№ 12904
гр. .., 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Частно гражданско
дело № 20231110116312 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение,
депозирано от „...“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. .., за
издаване на заповед за изпълнение против физическо лице, което се твърди да е с
адрес в гр..., и против „...“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ....
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. между „...“ ЕАД и дружеството заявител,
договор за продажба на изплащане, сключен на между „...“ ЕАД и физическото
лице и договор за встъпване в дълг, сключен на 15.11.2022 г. между „...“ ЕАД и
„...“ ЕООД.
Производството настоящото дело е образувано след прекратяването на
частно гражданско дело № 2699 по описа за 2023 г. на Районен съд – ... и
изпращането на делото по подсъдност на Софийски районен съд. Решаващият
състав на Районен съд – ... е приел, че местнокомпетентен е съдът по постоянния и
настоящ адрес на длъжника – физическо лице, тъй като последният бил
потребител и следвало да се приеме, че при наличието на двама длъжници, един
от които потребител, с адреси в различни съдебни райони, то заявителят нямал
плаво на избор и следвало да подаде заявлението си пред съда, в който се намира
настоящия адрес на длъжника – потребител, при липса на такъв – по неговия
постоянен адрес.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, намира, че
1
СРС не е компетентен да се произнесе по спора. . Съображенията за това са
следните:
Видно от справката от Национална база данни „Население“ и от справката
от Търговския регистър длъжникът – физическо лице няма регистриран постоянен
и настоящ адрес в България, а седалището на длъжника – юридическо лице е в гр.
.... Обстоятелството, че в справката е вписан като постоянен адрес само гр. .., не
сочи на адресна регистрация на длъжника – потребител. Дори и да се приеме
обаче, че лицето е адресно регистрирано в гр..., то адресите на двамата длъжници
са на територията на различни съдебни райони, при което е приложима
разпоредбата на чл. 116 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба иск срещу
ответници от различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на
един от тези райони. Според съда тази норма и приложима и в заповедното
производство и когато адресите на длъжниците са в различни съдебни райони,
заявителят е този, който „избира“ пред кой съд да подаде заявлението. В случая,
изборът на заявителят е да предяви вземането си пред Районен съд – ..., на
територията на съдебния район на който е седалището на втория длъжник „...“
ЕООД. При множество подсъдности заявителят е избрал делото да се гледа в
съдебния район на единия от длъжниците, което право му дава разпоредбата на
чл. 116 ГПК, която предоставя избора на компетентния съд, на преценката на
заявителя. Касае се за процесуално право на заявителя, което той е упражнил и
избрал районен съд, който да разглежда заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно
Районен съд – ... (в този смисъл определение № 14067 от 7.07.2014 г. на СГС по в.
ч. гр. д. № 7729/2014 г. и определение № 1035 от 25.10.2022 г. на ОС - Благоевград
по в. ч. гр. д. № 849/2022 г.).
Когато заявителят е избрал да подаде заявлението си по седалището на един
от длъжниците, съгл.чл.411, ал.1, изр.1 от ГПК, вр.чл.116 от ГПК,, този въпрос не
може да се пререшава служебно от съда, независимо от това, дали останалите
длъжници имат качеството потребител. Нещо повече – настоящият състав приема,
че правилата, определящи подсъдността, са императивни и е недопустимо тяхното
тълкуване, каквото е направил РС – .... Предвид това, доколкото заявителят е
избрал да подаде заявлението по седалището на един от солидарните длъжници и
доколкото не са налице основания за прилагане на правилата на чл.411, ал.1, изр.2
от ГПК /липсва адресна регистрация на длъжника – физическо лице в гр.../, то
СРС не е компетентен да се произнесе по подаденото заявление, а
компетентността принадлежи на РС – ..., съгласно чл.116 от ГПК, което налага и
прекратяване на настоящото производство.
С оглед възникналия спор за подсъдност по смисъла на чл.122 от ГПК
2
между Софийския районен съд и Районен съд ... ще следва да бъде повдигнат спор
за подсъдност пред Софийски градски съд, който да определи компетентния съд
за произнасяне по подаденото заявление.
Така мотивиран, на основание чл.118, ал.2, вр. с чл.411, ал.1 от ГПК и
чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 16312 по описа за
2023 г. на Софийски районен съд, III ГО, 138 състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – ... и Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за решаване на спора за
подсъдност и определяне на съда, компетентен да се произнесе по заявление с вх.
№ 16543 от 02.03.2023 г. по описа на Районен съд – ..., депозирано от „...“ ЕООД
против В. А. и „...“ ЕООД – ....
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3