М О Т И В И от
27.03.2019 г.
към Присъда № 29/14.03.2019 г.
по НОХД № 2958/2018 г. ПРС, ІII
н.с.
Районна Прокуратура – Плевен е повдигнала
обвинение против подсъдимия М.С.С. за това, че: На ****. в с.***, обл.Плевен
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез
използване на неустановено техническо средство и при условията на повторност в немаловажен случай отнел чужди движими вещи:
парична сума в размер на 7/седем/лв. и 1бр. дамско платнено портмоне на
стойност 2/два/лв. или всичко на обща стойност 9/девет/лв. от владението на Ц.К.М.
от с.с., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК.,извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което е отложено по чл. 66 НК с три
годишен изпитателен срок, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
от НК, извършено на ****. По делото не
участва частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около
предвидения в закона среден размер.
Защитникът,
адв. К.Д.-АК-грПлевен ., от
своя страна, оспорва изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, пледира за оправдателна присъда,като счите че няма събрани по делото доказателства. От своя
страна подсъдимият,М. не признава, че е
извършил кражба и моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното: Обвиняемият М.С.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
основно образование, не работи, неженен, адрес за призоваване в страната: с.***,
обл.Плевен, ***, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.С.С. ***.
Решил да си набави парични средства по престъпен начин.Свидетелите Т.Т. и Ц.М. живеят в
двуетажна къща с дворно място, находяща се в с.с.,на ***. На първия
етаж се намират кухня, всекидневна, антре и коридор. На ****. около 02:00ч. с
неустановено техническо средство С. срязал оградната
мрежа на имота на свидетелите Т. и М. и проникнал в двора. Тъй като къщата била
заключена, отново с неустановено техническо средство той демонтирал комарник от ПВЦ-прозорец на първия етаж на къщата, след
което с натиск го отворил. Проникнал в жилището на свидетелите Т. и М., които спели по това време на
денонощието. Тъй като имали гости вечерта, били оставили включено осветлението
в коридора и кухнята-на първия етаж. Ключът за входната врата на дома им се
намирал върху фризер в антрето. Подсъдимият отключил входната врата, за да си подсигури
изход от сградата. От масичка в антрето взел 1бр. дамско платнено портмоне на
стойност 2/два/лв., съдържащо сумата от 7/седем/лв., собственост на св.М., или всичко на обща стойност
9/девет/лв., което прибрал в дрехите си. В един момент св.М. се събудила и се
запътила към тоалетната. Минавайки през коридора,
срещнала подсъдимият , когото познавала. С. нищо не й казал, а побягнал/с
вещите в него/ през отключената входна врата на къщата. Уплашена свидетелката М.
се развикала и се затичала след него. Съпругът и свидетелят Т. се събудил от
виковете й и също излязъл от дома си, но
подсъдимият вече бил избягал. На
сутринта св.Т. депозирал сигнал за случилото се до Началника на ***.
По
случая в хипотезата на чл.212, ал.1 от НПК било образувано Досъдебно
производство за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК, в хода на което била ангажирана наказателната отговорност
на М.С.С..
В хода на
разследването в качеството на свидетели са разпитани: Ц.М., на която са
разяснени правата на пострадал в досъдебното производство по смисъла на чл.75,
ал.1 от НПК, Т.Т., М.П.-***, извършил проверка по случая,
семейството на подсъдимият по негово
искане: Е.Ч., С.М. и А.Р..
Изготвена е
Съдебно-оценителна експертиза, която определя стойността на инкриминираните
вещи към периода на деянията. Приложени са
актуален бюлетин за съдимост и Характеристична справка на С..
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели
са били разпитани двамата пострадали – свид. Ц.К.М. .,
съпругата на свид.
Т.И.Т.., близки на подсъдимият св. Е.Ч.
и св. *** Р.,живеещи с него в едно домакинство,както и бащата на подсъдимият
свидетелят С.М..
Показанията
на посочените свидетели пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от процесните събития - всеки на съответната част, която е
възприел. В своите показания свид. Ц.К.М. е посочил, че на процесната
дата,късно през нощта цялото семейство са си били легнали в къщата ,като децата
и които били на гости дошли от гр.***,
спели на вторият етаж.Към 01.30часа свидетелка М.
станала и тръгнала до тоалетна и в коридора срещу нея видяла
подсъдимият,изпаднала в ужас,много се уплашила и се рзвикала.От
силните и викове се събудил и мъжът и свидетелят Т.Т..Подсъдимият
същата разпознала,той тръгнал да бяга и тя тръгнала след него. Видяла че посъдимият е отключил входната врата като е
взел ключа ,който оставят на фризера в
антрето.Външната порта също била отключена като катинара и бил от вътрешната
страна.Стълбата от двора била пренесена и опряна на къщата ,като твърди че явно
са искали да влезнат на вторият етаж но тъй като е много високо са се
отказали.Влезли е от прозореца на кухнята на които е изкъртена рамката на комарника.На масата била оставила дамско портмоне с седем
лева което било взето от подсъдимият. След като свидетелката започнала силно да
крещи подсъдимият побягнал тя след него но той избягал.Мъжът и също бързо
станал и той подгонил подсъдимият, но същият избягал.На сутринта видели че и
оградата била срязана и били отключили навсякъде. С подсъдимиат
свидетелката видяла че тичали още две лица.След това слезнали
и децата от вторият етаж и се обадили на
112.След случея,майката на посъдимият
ходила при св. М.,да каже че синът и не е ходил у тях през нощта.Съдът
кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите се явяват изключително
логични, последователни и съответни на останалите доакзателства
– както на показанията на свид. Т.И.Т..Същият
преповтаря в голяма част показанията на свидетелката ***, като твърди че след
като чул че тя крещи веднага скочил и тръагнал да
преследва бягащите крадци ,но те бързо избягали през отключената врата. Съдът
даде пълен кредирт на тези показания, тъй като същите
се намират в отношение на пълно препокриване с останалите доказателства по
делото. така в своите показанията свид.Т.. е
потвърдил заявените от свид. М. . обстоятелства,
посочвайки, че е видял подсъдимият,които е стоял на два метра от нея в
осветеният коридор.
Що се касае до показанията
на свид. М. ****, мл.полицейски инспектор на с.*** натоварен да извърши провека по случея ,неговите
показания напълно кореспондират с тези на пострадалите от престъплението,но
същият разкрива пред съда че първоначално свидетелката М. която споделила с
него че се е видяла очи в очи на два метра с извършителят на кражбата,се
притеснявала да каже неговото име, но след като разбрала че подсъдимият е
задържан по друго дело тя казала кой е.Твърди че свидетелката споделила че се
страхува и притеснява както за своя живот така и за живота на близките си .Село
*** известно с набезите,кражбите и убийствата на възрастни хора . В случая показанията на полицейския служител са съответни
на целокупния доказателствен материал, поради което няма
основание неговите показания да не
бъдат кредитирани.Предвид горното съдът кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели, доколкото същите се явяват логични,
последователни, кореспондиращи помежду си и съответни на писмените и
веществените доказателства.
Всъщност
единственото доказателствено средство, което не
подкрепя обвинителната теза, и то отчасти, се явяват обясненията на подс. ***, които напълно отрича да е влизъл
в домът през нощта в с.*** на св. М..Като навежда доводи,че ако е той
извършителят на кражбата то св.М. веднага би назовала неговото име , а не след
време. На фона на коментирания по-горе доказателствен
материал се явяват изолирани, поради което и предвид пряката заинтересованост
на подсъдимия да отрича обстоятелствата, които пряко го уличават в извършването
на инкриминираната престъпна дейност и отегчават процесуалното му положение,
съдът оцени същите като недостоверен източник на информация в посочената част.В
подкрепа на неговата защитна теза са и
свидетелските показания на св. Е.Л.Ч.-жена на подсъдимият , А.Р. и баща му С.М..Показанията
им са не точни,те не знаят кога е станало това деяние и в колко часа,само знаят
че е влизано в къщата на Ц. и ***и твърдят че не е
техният син и съпруг ,но с нищо конкретно-факти и доказателства не подкретят неговата защитна теза.Съдът не кредитира техните
показания ,тъй като те не се подкрепят от доказателствата по делото и са пряко
заинтересовани от изхода на делото,тъй като живеят в едно домакинство с подсъдимят.
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените и приети по делото стоково-оценъчни експертизи,
доколкото същата е изготвена от компетентно лице в кръга на съответната област
и са дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите не създават съмнения за тяхната
достоверност или автентичност и доколкото като допустими и относими
доказателствени източници, допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото.
При
така установената фактическа обстановка и с след анализ на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че М.С.С. - роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, адрес за
призоваване в страната: с.***, обл.Плевен, ***,
осъждан, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл
Престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК., а именно:
На
****. в с.***, обл.Плевен чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено
техническо средство и при условията на повторност в
немаловажен случай отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на
7/седем/лв. и 1бр. дамско платнено портмоне на стойност 2/два/лв. или всичко на
обща стойност 9/девет/лв. от владението на Ц.К.М. от с.с.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна:
По отношение на деянието,
засягащо пострадалия Б.:
Безспорно
е установено от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите и
приобщените по делото веществени доказателства, че на посочените в обвинителния
акт дата и място, подс. С. . се е намирал в домъта на Ц.К.М. ***
и по конкретно, че е проникнал в домът
и като свалил мрежата на оградаат, разбил катината на
външната порта и влезнал в коридора на първият етаж на къщата през прозореца
като свалил комарника на дограмата. Намерил ключа на
къщата които бил на фризера.. Горното се установява
по един несъмнен начин както от наличните по делото показания., така и от
останалите доказателства по делото.
Безспорно,
от показанията на свид. М. , както и от заключението
на извършената СОЕ, е установен е и вида
и стойността на процесната вещ –дамско
портмане и 7 лева в него.По категоричен и несъмнен
начин е установен и механизмът на
отнемането на процената вещ – чрез проникване в домът , през входа на същата, с помощта на техническо средство –
неустановено , взима намиращото се на
масата в кухнята потрмане и напуска домът и след като бил заварен от св. М. в
коридора и бяга, с което по недвусмислен начин е манифестирал присвоителното си намерение.
Както бе
коментирано по-горе, от страна на подс. Е. бе
оспорено твърдението, че колелото е било заключено, респ. че същият „с помощта на техническо средство“ е
преодолял заключващия механизъм, като е срязал същия. За посочените
обстоятелства, обаче, съдът се довери на показанията на пострадалия Б., който
бе категоричен в показанията си относно това, че е заключил колелото си и който
даде логично обяснение защо в случая се изключва възможността друг някой да е взломил заключващия механизъм – видно от видеозаписите в
интервала от време, в който помещението, където се намира колелото не е под
надзора на служителите на ***, до момента на изнасянето на колелото от
сградата, където се намира същото, единственото лице, което влиза и излиза от
там е подсъдимият. Както беше посочено по-горе съдът не констатира основания за
дискредитиране на показанията на свид. Б., доколкото
същите, освен логични, се намират абсолютно съответни и на показанията на свид. Н. и С., както и на приетото по делото ВД, а в
по-голямата им част и на обясненията на
подсъдимия. Ето защо и доколкото според тези показания процесната
вещ е била с поставена заключалка на една от гумите преди отнемането й, а по
време на отнемането й е без нея, и подсъдимият е единствения човек, който влиза
и излиза от сградата от последния момент, в който пострадалият е възприел колелото
си – заключено, до момента на изнасянето му от сградата, се извежда и извод, че
именно подсъдимият е единственото възможно лице, което е могло да преодолее
този заключващ механизъм – обстоятелство, което намира потвърждение в косвените
показания на свид. Н.. Предвид горното съдът прие за
установен и доказан както механизмът на осъществяване на деянието, така и на
квалифициращият признак „чрез използване
на техническо средство“ по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.
По
отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за
безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на самия
подсъдим, който е извършвал активни действия, с които се стремял да отнеме процесната вещ и обстоятелството, че веднага след
отнемането й е напуснал гробищния парк, с което по един недвусмислен начин е
изразил присвоителното си намерение. Безспорно е
установено от материалите по делото, чрез разпита на свидетелите и приобщените
по делото писмени и веществени доказателства, че на посочените в обвинителния
акт дата и място, начинът и на
извършване на престъплението.
По
несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и от
обясненията на подсъдимия се установява и авторството
на процесното деяние. В тази връзка са показанията на св. М. са посочили, че
непосредствено след отнемането на процесната вещ св М. е срещнала подсъдимия в коридора на домът си.
Безспорно
установен е и вида и стойността на процесната вещ По
категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът
на отнемането на процената вещ – чрез проникване в
двора на къщата и в самата къща на свид. М.
По
отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за
безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението на самия
подсъдим, който е извършвал активни действия, с които се стремял да отнеме процесната вещ и обстоятелството, че веднага след
отнемането й е напуснал дома на пострадалия, с което по един недвусмислен начин
е изразил присвоителното си намерение.
Подсъдимият С. е извършил престъплението при условията
на повторност - извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода ,което е било
отложено на осн. чл 66 от
НК с изпитателен срок от 3 години и настоящето деяние е извършено в
изпитателният срок на това отложено наказания. С Присъда ***., влязла в законна
сила на 10.03.2016г., Районен съд-Плевен е наложил на М.С.С.
наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изпълнение е
отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на ****.
От субективна страна:
Деянието
е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е
формиран в съзнанието на подсъдимия, който, осъзнавайки благоприятната
обстановка – тъмната част на денонощието и че всички спят е пристъпил към осъществяване на изпълнителното
деяние на процесното
деяние. Именно наличното средство за преодоляване на заключващият
механизъм на портата на къщата . е и индиция за
предварително и конкретно формирани престъпни нагласи в представите му.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост – показателна за този извод е и
Справката съдимост на подсъдимия, видно от която същият е осъждан вече за престъпления против собствеността,
т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и наказва от закона,
но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на противоправно
отнемане на чужди движимости. В същото време
подсъдимият е осъзнавал че за отнемането на процесната вещ
използва техническо средство. Съзнавал е и общественоопасните
последици, които деянията му причиняват в обективната действителност.
Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По
изложените съображения съдът прие за доказано, че под.С. . е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК.поради което го призна за виновен в извършването на
така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на размера на наказанието Съдът
отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са обремененото
съдебно минало на подсъдимия, обуславящо отрицателни характеристични данни за
същия – осъждан е , като извън осъжданията, имащи
значение за определянето на настоящата правна квалификация, са налице и други
такива, и то все за престъпления срещу собствеността. Всичко това дава
основание подсъдимият и извършеното от него деяние да се квалифицират като
такива с висока степен на обществена опасност. Въпреки
това, обаче съдът определи наказание в законоустановения минимум, като отдаде преимуществено значение на невисоката стойност
на процесните вещи..Ето защо, съдът прие, че
съответно на обществената опасност на деянието и дееца е именно наказание
лишаване от свобода в размер към минимума ,а
именно на една годиналишаване от
свобода
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода към датата
на извършване на деянието и деянието по настоящето производство е в
изпитателният срок на условна присъда , съдът не разгледа възможността за
отлагането на изпълнението на наказанието с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК.
На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС съдът определи така
наложеното на подсъдимия . наказание
в размер на една години лишаване от свобода
да се изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
Тъй като деянието по
настоящето наказателно производство е в изпитателният срок на условна присъда
на подсъдимият съдът счита че на осн чл 68 ал1 от НК,следва да се Приведе в изпълнение на
основание чл.68 ал.1 от НК присъда №***г., по НОХД ***. по описа
на РС-Плевен влязла в сила от 10.03.2016г., в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, която следва да се изтърпи отделно от така определеното
наказание, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б. б от ЗИНЗС първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА на основание
чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.С.С. С ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 30.00 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.С.С. С ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на ОД на МВР - Плевен в размер на 35.19 лева.
По въпроса за разноските:
В хода на досъдебното производство и
съдебното са
направени разноски в размер както следва
на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият М.С.С.
С ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 30.00 лева. И да заплати направените деловодни разноски в
полза на ОД на МВР - Плевен в размер на 35.19 лева.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: