Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1189 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - синдиците на „К.т.б.“ АД (н) твърди, че
несъстоятелното дружество претърпяло вреди, причинени от ответниците
като нейни бивши администратори, вследствие на неизпълнение на техни законови и
договорни задължения. Ищецът излага твърдения, че при извършена проверка в
кредитното досие на „К.“ АД установил следното: Приложено било искане за
отпускане на кредит в размер на 2 500 000 евро, датирано от 28.04.2014 г.
(понеделник), подписано от представляващия дружеството-кредитоискател
изпълнителен директор - Б.Н.А., ЕГН **********. Със същата дата от представляващия
дружеството били подписани Общи условия за осъществяване на кредитни сделки,
декларация за икономически свързани лица по смисъла на ЗСК, декларация за
открити банкови сметки, задължения и тежести. На 25.04.2014 г. (по-ранна дата
от датата на искането за отпускане на кредит) Г.К.З., началник на Управление
„Кредитиране“ в банката, изготвил Доклад за искано финансиране от „К.“ АД
(Бисер А.), при следните параметри на исканото финансиране : - размер на кредита - 2 500 000 евро; -
цел на кредитната сделка - за покупка на хартия от Кондопага,
Русия; - срок на издължаване - до една година; - обезпечение: залог на вземане
по бъдещ договор с Вестникарска група и други. Върху посочения доклад, с
писмена резолюция, ответникът Ц.Р.В., дал следните указания: „Пускаме 750х евро
на мой риск спешно - в понеделник“.
Ищецът
посочва, че на 29.04.2014 г. между „К.Т.Б.“ АД, представлявана заедно от
изпълнителния директор Г.П.Х. и А.М.П., и „К.“ АД АД,
представлявано от изпълнителния директор Б.Н.А., бил сключен договор за банкова
кредитна линия, по силата на който Банката поела задължение да предостави на
Кредитополучателя кредитен лимит в размер общо до EUR 800 000 (осемстотин
хиляди евро), като средствата били предназначени за оборотни цели - доставка на
вестникарска хартия. Крайният срок за усвояване на кредита бил до 31.01.2015 г.
Крайният срок за погасяване на всички задължения по договора съгласно чл. 17
бил 20.03.2015г. Страните били договорили издължаването на главницата по
кредита да се извърши при следния погасителен план: на 20.02.2015 г. - сума в
размер на 400 000 евро и на 20.03.2015 г. - сума в размер на 400 000 евро.
За
обезпечаване на всички вземания на Банката, възникнали на основание процесния договор за кредит от 29.04.2014 г., по силата на
чл. 31 от последния, Кредитополучателят поел задължение да учреди в полза на
Банката, следните обезпечения: а) особен залог по реда на ЗОЗ на всички
настоящи и бъдещи вземания на Кредитополучателя от Банката, произтичащи от
сключени с нея договори за разплащателни, депозитни и други банкови сметки, в
това число по разплащателни сметки на Кредитополучателя в Банката; б) особен залог по реда на ЗОЗ по всички настоящи и
бъдещи вземания на кредитополучателя по всички настоящи и бъдещи договори за
доставка на вестникарска хартия; в) особен залог по реда на ЗОЗ на стоки на
склад (вестникарска хартия) - средномесечно
количество минимум 3 000 тона. За обезпечаване на вземанията на банката по
договора за кредит, между „Корпоративни Търговска Банка“ АД и „К.” АД бил
сключен договор за особен залог на вземания с дата 29.04.2014 г., с който
кредитополучателят учредил особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и
бъдещи вземания на Кредитополучателя от Банката, произтичащи от сключени с нея
договори за разплащателни, депозитни и други банкови сметки, в това число по
разплащателни сметки на Кредитополучателя в Банката, с IBAN:*** - в лева и с
IBAN:*** - в евро. Особеният залог бил вписан на 10.06.2014 г. в Централния
регистър на особените залози съгласно Потвърждение за първоначално вписване №
2014061000922. Предвидените в чл. 31, буква „б“ и буква „в“ от договора
обезпечения, не били предмет на сключения договор за особен залог.
Съгласно чл. 23, буква „н“ от Договора за банков кредит,
Кредитополучателят се задължил да насочва 100% от приходите си от дейността си
по сметките си в Банката, като ги използва за предсрочно погасяване на дълга му
по предоставения кредит преди посочените в чл. 17.2 от Договора погасителни
вноски за издължаване на главницата по кредита.
Твърди,
че Банката изпълнила задължението си да предостави на
кредитополучателя уговорения кредит, като размерът на усвоената главница
възлизала на 680 200 евро, но кредитополучателят „К.” АД не изпълнил
задължението си да учреди особен залог по реда на ЗОЗ по всички настоящи и
бъдещи договори за доставка на вестникарска хартия и особен залог по реда на
ЗОЗ на стоки на склад (вестникарска хартия) - средномесечно
количество минимум 3 000 тона.
Кредитът бил усвоен на два транша, по искане на
представляващия кредитополучателя лице, както следва: на 30.04.2014 г. сумата
от 675 500 евро – разрешил усвояването Г.З.; на 26.05.2014 г. сумата от 4 700
евро – разрешил усвояването Х.Б..
Сочи
че, последното направено (частично) плащане по Договора било от 26.01.2015 г.,
като плащането на кредита било в забава от 26.01.2015 г.
Поддържа, че Банката, представлявана от синдика на „КТБ“
АД (н.), предприела необходимите правни действия за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. По подадено заявление по реда на чл.417 ГПК
било образувано ч.гр.д. № 39285/2015 г. на CPC, I Гражданско отделение, 28
състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.07.2015 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за
изпълнение било образувано изпълнително производство против длъжника „К.” АД
при ЧСИ М.Б., № 838 на КЧСИ, с район на действие - СГС, под № 7319/2015 г.,
след което за продължаване на изпълнителните действия изпълнителното дело било
насочено към ЧСИ С. Я.№ 844 на КЧСИ, при когото било образувано под нов №
20168440400403. В рамките на изпълнителните производства от страна на ЧСИ не
било установено движимо или недвижимо имущество, както и открити банкови
сметки, по които да са налице парични наличности.
Счита, че кредитът бил нередовен. Длъжникът не извършвал
плащания за погасяване на изискуемите задължения, в резултат на което размерът
на задълженията му към 22.04.2015 г. бил, както следва: просрочена главница в
размер на 680 200 евро, за периода от 20.02.2015 г. до 22.04.2015 г.; просрочени
лихви върху редовна главница в размер на 9 940.67 евро, за периода 26.01.2015
г. до 25.03.2015 г.; просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 5
903.50 евро, за периода 25.02.2015 г. до 25.03.2015 г.; текущи лихви върху
просрочена главница в размер на 9 182.70 евро, за периода 25.03.2015 г. до
22.04.2015 г.; неустойка върху просрочена лихва в размер на 273.15 евро, за
периода 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; дължими такси по кредита в размер на 4
000 евро. Общият размер на дължимите суми съгласно Извлечение от счетоводните
книги на Банката от сметки на Кредитополучателя към 22.04.2014 г., възлизал на
709 500.20 евро. Въпреки положените от страна на синдика на „КТБ“ АД (н.)
усилия, вземането на длъжника „К.” АД било несъбрано към настоящия момент.
По отношение на ответника Ц.В., ищецът излага твърдения,
че последният имал качеството на администратор по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“
от ДР на Закона за банковата несъстоятелност, тъй като бил член на Надзорния
съвет на „К.т.б.“ АД съгласно Протокол от проведено Общо събрание на
акционерите от 30.06.2003 г. и вписване на промяната с Решение № 23/18.07.2003
г.по ф.д. № 3989/1994 г. на СГС, като бил избран за Председател на Надзорния
съвет на Банката съгласно Протокол от заседание на Надзорния съвет, проведено
на 21.07.2003 г. и вписване на обстоятелството с Решение № 24/30.07.2003 г. по
ф.д. № 3989/1994 г. на СГС.
Посочва, че ответниците Г.П.Х.
и А.М.П. имали качеството на администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от
ДР на Закона за банковата несъстоятелност, тъй като били членове на
Управителния съвет на „К.т.б.“ АД.
Поддържа, че ответниците били
длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на
дружеството и на всички акционери, съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ, като отговарят
солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството, на основание
чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Ответникът Г.П.Х. бил избран от Надзорния съвет на
Банката за член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Банката. На
основание чл. 241, ал. 6 ТЗ, същият сключил с „КТБ” АД (н.) договор за възлагане
на управлението на 15.12.2008 г. съгласно Решение на Надзорния съвет на Банката
от 08.12.2008 г., одобрено от Надзорния съвет с протокол от 08.12.2008 г.,
изменен с анекс от 16.12.2008 г. Договорът уреждал отношенията на изпълнителния
директор и Банката, във връзка с възлагането от Надзорния съвет да управлява
Банката и да я представлява пред трети лица. Договорът бил сключен за срок до 5
години, считано от датата на вписване на състава на УС в търговския регистър
при СГС, като в случай, че към датата на изтичане на договора не е взето
валидно решение за освобождаването на изпълнителния директор, действието на
договора продължавало до освобождаването му (чл. 2 от договора). Ответникът бил
отстранен от длъжност с Решение № 73 от 20.06.2014г. и Решение № 74 от
22.06.2014г. на УС на БНБ.
Аналогично, отношенията между банката и ответникът А.М.П.,
в качеството му на член на Управителния съвет и изпълнителен директор, били
уредени в договор за възлагане на управление, сключен на 18.10.2012 г., изменен
с анекс от 19.10.2012 г., като основанието, предметът и клаузите му, отнасящи
се до задълженията на изпълнителния директор, били идентични с тези, посочени
по-горе от договора за управление на Г.Х..
Изпълнителните директори, също така, били длъжни да
упражняват цялостния оперативен контрол върху текущата дейност на Банката (чл.
4.11.2. от договора от 15.12.2008 г. и чл. 4.11.2 от
договора от 18.10.2012 г.). Те решавали дали да сключат и сключвали от името на
Банката договори и сделки и определяли тяхното съдържание освен случаите,
когато сключването на договорите и други сделки се решавало от Надзорния съвет
или Управителния съвет (чл. 4.11.3. от договора от 15.12.2008 г. и чл.4.11.3.
от договора от 18.10.2012 г.). Изпълнителните директори отговаряли за вредите,
които виновно са причинили на Банката във връзка с управлението ѝ
(чл.5.1. от договорите). За процесния период Банката
се представлявала винаги заедно от всеки двама от изпълнителните директори.
Ответникът Г.К.З., имал качеството администратор по
смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност, тъй
като към момента на сключване на процесната кредитна
сделка, заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“.
Към момента на сключване на процесната кредитна
сделка, Г.К.З. заемал длъжността „Началник управление” на Управление
„Кредитиране”, считано от 01.08.2013 г., по силата на сключено Допълнително
споразумение № 272-7/26.07.2013 г. към Трудов договор № 356/07.03.2003 г.
Задълженията на ответниците
били регламентирани, както в закона, устава на банката, договорите за
управление, така и в Правилника за
кредитната дейност на „К.т.б.“ АД (приет от УС с решение от 27.12.2000 г.,
одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г., с
последни изменения и допълнения, приети с решение на УС от 14.11.2012 г., в
сила от 17.12.2012 г.), който урежда условията и реда за проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в
банката.
Решението за сключване на процесния
договор за кредит и усвояване на разрешените суми било взето при грубо
нарушение на приложимата нормативна уредба, договорите за управление,
респективно трудовия договор и уредената в Правилника за кредитната дейност на
банката процедура по отпускане на парични средства и контрол върху изпълнението
на кредитната сделка.
От кредитоискателя не били представени всички необходими
документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД,
въз основа на които се установява финансовото му състояние, предметът и целта
на кредитната сделка, извършва се анализът и оценката на обезпеченията,
оценката на кредитоспособността, определя се кредитният рейтинг, нивата на риск
и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при вземане на
решение за предоставяне на кредит. Нарушени били правилата за извършване на
анализ на дружеството, на неговото финансово-икономическо състояние и на
установяване на рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него
кредитна сделка, с оглед размера на предоставения кредит, липсвали представени
необходимите за установяване на това състояние документи и информация с оглед
обсъждането и определянето на вида и размера на обезпеченията,
за учредяването на които да се предвидят съответни договорни клаузи,
гарантиращи правата на Банката кредитор.
Искането за отпускане на кредит било направено на
28.04.2014 г., като още преди да бъде изготвено, ответникът Ц.Р.В. дал
разпореждане за предоставяне на сумата от 750 000 евро, пренебрегвайки констатациите
на доклада, изготвен от Началника на Управление „Кредитиране“, в който се
поставяли под съмнение интересите на Банката от сключване на предлаганата
сделка.
Посочва, че правомощията на Надзорния съвет и неговите
членове били регламентирани в Глава 7 от Устава на „КТБ” АД. В чл. 41, ал.1 от
Устава на „КТБ” АД, в редакция през процесния период,
било посочено, че Надзорният съвет не може да участва в управлението на
банката. Той представлява Банката само в отношенията с Управителния съвет.
Твърди се, че ответникът Ц.Р.В. еднолично взел управленско решение за сключване
на кредитната сделка и отпускане на паричните средства. В действителност, нито
вътрешно-нормативните актове на „КТБ” АД, нито банковото законодателство
съдържали разпоредби, позволяващи вземането на еднолично решение от
администратор на банката за сключване на кредитна сделка и отпускане на парични
средства въз основа на нея, поради което ищецът счита, че взетото еднолично
решение, обективирано в писмената резолюция „Пускаме
750 х. € на мой риск. Спешно в понеделник” било извършено при грубо нарушение
на законовите и подзаконови нормативни актове, като ищецът В. задължил банката
по силата на сключения договор за банков кредит, да отпусне на
кредитополучателя EUR 680 200.
Във връзка с посоченото допълва, че ответникът Ц.Р.В., за
процесния период, осъществявал правомощията на
Председател на Надзорния съвет на Банката.
Надзорният съвет взимал решенията, които са в кръга на
правомощията му, с обикновено мнозинство, с изключение на решенията по чл. 53,
ал. 1 от Устава и решенията за избор и освобождаване на членове на Управителния
съвет, които решения се приемат с мнозинство от поне трима от всички членове на
Надзорния съвет. Членове на Надзорния съвет към дата на подписване на
кредитната сделка, освен Ц.Р.В., били и А.С.М.А.А.М.Л.К.Д.,
Ф.А.М.А.-Р.и З.К.С..
В кредитното досие не се съдържали данни за направен
анализ на съотношението на размера на експозицията по кредита към собствения
капитал на Банката. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Правилника експозицията на
Банката към едно лице или икономически свързани лица се установява като сбор от
балансови активи и задбалансови позиции, съгласно
Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките. От приетото в чл. 28, ал.
3 от Правилника се установявало, че експозицията към едно лице или икономически
свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения
капитал на Банката.
Посочените обстоятелства от своя страна били от значение
с оглед определяне компетентния орган за вземането на решение за сключване на
кредитната сделка. В ал. 4 на чл. 28 било изрично указано, че решение, което
води до формиране на голяма експозиция, се взема от Управителния съвет на
Банката. Когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с
единодушие, след предварително разрешение на Надзорния съвет.
Посоченото правило било възпроизведено и в чл. 45, ал. 4
от Правилника. Когато приемането на решение води до формиране на голяма
експозиция към едно лице или към икономически свързани лица по смисъла на
Закона за кредитните институции и наредбите по неговото приложение, която
надхвърля 15 % от стойността на собствения капитал (капиталовата база) и
резервите на банката, така както са показани в последния одитиран
финансов отчет, изпълнителните директори внасяли предложение в Надзорния съвет
чрез неговия председател за даване на предварително разрешение, съгласно чл.
53,ал. 1, т. 13 от Устава на банката.
Ответникът Ц.Р.В. превишил правомощията си и при
абсолютна липса на законови и договорни предпоставки, разпоредил да бъде
предоставен процесния кредит още преди да бъде
направено искане от Кредитополучателя и бъде проучено направеното искане
съобразно разписаните кредитни процедури в Глава Трета от Правилника.
В кредитното досие липсвали приложени следните документи:
възлагане с писмена резолюция на Началника на Управление „Кредитиране“;
проучването, оценката и анализа на искането за кредит; писмено правно становище
със съответните констатации и препоръки, ведно с парафиран проект на договор;
писмено становище на кредитния специалист, съдържащо анализ на общото финансово
състояние; данните от ЦКР при БНБ; предмета и целта на кредитирането,
предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по
смисъла на Наредба № 7 на БНБ и резултатите от правния анализ; писмено
становище, съдържащо оценка, изготвена от служител на Дирекция „Кредитен риск“
с анализ нивата на риск; оценка на кредитоспособността на клиента, изготвена от
служител на Дирекция „Кредитен риск“ с попълнени формуляри за определяне на
вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг; финансови отчети
(баланси, отчети за приходи и разходи, годишни данъчни декларации и др.);
анализ на предложените обезпечения и експертна оценка на обезпечението;
документ за изчисление на формирана голяма експозиция, документ за одобрение на
формираната голяма експозиция от УС.
Ответникът Г.З. изготвил доклад, който не съдържал нито
предложение за сключване на договор за кредит с „К.“ АД, нито отказ от
сключването на такъв. Докладът бил изготвен без наличието на необходимите
документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД,
въз основа на които се установява финансовото състояние на кредитоискателя,
предмета и целта на кредитната сделка, извършва се анализа и оценката на обезпеченията, оценката на кредитоспособността, определя се
кредитният рейтинг, нивата на риск и другите обстоятелства, които следва да
бъдат взети предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит.
От съдържанието на кредитното досие, се установявало, че
не били спазени и процедурите по Глава Четвърта от Правилника, а именно да бъде
осъществен текущ контрол по сключената кредитна сделка, чиято цел съгласно чл.
57, ал. 2 от Правилника е да осигури информация относно спазване на
договорените условия, изменения в правния статут и общото финансово състояние,
изменения във физическото и правно състояние на обезпеченията,
както и на пазарната им стойност. За нуждите на този контрол следвало да бъде
изискана текуща финансова и счетоводна информация (годишни финансови отчети, отчети за тримесечие и др.).
Според ищеца договорът бил подписан при пълна липса на
необходимата информация, получена в резултат на оценка на кредитоспособността
на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска и другите обстоятелства,
необходими за вземане на такива решения. Освен това допълва, че в договора не
било предвидено задължение на кредитополучателя да учреди обезпечението като
условие за възникване на правото му да усвоява суми по кредита.
Предвид горното, кредитът бил усвоен, а вземанията на
банката останали необезпечени, в резултат на което били несъбираеми, тъй като
кредитополучателят нямал имущество, от което банката да се удовлетвори.
При подписване на процесния
договор за кредит ответниците Г.П.Х. и А.М.П. не били
положили дължимата грижа на добър търговец, като в резултат на това решение
изпълнителните директори сключили от името на „КТБ” АД сделка, която не е в
интерес на Банката.
Кредитоспособността на Кредитополучателя в нито един
момент не била била обект на проверка и оценка от
кредитните специалисти от Дирекция „Мониторинг и администриране на кредитните
сделки“, извършвана на всяко тримесечие съгласно чл. 61 от Правилника. Не се
откривали и данни за присъждане на комплексен кредитен рейтинг от страна на
служител на Дирекция „Кредитен риск“ според правилата на чл. 62, ал. 1 от
Правилника, който от своя страна, след потвърждаването или изменението му, се
предоставя на Началника на Управление „Кредитиране“.
В кредитното досие не се съдържали и данни за извършена
проверка, документирана върху разпечатка на въведените в информационната
система на Банката данни за кредитната сделка, от които да е видно че е спазена
процедурата за текущ контрол и отчитане на операциите по сключените кредитни
сделки, въпреки създадените в чл. 66, ал. 2 от Правилника ясни и
непротиворечиви правила.
Ответникът В.Б.С., в качеството му на директор на
дирекция „Кредитен риск” към Управление „Анализ и контрол на риска”, бил длъжен
да анализира или да възложи анализирането на предоставените документи и събраните
сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност и другите показатели на
кредитополучателя на служител от дирекцията, която е ръководил. Същевременно,
същият, като директор на дирекция „Кредитен риск”, следвало да проконтролира
присъждането на комплексен кредитен рейтинг (ККР) на кредитополучателя „К.” АД
и съответствието на кредитната преписка на действащата вътрешно-нормативна
уредба и действащото законодателство, които документи (Приложение 1а -
„Формуляр за определяне на вътрешен кредитен рейтинг”, Приложение 16 -
„Формуляр за определяне на комплексен кредитен рейтинг”, Приложение 1в -
„Допустими значения на оценката на показателите, от които се определя ККР на
клиента”), да послужат за вземане на управленско решение за сключване на
кредитна сделка. Ответникът не осъществил текущ контрол по сключената кредитна
сделка, както и проверка за достатъчност на обезпечението.
В настоящия случай не били извършвани адекватни действия
от страна на администраторите на банката, за осъществяване на контрол по
отношение на кредитополучателя относно спазването на договорените с Банката
условия по договора за банков кредит.
Отсъствието на изискуемите документи в кредитното досие
на кредитополучателя, описани във фактическата част, както и непълнотата на
наличните такива, неизвършването на съответните действия - отсъствието на
кредитен и финансов анализ на кредитоискателя, отсъствието на учредено по реда
на ЗОЗ обезпечение, отсъствието на доклади и протоколи по проверка на
обезпечението, представляват действия/бездействия, които били в противоречие с
правилата, действащата нормативна уредба, с вътрешно-нормативната уредба на
Банката, договори за управление и трудов договор, и е следвало да доведат до
вземане на управленско решение, от страна на ответниците,
за отказ от предоставяне на банков кредит на въпросното юридическо лице,
предвид очевидния риск от несъбиране на вземането на кредитната институция.
С решението за сключване на договора за кредит при
описаните условия ответниците били увредили Банката,
като позволили разпореждането с нейни имуществени права, изразяващи се в
предоставянето на кредит в размер на 680 200 евро, която сума била усвоена от
кредитополучателя при пълната липса на надлежно учредени валидни обезпечения,
което имало за естествена последица несъбираемостта на вземанията на банката.
Договорът за особен залог и договорът за кредит не предвиждали изискване за
поддържане на определени наличности по сметки в „КТБ” АД, които да служат за
обезпечение, или за сметките, които ще се открият. По сметките, върху които бил
учреден особен залог по реда ЗОЗ и служещи за обезпечаване на вземането на
кредитора никога не е имало парични средства достатъчни да обезпечат вземането
на „КТБ” АД по договора за банков кредит, сключен с „К.” АД.
В резултат на виновното противоправно
поведение на ответниците Банката претърпяла
имуществени вреди в размер на 680 200 евро, представляващи непогасената
главница по процесния договор. С посочената сума бил
намалял патримониума на Банката, тъй като вземанията
ѝ към „К.“ АД били необезпечени и несъбираеми с оглед липсата каквото и
да било имущество на кредитополучателя, от което да се удовлетвори „КТБ“ АД.
Претърпените от банката вреди били в пряка и непосредствена причинна връзка с
действията на ответниците, тъй като били резултат от
неизпълнението на техните законови и договорни задължения.
С оглед гореизложеното ищецът счита, че са налице
предпоставките на чл. 57, ал. 3 от ЗБН за ангажиране на имуществената
отговорност на ответниците, които в качеството им на
бивши администратори са причинили имуществени вреди на банката в процесния размер, представляващи сумата, с която е намаляло
имуществото на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, поради несъбираемостта на
вземанията по договора за кредит.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени Ц.Р.В., Г.П.Х., А.М.П., Г.К.З. и В.Б.С. да заплатят солидарно на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, сумата в размер на 680 200 евро, представляваща
обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката като членове, съответно на Надзорния и Управителния съвет, респективно
длъжностни лица с ръководни функции, при вземане на решение за сключване и
изпълнение на Договор за банков кредит от 29.04.2014 г., сключен между „К.т.б.“АД
и „К.“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде
отхвърлен предявеният главен иск, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъдат осъдени Ц.Р.В., Г.П.Х., А.М.П., Г.К.З. и В.Б.С. солидарно да
заплатят на „К.т.б.“АД - в несъстоятелност сумата от 680 200 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от Банката имуществени вреди от
неизпълнение на договорните
задължения на ответниците, в качеството им на бивши
администратори на банката като членове, съответно на Надзорния и Управителния съвет,
респективно длъжностни лица с ръководни функции, при вземане на решение за
сключване и изпълнение на Договор за банков кредит от 29.04.2014 г., сключен
между „К.т.б.“АД и „К.“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде
отхвърлен предявеният евентуален иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на
договорни задължения на ответниците при условията на
солидарност, ищецът моли бъде постановено решение, с което да бъде осъден всеки
от ответниците Ц.Р.В., Г.П.Х., А.М.П., Г.К.З. и В.Б.С.,
да заплати на „К.т.б.“АД - в несъстоятелност по 136 040 евро, представляващи
обезщетение за претърпени от Банката имуществени вреди от неизпълнение на
договорните задължения на ответниците, в качеството
им на бивши администратори на банката като членове, съответно на Надзорния и
Управителния съвет, респективно длъжностни лица с ръководни функции, при
вземане на решение за сключване и изпълнение на Договор за банков кредит от
29.04.2014 г., сключен между „К.т.б.“АД и „К.“ АД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Претендира присъждане на деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
С молба-уточнение от 24.09.2020 г. и в изпълнение
указания на съда са изложени доводи за отправяне на исковата претенция при
солидарна отговорност срещу ответниците в приложение
чл. 237 ТЗ, съобразно която членовете на управителния орган на акционерите
носят солидарна отговорност за причинени на дружеството вреди. По отношение противоправното поведение на ответниците
уточнява, че А.П. и Г.Х. в качеството си на изпълнителни директори са подписали
договора за банков кредит, както и договора за особен залог – и двата от
29.04.2014 г.; Г.З. в качеството си на началник Управление „Кредитиране“ е
изготвил доклад за исканото финансиране от „К.“АД, без наличието на изискуемите
документи, съгласно законовите изисквания и тези на банката; Ц.В. е дал
разпореждане за сключване на кредитната сделка и за предоставяне на сумата от
750 000 евро, като е взел еднолично управленско решение за това, с което
нарушил вътрешно-нормативните актове на КТБ АД и на банковото законодателство.;
Г.З. и В.С. са заемали съответните длъжности по сключените с банката трудови
договори и в качеството си на
администратори са взели съответните управленски решения според
длъжностните им характерстики, като са подписали
вътрешни банкови документи, послужили за сключването на кредитната сделка и
задължаването на банката. Солидарната отговорност извежда от смисъла в
съдържанието на клаузите в договора, правилника за кредитната дейност,
договорите за управление на изпълнителните директори и трудовите договори на
наетите лица. Сочи, че ответниците не са осъществили
контрол относно изискванията за достатъчност на обезпечението по кредита.
По делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника В.С., чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените срещу него искове по допустимост и
основателност. В тази връзка оспорва отговорността на ответниците
по главния и първия евентуален иск да е солидарна, доколкото в исковата молба
не се съдържат твърдения за настъпило увреждане в резултат на съвместни
действия на ответниците. Оспорва предявения втори
евентуален иск, като счита същия за ненадлежно индивидуализиран. Оспорва
качеството си на бивш администратор на банката по смисъла на §1, т. 2, б. „б“
ЗБН, доколкото не е бил длъжностно лице с ръководни функции. Оспорва да носи деликтна отговорност за вредите от правоотношението с
банката, като твърди, че такава може да се търси по реда и условията на Кодекса
на труда. На отделно основание оспорва да са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, като сочи, че не са и изложени конкретни
твърдения в тази насока. Оспорва да е налице осъществено от него противоправно поведение, което да е довело до имуществени вреди за банката. Моли
исковата молба да бъде върната поради недопустимост на предявените искове, а в
случай, че бъдат приети за допустими, исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По делото е постъпил писмен
отговор на исковата молба и от ответниците Г.Х., А.П.
и Г.З., в която оспорват предявените срещу тях искове по основателност. В
тази връзка излагат съображения за приложимост на разпоредбите на Кодекса на
труда за ангажиране отговорността на ответника З.. Оспорва се твърдяното
нарушение да касае възложените му по трудовия договор задължения. Освен това,
отговорността му не може да бъде ангажирана и по повод неизпълнение на
служебните му задължения, като се излагат твърдения, че същият е бил в отпуск
от 08.07.2014г., а от 14.08.2014г. до
14.01.2015г. е бил в дългосрочен отпуск по болест, след което същият е бил
отстранен от работа. Оспорва да е налице противоправност
в поведението им, като твърдят, че до момента на освобождаването на ответниците от длъжност с решение на УС на БНБ при
поставяне на КТБ АД под специален надзор – 20.06.2014г. кредитът е обслужван
редовно, като е в просрочие от 26.01.2015г. Оспорва
да е налице изискване към момента на сключване на договора за кредит да са
учредени обезпеченията за изпълнението му. Оспорват
да е настъпила вреда за ищеца поради неизпълнение на кредита, както и да е
налице причинно-следствена връзка между поведението на ответниците
при изпълнение на задълженията им по сключването на договора и вредите, които
се твърди да са били причинени, като са изложени подробно съображения в тази
насока.
По делото са депозирани и допълнителна искова по исковете
срещу всеки от ответниците и писмени отговори по тях
по реда на чл. 372 ГПК и съответно на чл. 373 ГПК, в които се допълва
изложеното от тях в първоначално депозираните такива.
Предявени са
главни осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. с чл. 45 ЗЗД, както и заявени при условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 82 ЗЗД.
Съдът, като
разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното :
По делото са представени Договор за управление от
15.12.2008г., сключен между „КТБ“АД и Г.П.Х. – в качеството на изпълнителен
директор на Банката, както и Договор за управление от 18.10.2012г., сключен
между „КТБ“АД и А.М.П. – в качеството му на изпълнителен директор на Банката, с
предмет и по двата договора – възлагане на управлението на търговското
дружество на основание чл. 241, ал. 6 ТЗ. Видно от съдържанието на всеки от
посочените договори, изпълнителният директор се задължава при изпълнение на
функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на
банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като
използва всички възможности за усъвършенстване дейността на банката, с оглед
повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния
престиж. Изпълнителният директор, като член на Управителния съвет, управлява
заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист,
търговски пълномощник и др.) Банката, като: упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да сключи и сключва от
името на Банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в
случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния
съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от
тях; управлява имуществото на Банката, като съгласно закона, решенията на
Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния
съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху
операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.
По делото е представен Трудов договор № 356/07.03.2003г.,
сключен между „КТБ“АД и Г.К.З. – наричан в договора служител и по силата на
който същият заема длъжността „Главен експерт“ в Централно управление,
Управление „Кредитиране“. С Допълнително споразумение № 272-7/26.07.2013г. е
договорена промяна в длъжността на служителя, която от „директор“ е променена
на „началник управление“ при същото място на работа. Видно от приложената
длъжностна характеристика, същият е длъжен да организира и контролира
практическото осъществяване на кредитния процес в банката в съответствие с
действащите законови, подзаконови и вътрешно-нормативни актове. Също така,
съгласно посочения документ, началникът на Управление „Кредитиране” е длъжен да
организира и контролира процеса по проучване, отчет и мониторинг на кредитните
сделки, да организира и контролира процеса по отношение на администриране на
кредитните сделки и провеждания мониторинг на кредитните сделки, да внася пред
Управителния съвет и изпълнителните директори мотивирани становища за
разрешаване, респ. за отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка
на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска,
да организира и контролира реализирането на плановите и извънредни контролни
прегледи на кредитните портфейли и кредитни досиета в управлението и
подразделенията, да идентифицира проблемните кредити и др.
Видно от представения по делото Трудов договор №
ТД-94/27.03.2009г., сключен между „КТБ“АД и В.Б.С. – в качеството на служител,
на последния е възложена длъжността „Експерт операционен риск“ в Управление „Анализ
и контрол на риска“. С Допълнително споразумение от 31.01.2013г. е договорена
промяна в местоработата, която от Дирекция „Анализ на риска“ е променена на
Дирекция „Кредитен риск“, като длъжността „Главен експерт“ е променена на
длъжността „Директор“. Приложена е и длъжностна характеристика, от която е
видно възложеното в задължение на служителя да анализира финансовото състояние
и кредитоспособността на кредитоискателите на Банката, както и да анализира обезпеченията по предлаганите кредитни сделки, като
присъжда комплексен кредитен рейтинг на кредитоискателите; анализира нивата на
риск в контекста на вече поетите от Банката рискове; извършва анализ и внася
пред Управителния съвет и изпълнителните директори мотивирани становища за
разрешаване, респ. отказване на дадена кредитна сделка.
Приложен е Правилник за кредитната дейност от 2012 г. на
„КТБ“АД, в който в отделни главни се съдържа регламентация относно заложените
принципи и предмет на кредитната дейност, кредитния риск, кредитните процедури
– в това число проучване на исканията и сключването на кредитните сделки, реда
за усвояване и издължаване по кредита, както и осъществяване на контрола по
предоставените кредите – в това число текуща оценка на рисковите експозиции,
текущо отчитане на операциите по кредитните сделки и събиране на вземанията на
Банката. Съгласно чл. 15 от Правилника, в зависимост от степента на кредитния
риск, при сключване на кредитни сделки банката спазва принципа на достатъчност
и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Раздел I и
II от Глава Трета от Правилника уреждат процедурата за проучване на искания за
кредит и сключване на кредитни сделки, както и редът за усвояване и издължаване
на кредита. За сключване на кредитна сделка клиентът следва да подаде искане за
кредит, като представи изискуемите по чл. 32, ал. 1 и 3 от Правилника
документи. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника, банката следва да изиска от
кредитополучателя документи, идентифициращи правния му статут, вида на кредита
и предлаганото обезпечение, съгласно Примерен списък (Приложение № 7).
Документи от списъка могат да отпаднат или да бъдат изискани документи,
невключени в него, в зависимост от условията по конкретната сделка по
предложение на кредитния специалист. Управителят на Финансовия център,
респективно Началникът на Управление “Кредитиране“ за Централното управление,
възлага проучването, оценката и анализа на искането за кредит на кредитен
специалист (чл. 34 от Правилника). Съобразно чл. 35, ал. 1 от Правилника, за
всяка кредитна сделка юрисконсултът извършва правен анализ, като документира
констатациите и препоръките в писмено правно становище, в съответствие с чл.
25, т. 2 от Правилника (правният анализ се извършва по реда на Методика,
съгласно Приложение 2), което предоставя на кредитния специалист. Когато
анализът е извършен от юрист, който е служител на банката, той удостоверява
извършването на правния анализ и законосъобразността на проекта за договор чрез
полагане на подписа си върху него (чл. 35, ал. 2 от Правилника). Изготвеното
правно становище, както и парафирания от юриста проект на договор се
предоставял на Началника на Управление „Кредитиране” и на Началника на Управление
„Анализ и контрол на риска”, съгласно чл. 35, ал. 3 от Правилника. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от Правилника урежда задълженията на кредитния специалист,
който следва да анализира предоставените документи и събраните сведения относно
общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния
кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона
за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния
анализ. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника, за резултатите от анализа по ал.
1, кредитният специалист изготвя писмен доклад. Следващият етап от проучването
на искането за кредит включва анализ от служител на Дирекция "Кредитен
риск", който съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника, анализира
предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост според данните от
Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането,
предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по
смисъла на Закона за кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и
резултатите от правния анализ. Служителят оценява влиянието на предлаганата
сделка, като анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от Банката
рискове. Служителят анализира предлаганата сделка и оценява влиянието ѝ
върху спазването на изискванията на Наредба № 8 на БНБ, други нормативни
ограничения и приетите вътрешни лимити. В случай, че клиентът е подал искане за
отпускане на кредит в чуждестранна валута (Приложение № 3) по чл. 32, ал. 1, т.
1, служител на Дирекция "Кредитен риск" извършва оценка на
възможността на кредитополучателя за управление на валутния риск, включително
наличие на обстоятелства, позволяващи естествено хеджиране
или достъп до хеджиращи инструменти, както и
финансово хеджиране. За резултатите от анализа по ал.
3, служителят изготвя писмено становище, съобразно правилото на чл. 36, ал. 4
от Правилника. Служител на Дирекция „Кредитен риск“ извършва оценка на
кредитоспособността на клиента, съгласно Методиката, посочена в чл. 21, ал. 1
от Правилника, като попълва формулярите за определяне на вътрешния кредитен
рейтинг и комплексния кредитен рейтинг (чл. 36, ал. 5 от Правилника). Тези
формуляри (Приложение № 1а и Приложение № 16), съгласно чл. 36, ал. 6 от
Правилника, се предоставят от Директора на Дирекция „Кредитен риск” на
Началника на Управление „Кредитиране”. Съгласно чл. 37 от Правилника, общото
финансово състояние на кредитоискателя се установявало въз основа на
представените от него финансово-счетоводни документи и справки (баланси, отчети
за приходи и разходи, отчети за паричните потоци, годишни данъчни декларации и
др.). Установяването на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна
сделка, съгласно чл. 38 от Правилника, се извършвало въз основа на
предоставените от него сведения, както и на предоставените документи:
предварителни оферти или договори; сключени (действащи) договори; схема на
финансиране, в т.ч. собствено участие и привлечени средства; източници за
погасяване на задълженията по кредитната сделка, свързани с дейността на
клиента; икономическа обосновка или приложен бизнес - план и прогнозни парични
потоци. Необходимите за анализа на предложените обезпечения документи, които
следва да бъдат изискани от кредитоискателя, били посочени в разпоредбата на
чл. 39, ал. 1 от Правилника - документи за собственост; експертна оценка от
независим оценител, съгласно Закона за независимите оценители; застрахователни
полици и други документи по преценка на Банката. Съгласно чл. 39, ал. 2 и 3 от
Правилника, изборът и оценката на обезпеченията се
извършва в съответствие с Методиката за оценка на обезпеченията
(Приложение № 9), а определянето на нетната реализуема стойност на приемливите
обезпечения и гаранции при установяване на специфичните провизии за кредитен
риск съгласно Наредба № 9 на БНБ се извършва по Методиката за формиране на
нетна реализуема стойност на приемливите обезпечения и гаранции (Приложение
9а). След приключване на процедурите по проучването на искането за кредит,
съответният кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния
анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране” и Дирекция „Кредитен
риск” на ресорния Изпълнителен Директор, на основание чл. 43 от Правилника. Съгласно
чл. 45 от Правилника, проекто - договорите по
кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на Управление
Кредитиране”, се предават на представляващите Банката лица за вземане на
решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори, а
когато вземането на решение е в компетенциите на Управителния съвет,
изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез Председателя
на УС. Препис-извлечение от протокола на УС с взетото решение по искането се
предоставя на Управление „Кредитиране“ за предприемане на съответните действия.
Когато приемането на решение води до формиране на голяма експозиция към едно
лице или към икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните
институции и наредбите за неговото приложение, която надхвърля 15% от
стойността на собствения капитал и резервите на банката, съобразно последния одитиран финансов отчет, изпълнителните директори внасят
предложение в Надзорния съвет чрез неговия председател за даване на
предварително разрешение, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 13 от Устава на банката.
След получаване на разрешение от Надзорния съвет, предложението се разглежда от
Управителния съвет, като на Управление „Кредитиране се предоставят преписи -
извлечения от протоколите на НС и УС. След сключването на договора разрешеният
кредит се предоставя въз основа на изрично искане на клиента за усвояване на
съответната сума, придружено с документи, доказващи целевото ѝ
използване, като съответният кредитен специалист преглежда искането и
документите и в случай че са спазени условията на договора, парафира искането
за изпълнение, на основание чл. 51 от Правилника.
Приложена е Методика за определяне на кредитния риск на
„КТБ“АД от 2011 г., в която са уредени 4 степени на кредитния риск, критериите
за определянето му и начинът на формиране на оценката.
Приложена е Методика за извършване на правен анализ на „КТБ“АД
от 2011 г., в която се уреждат изискванията и обхвата на анализа при взимане на
решение по искането за кредитна сделка, както и изискванията за подготовка и
сключване на договорите за предоставяне и обезпечаване на кредити.
Приложена е Методика за оценка на обезпеченията
на „КТБ“АД от 2012 г., в която се уреждат правните и оперативни изисквания за
обезпечаване вземанията на банката и видовете обезпечения, които се приемат от
банката, както и Методика за формиране на нетна реализуема стойност на приемливите
обезпечения и гаранции на „КТБ“АД от 2011 г.
Видно от представения по делото Договор за банкова
кредитна линия от 29.04.2014 г., същият е бил сключен между „К.Т.Б.“ АД,
представлявана заедно от изпълнителния директор Г.П.Х. и А.М.П., и „К.“ АД – в
качеството на кредитополучател, и по силата на който Банката поела задължение
да предостави на Кредитополучателя кредитен лимит в размер общо до EUR 800 000
(осемстотин хиляди евро), като средствата били предназначени за оборотни цели -
доставка на вестникарска хартия. Крайният срок за усвояване на кредита бил до
31.01.2015 г. В чл. 3.1 от договора било предвидено, че Кредитополучателят може
да усвоява средства по кредита изцяло или на части срещу представяне на
платежни нареждания и придружаващите ги документи (фактури/проформа-фактури,
договори и др., удостоверяващи целевото ползване на кредита и удостоверяващи
спазването на особените изисквания на закона за съответния вид банкова
операция, която Кредитополучателят желае да осъществи с усвоената сума).
Съгласно чл. 10 от договора, за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на
Банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на
8%, която се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
Кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец.
При нарушаване на срока за вноска по главницата или при предсрочна изискуемост
на кредита банката начислявала върху просрочената (дължима) главница и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно, като Кредитополучателят се
задължил да заплаща на банката неустойка в размер на 10% върху начислената, но
неплатена в срок лихва по кредита. Крайният срок за погасяване на всички задължения
по договора съгласно чл. 17 бил 20.03.2015г. Страните били договорили
издължаването на главницата по кредита да се извърши при следния погасителен
план: на 20.02.2015 г. - сума в размер на 400 000 евро и на 20.03.2015 г. -
сума в размер на 400 000 евро.
По делото е представен Договор за особен залог на
вземания от 29.04.2014г., сключен между „КТБ“АД и „К.“АД – качеството му на залогополучател, с предмет – обезпечаване на вземането на
„КТБ“АД в общ размер от 800 000 евро главница, заедно с договорените лихви
и надбавки, неустойки, такси, комисионни и други разноски по Договор за банков
кредит от 29.04.2014г. чрез учредяването на „особен залог“ по реда на ЗОЗ върху
всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя от
банката, произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката.
Приложено е и Потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози за извършеното такова към 10.06.2014г., издадено в полза на „К.“АД.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. Бойчев се установява, че същият е
подписал договора за кредит, като към тази дата е изпълнявал длъжността главен
експерт кредитиране към Кредитен отдел в банката, като в това качество е
изготвил договора. След парафирането му от негова страна чрез полагането на
подпис е следвало полагането на подпис от представител на банката и на клиента.
В показанията си сочи, че преди сключването на сделката са били водени
предварителни преговори с кредитополучателя, в които свидетелят е участвал, като
участвал е и неговият пряк началник – ответника З..
От показанията на св. Събев се установява, че през 2014г.
работел като юрисконсулт в Управление „Правно“ при банката, като в задълженията
му се включвали и такива относно подпомагане на кредитната дейност. Парафите се
полагали преди подписите на изпълнителните директори и значението им е, че е
извършен анализ на кредитната сделка. В показанията се сочи, че учредяването на
обезпечението по кредита било в последващ момент,
след сключването на договора.
В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ответникът З. е
заявил, че за да се усвоят средства по договор за кредит, е необходимо
подписването на такъв и съответните документи, доказващи целевото му
използване, като на едно от исканията за усвояване е положен подпис от него.
Сочи, че не може да отговори кой е поставил резолюцията върху доклада, като по процесния договор е работил друг колега от Управление
„Кредитиране“ – разпитания свидетел Бойчев. Сочи, че процедурата започва с
преговори преди подписването на договор до постигането на споразумение между
банката и кредитополучателя. Заявява, че няма спомен да е получавал
разпореждане относно договора от ответника Ц.В..
По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като пълно и компетентно в отговор
по поставените задачи и от което се установява, че към датата на учредяване на
обезпечението – особен залог по реда на ЗОЗ – 29.04.2014г. общият размер на
наличностите по банковите сметки на „К.“АД в КТБ АД възлиза на 339.42 лв., като
в този смисъл дружеството кредитополучател не разполага с парични средства по
същите за обезпечаване на процесния кредит. От
публикувания в търговския регистър при АВ годишен финансов отчет /ГФО/ за 2014г.
по партидата на К. АД се установява, че през предходната 2013г. дружеството не
е извършвало дейност и не е реализирало печалба. Единственото движение на
паричния поток е вноска за записан капитал на новоучреденото дружество в размер
на 13 000 лв., като останалата част от 37 000 лв. е невнесен капитал.
Отчетени са входящи парични потоци от 1 330 000 лв. – постъпления по
дългосрочни банкови заеми; 55 000 лв. – постъпления по краткосрочни
банкови заеми и 572 000 лв. – постъпления, свързани с търговски
контрагенти. Усвояването по кредита от К. АД е било извършено на 30.04.2014г.
на сумата от 675 500 евро и на 26.05.2014г. на сумата от 4 700 евро.
От предоставено банково извлечение се установява извършено платежно нареждане
на 30.04.2014г. на сумата от 675 000 евро с основание на плащането Invoice N 1-K DD 09.04.2014 г. Contract 100/30709380/14-008 DD 05.03.2014 г. Съобразно данните в счетоводството на
банката, от датата на сключване на договора за кредит е извършена класификация
на експозицията в група „Редовни“, като заделените провизии са съответстващи на
групата, като е приложен процентът за обезценка на
редовни експозиции. Изготвен е алтернативен вариант на заключението за
пазарната стойност на обезпеченията при хипотезата,
че не са налице настоящи и бъдещи вземания по договори за вестникарска хартия,
която е определена на 0 лв. към датата на учредяване на обезпечението и към
момента на изготвяне на заключението. Такава е стойността при хипотезата, че не
са налице стоки на склад /вестникарска хартия/ - средномесечно
количество минимум 3000 тона.
По делото е изслушана и тройна ССЕ, с оглед оспорване от
ищеца на част от първоначалната такава. От заключението по експертизата се
установява, че първото просрочие по кредита е от
26.01.2015г., като страните са се договорили издължаването на главницата да
бъде на два транша при плащания на сумата от по 400 000 евро – на
20.02.2015 г. и на 20.03.2015 г. Общият
размер на усвоената по кредита сума е 680 200 евро, като общият размер на
задължението за просрочена главница и лихви по кредита възлиза на
705 226.87 евро, за което КТБ АД се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Според експертизата, за анализирания период дружеството не е разполагало с
финансов ресурс, различен от кредита.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За производството по несъстоятелност на банка
регистрирана на територията на страната са предвидени специални норми в Закона
за банковата несъстоятелност /ЗБН/. В нормата на чл. 57 ЗБН е предвидено
задължението на синдика да извърши необходимите действия по събиране на
вземанията на банката, като целта е да бъдат включени в масата на
несъстоятелността, подлежаща на осребряване, за постигане удовлетворяване на кредиторите
и в какъвто смисъл е насочено производството. Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН,
синдикът дължи проверка и относно причинени вреди на банката от нейни бивши
администратори, като в случай че установи данни за такива, следва да предяви
иск пред съда по несъстоятелността за обезщетение за причинените имуществени
вреди. Исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
именно на това основание, като за преценка на тяхната основателност на
изследване подлежат елементите от сложния фактически състав, а именно – открито
производство по несъстоятелност по отношение на банката; качеството на ответниците на бивши администратори към момента на
увреждащото действие, каквото се твърди да е сключването на договора за банков
кредит, както и сключването му без да е била спазена процедура по анализ и
одобрение на кредитирането /противоправност/; размера
на вредите, равняващ се на претендирания такъв и на
остатъка непогасено вземане на банката по договора, наличието на
причинно-следствена връзка между деянието на администраторите и вредите, които
се твърди да са били причинени.
От представените по делото писмени доказателства в
тяхната съвкупност се установи валидно сключен договор за кредит между банката
– ищец – в качеството й на кредитодател и „К.“АД – в
качеството му на кредитополучател и по силата на който банката се е задължила
да отпусне сумата от 800 0000 евро с предназначение на средствата да служат за
оборотни цели – доставка на вестникарска хартия. Договорът е бил сключен на 29.04.2014г.,
като от заключението по ССЕ се установи усвояването на сумата в пълния размер
по кредита при плащания, съответно на 30.04.2014г. на сумата от 675 500
евро и на 26.05.2014г. на сумата от 4 700 евро. Установи се, че първото просрочие по кредита е от 26.01.2015г., като между страните
е било постигната договорка издължаването на главницата да бъде на два транша
при плащания на сумата от по 400 000 евро – на 20.02.2015 г. и на 20.03.2015 г. По делото е безспорно
неиздължаването по кредита от страна на кредитополучателя, като непогасени са
останали задълженията му за главницата в размер на 680 200 евро,
просрочени лихви върху редовна главница от 9 940.67 евро и просрочени
лихви върху просрочена главница в размер на 5 903.50 евро, начислени за
периода на забава до 25.03.2015г., както и текущи лихви върху просрочена
главница в размер на сумата от 9 182.70 евро, начислени от 25.03.2015г. до
22.04.2015 г. Непогасяването на задълженията в срока за това и размера на
дължимите в полза на банката суми се установяват и заключението по изслушаната
ССЕ.
Видно
от представения по делото Договор за банков кредит от 29.04.2014г., същият е
бил сключен между КТБ АД – в качеството му на кредитодател
чрез представляващите го Г.Х. и А.П. – в качеството им на изпълнителни
директори на дружеството, с право да го представляват заедно. По делото се
установи предоставените им правомощия в този смисъл и въз основа на сключените
договори за управление от всеки от тях с КТБ АД, правоотношенията по които са
възникнали преди датата на подписване на процесния
договор за кредит. Съобразно предмета на договорите, всеки от тях се е задължил
да осъществява действия по управление и упражняване на представителна власт
пред трети лица от името на банката и съобразно действащото законодателство и
решенията на Управителния съвет на банката. В чл. 4 от договора за управление,
сключен с всеки от ответниците, е предвидено
задължението им да изпълняват функциите си с грижата на добър банкер, като
работи за усъвършенстване дейността на банката и повишаване на нейните
финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. В чл. 2 от
договора за управление, сключен от всеки от ответниците,
е предвидено, че същият се сключва за срок от 5 години, считано от датата на
вписването му в търговския регистър, като в случай, че към датата на изтичане
на срока не е взето решение за освобождаването му, действието на договора се
продължава до освобождаването му.
С
оглед така установените факти относно заеманата от ответниците
Г.Х. и А.П. длъжност при дружеството ищец, съдът приема за установено и
качеството им на бивши администратори, дефиниция за което се съдържа в нормата
на §1, т. 2 ДР ЗБН, според текста на която такива са членовете на надзорен или
управителен съвет /съвет на директорите/ на банката,
длъжностните лица с ръководни функции в банката, както и всяко друго лице,
което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка
на банката. Именно в качеството им на такива са насочени срещу тях осъдителните
искове – предмет на разглеждане в настоящото производството, като ищецът е
изложил твърдения, че при изпълнение на задълженията си по възложените им
управителни функции, не са действали с грижата на добрия банкер и при полагане
на усилия за положителните финансови резултати на банката. Аналогични са и мотивите относно качеството на
администратор съобразно приложимата законова разпоредба на ответника Ц.В., с
оглед заеманата от него длъжност на член на Надзорния съвет на „К.т.б.“ АД
съгласно Протокол от проведено Общо събрание на акционерите от 30.06.2003 г.,
което обстоятелство е установимо и от справка в по
партидата на дружеството в търговския регистър при АВ.
По
делото е безспорна активната материалноправна
легитимация на ищеца, с оглед обявяването му в несъстоятелност и извършваната
от него кредитна дейност като банка. Неоснователни намира изложените в тази
насока възражения на ответниците, че същият не се
явява кредитор на вземането по процесния договор за
кредит, с оглед прехвърлянето му на трето лице, като на първо място съдебният
състав приема фактите по така изложените твърдения за недоказани, като на
следващо място счита, че не засягат активната легитимация на банката, както и
възникването на вредите за същата. Дори да бъде установено прехвърляне на
вземането, това правно действие е свързано с последващи
предприети такива от банката за подобряване на финансовото й състояние, като не
заличава последиците възникнали в резултат на действията на администраторите,
довели до неговото утежняване.
С
оглед възприетата процедура в представения по делото Правилник за кредитната
дейност /ПКД/ от 2012 г. и действащ към момента на сключване на процесния договор за банков кредит от 29.04.2014 г., в
компетентността на членовете на Управителния съвет на банката е да вземат
решение за сключване на договор за кредит по отправено искане за това и след
проучване на извършения анализ от специалистите в съответните звена – правен
анализ съгласно чл. 35 ПКД; анализ от кредитния специалист – чл. 36 ПКД за
финансовото състояние на кредитоискателя, предлаганото обезпечение; становище
от служител в отдел „Кредитен риск“ при искане за отпускане на кредит във
чуждестранна валута. В чл. 18 от Правилника е дадена дефиниция на кредитен риск,
а именно – вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление в
стойността на активите й в резултат на неизпълнение от страна на
кредитополучателите.
В
чл. 32, ал. 1 ПКД са посочени документите, които се предоставят на клиента за
сключване на кредитната сделка с банката, като видно от приложените по делото
като част от преписката към договора за кредит, кредитополучателят е подписал
искане за отпускане на кредит в размер на сумата от 2 500 000 евро,
декларация за връчването му и запознаване с Общите условия на КТБ АД за
осъществяване на кредитните сделки – в приложение чл. 33, ал. 1 ПКД, декларация
за икономическа свързаност с лица по смисъла на ЗКИ, декларация за открити
банкови сметки. Допуска се банката да изиска и други допълнителни документи,
идентифициращи правния му статут, вида на кредита и предлаганото обезпечение,
като конкретните документи са съобразно условията по кредитната сделка.
В
представения по делото Доклад за исканото финансиране, подписан от ответника З.,
в качеството му на началник Управление „Кредитиране“, не
се установява категорично изразено от него положително становище за сключването
на договора, като единствено са направени констатации относно данните за целевото
отпускане на средствата и по изпълнението на какъв договор, сключен от
кредитополучателя, се иска да бъдат насочени – основните параметри и страните
по него. Не се съдържа конкретно становище относно искането за отпускането на
кредит. Положителното становище от началника на Управление „Кредитиране“ е било
дадено с положения от него подпис върху договора. От показанията на св. Бойчев
– служител в отдела, се установи обичайната практика да воденето на
предварителни преговори при постъпило искане за кредит, при които се договаряли
параметрите по кредита при изгодни и за двете страни условия, какъвто бил и
настоящият случай.
Безспорно
е подписването на договора за кредит и от другите двама ответници
– Г.Х. и А.П., както и че при това са действали в качеството си на изпълнителни
директори и представляващи банката.
Недоказани
в производството, обаче, останаха фактите в твърденията на ищеца, че
отпускането на кредита е било въз основа на еднолично взето решение за това от
ответника Ц.В. – в качеството му на председател на Надзорния съвет на банката. Не
се доказа, че поставената върху Доклада на Управление „Кредитиране“ резолюция
изхожда именно от ответника В. и обективира
волеизявление на същия. Освен това, при формиране на голяма експозиция спрямо
едно лице по искане за кредит и надхвърляща 15% от стойността на собствения
капитал на банката, в задължение на изпълнителните директори е поставено
внасянето на предложение до Надзорния съвет чрез председателя му за даване на
предварително разрешение, след което предложението се внася за разглеждане и
взимане на решение от Управителния съвет, която процедура е предвидена в чл.
45, ал. 4 и ал. 3 ПКД и е съответна на правилата в Устава на банката. В този
смисъл, настоящият съдебен състав приема, че не е налице уредена в ПКД
възможност за взимане на еднолично решение от председателя на Надзорния съвет,
което да подлежи на изпълнение от Управление „Кредитиране“. При това положение,
дори да бъде установено еднолично разпореждане от ответника В. за отпускането
на кредита, същото не е обвързващо с правната си стойност и пораждащо
задължение за съответното звено за предприемане на последващи
действия по сключването на договора за кредит. Не се твърди, а и не се и
установява такава процедура изобщо да е била проведена, както и да са били налице
предпоставките за това.
От
приложените доказателства по делото не се установи като част от кредитното
досие на К. АД да се съдържа финансов анализ и оценка на риска, които са част
от подлежащите на преценка документи при взимането на решение за отпускането на
кредита и част от процедурата за това. В този смисъл, не се установи ответникът
В.С., в
качеството му на директор на
дирекция „Кредитен риск” към Управление
„Анализ и контрол на риска”, да е изпълнил задължението си за извършване на анализ на предоставените документи
и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност или респ. да е възложил това на служител от съответното
звено. Така извършеният анализ в кредитното досие е необходима част от
преписката, която заедно с правния анализ и доклада на Управление „Кредитиране“
следва да бъдат предадени за последващи действия при
взимането на решение по искането за кредит на изпълнителния директор. Освен
това, не се установи на ответника С. в изпълнение на служебните му задължения
да му е било възложено извършването на анализ и които същият да не е изпълнил,
с което да е допринесъл за увреждането на банката в качеството на негов
работодател.
С оглед възприетата процедура в представения по делото
Правилник за кредитната дейност /ПКД/ от 2012 г. и действащ към момента на
сключване на процесния договор за банков кредит от 29.04.2014
г., в компетентността на членовете на Управителния съвет на банката е да вземат
решение за сключване на договор за кредит по отправено искане за това и след
проучване на извършения анализ от специалистите в съответните звена.
Налице е спор относно отговорността на ответниците за неизпълнението по договора за кредит,
доколкото към момента на спиране на плащания по него, същите са били отстранени
от длъжност.
Действително от представеното по делото Решение №
73/20.06.2014г. на УС на БНБ се установи поставянето на КТБ АД под специален
надзор, както и постановена забрана за
извършването от КТБ на всички банкови дейности, включително и погасяването на
задължения по отпуснати кредити, която забрана е била отменена с Решение №
104/15.08.2014г. на УС на БНБ. С
решенията на УС на БНБ са назначени квестори, като са отнети функциите на
управляващите банката изпълнителни директори, имащи качеството на бивши
администратори и ответници по предявените искове.
В този смисъл, съдът приема, че към момента на
сключването на договора за кредит, ответниците са
били надлежно оправомощени за това, поради което
носят отговорността за извършените от тях действия. По делото е безспорно, а и
от изслушаната ССЕ се установи, че до момента на отстраняването им от длъжност
кредитът е бил редовно обслужван, като преустановяване плащанията по него са от
26.01.2015 г. Рискът от неплащането по кредита, обаче, следва да бъде преценен
към момента на сключването му при проучване имущественото състояние на
кредитополучателя и потенциала за плащане, както и при предприемане на
адекватни действия по обезпечаването на дълга с имущество съответно на неговата
стойност. Изпадането на дружеството кредитополучател в невъзможност да плати в
един последващ момент, не следва да бъде възлагано в
отговорност при неизпълнение на мандатното им правоотношение, още повече, че не
се установява същите да дължат осъществяване на мониторинг в хода на
изпълнението на договора за кредит от страна на кредитополучателя и в който
смисъл е свързана функцията им да оценят кредитния риск. С оглед характера на
договора за кредит, по силата на който банката се задължава да предостави
парична сума в определен размер срещу заплащане на възнаграждение в размер на
предварително уговорена договорна лихва,
налице е риск от погасяване на дължимите по кредита още към самото му
сключване, който е обвързан с волята на кредитополучателя да изпълни.
Имущественото състояние на кредитоискателя може да бъде променено и да е
различно към момента на сключването на договора за банков кредит, както и в
периода на действието му, с оглед установения срок за отпускане на заемната
сума и съответно за погасяването на дълга. За изследване на имуществото
състояние на дружеството кредитополучател К. АД към момента на сключване на
договора за кредит е изслушана ССЕ, за изготвяне на заключението по която е
ползван обявения в търговския регистър ГФО за 2014 г., от който е установено
наличието на входящи парични потоци, освен от банковите заеми, така и от постъпления,
свързани с търговски контрагенти в размер на 572 000 лв., като са налице и
текущи материални активи и вземания, от които 689 000 лв. стоки. От
изготвена от банката справка е установено, че не са налице други отпуснати в
полза на търговското дружество банкови кредити и в този смисъл допълнителна
задлъжнялост при увеличаване на пасива. В този смисъл е била отразена в
счетоводството на банката и експозиция на кредита в група „Редовни“, при което
заделените провизии са съответстващи на групата при приложен процент за обезценка. При това положение и доколкото към момента на
извършване на преценката за кредитния риск и рентабилност на договора за кредит
не се установява да са налице предпоставки, водещи до извод за лошото финансово
състояние на кредитополучателя, не може да бъде направен категоричен извод за
неизпълнение на задълженията на ответниците в
качеството им на членове на Управителния съвет на банката, произтичащи от
общите правила на чл. 237 ТЗ, а именно да действат с грижата на добрия търговец и в интерес на
дружеството, включително и при сключването от негово име на сделки.
Неоснователни се явяват доводите на ищеца за ангажиране
отговорността на ответниците, поради неучредяване в
изпълнение на чл. 31 от договора за кредит, посочените в б. б) особен залог по
реда на ЗОЗ по всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по всички
настоящи и бъдещи договори за доставка на вестникарска хартия и б. в) особен
залог по реда на ЗОЗ на стоки на склад (вестникарска хартия) - средномесечно количество минимум 3 000 тона. В този смисъл,
обезпечаването на вземането по кредита е поставено в задължение на
кредитополучателя, като липсата на учредено такова по надлежния ред е обвързано
с отговорността му във връзка с изпълнение на договора за кредит, като е
невъзможно да бъде преценено и предвидено от изпълнителните директори към
момента на сключването му.
По делото безспорно се установи сключването на договор за
особен залог на вземания с дата 29.04.2014 г., с който кредитополучателят
учредил особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания от
Банката, който бил вписан на 10.06.2014 г. в Централния регистър на особените
залози, съгласно Потвърждение за първоначално вписване № 2014061000922.
Предвид гореизложеното, съдебният състав приема, че не се
установи да е налице причинно-следствена връзка между действията на ответниците в качеството им лица, заемащи ръководни функции
в банката и членове на управителния й орган, и настъпилите за същата
имуществени вреди. Не се установява и противоправност
в действията им, сочещи на неизпълнение на вменените им от закона, договорите
за управление, респ. трудовите договори, устава на банката и ПКД задължения.
При това положение,
в хода на производството не се установи ответниците
със свои действия или бездействия да са причинили неудовлетворяване вземането
на банката по отпуснатия банков кредит и което да е свързано с неизпълнение или
нарушение на предвидени в сключените от тях договори за възлагане на управление
задължения по упражняваната от тях дейност на заеманата длъжност в качеството
им на управляващи лица и което да обуслови противоправност.
Не се установява да са осъществили престъпление при изпълнение на служебните им
задължения с намерение и целящо именно увреждане на банката, което би
обусловило отговорността им по предявените искове.
От друга страна,
следва да се има предвид, че дори и да бъде възприето наличието на противоправно деяние, неиздължаването по договора за кредит
не може да бъде възприето като причинени имуществени вреди на банката по
изложеното по-горе в мотивите относно същността на кредитната дейност.
Неизпълнението от страна на кредитополучателя да плати е вид договорно
неизпълнение, като действително е свързано с причиняването на имуществени вреди
на банката, но отговорност за това следва да носи кредитополучателя.
С оглед
гореизложеното и доколкото не се установи да са налице елементите на деликтната отговорност на ответниците,
които да обусловят и солидарната им такава за обезщетяване на увреденото лице,
а именно – противоправно деяние, имуществени вреди,
както и причинно-следствена връзка между
тях, предявените главни осъдителни искове настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Като неоснователни
подлежат на отхвърляне и предявените в субективно съединение осъдителни искове
за причинени имуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение при
заявена солидарна отговорност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, също при условията на евентуалност.
Неоснователни се
явяват и исковете предявени при разделна отговорност срещу всеки от ответниците, заявени при условията на евентуалност, като
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на производството, от която е
бил предварително освободен на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН и възлизаща на 53
214.22 лв.
Ищецът няма право
на разноски, а ответниците не са направили искане за
присъждането им на такива, а и не се и установява да са налице заплатени такива
в хода на производството.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.Т.Б.“АД /н./,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против Ц.Р.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, Г.К.З., ЕГН **********, с адрес ***, А.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Б.С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за осъждане на ответниците
да заплатят при солидарна отговорност сумата от 680 200 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор
за банкова кредитна линия от 29.04.2014 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „К.“АД,
ЕИК ******, които вреди са причинени от неизпълнение на задълженията на ответниците в
качеството им бивши администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН
при взимане на решение за отпускането на банков кредит, както и предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят при солидарна отговорност сумата от 680 200 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор
за банкова кредитна линия от 29.04.2014 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „К.“АД,
ЕИК ******, които вреди са причинени от неизпълнение на договорните им задълженията
по сключените с „К.т.б.“ АД договори за управление, както и предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за
осъждане на ответниците да заплатят разделно всеки от
тях съобразно заеманата от него длъжност равна част от сумата 680 200 евро - обезщетение за
претърпени от „К.т.б.“ АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните
задължения по сключените с „К.т.б.“ АД договори за управление.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“АД /н./, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 53 214.22 лв. – държавна такса за
разглеждане производството по предявените искове.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ
: