С присъда № 4 от 14.01.2008 г., постановена по НОХД № 706/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Ражди Митков Петков от с.Солище, общ.Кърджали, за виновен в това, че на 19.03.2007г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия – отправили обидни думи, псувни и закани – „Ще ви убия!”, „Знам къде живееш ще се случи лошо на теб и семейството ти!”, „Ще ви еба майката!”, „Ще ви уволня, от никого не ме е страх!”, грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.54 от НК му е наложил на наказание „лишаване от свобода” за срок от по 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.47 от ЗИН, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.325, ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, относно отличаването на деянието с изключителна дързост и цинизъм и съпровождането му със съпротива срещу орган на властта. Подсъдимият Петков е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали направените деловодни разноски в размер на 153 лева. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Ражди Митков Петков, в която се твърди, че присъдата на РС-Кърджали е неправилна, тъй като наложеното наказание било явно несправедливо. То не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Жалбодателят имал обременено семейно положение и здравословно състояние. От 16.09.2007 г. и понастоящем бил на лечение в Психиатрична болница-Кърджали и състоянието му не се подобрявало. Миналите му осъждания не разкривали висока степен на обществена опасност, тъй като на два пъти той бил съден за управление на МПС след употреба на алкохол. Съдът несправедливо бил отказал приложението на чл.55, ал.1 ,т.1 от НК, въпреки че било налице изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство във връзка със здравословното му състояние. Той страдал от „тревожно-депресивно разстройство” и към момента на престъплението – 19.03.2007 г. се намирал в „усложнено алкохолно опиване”. Това състояние било междинна форма между простото и патологичното алкохолно опиване и то до голяма степен му попречило правилно да разбира свойството и значението на деянието и адекватно да ръководи постъпките си. С това психично заболяване се обяснявало безпричинното скарване с полицаите и необоснованата му агресия към тях. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и да бъде намален размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода” към законовия минимум. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. В писмено становище, представено от защитника му – адв.Базлянков, жалбата се поддържа изцяло и се моли същата да бъде уважена. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд като правилна и законосъобразна. Счита, че не са налице условията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и липсват доказателства, които да водят до приожението на цитирания текст. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното: Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка идентична с приетата и установена от първоинстанционния съд: На 19.03.2007г. Раджи Петков заедно със свои познати - свидетелите Митко Андреев и Сергей Христов изпили значително количество алкохол и около 16 часа решили да се прибират, при което движейки се по ул."Славянска" в кв."Байкал" в гр.Кърджали вдигали шум и хвърляли камъни. Същевременно в РПУ-Кърджали се получил сигнал от граждани, че три лица вдигат шум в кв."Байкал". На мястото били изпратени служители на полицията - свидетелите Илмаз Бекир и Валери Заимов, които констатирали, че в близост до сладкарница „Байкал", подсъдимият Петков и свидетелите Андреев и Христов, движейки се по пътя вдигат значителен шум и са видимо пияни. Поискали им личните карти, на което подс.Раджи Петков давайки им личната си карта започнал да вика на висок глас - „Само на циганите ли искате личните карти?"; „Защото съм циганин за това ме проверявате ли?". Свидетелите Заимов и Бекир му казали да се успокои, но това още повече ядосало подсъдимия, който започнал да ги псува - „Ще ви еба майката!". По същото време на мястото пристигнали и свидетелите Васил Василев, Даниел Момчилов и Севгин Расим, които по същото време изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред, като служители при РПУ-Кърджали. Подс.Раджи Петков виждайки полицаите отново започнал да вика, псувайки и заканвайки им се - „Ще ви убия!"; „Ще ви еба майката !"; „ Ще ви уволня, от никого не ме е страх!". Св.Расим го предупредил, че трябва да преустанови действията си, но подсъдимият го блъснал по рамото, след което Заимов и Момчилов му поставили белезници и го качили в патрулния автомобил, потегляйки към сградата на полицейското управление. Свидетелите Сергей Христов и Митко Андреев, които през цялото това време стояли настрани, също били отведени за справка, т.к. св.Андреев не представил личната си карта. По пътя подс.Раджи Петков започнал да заплашва св.Бекир с думите „Знам къде живееш, ще се случи лошо на теб и семейството ти!”. В сградата на полицейското управение подсъдимият продължил да псува, като в един момент наплюл св.Васил Василев. Видно от извършената на първоинстанционното следствие съдебно психиатрично-психологическа експертиза към датата на извършване на деянието подс.Раджи Петков е имал тревожно разстройство, комбинирано с чести злоупотреби с алкохол, което се отразява на поведението му, както в деня на инкриминираното деяние, така и въобще. Към момента на извършване на експертизата подсъдимият се намирал на лечение в ДПБ - Кърджали с диагноза тревожно-депресивно разстройство. Усложненото алкохолно опиване в комбинация с тревожно-депресивното му заболяване, не водело до невменяемост, но ограничавало пълния обем на възможностите му да осмисли околната обстановка и да ръководи постъпките си, тъй като усложненото алкохолно опиване било междинна форма между простото и патологичното алкохолно опиване. Към датата на извършване на деянието подс.Петков е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Видно от приетата като доказателство по делото справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост, подс.Ражди Митков Петков преди извършване на процесното деяние, е бил осъждан няколкократно: с влязла в сила на 29.10.1999 г. присъда №138/30.09.1999 г. по НОХД №68/99 г. по описа на Златоградския районен съд, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 03.09.1998 г., като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила; с влязла в сила на 15.07.2002 г. присъда №53/14.03.2002 г. по НОХД №31/2002 г. по описа на Момчилградския районен съд, изменена с Решение №71/24.06.2002 г. по ВНОХД №61/2002 г. на Кърджалийския окръжен съд, за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 02.11.2001 г., като с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е било наложено наказание „глоба” в размер на 500 лева; с влязла в сила на 16.03.2006 г. присъда №396/01.07.2005 г. по НОХД №402/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, потвърдена с Решение №141/28.10.2005 г. по ВНОХД №240/05 г. на Кърджалийския окръжен съд, отново за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 25.03.2005 г., като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване; с определение /имащо характера на присъда/ от 11.01.2007 г., влязло в сила същия ден, постановено по НОХД № 391/2006 г. по описа на Смолянския районен съд, отново за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 21.02.2006 г., като с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, му е било наложено наказание „пробация”. Тази фактическа обстановка се прие от съда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Сергей Христов, Митко Андреев, Илмаз Бекир, Севгин Расим, Валери Заимов, Васил Василев, Даниел Момчилов и Иван Люшнаров, заключението на вещите лица Дамян Гетев, Диана Пеева и Татяна Дикова, както и материалите по досъдебно производство №153/2007г. по описа на РПУ-Кърджали, всичките във вр. с обясненията на подсъдимия. Първоинстанционния съд подробно е анализирал всички събрани доказателства, като е напълно обосновано е посочил защо дава вяра на едни и не кредитира други. Тези съображения се споделят напълно от настоящата въззивна инстанция, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни, още повече, че така установената фактическа обстановка и анализа на доказателствата, не се оспорват от страните. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимия Петков е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК – при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението подсъдимия съдържа всички белези на хулиганството, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. Извършените от подс.Петков действия са непристойни, тъй като същите са били неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в псувните и буйството, което е проявил и което безспорно скандализира обществото. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – отказа да изпълни полицейското разпореждане да преустанови обидите, заканите и псувните, като това му поведение засяга и нормите на нравствеността. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и личността на свидетелите Заимов, Бекир, Расим, Момчилов и Василев, като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние. Предвид описаните по-горе предходни осъждания на подсъдимия, извършеното от последния деяние следва да се квалифицира като такова при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, което от своя страна обуславя квалифициране на деянието по чл.325, ал.4, във връзка с ал.1 от НК, като решаващия съд е изложил подробни съображения в тази насока, които се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се преповтарят, още повече, че няма спор по делото относно тази квалификация на деянието. Непристойните действия извършени от подсъдимия Петков в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, но по своето съдържание същите не се отличават с изключителна дързост, както и същите не са били съпроводени със съпротива срещу орган на властта по смисъла на чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и правилно го е оправдал относно тези квалифициращи обстоятелства. Предвид, че присъдата в тази й оправдателна част не е протестирана, то не е необходимо и настоящата инстанция да излага подробни съображения в тази насока. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, съобразил е също и вида и характера на осъществените от подсъдимия хулигански действия и след като е съпоставил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства е преценил, че превес имат смекчаващите такива, поради което и е определил наказание в предвидения в текста на закона за конкретното деяния минимум от една година „лишаване от свобода”. Решаващия съд правилно е преценил също така, че в случая влошеното здравословно състояние на подсъдимия не представлява изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, при наличието на което и най-ниския размер на предвиденото в текста на закона наказание „лишаване от свобода” от една година /по чл.325 ал.4 от НК/ би се оказал несъразмерно тежък, и което обуславя приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК – да се определи наказание под най-ниския предел. В този смисъл са неоснователни и доводите изложени във въззивната жалба. Правилно районният съд е приел, че установеното тревожно разстройство към момента на извършване на деянието, комбинирано с чести злоупотреби на алкохол, което се отразява на поведението му, не може да се приеме за изключително обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, тъй като подс.Петков сам се е поставил в това състояние на алкохолно опиване в следствие на изпитото от него количество алкохол. Или правилно здравословното състояние е преценено не като изключително, а като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Във връзка с изложеното, съдът съобрази също така, че макар да е бил ограничен пълния обем на възможностите на подс.Петков да осмисля околната обстановка и да ръководи постъпките си, към момента на извършване на престъплението той е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Що се отнася до твърдението в жалбата, че предходните осъждания на подсъдимия не разкривали висока степен на обществена опасност, тъй като два пъти той бил съден за управляние на МПС след употреба на алкохол, то същите са неоснователни, тъй като подсъдимия е осъден не два, а четири пъти по един и същ състав – чл.343в от НК, което безспорно говори за проявена престъпна упоритост, както и че наложенотите му наказания явно не са изиграли целения ефект осъдения да се поправи и превъзпита. С оглед на всичко изложено, настоящия съдебен състав намира, че определеното наказание напълно отговаря на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и ще изпълни целите визирани в чл.36, ал.1 от НК, като правилно също така на основание чл.47 от ЗИН е определен и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, а именно „строг”. При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/14.01.2008 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 706 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2. |