Решение по дело №776/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник група в сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител И. П. против Решение № 266 от 20.02.2024 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 13 по описа на същия съд за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-1030-001071/24.03.2023г. на Началник Група в Сектор ПП- Пловдив, с което на Д. М. Н., [ЕГН], адрес [населено място], [жк], ***, е наложено административно наказание -глоба в размер на 200 (двеста) лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е прието за нищожно процесното НП, поради липса на подпис на неговия издател. Твърди се също, че на адресата на НП е връчен отпечатан дигитален образ на НП по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП, което изключва наличие на подпис на издателя.

Претендира се отмяна на решението на районния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. М. Н., чрез адвокат С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски по чл.38 от ЗА.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случая административнонаказаното лице Д. М. Н. е имал качеството на водач на МПС и е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Установено е от контролните органи, че на 23.02.2023г. около 14.25 ч. в [населено място] е управлявал лек автомобил БМВ 730Д, без поставени регистрационни табели. При извършената проверка водачът посочил, че мести автомобила от едни автосервиз в друг за смяна на гуми, а регистрационните табели са свалени в Германия, заради извършено там ПТП. На Н. бил съставен АУАН № 190713/23.02.2023г. В последствие преписката била прекратена и материалите докладвани на прокурор от РП-Пловдив. Същият издал постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от наказателен характер, тъй като извършеното попада в приложното поле на чл.9, ал.2 от НК и е налице ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието Въз основа на постановлението, материалите по преписката били изпратени на ПП-Пловдив и на Н. било издадено процесното НП. Същото е приложено в приетата по АНД № 13/24г. административнонаказателната преписка и не съдържа подпис на издател. Видно от отбелязване върху НП, същото е връчено от ст.пол.М.Н. на 22.11.2023г, 13:15ч. и в разписката за получаване към НП е записано, че е получен препис от НП от Д. Н. на 22.11.2023г. Посочено е от Д. Н., че ще обжалва в срок и е положен подпис от Д. Н..

По отношение възражението на касационния жалбоподател, че връчването на процесното НП е извършено по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП (в сила от 01.08.2023г.), настоящият касационен състав намира следното:

В приетата по делото административнонаказателна преписка категорично не се съдържа отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление по ЗДвП. Твърдение за връчване на НП по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП настоящият жалбоподател не е поддържал пред районния съд, нито е представил доказателства в тази връзка. Представена е административнонаказателната преписка, в която е наличен оригинален екземпляр на НП № 23-1030-001071/24.03.2023г. на ВПД Началник Група в Сектор Пътна полиция Пловдив, върху който не е положен подпис на издателя. Противно на твърденето в жалбата, връчването на процесното НП има отношение към срока за неговото обжалване и не е релевантно към установения от районния съд порок при издаването му - липса на подпис на АНО.

Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Като не е поставен подпис върху процесното НП, то същото не е валидно и не е породило своите правни последици.

Правомощията на районния съд са определени с нормата на чл.63 и сл. От ЗАНН. Районният съд няма правомощия да прогласи нищожността на процесното НП, поради което, в рамките на компетентността си, същият го е отменил.

При това положение, в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, в съответствие с приложимия материален закон, поради което касационната жалбата се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение правилно и законосъобразно.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния представител на ответника по реда на чл. чл.38 ал.1, т.3, пр. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, което се дължи от касационния жалбоподател и се определи в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Пловдив, двадесет и втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266 от 20.02.2024г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 13 по описа на същия съд за 2024г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на Д. М. Н., [ЕГН], адрес [населено място], [жк], ***, сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.