание, така и по размер. Твърди, че изложените твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба са противоречиви и не се подкрепят
както от представените от ищцата доказателства, така и от следното:
Съгласно
приетото в правната доктрина и съдебната практика становище, по своята правна
природа уговорката за изпитателен срок представлява модалитет на трудовия
договор като част от неговото допълнително и факултативно съдържание и може да
предшества сключването както на трудов договор за неопределено време, така и на
срочен трудов договор. Договорът със срок за изпитване се сключва преди
окончателния трудов договор, но както теорията, така и административната практика
наблягат върху необходимостта естеството на предвиждания окончателен договор
задължително да бъде вписано едновременно с постъпването на работника или
служителя на изпитателен срок, за да
бъде това съществено обстоятелство изначално известно на страните. Следва да се
има предвид, че сам по себе си срокът за изпитване не представлява срок на
договора, така, че ако изрично не е посочено друго, трудовият договор със срок
за изпитване се приема за сключен с оглед на окончателен договор за
неопределено време съгласно чл. 67, ал. 2 КТ.
Не
съществува поставено законово ограничение за естеството на изпълняваната
дейност или сложността на съответните трудови функции като условие за
прилагането на разпоредбата на чл. 70 КТ, така че при наличието на съгласие за
това между страните, практически за всяка длъжност може да бъде уговорен
изпитателен срок.
Съгласно
чл. 70, ал. 1 КТ, максималната
продължителност на изпитателния срок може да бъде 6 месеца. Няма пречка между
страните да се уговори и по - кратък изпитателен срок, но в този случай,
съгласно съдебната и административна практика, не е възможно той да бъде
многократно удължаван до достигането на
посочения в закона предел. Приема се, че продължителността на уговорката за
изпитване се определя еднократно преди окончателното приемане на работа, а
„верижни" договори със срок за изпитване са недопустими, дори и общата им
продължителност да е в рамките на определения от закона 6 - месечен срок. Ако в
договора не е изрично указана продължителността на изпитателния срок, ще следва
на базата на законовата разпоредба същият да се разглежда като шестмесечен.
В общия и
широко разпространен случай срокът за изпитване се определя в полза на
работодателя (какъвто е процесният договор), който приема, че съответната
работа изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, но няма законова пречка такъв договор да бъде сключен и със срок за
изпитване в полза на работника или служителя, когато той желае да провери, дали
работата е подходяща за него.
Обстоятелството
в чия полза е уговорката за изпитване не бива да се подценява. То е от
съществено значение, защото обуславя възможността до изтичане на изпитателния
срок, страната, в чиято полза е уговорен
той, да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение, съгласно чл. 71, ал. 1 КТ. В случай, че липсва
указание в чия полза е уговорена клаузата за изпитване или пък тя изрично е
уговорена в полза на двете страни, то всяка от тях е в правото си при наличието
на горепосоченото условие да прекрати договора без предизвестие.
Волеизявлението
за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ следва да
бъде направено в писмена форма, като съобразно константната съдебна практика
отрицателната преценка за изпитването е окончателна, не е необходимо да бъде
мотивирана и по отношение на своя негативен характер не подлежи на обжалване
или разглеждане по реда на трудовите спорове.
Ако до
изтичане на изпитателния срок трудовият договор не бъде прекратен, той се смята
за окончателно сключен във вид, съобразен с предварително уговореното - било
като такъв за неопределено време, било като срочен трудов договор. Винаги
остава открита и възможността за сключване на окончателен трудов договор още по
време на срока за изпитване, като работодателят може да предложи това на
работника във всеки един момент, за което не е необходимо да изтече целият
изпитателен срок. В последния случай сключването на окончателния трудов договор
задължително се оформя писмено.
Ако
окончателният трудов договор е предвиден
като срочен, след изтичане на срока
за изпитване остава да действа
срокът на договора, което означава, че той не се превръща на това основание в
договор за неопределено време.
Според
посоченото в закона, в изпитателния срок не се включва времето, през което
работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други
уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът (чл.
70, ал. 4 от КТ). Тази забележка е от съществено значение, защото посочената
разпоредба означава, че в случая изпитателният срок реално се продължава с
такъв брой работни (а не календарни) дни, колкото са онези, през които
работникът или служителят по уважителни причини не е могъл да полага труд, а
това обстоятелство от своя страна дава отражение върху възможността за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от съответната
правоимаща страна, съгласно чл. 71, ал.
1 КТ, която възможност се запазва, докато изпитателният срок не е изтекъл.
От данните
в делото става ясно, че договорът е сключен на 30. 01. 2020 г. и е прекратен на
***г. Изпитателният срок е удължен във връзка с обявеното извънредно положение
в Р България със Заповед № РД -***/ ***г. на Министъра на здравеопазването и
Решение от ***г. на Народното събрание на Р България. Освен
това е налице и уведомление във връзка с тези заповеди от управителя на ***,
както и заповед за отваряне на **, считано от ***г.
Въз основа
на това ищцата е ползвала отпуск на основание чл. 173 а, ал. 1 от КТ „ (Нов -
ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) Когато поради обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със
заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от
предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да
предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово
съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца
трудов стаж.". За периода на действие на цитираната заповед ищцата е била
в отпуск от ***г. до ***г. В периода от *** г. до ***г.
ищцата е била в платен годишен отпуск.
Следователно, може да се направи изводът, че сключеният договор е прекратен в срока на
изпитване, а не извън него, каквито са твърденията на ищцата.
Следва да се има предвид
и обстоятелството, че ответното дружество
стопанисва под наем само един
магазин в *** и не разполага с други
търговски обекти, което се явява причина ищцата да е била в отпуск по реда на
чл. 173 а от КТ.
Приложени
са писмени доказателства, които подкрепят твърденията в писмения отговор на
ответника: Заповед № РД – ***/ ***г. на
Министерство на здравеопазването; Заповед на управителя на ***от
***г, Заповед № ***/ ***г. на управителя на
*** ***; Заповед № РД – 01 – 263 / 14. 05. 2020 г. на
Министерство на здравеопазването; Заповед № РД – 01 - 268 / 15. 05. 2020 г. -
на Министерство на здравеопазването; Писмо с изх. № ***/ ***г. на ***.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност
събраните доказателства, както и
доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Безспорно
е, че между страните е имало трудово правоотношение. Ищцата Л. е работила при *** ***на
длъжност ***по силата на Договор № ***г,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда със срок за изпитване от 6 месеца, в полза на
работодателя. Безспорно е, че със Заповед № ** / ***г . е прекратен трудовият
договор между страните.
В тежест на
работодателя е да докаже законосъобразността на прекратяване трудовото
правоотношение, а в тежест на работника е да докаже факта на оставане без
работа и размера на претендираното обезщетение.
Трудовият
договор се прекратява без предизвестие, когато: работникът не може да изпълнява
възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга
подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи; работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по трудовия кодекс или по общественото осигуряване; работодателят
промени мястото или характера на работата или уговореното трудово
възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени,
както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с
колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; когато значително
се влошат условията на труд при новия работодател; преминава на платена изборна
работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс; продължава
образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна
докторантура; работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и
премине на друга работа за неопределено време; работи по трудов договор с
предприятие, което осигурява временна работа и сключи трудов договор с друг работодател,
който не е предприятие, което осигурява временна работа; е възстановен на
работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да
заеме работата, на която е възстановен; постъпва на държавна служба; работодателят
преустанови дейността си; работодателят е предоставил неплатен отпуск на
работника или служителя без негово съгласие; е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т.
10 от КТ, поради което прекратяването на
трудовия договор е законосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че работодателят е преустановил дейността си. Трудовото
правоотношение е прекратено поради липса на работа.
Съдът счита,
че следва да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове против ответното търговско дружество за признаване за незаконно уволнението на ищцата, за възстановяване на
работа и за плащане дължимото обезщетение за оставане без
работа за 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постановяване съдебното
решение до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изхода на процеса, разноските по делото се възлагат на ищцата.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове по чл. 344 от КТ, чл. 255 от КТ, от ***., ЕГН **********,***, против ***., в качеството си на управител на ***, ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез ******. *** с адрес на
адвокатската кантора: град Плевен, ул. ***,
тел. ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***. ЕГН **********,***, да заплати на
***., в качеството си на управител на
***, ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, чрез ******. *** с адрес на адвокатската кантора: град
Плевен, ул. ***, разноски по делото
размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, ***. ЕГН **********,***, да заплати в полза на ПлРС, разноски по
делото в размер на 100
лв. за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: