№ 8233
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110118199 по описа за 2022 година
Производството е за делба и е във фазата по извършването й.
С решение с № 15693/ 29.09.2023 г. по настоящото дело съдът е
допуснал делба между съделителите С. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.
К/адрес/ и П. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/, на следния
недвижим имот – първи етаж от двуетажна жилищна сграда –близнак -
западната й част, с площ от 72 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 39791.6004.418.1.1 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
74/20.12.2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К., район П/адрес/,
разположен в сграда с идентификатор 39791.6004.418.1, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 39791.6004.418, с площ от 804
кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж
– няма, под обекта – няма, над обекта - 39791.6004.418.1.2, при квоти от по ½
ид.ч. за всяка от страните и е отхвърлил иска за делба на половината от
подпокривното пространство на цялата сграда с идентификатор с №
39791.6004.418.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
39791.6004.418.
Решението е в сила от 25.10.2023 г.
С исковата си молба, а така също и в първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението за допускане на делбата, ищецът е направил
искане за възлагане на недвижимия имот в негов дял по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК. В същото о.с.з. ищецът предявява по реда на чл. 346 ГПК осъдителен
иск за осъждане на ответника да му заплати припадащата му се част от
стойността на извършените от ищеца необходими и полезни разноски в имота
в общ размер на 43 636 лв., посочени по пера в молба, депозирана в о.с.з и
1
конкретизирани с уточнителна молба с вх. № 212163/27.06.2024 г.
Ответникът не оспорва процесният имот да бъде поставен в дял на
ищеца. Оспорва предявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки,
като твърди, че не е знаел и не е давал съгласие за извършване на
подобренията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на част от
претенциите. Отделно, твърди, че липсват доказателства за плащане от страна
на ищеца на претендираните разходи, а така също и че не се установявало
влагане на материалите в процесния имот. Оспорва подобрението, изразяващо
се в присъединяване към ел. мрежа по индивидуален проект – трифазен ток,
да е било предприето уместно.
От своя страна, в първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението за допускане на делбата, ответницата Ч. прави искане по чл. 31, ал.
2 ЗС за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. месечно за лишаване
от ползването на собствената ½ ид.ч. от процесния имот, чийто размер за
периода от 20.11.2021 г. до 06.02.2024 г. възлиза на сумата от общо 7800 лв.
Ищецът не оспорва, че процесният имот се ползва само от него, но
твърди, че никога не е отказвал достъп на съделителката Ч. до него. Оспорва
претенцията и по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна
следното:
Представена е стокова разписка от 08.02.2020 г., издадена на името на
ищеца за доставка на 2 броя ПВЦ тръба на стойност 124 лв., а така също и от
28.10.2018 г. на стойност 13,28 лв., ведно с касов бон за следните стоки: халка
с винт за дърво, дюбел универсален, верига декоративна никел. Представена е
стокова разписка от 20.06.2008 г. на стойност 2070 лв., ведно с касов бон за
заплащане на сумата за 1800 бр. червена керамида. Издадена е фактура на
името на ищеца от „ЕРМ Запад“ от 10.08.2023 г. за присъединяване към ел.
мрежа с мощност до 7-15 КВТ – индивидуален проект на стойност 1468,39 лв.
Представен е и договор за изработка от 25.03.2019 г. с предмет 2 бр. оградни
пана от ковано желязо, врата и портал на стойност 3420 лв., а така също и
договор за доставка на естествен камък от 19.05.2016 г. на стойност 70 лв.
Представени са фактура, ведно с приложен към нея касов бон от 17.08.2023 г.
за сумата от 4230 лв. за 4 бр. стъклопакети прозорци и 4 бр. комарници.
Приложена е към делото и стокова разписка от 06.09.2014 г. за доставка на
гранит на стойност 1100 лв., а така също и експедиционна бележка от
22.09.2009 г. за доставка на бетон. Представени са също фактура, ведно с
приложен касов бон от 27.03.2023 г. за сумата от 1850 лв. за радиатор панелен,
помпа, муфа за кабел и др., фактура и фискален бон от 27.02.2023 г. на
стойност 4700 лв. за 3 бр. обков врата и 3 бр. дръжки, фактура и касов бон от
15.10.2021 г. за 10 000 лв. за материали и труд за покрив, фактура и касов бон
от 10.06.2023 г. за сумата от 4710 лв. за инсталация на парно и демонтаж,
биене на сонда за подпочвена вода, фактура и фискален бон от 12.12.2023 г. за
4420 лв. за 6 бр. стъклопакет, фактура и фискален бон от 30.05.2023 г. за
сумата от 4740 лв. за термопомпа, както и два броя стокови разписки от
2
27.05.2020 г. за доставка на дограма и алуминиеви дограми на обща стойност
2050 лв.
Представена е нотариална покана от 12.10.2021 г. от П. Ч., адресирана до
С. Ч. и получена от него на 20.10.2021 г., с която е отправено искане от страна
на Ч., считано от получаване на поканата, С. да заплаща обезщетение в
размер на 250 лв. месечно за ползването на нейната ½ ид.ч. от процесния
имот.
От заключението на назначената от съда и изслушана в съдебно
заседание съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е
неподеляем, като средната му пазарна цена възлиза на 44 150 лв. Съдът
намира заключението за пълно и обосновано, доколкото вещото лице
обоснова изводът си и в проведеното по делото открито съдебно заседание от
06.02.2024 г., поради което го кредитира на основание чл. 202 ГПК.
От заключението на втората допусната съдебно-техническа експертиза
се установява, че вещото лице е извършило оглед на процесния недвижимия
имот, включително с необходимите измервания, като е установил следните
ремонтни дейности в имота: изработка и инсталиране на парно отопление с
термопомпа; монтаж на сонда в поземления имот и свързването й с
термопомпата за парното отопление; ремонт на покрива на къщата; подмяна
на прозорци с PVC дограма със стъклопакет; монтаж на комарници; направа
на вътрешна топлоизолация; подмяна на вътрешни врати с алуминиеви врати;
монтаж на ел. кабел за трифазен ток, както и трифазен електромер; направа на
бетонов цокъл за ограда; монтаж на оградни пана и портал от ковано желязо;
направа на облицовка от полиран гранит по ограда, като вещото лице е
изложило извършените в имота СМР и в табличен вид, част от експертизата.
Според експерта стойността на видовете СМР, извършени в
процесния имот, към момента на извършването им, е 34 599 лв. В
заключението на вещото лице се посочва още, че характер на необходими
видове работи са тези, свързани с извършването на ремонт на покрива на
жилищната сграда, доколкото сградата е построена през 60-те год. на миналия
век, но при следните условия: ако не са били извършвани основни и
поддържащи ремонти на покрива през годините на ползване на сградата,
поради което покривът се е нуждаел от ремонт и ако са били налични течове
през покрива. Характер на необходими ремонти биха имали и видовете
работи, свързани с подмяната на дограмата по прозорците на сградата, при
условие, че старата, дървена дограма е била компрометирана. От експертизата
става ясно и че характер на подобрения за процесния първи етаж, имат
видовете работи, свързани с подмяната на дограмата по вратите и прозорците
на жилището, както и на изпълнението на вътрешна топлоизолация по стените
на същото, а така също и на направената нова отоплителна инсталация.
Установява се още, че общата увеличена стойност на процесния имот,
вследствие на извършените в същия подобрения възлиза на сумата в размер на
11 246 лв. От заключението на вещото лице се установява и че за периода от
20.11.2021 г. до 06.02.2024г., пазарният наем за процесния имот възлиза на
сумата от 6 182 лв. Експертът посочва още, че от извършените в имота видове
СМР, не са налице такива, които да са извършени с цел запазване целостта на
3
процесния имот за ползването му по предназначение, като тези, свързани с
подмяна на дограмата по прозорците на първия етаж, представляват належащи
работи, свързани с обичайната употреба на имота. Същите, освен че са били
належащи, са довели и до увеличаване стойността на имота, доколкото са
извършени с нови и съвременни материали.
В открито съдебно заседание от 11.02.2025 г. вещото лице пояснява, че
посочената в експертизата наемна цена се отнася за целия имот, като
експертът е съобразил разположението на конкретния имот и комуникациите
до него, като е взел предвид оферти за сходни имоти.
Свидетелят Петър Стефанов Илиев, който живее от 20 години на 2-рия
етаж в процесната къща на семейни начала с дъщерята на ищеца, разказва, че е
запознат с процесната къща, по отношение на която посочва, че след 2000 г. са
правени различни ремонтни дейности – ремонт на покрив, смяна на дограма,
врати, правена е изолация, дренажи на къщата, поради наличие на влага.
Свидетелят посочва, че електричеството било лошо, фазите били слаби и
затова се предприели мерки, за да се вкара трифазен ток, иначе горяли
уредите, гаснел и токът. По отношение на изолацията на къщата заявява, че
била направена преди 2 години, защото от влагата започнала да се рони
мазилката отвътре и отвън. Относно дограмата на първия етаж сочи, че била
сменена цялата със стъклопакета по-миналата година, тъй като предната била
дървена, стара и усукана, не прилепвала добре и когато прозорецът се затвори,
отгоре зеела около 2 см. Заявява още, че оградата започнала да се руши,
бетонът започнал да се рони, което наложило нейната смяна, която се
извършвала постепенно и свидетелят не може да посочи точно през кои
години е била подменена. Радиаторите също се сменили, тъй като предните
били панелни-железни, изгнили и започнали да текат, както и тръбите, които
били вързани към парното, което е локално. Преди 4 месеца имало и смяна на
кабели от вън-навътре, от електромера към къщата. Сочи още, че се отопляват
с парно, като водната помпа обслужвала парното на и 1-ви и на 2-ри етаж.
Сочи, че водната помпа в двора била закупена от собственика на втория етаж
и дъщеря на ищеца – Теодора. Сочи още, че Ч. имала достъп, но свидетелят не
е запознат дали е известена за ремонтите, не може да посочи и през коя година
е правен ремонтът на покрива.
Свидетелят Теодора Славчева Ч.а, дъщеря на ищеца, разказва, че е
запозната с извършените ремонти дейности по имота, доколкото обитава 2-
рия етаж от него в продължение на 42 години. Сочи, че ползва и първия етаж,
доколкото банята и тоалетната се намират там. По отношение на същите
заявява, че им е бил правен ремонт преди 2-3 години, доколкото били със
стари плочки, закупили и тоалетна чиния. Заявява, че къщата се използвала от
нея, баща , децата и мъжа, с когото живее на семейни начала. Заявява, че
П. не е посещавала имота с години, като от няколко години имала претенции
по отношение на него. Първоначално, когато свидетелката се събрала с мъжа
, мнението на П. било да се оправят, да се грижат за майка , а тя нямало да
се бърка. Сочи още, че първоначално започнал да тече покривът, което
наложило частична смяна на керемидите още докато била жива баба , след
което покривът бил направен и цялостно, като се сменили греди и керемиди.
4
Сочи, че докато била жива, баба живеела на първия етаж, като след смъртта
се сменила и дограмата на първия етаж. Заявява, че наскоро правили и
подобрение за трифазен ток, защото токът бил слаб, горяли ел. уреди. Не
сменили ел.инсталацията, а само електромера и фазите наполовина. Сочи, че
започнала да избива влага, тъй като имало ниски подпочвени води и след като
сменили дограмата, започнали да правят вътрешна изолация на външните
стени на двата етажа на къщата. Излага, че посоченото било правено в течение
на годините, тъй като е свързано със средства. Сочи още, че старата ограда
започнала да се рони, да се разпада, което наложило да се свали всичко и да се
подсили наново с колони. Извикали фирма да направи оградата, но им отнело
много време, доколкото трябвали средства за направата . Заявява още, че
навсякъде на първият етаж е бил сменен пода и е сложен ламинат. Преди 4
години направили и ново парно, като старото го е имало отдавна със старата
инсталацията, като при слагане на новото парно, се преправила инсталацията,
която била за цялата къща. Сочи, че минахме на трифазен ток и заради
парното и уредите. Когато извършили основен ремонт на покрива, баба
била още жива, като средствата ги дали баща и свидетелката. Свидетелства,
че смяната на трифазния ток се наложила и заради помпата на парното, а
парното обслужвало два етажа. Свидетелката участвала със средства за
изграждане парното и закупуване на помпата, както за радиаторите, така и за
самата термопомпа. Заявява, че докато баба била жива, на нейния етаж била
извършена от свидетелката и баща подмяна на мебелите.
Свидетелят Сергей Георгиев П. разказва, че познава Първолета от преди
2005 г. и знае, че има къща в с. К.. Свидетелят е ходил в селото и в тях. Сочи,
че през 2005г. го помолили да им стане кум и оттогава по-често се събирали,
като през годините П. го е молила да я закара до къщата, може би около 12-13
пъти. Посочва, че в с. К. ходила при майка си, която живеела на партера.
Заявява още, че покривът си бил с керемиди, дограмата била бяла - метална
или ПВЦ. Последно свидетелят е ходил в имота през 2011- 2012 г., когато
бабата била още жива. След като починала майка й, свидетелят отново е карал
П. до там, но не си спомня да е влизал вътре. П. му се оплаквала, че не я
пускат, свидетелят я е чакал отстрани до църквата с колата и тя винаги се е
връщала натъжена и плачеща, като казвала, че брат й не я пуска, че къщата е
заключена. Сочи, че паркингът се намирал точно пред градинка и имал пряка
видимост, виждал, че П. натиска вратата и не може да влезе, но не може да
каже дали е звъняла на звънеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По способа на извършване на делбата:
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата е
приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявена от
съделителя Ч., за поставяне на имота в негов дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
5
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. За уважаване на
възлагателна претенция, направена по този ред, следователно е необходимо да
се установи, че имотът, чието възлагане се иска е жилищен по
предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността да е възникнала от
наследяване и съделителят, който е предявил претенцията, да е живял в имота
към момента на откриване на наследството, както и да не притежава друго
жилище.
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният
имот отговаря на техническите характеристики на ЗУТ за жилище, както и че
същият е реално неподеляем. Установи се по делото, че съсобствеността
между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство.
Следващата предпоставка изисква съделителят да е живял в имота към
момента на откриване на наследството. Понятието „да е живял“ в имота, е
изяснено н т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на
същото, в закона няма дефиниция на посоченото изискване, но практиката
предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение. Не се оспорва и се установява от
събраните гласни доказателства, че към момента на откриване на
наследството на наследодателите Борис Ч. и Божана Ч.а и понастоящем
ищецът С. Ч. живее в процесния имот.
От страна на съделителката Ч. не са изложени твърдения, като не са
ангажирани и доказателства в тази насока ищецът да притежава
самостоятелно друго жилище. Доказателствената тежест за установяване на
този факт лежи върху ответницата, като както се посочи, същата не е
ангажирала доказателства за установяването му, поради което съдът намира за
установена и тази предпоставка на направената възлагателна претенция.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2
ГПК делбеният имот, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна
сграда –близнак - западната й част, с площ от 72 кв.м., находящ се в с. К.,
район П/адрес/, да бъде възложен в полза на съделителя С. Ч., като делът на
другия съделител П. Ч. следва да бъде уравнен с пари, тъй като в наследството
няма други имоти. Така С. Ч. следва да заплати на П. Ч. за уравняване на дела
сумата от 22 075 лв. /1/2 ид.ч. от 44 150 лв./.
По претенцията по сметки на П. Ч. срещу С. Ч. с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. месечно за
лишаване от ползването на собствената ½ ид.ч. от процесния имот, в общ
размер на 7800 лв. за периода от 20.11.2021 г. до 06.02.2024 г.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца
е да докаже, че за процесния период, за който претендира обезщетение за
лишаване от ползване, съсобственият делбен имот е използван от С. Ч., че е
6
поканил писмено ответника да му заплаща обезщетение, както и размера на
пропуснатата полза.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е имал достъп до имота за
процесния период.
Не се спори и се установи от събраните гласни доказателствени
средства, че през процесния период С. Ч. е ползвал съсобствения имот.
Установи се и че с нотариална покана от 12.10.2021 г., получена от С. Ч. на
20.10.2021 г., Ч. е отправила искане за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствения имот. От приетата по делото съдебно-
оценителна експертиза се установява, че средният месечен пазарен наем за
процесния имот за периода от 20.11.2021 г. до 06.02.2024 се равнява на сумата
от 6182 лв., следователно за 1/2 ид.ч. – на сумата от 3 091 лв. Съдът намира за
недоказано твърдението на С. Ч., че след получаване на поканата е
предоставил достъп на сестра си до имота, доколкото от свидетелските
показания на свидетелите Илиев и Ч.а, които съдът кредитира на основание
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, се установява единствено, че Първолета
не е ходила в имота с години, а от показанията на свидетеля П. се установява,
че при опитите на Ч. да влезе в къщата, не е успявала, тъй като същата е била
заключена. С оглед на изложеното съдът намира претенцията за основателна
за сумата от 3 091 лв. и неоснователна за разликата до пълния предявен
размер от 7 800 лв.
По претенцията на С. Ч. срещу П. Ч. за заплащане на извършени от
него в делбения имот СМР:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Посочената
разпоредба урежда случаите, в които са извършени необходими разноски от
един от съсобствениците на вещта, т.е. такива, които са били нужни за
нейното запазване и предпазването й от развала (без да се изисква съгласие от
другите съсобственици), както и случаите, в които един от съсобствениците в
качеството си на владелец на собствената идеална част и държател на
идеалните части на другите съсобственици, извършва полезни разноски,
такива, които без да са необходими, водят до увеличаване стойността на имота
и когато тези разноски са извършени със съгласието на останалите
съсобственици. В случаите когато подобренията са извършени без съгласието
на другите съсобственици отношенията се уреждат по правилата на воденето
на чужда работа без пълномощие – 61, ал. 2 ЗЗД, а в случаите, в които са
извършени въпреки изричното им противопоставяне – по правилата на
неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
В случая съдът намира въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и заключението на изслушаната допълнителна
съдебно-техническа експертиза, че през периода от 2020 г. до края на 2023г.
ищецът Ч. е извършил твърдените от него строително-монтажни работи в
имота, като част от СМР са удостоверени в писмени доказателства (разходни
документи във връзка с извършването им), а другите се установяват от
7
разпита на свидетелите Ч.а и П., чиито показания в тази част съдът кредитира
като последователни, логични и възпроизвеждащи лични възприятия за
релевантните факти относно извършените СМР в имота. Установена е и
стойността на извършените СМР по средни пазарни цени към момента на
извършването им съгласно заключението на втората допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
По отношение на характера на извършените СМР съдът намира
следното: ремонтът на покрива на сградата, в която се намира процесният
имот, както и подмяната на дограмата на етажа представляват необходими
разноски, тъй като по естеството си са свързани със запазване на общата вещ,
с предотвратяване на погиването и повреждането й, доколкото от
свидетелските показания на свидетелите Ч.а и П. се установява, че е имало теч
от покрива, а старата дървена дограма е била компрометирана, доколкото не е
прилепвала добре. Същите представляват действие по управление на вещта,
което ползва всички съсобственици, поради което всички следва да участват в
тези разходи, насочени към предпазване на вещта от развала, като ирелевантно
в този случай е кой ползва общата вещ, дали с тези разходи се е увеличила
стойността на имота, както и дали е налице съгласие за извършването на тези
разноски. Същите следва да се поемат на основание чл. 30, ал. 3 ЗС от всички
лица, които са били съсобственици на вещта в момента на извършването им.
Стойността на тези работи се равнява на сумата в размер на 10526,54 лв. за
покрива и на сумата в размер на 3998,15 лв. за дограмата съгласно
заключението на СТЕ. Съдът намира, че настоящите страни следва да
отговарят за ½ част от извършените разноски за покрива, доколкото същият се
явява обща част съгласно чл. 38 ЗС, като за останалата ½ отговаря
собственикът на втория етаж от къщата. Така общо доказаните необходими
разноски за имота се равняват на сумата от 9 261,42 лв., а за припадащата се
на П. Ч. част от съсобствеността в имота (1/2 ид.ч.) – на сумата от 4 630,71 лв.
Останалите извършени СМР не представляват необходими разноски, а
представляват полезни такива – разноски, които увеличават стойността на
вещта. Извършените в имота подобрения по силата на приращението
увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки
от тях има в съсобствеността. Подобренията увеличават стойността на имота и
сумата за тяхното извършване съставлява задължение за цялата делбена маса,
което трябва да бъде понесено от всички съделители съобразно дяловете им.
Не се доказа от ищеца по този иск, че тези СМР са извършени със съгласието
на ответника, както и не се твърди и установява изричното му
противопоставяне за извършването им, с оглед на което отношенията между
страните във връзка с тях следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД
– като ответникът дължи съразмерно на припадащата му се част в
съсобствеността това, с което се е обогатил. В случая съдът приема, че
стойността на имота се е увеличила със средната стойност на извършените
работи по цени за периода, както следва: демонтаж на врати – 150 лв.,
доставка и монтаж на алуминиеви врати – 2220 лв., обръщане по страници
около врати – 408 лв., направа на вътрешна топлоизолация по стени от фибран
във всички помещения – 1 232,79 лв., направа на шпакловка с мрежа върху
8
топлоизолация по стените – 261,60 лв. По отношение на следващите посочени
СМР, съдът намира, че същите обслужват целия имот, а не само процесния
първи етаж от къщата, поради което дадената от вещото лице стойност следва
да се раздели на 1/2 , до която част настоящите страни отговарят, а именно:
доставка и монтаж на ел. кабел за трифазен ток – 144 лв., разрушаване на
стара ограда – 75,25 лв., направа на кофраж за цокъл и колони на ограда –
179,65 лв., изработка и монтаж на армировка за ограда – 30 лв., доставка и
полагане на бетон за ограда – 132,60 лв., направа на каменна облицовка по
ограда – 348,08 лв., направа на мазилка по колони на ограда – 19,80 лв.,
направа на облицовка от полиран гранит по перваз на ограда – 63,82 лв.,
доставка и монтаж на шапки за ограда – 30 лв., изработка и монтаж на
метални, решетъчни пана за ограда – 462 лв., изработка и монтаж на двукрила,
мет., решетъчна, дворна врата – 1260 лв., изработка и монтаж на единична,
мет., решетъчна, дворна врата – 357,50 лв. По отношение на извършените
СМР във връзка с новата отоплителна инсталация - доставка и монтаж на
сонда за вода - 12 м. – 820 лв., доставка и монтаж на термопомпа – 2400 лв.,
направа на изкоп за полагане на тръби за отопление – 92,92 лв., доставка и
полагане на тръби от сонда до термопомпа – 378 лв., засипване на изкоп –
38,25 лв., доставка и монтаж на медна, тръбна разводка за отоплителна
инсталация – 309,09 лв., доставка и монтаж на панелни радиатори 500/1600 –
320 лв., доставка и монтаж на панелни радиатори 500/1800 – 350 лв., доставка
и монтаж на панелни радиатори 500/400 – 90 лв., от приетото заключение по
СТЕ се установява, че увеличената стойност на процесния етаж, вследствие
само на подмяната на отоплителната инсталация в същия, следва да бъде
определена като процент от пазарната стойност на имота. В приетото по
делото заключение на ТЕ, изготвено от инж. Т., е определена пазарна стойност
на процесния имот - 44 150 лв. Тази стойност, коригирана с коефициент,
отчитащ изменението на пазара на недвижимите имоти, към края на 2023 г.,
когато вече са били извършени процесиите подобрения, е 44 150 х 0,973 = 42
960 лв. Така от заключението на вещото лице се установява, че с изпълнената
нова отоплителна инсталация, пазарната стойност на имота би се увеличила с
5 % или с 2 148 лв. Следователно стойността на имота се е увеличила със
сумата в общ размер на 9523,09 лв., от която сума ответницата по този иск Ч.
дължи сумата от 4 761,54 лв., съответстваща на притежаваната от същата част
от недвижимия имот.
При това положение се установява, че ответницата П. Ч. дължи на
ищеца С. Ч. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 4 630,71 лв.,
представляваща съответна на припадащата се й част от извършени
необходими разноски за имота за ремонт на покрив и подмяна на дограма в
имота, и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 4 761,54 лв.,
представляваща съответна на припадащата се й част от извършени полезни
разноски за имота, които суми следва да се присъдят на ищеца по тези искове
С. Ч., като претенцията по сметки следва да се отхвърли за разликата над
сумата от 9 392,25 лв. до пълния предявен размер от 21 818 лв.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение за погасяване
на претенциите по давност, доколкото към датата на предявяването им –
9
06.02.2024 г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок за погасяването им.
По разноските:
С решението си съдът следва да осъди всяка от страните да заплати и
съответната държавна такса – 4% върху размера на дела й. С оглед характера
на производството на страните не следва да се присъждат разноски за
заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като остават за всяка една от тях
така, както са направени, същото важи и за разноските за възнаграждение за
вещо лице. На основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на
сто върху стойността на дяловете. Последната следва да бъде определена
съгласно пазарната стойност на делбения имот, изчислена от вещото лице по
приетата съдебнотехническа експертиза, а именно в размер на 44 150 лева.
Така всеки от съделителите следва да заплати сумата от по 883 лв. - държавна
такса в полза на СРС.
Предвид изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС,
предявен от П. Ч. срещу С. Ч., С. Ч. следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сума в размер на 123,64 лв., представляваща държавна такса,
съобразно уважената част от иск, а П. Ч. сума в размер на 188,36 лв. –
държавна такса, съобразно отхвърлена част от иска. П. Ч. има право на
разноски за депозит за вещо лице в размер на 158,51 лв., съобразно уважената
част от иска, които следва да се възложат в тежест на С. Ч..
По предявения от ищеца иск за заплащане на необходими и полезни
разноски П. Ч. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на
СРС в размер на 375,69 лв., дължима съразмерно на уважената част от иска, а
С. Ч. – сумата от 497,03 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищецът по иска за заплащане на необходими и полезни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски за депозит за вещо лице,
които съобразно уважената част от иска възлизат на 344,38 лв., за която сума
следва да бъде осъден ответникът Ч.. От своя страна, ответникът Ч. по
предявения иск за заплащане на необходими и полезни разноски е
претендирал разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2 650 лв. и е доказал извършване на такива в посочения размер.
С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1509,22 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска, като съдът намира за неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид характера и
сложността на предмета на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на С. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес в с. К/адрес/, следния допуснат до делба недвижим имот –
10
първи етаж от двуетажна жилищна сграда –близнак - западната й част, с площ
от 72 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
39791.6004.418.1.1 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-74/20.12.2010 г.
на ИД на АГКК, находящ се в с. К., район П/адрес/, разположен в сграда с
идентификатор 39791.6004.418.1, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 39791.6004.418, с площ от 804 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от
общите части на сградата при съседи: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - 39791.6004.418.1.2.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес в с. К/адрес/ да заплати на
П. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/, сумата от 22 075 лв. за
уравнение на дела , ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението по възлагане до окончателното изплащане.
УКАЗВА на П. Б. Ч., ЕГН **********, че има право да впише законна
ипотека върху недвижимия имот, за вземането си от 22 075 лева за уравнение
на дела, на основание чл.349, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес в с. К/адрес/ да заплати на
П. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/, сумата от 3 091 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с
идентификатор 39791.6004.418.1.1 съразмерно на притежаваната от нея ½
ид.ч., за периода от 20.11.2021 г. до 06.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 7800 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С/адрес/, да заплати на
С. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес в с. К/адрес/ на основание чл. 30, ал. 3 ЗС
сумата от 4 630,71 лв., представляваща съответна на припадащата й се част от
извършени необходими разноски за имота за ремонт на покрив и подмяна на
дограма в имота и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 4 761,54 лв.,
представляваща съответна на припадащата й се част от извършени полезни
разноски за имота, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 9
392,25 лв. до пълния предявен размер от 21 818 лв.
ОСЪЖДА П. Б. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355
ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 1447,05лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355
ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 1503,67 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, да заплати на П. Б. Ч., ЕГН
**********, сума в размер на 1667,73 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Б. Ч., ЕГН **********, да заплати на С. Б. Ч., ЕГН
**********, сума в размер на 344,38 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12