№ 49
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202282 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М.М. против Наказателно постановление № 38-
0002346/17.08.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ -
Русе, с което на жалбоподателя на основание на чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници
на Министъра на транспорта.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното наказателно постановления, доколкото последното било издадено в
нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В тази насока се
моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят М.М., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.М. от АК-Русе, който поддържа изложеното в жалбата и го
доразвива с пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не представя писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в
законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното
наказателно постановление на 19.10.2021 г., а жалбата е подадена на 25.10.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
М.М. упражнявал дейност по таксиметров превоз, като за целта използвал лек
автомобил Дачия Логан, с рег. № Р3908АН, от категория М1, оброудван с електронен
фискален апарат с фискална памет ЕТАФП № ЕС018377, с номер на фискална памет
46088415, с Разрешение № 475 от 05.01.2021 г., издадено от Община Русе. М.
притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ № 024971, валидно
до 07.06.2023 г., както и знак „ТАКСИ“.
На 08.07.2021 г. свидетелят С.И. се обадил на М.М., с който поддържал
приятелски взаимоотношения от повече от 30 години, и го помолил да го закара на
приятелски начала до болницата за преглед. М. се съгласил, като му казал да го чака в
началото на ул. „Мидия Енос“, на ъгъла с ул. „Стефан Стамболов“, откъдето го взел с
горепосоченото МПС, с което упражнявал таксиметров превоз до преди това.
На същата дата свидетелят Х.М. – старши инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, бил разпределен да извършва пътен контрол на територията на
гр. Русе. В изпълнение на служебните си задължения свидетелят М. спрял
управляваното от М. МПС, тъй като възприел, че със същото се осъществявал превоз
на пътник – свидетеля С.И., при поставен знак ТАКСИ, без поставена табела „Не
работи“ и със светеща зелена светлина на индикатора – „свободно“. В хода на
извършената проверка свидетелят М. установил, че М. притежава изискуемите
документи за извършване на таксиметров превоз на пътници. Същевременно от
индикатора на фискалния апарат и от фискален бон № 2162 от 08.07.2021 г., отпечатан
по време на проверката, в който било отразено отчетени 00:00 лева пробег, свидетелят
М. констатирал, че М. не е включил таксиметровия апарат.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Х.М. приел, че с поведението си,
жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 38, предл. първо от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров транспорт на пътници на Министерство на транспорта,
2
като в тази насока му съставил АУАН Серия А-2020 № 291740/08.07.2021 г.
АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя, като в него последният отбелязал, че
няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се възползвал от
възможността да подаде възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъществено нарушение на чл. 38, предл. първо от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров транспорт на пътници на Министъра на транспорта на основание чл. 95,
ал. 1, т. 3 от ЗАвПр на жалбоподателя била наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН Серия А-2020 № 291740/08.07.2021 г., НП № 38-
0002346/17.08.2021 г., Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и
холограмен стикер № 475/05.01.2021 г., справка за МПС, фискален бон и пътна книжка,
както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Х.М. и С.И., които
съдът кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1
от ЗАвПр – служител на РД „АА“, а НП е издаден компетентен АНО – упълномощен
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
3
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място, при изследване на материалноправната законосъобразност,
съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като
отговорността на М.М. е ангажирана за нарушение, чиито състав не е осъществен от
обективна страна.
Според легалното определение, дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр,
„таксиметрови превози“ са превози на пътници срещу заплащане, извършени от
регистриран превозвачи или от водачи, извършващи дейност от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото
на водача, които водачи държат в готовност, за да изпълняват пътуване до определена
от клиента цел. Видно от така изложеното задължителен обективен елемент на
таксиметровия превоз е неговата възмездност.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредбата след наемане на таксиметровия
автомобил водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника
по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. От анализа на
цитираната разпоредба е видно, че за водача на таксиметровия автомобил възниква
задължението да включи таксиметровия апарат във всички случаи, когато извършва
таксиметров превоз на пътник при това в момента на наемането на автомобила.
По делото не е налице спор, че на посочената в наказателното постановление
дата жалбоподателят е управлявал МПС-то, с което е упражнявал законосъобразна
дейност по таксиметров превоз. Не е налице и спор, че в хода на извършената му
проверка от служителите на РД „АА“ е било констатирано, че в процесното МПС е
превозван пътник – свидетелят С.И., както и че същото е било с поставен знак ТАКСИ,
без поставена табела „Не работи“ и със светеща зелена светлина на индикатора –
„свободно“. Същевременно от показанията на свидетеля С.И. се установи, че
осъщественият превоз не е бил срещу заплащане, а на безвъзмездно основание – услуга
между близки приятели. Така изложеното не е в колизия и с показания на свидетеля
Х.М., от които е видно, че последният въобще не е изследвал въпроса дали е било
налице плащане или уговорка за такова между жалбоподателя и свидетеля И..
Настоящият съдебен състав счита за порочна практиката, доколкото същата се явява в
4
нарушение на чл. 13, ал. 1 от НПК, да не се снемат обяснения на пътниците, а
заключението за наличие на нарушение само да се прави на възприятията на
актосъставителя.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че в момента на проверката
жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на
ЗАвПр, тъй като лицето, намиращо се в таксиметровия автомобил не е имало
качеството клиент. Съдът не споделя становището, че щом таксиметровият автомобил
е с непокрита табела „ТАКСИ“, без табела „Не работи“ и с включен индикатор, същият
осъществява таксиметров превоз. Действително разпоредбата на чл. 46 от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. за таксиметров транспорт на пътници на Министъра на транспорта
предвижда при преустановяване на работата на водача да поставя на предното стъкло
вдясно на автомобила табела „Не работи“ и да сваля или закрива с калъф знака
„ТАКСИ“. Неизпълнението на това задължение обаче не презумира извод, че същият
не е преустановил фактически работа. Нещо повече неспазването на горепосоченото,
би могло единствено да ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на 46, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров транспорт на пътници на Министъра на транспорта, но не и да създаде
задължение да включи ЕТАФП при качване на пътник, доколкото последното възниква
по силата на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров транспорт на
пътници на Министъра на транспорта.
Така изложеното намира потвърждение в Решение № 173 от 21.10.2021 г. на
Административен съд – Сливен, постановено по АНД № 167/2021 г., Решение от
28.09.2012 г. на Административен съд – Русе по КАНД № 266/2012 г. и Решение от
18.06.2012 г. на Административен съд – Русе по КАНД № 186/2012 г.
Липсата на обективната стана на нарушението, във връзка с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, обезмисля
изследването на нарушението от субективна страна.
Така, доколкото в хода на съдебното следствие се събраха безспорни
доказателства за това, че М.М. не е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 38, предл. първо от ЗАвПр, за което е била ангажирана
админстративнонаказателната му отговорност, то наказателното постановление следва
да се отмени.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция М.М. е бил представляван
от адв. С.М., като в тази връзка е направено и искане за присъждане на направените
разноски за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ /л. 11/ М.М. е заплатил сумата в размер на 300 лева за процесуално
представителство в брой. С оглед на направеното от АНО възражение за прекомерност
5
на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения искането за присъждане на направените от М.М. съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат,
следва да се уважи на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН в пълен размер от 300 лева,
доколкото делото е с материален интерес до 1000 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002346/17.08.2021 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на М. С. М. на
основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на Министъра на транспорта.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“ - Русе да заплати
на М. С. М., с ЕГН: **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6