№ 7531
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110150877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 вр. чл.235 чл.626 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Й. Х., действаща чрез своя законен представител
Й. И. Х. против „Р...”, с която е предявен иск с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във
връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът И. Й. Х., действаща чрез своя законен представител Й. И. Х. твърди, че е
закупила билет за полет № FR 1209 с превозвач „Р...” за дата 20.08.2022 г. По разписание
полетът следвало да излети от България в 16:20 ч. EEST от София и да кацне в Братислава,
Словакия в 16:25 ч. CEST, а реално кацането се извършило със закъснение повече от 3 часа.
Поради това претендира обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл.7, т.1, б. „а“ от
Регламент 261/2004, като посочва, че разстоянието между двете летища е под 1 500 км. За
защита на правата си ищцата се обърнала към адвокатското дружество, защитаващо правата
и в настоящото производство. На 28.09.2022 г. сезирали „Р...”с искане за изплащане на
обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение в размер на 250 евро за претърпяното неудобство поради
закъснението на полета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2023
г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Р...“, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Развива подробни доводи, че
претендираните парични обезщетения не са дължими, тъй като причината за закъснението
на процесния полет е била извън контрола на превозвача – свързана била с извънредни
обстоятелства, а именно ограничения и промени в слотовете, предоставяни от Европейската
организация за безопасност на въздухоплаването. Изтъква, че съгласно съображение 14 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следвало
1
да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Регламентът посочвал, че такива обстоятелства могат да възникнат
по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач. Според утвърдената съдебна практика /Решение на Съда
на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С[1]315/15, Решение на Съда на ЕС
по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С[1]257/14/, с термина „извънредни
обстоятелства" се обозначавали буквално обстоятелства, които излизали „извън
обикновеното". В контекста на въздушния транспорт се приемало, че те посочват събитие,
което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се
намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. Съдебната
практика обобщавала, че това са всички обстоятелства, които са извън контрола на
въздушния превозвач, независимо от естеството и тежестта им. В Решение на Съда на ЕС по
дело С-315/15 се посочвало, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от
отговорност, следвало да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на
тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач. В тази връзка съдът приемал, че за да
се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки
за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск от сблъсък с птици /каквото
било извънредното обстоятелство, разглеждано в конкретното дело/, позволяващи му да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004, трябвало да се вземат предвид само мерките, за които той действително
носел отговорност, и да се изключат тези, които били от компетентността на трети лица,
като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.
Въздушният превозвач можел и следвало да вземе мерки, но само такива мерки, за които той
действително носел отговорност. Поддържа, че проблемите във връзка с предоставените
слотове за излитане били непредсказуемо събитие, което възниквало независимо от
действията и/или бездействията на превозвача и на които последният не можел да повлияе.
С оглед естеството и характера си същите не можело да бъдат избегнати и предотвратени,
поради което били налице извънредни обстоятелства, освобождаващи от отговорност
ответника. Навежда твърдения, че в деня на процесния полет превозвачът трябвало да
осъществи 6 полета с едно и също въздухоплавателно средство. С оглед изложеното и
съобразно гореизложените фактически твърдения сочи, че невъзможността за излитане
поради задължението на превозвача да спазва предоставените му слотове представлява
извънредно обстоятелство по смисъла на съображение 15 от Регламент № 261/2004, поради
което не са налице основания за ангажиране договорната отговорност на превозвача. Моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „а“ във
връзка с чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от
ЗЗД. За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО)
261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със
закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач
2
от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в
държава[1]член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.
По реда на чл.146, т.3 и т.4 от ГПК, съдът е отделил за безспорни между страните, че е
налице сключен договор за превоз за полет от летище София, България в Братислава,
Словакия, както и че разстоянието между летище София и летище Братислава е под 1500
км., че пристигането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа
закъснение.
Ищецът е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане, по която е
образувано ч.гр.д. № 4398/23 г., на СГС, I-3 състав. Ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед за плащане, поради което е предявен настоящия осъдителeн иск за
сумата от 250 евро.
Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът. Същият
поддържа, че такива обстоятелства в случая са слотовете за излитане и кацане на летището,
предоставяни от Евроконтрол, които са засегнали четири свързани полета, сред които и
процесният, които следвало да бъдат изпълнени с едно и също въздухоплавателно средство.
В тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на извънредни
обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и че във всеки случай
те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки,
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално
на технически и икономически условия, поносими за него – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да
бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира
принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така,
че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако
може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни 8
обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава
ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
„извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от
3
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и
съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като
„извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на
изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват
полети не само с притежавани от тях самолети.
В настоящия случай ответникът се позовава на извънредно обстоятелство –
ограничения и промени в слотовете, предоставяне от Евроконтрол. В деня на процесния
полет ответникът е трябвало да осъществи шест полета с едно и също въздухоплавателно
средство – самолет SP – SRV, серия Боинг 737-800. Три от полетите следвало да бъдат
осъществени преди процесния, а именно FR7143 и FR7144 с направление летище
Братислава /BTS/, Словакия – летище Далман, Турция /DLM/ и обратно, последвани от
FR1208 и FR1209 с направление летище Братислава /BTS/, Словакия – летище София,
България /SOF/ и обратно, като всички описани полети били изпълнение със закъснение.
Полет FR7143 излетял с 27 минути закъснение, поради наложените от Еврокнотрол слотове.
Полет FR7144 закъснял с 21 минути поради късно пристигане на предходния полет и
допълнително с 1 ч. и 51 минути поради издадени слотове, във връзка с наличие на купесто-
дъждовни облаци. Полет FR1208 закъснял с 1 час и 59 минути поради късното пристигане
на предходния полет и допълнително с 1 час и 21 минути, поради издадени слотове.
Натрупаните до този момент закъснения в полетите и наложените от Евроконтрол слотове
довело до закъснение на процесния полет с FR1209 с направление летище София, България
– летище Братислава, Словакия. Този полет закъснял с 3 часа и 20 минути, поради късно
пристигане на предходния полет и допълнително с 1 час и 21 минути, поради наложени
слотове.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха
могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От друга страна,
4
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, предполага да се вземе предвид начинът на
използване на въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, изтъкнато от участващите в настоящото производство заинтересовани
субекти, че поне при някои категории полети едно и също въздухоплавателно средство може
да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко
извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се
отразява на полета или полетите след него /т. 52/. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет /т. 53/. Изтъкването на такова извънредно обстоятелство
предполага обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на
това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия
полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално като се
вземе предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
Понятието „слот“ е дефинирано в Регламент (ЕО) 793/2004 на Европейския парламент
и на Съвета за общите правила за разпределяне на слотове в летищата на общността -
разрешението, дадено от координатора за използване на пълния обем от необходимата
инфраструктура на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в
координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане или излитане,
предоставени от координатора съгласно регламента, както и на обстоятелството, че на
територията на Европа управлението на въздушния трафик се осъществява от организацията
Евроконтрол, настоящият съдебен състав приема, че случай, при който опериращ въздушен
превозвач е длъжен да забави или отмени полет при пренатоварено летище поради лоши
метеорологични условия, не може по своето естество или произход да представлява
събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач, а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на
фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в дейността
на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
Представената от ответника справка от ДП „РВД“, е неотносима към настоящото
производство, тъй като дава информация за полет, който не е свързан с процесния. От
представените от ответника писмени доказателства се установява, че авиопревозвачът е
имал по-ранни слотове за излитане и на шестте полета, които е планирал да извърши с едно
въздухоплавателно средство - самолет SP – SRV, серия Боинг 737-800. От представения по
делото отговор от ДП „РВД“ – т. Q на стр.3 се установява, че той действително е имал
назначен слот за процесния полет, но той е бил само час и половина след планирания час на
излитане, а именно в 17:57 ч.
С оглед изложеното следва да се приеме, че до предвидения час на излитане на
полета на ищеца, респ. до момента, в който му е бил назначен ревизиран/подобрен слот,
ответникът е имал достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не се стигне
5
до закъснение като осигури друг самолет /с какъвто очевидно е и разполагал/ и/или друг
екипаж. Същевременно ответникът нито се позовава, нито установява някаква пречка за
това, т.е, че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед капацитета на
предприятието му. А икономическата изгода на превозвача от ползването на едно и също
въздухоплавателно средство за осъществяването на последователни полети не може да има
превес над гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно съображения
1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004.
При това положение предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищеца, която е представила
доказателства за сторени разноски в размер на 25 лева за производството пред СРС и 25 лева
за производството по реда на чл. 624 ГПК.
Предвид представените доказателства и представения списък по чл.80 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се следват разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на
480 лв., с вкл. ДДС в производството по издаване на ЕЗП и в исковото производство.
Неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност на предпоставките по чл.28,
ал.1, т.3 от ЗАдв, тъй като съдебната практика изисква само позоваване на конкретната
хипотеза, без да е необходимо представянето на доказателства за наличието и.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р...“, регистрирано в ирландския търговски регистър под номер 104547,
седалище и адрес на управление: Р... и гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „..., ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си Й.
И. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. „... на основание чл. чл. 7,
параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № полет № FR 1209 от София, България, до Братислава,
Словакия, ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Р...“, регистрирано в ирландския търговски регистър под номер 104547,
седалище и адрес на управление: Р... и гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „..., ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Й. Х., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си Й.
И. Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. „... на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 25 лева разноски настоящото производство и 25 лева разноски в
производството по реда на чл. 624 и сл. от ГПК, проведено пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА „Р...“, регистрирано в
ирландския търговски регистър под номер 104547, седалище и адрес на управление: Р... и
гр. София, п.к. 1000, район Средец, ул. „..., ет. 3 да заплати на адвокатско дружество „Г. и
Петров“, Булстат ..., сумата от 960 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на И. Й. Х., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7