О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.07.2020 г.
Административен съд –Русе, ІV състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 364 по описа за
2020 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.166, ал.4 от АПК вр.с чл.3, ал.3 от ЗАДС.
Постъпила е жалба от Н.Т.Н. срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №20-0453-000095/09.06.2020 г. на
Началник на Районно управление (РУ)-Сливо поле към ОД на МВР-Русе, съдържаща и особено
искане за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на тази
заповед.
Искането е
обосновано с настъпване на неизбежни негативни последици за дейността на
дружеството, както и значителни финансови загуби, като се изтъкват съображения,
че процесния автомобил служи за извършване на търговски превози в страната и
неизползването му за продължителен период от време води до необходимостта от
нова регистрация на МПС. Представен е договор за наемане на нов автомобил след
прекратяване на регистрацията на процесното МПС, като се посочва и
необходимостта от неговото брандиране с приложена ценова оферта за това. Въз
основа на тези писмени доказателства, обосновава съображенията за възникване на
значителни или трудно поправими вреди.
От приложената преписка по издаване на оспорения
административен акт, се установява, че на 05.06.2020 г. е издаден АУАН Серия Г,
бл.№ 952175, въз връзка, с който е издадена и оспорената Заповед
№20-0453-000095/09.06.2020 г. на началник на РУ-Сливо поле към ОД на МВР-Русе
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. От акта се установява, че свидетелството за
регистрация на МПС част II с № ********* на
товарен автомобил „*****“ с рег.№****** и 2бр. регистрационни табели са иззети
от контролния орган на 05.06.2020 г.
Приложено е и свидетелство за регистрация на ППС - товарен автомобил,
марка „*******“ с рег.№******, от което е видно, че същото е собственост на
„Хвала“ ООД.
При така установените
фактически обстоятелства, съдът съобразява следното:
Искането за спиране на
допуснато по силата на нормативен акт предварително изпълнение на заповед за
налагане на ПАМ с правно основание
в чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК се явява процесуално допустимо, подадено от надлежна страна, субект чиято
правна сфера е засегната от предварителното изпълнение. Освен това искането е
направено в рамките на висящо производство по оспорване на индивидуален
административен акт.
Разгледано по същество,
искането е основателно.
С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана
правна възможност по искане на оспорващия, да бъде спряно предварителното
изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато
не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Нормата препраща към материалноправните
предпоставки на предходната ал.2 от същия нормативен текст. Съгласно правилото
на чл. 166, ал. 2 от АПК - при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
В случая, по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, заповедта на оправомощения
контролен орган от системата на МВР за прекратяване регистрацията на ППС
подлежи на предварително изпълнение. Законът мълчи по отношение възможността за
спиране по определение на съда. С разпоредбата на чл.166, ал.4 АПК
законодателят предвижда възможност за спиране допуснатото по силата на отделен
закон предварително изпълнение на индивидуален адм.акт, с който поставя
ограничение за развитие на процедурата
(за спиране на предварително изпълнение) само досежно изрично изключените от
съдебен контрол актове. Но в нормата на чл. 172, ал.5 ЗДвП е разписан ред за
оспорване - по реда на АПК – т.е не е налице ограничително условие. При това
положение и като съобрази нормата на чл.46, ал.2, изр.1 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), съдът е приел производтвото за процесуално допустимо.
С оглед на горните съображения, основанията за спиране на предварителното изпълнение, са разписаните в
чл.166, ал.2 АПК - възможност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда за оспорващия, както и настъпили нови обстоятелства. Тежестта
за доказване на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение са в
тежест на оспорващия, което в случая е сторено.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт. От представените писмени
доказателства се установяват твърдените от жалбоподателя обстоятелства за
настъпване на значителни и трудно поправими вреди от финансов характер, произтичащи
от необходимостта да се сключи договор за наемане на нов автомобил за осъществяване
на дейността на дружеството, с произтичащите от това допълнителни разходи за
брандирането му. Безспорно данните за размера на дължимия наем за автомобила, сочат
възможност за настъпване на значителни и труднопоправими вреди за дружеството.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че е установено по несъмнен
и безспорен начин наличието на нормативно установените предпоставки по чл.166,
ал.4 вр. ал.2 АПК, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.
С оглед настъпилите, считано от 01.01.2019 г. законодателни промени,
настоящият състав намира, че определението не подлежи на касационно оспорване
по следните съображения:
Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта за налагане на ПАМ се
явява акцесорно. Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта
и на акцесорното, в който смисъл са изложени по-горе съображения. Съгласно действащата понастоящем редакция на чл.
172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решенията на
първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни
актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не подлежат на обжалване. При едноинстанционността на оспорването по главното производство при
приключване на спора със съдебен акт, с който същият ще бъде решен по същество, предопределя и
едноинстанционност на производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по главното производство. В този смисъл Определение
№ 4838/02.04.2019 г. на ВАС по адм.д.№1573/19 г., VІІ о.
Мотивиран така и
на основание чл.166, ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснато от закона (чл.172, ал.6 от ЗДвП) предварително изпълнение на Заповед
№20-0453-000095/09.06.2020 г. на Началник на РУ-Сливо поле към ОД на МВР-Русе за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП до приключване на производството по оспорване
законосъобразността на този акт с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: