П Р И С Ъ Д А

№ 24

гр. София, 08.09.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

                                                                          ЧЛЕН СЪДИЯ:  С.С. 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.С.

                                                                                                      2. Ц.Й.

                                                                                                      3. Е.М.

 

и при участието на секретаря Атанаска Динева и  на прокурора от СОП Десислава Михайлова, като разгледа докладваното от съдията Игнатова НОХД № 379 по описа за 2018 година на СОС, въз основа на доказателствата и закона,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

   ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК подс. М.П.Б., с ЕГН **********, български гражданин, роден на *** ***, неосъждан, неженен, със средно специално образование, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 20.01.2015г. около 19.00 часа в с. Лесново, общ. Елин Пелин, обл. Софийска, на ул. „Пета“ пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СА **** ВТ, чрез използването на огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“, кал. 9х18 мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго – Валентин С. Орозки с ЕГН ********** от с. Горни Богров, като деянието е извършено предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина,

            поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ,

            като го оправдава в това деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК подс. М.П.Б., с ЕГН **********, български гражданин, роден на *** ***, неосъждан, неженен, със средно специално образование, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в с. Лесново, общ. Елин Пелин, обл. Софийска е държал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗЗВОБПИ – пистолет марка „Макаров“ кал. 9х18 мм. с неустановени серия и номер и боеприпаси по смисъла на ЗЗВОБПИ – 9 броя бойни патрони кал. 9х18 мм., без да има за това надлежно разрешение,

поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ,

като го оправдава за това придобиването и държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл.339, ал. 1 от НК.

 

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК определя едно общо най-тежко наказание измежду така определените наказания по настоящата присъда, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС наказанието да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

 

            ПРИСПАДА, както следва:

на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето,  през което подс. М.П.Б. е бил задържан на основание ЗМВР, по реда на чл. 64, ал.  2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 24.01.2015 г. до 28.04.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода;

на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК времето, през което М.П.Б. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, а именно от 29.04.2015 г. до 24.09.2015 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

 

            ОСЪЖДА М.П.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Н., с ЕГН **********, сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 250 000 лв.

 

            ОСЪЖДА М.П.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.С. с ЕГН **********, сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 250 000 лв.

 

ОСЪЖДА М.П.Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.И., с ЕГН **********, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхъврля иска за разликата до предявения размер от 300 000 лв.

 

  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  - ацетонови обтривки от лява и дясна ръка, ацетонови обтривки от лява и дясна част на лицето (бузи и врат) и контролна проба иззети от И.Г.Й., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 20.01.2015 год., тампон с клетъчен материал от устната кухина, иззет от И.Г.Й., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 23.01.2015 год.; сорбенти с одорологични следи от седалищната част на предна лява седалка на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № СА **** ВТ; черна химикалка и карта пластика „Петрол" „CLUB GREFON", с № 981521000109482545, обтривки, черна плетена шапка с надпис „Адидас", продълговат метален предмет, метален предмет с форма на лост от механизъм, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2015 г.; проектил, 2 бр. косми (нишковидни обекти), ацетонови обтривки от лява и дясна ръка на трупа, нокти от лява и дясна ръка на трупа, дактилоскопни отпечатъци от пръстите на лява и дясна ръка на трупа, косми от главата на трупа, марлен тампон с кръв от трупа, иззети с протокол за оглед на труп от 22.01.2015 год.; ацетонова обтривка от вътрешната страна на дясна средна колонка на купето на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с per. № СА **** ВТ, ацетонова обтривка от цялата площ на задната част на вътрешната страна на стъклото на предна дясна врата на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с per. № СА **** ВТ, иззети с протокол за оглед на ВД от 23.01.2015 год.; сорбенти с одорологични следи; нокти от лява и дясна ръка; ацетонови обтривки от лява и дясна ръка; дактилоскопни отпечатъци от пръстите на лява и дясна ръка; косми от различни части на главата; тампон с клетъчен материал от устната кухина, иззети от М.П.Б., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 24.01.2015 г., 5 бр. джобове с листи да останат по делото в срока на съхранението му, след което да се унищожат.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - зарядно устройство за мобилен телефон, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2015 г.; мобилен телефон марка „Нокия“, модел „1616-2“, с поставени в него един брой батерия и един брой СИМ карта „М-тел прима“ с № 89359019908019840654; черен на цвят мобилен телефон с тъчскрийн - дисплей, поставен в тъмно син на цвят калъф тип „тефтер", без надписи по него, СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В СИЛА ДА СЕ ВЪРНАТ НА ПРАВОИМАЩИТЕ ЛИЦА.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – дрехи от трупа на Валентин С. Орозки, след влизане на присъдата в сила да се върнат на наследниците му.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – дрехи на М.П.Б., след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия М.Б..

ВЕЩЕСТВЕНОВО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. черно шушляково яке, да се върне на собственика И.Г.Й. след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СА **** ВТ и плик с документи за лек автомобил с per. № СА **** ВТ да се върнат след влизане в сила на присъдата на правоимащото лице.

Отнема в полза на държавата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА 8 бр. бойни патрони калибър 9х18мм. и пълнител.

            ОСЪЖДА  основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. М.П.Б., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ   осъществените разноски в хода на производството, както следва: по сметка на  ОДМВР София в общ размер на 3843.05 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 5 стотинки); и по сметка на Софийски окръжен съд в общ размер на 640.00 лв. (шестстотин и четиридесет лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

            ОСЪЖДА подс. М.П.Б., с ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева); ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Софийски апелативен съд.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                             

ЧЛЕН СЪДИЯ:  

 

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                             

                                                                                                   2.

 

                                                                                                   3.

 

 

 

МОТИВИ

по присъда № 24/08.09.2020 година, постановена по НОХД

№ 379/18 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

 

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на М.П.Б., както следва:

в това, че на 20.01.2015 год. около 19.00 часа в с.Л., общ.Е. П., обл.С., на ул.”П.” пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № СА **** ВТ, чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „М.“, кал.9х18мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго - В. С. О., с ЕГН ********** от с.Г. Б., обш. С. - като деянието е извършено предумишлено по начин или със средства, опасни за живота на мнозина - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК;

в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в с. Л., общ. Е. П., обл. С. е държал огнестрелно оръжие по ЗЗВОБПИ - пистолет марка „М.“ кал. 9x18мм. с неустановен серия и номер, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и

в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в с. Л., общ. Е. П., обл. С. е държал боеприпаси по ЗЗВОБПИ - 9 бр. ловни патрони кал. 9x18мм, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК е допуснато изменение на третия пункт на обвинението, като същото да се счита предявено за бойни, а не за ловни патрони.

 

Приети са за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове, както следва:

от А.Н.Н. (съпруга на жертвата), в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението;

от М.В.С. (дъщеря на жертвата), в размер на 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и

от Г.С.И. (сестра на жертвата) в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК  от НК, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

А.Н.Н. и М.В.С. са конституирани в производството като граждански ищци и частни обвинители, а Г.С.И. – като граждански ищец.

 

В съдебни прения прокурор М. от СОП поддържа обвиненията, като ги счита доказани по безспорен и категоричен начин от всички събрани в хода на процеса доказателства. Сочи се, че авторството на деянието по чл. 116 от НК в лицето на подсъдимия е установено по категоричен начин, като същият е причинил смъртта на пострадалия В. О. чрез използване на огнестрелно оръжие - пистолет „М.“, калибър 9x18мм с неустановен сериен номер – като в тази насока са установените веществени доказателства части от такъв пистолет и боеприпаси за него, заключенията на СБЕ и свидетелските показания на единствения пряк свидетел Й.. Подчертава се, че показанията на този свидетел не са изолирани и от тях се установява кои са били лицата в процесния автомобил, възприемането от свидетеля на звука от изстрела и боричкането на жертвата и подсъдимия, както и думите на О. след изстрела „Карай, че тоя ме утрепа!“. Показанията на свидетеля Й. според представителя на държавното обвинение кореспондират със заключенията на изготвената ДНК експертиза на биологичните следи, намерени в лекия автомобил „Ф. Т.“ и обектите в него. В насока авторството на деянието и извършеното престъпление от страна на Б. се счита и заключението на ФХЕ, което установява регистрираните по обектите и в автомобила капсулни микроследи, които сочат на възпроизведен изстрел в купето на автомобила. Логична се счита от прокурора липсата на капсулни микрочастици и микроследи по ръцете на подсъдимия Б., тъй като той се е укривал в период от четири дни след убийството и е нормално в случай, че такива микроследи са съществували по неговите ръце, те да бъдат унищожени.

В подкрепа на твърденията на свидетеля Й. се изтъкват показанията на свидетелите П. и М., които са възприели преминаването на автомобила във вечерта на местопроизшествието и непосредствено след това появата на свидетеля Й. – уплашен и дезориентиран, който повтарял, че нещо се е случило и че се налага да се свърже  с полицията. В подкрепа на обвинителната теза се сочат и показанията на свидетеля М. – шофьора на таксито, който откарал свидетеля Й. до  сградата на РУ – Е. П., където свидетелят съобщил за случилото се; както и показанията на полицейския служител Ш., пред когото подсъдимият споделил за случилото се. Умъртвяването на жертвата е сторено от подсъдимия с изстрел от близко разстояние, като според прокурора поради мястото на убийството е налице квалифициращият признак средства, опасни за живота на мнозина. Огнестрелното травматично  нараняване, което е в причинно-следствена връзка със смъртта на жертвата е установено от заключенията на СМЕ и допълнителната такава. Наред с това се счита от прокурора, че са събрани и доказателства за това, че убийството е извършено предумишлено и е налице и този квалифициращ елемент на състава на чл. 116 от НК, като в тази насока се сочат показанията на свидетеля Д., пред когото подсъдимият е показал оръжието и направил изявление, че му е писнало от пострадалия и ще го утрепе.

Твърди се, че в периода от снабдяването с пистолета до процесната дата подсъдимият е имал време да обмисли мотивите си, да вземе решение и да осъществи деянието си именно с това оръжие.

Сочи се, че престъплението по чл. 116 от НК е извършено при пряк умисъл.

Твърденията на подсъдимия Б., че има неясен спомен от случилото се според прокурора са недостоверни, тъй като видно от заключението на СПЕ той е могъл към момента на извършването на престъплението да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Иска се от съда да не бъде кредитирано с доверие заключението на СПЕ относно това, че към момента на престъплението подсъдимият е бил в състояние на т. нар. от експертите кумулиран афект, тъй като защитната версия на подсъдимия в тази насока е опровергана от показанията на свидетеля В..

За доказани се считат от прокурора и обвиненията по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като намерените части от оръжие са такива от конструкцията на пистолет „М.“; намереният боеприпас на местопроизшествието е изстрелян от такъв пистолет; намерените биологични следи, в голяма степен произхождащи от подсъдимия Б., са локализирани върху намерените на местопроизшествието части от такова оръжие; намерените боеприпаси са за такова оръжие. Сочи се, че подсъдимият не е имал разрешение за носене на оръжие и от негова страна не са правени за получаването на такова разрешение.

Иска се постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Б., като се изтъква както наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – предаването му на органите на полицията, така и отегчаващи отговорността такива - характеристични данни, съдебно минало, неоказването на съдействие за разкриване на престъплението, укриването му след престъплението; търсенето на съдействие от свидетеля М. за отдалечаване от местопроизшествието; опит да прикрие извършването на престъплението посредством изхвърляне на веществени доказателства в язовир "О.“ и в района на с. Л.. По отношение престъплението по чл. 116 от НК се иска налагане на наказание лишаване от свобода в размер над средния предвиден от закона, което наказание да бъде изтърпяно при строг първоначален режим.

По отношение на обвиненията по чл. 339, ал. 1 от НК се счита, че след отчитане на посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, а така също и не степента на обществена опасност на деянията, би следвало на подсъдимия Б. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в средния размер, предвиден в текста на чл. 339, ал. 1 от НК.

Тъй като деянията са осъществени в условията на съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК, се иска да бъде определено общо най-тежко от определените от съда наказания, като на основание  чл. 59 от НК от него да бъдат приспаднати периодите от време, в които спрямо подсъдимия Б. е била взета мярка „задържане под стража“ и „домашен арест“, включително и  задържането по ЗМВР.

По отношение на веществените доказателства боеприпаси и части от оръжие се иска същите да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 53 от НК; веществените доказателства л. а. „Ф. Т.“ и мобилен телефон „Н.“ да бъдат върнати на правоимащите лица; а останалите веществени доказателства, посочени подробно в приложението в обвинителния акт да бъдат унищожени по съответния ред.

Предявените граждански искове  се считат за доказани по основание, като се иска относно размера им да бъде съобразена съдебната практика в подобни случаи.

 

Повереникът на гражданския ищец Г.И. - адв. А., поддържа изявлението на представителя на Окръжна прокуратура - С.. Сочи се, че в хода на производството е несъмнено установено извършеното от подсъдимия Б. предумишлено и по начин и със средства опасни за живота на мнозина умъртвяване на жертвата В. О.. Подчертава се, че И. е била единствена сестра на починалия и двамата са били в много близки отношения, отрасли са заедно и са имали много силна и непрекъсната връзка помежду си. Сочи се, че чрез убийството И. е лишена от подкрепата на брат си, на която подкрепа винаги е разчитала, а с деянието подсъдимият ѝ е причинил огромни неимуществени вреди от загубата на любим човек - нейния брат, който е бил опора в живота й. Иска се да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

 

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители А.Н. и М.С. - адв. Н., подкрепя изцяло становището на представителя на държавното обвинение. Акцентира се на недостоверността на заетата от подсъдимия защитна линия на жертва, която е сторила всичко това единствено и само поради упражнявано насилие от страна на убития. Изтъкват се показанията на свидетеля Д., според които желанието на подсъдимия да отнеме човешки живот е довело до снабдяването му с оръжие. Сочи се, че подсъдимият е търсил подходящ момент за реализиране на намеренията си, като събитията на процесната дата с нищо не са предвещавали случилото се – според свидетеля Й. този ден не е имало конфликтна ситуация, която да е създадена от убития В. О. и да е предизвикала подсъдимия Б. да стреля срещу него. Твърдението, че пистолетът е бил в автомобила и може би е на жертвата не почива според повереника на доказателствената съвкупност и е факт, че без абсолютно никаква предистория в този ден е отнет човешки живот, като само късметът е спасил свидетеля Й. да не бъде следващия – и то благодарение на действията на убития В. О., който след изстрела е започнал битка с подсъдимия. Сочи се, че видно от заключението на СМЕ пострадалият не е имал никакъв шанс в тази битка (тъй като за много кратко време е изгубил сили, изгубил е много кръв и не е могъл да реагира на действията на подсъдимия Б.), но именно така е спасен животът на свидетеля Й.. Твърди се, че ако случилото се на процесната дата е било инцидентно, то последващото поведение на подсъдимия нямаше да бъде такова, доказващо всъщност нежеланието му да се опита да помогне и да спаси човешки живот – изоставяне на автомобила с тялото на О. извън населено място, унищожаване на веществени доказателства и укриване (като предаването му на органите на МВР е станало едва след като подсъдимият е узнал, че е издирван). Умъртвяването на жертвата като цел на подсъдимия според повереника адв. Н. е изводима и от заявеното пред свидетеля Д., че вече му е писнало и ще утрепе О..

Твърденията на подсъдимия за осъществяван тормоз от страна на пострадалия се считат за защитна версия, като дори да се приеме достоверността на тезата, че е подписвал документи за дължими суми и не е искал да извършва вменените му от пострадалия дейности, то тази теза е абсолютно невярна и опит да се изкриви стореното, защото дори някой да е подписал запис на заповед против волята си, то има ред и начин, по който да защити правата си. Заявеното от подсъдимия, че пострадалият е имал невероятни връзки и е щял да му попречи да реализира правата си след оплакване се счита за несъстоятелно. Подчертава се, че показанията на поискания от защитата свидетел В. установяват извършването от него и подсъдимия на кражба на части от лек автомобил, поради което е и поето задължението за заплащане на определена сума – без принуда и пред нотариус, а твърдението, че подсъдимият е бил принуждаван от пострадалия да яде мухи, се счита за опит за въздействие върху съдебния състав  с цел да бъде милостив към подсъдимия.

Сочи се, че доказателствата по делото водят до единствения логичен и възможен извод – че М.Б. умишлено е умъртвил В. О. и е сторил това целенасочено и след предварителна подготовка.

Въпросът с местоработата на пострадалия О. се счита установен от писмените доказателства, според които той е работил към фирма „Д. Е.“, която фирма е имала договор с ДЗИ и на базата на този договор пострадалият е ползвал офис в сградата на ДЗИ, а всякакви твърдения за неговото участие в някакви съмнителни действия не са подкрепени от доказателства.

Иска се подсъдимият Б. да бъде признат за виновен по обвинението и осъден на доживотен затвор, независимо от неговото чисто съдебно минало. Счита се, че подсъдимият Б., който безцеремонно е убил човек и след това го е завлякъл и захвърлил в някаква местност не може да бъде превъзпитан и поправен с друго наказание

Гражданските искове се считат за доказани по основание и размер, като се акцентира на обстоятелството, че с убийството на О. дъщеря му (тогава още ненавършила пълнолетие) и съпругата му са били лишени от опората си в живота. Сочи се, че връзките в семейството са били здрави, а отношенията баща-дъщеря са били особено силни.

В реплика към пледоарията на защитника се изтъква от повереника, че няма доказателства за извършени от О. престъпления и по делото е ясно какво е работил той. Подчертава се, че поисканият от защитата свидетел В. е бил разпитан пред съда и е отговорил на всички поставени въпроси, а представянето на подсъдимия като жертва и определянето на деянието като случайно не съответства на обективната действителност, тъй като е видно, че подсъдимият Б. е искал убийството на О. и го е сторил. Становището на защитата, че стандартът на живот на пострадалите Н. и С. не е променен със смъртта на О. се счита за несъстоятелно, тъй като двете жени са загубили опората си и са останали сами.

 

Частните обвинители и граждански ищци А.Н. и М.С. поддържат становището на повереника си.

 

Защитникът на подсъдимия М.Б. - адв. Г., заема становище за наличието на основания за оправдаване на подсъдимия, а в случай, че бъде прието наличие на вина по отношение на предявеното  му обвинение, свързано със смъртта на В. О., се изразява несъгласие с предложената от обвинението правна квалификация и се счита, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост или такава в ситуацията на афектно състояние.

Счита се за недоказано твърдението, че оръжието е принадлежало на подсъдимия и че то е точно това оръжие, с което на конкретната дата се твърди да е извършено конкретното престъпление. Подчертава се, че никой от разпитаните свидетели не сочи в процесния ден подсъдимият Б. да е бил с оръжие. Изтъква се, че събраните гласни доказателства сочат на механизма, по който са били определяни колите, които ще бъдат ползвани от О. във всеки конкретен ден - автомобилите са оставяни паркирани, ключовете са оставяни у В. О. и конкретния ден той е съобщавал с коя кола ще се излиза. Нито един свидетел не е заявил, че е извършвал проверка на автомобила в процесния ден, като не е установено какво е имало под предна, задна седалка, или където и да било в автомобила.

Показанията на свидетеля Д. според защитника следва да бъдат ценени в особено процесуално разположение с други писмени и  гласни доказателства, които установяват, че свидетелят си е позволил след задържането на подсъдимия да отиде и да изнудва семейството му, заявявайки, че ако не получи пълната претендирана от него сума, ще отиде и ще съобщи на полицията негативни за подсъдимия факти. При тези доводи и доколкото единственият източник за твърдение за каквото и да било оръжие по делото е именно този свидетел, според защитника показанията му не следва да бъдат кредитирани с доверие в тази им част. Показанията на този свидетел се считат за вътрешно противоречиви и неубедителни, като се изтъква, че всъщност свидетелят Д. съобщава и факти, които са пренебрегнати от представителите на държавното и частното обвинение – а именно, че  пострадалият О. се е занимавал със застрахователни  измами и неговата работа към която и да било фирма е форма на контакт и на документално уреждане на неправомерните действия, за които той е ангажирал други хора. Твърди се, че дори свидетелят Д., който е негативно настроен по отношение на подсъдимия, установява извършваните застрахователни измами.

Сочи се, че от доказателствата по делото не се установява дали подсъдимият Б. в действителност е показвал на свидетеля Д. оръжие и ако да - дали това оръжие е било годно или не и то ли е използвано за убийството на О..

Подчертава се няколкократно от защитника описанието на подсъдимия Б. в процесния ден - шапка с надпис, грейка без ръкави и скъсани маратонки, с които е ходел винаги, като се задава въпросът  този ли е човекът, който ще изкарва пари от измамите, ще завлече Д., ще преценява свързани с хиляди левове обстоятелства и ще урежда плащанията от застрахователите. Сочи се, че свидетелят В. всъщност не е казал, че не е имало насилие по отношение на подсъдимия, тъй като свидетелят е заявил, че не е бил през цялото време с него и че наистина има подписани документи, но не е присъствал на подписването. Набляга се на заявеното от свидетеля В., че когато е заслужавал е бил наказван - което се определя като отношение към роби.

По отношение на обвинението за убийство се сочи, че не е налице нито една от хипотезите извършване на убийство по начин или със средства опасни за живота на мнозина.

Поставя се въпросът защо след като подсъдимият е бил същия ден насаме с пострадалия и е пътувал с него, не го е убил тогава, а по-късно и в присъствието на свидетеля Й. – като за логично обяснение се счита от защитника, че подсъдимият в действителност не е имал нито оръжие, нито намерение да убива пострадалия.

Обясненията на подсъдимия Б. по отношение незаконната дейност на пострадалия се считат за изключително правдоподобни и необорени от доказателствените средства, като в тази насока се сочат показанията на свидетеля Д. и дори показанията на свидетеля В. - който нито отрича, нито потвърждава заявеното от подсъдимия. В контекста на изявлението на повереника адв. Н., че ако е имало предприети незаконни действия спрямо подсъдимия, то той е следвало да потърси правата си по установения ред, от защитника адв. Г. се набляга на заявеното от свидетеля В., че откритите липси от паркинга с автомобили са наложили подписването от тях – хора бедни и със скъсани маратонки, на записи на заповед за факти и обстоятелства, които не са установени от органи на реда. Твърди се, че разпитаните свидетели В.М., В.Б., И.Т. и дори Д. съобщават за тежко психично състояние у подсъдимия Б., който не е имал нито сили, нито смелост да се противопостави на упражнявания спрямо него физически и психически натиск от О., чийто роб е бил. Сочи се, че по делото няма доказателства, които да оборят обясненията на подсъдимия, а напротив - доколкото обстоятелствата са се развивали в затворена среда, от производните или косвени доказателства се установяват факти за промяната на поведението му - страхувал се, станал затворен в себе си, бил пребит.

Обръща се внимание на показанията на свидетеля В.М., която заявява, че след като се е срещнал с подсъдимия на края на с. Д., последният му е казал: „Май го утепах!“, като от това се прави извод, че подсъдимият никога не е искал, нито е целял причиняването на смъртта на О.. Този факт според защитника се установява и от възпроизведения единичен изстрел от подсъдимия - без да е умишлен или съзнателен, в динамичната ситуация в автомобила, в която не може да бъде предопределено взаимното местоположение на лицето с оръжието и пострадалия.

Набляга се на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична експертиза, според която се касае за натрупване на афект и на негативни преживявания, които могат да изключат съзнателното волево поведение на подсъдимия. Станалото в автомобила според защитника се обосновава единствено и пълноценно от обясненията на подсъдимия, които сочат на случайно деяние или на деяние, за което е изключен умисъла в претендираната от прокуратурата форма. Иска се в случай, че съдът не приеме наличието на случайно деяние, то да бъде преценено евентуално непредпазливо такова, или деяние, което е реализирано в състоянието на физиологичен афект.

По отношение на гражданските искове се счита, че реално претърпените вреди не са въпрос на декларация, а на конкретни факти, които следва да бъдат установени - като по делото няма данни за някаква промяна в начина и стандарта на живот на гражданските ищци, нито с какви средства конкретно (ако не от застрахователни измами) е поддържано частно училище в чужбина и стандарт на живот на неработеща съпруга. Претенциите за обем и размер на претърпяната от гражданските ищци емоционална вреда се считат от защитника са необосновани, като се иска съдът да прецени и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, предвид натрупания у подсъдимия афект от поведението на О. спрямо него.

В дуплика към повереника адв. Н. се сочи от защитника, че от пострадалия е използвана финансовата затрудненост на подсъдимия, който е бил принуден да работи на няколко места. Отново се обръща внимание, че доколкото ключовете от автомобилите са раздавани от самия О. в конкретния ден, никой не може да елиминира вероятността оръжието да е свързано с О. или с който и да било друг, който е имал касателство до този автомобил и това не е свързано нито с предумисъл, нито с държане на подсъдимия, нито поведението му да е такова, че да е свързано с желание да причини смъртта на В. О..

 

Подсъдимият Б.  в съдебни прения се присъединява изцяло към казаното от защитника, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА    

Пострадалият В. О. живеел в гр. С. със семейството си – съпругата А.Н. и ненавършилата пълнолетие дъщеря М.С., която от 9-ти клас учела в училище в А.. Родителите на детето и особено бащата често пътували до А., за да се видят с дъщеря си, а през останалото време тя всеки ден общувала  по телефона с баща си, към когото била особено привързана.

От 04.12.2002 г. до смъртта си О. работел на трудов договор в „Д. Е.“ ЕООД, като заемал длъжността инспектор. Между „Д. Е.“ ЕООД  и „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД в течение на времето били подписани няколко договора, съгласно клаузите на които първото дружество извършвало издирване и откриване на противозаконно отнети МПС, застраховани при ДЗИ – ОЗ по автомобила застраховка „Каско +“ с покрити рискове „кражба“ и „грабеж“. Пострадалият О. представлявал „Д. Е.“ ЕООД в ДЗИ – ОЗ и по тази причина му бил осигурен офис  в находящата се на ул. „Б.“ в гр. С. сграда на второто дружество. Той се занимавал именно с изпълнение задълженията на „Д. Е.“ ЕООД по посочения договор, като поради естеството на дейността си поддържал контакти и с други застрахователни компании.

Бащата на пострадалия – С. О., по силата на наследствено правоприемство бил собственик на идеална част от имот с номер 079058, находящ се в землището на с. Г. Б., община К., местността „Б.“ с площ 1.199 дка, като отдал през 2009 г. собствената си част под наем на Д. М. – управител и едноличен собственик на „Д. М.2008“ ЕООД и упълномощил М. извършва дейности по управление на имота.

Имотът бил електрифициран и ограден от всички страни, като на територията му са съхранявали различни автомобили, свързани с дейността на „Д. Е.“ и ДЗИ – ОЗ, а и такива, изкупени от пострадалия след настъпване на застрахователно събитие. През нощта недвижимият имот се охранявал от различни наети от пострадалия лица, на които О. заплащал възнаграждение за услугите „на ръка“, без да бъдат съставяни каквито и да било документи.

В периода от 2009 година и до смъртта на В. О. услугите по охрана на недвижимия имот в с. Г. Б. били изпълнявани последователно от различни лица, сред които синовете на свидетеля В. Д., свидетеля Б.В. (който бил и шофьор) и подсъдимият М.Б.. Последният узнал от свой познат за възможността да работи срещу заплащане за пострадалия О. и започнал от неустановен с точност период (около 2012 година) да изпълнява различни услуги за него – вкл. ремонтни дейности по автомобили, домакински ремонти, нощна охрана на недвижимия имот в с. Г. Б. и други подобни. За извършваното подсъдимият Б. също получавал от пострадалия заплащане „на ръка“, в неустановен по делото размер.

В контактите си по повод възложените от пострадалия дейности подсъдимият Б. бил известен с прякора „М.“.

В ежедневните си служебни дейности пострадалият О. използвал различни автомобили, сред които лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № СА **** ВТ. Автомобилите били управлявани от някое от наетите без трудово правоотношение от пострадалия лица, които имали задължението да откарват пострадалия до различни дестинации в гр. С. и извън града, вкл. в случаите на предприети от него  и семейството му пътувания по лични причини. Отношенията между пострадалия О. и лицата, които работели за него били нормални, служебни, като ключовете от ползваните от пострадалия автомобили стояли според случая у него или у лицето, което на следващия ден изпълнявало ролята на шофьор.

Подсъдимият Б. *** с родителите си и сестра си – свидетелката В.Б., която по това време поддържала интимна връзка със свидетеля Т.Б.. Освен осъществяваните срещу заплащане от пострадалия дейности, в семейния имот подсъдимият извършвал ремонт на автомобили срещу заплащане, работел и на непълно работно време в лесовъдна фирма, а при нужда помагал в стопанисвания от семейството му магазин/кафене в селото.

През 2014 г. нощната охрана на недвижимия имот в с. Г. Б. се осъществявала от подсъдимия М.Б. и свидетеля Б.В., които се редували.

На неустановена дата  през пролетта на същата година пострадалият О. установил липсата на различни части от оставените на съхранение в имота автомобили. Той се усъмнил в двамата охранители, на 25.04.2014 г. ги събрал в офиса си и поставил пред тях въпроса за липсата на части. В офиса по това време бил и свидетелят В. Д., семеен приятел на пострадалия. Свидетелят В. признал, че съвместно с подсъдимия е извършил сваляне и продажба за лична изгода на катализатор от един от паркираните автомобили, а подсъдимият Б. освен за катализатора поел вината и за другите констатирани от пострадалия липси.

Пострадалият поискал свидетелят В. да възстанови причинените от него щети, които оценил на 600 лв. и двамата се разбрали свидетелят да отработи тази сума, полагайки личен труд за О.. За причинените от подсъдимия Б. щети, оценени от пострадалия на 20 700 лв., последният изискал подписването на запис на заповед за тази сума. След като подсъдимият Б. се съгласил, записът на заповед бил изготвен в офиса на пострадалия и след това подписан от подсъдимия, като подписът му бил удостоверен впоследствие от нотариус.

Пострадалият О. продължил да изпълнява обичайните си дейности, използвайки услугите на подсъдимия Б. и свидетеля В..

След поемането на паричното задължение по записа на заповед, с течение на времето подсъдимият Б. започнал да изпитва притеснения от пострадалия О.. Той започнал да се оплаква от него на сестра си (свидетелката В.Б.), с твърдения за осъществяван психически и физически тормоз и споделял, че е принуждаван от пострадалия да прави както унизителни, така и „страшни“ неща, без да уточнява какво има предвид. На предложенията на сестра си да подаде сигнал в полицията срещу О. подсъдимият Б. отказвал с мотива, че ще стане по-лошо, ако го направи. В неустановен по делото момент към края на 2014 г. подсъдимият показал на сестра си повърхностно нараняване на корема и заявил, че то е причинено с нож от пострадалия. За същото нараняване подсъдимият обяснил на баща си – свидетелят П.Б., че се е наранил при ремонтни дейности по автомобили.

Подсъдимият Б. споделял притесненията си от пострадалия О. и на свидетеля В.М. (двамата били приятели), на когото разказвал за извършвани от пострадалия застрахователни измами, в които принуждавал и него да участва, за упражнявано психическо и физическо въздействие върху него и за изнудване чрез подписани документи. Свидетелят М. многократно казвал на подсъдимия, че за тези обстоятелства следва да бъдат сигнализирани компетентните органи. Подсъдимият отказвал с мотива, че О. е „много силен“ и твърдял, че остава още малко, за да му се издължи, като след известно време обявил, че си е намерил друга „хубава“ работа и даже обмисля да замине за Г..

По същото време подсъдимият Б. и свидетелят И.Д. се намирали в приятелски отношения и често общували помежду си. На свидетеля Д. подсъдимият разказвал, че двамата с пострадалия О. се занимават със застрахователни измами – причиняване на пътно-транспортни произшествия със застраховани автомобили и след това незаконосъобразно получаване на застрахователни обезщетения. Подсъдимият предлагал и на свидетеля Д. да се включи в посочените действия, от които да получава парични средства.

Подсъдимият Б. съобщил на свидетеля Д. и за това, че отношенията му с пострадалия О. са се влошили поради претенциите на последния за заплащане щетите по охраняваните от него и свидетеля В. автомобили. Финансовите искания на пострадалия притеснявали подсъдимия и в неустановен по делото момент той се снабдил с пистолет „М.“ и 9 бр. боеприпаси за него, макар да нямал разрешително за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. При един от разговорите си със свидетеля Д. през зимата на 2014/2015 г. подсъдимият му показал пистолета и заявил, че е приготвил оръжието за пострадалия О., тъй като му е писнало вече от него и „ще го утрепе“. Тъй като не допускал подсъдимият Б. да осъществи подобно деяние, свидетелят Д. не обърнал внимание на изявлението му.

В началото на 2015 г. свидетелят И.Й. започнал работа като шофьор на пострадалия. Всеки работен ден от седмицата в 08.30 часа свидетелят отивал до дома на пострадалия в ж.к. Д., след което до 17.00 часа транспортирал О. съгласно указанията му. Използваните за тази цел автомобили домували  на паркинг в близост до жилището на пострадалия.

На 20.01.2015 г. както обикновено свидетелят Й. *** и взел пострадалия, като в този ден използвали  за придвижването си лекия автомобил „Ф. Т.“ с ДК№ СА **** ВТ, ключовете за който свидетелят получил сутринта от пострадалия. Свидетелят откарал пострадалия О. до офиса му в центъра на гр. С. – където пострадалият слязъл, а свидетелят паркирал автомобила и останал в него да чака. Известно време след това пострадалият се върнал и бил откаран от свидетеля Й. на два адреса в града, след което двамата отново се върнали до офиса. Там пострадалият слязъл от автомобила, а свидетелят Й. останал в него.

Междувременно в съответствие с уговорка от предишната вечер свидетелят Т.Д. отишъл до с. Л. със собствения си лек автомобил „Л. т.“ и взел подсъдимия Б. от дома му. Двамата извършили в кв. С., гр. С. оглед на хладилен камион, след което се придвижили до офиса на пострадалия О.. Последният излязъл от офиса, качил се в управлявания от свидетеля Д. лек автомобил и свидетелят откарал него и подсъдимия до офис на „Б. И.“ в гр. С.. Когато пострадалият О. свършил работата си там, свидетелят Д. върнал и оставил него и подсъдимия до „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, като си тръгнал. Пострадалият влязъл в офиса си, а подсъдимият М.Б. застанал до лекия автомобил „Ф. Т.“ и двамата със свидетеля Й. поговорили известно време на общи теми. Подсъдимият изял сандвича, който носел у себе си и предложил на свидетеля Й. да влязат в автомобила, тъй като времето било студено – което и сторили, като подсъдимият седнал на предната дясна седалка в автомобила, а свидетелят – на шофьорската. Подсъдимият Б. бил облечен с анцуг и яке тип грейка без ръкави, бил обут с маратонки, а на главата си носел зимна плетена шапка.

Когато пострадалият В. О. отново излязъл от офиса, подсъдимият се преместил на задната седалка на автомобила, а пострадалият седнал до свидетеля Й.. Подсъдимият казал, че няма с какво да се прибере до дома си в с. Л. и тогава пострадалият обявил, че ще го откарат дотам. На излизане от гр. С. автомобилът бил зареден с гориво на бензиностанцията на „Л.“ в посока П. – като пострадалият О. влязъл в сградата и заплатил горивото, а свидетелят Й. и подсъдимият Б. го изчакали в автомобила.

След това управляваният от свидетеля Й. лек автомобил продължил движението си по АМ „Т.“ в посока гр. П., на отбивката за с. Н. х.“ се отклонил, минал през гара Е. П. и после навлязъл в с. Л., направляван от подсъдимия и пострадалия. По време на движението по улиците на селото, на ул. „П.“ пред № 1 подсъдимият Б., който седял зад седалката на пострадалия, извадил пистолета „М.“, който носел у себе си и възпроизвел изстрел към гърба на пострадалия, в областта на горния край на дясната лопатка, като пистолетът бил насочен в посока отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно наляво. С изстрела подсъдимият причинил на В. О. нараняване на гръдния кош и корема с входна рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал на белия дроб върхово - горен лоб на десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечна торбичка, диафрагмата в дясно, черен дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа.

Пострадалият се развикал към свидетеля Й. „Карай, карай, тоя ме утрепа“ и свидетелят инстинктивно натиснал педала за газта на автомобила и направил два последователни леви завоя по улиците на селото. Междувременно подсъдимият и пострадалият се сборичкали, като пострадалият също преминал на задната седалка на автомобила, при подсъдимия. Между тях започнала борба, в хода на която подсъдимият Б. нанасял бързи и силни удари по главата на пострадалия с пистолета.

Свидетелят Й. решил да избяга, като намалил до минималния възможен предел скоростта на автомобила (без да го спира), отворил предната лява врата и изскочил навън. При изскачането му подсъдимият Б. направил опит да го задържи, като хванал качулката на якето, с което свидетелят бил облечен, но последният се изскубнал и побягнал по улиците на селото. Автомобилът, който бил с автоматична трансмисия, продължил бавното си движение напред с отворена лява врата, която впоследствие се затворила. Докато тичал, свидетелят Й. започнал да се притеснява да не бъде пресрещнат от автомобила и затова влязъл в изпречилия се на пътя му магазин за хранителни стоки, ползван от клиентите и за консумация на напитки.

В магазина по това време се намирали свидетелите Ю.П., М. Г. (собственик на магазина) и Т.М.. Свидетелят Й., който бил изключително притеснен от случилото се, потърсил помощ от тях, за да се свърже с полицията. С тяхно съдействие бил извикан свидетеля Н.М., който осъществявал таксиметрови услуги и той откарал свидетеля Й. до РУ МВР Е. П.. На подадения от свидетеля Й. сигнал за случилото се, от полицейските служители били предприети незабавни действия по издирване на пострадалия и автомобила.

Освен с полицейските служители свидетелят Й. се свързал и с неустановено в хода на съдебното следствие лице, което от своя страна успяло да осъществи връзка със свидетеля Е.С., братовчед на В. О.. Свидетелят Е.С. отишъл до РУ МВР Е. П. и съобщил известния му телефонен номер на пострадалия О.. После свидетелят С. се върнал в гр. С., отишъл до дома на пострадалия и съобщил на съпругата му – свидетелката А.Н., за изчезването на братовчед си.

Междувременно пострадалият В. О. починал. Автомобилът с трупа му, който останал на задната седалка на автомобила, бил откаран от подсъдимия Б. до черен път в местността „Песъците“ в землището на с. О., общ. Е. П.. По време на придвижването дотам подсъдимият изхвърлил част от вещите на пострадалия, а така също и останалия в автомобила мобилен телефон „А. 4 ес“ на свидетеля Й.. Подсъдимият сторил това, преминавайки с автомобила през землищата на няколко селища в района около гр. Е. П. до мястото, на което изоставил автомобила и трупа в него.

На неустановено в хода на съдебното следствие място подсъдимият оставил и пистолета „М.“.

Около 20.00 часа подсъдимият Б. се обадил по телефона на свидетеля В.М. и го помолил да го вземе от района на с. Д., без да обяснява какво се е случило. Свидетелят се притеснил от молбата му и се отзовал незабавно. Той тръгнал с автомобила си към указаната от подсъдимия посока и в района на последната улица на селото (в посока с. О.) възприел подсъдимия Б., който се появил откъм нивите в края на селото. Свидетелят  спрял автомобила и подсъдимият се качил на задната му седалка, като започнал да настоява свидетелят да кара нанякъде. Свидетелят М. отказал да тръгне, преди да разбере какво се е случило и тогава последният започнал да повтаря „Май го утрепах, май го утрепах оня.“ Свидетелят се досетил, че става въпрос за пострадалия В. О. и попитал как е станало. Тогава подсъдимият Б. му казал, че го е утрепал с пистолет и че всичко е станало много бързо, а на въпроса на свидетеля къде е автомобилът посочил с ръка посоката на случилото се. Свидетелят М. се притеснил, че ако откара подсъдимия ще стане съучастник в извършеното убийство и му казал да не го забърква. Тогава подсъдимият се разсърдил, изпсувал, слязъл от автомобила и тръгнал в посоката, от която дошъл. Стъписан от чутото, свидетелят М. се прибрал у дома си и изтрил непознатия за него телефонен номер, от който му позвънил подсъдимият.

Автомобилът с трупа на пострадалия В. О. бил открит на 21.01.2015г.

След като се укривал известно време, подсъдимият Б. осъществил чрез баща си връзка с познатия им живущ *** полицейски служител В.М. (свидетел по делото), с цел да се предаде. На 24.01.2015 г. подсъдимият отишъл до дома на свидетеля и бил откаран в ОДМВР С. от междувременно пристигналия полицейски екип.

 

            За да направи изводите си във връзка с описаната фактическа обстановка, съдът извърши анализ на гласните доказателства, депозирани от свидетелите в хода на съдебното следствие и приобщените такива по съответния предвиден в НПК процесуален ред от досъдебното производство.

Съдът се доверява изцяло на дадените от свидетеля И.Й. показания, вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 от НПК такива от досъдебното производство. Тези гласни доказателства са последователни, безпротиворечиви и логични относно случилото се на процесната дата, а и кореспондират с показанията на свидетелите П., М., Г., М. (досежно посещението от свидетеля на магазина в с. Л.) и Д. (по отношение събитията преди потеглянето за с. Л.), а така също и с експертните заключения относно причинените травматични увреждания на пострадалия и данните от изследваните веществените доказателства по делото – които експертни заключения ще бъдат обсъдени по-надолу в настоящите мотиви. Показанията на свидетеля Й. кореспондират и с част от обясненията на подсъдимия Б. – относно случилото се в процесния ден до момента на изстрела. Освен това, към 20.01.2015 г. свидетелят Й. е работел при пострадалия В. О. едва от две-три седмици, а по делото няма каквито и да било обективни данни преди това да е имал взаимоотношения (било то лични или служебни)  с пострадалия или членовете на неговото семейство, за да бъде мотивиран от това да депозира показания в подкрепа на обвинителната теза, при което с основание свидетелят може да бъде счетен за безпристрастен и обективен.

Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че в общуването между подсъдимия и пострадалия в процесния ден не е имало напрежение. Свидетелят Т.Д., който същия ден взел подсъдимия от дома му в с. Л. и след това возил него и пострадалия из гр. С. сочи, че макар поради изтеклия период от време до разпита пред съда да не може да възпроизведе темите на разговора между тях, то този разговор е бил „нормален“. От своя страна свидетелят Й., който е очевидец на убийството, твърди, че при последвалото пътуване към с. Л. пострадалият и подсъдимият си говорели спокойно за автомобили и нищо в диалога им не предвещавало настъпилите събития.

Освен обясненията на подсъдимия Б. и производните гласни доказателства - показания на неговите близки и приятели (на които подсъдимият споделял частично проблемите си, но самите лица нямат преки впечатления от взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия), няма събрани в хода на съдебното следствие данни за упражнено от страна на пострадалия О. физическо или психическо насилие над подсъдимия преди случая, нито за някакъв разрив в отношенията между тях, който да подтикне пострадалия към действията му в процесния ден. Действително, свидетелят П.Б. сочи, че пострадалият е посетил еднократно дома им, като се представил, държал се арогантно и настоявал, че подсъдимият му дължи пари. Свидетелката В.Б. също твърди, че е виждала пострадалия в дома им и в стопанисваното от семейството заведение и той е бил арогантен в общуването си с тях. Заявеното от тези двама свидетели относно посещението на пострадалия в селото около средата на 2014 г. и срещата му с родителите се потвърждава и от свидетеля Т.Б., като той и свидетелката Б. не съобщават какъв е поводът за вдигнатия от пострадалия скандал.

При така изложеното съдът приема, че няма основание да бъдат кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия за системно упражнявано спрямо него физическо и психическо насилие от пострадалия. Доказателствата по делото установяват с категоричност единствено, че след установяването на липсата на части от паркираните в с. Г. Б. автомобили и направеното от подсъдимия М. и свидетеля В. признание за съпричастността им към тези липси, между подсъдимия и пострадалия е възникнало известно напрежение. Няма доказателства, обаче, това напрежение да е ескалирало до степента, заявена от подсъдимия – пострадалият О. да е започнал да въздейства по насилствен начин върху него, с цел да го принуди да възстанови щетите по автомобилите, да го унижи или да го накаже. Заявеното от подсъдимия, че пострадалият в някакъв предходен във времето момент е търсел от него и сумата от 80 000 лв., без подсъдимият да разбере по каква причина я дължи, също не намира подкрепа  в доказателствената съвкупност по делото, според която търсената от пострадалия сума е в размер на 20 700 лв. Твърдението на подсъдимия Б., че изпитваният от него силен страх от пострадалия О. и връзките му на високо ниво в структурата на държавните органи е причината да не сигнализира за упражняваното спрямо него насилие, според съда е неубедително и обслужва предприетата от подсъдимия защитна позиция по делото.

Съдът не намира основание да изключи показанията на свидетеля И.Д. от доказателствата по делото. Независимо от посещението на този свидетел в дома на родителите на подсъдимия Б. след задържането му, с цел уреждане на финансови отношения с подсъдимия по повод неустановен по делото лек автомобил, не може да бъде счетено, че именно неплащането на претендираната сума е причината за депозиране на показания от свидетеля Д. във вреда на подсъдимия. Показанията на този свидетел относно отношенията му с подсъдимия, характеровите особености на Б., споделените намерения за извършване на убийството на О. и наличието на специално придобито с такава цел оръжие са убедителни, последователни и логични, като свидетелят добросъвестно съобщава и факти, които могат да бъдат тълкувани в негова вреда, а именно участието си в инсценирано ПТП и посещението си при родителите на подсъдимия. Свидетелят Д. е разпитван първоначално на 04.01.2016 г. пред орган на досъдебното производство и част от тези показания, вкл. относно вида на показаното му от подсъдимия оръжие, придобито с цел убийството на пострадалия – пистолет „М.“, е прочетена в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Балистичната експертиза на намерените проектили, патрони и пълнител, която установява, че пълнителят и боеприпасите са от пистолет „М.“, е изготвена по делото едва на 04.05.2017 г. - следователно данните за това части от какъв вид оръжие са намерените в лекия автомобил все още са били неизвестни към момента, когато свидетелят Д. е съобщил какво оръжие е притежавал подсъдимият, при което свидетелят няма откъде да е знаел този факт, ако не го е възприел лично.

Що се отнася до твърденията на свидетеля И.Д., че подсъдимият и пострадалият са участвали в застрахователни измами, както и до съобщените от този свидетели данни за такива измами, то поради липсата на доказателства за връзка на поведението на подсъдимия на инкриминираната дата с дейността на пострадалия, обстоятелството извършвани ли са в действителност подобни незаконосъобразни действия според съда е без правно значение, с оглед предмета на делото.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Б.В. относно отношението на пострадалия към него и към подсъдимия не могат да бъдат интерпретирани по начина, заявен от защитника адв. Г. – а именно като към роби. Действително, свидетелят заявява, че когато е бил „заслужил“, пострадалият е упражнявал спрямо него  „психическа сила“. На въпросите на защитника след това свидетелят е пояснил  „Може и да ми е казал един - два пъти нещо“, с уточнението, че не става въпрос за унижаване или заплашване. По отношение на срещата в офиса на пострадалия О., на която е поставен въпросът с липсващите части от паркираните в с. Г. Б. автомобили, свидетелят В. сочи, че в негово присъствие подсъдимият не е малтретиран, унижаван или принуждаван да яде насекоми. Намиращият се по това време в офиса свидетел Д. също отрича извършването на подобни действия от пострадалия спрямо подсъдимия. Следователно, по делото няма събрани каквито и да било доказателства, че спрямо подсъдимия Б. е било упражнявано насилие от страна на пострадалия О., в отсъствието на свидетеля В. – каквито твърдения се изтъкват от защитата. Близките отношения на свидетеля Д. със семейството на пострадалия не са основание да бъдат изключени като недостоверни показанията на този свидетел, а що се отнася до свидетеля В.,  то по делото липсват обективни данни той да е бил принуден по някакъв начин да отрече пред съда наличието на насилие спрямо подсъдимия, независимо от твърденията на защитата и в тази насока.

Показанията на свидетелката Д.Т., съседка на семейството на подсъдимия, на практика не допринасят за установяване на обективната истина по делото, доколкото свидетелката не е сигурна дали чутият от нея звук от изстрел има нещо общо с настоящия случай, тъй като според нея в близкия стопански двор постоянно се чуват произведени от охранителите изстрели. Свидетелят И.К. (на когото подсъдимият имал да връща взети назаем пари и по тази причина свидетелят направил опит да се свърже с него в периода след убийството) не съобщава данни от значение за делото, поради което съдът не счита за нужно да обсъжда показанията му. Показанията на разпитания като свидетел Г.Н. също не допринасят за установяване на обективната истина по делото, тъй като свидетелят не съобщава данни от значение за предмета на производството.

Показанията на свидетеля И.А., собственик по документи на инкриминираното МПС, вкл. тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК също нямат отношение към фактите по делото, с оглед на неговия предмет. Тези показания касаят взаимоотношенията на свидетеля А. с пострадалия О. и с лица от обкръжението му, във връзка с покупко-продажбата на автомобила „Ф. Т.“ и установяват, че свидетелят не е упражнявал фактическа власт над превозното средство към момента на извършване на инкриминираното деяние.

Що се отнася до показанията на полицейския служител, провел беседа с подсъдимия Б. и снел обясненията му – свидетеля Ш., то съдебната практика относно възможността показанията на полицейски служители, съобщаващи заявеното им при т. нар. „оперативни беседи“ да бъдат ценени като доказателства, е трайна и последователна. Поначало беседата, провеждана от полицейските органи, не е сред доказателствените средства, предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти и има само оперативна стойност посредством оказване на съдействие за разработване на следствени версии. В случая свидетелят Ш. преразказва споделеното му от подсъдимия при проведената оперативна беседа и посочените от него доказателствени факти имат производен характер, с които е недопустимо да се заменят първични доказателства, каквито се съдържат в обясненията на подсъдимия. Освен това, когато става въпрос за изявления на подсъдимия, направени преди привличането му към наказателна отговорност, с които той признава, че е извършил инкриминираното деяние, е необходимо да се държи сметка и за още едно обстоятелство – че след като придобие качеството на обвиняем той има право да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в престъплението. В настоящата хипотеза получената от полицейския служител информация по време на беседата безспорно е пряко свързана със започналото наказателно производство за престъпленията, за които впоследствие Б. е бил предаден на съд, като същевременно показанията на полицейския служител възпроизвеждат обяснения на лице, което по това време не е било привлечено в качеството на обвиняем и съответно не е било запознато с правата си по НПК, а след привличането към наказателна отговорност е дало обяснения.  Следователно, показанията на свидетеля Ш. в частта, пресъздаващи придобитата по време на беседата информация относно участието на подсъдимия Б. в престъпленията, не могат да бъдат ценени като доказателствен източник в подкрепа на обвинението. По същите съображения в конкретния случай съдът не обсъжда и показанията на свидетеля Ш. в частта относно съобщеното му от подсъдимия за инсценирани ПТП с цел неправомерно получаване на застрахователна премия. Няма пречка, обаче, тези гласни доказателства да бъдат източник на информация относно последователността от извършените след съобщението на свидетеля Й. за случилото се – депозираният на 21.01.2015 г. сигнал за отвлечено лице и установяване на неговата самоличност, укриването на подсъдимия Б. и установяването му след това, както и намирането на трупа на жертвата и процесния автомобил.

 

Фактическата обстановка по делото се установява и от експертните заключения по изготвените в хода на производството експертизи.

Заключението на СМЕ на труп сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на В. О. са налице пронизващо (транзиторно) огнестрелно нараняване на гръдния кош и корема с входна рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал белия дроб върхово – горен лоб на десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечната торбичка, диафрагмата вдясно, черния дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа, кръвонасядане на меките тъкани по входа на раневия канал, аспирация на кръв, масивна кръвозагуба – 2500 мл. в гръдната кухина и 400 мл. в околосърдечната торбичка, пет разкъсноконтузни рани в лявата половина на главата челнотеменно и слепоочно и две на дясната ушна мида и една на дясната буза, охлузвания в дясната лицева половина, повърхностни охлузвания по крайниците, липса на други следи от травматични въздействия по трупа освен описаните.

Смъртта на О. се дължи на огнестрелното  нараняване на гръдния кош и корема, довело до масивен вътрешен кръвоизлив, като непосредствената причина за смъртта е острата кръвозагуба. Смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време, като предвид тежестта на нараняването е била неизбежна. Нараняването е причинено от един изстрел с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм., видно от характера и морфологията на входната огнестрелна рана, като дулният срез на оръжието е бил ориентиран почти вертикално в момента на изстрела, което личи от направлението на раневия канал. В момента на изстрела пострадалият е бил с гръб спрямо стрелящия, видно от характера и морфологията на увреждането, както и от направлението на раневия канал. Посоката на раневия канал определя и направлението на изстрела, като нараняването не може да бъде причинено със собствената на пострадалия ръка. Видно от заключението, след нараняването пострадалият е могъл да извършва активни действия – да окаже съпротива, да се бори, да говори, като тези му действия са с бърза затихваща интензивност с напредване на кръвозагубата. До настъпването на смъртта пострадалият е бил в съзнание, като е осъзнавал състоянието си и случващото се с него.

Констатираните мекотъканни увреждания в областта на главата – разкъсноконтузните рани, охлузвания и кръвонасядания, се дължат на множество удари, нанесени с твърд тъп предмет с наличие на изразени ръбове по контактуващата повърхност. Локализацията на раните предимно в лявата част на главата на ограничена площ сочи, че ударите са нанесени с бърза последователност един след друг със значителна сила на въздействието. По-повърхностните увреждания в дясната половина на лицето също са причинени от поредица бързи, но не толкова силни удари, нанесени с подобен предмет, за което също сочи ангажирането на ограничена част от дясната лицева половина. Тези наранявания не са от естество да причинят продължителни болки и страдания, поради бързото настъпване на леталния изход. Всички констатирани увреждания са причинени приживе, видно от наличието на изразени кръвонасядания на меките тъкани в зоните на уврежданията.

От заключението на СМЕ на живо лице е видно, че при подсъдимия Б. се установяват драскотини по гърба, охлузвания по предната и задната повърхности на китката и дланната област и трети пръст на дясната ръка, кръвонасядане на дясната длан, драскотина на лявата предмишница, охлузване на лявата китка, охлузвания на дясно коляно, дясна подбедрица, кръвонасядане с надлежащи охлузвания на дясна задколянна област, охлузвания на ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица (вътрешностранична и задна повърхност), кръвонасядане на лява подбедрица. Охлузванията се дължат на косото по допирателната действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като според морфологичните си особености са с различна давност и  с изключение на драскотините по гърба и охлузването на задната повърхност на лявата подбедрица (които са с давност 8 -12 часа от освидетелстването на 24.01.2015 г.), останалите отговарят по давност на пето денонощие. Описаните кръвонасядания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар или притискане от такива, като по своите морфологични особености отговарят по давност на 4-5 денонощие.

От заключението на СМЕ по писмени данни е видно, че установените при извършеното освидетелстване след задържането на подсъдимия Б. травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници, които са с давност от времето на убийството, не могат да бъдат причина за описаните в протокола за оглед капки и пръски. Изхождайки от локализацията на уврежданиеята на пострадалия В. О. и раневия канал, експертите правят извод, че първоначално пострадалият е бил ориентиран с гръб спрямо извършителя, следователно първото увреждане е огнестрелното, след което са нанесени множество удари с твърди тъпоръбести предмети с бърза последователност в областта на лицето за кратък период от време. Установява се, че първоначално в момента на причиняване на огнестрелното нараняване пострадалият е бил с гръб към извършителя, след което травмите от твърди тъпоръбести предмети вероятно са причинени в положение странично и с лице, обърнато към извършителя. Поради разположението на травматичните увреждания на трупа вещите лица считат, че е имало промяна в положението на пострадалия спрямо извършителя. Тъй като пострадалият след причиняване на увреждането пострадалият е могъл да извършва активни действия, същият е могъл да причини част от констатираните при прегледа на подсъдимия драскотини, основно в областта на двете ръце. На въпрос на защитника вещите лица поясняват в съдебното заседание, че поредността на уврежданията е определена въз основа на установените при аутопсията мекотъканни наранявания в областта на главата - разкъсно-контузните рани, които са причинени от действието на тъпи и тъпоръбести предмети, които водят до извод за борба между нападателя и пострадалия, като същевременно има и едно огнестрелно нараняване в областта на гърба. Логиката на подредбата според експертите се базира на липсата на нараняване на централната нервна система, което да свали или да ограничи ответната реакция на пострадалия, тъй като смъртта не е настъпила веднага и той е оказал активна съпротива, макар и с бързо намаляващ интензитет. Пояснява се, че от медицинска гледна точка няма морфологичен критерий за определяне с категоричност на поредността на причиняване на уврежданията на пострадалия,  тъй като нараняването на магистралния съд (долна празна вена) е такова, че не е довело до рязък спад в кръвното налягане.

От заключението на СХЕ, изследвала представената проба кръв от трупа на пострадалия О. е видно, че с техниката на газовата хроматография се доказва наличие на етилов алкохол в количество 0.15 промила и не се доказва наличие на други летливи редуциращи вещества.

Протоколът за извършена ФХЕ установява, че в отривката от дясната ръка на свидетеля Й. се регистрира една клъстерна капсулна микрочастица със състав олово, антимон, барий; в отривката от дясната част на лицето се регистрира една капсулна микрочастица със състав олово, антимон, барий; в пробата от черното шушляково яке на свидетеля Й. в областта на качулката се регистрират десетки капсулни микрочастици със състав олово, калай, антимон, барий, малък брой капсулни микрочастици със състав олово, антимон, барий, както и такива със състав олово, калай, антимон.

От заключението на СМЕ на ВД № 99/2015 г. е видно, че предоставените за изследване нишковидни обекти са косъм с неясен регионален произход и свободно отпаднал човешки косъм най-вероятно от полова област или гърди, поради което микроскопското изследване на космите сравнителен материал от главите на пострадалия и на подсъдимия е безпредметно.

Заключението на СМЕ на ВД № 26/2015 г. установява, че по представените за изследване обекти – обтривки от засъхнала червено-кафява течност от горна част на задна дясна колонка и стелка под предна дясна седалка на лекия автомобил „Ф. Т.“ се доказва наличие на човешка кръв.

Експертното изследване на откритите в лекия автомобил 1 бр. патрон калибър 9х18; 1 бр. метален пълнител със 7 бр. патрони, 1 бр. метален продълговат предмет и 1 бр. метален предмет с форма на лост на се наблюдават, проявяват и откриват годни за идентификация дактилоскопни следи.

Протоколът за извършена СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране сочи, че по черна плетена шапка с везани надписи „адидас“ на латиница и емблема (открита в лекия автомобил, между краката на пострадалия О.) и марлен тампон с обтривка от ръкохватка за затваряне на предна лява ръка на автомобила се установява смес от клетъчен материал в различно съотношение, като по-голямото количество се визуализира в алели с по-висок интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с този на подсъдимия Б.. ДНК профилът по металния предмет, установен в автомобила и наподобяващ лост напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия Б.. По марлените тампони с отривки от червено-кафява течност от части от автомобила – кръв, изследваният биологичен материал произхожда от пострадалия О..

От заключението на балистична експертиза се установява, че представеният за изследване обект – 1 бр. метален пълнител, открит в автомобила, е част от окомплектовка на пистолет „М.“, кал. 9х18 мм., с последни цифри от номера 851. 7 бр. патрони (от пълнителя) са бойни, кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х18 мм. – „М.“, „С.“ и др.  Патроните се годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Обект 1бр. деформиран патрон, кал. 9х18 мм. е негоден за употреба по предназначение Обект 1 бр. куршум, част от патрон кал. 9х18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х18 мм. – „М.“, „С.“ и др. , най-вероятно е бил изстрелян от пистолет конструкция „М.“. Обект 1 бр. продълговат и заострен в единия му край метален обект, наподобяващ игла, е определен като ударник, съставна част от пистолети конструкция „М.“, а  обект 1 бр. метален предмет с форма на лост – като предпазител на пистолети конструкция „М.“, кал. 9х18 мм.

От протокол за ФЗИ № 17 се установява, че в отривката от лявата и дясната ръка на трупа на О. се регистрират две капсулни микрочастици със състав олово, калай, антимон; в отривките от двете ръце на подсъдимия не се регистрират капсулни микрочастици; в отривката от вътрешната страна на задната половина на предно дясно стъкло на лекия автомобил „Ф. Т.“ се регистрират стотици капсулни микрочастици със състави олово-калай-антимон и олово-калая-антимон-барий; в отривката от дясна средна колона на автомобила се регистрират три капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон и една със състав олово-антимон-барий. В пробата от продълговат и заострен в единия му край метален обект, наподобяващ игла, определен като ударник, а така също и в пробата от 1 бр. метален предмет с форма на лост, определен като предпазител, са регистрирани десетки капсулни микрочастици със състави олово-калай-антимон-барий и олово-калай-антимон. По проектила, намерен в чувала до главата на трупа се регистрират стотици капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон. В пробата от предната част на черната шапка се регистрират 18 капсулни микрочастици със състав олово-калай-антимон. Капсулните микрочастици, легистрирани в отривките от лявата и дясната ръка на трупа на О. и в пробата от нарушението върху гърба на синьото яке, иззето от трупа на О. съответстват по състав с тези, регистрирани по проектила, намерен в чувала до главата на трупа, с част от тези, регистрирани по двата метални обекта, както и с част от тези, регистрирани в отривките от лекия автомобил. Капсулните микрочастици, регистрирани по черната шапка съответстват с тези, регистрирани в отривката от лявата и дясната ръка на трупа, в пробата от нарушението върху гърба на якето на пострадалия, с регистрираните по проектила и част от тези, регистрирани по двата метални обекта, както и с част от регистрираните в отривките от лекия автомобил. Изстрелът, причинил нарушението, намиращо се върху гърба на якето на пострадали е произведен от дистанция по-голяма от 60 см. в случай, че якето се явява първа преграда на изстреляния боеприпас.

Обсъдените експертни заключения на съдебно-медицинските експертизи подкрепят изцяло показанията на свидетеля И.Й., относно възпроизведения един изстрел в тялото на В. О., промяната в местоположението на пострадалия в автомобила и последвалата борба между подсъдимия и жертвата, а така също и за нанасяните от подсъдимия удари с пистолета по главата на О. (като свидетелят твърди, че е чувал ударите).

Заключението на СППЕ  сочи, че подсъдимият М.Б. не страда от същинско психично заболяване – психоза, което може да се приравни към разстройство на съзнанието в смисъла на закона, при него няма данни и за някакви проблеми с ПАВ. В личностен план подсъдимият показва хармонична личностова структура, с динамични модели на поведение, активност, реалистична самооценка, с позитивна личностна насоченост. Личностовите параметри са в нормата, така че не е налице разстройство на личността (психопатия), но личностовата структура на подсъдимия се характеризира с особености в границите на широката норма – известна импулсивност, експресивност, външен локус на контрол. От проективното тестово изследване при подсъдимия се установяват данни за активен начин на живот, насочен към осигуряването на материални блага; цялата му дейност е ориентирана към успех и реализация; той притежава добра самооценка, чувства се силен, енергичен, желае да живее интензивно, да бъде независим, да разполага с пълна свобода на действията, без пречки, ограничения и външен контрол.  Също от проективното изследване се установява, че преживяванията на подсъдимия в дълбочина се характеризират също и с тревожност, неувереност, постоянен психически дискомфорт; той се нуждае от усещане за повече безопасност и емоционално приемане, тъй като проявява засилена чувствителност за отношението на своето обкръжение и страда от недостиг на признание. Според вещите лица няма данни подсъдимият М. да е бил в състояние на физиологичен афект (силна емоционална възцбуда, адекватна по сила на предизвикалия дразнител, като афективна реакция). Липсват и данни подсъдимият да е бил в състояние на патологичен афект, който протича като състояние на свръхвъзбуда, помрачение на съзнанието, агресивни и разрушителни действия и завършва със сън при пълна амнезия за случилото се. В заключението се сочи, че подсъдимият не страда от психично заболяване в смисъл на разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост; към момента на деянието той е могъл и понастоящем също може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид данните от делото, личностната структура на подсъдимия и психичното му състояние няма данни за наличие на патологичен или физиологичен афект. Действията на подсъдимия са били улеснени от силни негативни емоции на обида, възмущение, страхови изживявания, както и от натрупаното с времето очакване на унижение и физическа саморазправа, без да са спазени докрай критериите за оценка на физиологичен афект, в това число и страхов такъв, съотнесени към юридическите понятия силно раздразнение и уплаха и смущение.

Установената фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване; протокол за следствен експеримент; фотоалбум към протокол за следствен експеримент; протоколи за оглед на местопроизшествие; фотоалбуми към протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за оглед на труп; фотоалбум на извършена аутопсия; протокол за оглед на веществени доказателства; фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства; протокол за претърсване и изземване; фиш за спешна медицинска помощ; акт за смърт на В. О.; препис-извлечение от акт за смърт; съобщение за смърт; справка от МВР, СДВР, Сектор „БДС” за В. О.; удостоверение за наследници на В. О.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки; писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112” с диск; справки от ОДМВР РУ Е. П.; медицинско удостоверение от „Център за психично здраве – С.” ЕООД; справка от инспектор КОС 05 РУП СДВР; писмо и справка от СДВР Отдел ПП; справка от АП; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване; запис на заповед; протокол за обиск на лице; разписка; писма от Център за градска мобилност, А. Б. Б., С. С., МФ, Л. Б., МП, от мобилни оператори - с дискове и протоколи за доброволно предаване с дискове със записи от видеокамери; разписка за върнати вещи – т. 4 от ДП, л. 86; както и приобщените в хода на производството по НОХД № 379/2020 г. по описа на СОС писмени доказателства.

По отношение инкриминираното оръжие, съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в някакъв (неустановен по делото) момент подсъдимият Б. се снабдил с пистолет „М.“ и 9 бр. боеприпаси за него, макар да нямал разрешително за придобиване и носене на огнестрелно оръжие, както и че именно с това оръжие е извършено убийството на В. О. на 20.01.2015 г. Придобиването на оръжието и боеприпасите е видно от показанията на свидетеля Д., кредитирани от съда по посочените по-горе съображения. Извършеният оглед на местопроизшествие е установил в изоставения от подсъдимия лек автомобил боеприпаси и части от пистолет „М.“, като именно такъв пистолет показал подсъдимият на свидетеля в края на 2014 г. и направил изявление както за вида, така и за целта за снабдяването му с него.

Действително, никой от разпитаните свидетели не сочи да е видял в процесния ден подсъдимият Б. да носи оръжие - както отбелязва защитникът адв. Г.. Липсата на гласни доказателства, обаче, не може да бъде тълкувана в придадения от защитника смисъл, предвид облеклото на подсъдимия в този ден, което е включвало дебела връхна дреха и тя е препятствала възможността лицата, които са общували с него, да възприемат визуално всички разположени по дрехите му предмети. По тези съображения съдът не кредитира с доверие и обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че оръжието внезапно е изпаднало отнякъде в краката му при попадане на автомобила в дупка на пътното платно.

 

Подсъдимият М.П.Б. е роден на на *** ***, с ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование, с добри характеристични данни по делото – видно от писмените доказателства справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, а така също и от събраните данни от гласните доказателствени източници.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Авторството на подсъдимия М.Б. в извършване на престъплението убийство, в което е обвинен, се доказва по несъмнен и категоричен начин от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, като съдът обърна особено внимание на показанията на свидетеля-очевидец И.Й. и на експертните заключения, изследващи травмите на пострадалия и подсъдимия и приобщените по делото веществени доказателства.

От тези доказателствени източници се установява последователността от действията на свидетеля Й., подсъдимия Б. и пострадалия О. на инкриминираната дата, както и придвижването им и местоположението на всеки от тях по време на събитията и начина на умъртвяване на жертвата.

Травмите по тялото и главата на жертвата и механизма за тяхното причиняване се установяват от експертните заключения, видно от които  (както бе посочено по-горе) смъртта на В. О. се дължи на огнестрелното  нараняване на гръдния кош и корема, довело до масивен вътрешен кръвоизлив, като непосредствената причина за смъртта е острата кръвозагуба. Смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време и е била неизбежна. Нараняването е причинено от един изстрел с огнестрелно оръжие с калибър 9 мм., видно от характера и морфологията на входната огнестрелна рана, като дулният срез на оръжието е бил ориентиран почти вертикално в момента на изстрела, което личи от направлението на раневия канал. В момента на изстрела пострадалият О. е бил с гръб спрямо стрелящия, а след нараняването е могъл да извършва активни действия – да окаже съпротива, да се бори, да говори – което и сторил, като физическата му активност е с бърза затихваща интензивност с напредване на кръвозагубата. До настъпването на смъртта пострадалият е бил в съзнание и е осъзнавал състоянието си и случващото се с него.

Констатираните мекотъканни увреждания в областта на главата – разкъсноконтузните рани, охлузвания и кръвонасядания, се дължат на множество удари, нанесени с твърд тъп предмет с наличие на изразени ръбове по контактуващата повърхност – какъвто е пистолетът. Локализацията на раните предимно в лявата част на главата на ограничена площ сочи, че ударите са нанесени с бърза последователност един след друг със значителна сила на въздействието. По-повърхностните увреждания в дясната половина на лицето също са причинени от поредица бързи, но не толкова силни удари, нанесени с подобен предмет, за което също сочи ангажирането на ограничена част от дясната лицева половина. Тези наранявания, поради бързото настъпване на леталния изход, не са причинили на пострадалия продължителни болки и страдания. Всички констатирани увреждания са причинени на пострадалия приживе, видно от наличието на изразени кръвонасядания на меките тъкани в зоните на уврежданията.

По време на борбата между двамата мъже подсъдимият също е получил телесни увреждания -  охлузвания по предната и задната повърхности на китката и дланната област и трети пръст на дясната ръка, кръвонасядане на дясната длан, драскотина на лявата предмишница, охлузване на лявата китка, охлузвания на дясно коляно, дясна подбедрица, кръвонасядане с надлежащи охлузвания на дясна задколянна област, охлузвания на ляво бедро, ляво коляно, кръвонасядане на лява подбедрица. Всички тези увреждания покриват медико-биологичният критерий на лека телесна повреда и според съда добре отговарят да са нанесени от жертвата в периода на бързо отслабване на жизнените му сили вследствие на масивната кръвозагуба, поради което въпреки добрата си физическа форма В. О. обективно не е успявал да нанася на подсъдимия удари с висок интензитет, бранейки живота си.

Липсата на капсулни микроследи по ръцете на подсъдимия М. се обясняват с изтеклия период от време от убийството до фактическото предаване на подсъдимия на полицейските органи, през което тези следи са  отпаднали по механичен начин.

            От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението убийство е осъществено, като на 20.01.2015 год. около 19.00 часа в с.Л., общ.Е. П., обл.С., на ул.”Пета” пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № СА **** ВТ, чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „М.“, кал.9х18мм., с неустановен сериен номер подсъдимият М.Б. умишлено умъртвил другиго – В. О.. С произведения с пистолета изстрел подсъдимият е въздействал на жертвата, като е засегнал жизненоважни органи и причинил довелата до смъртта кръвозагуба. Изпълнителното деяние умъртвяване е реализирано, като са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици — смъртта на пострадалото лице.

             Следователно, по несъмнен начин е установена причинно-следствената връзка между произведения от подсъдимия изстрел в тялото на жертвата, причинените с изстрела тежки травматични увреждания и кръвозагуба и настъпилата смърт на пострадалия О..

Установено е, че подсъдимият Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е бил улеснен в действията си от силни негативни емоции на обида, възмущение, страхови изживявания от присъствието на В. О., както и от натрупаното с времето очакване на унижение и физическа саморазправа, без да са спазени докрай критериите за оценка на физиологичен афект, в това число и страхов такъв, съотнесени към юридическите понятия силно раздразнение и уплаха и смущение. Тези емоции на подсъдимия, обаче, според съда не могат да бъдат приети за причинени от някакво особено незаконосъобразно поведение на жертвата, което да е било трайно, последователно и ескалиращо в принуда за извършване от подсъдимия на унизителни действия (да яде насекоми), в каквато насока се изтъкват доводи от защитата. Както вече бе отбелязано по-горе в настоящите мотиви, действително между подсъдимия и пострадалия през пролетта на 2014 г. е възникнало напрежение, породено от финансовите претенции на пострадалия към подсъдимия. Основателността на тези претенции, обаче, не е била оспорена по никакъв начин от подсъдимия Б., който след това е продължил и да работи за пострадалия в продължителен период от време – на практика до смъртта му. Нито един от разпитаните свидетели не потвърди заявеното от подсъдимия в обясненията му пред съда, че в някакъв момент е присъствал на извършени от пострадалия действия на физическо или психическо насилие спрямо подсъдимия. Напротив, свидетелят В. заявява за обичайно изключително толерантно отношение на В. О. към всички работещи под някаква форма за него лица – самият свидетел до голяма степен сам преценявал как да изпълнява задълженията си на шофьор, пострадалият често се хранел или пиел кафе заедно с тях, те често общували и с членовете на семейството му. Данни за толерантност в общуването на пострадалия и служителите му има и в показанията на свидетеля Д. („Той не беше човек да ходи, да влезе да пие кафе или да вземе нещо да яде и тези, дето са с него да стоят отвънка и да го чакат“).

Действително, пред съда свидетелката В.Б. съобщава, че подсъдимият се е страхувал от пострадалия и е споделял как е малтретиран и унижаван от него. В приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, обаче, депозирани пред орган на досъдебното производство, свидетелката не съобщава брат й да е бил особено притеснен или изплашен от пострадалия О. и дори твърди, че след като през лятото на 2014 г. О. идвал в с. Л. (тогава подсъдимият ѝ обяснил, че е бил заплашен при опита му да се откаже да участва в организираните застрахователни измами), то в разговорите между тях повече не е ставало въпрос за пострадалия. При наличието на тези вътрешни противоречия в показанията на свидетелката Б. твърдението ѝ пред съда, че лошият период на брат ѝ бил в края на 2014 г. и дори че тогава той бил с разрез на корема от нож, според съда са недостоверни и обслужват изградената защитна версия на подсъдимия, с когото свидетелката е в особено близки родствени отношения.

Заетото от вещите лица по изготвената КСППЕ становище, че предвид дадените от подсъдимия обяснения са склонни да приемат, че при него има данни за натрупване на афект и за късосъединителна реакция, в резултат на които най-вероятно подсъдимият е действал при извършване на убийството, съдът приема за неподкрепено от доказателствата по делото. Недостоверността на обясненията на подсъдимия е обсъдена по-горе в настоящите мотиви, а експертното становище за възможността за натрупване на физиологичен афект е поставено в зависимост от истинността на обясненията, тъй като експертите подчертават, че са склонни да отбележат кумулиран физиологичен афект с внезапност и уплаха само в случай, че съдът приеме обясненията за достоверни.

Действително, по делото са налице данни за налични у подсъдимия негативни емоции към пострадалия и този извод може да бъде направен от гласните доказателства, вкл. и от показанията на свидетеля Д.. Негативните емоции, обаче, според съда са провокирани от неуредените между подсъдимия и пострадалия финансови отношения по повод липсващите от автомобилите в с. Г. Б. части и начина, по който пострадалият В. О. отправил претенциите си за тях –изискал подписването на запис на заповед от подсъдимия и впоследствие обявил и на родителите му своите претенции. В процесния ден, както вече е отбелязано по-горе, общуването между пострадалия и подсъдимия е било нормално, спокойно, без каквито и да било данни за някакво напрежение между тях - следователно, липсват установени предпоставки подсъдимият да е бил както в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение), така и на страхов физиологичен афект (уплаха и смущение).

Във връзка с правната квалификация на деянието, настоящият съдебен състав намира, че от събраната доказателствена съвкупност се установява, че убийството е извършено от подсъдимия предумишлено. Поначало в принципен план такова убийство се отличава по състоянието на дееца в момента на вземане на решението, като за да се направи извод за наличието на тази квалификация е необходимо да се установи, че деецът е осъществил убийството по предварително решение, взето в сравнително спокойно състояние, при обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. За наличието на предумисъл може да се съди по предварително изработения план, по начина, по който жертвата се преследва, по предварителното набавяне на средствата и др. Необходимо е да се установят такива фактически обстоятелства, които да сочат на предварителна подготовка, на старателно обмисляне от дееца на съображенията за и против извършване на убийството.

Конкретният случай е именно такъв – решението на подсъдимия М.Б. да убие В. О. е взето предварително и подготвено предварително, като с тази цел е набавено и средството за убийството – огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. Подсъдимият старателно е обмислял съображенията си за и против извършване на убийството в дълъг период от време, като в този период е извършил и проучване каква би била реакцията на останалите членове на обществото на вестта за смъртта на О. – което е видно от съобщеното от свидетеля Д., че известно време след заявяване на намерението за убийство подсъдимият Б. му е казал, че действително го е извършил, макар по това време О. още да бил жив. Процесният ден е намерен от подсъдимия Б. за подходящ за изпълнение на намерението му за убийство, а присъствието на свидетеля И.Й. не е било от естество да  възпре замисъла му. В тази връзка съдът не се съгласява с твърдението на защитата, че мястото на осъществяване на деянието е било неподходящо, тъй като е било не само в населено място, но и в близост до дома на подсъдимия – напротив, именно в една позната обстановка подсъдимият би имал възможността да прикрие впоследствие следите от престъплението.

Освен това, присъствието на свидетеля Й. в автомобила не може да бъде преценявано в изложения от защитата контекст, че подсъдимият не е имал изобщо намерение да убива пострадалия, поради това, че не го е сторил преди това, когато е пътувал същия ден насаме с него. От гласните доказателства е видно, че тъй като подсъдимият е бил докаран в гр. С. от свидетеля Т.Д., след което и двамата са оставени от свидетеля при управлявания от Й. автомобил, то същия ден преди отпътуването за с. Л. подсъдимият и пострадалият не са оставали изобщо насаме. Освен това, действително убийството е извършено в присъствието на свидетеля Й., но не е без значение поведението на подсъдимия към свидетеля след изстрела – а именно, че се  опитал да задържи свидетеля в автомобила, като го  хванал за качулката на дрехата, при което действителните намерения на подсъдимия към свидетеля според съда не са установени от доказателствата по делото и няма как това да бъде сторено, предвид изтеклия период от време.

Подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Психическото отношение на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия, тъй като той добре е знаел какви поражения нанася насочен срещу човек и произведен от близко разстояние изстрел. Изстрелът е бил насочен в част от тялото на жертвата, в която са разположени жизненоважни органи като бял и черен дроб, сърце и др., и срещу жертва, която не е очаквала подобно поведение от негова страна и спокойно е стояла в седнало положение в движещия се автомобил, като не е била в състояние да се противопостави на изстрела или да се предпази от него. Насочеността на огнестрелното оръжие и произвеждането на изстрел с него сочат, че целта на подсъдимия е била да умъртви жертвата – той е съзнавал, че използваното от такова близко разстояние средство  неизбежно ще умъртви жертвата и е искал настъпването на този резултат.

Съдът намира, че в конкретния случай е използвано средство, опасно за живота на мнозина – огнестрелно оръжие пистолет. За насочеността на оръжието в момента на изстрела може да се прави извод от причиненото нараняване на гръдния кош и корема на пострадалия О. с входна рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал на белия дроб върхово - горен лоб на десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечна торбичка, диафрагмата в дясно, черен дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа. Приблизително в тази посока на изстрела и в непосредствена близост с жертвата се е намирал по това време свидетелят И.Й., а бойният пистолет несъмнено е оръжие с голяма пронизваща сила (видно и от наличието в тялото на пострадалия на изходна рана), при което напълно реална е била опасността използваното от подсъдимия за убийството средство да причини нарушение на телесната неприкосновеност и на свидетеля.

Не е налице обективният признак използването на начин, опасен за живота на мнозина, доколкото от подсъдимия Б. е произведен един единствен изстрел в тялото на пострадалия.

Следователно, намира съдът, се касае за деяние, извършено при наличието на квалифициращите признаци предумисъл и със средство, опасно за живота на мнозина, а възраженията на защитата в насока липсата на тези признаци не могат да бъдат споделени.

С оглед на изложеното, съдът прие, че подсъдимият М.Б. на 20.01.2015г. около 19.00 часа в с. Л., общ. Е. П., обл. С., на ул. „П.“ пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СА **** ВТ, чрез използването на огнестрелно оръжие – пистолет марка „М.“, кал. 9х18 мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго – В. С. О. с ЕГН ********** от с. Г. Б., като деянието е извършено предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, като го оправда в това деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина.

 

Относно обвиненията в извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК:

От писмените доказателства справки от РУ МВР е видно, че подсъдимият М.Б. няма разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и не е подавал заявление по образец за закупуване и съхранение на такова.       

Видно от експертното заключение на балистична експертиза, 1 бр. метален пълнител, открит в автомобила, е част от окомплектовка на пистолет „М.“, кал. 9х18 мм., с последни цифри от номера 851; 7 бр. патрони (от пълнителя) са бойни, кал. 9х18 мм., предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х18 мм. – „М.“, „С.“ и др.  Патроните се годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Обект 1 бр. куршум, част от патрон кал. 9х18 мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х18 мм. – „М.“, „Стечкин“ и др. , най-вероятно е бил изстрелян от пистолет конструкция „М.“. Обект 1 бр. продълговат и заострен в единия му край метален обект, наподобяващ игла, е определен като ударник, съставна част от пистолети конструкция „М.“, а  обект 1 бр. метален предмет с форма на лост – като предпазител на пистолети конструкция „М.“, кал. 9х18 мм. Несъмнено неустановеният със серия и номер пистолет „М.“ към момента на деянието е бил технически изправен и по своите технически характеристики е представлявал огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4,  ал. 2 от ЗОБВВПИ. Намерените в автомобила и установени от доказателствата по делото общо 9 бр. бойни патрони кал. 9х18 мм. представляват боеприпаси, съгласно разпоредбите на ЗОБВВПИ.

Както оръжието, така и боеприпасите за него са придобити от подсъдимия Б. на неустановена дата и място, като той ги е държал до 20.01.2015 г. в с. Л., общ. Е. П., обл. С..

Тъй като в случая се касае за едно престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК (такова по отношение пистолета и боеприпасите), съдът призна подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и го оправда за това придобиването и държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.

Престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като той е съзнавал изискванията на  ЗОБВВПИ и необходимостта от снабдяване с разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, но не предприел необходимите действия за изпълнение на тези изисквания.

 

            ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

По отношение престъплението по чл. 116 от НК общите правила за определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Б. изискват съдът първо да подбере най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените за съответния състав на престъплението. Като адекватно наказание за извършеното от него престъпление по чл. 116 от НК съдът определя алтернативата лишаване от свобода, като за този свой извод извърши преценка на тежестта на инкриминираното убийство и индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване. Съдът прие, че характеристиките на конкретния случай не установяват предвидената в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от НК "изключителна тежест" на извършеното престъпление, за да бъде наложено наказание "доживотен затвор", в каквато насока са исканията на частното обвинение. Безспорно престъплението "убийство" по принцип винаги е тежко престъпление на фона на всички престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон. Изключителната тежест обаче следва да се извежда от конкретиката на всеки случай и тя трябва да може да се обоснове с особеностите на самото престъпление, с тези на извършителя и всички други обстоятелства, които правят обсъжданото деяние "изключително тежко" - извън тези характеристики, които обуславят правната му квалификация.

В настоящия случай, счита съдът, предпоставката не е налице, тъй като в самото деяние и в личността на неговия извършител М.Б. не се установяват особености, които да разкриват "изключителна" тежест на убийството, която да е по-висока от тази, която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието "лишаване от свобода". За този свой извод съдът отчита, че интензивността на упражнената принуда спрямо пострадалия О. (един единствен изстрел) не сочи на демонстрация на някакъв устойчив модел на поведение, свързан с пренебрегването на запретите на закона и в частност забраната за посегателство върху човешкия живот от страна на подсъдимия. Безспорно извършването на предумишлено убийство със средство, опасно за живота на мнозина са квалифициращи обстоятелства, поради което те не могат да бъдат третирани като отегчаващи отговорността обстоятелства и да послужат за обосноваване изключителната тежест на престъплението. Неприязънта на подсъдимия Б. е била конкретно насочена към жертвата, а деянието не се отличава съществено и радикално укоримо от обичайно извършваните от този вид престъпления, поради което съдът определя като най-подходящо наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия Б..

Законодателят е предвидил за престъплението по чл. 116 от НК наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет години. Съдът отчете наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало (реабилитиран) и добрите характеристични данни, вкл. тези от гласните доказателствени източници (показания на близки и съседи на подсъдимия) и в известна степен поведението на пострадалия, при което той е изразил финансовите си претенции към подсъдимия и чрез родителите на последния, като родителите не са имали каквото и да било отношение към установените липси от автомобилите в с. Г. Б., които липси са в основата на претенциите. В същото време са налице и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са подбудите за извършване на престъплението, при които подсъдимият Б. е предпочел физическото ликвидиране на пострадалия, вместо да се опита да преодолее възникналите финансови проблеми между тях по друг, законосъобразен начин. Обсъждайки целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, съдът счита, че наказание в рамките на седемнадесет години лишаване от свобода (размер близък до средния, но по-нисък от него) ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя. В тези си граници, намира съдът, наказанието също ще е справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия Б. деяние, а и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция.

За определяне на наказанието в посочения размер съдът отчете и едно допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото се явява изтеклият срок от деянието до приключване на производството пред първата инстанция. Този срок от почти пет години, независимо от фактическата и правна сложност на случая, е значителен, но не дотолкова, че при съвместния анализ с останалите посочени обстоятелства от посочената категория да допринесе за достигане до извод за необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК.

            По отношение справедливото наказание за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК съдът прие, че то следва да бъде наложено при  преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия М.Б. обстоятелства, а именно изложените по-горе. При определения от законодателя размер на наказанието в рамките от две до осем години лишаване от свобода, наказание в размер на четири години лишаване от свобода (под средния размер) според съда е адекватно на извършеното от подсъдимия.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду така определените наказания по настоящата присъда, а именно лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, като съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Б. при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето,  през което подсъдимият М.Б. е бил задържан на основание ЗМВР, по реда на чл. 64, ал.  2 от НПК и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 24.01.2015 г. до 28.04.2015 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода; а на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК - времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, а именно от 29.04.2015 г. до 24.09.2015 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

 

            ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

            По иска, предявен от М.С.:

Деянието убийство, извършено от подсъдимия Б., безспорно е общественоопасно и противоправно и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца. По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези вреди и действията на подсъдимия.

Без съмнение между В. О. и неговата дъщеря М. са съществували изключително силни духовни връзки и тя е изживяла тежко внезапната  насилствена загуба на своя баща. Загубата е била още по-значима за М.С. предвид обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението тя е била все още непълнолетна и се е нуждаела от подкрепата на най-близкия за нея човек както във финансово, така и в емоционално отношение.

Изключителната привързаност на детето към бащата се установява от почти всички събрани гласни доказателства, посредством разпитите на членовете на семейството, техни приятели и дори от лицата, които съвместно с подсъдимия Б. са работели за пострадалия О.. Така свидетелят В., който като шофьор на пострадалия О. общувал със семейството му и имал преки впечатления от взаимоотношенията между неговите членове сочи, че баща и дъщеря са били много близки. Свидетелят В. Д. (семеен приятел) твърди, че двамата са се чували по телефона всеки ден, че снимката на М. е била на дисплея на телефона на пострадалия и че той дори закупил апартамент в А. и му направил ремонт, за да е удобно на дъщеря му.

За близките отношения между бащата и дъщерята свидетелства и Г.И. (леля на М.С. и сестра на пострадалия О.), според която детето е било гордостта на бащата и се е чувал с нея по телефона дори по няколко пъти на ден. Според свидетелката след вестта за смъртта на баща му детето не е било на себе си и е приемало успокоителни лекарства.

Разпитаните по делото свидетели съобщават и за честите пътувания на пострадалия до А. за срещи с дъщеря му.

Гражданският ищец и частен обвинител А.Н. в показанията си като свидетел по делото разкрива в детайли както изключително близките отношения между дъщерята и бащата („През цялото това време тя не е имала толкова силна връзка с мен, колкото с баща си“), така и майчиното си притеснение по какъв начин да съобщи на детето за смъртта на баща му и страха си от последиците на тази вест. Свидетелката сочи, че в стремежа си да бъде опазена психиката на М. в дълъг период от време тя е била заблуждавана за причината за смъртта на бащата с твърдението, че се касае за катастрофа, вместо да й бъде съобщено действително случилото се, а именно насилственото прекъсване на живота му от познат на семейството човек.

Самата М.С. в разпита си пред съда емоционално и искрено пресъздава  личните си усещания от загубата на бащата, който като родител е бил и нейната най-голяма опора в живота и липсата му от такава ранна възраст неминуемо се е отразила отрицателно върху нея.

При така изложеното, на репариране подлежат именно преживените от М.С. мъка и душевно страдание от загубата на загубата на нейния баща. Съдът не се съмнява в събраните гласни доказателства за отношенията между баща и дъщеря и отражението на смъртта върху ненавършилата пълнолетие С., тъй като – независимо от наличните противоречия по някои от основните факти във връзка с предмета на настоящото производство, показанията на всички свидетели са безпротиворечиви и последователни за изключително силната връзка между детето и бащата.

Посочените обстоятелства не могат да не бъдат отчетени и да не намерят отражение върху размера на присъденото обезщетение. При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях съдът приема, че обезщетение в размер от 200 000 лв. се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданския ищец М.С. за нанесените ѝ с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв  следва да бъде отхвърлен.

 

По иска, предявен от А.Н.:

Предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия М.Б., посочени по-горе, са налице и по отношение съпругата на жертвата, поради което съдът не счита за необходимо да ги преповтаря.

Видно от гласните доказателства, каквито са показанията на свидетелите В., Е.С., Г.И. и особено на свидетеля В. Д., отношенията в семейството на пострадалия са били изключително близки, а тези на пострадалия и съпругата му - за пример в обществото. Със смъртта на съпруга си гражданският ищец Н. е загубила  своя спътник и подкрепата си в живота, като освен това е останала и единствен родител на ненавършило пълнолетие дете М., поемайки по този начин изцяло отговорността за отглеждането и възпитанието й.

Несъмнено за съда е, че връзката между съпрузите е била много силна и смъртта на О. е повлияла на съпругата му в значителна степен както емоционално, така и във финансов аспект, тъй като пострадалият е имал значителен принос в семейния бюджет.

Предвид изложеното и отчитайки критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че обезщетение в размер от 150 000 лв. се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданската ищца А.Н. за нанесените ѝ с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

По иска, предявен от Г.И.:

Предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия М.Б., посочени по-горе, безспорно са налице и по отношение сестрата на жертвата, поради което съдът също не счита за необходимо да ги преповтаря.

Несъмнено е, че връзката на брата и сестрата не е била прекъсната към момента на смъртта на В. О. и И. тежко е изживяла загубата на брат си, който при това й помагал в моменти на финансова нужда чрез парични заеми (видно от показанията на И. като свидетел), както и в грижите за възрастните им и тогава все още живи родители.

Видно е, обаче, че Г.И. брат й не са живеели в едно домакинство и тя не е разчитала в значителна степен на финансовото подпомагане от негова страна, тъй като организирала собствен бизнес и се издържала от доходите му. Освен това, независимо от обстоятелството, че връзката между И. и брат й безспорно не е била преустановена, по делото няма събрани от други източници доказателства в подкрепа на заявената от свидетелката изключителна близост между тях. Приятелят на семейството на В. О. - свидетелят Дренкарски, който поради естеството на отношенията си с пострадалия контактувал често с пострадалия и семейството му сочи, че се запознал с И. едва след смъртта на брат й, както и че няма впечатления за отношенията им и дори не е сигурен за собственото й име. Предвид изложеното съдът счита, че ежедневието на брата и сестрата е протичало по начин, който не е предполагал непрекъснати близки контакти между тях, независимо от чувствата на родствена привързаност.

При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че обезщетение в размер от 30 000 лв. се явява  справедливо овъзмездяване на претърпените от гражданския ищец Г.И. за нанесените ѝ с престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди; а за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. искът се явява недоказан по размер и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

            Всяко от посочените по-горе обезщетения съдът присъди ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

  

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

  Веществените доказателства ацетонови обтривки от лява и дясна ръка, ацетонови обтривки от лява и дясна част на лицето (бузи и врат) и контролна проба иззети от И.Г.Й., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 20.01.2015 год., тампон с клетъчен материал от устната кухина, иззет от И.Г.Й., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 23.01.2015 год.; сорбенти с одорологични следи от седалищната част на предна лява седалка на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с per. № СА **** ВТ; черна химикалка и карта пластика „П." „C. G.", с № **************, обтривки, черна плетена шапка с надпис „А.", продълговат метален предмет, метален предмет с форма на лост от механизъм, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2015 г.; проектил, 2 бр. косми (нишковидни обекти), ацетонови обтривки от лява и дясна ръка на трупа, нокти от лява и дясна ръка на трупа, дактилоскопни отпечатъци от пръстите на лява и дясна ръка на трупа, косми от главата на трупа, марлен тампон с кръв от трупа, иззети с протокол за оглед на труп от 22.01.2015 год.; ацетонова обтривка от вътрешната страна на дясна средна колонка на купето на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с per. № СА **** ВТ, ацетонова обтривка от цялата площ на задната част на вътрешната страна на стъклото на предна дясна врата на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т.", с per. № СА **** ВТ, иззети с протокол за оглед на ВД от 23.01.2015 год.; сорбенти с одорологични следи; нокти от лява и дясна ръка; ацетонови обтривки от лява и дясна ръка; дактилоскопни отпечатъци от пръстите на лява и дясна ръка; косми от различни части на главата; тампон с клетъчен материал от устната кухина, иззети от М.П.Б., ЕГН ********** с протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 24.01.2015 г., 5 бр. джобове с листи съдът постанови да останат по делото в срока на съхранението му, след което да се унищожат.

Веществените доказателства - зарядно устройство за мобилен телефон, иззето с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.01.2015 г.; мобилен телефон марка „Н.“, модел „1616-2“, с поставени в него един брой батерия и един брой СИМ карта „М-тел прима“ с № *******************; черен на цвят мобилен телефон с тъчскрийн - дисплей, поставен в тъмно син на цвят калъф тип „тефтер", без надписи по него, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на правоимащите лица.

Веществените доказателства – дрехи от трупа на В. С. О., следва след влизане на присъдата в сила да се върнат на наследниците му.

Веществените доказателства – дрехи на подсъдимия М.П.Б., след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на подсъдимия М.Б..

Вещественово доказателство – 1 бр. черно шушляково яке, съдът постанови да се върне на собственика И.Г.Й. след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № СА **** ВТ и плик с документи за лек автомобил с per. № СА **** ВТ съдът постанови да се върнат след влизане в сила на присъдата на правоимащото лице.

Веществените доказателства 8 бр. бойни патрони калибър 9х18мм. и пълнител съдът отне в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ        

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия М.Б.  осъществените разноски в хода на производството, както следва: по сметка на  ОДМВР С. в общ размер на 3843.05 лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 5 стотинки); и по сметка на С. окръжен съд в общ размер на 640.00 лв. (шестстотин и четиридесет лева), ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият следва да заплати и по сметка на С. окръжен съд държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 15 200 лв. (петнадесет хиляди и двеста лева); ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                   (Ан. Игнатова)

 

                                                                       ЧЛЕН-СЪДИЯ:

                                                                                                   (С. Стойков)