РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15102/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх. № 141972/18.11.2019 г., предявена от П.Б.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 11.06.2018 г., около 09.00
часа, в гр. София, на ул. „Пражка пролет“, с посока от ул. „Йосиф
Щросмайер“ към ул. „Подполковник Калитин“, в района на спирка МГТ № 1968, Д.К.Д., с ЕГН: **********,
при управление на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, като предприел рязко потегляне на автобуса,
при отворени врати, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с П.Б.Л., която в този момент се качвала в автобуса.
По случая бил съставен Констативен
протокол № К-382/11.06.2018 г. и било образувано досъдебно производство (ДП) №
11222/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 28664/2018 г. по описа на СРП.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получила следното увреждане: Счупване на метатарзална кост на
ляво ходило.
След ПТП, ищцата била приета за лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ АД. След изписването й от болничното заведение, ищцата продължила
лечението си в домашни условия.
Ищцата
твърди, че от причинените й от описаното ПТП увреждания е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания и неудобства.
Ежедневието на ищцата преминавало в постоянни болки, които ставали още по-силни
през нощта, поради което тя не можела да спи. Ищцата не можела да ходи, което
довело до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност на ищцата
да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от
близките си. Невъзможността на П.Л. да извършва каквито и да е
опорно-двигателни движения без чужда помощ, създало за нея и близките й огромен
стрес.
Инцидентът
се отраил негативно и на психиката на пострадалата. Поради силните и нестихващи
болки, ищцата страдала от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
вследствие на изживяния стрес. Бил нарушен нормалния й социален живот, тя не
можела да извършва обикновените битови дейности. Постоянната нужда от помощ и
съдействие на близките и роднините на пострадалата, създали у нея чувство за
безпомощност и малоценност, което се отразявало негативно върху психиката и
самооценката й, тъй като преди настъпване на процесното ПТП ищцата била активна
жена в пенсионна възраст, грижеща се сама и с удоволствие за домакинството си.
Към
предявяване на исковата молба, ищцата все още не се била възстановила напълно и
била обслужвана от близките си. Придвижвала се с помощни средства, само по
няколко крачки в дома си. Левият й крак бил постоянно отекъл и подут, а при
опити да ходи из дома си, стъпвайки леко върху увредения крайник, чувствала
огромна болка и нестабилност в целия крак.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******,
включително и на водача Д.К.Д..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът
постановил отказ.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
30 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
25.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „О.” АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е
неоснователен.
Оспорва,
че процесното ПТП е настъпило по вина на водача Д.К.Д.. Ответникът
заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че от представените
доказателства не ставало ясно какъв е механизмът
на ПТП, както и вината от участниците в него. Ответникът оспорва твърдението,
че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали описаните в исковата
молба като вид и характер вреди, както и твърдяната продължителност.
Оспорва и твърдението на ищеца, че е пострадал в
ПТП.
Отделно
от това, ответникът твърди, че придружаващите заболявания на пострадалата са
допринесли както за интензитета на получените травми, така и за удължаване на
периода на възстановяването им. Излага съображения, че счупването на 5-та
метатарзална кост в основата на ляво
ходило не води до невъзможност за ходене, а ищцата с помощни средства е могла
да се придвижва сама.
Оспорва
и твърдението в исковата молба, че към предявяване на исковата молба, ищцата не
се е възстановила напълно. Сочи, че обичайният период за възстановяване на при
такава травма е 1-2 месеца, като за по-бързото възстановяване ищцата е следвало
да провежда рехабилитационният комплекс.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от
страна на ищцата, като твърди, че получените увреди са вследстие на
неправомерното поведение на П.Б.Л., която е предприела качване в автобуса, въпреки че
преди това автобусът е престоял на спирката за качване и слизане на други
пътници. Сочи, че от автобуса са слезнали 2-3 пътника и в същото време са се
качили 4-5 човека, т.е. ищцата е имала достатъчно време, за да се качи в
автобуса. Твърди, че при приближаването си към автобуса ищцата е „стъпила на
криво“ и по този начин е получена фрактурата. В случай, че ищцата с единия крак
се е била качила на стъпалото в автобуса и същият е потеглил с отворени врати,
вследствие на което ищцата е паднала на пътното платно, уврежданията й биха
били съвсем други, т.е. тя би получа фрактура при падане от собствен ръст.
Ответникът твърди и че претенцията за неимуществени
вреди е прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Моли,
искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 01.02.2021 г.,
ответникът поддържа възраженията си и излага съображения, че по делото не е
установен механизмът
на ПТП. Сочи, че при извършения личен преглед на ищцата, същата е заявила, че
шофьорът е потеглил с отворени врати, при което е настъпило завъртане, падане и
счупването. От заключението на вещите лица се установявало, че процесният
автобус не можел да потегли с отворени врати, като обръща внимание, че в
заключението е посочено, че за да се получи такова счупване, опорен крак следва
да е левият крак.
На 09.02.2021 г., ищцата е представила по
делото писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателността
на иска. Сочи, че от заключението по КСМАТЕ се установяват както причините за
настъпване на процесното ПТП, така и причинната връзка между ПТП и травмата на
ищцата. Анализирайки събраните по делото доказателства, ищцата счита, че
показанията на водача на автобуса не отговарят на обективните данни по делото и
същите не следва да се кредитират, предвид заинтересоваността на този свидетел.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 11.06.2018
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/23/117002755954, валидна от 20.10.2017 г. до
19.10.2018 г.,
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг.
№ СВ *******, включително и на водача Д.К.Д.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 15.05.2020 г.),
а и се установява от представената по делото Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л.
34 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 11.06.2018 г., коло 09.10 часа, в гр. София, на ул.
„Пражка пролет“, в района на спирка МГТ № 1968, е реализирано пътнотранспортно произшествие,
при което при потегляне на автобус
„Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******, управляван от Д.К.Д., на пътното платно пада качващият се в
автобуса пътник П.Б.Л..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за ПТП № К-382, съставен на 11.06.2018 г. от дежурен ПТП-О
„ПП“- СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр. София, ул. „Пражка пролет“, в
района на спирка МГТ № 1968.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че: „На 11.06.2018 г., около
09.10 ч., автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******,
управляван от Д.К.Д., с ЕГН: **********,***, с посока от ул.
„Йосиф Щросмайер“ към ул. „Подполковник Калитин“, в района на спирка МГТ №
1968, при потегляне на автобуса става причина да падне качващият се пътник П.Б.Л. на пътното платно,
след което без да уведоми и изчака компетентната служба на МВР напуска мястото
на произшествието“.
Като пострадало лице, в Констативния протокол е посочена П.Б.Л. –
освободена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, с работна диагноза: фрактура на пета
метатерзална кост в областта на ляво ходило.
Настъпването на процесното ПТП се
установява и от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 11.06.2018 г. от мл.инспектор при О„ПП“ – СДВР, в съответствие с
чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът за оглед има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
На
11.06.2018 г., на Д.К.Д., е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 429220/11.06.2018 г. (л. 79 от ДП).
Въз основа на АУАН № 429220/11.06.2018 г., на 04.07.2018 г. е съставено
Наказателно постановление № 18-4332-012545/04.07.2018 г. (л. 79 от ДП), с което
на Д.К.Д. е наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право за
управлява МПС за 2 месеца“, за това, че на 11.06.2018 г., около
09.10 ч., в гр. София, на ул. „Пражка пролет“, като водач на автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******, го е
управлявал с посока от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул.
„Подполковник Калитин“, и на СМГТ № 1968, при потегляне на автобуса, става
причина да падне качващия се пътник П.Б.Л. на пътното платно, след което без да уведоми
и изчака компетентната служба на МВР, напуска мястото на произшествието. От ПТП
е пострадала пътничката П.Б.Л..
Наказанията са наложени за това, че „Не остава на мястото на ПТП до
пристигане на представители на МВР или следствието“, с което виновно е нарушил
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Видно от извършеното отбелязване,
наказателното постановление е връчено на водача на 16.07.2018 г. и като
необжалвано е влязло в сила на 24.07.2018 г.
Междувременно, по случая е било образувано досъдебно производство
(ДП) № 11222/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 28664/2018 г. по описа на
СРП.
С постановление от 30.01.2020 г. на прокурор при СРП (л. 138
от ДП), което няма данни да е било обжалвано, производството по ДП № 11260/2018
г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 28664/2018 г. по описа на СРП, е било прекратено на основание
чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК - след
като е прието, че в следствие на настъпилото произшествие на П.Б.Л., е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, че
причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автобуса – Д.К.Д., който не е
осигурил безопасно качване в автобуса на пострадалата, като е потеглил при
отворена задна врата и качваща се през нея пътничка, и след
като пострадалата е заявила, че желае
наказателно производство да бъде прекатено.
Препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство е изпратен на началника на ОПП-СДВР – за преценка на
основанията за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д.К.Д.
по реда на ЗДвП.
На 04.03.2020 г. е съставено Наказателно постановление №
20-4332-002992/04.03.2020 г. (л. 139 от ДП), с което на Д.К.Д. е наложено
административно наказание „Глоба“, за това, че въпросната дата и място, при
управление на посочения автобус , при потегляне на автобуса става причина да
падне качващия се в него пътник П.Л., която вследствие на удара е с причинена
телесна повреда, като с това е допуснал нарушение на чл. 132, т. 3 ЗДвП (не
затваря вратите преди потегляне на автобуса).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.К.Д.– водача на автобус „Ютонг
ЗК6126ХГА“, с peг. № СВ *******. Свидетелят заявява, че към 2018 г. е работел в
АП Земляне. За процесния инцидент си спомня, че е управлявал автобус
„Ютонг“ по линията на 77. Между 9.00 ч и 9.30 ч. сутринта, свидетелят се движел
от Западен парк към Централна гара и спрял автобуса на спирката на ул. „Пражка
пролет“. Спирката била празна – нямало хора за качване. На втората врата на автобуса имало мъж и жена, които били за
слизане от автобуса. Свидетелят спрял автобуса, отворил вратите, те слезли и се
насочили към задната част на автобуса.
След
като отминали третата врата (на автобуса), свидетелят погледнал на огледалото, видял,
че нямало хора за качване и затворил вратата. Свидетелят сочи, че е гледал в
дясното огледало и камерите над него, които показвали вратите.
След
това погледнал в лявото огледало, дал мигач за потегляне, точно потеглил и отново
обърнал погледа си надясно.
Видял,
че тези мъж и жена вече били слезли от автобуса и тогава видял, че станало
нещо. Сторило му се, че някой казал „жената“.
По-нататък,
свидетелят заявява, че е „мръднал“ (автобуса) около половин метър след
потеглянето и тогава чул жената.
Уточнява, че секунди след като е потеглил чул глас „жената“.
Тази
жена била различна от вече слезлите. Мъжът и жената помагали на пострадалата да се
изправи, тя била приклекнала на едно коляно.
Според
свидетеля, тя нито се е качвала, нито е слизала. Била на тротоара, на метър и
половина от задния ръб на автобуса.
Свидетелят
веднага отворил вратата, отишъл при тях и попитал какво става. Жената казала,
че я боли коляното.
Д.К.Д. сочи, че автобусът (който е управлявал при
настъпване на процесното ПТП) бил с три врати, които се отваряли автоматично.
Автобусът бил съвременен, оборудван със защита т.нар. „реверс“ на вратата,
тоест ако някой се хванел за дръжката на вратата тя дори да тръгнела да се
затваря, автоматично се отваряла. При тази система, дори човек да не се е хванал за дръжката на
вратата, ако се допре до него, тя пак ще се отвори. Освен това имало и т.нар „спиркова спирачка“,
тоест автобусът въобще не можел да потегли, ако вратите са отворени.
По делото е прието заключението по извършената комплексна медико-автотехническа
експертиза.
Вещото
лице по техническата част от експертизата – инж. А.А., след като се е запознало
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, е описало следният
механизъм на ПТП:
На
11.06.2018 г., около 09.10 ч., в гр. София, по ул. „Пражка пролет“, в посока от
ул. „Йосиф Щросмайер” към ул. „Подполковник Калитин“, се е движил автобус
„Ютонг модел ЗК 6126 ХГА“, с peг.
№
СВ *******, управляван от Д.Д. по маршрута на автобусна линия 77. След като е
преминал кръстовището с ул. „Йосиф Щросмайер”, водачът е спрял автобуса на
спирка МГТ № 1968 и е отворил и трите врати. От средната врата са слезли мъж и
жена и са тръгнали към задната част на автобуса, като водачът ги е виждал до
третата врата.
Пострадалата се е намирала на десния тротоар
в зоната на третата врата, тъй като двамата слезли пътници от втората врата са
вървели по същия тротоар докато водачът ги е наблюдавал. Вероятно, пострадалата
е изчаквала те да преминат и тогава е тръгнала към третата врата. Докато тя е
стояла на десния тротоар, водачът не е я възприел или не е била обект на
неговото наблюдение, въпреки че тя е във видимото пространство на основното
дясно огледало на автобуса.
Приближавайки
се към автобуса, третата врата е била отворена, пострадалата (на 66 години) се
е приготвила да се качи и е посегнала да се хване с лявата си ръка за дръжка на
вратата. Вещото лице е посочило, че е възможно и едновременно с това да е
повдигнала и ляв крак, а десният крак да е останал опорен на който е стъпила. В
този момент врата се е затворила и пострадалата се е облегнала на външната
страна на врата с лява ръка. Тръгващият автобус е създал силов импулс,
достатъчен за да загуби равновесие и да падне, като тялото й е придобило и ротация – завъртане надясно в процес на
падане върху терена взясно от автобуса, на тротоара.
Вещото
лице е посочило, че водачът виждайки отдалечаващите се двама пътника, които е
наблюдавал до третата врата, не е възприел пострадалата като обект и вероятно е
погледнал в лявото огледало, видял е, че няма пречка да потегли, като
междувременно е затворил вратите и е потеглил. В този момент не е гледал в
дясното огледало, в противен случай е щял да види пострадалата до третата
врата, а е погледнал в него едва като е чул вик „жената“.
Видно от заключението, причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на процесния автобус
„Ютонг модел ЗК 6126 ХГА“, с peг.
№
СВ *******, който непосредствено преди
да натисне бутана за затваряне на вратните, не е гледал и не е наблюдавал
пространството вдясно от автобуса. Натиснал е бутона в момент, когато
пострадала е била непосредствено до третата врата на автобуса. Той не е изчакал
пълното затваряне на вратите и не се е убедил, че до автобуса няма човек и едва
тогава трябва да потегли внимателно. Изводът на ВЛ е, че произшествието е
предизвикано поради недостатъчно
внимание от страна на водача на автобуса.
В открито съдебно заседание на 01.02.2021 г., вещото лице по
техническата част от експертизата уточнява, че т.нар. система „реверс“ е много
чувствителна, но само при хващане на дръжката, особено жена, няма да може да се
спре вратата.
Вещото
лице по медицинската част от експертизата – д-р К.А.С., след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца (извършен
на 10.11.2020 г.), е приело, че
вследствие на процесното ПТП, П.Б.Л. е получила следното
увреждан:
-
счупване на
основата на 5-та метатарзална /ходилна/ кост на лявото ходило;
Това увреждане е в причинна връзка с процесното ПТП.
Видно
от експертизата, обичайният механизъм на получаване на този вид фрактура е усукване в областта на глезенната
става, при което сухожилието на късия перонеален мускул, което се залавя за
основата на 5-та метатарзална (ходилна) кост на лявото ходило, чупи или отчупва
част от костта. В конкретния случай, счупването е възможно да бъде получено по
два начина: при стъпване на криво или при изваждане на тялото от равновесие,
при опорен ляв крак. Вещото лице е
посочило, че пострадалата въобще не се е качвала в автобуса, а силата, която я
е извадила от равновесие е в резултат на триенето между ръката й и потеглящия
автобус.
Вещото
лице е констатирало, че на ищцата е било проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация на лява глезенна става
и ходило за 30 дни. Периодът на възстановяване при ищцата е продължил около 3 месеца. През периода на
възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите два
месеца, болките са били с по голям интензитет. При прегледа, извършен на
10.11.2020 г., вещото лице не е
установило трайни последици, получени вследствие на процесиите увреждания,
липсват и трайни белези, вследствие на процесния пътен инцидент.
Заболяванията,
от които страда ищцата (хипертонична болест; хронична обструктивна болест на
белите дробове; артрозни промени на двете коленни стави; депресивно
разстройство) са удължили периода на
възстановяване.
Заключението по извършената комплексна
медико-автотехническа експертиза е изготвено от вещи в съответната област на науката
лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключението е пълно, ясно и обосновано, не е оспорено от страните по
делото, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в неговата правилност и го кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.Т.Л.-А., която е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че след инцидента на 11.06.2018 г. е видяла своята майка след като се е прибрала в дома си. Ищцата била в „трагично състояние“, лежала на леглото, левият й крак бил счупен, подут в глезена, син, оттекъл, имала контузии и рани на крака и на ръката. След преглед в „Пирогов“ било установено, че глезенът й е счупен. Гипсирали ли, искали да я хоспитализират, но тя отказала, тъй като имала проблеми със стомаха, и се прибрала в къщи. Свидетелката се грижела за ищцата, помагали й сестра й и дъщеря й. В продължение на един месец, ищцата била неподвижна, на легло, с две патерици. Изпитвала ужасни болки, пиела успокоителни и обезболяващи. Един месец след махане на гипса, започнала да ходи с две патерици, след около два месеца започнала да се оправя, махнала едната патерица. Приблизително след три месеца започнала да се възстановява.
Свидетелката сочи, че „към днешна дата“ (разпитът е проведен на 28.09.2020 г.), при лошо време, ищцата изпитва болки в крака, използва и бастун. Ищцата била несигурна, неспокойна, било я страх да излезе навън сама, не ползвала сама превозно средство, ходела само пеша. Преди инцидента, ищцата не ползвала помощни средства.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Д.К.Д. е действал противоправно, тъй
като е допуснал нарушение на чл. 132, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), предвиждащи, че при
превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение
да осигури всички условия за безопасното им превозване и да затваря вратите на
автобуса преди потеглянето. Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „О.“ АД, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява ищеца П.Б.Л.
(чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.). Възраженията на ответника, в тази връзка, са
неоснователни.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на П.Б.Л., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 25 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че П.Б.Л. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е предприела качване в автобуса,
въпреки че преди това автобусът е престоял на спирката за качване и слизане на
други пътници. Сочи, че от автобуса са слезнали 2-3 пътника и в същото време са
се качили 4-5 човека, т.е. ищцата е имала достатъчно време, за да се качи в
автобуса. Твърди, че при приближаването си към автобуса ищцата е „стъпила на
криво“ и по този начин е получена фрактурата.
От
показанията на свидетеля Д.К.Д. се установи, че спирката на ул. „Пражка пролет“, на която е реализирано
процесното ПТП, е била празна и е „нямало хора за качване“. Свидетелят сочи и
че след като е спрял автобуса, на спирката са слезнали мъж и жена и че е
„нямало хора за качване“, а ВЛ инж. А. е посочил, че вероятно, пострадалата е изчаквала да преминат мъжът и
жената и тогава е тръгнала към третата врата. Други
годни доказателства в тази връзка не са събрани, поради което и не се
установяват твърденията на ответника, че в автобуса са се качили 4-5 човека.
Не
се установяват и твърденията на ответника, че при приближаването си към
автобуса ищцата е „стъпила на криво“ и по този начин е получена фрактурата. Видно от техническата част
от заключението по експертизата, пострадалата се е приготвила да се качи на
третата врата на автобуса (която е била отворена), посегнала е да се хване с
лявата си ръка за дръжката на вратата, като в този момент врата се е затворила
и пострадалата се е облегнала на външната страна на врата с лява ръка.
Тръгващият автобус е създал силов импулс, достатъчен за да загуби равновесие и
да падне, като тялото й е придобило и ротация – завъртане надясно в процес на
падане върху терена вдясно от автобуса, на тротоара. На това напълно
кореспондира посоченото от вещото лице по медицинската част от експертизата, а
именно: че обичайният
механизъм на получаване на този вид фрактура е усукване в областта на глезената
става, при което сухожилието на късия перонеален мускул, което се залавя за
основата на 5-та метатарзална (ходилна) кост на лявото ходило, чупи или отчупва
част от костта, както и че в процесния случай, силата, която я извадила пострадалата от равновесие е в
резултат на триенето между ръката й и потеглящия автобус.
Освен
това, в приетото и неоспорено заключение е прието, че произшествието е
предизвикано поради недостатъчно внимание от страна на водача на автобуса,
както и че няма данни за действията на пострадалата.
Следователно, не се установява, ищцата да е допуснала правонарушение
и поведението й да е било в разрез с установените правила, гарантиращи
безопасния превоз на пътници.
Не
може да се приеме и че изчаквайки мъжът и жената да преминат (липсват други
обективни данни за поведението на ищцата), пострадалата е поела предвидим и
реално очакван риск, или че неоправдано го е игнорирала. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая не е налице
противоправно поведение. Липсват доказателства и че
при настъпване на процесното ПТП, ищцата е стояла на стълбите на
превозното средство и/или е пречела на затварянето и отварянето на вратата, или
че не се е държала здраво за обозначените за това места (установи се, че ищцата
се е опитала да се качи в автобуса).
Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 25 000 лева,
а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 21.06.2018
г. (л. 43). С оглед на така установените факти, цитираните по-горе разпоредби, и
диспозитивното начало, обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 25.09.2018 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата – адв. К.М.Д., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на сумата от 1186.90 лева (1430 лв. х
0.83).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
90.95 лева от общо направените
разноски в размер на 535 лева (535 лв. х 0.17), вкл. депозит за свидетел (80
лв.), и ДТ за съдебно удостоверение (5 лв.) и депозит за експертиза (450 лв.).
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 76.50 лева (450 х 0.17) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1373.50 лева, от
които: 1000 лв. - държавна такса и 373.50 лева – депозит за СМЕ (450 лв. х 0.83),
от внасянето на която съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.Б.Л., с
ЕГН:
**********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 25 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от П.Б.Л. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 11.06.2018 г., в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 25.09.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 25 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.М.Д., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1186.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Б.Л.,
с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 90.95 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 76.50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1373.50 лева – разноски по делото, представляващи държавна такса и
депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: