Р
Е Ш Е
Н И Е № 541
гр.Хасково, 10.10.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на тринадесети септември
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Диляна Славова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1126 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са от А.П.Г.,*** против „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
за сумата в размер на 2789.45 лева и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 198.76
лева.
Твърди се в исковата молба, че на
30.08.2016г. сутринта около 08.00 часа ищецът се движел по главния път за
с.Караманци, Общ.Минерални бани, Обл. Хасково, управлявайки собствения си
автомобил м. „Рено Еспейс“, с рег.№ X 3834 КА. От дясната му страна шофьор на
лек автомобил м. „Фолксваген-Пасат“ с рег.№ X 9990 АК, водачът на който, без да
се е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен, предприел извършване
на маневра на заден ход, вследствие на което го ударил в предната част на
автомобила. Същият излизал от черен път, от дясната страна на управлявания от
ищеца лек автомобил. За реализиралото се ПТП ищецът веднага се обадил на
телефон 112, където под № 47068/30.08.2016г. бил регистриран подписания помежду
им Двустранен констативен протокол. С оглед на осъществилото се ПТП с виновния
водач съставили Двустранен констативен протокол на 30.08.2016г., в който
водачът на виновния лек автомобил признал вината си. От съдържанието на
протокола било видно, че собственик на автомобил м. „Фолксваген-Пасат“ с рег.№
X 9990 АК бил Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, който към момента на
настъпване на ПТП имал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ответника „ЗАД ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********. На същия
ден от настъпване на застрахователното събитие /30.08.2016г./ подал Уведомление
за щета до застрахователя на виновното лице, което искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за увредения му лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№
X 38 34 КА било заведено под № **********/2016г. по описа на
застрахователното дружество. По случая ответникът извършил оглед на собствения
на ищеца автомобил, направен бил снимков материал не само на автомобила му, но
и на автомобила на виновното лице. Съставен бил Опис-заключение от вещото лице,
извършило огледа на МПС, в което подробно и пълно били описани увредените
части, а именно: броня предна – 1бр.; решетка средна долна в бронята – 1бр.;
решетка горна лява в бронята – 1 бр.; фар преден десен – 1 бр.; фар преден ляв
– 1 бр.; въздушна възглавница – водач – 1бр.; въздушна възглавница – пътник- 1
бр.; основа предна броня – 1 бр. С Писмо, изх.номер 2669/14.09.2016г.,
ответникът отказал да му заплати каквото и да било застрахователно обезщетение
с мотивите, че: „Основание за отказа е факта, че в хода на разглеждане
на събраните по преписката документи, снимки, начертана скица и декларираните
от Вас в ДКП за ПТП и Уведомлението за щета по полица № 30116002071972
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, не съответстват на механизма за
неговото възникване и нанесените щети по вашия автомобил не кореспондират с
посочения от вас виновен автомобил. По случая се извършва проверка и при
необходимост документите и снимките по щетата ще бъдат изпратени за разглеждане
от компетентните органи.“ В изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ
ищецът изпратил
до застрахователното дружество покана за доброволно изпълнение, в която ги
поканил да преразгледат отказа си и да му изплатят застрахователно обезщетение,
отговарящо на претърпените от него имуществени вреди. Съдържанието на поканата
включвало и възражение срещу неправомерния отказ за изплащане на обезщетение от
страна на застрахователното дружество. Към датата на подаване на исковата
молба, въпреки извършените от негова страна всички законово определени
задължения, свързани с ликвидирането на щетата, ответникът не му бил заплатил
никакво застрахователно обезщетение, което било причина за иницииране на
настоящото производство. От направена по инициатива на ищеца справка при
търговец на авточасти се установило, че изброените в опис-заключението от застрахователния
експерт части, възли и детайли, възлизали на сумата от 2789.45 лева с ДДС. В издадената и
приложена към настоящата искова молба проформа-фактура увредените части,
описани от експерта, работил по щетата, били остойностени, както следва: предна
броня – 427.94 лева; решетка средна пр. броня – 58.97 лева; фар преден ляв –
296.37 лева; фар преден десен – 295.75 лева; еърбег – пасажер – 422.44 лева;
еърбег- водач – 308.97 лева; предна греда – 514.10 лева. Или, обща стойност
/части и труд/: 2324.54 лева и ДДС – 464.91 лева = 2789.45 лева. С оглед изложеното ищецът счита, че са
доказани всички предпоставки за възникването на отговорността на
застрахователното дружество за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно, че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното
поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били
причинени увреждания на собствения на ищеца лек автомобил, поради което
предявеният иск за обезщетяването им бил доказан по основание. Дължимото от
ответника застрахователното обезщетение следвало да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.Съгласно общите принципи на чл.45
от ЗЗД и чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът бил длъжен да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е.,
следва да е налице пълно репариране на преките вреди. На следващо място, налице
били всички материалноправни предпоставки на претенцията по чл.432, ал.1 от КЗ
- валиден към момента на деликта договор „Гражданска отговорност“ между
застраховател и делинквент и настъпването на деликта /застрахователното събитие/. Видно от
подписания ДКП, към момента на настъпване на деликта съществувало валидно
правоотношение между ответника и деликвента, както и обстоятелството, че на
30.08.2016г. е настъпило застрахователното събитие. На следващо място, по
безспорен и несъмнен начин се доказвало, че причинените на ищеца вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице. Ето защо, счита, че неоснователно застрахователното
дружество отказвало да изплати търсеното застрахователно обезщетение. Предвид
основателността на главния иск, ответникът в настоящото производство следвало
да му заплати съгласно разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането
/30.08.2016г./ до 12.05.2017г. /дата на предявяване на иска/. Следвало да се
отбележи, че в конкретния случай било неприложимо изключението, въведено в
разпоредбата на чл.497 от КЗ, уреждащо отговорността на застрахователя за
лихвите за забава от деня на съобщаването. В настоящата хипотеза, при предявен
пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ, с който увреденият претендира обезщетение
направо от застрахователя, нямало изискване за уведомяване, още по-малко такова
можело да се постави в тежест на увредения. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД, законната лихва за забава се дължала по
общото правило при непозволеното увреждане, а именно от деня на увреждането -
30.08.2016г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата в размер
на 2789.45 лева, представляваща застрахователно обезщетение, включващо
стойността на увредените части по автомобила на ищеца, от които: предна броня-
427.94 лева; решетка средна пр. в бронята - 58.97 лева; фар преден десен -
295.75 лева; фар преден ляв- 296.37 лева; въздушна възглавница водач - 308.97
лева; въздушна възглавница пасажер - 422.44 лева; основа предна броня- 514.10
лева, както и сумата в размер на 198.76 лева – мораторна лихва за периода от
30.08.2016г. до 12.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Също претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „Рено Еспейс“, с рег. № Х 38 34 КА, цвят:
тъмносив металик, дизел, видно от от Свидетелство за регистрация Част II, № *********.
Видно от Двустранен констативен
протокол за ПТП № 17068/30.08.2016г. е, че на същата дата, в 08.03 часа, в
с.Караманци, Общ.Минерални бани, Обл.Хасково, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № Х 38 34 КА, управляван от ищеца А.Г., и лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № Х 99 90 АК, управляван от Е.К.,
който е отбелязал в протокола, че ПТП е по негова вина. За този лек автомобил в
протокола е отразено, че е със зстрахователна полица при ответното дружество с
№ BG/30/11602071972, със срок на
валидност от 01.08.2016г. до 01.08.2017г.В протокола е посочено още, че в
резултат на ПТП автомобилът на ищеца е получил видими щети – деформация по
предната част. Отразени са били и видимите щети по другия лек автомобил –
деформация на задната част на автомобила.
Ищецът е подал до ответното дружество Уведомление
за щета по застраховка „Сухопътни превозни средства“, в което е описал
застрахователното събитие – на 30.08.2016г., движейки се по главен път, от
пресечка отдясно на заден ход, на главния път е излязло МПС с рег. № Х 99 90 АК,
което се е ударило в предната част на автомобила му. Ищецът е приложил към
уведомлението Двустранния констативен протокол, регистриран на тел.112 под №
47068/30.08.2016г.
Като писмено доказателство по делото бе
прието и Опис-заключение по щета на МПС марка „Рено Еспейс“ с рег. № Х38 34 КА,
изготвено на 30.08.2016г. от вещо лице, в което са описани увредените части на
автомобила и начина им на ремонт.
От Автосервиз „ФБ АУТО“ ЕООД до ищеца е била изготвена оферта № SOR*********/04.05.2017г., в която са описани увредените
части по автомобила му, като е посочена и сумата за тяхното възстановяване –
2789.45 лева.
Ответникът е изпратил до ищеца Писмо, изх. №
2669/14.09.2016г., в което го уведомява, че във връзка с постъпили в
дружеството документи по повод настъпило на 30.08.2016г. ПТП с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за увреден лек автомобил „Рено Еспейс“
с рег. № Х 38 34 КА, претенцията му не следвало да бъде уважена. Основание за
отказа бил фактът, че в хода на разглеждане на събраните по преписката
документи, снимки, начертана скица и декларираните от ищеца в ДКП и в
Уведомлението за щета обстоятелства и причини за настъпване на ПТП не
съответствали на механизма за неговото възникване и нанесените щети по
автомобила на ищеца не кореспондирали с посочения от него виновен автомобил. По
случая се извършвала проверка и при необходимост документите и снимките по
щетата щели да бъдат изпратени за разследване от компетентните рогани. С оглед
изложеното и на основание чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането, „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не можело да се ангажира с изплащане на
обезщетение. По повод посочения отказ ищецът е изпратил до ответника Възражение,
в което е поискал да бъде преразгледана Щета
№ ********** и да бъде взето решение за заплащане на всички причинени му
имуществени вреди, както и същото да бъде считано като покана за доброволно
уреждане на отношенията им. В отговор на Възражението ответникът е изпратил до
ищеца Писмо, изх. № 1786/10.05.2017г., с което го е уведомил, че в отговор на
възражението документите по щетата са били повторно прегледани и анализирани,
като ликвидационният съвет на застрахователното дружество е счел възражението
за неоснователно и позицията на застрахователя по случая остава непроменена.
За
пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-техническа
експертиза с в.л. Н.А., който дава заключение, че необходимите средства за
ремонта на увредения при станалото ПТП на 30.08.2016г. лек автомобил марка
„Рено Еспейс“, рег. № Х 38 34 КА, възлизат на сумата от 899.44 лева, определени
съгласно Методиката за изплащане на застрахователни обезщетения – Наредба №
24/08.03.2006г. На ремонт и възстановяване подлежат предна броня и основа
предна броня, а останалите части би трябвало да се подменят с нови. В.л. е
посочило, че средната пазарна стойност
на автомобила е 3 500 лева.
По искане на ответника бе
назначена повторна съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице С.П.. На поставените
му задачи вещото лице отговаря, че ударът между двата автомобила е бил при
невисоки скорости на автомобилите в момента на удара, като са се получили
деформации само в зоната на еластичност на детайлите. Описаните и по двата
автомобила щети кореспондират с твърдяния механизъм на настъпването на
процесното ПТП. В.л. сочи също, че стойността на увредените части на лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № Х 38 34 КА, за подмяна с нови, определена без
отчитане коефицента за овехтяване, предвиден в Наредба № 24/2006г., възлиза на
1 677.24 лева. Дава заключение също, че при процесното ПТП е възможно да
се получат тези дупки в средата на фаровете на лекия автомобил „Рено Еспейс“,
като дупките в средата на десния фар са получени от прекия контакт при удара между
двата автомобила, а дупките в средата на левия фар са получени вследствие на
въздействието на деформираните детайли върху него /като вторични повреди/.
Целостта на предната броня на лекия автомобил „Рено Еспейс“ е възможно да се
запази при удар, който ищецът твърди, че е възникнал. При този удар предната
броня се е деформирала до степен в еластичната зона, след което се е
възстановила по форма, без разрушения.
По искане на ответника бе
назначена и тройна съдебна авто-техническа експертиза с вещи лица Н.С., Т.Х. и Л.Л..
Същите посочват, че стойността на описаните от застрахователя детайли, възли и
агрегати на увреденото МПС, описани в Опис-заключението по щета, подлежащи на
подмяна с нови, е 2 128 лева, определена по пазарни цени, без прилагане на
коефицент за овехтяване. Посочват също, че необходимите средства за ремонта на
увредения при станалото ПТП лек автомобил „Рено Еспейс“ възлизат на сумата 2350
лева, от които 2128 лева за нови части и 222.50 лева – цена на труд и бояджийски
материали. Уврежданията и щетите по двата автомобила са в резултат и технически
правдоподобно кореспондират на описания механизъм на ПТП. Възможно е вследстиве
прекия контакт със задна лява част на „Пасат“, включваща и задния ляв стоп, да
се счупи предния десен фар на „Рено Еспейс“. В същото време предната броня на „Рено
Еснейс“, която е еластична, в зоната на контакт запазва своята форма и цялост.
Така след удара е останало остъргване на
предната броня под самия десен фар. Вещите лица сочат също така, че
технически е напълно възможно при
твърдения механизъм на ПТП вследствие на деформации в броните /но не и
задължително само в броните/ на двата автомобила в еластичните им зони, някои
от детайлите в предната част на автомобила „Рено“ да са повлияли по такъв начин
на предния ляв фар /предаване на усилие странично на тялото на фара/, че да се
получат така нанесените му повреди, представляващи отвор – „дупка“ в средата на
същия. Технически е възможно според вещите лица щетата по предна долна решетка
на „Рено Еспейс“ да е възникнала вследствие на процесното ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са
налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към
датата на процесното ПТП – 30.08.2016г., гражданската отговорност на водача на
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х 99 90 АК, управляван от свидетеля Е.К., е
била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите". Обект на застраховане по тази
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от КЗ/. Като причина,
поради която застрахователят е отказал да изплати обезщетение на ищеца, е
посочено, че в хода на разглеждане на преписката, декларираните от ищеца
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, не съответстват на механизма за
неговото възникване и нанесените щети по автомобила на ищеца не кореспондират с
посочения от него за виновен автомобил, поради което се извършвала проверка и
при необходимост документите по щетата щели да бъдат изпратени за разследване
от компетентните органи. Данни за извършването, респ. резултат от такава
проверка не бяха представени по делото, нито доказателства за изпращане на
преписката за разследване от съответните органи. Индикация за причините,
евентуално поради които е било отказано изплащането на обезщетение на ищеца, се
съдържат в подадения от ответника отговор на исковата молба, където се излагат
съмнения относно автентичността на застрахователното събитие, основанията за
които съмнения бил от една страна фактът, че ищецът фигурирал като обичаен
водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х 99 90 АК в
застрахователната полица, а от друга – фактът, че твърдяните от ищеца
увреждания не съответствали на описания механизъм на ПТП и на интензитета на
твърдяния сблъсък. Съдът счита, че този отказ на застрахователя не намира опора
в закона, доколкото основанията за освобождаване от застрахователна отговорност
са ограничени от разпоредбата на чл.494 от КЗ. По делото обаче не се доказа
отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от основанията
по чл.494 от КЗ. Ето защо, след като гражданската отговорност на св.К. –
виновният в случая водач на МПС за причинените от него имуществени вреди на
лекия автомобил на ищеца е покрита от ответното дружество, предявеният главен
иск съдът намира за доказан в своето основание. Както вече бе посочено, не се
доказа отговорността на ответника за тези вреди да се изключва на някое от
основаниета, предвидени в кодекса. Относно размера, в който следва да се уважи
иска, съдът кредитира изцяло заключението на назначената тройна съдебна
авто-техническа експертиза, от което се установи, че стойността на увредените
части, предвидени за подмяната им с нови, определена без отчитане коефицента за
овехтяване, предвиден в Наредба № 24/2006г., както и стойността на труд, монтаж
и демонтаж, боядисване, боя, материали, възлизат на сумата от 2 350 лева.
Вещите лица са категорични, че остойностяването следва да бъде по пазарни цени,
без прилагане на коефицент за овехтяване и възлиза на сумата от 2 350
лева. Тук е мястото да се посочи, че съдебната практика е безпротиворечива и
последователна при изчисляване размера на обезщетението. При предявен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи размера на
същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като не следва да се прилага коефицент за овехтяване
на вложените части, тъй като пазарната цена е без редукцията и частите се
продават на пълната им стойност. Наред с горното, относно редукцията,
предвидена в Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4
на Приложение № 1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. следва да има
предвид, че съдът не е обвързан да приеме минималния размер на определеното по
правилата на тази методика застрахователно обезщетение, предвиждащо и коефицент
за овехтяване, защото именно при съдебно предявена претенция за заплащане на
обезщетението, то следва да бъде изчислено според действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Методиката не
може да дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и да ограничава
отговорността на застрахователя, като тя само дава указания за последния как да
изчисли размера на вредите, ако не са му били представени фактури за извършен
ремонт. По изложените съображения, главният иск следва да се уважи до размер на
сумата от 2 350 лева, като в останалата част до пълния предявен такъв от
2789.45 лева се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По предявения акцесорен иск съдът
намира следното:
В практиката на ВКС е възприет
принципът, че началният момент, от който застрахователят изпада в забава за
заплащане на обезщетение за вреди, е от датата на увреждането, а не от поканата
за плащане на застрахователно обезщетение. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането – 30.08.2016г. до датата на предявяване на иска – 12.05.2017г.
По делото обаче не се събраха достатъчно данни за нейния размер, поради което и
на основание чл.162, предл.1 от ГПК, съдът намира, че следва да го определи по
своя преценка, с помощта на общодостъпна програма. Така дължимото обезщетение
за забава върху главницата от 2 350 лева за посочения период възлиза на
сумата от 167.12 лева. До този размер акцесорният иск следва да се уважи, а за
разликата до пълния му предявен размер от 198.76 лева като неоснователен и
недоказан да се отхвърли.
Съразмерно с отхвърлените части
от исковете и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 435 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлените части от исковете, ищецът следва да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 327 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, п.к. 1172, Район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“
№ 1, да заплати на А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 2 350 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
нанесени имуществени вреди по негов лек автомобил марка „Рено Еспейс“, с рег. №
Х 38 34 КА, вследствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № Х 99 90 АК, настъпило на 30.08.2016г., около
08.00 часа, на главен път за с.Караманци, Община Минерални бани, Област
Хасково, за което е бил съставен Двустранен констативен протокол №
47068/30.08.2016г. и при ответника е била образувана преписка по Щета №
**********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
12.05.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 167.12 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 30.08.2016г. до 12.05.2017г., както и сумата от 435 лева, представляваща
разноски по делото, като главния иск за разликата до пълния му предявен размер
от 2 789.45 лева и акцесорния иск за разликата до пълния му предявен
размер от 198.76 лева, като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.П.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, п.к. 1172, Район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“ № 1, разноски по делото в размер на 327 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :