Р E Ш Е Н И Е
№ 611
гр.Плевен, 13.10.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина И.
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 690 по описа за 2020 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 304 от 29.06.2020 г., постановено по НАХД
№ 1000 по описа за 2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-000416/03.02.2020 г. на Началник Сектор към ОД на
МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на С.Е.В. ***, за нарушение
на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178д от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от С.Е.В.,
чрез адвокат С.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като свидетелят посочен като очевидец,
не е присъствал при съставяне на акта, поради което и АУАН не е подписан от
него, а другият свидетел Л. Ц., посочена в акта и разписала същия, не е нито
свидетел по установяване на нарушението, нито при извършване на същото. Счита
се, че в тази ситуация е следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, като в настоящия случай, поради невъзможност за съставяне на акта в
присъствие на свидетеля Д. Л. Д., който не е бил на смяна в този ден, актът е
следвало да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели. Счита се, че
като е съставен в присъствието на един друг свидетел, а именно Л. Ц.,
процесният АУАН е опорочен. Посочва се, че горните обстоятелства, както и
направените във връзка с тях възражения не са обсъдени и изяснени от страна на
съда при постановяване на съдебния акт, поради което като не се е мотивирал кои
факти и обстоятелства счита за установени и защо, неясни и необосновани остават
изводите за законосъобразност на съставения АУАН, респ. НП. Счита се за
неправилен изводът на съда за спазване на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН от
страна на административнонаказващия орган. Счита се за неправилен и несъответен
на събраните по делото доказателства и изводът, че процесният АУАН е съставен
от свидетелите А.Й. и Д. Д., тъй като по делото е категорично установено, че
освен актосъставителят А.Й., при съставяне на акта е присъствала като свидетел
по съставянето му единствено служителката Л. Ц., която е посочена изрично като
такава и която го е подписала. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
направеното от жалбоподателя възражение за съществено нарушение на
административно-производствените правила и по-конкретно на нормата на чл.40,
ал. 3 от ЗАНН. Сочи се за неправилен и изводът, че АУАН се ползва с
доказателствена сила, тъй като същата не е опровергана. Твърди се още, че описанието
на нарушението е неясно и създава несигурност в констатациите относно датата на
извършването му – на 16.01.2020г. или на 22.01.2020г. е извършено, съответно в
00.06часа или в 15.18часа. Счита се, че тъй като жалбоподателят не е извършил
друго такова нарушение на ЗДвП, както и поради високия размер на предвидената
от закона глоба, в настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че в случая са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът С.Е.В. не се явява,
представлява се от адв.С.И., която поддържа касационната жалба по наведените в
нея основания. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
следва да бъде оставено в сила. Счита, че не е налице маловажен случай
доколкото от справката за нарушител се установява, че многократно е наказван.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че
В. е санкциониран за това, че 22.01.2020г. в 15:18часа в гр.Плевен, ул.“Цанко
Церковски“ при следните обстоятелства: на 16.01.2020г. около 00ч06мин. в
гр.Плевен, ул.Цанко Церковски“ до №12, като водач на собствения си лек
автомобил Джип Гранд Чероки с рег.№****** паркира на място определено за хора с
трайни увреждания, обозначено с положена на платното боя със син цвят и
международен символ за достъпност и пътен знак Д21, без да има това право и без
в момента да обслужва лице ползващо се от това право. Нарушението е
квалифицирано по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. Приел
е още, че нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, така
че нарушителят да разбере какво точно нарушение му е вменено. Посочил е, че и
датата на нарушението е ясно отразено, а именно 16.01.2020г., а датата на
съставяне на акта е 22.01.2020г. Посочил е още, че не е налице и нарушение на
чл.40 от ЗАНН, тъй като е потвърдено от свидетелите в с.з. кои от тях са такива
на установяване и кои на съставяне на акта. Приел е, че по безспорен начин е
доказано нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, извършено от В., като правилно
нарушената норма е отнесена към санкционната такава, в която определения размер
санкция е фиксиран и не съществува възможност за нейното намаляване.Счел е, че
не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушената разпоредба
касае граждани, на които следва да се осигури закрила в по-голяма степен.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на В. нарушение по
чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази
насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Не
е налице неяснота по отношение датата на извършване на нарушението, която е
16.01.2020г. Датата на съставяне на акта е посочената такава 22.01.2020г.,
което е станало след анулиране на съставен на В. фиш за нарушението по чл.98
ал.2 т.4 от ЗДвП и изразено изрично несъгласие от негова страна с фиша.
Не е налице и съществено нарушение по чл.40 от ЗАНН,
както правилно е приел районният съд, което да е довело до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Това е така, тъй като по делото се установява, че
св.Д. Д. е свидетел очевидец, като е бил на дежурство на 16.01.2020г. заедно с
актосъставителя при констатиране на нарушението и съставяне на фиша за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Установява се също, че Л. Ц. е свидетел по
съставяне на акта на 22.01.2020г.
Не е приложима в конкретния случай и нормата на чл.28
от ЗАНН, поради извършено нарушение на разпоредба, която осигурява закрила на
лица с трайни увреждания.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304 от 29.06.2020 г.,
постановено по НАХД № 1000 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/