Р Е Ш Е Н И Е № 123/4.6.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 48 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Р.К. ***
против Решение №2153-28-15/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-23/20.01.2021 г. против
разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.3 от КСО и във връзка с чл.114, ал.1 от КСО е
разпоредено на В.Р.К. да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г. в
размер на 15858,76 лв. (петнадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и 76
стотинки)-главница и 4180,88 лв (четири хиляди сто и осемдесет лева и 88
стотинки)-дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с
него разпореждане са издадени в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на КСО, т.к. неправилно и незаконосъобразно
административният орган е приел, че установените по административната преписка
факти и обстоятелства, представляват достатъчни основания за издаването на разпореждане
№281-00-1099-6/17.12.2020 г. Сочат се доводи, че на оспорващия не са връчени Разпореждане
№281-00-1099-4/05.03.2020 г. и Разпореждане №281-00-1099-5/05.03.2020 г. на
Ръководител за осигуряването за безработица към ТП на НОИ-Ямбол, които засягат
правата му и по никакъв начин не е уведомяван и не е изслушван като страна в
това административно производство, както и че „Й.“ ООД е самостоятелен правен
субект и неговите действия и бездействия, включително и за съставяне на
документи относно отношенията им, зависят единствено и само от неговата воля, поради
което и доколкото не могат да бъдат повлияни от жалбоподателя, то техните
негативни и позитивни правни последици не го засягат и не могат да бъдат
основание за правни изводи в негов ущърб. Претендира се за отмяна на Решение
№2153-28-15/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и на разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Ж.,
който подържа жалбата с искане за уважаването й.
За ответната страна в съдебно заседание се явява
старши юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна по съображения
посочени в писмени молба и защита. Претендира за отхвърлянето й и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между „Й.” ООД-гр.Ямбол, представлявано от управителя Й.Й.
и жалбоподателя на основание чл.70, ал.1 КТ е сключен трудов договор № 93/29.05.2017
г. по силата, на който В.Р.К. е назначена на длъжност „работник в стопанство
смесени култури“ в дружеството с работно време 8 часа и основно месечно
възнаграждение 2600 лева. Възникналото трудово правоотношение е прекратено със Заповед
№ 86/05.06.2017 г., като размера на положения труд е отразен в нанесения печат
в трудовата книжка на работника.
Видно от Констативен протокол №
КП-5-28-00589191\05.07.2019 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на „Й.“
ООД, ЕИК201470962, при която са се явили двамата собственици на дружеството - Й.Г.Й.
и Т. Й.Г. и със саморъчна декларация са заявили пред проверяващите, че от
датата на регистрация на дружеството през 2011 г. до момента на подписване на
декларацията са назначили само три лица Д.Я. Д., Р.Й.Т. и С. Г. И..
На тази база са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО подадени за 97 лица, като под №68 фигурира
името на В.Р.К. за периода 29.05.2017-04.06.2017 г.
Поради неизпълнение на задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, до НАП офис Ямбол е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г.
ведно с придружително писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019 г. за заличаване на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл.3, ал.13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Със заявление от 16.06.2017 г. В.Р.К. *** да й се
отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като е
декларирала, че трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД-гр.Ямбол е прекратено от 05.06.2017
г., че към датата на прекратяване на правоотношението не упражнява трудова
дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава; не е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО.
Декларира и че към датата на подаване на заявлението има регистрация като
безработно лице в Агенцията по заетостта от 09.06.2017 г.; не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане след
прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без работа и
не получава парично обезщетение за безработица.
В тази връзка длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Ямбол е издало
следните разпореждания:
С разпореждане № 281-00-1099-1/16.06.2017 г. на
основание чл.54г, ал.4 КСО е спряно производството по изплащане на ПОБ на В.Р.К.
с мотиви: „До получаване на СЕД U002“.
С писмо изх.№ 1029-28-4295/16.06.2017 г. е изпратен
документ за удостоверяване (потвърждаване) на осигурителни периоди със
структуриран електронен докумен СЕД U002 от компетентната институция на Чехия
за лицето В.Р.К..
С разпореждане № 281-00-1099-2/26.10.2017 г. на
основание чл.55 АПК е възобновено производството по отпускане на паричното
обезщетение за безработица на В.Р.К. с мотиви: „получен ПД U1”.
С разпореждане № 281-00-1099-3/27.10.2017 г. на
основание чл.54ж, ал.1 КСО и във връзка с чл.54а, ал.1 КСО и чл.546, ал.1 КСО и
чл.54в, ал.1 КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато парично
обезщетение за безработица на В.Р.К. считано от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г.
в размер на 75,16 лева дневно.
С разпореждане № 281-00-1099-4/05.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО е отменено разпореждане №
281-00-1099-3/27.10.2017 г. за отпускане на ПОБ на В.Р.К. по чл.54а КСО от 05.06.2017
г. до 04.04.2018 г. в размер на 75,16 лева дневно.
С разпореждане № 281-00-1099-5/05.03.2020 г. на
основание чл.54ж, ал.1 КСО и във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на В.Р.К. по чл.54а КСО.
С разпореждане № 281-00-1099-6/17.12.2020 г. на
основание чл.54 ж, ал.3 КСО и във връзка с чл.114, ал.1 КСО е разпоредено на В.Р.К.
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г. в размер на 15858,76 лева -главница и
4180,88 лева-дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане, като са изложени
следните мотиви: „При извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ-Ямбол в „Й.“ ООД е съставен констативен протокол №
КП-5-28-00589191/05.07.2019 г. с който е установено, че в търговското дружество
са назначени лица по трудово правоотношение, без знанието на собствениците и не
са упражнявали трудова дейност във фирмата. За лицата са подавани уведомления
по чл.62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл.5,
ал.1, т.4 от КСО. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО и същите са заличени за 97 лица, между които е и жалбоподателката. Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за
лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява
трудова дейност“.
С Решение №2153-28-15/09.02.2021 г. Директора на ТП на
НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на В.Р.К. с вх. №
1012-28-23/20.01.2021 г. против разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, което решение е получено лично от адресата с
известие за доставяне на 12.02.2021 г.
Като свидетел по делото е разпитан Й.Й.-управител на „Й.“
ООД-гр.Ямбол, който заявява, че не познава В.Р.К., същата не е работила при
него и във фирмата му са били назначени само той и лицата Т. Й., С.И., Д.Я. и
за известно време дъщеря му Р.Т., като други лица не са назначавали.
Изслушаната при условията на чл.176 ГПК жалбоподателка
В.Р.К. твърди, че е сключила трудов договор, който подписала в офис някъде по
главната улица на гр.Ямбол, оставила трудовата книжка на счетоводителката и
после я взела попълнена, като ходила на работа в селско стопанство в с.Камен
връх от 29.05 до 05.06, но се отказала защото била тежка физическа работа да се
пълнят чували и да се бутат колички със слънчоглед.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118,
ал.1 КСО.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№2153-28-15/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на В.Р.К. с вх. № 1012-28-23/20.01.2021 г. против
разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.3 от КСО и във връзка с чл.114, ал.1 от КСО й е
разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г. в размер на 15858,76
лв.-главница и 4180,88 лв.-дължима лихва от датата на неоснователно получено
обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол е
постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в
изискуемата писмена форма с мотивиран акт, съдържащ всички изискуеми реквизити.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице
и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Според чл.1 от КСО,
този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:1.държавното обществено
осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест,
майчинство, безработица, старост и смърт; 2.допълнителното социално
осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно
осигуряване при старост и смърт; б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г.)
допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително
доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във
фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми
при старост; в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или
професионална квалификация.
Поради това, след като разглежданите решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени във връзка с разрешаване на такъв
проблем, то съответстват с целта на закона.
За да се мотивира решаващият орган посочва „При
извършената проверка от контролен орган на НОИ на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК
********* е установено с констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019 г.,
че има 97 броя лица със сключени трудови правоотношения, между които е и г-жа
Йорданова, за които двамата собственици на дружеството собственоръчно
декларират, че не ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и не са
упражнявали трудова дейност във фирмата. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за всичките 97 лица и са връчени на осигурителя. Същите не са обжалвани и
са влезли в сила.
Въз основа на неизпълнението на издаденото
задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за периода 15.03.2016
г.-20.03.2016 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
лицето В.Р.К. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с
придружително писмо № 1019-28-184#1/31.07.2019 г. до НАП офис Ямбол за
заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО съгласно чл.3, ал.13 от Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Предвид горепосоченото, при неизпълнено в срок влязло
в сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.З от КСО за заличаване на
данни, подадени с декларация обр.1 за лицата по чл.4, ал.1, 3, 5, 7, 9 и 10 от КСО, НОИ заличава същите, като подава декларация обр.1 на електронен носител по
реда регламентиран в същата наредба. Към момента на постановяване на
разпореждането данните в Регистъра на осигурените лица подадени с декларация 1
за жалбоподателя са заличени.“.
Въз основа на това и съображенията, че трудовата
дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за
социално осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
и продължава до прекратяването й и за да възникне основание за осигуряване на
едно физическо лице, следва да е налице упражняване на лична трудова дейност в
някое от качествата посочени в чл.4 от КСО, т.е. едно лице е осигурено за
целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност и съществува основание за неговото
осигуряване, директора на ТП на НОИ-гр.Ямбол прави извода, че в случая за
лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява
трудова дейност, поради което дължи възстановяване на недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания.
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е обоснован и доказан, като се подкрепя от събраните
доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С оглед на това, за да възникне осигурителното
правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието на трудово
правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност, която подлежи
на задължително осигуряване по чл.4 КСО, което е императивно кумулативно
условие лицето да бъде осигурено, в който смисъл е и практиката в Решение №
211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по
адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС на РБ и др.
Ето защо спорен е въпроса извършвала ли е В.Р.К.
реално трудова дейност, за да бъде осигурено лице, което има право да получи
парично обезщетение за безработица.
В настоящия случай безспорни и категорични
доказателства, които да обосноват еднозначен извод в горната насока, не бяха
ангажирани по делото.
Напротив, в подкрепа на довода на административния
орган, че В.Р.К. не е осъществявала трудова дейност са събраните в хода на
съдебното дирене доказателства в т.ч. Констативен протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019
г. и задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО на В.Р.К. за периода 29.05.2017-04.06.2017 г.
Въпреки, че не е участвала в производството по
издаване на констативния протокол и на задължителните предписания К. е могла да
се защити срещу констатациите в тях в рамките на оспорването на издадените
разпореждания пред горестоящия орган като представи противопоставими
доказателства относно главния спорен факт, че е упражнявала трудова дейност при
„Й.“ ООД, който собствениците на дружеството отричат.
Направените, в официалните по смисъла на чл.179 ГПК
документи, констатации не бяха оборени и се потвърждават от приложената
декларация от собствениците на „Й.“ ООД и показания на Й.Й.-управител на
дружеството, че не познава В.Р.К., че тя не е работила във фирмата и не е била
назначавана в същата. Поради това с жалбоподателката не е бил подписан трудов
договор от страна на представляващо фирмата лице и такова не е попълвало трудовата
й книжка, за да бъдат противопоставими представените по делото. Изводи в насока
за реално извършвана трудова дейност не могат да се направят и от дадените
обяснения на страната, доколкото същата сочи изгодни за нея факти и
обстоятелства, които не са в съответствие с останалите данни по делото.
При положение, че реално не е осъществявала трудова
дейност и не е възникнало осогурително правоотношение, то оспорващата не попада
в кръга на осигурените лица по смисъла на
чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е налице една от
предпоставките по чл.54а, ал.1 КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица.
Поради това и в съответствие с чл.114, ал.1 КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се
възстановят от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл.113 КСО.
В същото време съгласно чл.114, ал.2 КСО добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по
чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2, т.2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на
обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността по смисъла на чл.114, ал.2 КСО при
получаване на сумите е обстоятелство погасяващо задължението за връщане.
Добросъвестността при получаване на
осигурителни плащания не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО, поради
което според общите принципи на правото следва да се приеме, че е налице когато
получателя е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат.
Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето, че сумите му се дължат и е във връзка
с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на
неправилно преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е без
значение за наличието на добросъвестността.
В тази връзка
предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне
получените от него осигурителни плащания са едновременно неправилното им
изплащане и недобросъвестност при получаването им.
След като от доказателствата по делото се констатира,
че оспорващата не е полагала реално труд в сочената за осигурител фирма „Й.“
ООД, което обстоятелство й е известно и се потвърждава от факта, че не знае кой
е подписал трудовия договор и оформил трудовата книжка, то тя е била
недобросъвестна при получаване на паричното обезщетение за безработица.
Наличието на кумулативно дадените в приложимата норма
предпоставки обуславят материалната законосъобразност на издадения
административен акт.
Предвид това Решение №2153-28-15/09.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на В.Р.К.
с вх. № 1012-28-23/20.01.2021 г. против разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.3 от КСО и във
връзка с чл.114, ал.1 от КСО й е разпоредено да възстанови недобросъвестно
получено ПОБ за периода от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г. в размер на 15858,76
лв.-главница и 4180,88 лв.-дължима лихва от датата на неоснователно получено
обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане, е
валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице
нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП
и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от
горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на В.Р.К. ***
против Решение №2153-28-15/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-23/20.01.2021 г. против
разпореждане №281-00-1099-6/17.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.3 от КСО и във връзка с чл.114, ал.1 от КСО е
разпоредено на В.Р.К. да възстанови недобросъвестно получено парично
обезщетение за безработица за периода от 05.06.2017 г. до 04.04.2018 г. в
размер на 15858,76 лв.-главница и 4180,88 лв-дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА В.Р.К. *** да заплати на ТП на НОИ–Ямбол направените по делото
разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете