РЕШЕНИЕ
№ 5677
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.А ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д.А ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110150354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от П. П. М.
срещу „М.к.“ ЕООД за прогласяване нищожност на клузата на чл. 12 от Договор за заем
№№/21.05.2021 г. и заплащане на сумата 403,20 лева, представляваща недължимо платена
сума за неустойка по чл. 12 от Договор за заем №№/21.05.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за заем, съгласно който в чл. 12 е предвидена неустойка в размер на
сумата 403,20 лв., платена на ответника, ведно с главница и договорна лихва. Излагат се
подробни съображения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза поради
противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 143, т. 5,19 от ЗЗП, на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът намира, че стойността на договора се увеличава чрез така
уговорена неустойка, която по своята правна същност е допълнителна възнаградителна
лихва. Предвид това счита, че платеното е без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът не оспорва наличието на заемно правоотношение. Оспорва иска за
прогласяване на нищожност по съображения, че клаузата е уговорена при условията на
договорна свобода, същата има обезпечителна и санкционна функция, не е включена в ГПР.
Твърди, че искът е предявен в нарушение на чл. 3 от ГПК, тъй като ищецът е сключил три
договора с ответника, по всички тях са извършени плащания, а настоящото дело е второ и с
цел да кумулира съдебни разноски. Съдът, като взе предвид стано.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните е сключен Договор за заем №№/21.05.2021 г., по който
1
ищецът е платил на ответника сумата 403,22 лв. за неустойка по чл. 12 от договора, както и
че според клаузата на чл. 12 от договора заемополучателят е поел задължението да
предостави обезпечение по договора, изразяващо се в осигуряване на действието на трето
лице, което да поеме солидарно задължение в полза на ответното дружество за връщане на
всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице трябва да
отговаря на изискванията за кредитоспособност, посочени в договора. Според чл. 12,ал. 4 от
договора при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на сумата
403,22 лв., чието плащане се разсрочва на падежите и с всяка вноска по заема. Това се
установява и от приетия погасителен план към договора за кредит за сумата 400 лв.,
дължима на петнадесет двуседмични вноски, всяка от 30,07 лв., а при условията на чл. 12,
ал. 4 от договора ведно с вноска от по 56,95 лв. Не се спори, че редовната лихва е 51,05 лв.,
ГПР 38,44 %, ГЛП 40,05 %.
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че чл. 12 от договора за
заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на
кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия- обективно неизпълними за
посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които
изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри
представеното обезпечение. Клаузата е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК,
тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължима професионална
грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на
длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. В тази връзка съдът приема, че с предвиждането й в договора се заобикаля
ограничението по чл. 33 от ЗПК, което обуславя неината недействителност, на основание
чл.21, ал.1 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД. Освен това, като се съобрази срокът на
кредита и размера на заемните средства, съдът констатира, че стойността на неустоечното
вземане възлиза над пет пъти размера на законната лихва, и не се установява вземането да е
включено към ГПР. Поради това оспорената клауза е нищожна, на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК като уговорена в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В допълнение на изложеното съдът приема, че
уговорката е неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, доколкото с оглед на срока
на договора, размерът на неустойката се явява необосновано висок- над размера на главното
вземане. Поради това клаузата е нищожна и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК, като не се твърди и
не се доказва от ответника да е уговорена индивидуално.
Ето защо съдът приема, че осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД се
явява основателна, тъй като ищецът доказа наличието на имуществено разместване между
страните, включително, че не е бил налице годен юридически факт за възникване на правото
на парично вземане на ответника по чл.12 от договора. Ищецът е престирал по
недействителна клауза, поради което платеното от него подлежи на реституция. Търсеното
парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-
15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 50 лв. за платена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА ответникът трябва да заплати на адвокат Д.
М. за оказана безплатна правна помощ - сумата 300 лв. за възнаграждение, което съдът
2
определи по чл. 7, ал.2, т.1, ред. ДВ. бр.68/31.07.2020 г., от НМРАВ, предвид датата на
сключване на договора за правна помощ, и като съобрази разясненията с Определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за това, че когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 50 лв. за държавна такса,
от чието плащане ищеца е освободен, с 5 лв. за такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че ищецът е
предявил исковата претенция при условията на чл. 3 от ГПК. Злоупотреба с едно право е
налице, когато без интерес и без основателни мотиви, без видима и действителна полза,
упражняване с изключителното намерение (или цел) да се навреди другиму - съзнателно,
превратно упражняване на субективно право, свързано с извличането на полза от
превратното упражняване на права; за да бъдат увредени права и законни интереси на
други; има съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта,
за която то се използва. В конкретния случай съдът не констатира от доказателствата на
ответника извънсъдебно поведение на ищеца, от което да се направи недвусмислен извод, че
воденето на делото е с умисъл с цел да увреди ответника, вкл. с т.нар. кумулиране на
разноски с образуване на няколко искови производства. От една страна, сключването на
няколко валидни договора за потребителски кредит не може да се приеме, че има за цел да
навреди на кредитора, а от друга – не е противоправно поведение подаване на искова молба
за съдействие и защита на права, освен ако не се докаже умисъл, какъвто доказателствата не
установяват. Следва да се отбележи, че независимо колко дела води ищеца срещу ответника,
на последният принадлежи правото на защита срещу иска и как да го упражни. Не се
констатира и хипотеза -по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, при която ответникът не дължи
съдебни разноски, поради се възлагат в негова тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, срещу „М.к.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
**************, иск по чл. 21, във вр. чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 12 от Договор за
заем №50262/21.05.2021 г.
ОСЪЖДА „М.к.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 403,20 лева, представляваща неустойка по чл. 12
от Договор за заем №50262/21.05.2021 г., платена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М.к.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
**************, да заплати на П. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева– съдебни разноски.
ОСЪЖДА „М.к.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, с личен №№, с адрес на
упражняване на дейността: ***********, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА,
сумата 300,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „М.к.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 50,00 лева за
3
държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми в полза на П. П. М. могат да бъдат платени от „М.к.“ ЕООД с
пощенски запис на адрес: *********.
Присъдените суми в полза на адв. М. могат да бъдат платени от „М.к.“ ЕООД по
банкова сметка №IBAN:************, с титуляр Д. В. М., при „У. Б.“ АД.
Присъдените суми в полза на Софийския районен съд могат да бъдат платени от
„М.к.“ ЕООД по банкова сметка №IBAN:**********, BIC – ******, при „Ц. к. б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4