МОТИВИ към Присъда № 49/24.10.2013г. по НОХД № 286/2013г.
по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт против А.М.Х. ***, който е
обвинен в
това, че на 23.04.2013г. в гр.Разград е отнел чужди движими вещи – златни
накити – 1 брой златна гривна с тегло 9,45 грама на стойност
396,90 лв. и 1 чифт златни обеци с тегло 2,60 грама на стойност
109,20 лв., всичко на обща стойност 506,10 лв., от владението на Р. Р. Г. *** с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, и
грабежът е придружен с убийството на Р. Р. Г. – престъпление по чл.199, ал.2,
т.2, пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на
наказание доживотен затвор без замяна, което по реда на чл.58а, ал.2 НК да бъде
заменено с доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване.
Частният обвинител и граждански ищец Р.Е.Л. чрез поверениците си адв.И.И.
*** и адв.Ж. Ч. от АК-Разград поддържа обвинението и пледира за налагане на
наказание доживотен затвор, което да бъде заменено с лишщаване от свобода над
средния размер, предвиден в чл.58а, ал.2 НК. Моли да бъдат уважени гражданските
му искове против подсъдимия, както следва в размер на 506,10 лв, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, и в размер на
250 000лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Гражданските ищци Р.Б.Г. и Д.И.Г. чрез повереника си адв.И.И.
молят да бъдат уважени гражданските им искове за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв, за всеки от тях,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Подсъдимият А.Х. се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговите защитници
адв.Х.Х. *** и адв.Р.В. *** пледират за изменение на квалификацията в убийство
и кражба в съвкупност, за налагане на наказание лишаване от свобода и за
справедливо уважаване на гражданските искове.
Разградският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 и сл НПК,
приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
През м.април 2013г. подс.Х.
живеел заедно с приятелката си – св. М., в жилище, собственост на майка му - Г.
***. Двамата имали многогодишна връзка, която била съпътствана с периоди на
дълги раздели. Причина за това била склонността на подсъдимия да играе хазартни
игри, при което губел значителни суми пари.
Той нямал доходи, а се издържал от парите, които неговата майка му
предоставяла. През месец април 2013
година подс.Х. нямал пари и заради това залагал различни вещи - както негови
собствени, така и такива, които принадлежали на близки роднини на св.М.. Тя не
одобрявала горното, както и начина му на живот, и на 15.04.2013г. напуснала
жилището. Въпреки това продължила да поддържа контакти с подсъдимия.
В апартамент 13 на
същия блок, в който се намирало жилището на подсъдимия, живеела и Р. Р. Г.. Тя го обитавала сама. Бившият й съпруг - св. Е.
Л. и синът й св. Р.Л. живеели в София. Р.Г.
имала фирма за почистване.
На 23.04.2013г. подсъдимият
отново нямал пари и затова в ранния следобед отишъл до офиса на „Кеш Кредит”
ЕАД в град Разград. Там поискал кредит от 300 лева, но отпускането му било
отказано веднага. Около 17,30 часа подсъдимият тръгнал да се прибира и във
входа на жилищния блок срещнал Р.Г.. Тя
била облечена със сини дънки, блуза с тютюнев цвят и сако на карета с черен,
бял, жълт и розов цвят. На ръката си имала златна гривна с тегло 9,45 грама, а на ушите -
чифт златни обици с продълговата форма, инкрустирани с по пет бели бижутерийни
камъка. Теглото на обиците било 2,60 грама.
Двамата се познавали
визуално като съседи, но не поддържали някакви отношения. Подсъдимият знаел, че
Г. се занимава с почистване на жилища и я помолил да се качи да огледа дома му
и да му каже каква е цената за услугата. Тя се съгласила и двамата отишли в
апартамента на подсъдимия. Там той й поискал заем, но Г. отказала да му даде
пари. Ядосан, подсъдимият хванал жертвата, притиснал с едната си ръка главата й
към стената, а с другата ръка стиснал силно врата й, докато тя се задуши. След
като констатирал, че е мъртва, свалил от тялото й гривната и комплекта обици, и
излязъл от жилището. Отишъл в магазин „Три Голд”, намиращ се наблизо. Там подсъдимият
продал златните накити на свидетелката М., която, за да определи теглото на
златото, махнала камъните, инкрустирани в обиците. От сделката подсъдимият
получил 400 лева.
След това той отишъл в
магазин на пл. „Ларго” и купил оттам найлонови чували за смет с вместимост 120 литра, сини на цвят.
Чувалите били увити на руло и запечатани, но подсъдимият Х. махнал етикета и
развил рулото, за да провери каква е големината им. След това поискал от
продавачката - свидетелката Й., да постави чувалите в голяма черна найлонова
чанта.
Подсъдимият Х. се
върнал в жилището си и увил трупа на Г. в един от чувалите. Около 20 часа
отишъл и взел от свидетелката М. ключа за лекия й автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № ***. Отново се върнал в дома си.
Късно вечерта, след
22,30 часа, подсъдимият Х. свалил трупа на жертвата и го сложил в багажника на
автомобила. След това се качил на колата и тръгнал към село Дянково. По пътя, в
близост до ЖП прелез, имало черен път. Там той спрял автомобила и свалил трупа
от багажника. Скрил го зад едни храсти, залял го с бензин и го запалил. Веднага
след това се качил в автомобила и се прибрал в Разград.
По същото време от
село Дянково към град Разград пътували свидетелите К. и К., работещи като
горски стражари. Те забелязали огъня и спрели. Отишли до мястото и видели
горящия труп на Г.. Веднага се обадили на телефон 112.
На другия ден -
24.04.2013г. подсъдимият забелязал, че чантата на жертвата с нейните лични
документи и вещи е останала в дома му. За да прикрие следите от извършеното
престъпление, той взел чантата и решил да я изхвърли в имот, който бил обитаван
от бащата на св. М., починал няколко дни
преди това. Имотът се намирал в *** и бил собственост на
свидетеля С.. Подсъдимият Х. отишъл,
влязъл в намираща се в двора външна тоалетна, където изхвърлил вещите от чантата
на жертвата. Действията на подсъдимия били забелязани от свидетеля С.. След
това се прибрал в дома си.
В хода на
разследването св. М., работеща в магазин „Три Голд”, предала доброволно
златните накити - гривна и чифт обици, собственост на жертвата. Тази свидетелка разпознала
подсъдимия като човека, продал тези вещи на колежката й св. М. на 23.04.2013г.
Видно от заключението
на назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на престъплението Р.Г.
е получила следните телесни увреждания: счупвания на лявото рогче на
подезичната кост и на двете рогчета на щитовидния хрущял, кръвонасядания по
шията, кръвонасядания в корена на езика, точковати и петнисти кръвоизливи по
лигавицата на гръкляна и епиглотиса, кръвонасядания по меката черепна обвивка в
дясното слепоочие и лявата част на тила с площ съответно 3 см и 2 см, субконюнктивиални
кръвоизливи на очните ябълки, точковати кръвоизливи по лигавицата на
клепачите, околосъдови кръвоизливи в
мозъка, остър белодробен емфизем, интраалвеоларни кръвоизливи, субепикардни
точковати кръвоизливи, оток на белите дробове, оток на мозъка и вклиняване
на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Травматичните
увреждания в областта на шията са резултат от действието на твърди тъпи
предмети, получени са преди настъпването на смъртта и са в резултат на стискане
с ръка/ръце. Кръвонасяданията по главата са резултат от действията на твърди
тъпи предмети, получени са преди настъпването на смъртта и могат да бъдат
получени на 23.04.2013г.
Причината за
настъпването на смъртта на Г. е механична асфиксия при удушаване. Установените
травматични увреждания в областта на шията са в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилата смърт.
Г. има изгаряния по
лицето, главата, шията, тялото и крайниците, които са получени в резултат на
действието на суха висока температура (пламъково изгаряне) и са настъпили след
смъртта.
Съгласно изготвената
съдебномедицинска експертиза, на 25.04.2013г. подсъдимият Х. е имал следните
телесни увреждания: охлузване на дясната лакетна става, одраскване на дясната
гривнена става, две охлузвания на лицето, повърхностно нараняване на пети пръст
на лявата ръка, повърхностни забелвания на епидермиса и зачервявания на кожата
на двете гривнени стави.
Охлузването на дясната
лакетна става е резултат от действието на твърд, тъп предмет и може да бъде
получено на 23.04.2013г. Одраскването на
дясната гривнена става е резултат на действие на тъп предмет с връх или ръб и
може да бъде получено на 23.04.2013г.
Видно от назначената
комплексна биологична и ДНК експертиза, под ноктените изрезки от лявата ръка на
Р.Г. има биологичен материал, чийто ДНК-профил напълно съвпада в
генотипизираните локуси с този на подсъдимия Х..
Видно от назначената
техническа експертиза, подсъдимият Х. е заснет в интервала от 18:45:00 до
18:46:38 часа от камера, намираща се в магазина на площад „Ларго”.
Съгласно назначената
оценъчна експертиза, златната гривна и златните обици, предмет на
престъплението, струват съответно 396,90 лева и 109,20 лева, общо 506,10 лева.
Съгласно назначената
комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, подсъдимият Х. не
страда от психично заболяване. Интелектуалният му потенциал е в норма,
интелектуалното развитие отговаря на неговата възраст и придобития житейски
опит. Идентифицират се известни проблеми в личностен и социален план, проблеми
с афективността и волята, в ценностната система, което води до дисхармонични
взаимоотношения със заобикалящия свят, криминогенни прояви, безотговорност и
перманентна агресивна нагласа.
У подсъдимия е
оформена своеобразна личностова патология- диссоциален тип. Отклоненията при
психопатията са предимно характерови - свързани с афективността и волята, както
и поведенчески, водещи до противообществени прояви, хазарт и странност в
поведението. Психопатията в конкретния случай не кореспондира с психотичните
личности, нито с невротичните. В случая се касае за нестабилна, трудна,
импулсивна личност от поведението на която страдат най-вече близките й.
Психопатното поведение
не може да аргументира разстройство на съзнанието дори при тежки декомпенсации.
То улеснява извършването на престъпление, което в конкретния случай е по скоро
акт на социална и емоционална незрялост. Подсъдимият страда от диссоциално
личностово разстройство, което се характеризира с незачитане на социалните
задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. Налице е грубо
несъответствие между поведение и съществуващи социални норми. Има ниска
поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции,
включително и физическо насилие.
Психопатните
личностови черти не възпрепятстват способността на подсъдимия Х. да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е
способен правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.
Психологичният му
профил извежда характерова ориентация от интровертен тип. Той е сдържан,
стеснителен, общува с определен кръг от хора. До голяма степен е
пасивно-безразличен. Неуверен. Има склонност към съмнения. Социалното
функциониране е разстроено, не притежава умения да изгражда адекватни оценки и
самооценки. Подсъдимият е с емоционална неустойчивост и склонност към афективни
реакции, проявяващи се в чести колебания на настроението, повишена възбудимост,
конфликтност и слаба саморегулация. Той е дисхармонична личност с натрупано
вътрешно недоволство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции,
с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация.
Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс.А.Х..
Направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и
съставляват годни източници на доказателствена информация.
Авторството на престъплението е установено посредством обясненията на
подсъдимия и заключението на комплексната биологична и ДНК-експертиза /т.ІІІ,
л.83/.
Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието са
доказани от показанията на свидетелите Р. К., П. К., Е. Л., Н. Ч., Н. Ч., М. А., Н. Ф.,
Н. И., Л. Е., Й. Р., Р.Л., С. Т., М. М., М. Т.,
Р.Г., Д.Г., С. С., К. П., П. Д., С. Г. – Н., П. Й., Д. Б., Б. М., И. И.,
Н. М., Г. С., Н. М., Н. С., Р. Р. и С. К.
/вж. протоколи за разпит, приложени в т.ІІ от досъдебното производство/. Тези
гласни доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
кореспондират с писмените и веществените доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Горните елементи от предмета на доказване са установени и от съдебните
експертизи/т.ІІІ от ДП/, чиито заключения като неоспорени, компетентни и
обосновани се възприемат от съда без възражения.
При разпита си като обвиняем на досъдебното производство подс.А.Х. е дал
обяснения, че познавал пострадалата Р.Г. от около 8 години, като станали по-близки
след нейния развод, а впоследствие тази близост се превърнала в интимна. Не
демонстрирали връзката си поради разликата във възрастта и поради различния им
етнически произход. На 23.04.2013г. между 17.30 и 18 часа Р.Г. дошла в неговия
апартамент и в хода на разговора подс.Х. й казал, че връзката им не може да
продължава. Г. избухнала, започнала да го обижда с думите „жалък и мръсен
турчин”, „жалък простак”. Скарали се. Подс.А.Х. твърди, че не помни точно какви
действия е предприел, но в един момент Р.Г. се строполила на земята. Положил я
на леглото и й направил сърдечен масаж. По-късно взел златните й предмети и ги
продал. Те били оставени на масичката в хола, тъй като преди това Г. се била
изкъпала у тях. Заявява, че не я е убил, за да вземе златните накити. Поведението
му било продиктувано от тежките обиди, които тя му нанесла. Заявява, че е човек
с гордост и има достойнство.
Съдът констатира, че обясненията на подсъдимия са непоследователни,
неправдоподобни и не се подкрепят от останалите гласни доказателства, поради
което не ги приема за достоверни. Твърдението, че с Р.Г. са имали дългогодишна
интимна връзка, е изолирано и голословно. Няма нито един свидетел по делото от
широкия кръг разпитани роднини, приятели, работници и съседи на пострадалата,
които да са дали показания в тази посока. Дори св.М., за която подс.Х. е
обяснил, че започнала да се съмнява и да го обвинява, че поддържа връзка с
друга жена, не потвърждава това. Лишено от логика и от доказателствена основа е
и твърдението на подсъдимия, че пострадалата се била изкъпала у тях, което е
можела да стори в собственото си жилище. Съвсем оскъдно подс.Х. описва развитието
на предполагаемия скандал, а описание на механизма на причиняване на смъртта
въобще липсва. Обяснението, че се паникьосал и не знаел какво да прави,
противоречи на последващите му действия, които разкриват хладнокръвно и
методично разпореждане със златните предмети, уреждане на част от дълговете и
след това – заличаване на следите от убийството.
Наред с това, съдът отчита, че признанието, направено от подс.А.Х. в
съдебната фаза на процеса, обхваща фактическите обстоятелства по обвинителния
акт, а в него не са инкорпорирани горепосочените обяснения на подсъдимия.
Подс.А.Х. е на 27
години. Завършил е средното си образование през 2004г. в Спортно
училище-Разград, профил бокс. Безработен е. Получавал доходи от майка си, която
живее в РТурция. Бил пристрастен към хазарт, заради което натрупал дългове към
много хора. Продал вилен имот като получената сума изразходил в игрална зала. По
характер бил агресивен, арогантен, потаен, конфликтен. Още като непълнолетен е
бил регистриран в Местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните като извършител на грабежи. През 2005г. е бил осъждан
двукратно за грабежи, но е бил реабилитиран по право.
Горните данни се
основават на приложените по делото характеристика от РУ”П”-Разград и справка за
съдимост.
Съдът прие петиция,
подписана от 2307 граждани на гр.Разград, които настояват за най-суровото
наказание на подс.А.Х.. Несъмнено този документ не е доказателствено средство,
изготвено при условията и по реда на НПК, но той обективира общественото
мнение, което има значение при определяне отговорността на подсъдимия съгласно
чл.102, т.3 НПК и в този смисъл е допустимо писмено доказателство.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по изискуемия
от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Установено е, че подс.А.Х. е отнел от
владението на пострадалата Р.Г. собствените й златни гривна и обеци с
намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, и
осъщественото физическо насилие е довело до смъртта на Г..
От субективна страна е
налице пряк умисъл, както по отношение на отнемането, така и по отношение на
смъртта. Подс.Х. е съзнавал, че отнема чужди вещи и е искал да се разпореди с
тях в своя полза, съзнавал е и, че липсва съгласие на пострадалата и е
преодолял това несъгласие като я е лишил от живот. Смъртта е резултат от силно
и продължително притискане на шията й, което обективира намерение за лишаване
от живот.
По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава
на престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 във вр. с чл.198, ал.1 НК.
Съдът не може да се
съгласи с предложената от защитата квалификация за извършени две престъпления –
убийство и кражба.
Съдът е обвързан с
фактическите констатации по обвинителния акт. В
съответствие с изискванията по чл.373, ал.3 НПК следва да се приемат за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а те обуславят извод
за наличие на грабеж, придружен с убийство, а не за убийство и последваща
кражба. Подс.Х. е лишил от живот пострадалата Р.Г., за да прекрати фактическата
й власт върху златните вещи. Крайната цел, преследвана от подсъдимия, не е била
смъртта на жертвата, а отнемането на вещите. Това заключение следва от
съвкупния анализ на фактите по делото, а именно:
През м.март 2013г. подс.А.Х. заложил плазмен телевизор и получените пари
изразходил в казино. Същият месец взел 2500 лв от приятелката си св.М. без нейно
съгласие и не ги върнал. На 16.04.2013г. продал вилен имот в землището на
гр.Разград/т.ІV, л.140/, за което според св.М. получил 6500 лв. На следващия
ден споделил със същата свидетелка, че от продажбата са му останали само 300
лв. Около седмица след това поискал от св.С. К. /т.ІІ, л.133/ заем от 800 лв,
но св.К. отказал. Междувременно подсъдимият бил получил парични заеми от заложни
къщи. В една от тях предоставил в залог три лаптопа, таблет и фотоапарат,
принадлежащи на сестрата и на бащата на св.М.. В друга заложна къща - „Свежи
пари 9” заложил мобилни телефони, лаптоп и ДВД /т.ІІ, л.78-л.82/. На
23.04.2013г. в 16.27 часа подс.Х. подал до „Кеш Кредит”ЕАД искане за кредит в
размер на 300 лв, което не било удовлетворено/т.ІV, л.145/. Около 17.20 часа
срещнал съседката си Р.Г. във входа на жилищния им блок/вж. показанията на св.М.
Т. на л.60, т.ІІ/. Г. носела златна гривна и златни обеци. Преди 18 часа,
когато свършвала работната смяна на св.Н. М. -продавач-консултант в магазин за
златна и сребърна бижутерия „Три голд”-Разград/л.122 от том ІІ/, подс.Х. продал
в този магазин гривната и обеците на Г. за 400 лв. Същата вечер върнал на св.М.
два лаптопа и фотоапарата.
Горните факти сочат, че подс.Х. е
действал, воден от желанието незабавно да си осигури парични средства. Подсъдимият
е имал постоянни парични затруднения. Продал е единствения си недвижим имот.
Натрупал многобройни дългове. Давал в залог чужди движими вещи. Бил е силно
обезпокоен от отказа на дружеството за бързи кредити да му отпусне заем.
Срещата с Р.Г., която е носела златни накити, е провокирала внезапното му
решение да придобие тези накити, за да ги продаде. Иначе казано, водещите му
мотиви са били да отнеме златните вещи на Г., като убийството е било форма на
принуда за постигане на тази цел. По този начин се изключва реалната съвкупност
от убийство и кражба, и се обосновава грабеж, придружен с убийство. Известно е,
че намерението за противозаконно своене при грабеж е вид користна цел, но тя е
елемент от субективната страна на престъплението по чл.199, ал.2, т.2 НК, а не
самостоятелен признак от състава по чл.116, т.7 НК. Правната доктрина приема,
че нормите на чл.116, т.7 и чл.199, ал.2, т.2 НК са в съотношение на обща към
специална, поради което втората дерогира действието на първата. При убийството
с користна цел деецът очаква настъпването на известна материална изгода от
смъртта на жертвата, докато при грабежа, придружен с убийство, деецът извършва
убийството, за да отнеме по насилствен начин определени движими вещи, които да
присвои/вж. ППВС № 2/57г., т.16/. Именно такъв е и настоящият случай. Поради
това съдът счита за безпредметно да обсъжда защитните тези за убийство в
състояние на афект по чл.118 НК или за непредпазливо убийство в резултат от
умишлено причинена телесна повреда по чл.124 НК.
Съгласно чл.199, ал.2 НК наказанието
за грабеж, придружен с убийство, е лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Изхождайки
от чл.57, ал.1 във вр. с чл.54 НК, съдът намери за най-подходящо по вид
наказанието доживотен затвор. То в най-пълна степен съответства на характера и
тежестта на конкретното престъпление и би постигнало целите на индивидуалната и
генералната превенция. Съдът съобрази изискването по чл.38а, ал.2 НК и прецени,
че инкриминираното деяние е изключително тежко. В случая е налице изключително
висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Осъществено
е едно съставно престъпление, като всяко деяние, включено в него, е най-тежкото
посегателство по своя род, съответно върху собствеността и върху личността. Смъртта е настъпила вследствие на задушаване,
което винаги е особено мъчително за жертвата, свързано е със силни болки и
неописуем ужас. Пострадалата е млада жена с безупречна обществена репутация,
известна като скромен, трудолюбив, жизнерадостен човек, грижовна майка и
дъщеря, и добър работодател. Тя е била познавана от множество граждани на
Разград, които са били потресени от случилото се. Докато извършителят е с
крайно отрицателни социални и личностови характеристики. Той е млад мъж в добро
физическо състояние, който води живот на тунеядец - не работи, издържа се от
своята майка, пристрастен е към хазарт и всеки доход, който си осигури, влага в
хазартни игри. Подбудите му за извършване на престъплението са свързани с
желанието да покрие задължения, възникнали от хазартни игри. Подсъдимият има
психопатни черти, характеризиращи се с плитки чувства, патологична склонност
към лъжа, липса на чувство за вина. Настоящото престъпление и начинът, по който
подсъдимият се е опитал да заличи следите от него като изгори трупа, са
своеобразен връх в незачитането на човешката личност и живот.
Поради
изложеното съдът приема, че на подс.А.Х. следва да се наложи наказание
доживотен затвор. Съгласно чл.58а, ал.2, пр.2 и ал.3 НК доживотният затвор
следва да се замени с наказание лишаване от свобода от 15 до 30 години. При
определяне на срока съдът отново прецени високата степен на обществена опасност
на деянието и дееца, съображения за което бяха изложени по-горе. Взе предвид и наличието
на многобройни отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, свеждащи
се до лошите характеристични данни, жестокият начин на извършване на
убийството, подбудите за това и широкия негативен обществен резонанс. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете младата му
възраст и настъпилата реабилитация по предходните му осъждания, която ги е
заличила.
Съдът
не приема самопризнанието на подсъдимия като облекчаващ отговорността му
фактор. В случая съдът то е формално признание на фактите по обвинителния акт, което
предпоставя провеждане на съкратено съдебно следствие, респективно
по-благоприятни санкционни последици. Признанието не е акт на разкаяние, съпроводен
от добросъвестен разказ на случилото се и съпътстван от И.о съжаление за
причинения тежък общественоопасен резултат. То не е било направено още на
досъдебното производство и не е спомогнало за разкриване на обективната истина
по делото / по аргумент от ТР № 1/2009г. на ОСНК, т.7/. Подс.Х. е бил разкрит
на 24.04.2013г. и заловен на 25.04.2013г., като към момента на първоначалното
му привличане като обвиняем е отказал да дава обяснения. Към момента на взимане
на мярката за неотклонение на 27.04.2013г. са били извършени по-голямата част
от процесуално-следствените действия по делото/вж. т.ІV, л.3, л.109-л.115,
л.119-л.120, т.ІІ, л.13/. В тази връзка съдът не се съгласява с аргумента на
защитата, че е налице безупречно процесуално поведение на подсъдимия, което да е
подпомогнало дейността на разследващите органи и да обуслови намаляване на наказанието.
С
оглед на горното съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 25
години. В този размер то отговаря на изискванията по чл.54, ал.1 НК и
съответства на целите по чл.36 НК. Този срок е необходим, за да може подс.Х. да
преоцени поведението си, да си даде ясна сметка за характера и последиците от
извършеното, и да се поправи. Този срок е достатъчен и за постигане на предупредителния
ефект от наказанието. С него се отговаря и на обществените очаквания за
справедливост.
Гражданските
искове за неимуществени вреди са допустими. Те са предявени от сина на
пострадалата Р.Л. и от нейните родители Р. и Д. Г. - лица, които попадат в
кръга близки роднини, които имат право да получат обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно ППВС № 4/61г., р.ІІІ, т.2.
Разгледани
по същество, исковете са основателни и доказани. По отношение на всеки от тях е
изпълнен
фактическия състав по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на
подсъдимия – процесното престъпление; неимуществени вреди за гражданските ищци,
изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания в резултат от загубата на
тяхната близка роднина– съответно майка и дъщеря; причинна връзка между двете,
при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението;
и вина. Горните кумулативно дадени предпоставки пораждат пълната
имуществена отговорност на подс.А.Х.,
който дължи на всеки ищец съответно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.
Гражданските искове се
признават по основание от подсъдимия, но се оспорват по размер, като не се
навеждат конкретни доводи за несправедливост.
Претенцията на ищеца Л.
е за обезщетение от 250 000лв и съдът намери, че този размер следва да
бъде уважен. Този ищец е единствено дете на пострадалата, което тя е отгледала и
възпитала сама след развода с бащата през 2002г. Отношенията помежду им били
изключително близки, основани на взаимна обич и привързаност. С
преждевременната загуба на майката синът й се е оказал лишен от нейната любов и
грижа, а жестоката й смърт е предизвикала несравнима психическа травма за него.
Ищецът Л. е студент - редовно обучение и е разчитал на издръжка от своята майка.
Тя е била в активна трудова възраст и е имала собствен доходен бизнес. В
резултат от престъплението ищецът е загубил и финансовата подкрепа от своята
майка. Съдът прецени горните обстоятелства и в съответствие с изискванията за
справедливост по чл.52 ЗЗД намери, че обезщетение от 250 000лв ще
възстанови неимуществените вреди, претърпени от ищеца Л..
Ищците Р. и Д. Г. също
са претърпели значителни болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря. Случилото
се с нея е предизвикало у тях емоционален срив.
Като възрастни хора с влошено здраве те са получавали от тази си дъщеря
финансова помощ и всеотдайна лична грижа, от което са лишени занапред. С оглед
на тези обстоятелства съдът счете, че е справедливо всеки от родителите й да
получи обезщетение от по 100 000лв.
Обезщетенията се
дължат на тримата ищци, ведно с текущата законна лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД.
По многобройните веществените доказателства съдът ще се
произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.1 НПК. Изключение правят златните
вещи – предмет на посегателство,
разпореждането с които обуславя съдбата на гражданския иск за
имуществени вреди. Тези вещи подлежат на връщане на наследника по закон на
пострадалата Г. – нейния син Р.Л.. Тяхната цялост не е била нарушена и те не са
в състояние, което да пречи на използването им по предназначение. Камъните,
инкрустирани в обеците, са били отделени при продажбата, но те могат без
особени затруднения да бъдат възстановени на местата им. Поради това златните
предмети следва да бъдат върнати на св.Л., с което имуществените вреди от престъплението
се възстановяват, а гражданският иск за заплащане на тяхната равностойност се
явява лишен от основание и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 НПК подс.А.Х. следва да заплати направените по делото разноски, както и
държавна такса върху размерите на гражданските искове, възлизаща общо на
18 000 лв.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН-СЪДИЯ:
MH