Присъда по дело №189/2021 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 44/02.09.2021 година,
постановена по НОХД № 189/2021г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано против подсъдимия В.
И. И. от с.Пчела, общ.Елхово, обл.Ямбол, по обвинение в извършване на престъпление по
чл.151, ал.1 от НК, за това, че на неустановен ден през месец юни 2020 година, в село
Пчела, област Ямбол, в района на училището, се съвкупил с лице, ненавършило 14 -
годишна възраст - с А.-М. Т. И., родена на 06.07.2007 година и извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
В хода на разпоредителното съдебно заседание не са направени възражения, поради
което съдът с определение е приел, че делото е подсъдно на съда, няма основание за
прекратяване на съдебното производство, за прекратяване или спиране на наказателното
производство и в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалото лице.
В хода на проведеното на 02.09.2021г. разпоредително заседание, подсъдимият И. се
възползва от диференцираната процедура възведена в гл.27 от НПК – съкратено съдебно
следствие и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът в настоящия си състав като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с Определение от същата дата обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт, както и разпит на свидетелите и
изслушване на вещите лица, посочени от обвинението в списъка към обв.акт.
В съдебно заседание участващият прокурор С.С. при РП-Ямбол-ТО-Елхово,
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия В. И. И. обвинение, като излага
доводите си, поради които счита, че с деянието си същият е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на вмененото му престъпление по чл.151 ал.1
от НК. Предвид на това прокурорът намира, че подсъдимият И. следва да бъде признат за
виновен и предлага да му бъде определено наказание в минимален размер от 2 /две/ години
лишаване от свобода, което при условията на чл.58а от НК да се намали с 1/3, което
наказание да бъде отложено от изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години.
Упълномощеният от съдебната фаза защитник на подс.В.И., адв.Ч. от АК-Ямбол, в
хода на съдебните прения не оспорва признатата от подзащитния му като безспорно
установена, описана в обвинителния акт, фактическа обстановка. Взема отношение
единствено досежно индивидуализиране на наказанието спрямо подс.И., като счита, че
същото следва да бъде определено в предвидения в престъпния състав минимум на
лишаването от свобода, след което при условията на чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с
1/3, като се излагат и доводи за наличие на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
В предоставената му възможност за лична защита подс. В.И. след като изрази
съжаление за извършеното, направи искане за определяне на по-леко наказание.
1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
Въз основа на снетата по делото самоличност се установи, че подсъдимият В. И. И.
е роден на *** година в град Ямбол, с постоянен и настоящ адрес - село Пчела, общ.Елхово,
област Ямбол, ул.***, българин, с българско гражданство, с основно образование,
неженен, работещ на частно като общ работник, неосъждан, с ЕГН – **********.
Пострадалата свидетелка А.-М.Т. И. е родена на 06.07.2007г., като към периода на
извършване на инкриминираното деяние е била на 12 години и е живеела заедно с майка си -
св.Т.И. и своите братя и сестри.
Подсъдимият В.И. и свидетелката А.-М. И., се запознали в началото на 2020 година.
След запознанството им, двамата често се срещали в селото, разхождали се и установили
близки приятелски отношения.
На неустановен ден през месец юни 2020 година, подсъдимият И. и свидетелката
А.-М. И. отново се срещнали в центъра на с.Пчела, област Ямбол. При тази им среща,
св.А.И. предложила на подсъдимия да установят интимни отношения. Подс.И. се съгласил и
двамата отишли в района на училището, намиращо се в центъра на с.Пчела. Свидетелката
А.-М. И. съблякла дрехите си, а подсъдимият събул панталоните си. След това подсъдимият
осъществил полов акт /съвкупил се/ със св.А.-М. И., като с половия си член проникнал във
влагалището й, след което започнал да извършва възвратно-постъпателни движения. След
приключване на половия акт, подсъдимият и малолетната свидетелка се облекли и
напуснали района на училището, като всеки се прибрал у дома си.
Видно от заключението на вещите лица – д-р П.Ц. /психиатър/ и Г.А. /психолог/ по
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство, комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, се установява, че пострадалата малолетна Анна -
Мария И., която не страда от хронично душевно заболяване, към датата на
инкриминираното деяние, е била в състояние правилно да разбира свойството и значението
на извършеното спрямо нея деяние. Вещите лица са установили, че развитието на интелекта
и психичните процеси у пострадалата, съответстват на календарната й възраст, макар и в
долната граница на нормата. Обследваната е била в състояние правилно да възприема
фактите от реалната среда, имащи значение за делото като експертите са изразили
становище, че св.И. може да участва в наказателното производство и дава достоверни
показания. Не са установени данни за психотични изживявания, както и разстройство на
съзнанието у пострадалата, както към времето на сексуалния акт, така и към момента на
изследването. Личността й е в процес на развитие и структуриране на характера, предвид
динамиката на възрастовия процес, в който се намира малолетната А.-М. И.. В сексуален
план се касае за лице с формирано женско самосъзнание и усвоена адекватна полова роля,
отговаряща на пола, без предшестващ опит и знания относно сексуалността и интимните
взаимоотношения. От заключението е видно, че у обследваното лице не са констатирани
психични отклонения, които да са лишили малолетната от възможността правилно да
преценява свойството и значението на постъпките си. Към момента на сексуалното
общуване с приятеля си, изследваната е била със задоволителен самоконтрол относно акта и
последиците от него. Интересите й, както по време на сексуалното общуване, така и в
следващите дни, вещите лица определят като битови, домакински и определени от бита в
етноса, а именно отдадени в голяма степен на отглеждането на децата. Изследваната е
показала завишени стойности по скалата за социалната желателност и съответно повишена
склонност към лъжа.
2

От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 484/26.05.2021г. на БС при
РС-Елхово, се установи, че подс.В. И. И. не е осъждан.
Гореизложените фактически констатации съдът направи въз основа на анализ и
собствена оценка на всички гласни, и писмени доказателства, както и експертното
заключение, събрани в хода на досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, дало основание за проведеното съкратено съдебно следствие, като стриктно
спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Или съдът счете, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, се подкрепя от доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие и в досъдебната фаза –
ДП № 24/2021г. по описа на РУ-гр.Елхово, приобщени към делото по реда на чл.374 вр.с
чл.283 от НПК, а именно: – социален доклад за оценка на постъпил сигнал за дете от Д“СП“-
Елхово от 22.10.2020г.; дубликат на Удостоверение за раждане на АНН. Т. ИЛ., издадено
въз основа на акт зараждане № 60/10.07.2007г. от Община-Елхово; план за действие на
Д“СП“-Елхово от 29.10.2020г.; социален доклад за предприемане мярка за закрила от
Д“СП“-Елхово от 29.10.2020г.; заключение на вещите лица – психиатъра д-р П.Ц. и
психолога Г.А. по възложената им комплексна психологично-психиатрична експертиза;
справка за съдимост на подсъдимия, показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП –
А.-М.Т. И. и Т. СТ. ИЛ. и от приобщената в хода на съдебното следствие актуална справка
за съдимост на подсъдимия.
Съдът прие, че по време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на обвинението и
съпричастността на подсъдимия към него. Пред настоящият съдебен състав подсъдимият
призна всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за посочените факти,
съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателствени материали и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК. Това самопризнание обхваща всички обстоятелства,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето,
мястото и механизма на извършване на деянието-предмет на обвинението, личността и
състоянието на пострадалото лице. Признанието на подсъдимия е направено доброволно,
отразява неговата действителна воля и кореспондира със събраните по предвидения в НПК
ред и в достатъчен обем доказателствени материали, за да се приемат за безспорно
установени релевантните за настоящия спор обстоятелства. Съдът при проведеното
съкратено съдебно следствие не разполага с процесуалната възможност да допуска и събира
допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка,
различна от описаната в обвинителния акт и да приема нови фактически положения,
несъвместими с признатите от подсъдимия факти, в който смисъл са и задължителните
указания, дадени в съобразителната част на Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.
д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели – А.-М.Т. И. и Т. СТ. ИЛ., които са последователни, кореспондиращи помежду
си, взаимнодопълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в
съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в
обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава обвинението и които
очертават престъпното деяние на подсъдимия. Между приобщените по делото свидетелски
показания от досъдебното производство, както и между тях и останалите доказателства
и доказателствени средства, липсват противоречия относно релевантните за спора
обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, поради
което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, намиращи се в
3

хармонично единство помежду си, водещи до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда за извършеното деяние и авторството
му.
В подкрепа на гласните доказателствени източници е и заключението по
изготвената в хода на ДП комплексна психолого-психиатрична експертиза, което се
възприема като достатъчно пълно, ясно и обосновано, поради което съдът не намери
основание да се съмнява в неговата правилност. Заключението е изготвено от
добросъвестни и квалифицирани експерти, не е оспорено от страните и е в подкрепа
на направените изводи относно приетия и изложен по-горе механизъм на извършване
на престъплението, както и относно възприетото психично състояние на пострадалата и
възможността на същата да разбира свойството и значението на извършеното и да дава
достоверни показания за случилото се.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимият В. И. И. от
с.Пчела, общ.Елхово, обл.Ямбол, е осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му деяние, което се субсумира под състава на престъпление по чл.151, ал.1 от НК, тъй като
на неустановен ден през месец юни 2020 година, в село Пчела, област Ямбол, в района на
училището, се съвкупил с лице, ненавършило 14 - годишна възраст - с А.-М. Т. И., родена на
06.07.2007 година и извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Съдът прие, че подсъдимият И. следва да отговаря по това обвинение, поради
следните си съображения:
Обект на инкриминираното престъпление са обществените отношения, които
осигуряват съблюдаването на половия морал в обществото, на половата нравственост, както
и обществените отношения, свързани с формирането на половото поведение.
От обективна страна – Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни
признаци на посоченото престъпление, тъй като на неустановен ден през месец юни 2020
година, в село Пчела, област Ямбол, в района на училището, се съвъкупил с лице от женски
пол - А.-М. Т. И., родена на 06.07.2007 година, която към онзи период е била малолетна, тъй
като не била навършила 14-годишна възраст, а извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК, доколкото съвкуплението се осъществило със съгласието на свидетелката И..
Обвинението се доказа от самопризнанието на подс.И., направено по реда на чл.371
т.2 от НПК, с което той призна вината си и изрази в хода на съдебното следствие съжаление
за извършеното. Тези самопризнания на подсъдимия кореспондират с показанията на
разпитаните в хода на ДП свидетели и са във взаимна зависимост със заключението на
вещите лица по назначената в ДП съдебно комплексна психиатрично-психологична
експертиза, както и с останалите, приобщени доказателства и доказателствени средства,
посочени в изложената по-горе фактическа обстановка, като всички в съвкупност изясняват
механизма на извършване на престъпното деяние от подс.В.И.. Извършителството в лицето
на подсъдимия за престъплението, в което е обвинен, е изцяло доказано от събраната по
делото доказателствена съвкупност.
Субект на престъплението е вменяемо пълнолетно физическо лице – подс.В.И..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
4

общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че
свидетелката А.И. е малолетна, тъй като към датата на деянието същата е била на 12 години,
но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че
поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правен ред.
При определяне на наказанието на подсъдимия:
За извършеното от подсъдимия И. престъпление, престъпният състав на чл.151 ал.1
от НК, предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години. Съдът в настоящия
си състав при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, при спазване на
императивните изисквания на чл.373 ал.2 от НПК, прие, че наказанието следва да бъде
определено съгласно правилата на чл.58а НК. Тази законова разпоредба предвижда две
отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4 – вариант, който в случая несъмнено би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл.55 от НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус
съдът прие, че наказанието на подс.И. следва да се определи в хипотезата на чл.58а ал.1 от
НК като отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, като в
този контекст съобрази степента на обществената опасност на деянието, която е висока, тъй
като се касае за престъпна деятелност, изразяваща се в посегателство срещу половата
неприкосновеност, осъществено спрямо малолетно лице. От друга страна се изходи и от
степента на обществена опасност на подсъдимия и данните за личността му – подсъдимият
е роден на 15.07.1992 година, български гражданин, с основно образование, неженен,
работещ, неосъждан, както и критичното му отношение към извършеното престъпление,
признанието му във виновност и разкаянието за стореното. Ето защо и с оглед на
предвиденото наказание в престъпния състав на престъплението, в извършването на което
подсъдимият И. бе признат за виновен, съдът определи наказанието му в хипотезата на
чл.54 ал.1 от НК съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК като отчете, че макар и
вмененото му деяние да е с висока степен на обществена опасност, то е налице превес на
смекчаващи вината му обстоятелства, като в този контекст отчете разкаянието на подс.В.И.
за стореното, процесуалното му поведение и съдействието му за изясняване на обективната
истина. Ето защо съдът в настоящия състав наложи на подс.И. наказание - лишаване от
свобода за срок от две години /т.е. 24 месеца/, като по смисъла на чл.58а ал.1 от НК го
намали с една трета, при което окончателния размер на наказанието му е лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс.В.И. за деянието по чл.151 ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4
месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от
свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на В.И. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
5

изпълнението на наложеното на подс.В.И. наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 4 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
Така определеното и наложено по вид и размер наказание, съдът намери за
справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъдения. По този начин и с това наказание съдът
прие, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.
Разноски: При този изход на делото съдът с присъдата си осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. И. И., да заплати направените във фазата на
досъдебното производство, платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на
ОД на МВР-Ямбол, разноски в размер на 780.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса
при издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/

6

Номер на акта:	44
Дата:	2 септември 2021 г. (в сила от 18 септември 2021 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20212310200189
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Присъда по дело №189/2021 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите