ПРОТОКОЛ
№ 259
гр. Златоград, 08.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100143 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Р. М. П. - редовно призован, не се явява, за него адв. Е. В.
– АК – С..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото .
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, имаме признание на иска, ще се
ползваме от него.
ЮРК. Д. – Поддържаме направеното признание.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ запита ответникът въпреки признанието, някога общината
владяла ли е процесния имот, има ли интерес към този имот.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, общ. Н. никога не е владяла
процесния имот, въпреки че същия е записан като стопанисван от общ. Н..
Масово са записвани в минал период безстопанствени имоти, като
стопанисвани от общ. Н., но те реално не са имоти без собственик.
Собственици са хора от местното население, а преди това от техните
праводатели. Общ. Н. няма интерес към процесния имот и никога не го е
1
владяла. Имотите имат трайни насаждения, огради или синори. Местните хора
си ги знаят като техни от дълги години.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че е собственик на имот с идентификатор 51319.1.138,
м. ,,Ш.‘‘, землището на общ. Н..
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че има процесния имот от неговия
баща, като ищеца го владее от 1986г. явно, спокойно, необезпокоявано и
непрекъсвано.
Преди това имотът е владян от праводателя му. След 1986г. ищецът
обработва процесния имот, като го засажда с различни земеделски култури, а
от около 10г. имота е превърнат в ливада, от която се събира сено.
Ищецът следва да докаже, че е при направена справка установил, че
имотът е записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, но имота му никога не е бил с
неустановен собственик или безстопанствен. Никога община Н. не го е
управлявала и стопанисвала. Никой не е прекъсвал владението на ищеца.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 179/17.06.2025 г., а именно: Скица на
ПИ № 15-610160-11.04.2025 г. за ПИ с идентификатор 51319.1.138;
2
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. №
**********/30.04.2025 г.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, налице е признание на иска от
изрично упълномощен процесуален представител на ответната страна, като
ще се ползваме от него. Моля, да прекратите съдебното дирене, постановите
съдебен акт, съобразно направеното признание, а именно да уважите исковата
претенция. В случая считам, че не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, както и считам, че настоящото
производство не е такова, каквото изрично законодателят е изключил
приложното поле на чл. 237 от ГПК. Доколкото съдебния процес не се
усложнява и не се оскъпява като такъв, то от името на доверителя ми не
претендирам съдебно-деловодни разноски.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържаме направеното
признание с отговора на исковата молба. Моля, да постановите съдебен акт,
съобразно признанието.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, тоест трябва да е даден ход на съдебното дирене и да са
събрани доказателства. В настоящия случай това е направено, като съдът е
дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства, а именно скица с
отбелязване кой е собственик, посочени са и съседи, поради което съдът е в
правомощията си да прекрати съдебното дирене и да се произнесе, съобразно
признанието на иск.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
3
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 08.08.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:13 часа.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4