№ 293
гр. гр.Н., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150101425
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на А. Х. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. М., общ. Р., обл. Б., против „............ ЕООД, ЕИК
........, със седА.ще и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. А, ап. 18,
представлявано от Н.Л.. Ищецът твърди, че страните били сключили трудов договор №
... от 07.06.2018 г., по силата на който А. поел задължението да изпълнява длъжността
„работник поддръжка“, с място на работа- апарт хотел „Р.М.“ в к.к. ......., общ. Н.,
считано от 08.07.2018 г. Трудовият му договор бил прекратен, считано от 22.03.2021 г.,
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните. Сочи се, че към
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, както и по- късно, ответното
дружество не му било изплатило дължимото му месечно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2021 г. до 22.03.2021 г. в общ размер от 2005.99 лв. Навежда, че
въпреки многократните опити от негова страна, до настоящия момент ответника не е
изплатил полагащото му се основно трудово възнаграждение, както и допълнително
възнаграждение в размер на 6 % за прослужено време за посочения период. С оглед
изложеното се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата
в размер на 2005.99 лв., представляваща незаплатено месечно трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2021 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 07.12.2022 г., до окончателното изплащане.
В месечният срок не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не се
изпраща представител в първото по делото заседание, след като е редовно призован, и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Не се сочат
1
доказателства, не са направени доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правно основание чл. 128, т.2 от Кодекса на труда КТ).
От страна на ищеца бе направено искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е бил предупреден за последиците по чл.238, ал.1 от ГПК с
призовката, получена на 27.02.2023 г. лично от управителя на дружеството. Предвид на
това нА.це е първата предпоставка, изискуема по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
По отношение на втората предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК:
По делото е приложен трудов договор № .../07.06.2018 г., видно от който между
страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е бил
назначен на длъжност „Работник поддръжка” с място на работа- КК „.......”. Уговорено
било заплащане на трудово възнаграждение в размер на 672.47 лв. Със Заповед №
.../19.03.2021 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, което обстоятелство се потвърждава и от представените справка актуално
състояние на действащи трудови договори за А. А., както и копие от трудова книжка.
Приложена е и справка- данни за осигуряване, издадена от ТД на НАП- Б., от която е
видно, че ищеца е осигуряван от ответното дружество за месеците от януари до март
2021 г.
С оглед на така установеното съдът намира, че може да се направи извод за
вероятната основателност на претенциите в пълен размер. От страна на ищецът се
твърдят отрицателни факти, поради което в тежест на ответника бе да докаже
заплащането на претендираната сума. Последният не прояви процесуална активност в
тази насока, поради което настоящата инстанция приема, че е нА.це и втората
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата от 450 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че се касае за трудов спор и ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, и с оглед изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Н. държавната такса за
предявените претенция, която възлиза общо на сумата от 81 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............ ЕООД, ЕИК ........, със седА.ще и адрес на управление: гр. С.,
2
ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. А, ап. 18, представлявано от Н.Л., да заплати на А. Х. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. М., общ. Р., обл. Б., сумата в размер на 2005.99 лв.,
представляваща незаплатено месечно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2021 г. до 22.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 07.12.2022 г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 450 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ............ ЕООД, ЕИК ........, със седА.ще и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. А, ап. 18, представлявано от Н.Л., да заплати по сметка на РС- Н.
сумата от 81 лв., представляващи държавна такса за предявената претенция.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3