Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 11.02.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 847 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 42-0001645 от 22.10.2019 година на Главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) – град София, в
частта, с
която на М.К.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, за нарушение на
чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11 от 31.10.2002
година), издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
(т. 1 от НП)
Жалбоподателят моли за отмяна
на обжалвания акт в частта по т. 1, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – били допуснати процесуални нарушения при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на обжалваното НП
(непълно и неточно било описано процесното нарушение и липсвало описание на
обстоятелствата, при които било извършено то) и неправилно бил приложен
материалния закон (притежавал към датата на съставяне на АУАН Свидетелство за
завършен курс, поради което не Картата за квалификация била документа,
удостоверяващ професионалната компетентност на водача, тъй като същата не можела
да бъде издадена ако водачът не е преминал курс на обучение и не представи Удостоверение).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представя Писмени
бележки, в които обосновава доводите си за отмяна на обжалвания акт в частта му
по т. 1, които по същество са идентични с тези, наведени в Жалбата, по повод на
която е образувана настоящото производство.
В съдебната фаза не
се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Главен инспектор в ОО „АА”
– град София
– Венцислав С. Георгиев, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да
потвърди обжалваното НП по отношение на разглежданата т. 1.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си
задължения свидетелят Г.Т.Ж. ***) извършва проверка във връзка със сигнал от Междуведомствения
координационен център за противодействие на контрабандите и контрол на
движението на рискови стоки към Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност”, при която констатира, че жалбоподателят М.К.В. е управлявал
товарен автомобил от категорията N3 марка
„Мерцедес” с държавен регистрационен номер СВ 91 46 ВТ, без да притежава
валидна Карта за квалификация на водач. Извършва служебна справка в Информационната система на Изпълнителна агенция
„АА”, от която става ясно, че В. няма подобна карта. На 15.07.2019
година, около 16.30 часа, в сградата на ОО „АА” – град София, находяща се в град
София, ул.„Витиня” № 1, се явява жалбоподателя В., който заявява, че на 14.07.2019
година, около 10.30 часа е управлявал посочения товарен автомобил в Република
България и по-точно на ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград, област
Хасково, като е пътувал от Република Турция и е превозвал товар. Представя Карта
за квалификация с № Р075409, която е с изтекъл
на 20.04.2018 година срок на валидност.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Г.Т.Ж. – Инспектор към ОО „АА” – град София, съставя против
жалбоподателя и в негово присъствието АУАН Серия А-2018 с бланков № 266121.
Това процесуално действие извършва и с участието
на колегата си И.Д. С.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано със
задължението на водач на превозно средство, извършващо международни превози на товари да
притежава валидна Карта за квалификация,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 58, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година,
която вписва за нарушена (т. 1). АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не вписва възражения
против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН с № 266121, след получаване на
образуваната с него преписка, Главен инспектор в ОО „АА” – град София – Венцислав
С. Георгиев,
издава процесното НП № 42-0001645 на 22.10.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган, касателно първото нарушение.
НП
е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 24.10.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 58,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година, тъй като като
водач на превозно средство,
извършващо международен превоз на товари не притежава валидна Карта за квалификация (т. 1). За това нарушение на
основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
В
кориците на делото е приложена Заповед № РД–08-249 от 15.05.2015 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския
съюз,
ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, в която е
посочено, че Главните инспектори в областните ОО „АА” се явяват носители на санкционна
власт, делегирана им в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно
(по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение
по т. 1 от НП е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано
по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците
на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение. В този ред на мисли са
неоснователни наведените в Жалбата възражения на жалбоподателя.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Актът е издаден от компетентен орган
съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във
връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с моторни
превозни средства (МПС) с българска или чуждестранна регистрация, се съставят
от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. Т.е. материалната компетентност на
контролните органи за съставяне на АУАН, произтича пряко от закона.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 15.07.2019
година актосъставителят Г.Т.Ж. е заемал
длъжността „Инспектор при ОО „АА” – град София към Изпълнителна агенция
„АА””. В този смисъл са и изявленията на
свидетеля Ж., направени в открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2010
година. Предвид изложеното актосъставителят Г.Ж. безспорно се явява
длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Въпросът
за компетентността на АНО е от основно значение за установяването на
законосъобразността на НП. По тази причина на служебно установяване от страна
на Съда подлежат всички форми на компетентността на АНО - Материална или
предметна компетентност (органът да може да издава валидни административни и
други юридически актове само в кръга на материята, която му е предоставена като
правомощия), - Териториална компетентност, свързана с пространствените граници,
в които органът може да действа редовно; - Времева компетентност, която
гарантира, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от
време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, -
Персонална компетентност, която е свързана с определянето на точното длъжностно
лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния
или друг юридически акт. В случая правно валидно ще действа единствено онова
длъжностно лице, на което са делегирани властнически правомощия към датата на
издаването на акта. Тези четири вида компетентност трябва да съществуват
едновременно, кумулативно. Отсъствието само на една от тях води до
недействителност на акта, поради което тя трябва да се обследва в четирите й
измерения служебно от Съда и без да е бил повдигнат изрично въпросът за нейното
наличие от страна по спора.
В
конкретния случай не е доказана териториалната компетентност на АНО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, Административнонаказателната
преписка (АНП) се разглежда от АНО, в чийто район е било извършено нарушението.
Неспазването на териториалната компетентност прави всички действия и актове на
органа нищожни, в т.ч. и издаденото НП. Действително, съгласно цитираната
по-горе Заповед № РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, на Главните инспектори в ОО” АА”, са
предоставени правомощия по силата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Същевременно,
съответните контролни звена са изградени на териториален принцип и в
съответствие с това са и контролните им функции. Издалият на атакуваното НП е
с териториална компетентност Софийска област, тъй като работи именно в ОО
„АА” – град София, но от описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП (т.
1) не се установява, че вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на
територията на област София. Нарушението, във връзка с което е издадено
процесното НП (т. 1) е извършено на територията на община Свиленград, област
Хасково, което е в териториалния обхват на дейност на ОО „АА” – град
Хасково и определя териториалната компетентност на нейните служители да издадат
НП за процесното нарушение.
Констатираната липса на териториална компетентност по
отношение на АНО съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП в частта му по т. 1, като
незаконосъобразно. Предвид изложеното Съдът не
намира за необходимо да обсъжда другите три вида компетентност по
отношение на АНО.
По разноските:
По делото се констатираха разноски в размер на 68.91 лв. – пътни разходи на
свидетеля Г.Ж., платени от бюджетните средства на Районен съд – Свиленград.
Производството
по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по
правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН. Следователно при уважаване на
Жалбата (както е в процесния случай), разноските по
делото остават за сметка на Държавата. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР)
№ 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си
сила), което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за
призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски.
Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага
разноските по делото.”. Приложима в случая е третата от описаните в ТР хипотеза,
съгласно която: „ ако НП бъде
отменено, разноските остават за сметка на Държавата”.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП в частта му по т. 1, то се излагат следните съображения
по същество:
Решаващият Съдебен
състав би преценил обжалваното НП в частта му по т. 1 за издадено в
съответствие с материалния закон досежно състовемерността на вмененото деяния
на жалбоподателя, осъществяващо състав на административно нарушение, с посочената
от АНО правна квалификация – чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година. Последната би била вярна, правилна и изцяло
кореспондираща с фактическите констатации, приети за установени според
констативно-съобразителната част на НП (т. 1) при налично и единственото им с
тези по АУАН. Поради това санкционният акт би се явил правилен и
законосъобразен, по същество, с оглед правилното приложение на закона.
Осъществяването на международен превоз на товари, според действащата правна
уредба е подчинено на разрешителен режим и е свързано с редица конкретни
изисквания към водачите, които управляват превозните средства в изпълнение
на тази дейност, произтичащи, т.е. установени, както в специалния закон - ЗАвПр и
подзаконови актове по негово приложение, включително и Наредба № 11
от 31.10.2002 година. В изричната разпоредба на чл.
58, ал. 1, т. 4 от същата Наредба е предвидено задължително изискване към
водачите, извършващи такъв превоз да притежават Карта за квалификация на
водач, издадена по определен специален ред - на Наредбата по чл. 7б, ал. 9 от
ЗАвПр, а именно Наредба № 41 от 04.08.2008 година на Министъра на транспорта,
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация (Наредба № 41 от 04.08.2008
година). Съответно неизпълнението на това задължение и обективната
липса - изобщо, т.е. непритежаването на този документ, се санкционира от
административнонаказателния състав на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Следва да се посочи, че съгласно легалното
определение за „международен превоз”, дадено в § 1, т. 14 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗАвПр, „международен превоз” е всеки превоз на
товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Обстоятелството,
че на посочената дата – 14.07.2019 година, жалбоподателят е извършвал международен
превоз на товари би се установил от разпита на свидетеля Ж., както и предвид
фактът, че жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна
в тази на друга, изпълва признака за международен превоз.
От събраните по
делото и кредитирани писмени и гласни доказателства по категоричен и безспорен
начин би се установил фактът, че към 14.07.2019 година жалбоподателят - водачът
М.В., не е притежавал изискуемата - задължителна Карта за квалификация на
водач, извършващ международен превоз на товар. Т.е. не е имал и не е
притежавал - изобщо издадена Карта за квалификация, по надлежния ред, образец и
от компетентния орган. Преки и категорични правни изводи за обективното отсъствие
на указания задължителен документ, биха се обезпечили от безпротиворечивите
показания на свидетеля Ж., свидетелстващ за отрицателния факт на
непритежаването на Карта за квалификация - персонално за водача М.К.В. към 14.07.2019
година.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че въведените в Жалбата доводи, че след като жалбоподателят
притежавал Удостоверение за професионална компетентност, то това било
достатъчно за да се сметнат за изпълнени законовите условия за квалификация, то
Съдът би приел, че подобен извод не намира опора в закона. Удостоверението за
професионална компетентност съставлява необходим документ, въз основа на който
се издава Картата за квалификация на водача по чл. 29, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
година, респ.
двата документа са различни, т.е. не са взаимозаменяеми. Т.е. фактът, че жалбоподателят е
притежавал нужното Удостоверение, въз основа на което да му бъде издадена
изискуемата се от подзаконовите нормативни актове Карта за квалификация би бил
ирелевантен за преценка обективната съставомерност на процесното деяние като
административно нарушение, с оглед правилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на посоченото основание. В този смисъл
са и Решение от 14.03.2014 година на Административен
съд - Хасково по КАНД № 49/2014 година, докладчик Съдията Теодора Точкова, Решение № 145 от 13.05.2016 година на Административен съд - Хасково по КАНД
№ 68/2016 година, докладчик Съдията Кремена Костова – Грозева и др.
Налице би бил и
субективният признак - поведението на жалбоподателя би било виновно - като
водач, осъществяващ особен превоз - международен, автомобилен и на товари,
той е бил субект на конкретното задължение, съзнавал е и неговото естество,
както и противоправността на действията си, съзнавал или ако не е следвало да
съзнава общественоопасните последици от деянието си, които е бил длъжен и е
могъл да предвиди, но не е положил необходимата грижа да обезпечи наличността
на всички необходими документи, преди предприемането на изпълнението на
възложения му превоз, а такава възможност е имал в рамките на субективните
си прояви и ако беше положил по-голямо внимание. Поради това Съдът би приел, че
деянието е извършено по непредпазливост във форма на небрежност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година,
ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по
убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят е формално - на просто извършване, поради
което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни
последици. Отделно от това самото нарушение касае дейност, строго
регламентирана от международното право, имаща за цел осигуряване безопасността
на движението по пътищата. Нарушената норма е предвидена с оглед осигуряване
безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия
характер на защитаваните от нея обществени отношения. Наличието на издадено на жалбоподателя
Удостоверение за професионална компетентност не би могло да обоснове извод за „маловажност”
на конкретното нарушение по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото нарушената разпоредба императивно изисква
водачите, осъществяващи международни превози на товари да притежават именно Карта
за квалификация на водача, а не документа, който се твърди че е наличен, а дори
не се представя. Наличието или не на преминат курс на обучение за издаване на
изискваната от закона Карта, не влияе на съставомерността на извършеното
деяние. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподател, Съдът би споделил
за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не биха били
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно.
Налице би
било съответствие между правната квалификация на нарушението по т. 1 от
обжалваното НП, неговото словесно описание и приложената санкционна норма. АНО
е санкционирал жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр, съгласно която водач на МПС, който извършва … превоз без
редовно издадени … документи, които се изискват от … този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с Глоба в размер
на 2 000 лв. при първо нарушение. Следователно Съдът би приел, че цитираната
разпоредба предвижда наказание за нарушение, което е идентично с посоченото в
Акта и НП (т. 1).
Административното наказание би
било правилно и законосъобразно определено както по вида си,
така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което
по пряк аргумент от закона би липсвало
основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че
обжалваното НП в частта му по т. 1 следва да бъде потвърдено.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание,
проведено на 27.01.2020 година свидетел Г.Т.Ж..
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като
би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Г.Т.Ж.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса
(както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
Както вече бе посочено констатираните
разноски по делото са в размер на 68.91 лв. – пътни такива на свидетеля Ж..
При този вариант
на разсъждение би била приложима първата от описаните в цитираното по-горе ТР
хипотеза, съгласно която: „ при потвърждаване ... на НП Съдът осъжда
нарушителя да заплати на Държавата направените разноски”.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП №
42-0001645
от 22.10.2019 година на Главен
инспектор в ОО „АА” – град София, в частта, с която на М.К.В.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 година, издадена от Министерството на транспорта и
съобщенията, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
(т. 1)
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски за пътни
на свидетел
в размер на 68.91 лв. (шестдесет
и осем лева и
деветдесет и една стотинки) да останат за сметка на
Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)