Присъда по дело №342/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

 

                                              П Р И С Ъ Д А

Номер                                          05.03.2021г.                            град София

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен специализиран наказателен съд,                        II - ри състав

На пети март                                                                          Година: 2021

в публично заседание в следния състав

 

 

                                                        Председател: Веселина Вълева             

                                                               Членове: 1.ДАНИЕЛА РОСЕНОВА            

                                                                               2. МариЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                 

Секретар: АНТОНИНА МИТЕВА

Прокурор: БИЛЯНА ДУКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Вълева въззивно наказателно общ характер дело номер 342 по описа за 2020 година, въз основа на закона и данните по делото и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ОТМЕНЯ присъда №11 от 12.02.2020г. по н.о.х.д. №1194/2009г. по описа на Специализирания наказателен съд, в частта й, с която подсъдимият Р.Б.Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т. 2, 4 и 6, вр. ал. 1 от НК, извършено на 04.11.2014г.; в частта, с която подсъдимият И.Е.Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т. 2, 4 и 6, вр. ал. 1 от НК, извършено на 04.11.2014г.; в частта, с която е отхвърлен приетия за разглеждане граждански иск за неимуществени вреди от гражданския ищец И.Д.Й. срещу подсъдимите С.С.Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г. за сумата от 20 000 лева и в частта относно разноските и вместо това

 

                                     ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Б. Р., род. на ***г. в гр. П., българин, български гражданин, неосъждан - реабилитиран по право, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.11.2014г. в гр.

 

2

Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с И. Е. Г.с цел да принуди И. Д. Й.да се разпореди с вещи - да им предаде сумата от 20 000 лева го заплашил с насилие, като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и линейно ожулване по главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долната интерфалангеална става на четвърти пръст на дясната длан, оток и кръвонасядане в областта на ставата и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъжда ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 3 000 лева, като го ОПРАВДАВА за разликата над 20 000 лева до вменените 37 000 лева, както и по обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимия С. С. Д./подбудител/ и по квалифициращите признаци по чл. 213а, ал. 3, т. 3 от НК и чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК - деянието да е извършено по поръчение на лице - подс. С. С. Д.и единият извършител - подс. Р. Р.да е бил въоръжен.

НА основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Р. Б. Р. за изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА  подсъдимия И. Е. Г., род. на ***г. в гр. В., българин, български гражданин, осъждан, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.11.2014 г. в гр. Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. с цел да принуди И. Д. Й.да се разпореди с вещи - да им предаде сумата от 20 000 лева го заплашил с насилие, като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и линейно ожулване по главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долната интерфалангеална става на четвърти пръст на дясната длан, оток и кръвонасядане в областта на ставата и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъжда ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 3 000 лева, като го ОПРАВДАВА за разликата над 20 000 лева до вменените 37 000 лева, както и по обвинението деянието да е извършено в съучастие с

3

подсъдимия С. С. Д./подбудител/ и по квалифициращите признаци по чл. 213а, ал. 3, т. 3 от НК и чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК - деянието да е извършено по поръчение на лице - подс. С. С. Д.и единият извършител - подс. Р. Р.да е бил въоръжен.

НА основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия И. Е. Г. за изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД осъжда подсъдимите Р. Б. Р. и И. Е. Г. да заплатят солидарно на гражданския ищец И. Д. Й. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, извършено на 04.11.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 04.11.2014г до окончателното й изплащане, като отхвърля изцяло иска срещу подсъдимия С. С. Д., както и иска срещу Р. Б. Р. и И. Е. Г. за разликата до пълния му предявен размер от 20 000 лева.

 

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК от ОСЪЖДА подсъдимия Р. Б. Р. да заплати направените по делото разноски, както следва: пред АСНС в размер на 81.72 лева в полза на съдебната власт, по сметка на АСНС; пред СНС в размер на 30 лева в полза на съдебната власт, по сметка на СНС и в размер на 147.32 лева по досъдебното производство в полза на ОД на МВР - В..

 

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК от ОСЪЖДА подсъдимия И. Е. Г. да заплати направените по делото разноски, както следва: пред АСНС в размер на 81.72 лева в полза на съдебната власт, по сметка на АСНС; пред СНС в размер на 30 лева в полза на съдебната власт, по сметка на СНС и в размер на 147.32 лева по досъдебното производство в полза на ОД на МВР - В..

 

ОСЪЖДА подсъдимите Р. Б. Р. и И. Е. Г. да заплатят солидарно държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

 

осъжда подсъдимите Р. Б. Р. и И. Е. Г. да заплатят солидарно на гражданския ищец И. Д. Й.в направените разноски в размер на 4313 лева /четири хиляди триста и тринадесет/ лева, представляващи

4

изплатени възнаграждения на упълномощени повереници, съразмерно на уважената гражданска и наказателна претенция.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Върховен касационен съд.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                    

               

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И към присъда от 05.03.2021 год. по НОХД №342/2020г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд.

 

С присъда от 12.02.2020г. постановена по н.о.х.д. № 1194/2019г. по описа на Специализиран наказателен съд, подсъдимият С.С.Д е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т.2, 4 и 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, състоящо се в това, че в периода от месец септември 2014 година до 04.11.2014 година /включително/, в град Д., обл. В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н. Е. ……“, peг. № …….. и лек автомобил „БМВ …. .“, peг. № …….., като да прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е извършено по поръчение на лице – С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- на неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Д., обл. В., склонил И. Е. Г. /извършител/ и Р. Б. Р. /извършител/ да принудят И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н…….“, peг. № …………… и лек автомобил „БМВ …….“, peг. № ……………., като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице – С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- на неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Д., обл. В., склонил И. Е. Г. /извършител/ и Р. Б.Р. /извършител/ да принудят И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н….……“, peг. № ………….. и лек автомобил „БМВ ……..“, peг. № …………., като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице – С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- на 04.11.2014 година, в град Д., обл. В., склонил И. Е. Г. /извършител/ и Р. Б. Р. /извършител/ да принудят И. Д. Й. от град Д. да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен.

         С присъдата СНС е признал подсъдимия Р. Б. Р. за невиновен в извършването на престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т.2, 4 и 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК,състоящо се в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Д., обл. В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с И. Е. Г. /извършител/ и С. С. Д. /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС /товарен автомобил „Н……..“, peг. № …….. и лек автомобил „БМВ ……“, peг. № ……., като да прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д.  и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, ете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- на неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с И. Е.Г. /извършител/ и С. С. Д.  /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н……“, peг. № …………. и лек автомобил „БМВ ……..“, peг. № ………., като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, ете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- на неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с И. Е. Г. /извършител/ и С. С. Д.  /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н……..“, peг. № …….. и лек автомобил „БМВ ……“, peг. № ……., като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, ете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- на 04.11.2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с И. Е. Г. /извършител/ и С. С. Д. /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и за ложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, ете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен.

         С присъдата е признал подсъдимия И. Е. Г. за невиновен в извършването на престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т.2, 4 и 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, състоящо се в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Д., обл. В., при условията на продължавано престъплениее, в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. /извършител/ и С. С. Д. /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС /товарен автомобил „Н………“, peг. № …………….. и лек автомобил „………….., peг. № ………….., като да прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д.  и  да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- на неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. /извършител/ и С. С. Д.  /подбудител/ с цел да принуди И.Д.Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н……..“, peг. № ………… и лек автомобил „БМВ ……“, peг. № …….., като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

-на неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. /извършител/ и С. С. Д.  /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с вещи - 2 броя МПС - товарен автомобил „Н………“, peг. № ………….. и лек автомобил „БМВ …………“, peг. № ……………, като прехвърли собствеността върху тях на С. С. Д. и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием! Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари! “, като деянието е извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- на 04.11.2014 година, в град Д., обл. В., в съучастие като съизвършител с Р. Б. Р. /извършител/ и С. С. Д. /подбудител/ с цел да принуди И. Д. Й. от град Д. да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: „Ще те пребием!, Ще те притесняваме!“, „Няма да те оставим намира!“, с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: „Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти...“ и с друго противозаконно действие - физическа саморазправа с него и негови ближни - съпруга, дете и брат: „Знаем къде живееш, имаш жена и дете!“, „Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!“, като деянието е  извършено по поръчение на лице - С. С. Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен.

РЎСЉСЃ същата РїСЂРёСЃСЉРґР° първостепенният СЃСЉРґ Рµ отхвърлил предявения РѕС‚ гражданския ищец И. Р”. Р™. против подсъдимите РЎ. РЎ. Р”., Р .Р‘. Р . Рё И. Р•. Р“. граждански РёСЃРє Р·Р° заплащане РЅР° сумата РѕС‚ 20 000 лева, представляваща обезщетение Р·Р° причинени РѕС‚ престъплението неимуществени вреди, ведно СЃСЉСЃ законната лихва, считано РѕС‚ датата РЅР° увреждането РґРѕ окончателното Р№ изплащане.

         Присъдата е оспорена от държавното и частното обвинение.

         В депозирания от прокурора въззивен протест се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна по отношение и на тримата подсъдими. Наведени са доводи за превратно тълкуване на доказателствата. Поддържа се, че от показанията на свидетелите, дадени в съдебната фаза и в досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се установява, че подсъдимите са извършили деянията, за които им е повдигнато обвинение. В подкрепа на тезата на обвинението са посочени показанията на свидетелите И. Д. Й., М. Д. В., А. Д. В., Т. М. П., Д. Д. Й., А. С. Д., К. С. С., Н. С. Х. и Й. Д. В., които според прокурора са последователни, логични и конкретни. Изтъква се, че обвинението се доказва и от извършените разпознавания, от видеозапис на диск, предаден с протокол за доброволно предаване от И.Д.Й. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите лица, които противоречат на показанията на свидетели и другите доказателства по делото. Иска се отмяна на атакуванатаата присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите С. С. Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г. бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение.

         Във въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от единия повереник на частния обвинител и граждански ищец И.Д.Й. - адв. П.Н. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, при нарушение на материалния закон и явно несправедлива. Сочи се, че в хода на съдебното производство са разпитани всички свидетели, чиито изявления са относими към разкриване на обективната истина и е събрана необходимата за преценка доказателствена маса. Поддържа се, че неоснователно СНС е дал вяра на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите К.Т., И.И., Н.Н., И.Й. и Я.К. Излага се, че не били изтъкнати убедителни аргументи защо свидетелските показания, осигуряващи алиби на двама от подсъдимите са получили кредит на доверие, а показанията на свидетелите очевидци и на пострадалия били отхвърлени. Твърди се още, че първата инстанция е допуснала нарушение на принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, като е отдаден приоритет на едни доказателствени средства, а други са игнорирани. Ангажират са доводи за недостоверност на доказателствата, изграждащи  алиби на подс. Р. и Г. на 04.11.2014г., като са развити подробни съображения досежно противоречието им с показанията на свидетелите очевидци и на пострадалия. Отчита се като важна особеност, че показанията на свидетелите не са били съпоставени с други доказателства и най-вече с приобщените към делото записи от охранителните камери. Изтъква се, че пренебрегнати от първата инстанция са били и протоколите за разпознаване по снимки, които незаконосъобразно били изключени от доказателствената маса. Навеждат се пространни доводи за доказаност на обвинението срещу подсъдимия Д.. Моли се присъдата да бъде отменена и тримата подсъдими да бъдат осъдени по възведените и поддържани пред първата инстанция обвинения, както и да бъде уважен гражданския иск.

Недоволен от присъдата е останал и другият повереник на частния обвинител и граждански ищец И.Д.Й.  - адв. И. Н., който също е депозирал въззивна жалба с оплаквания за ннеправилност на присъдата, като постановена в разрез със събраните в хода на съдебното следствие категорични доказателства за осъществените от подсъдимите от обективна и субективна страна вменени им деяния. Отправя се претенция за отмяна на присъдата на СНС, признаване на тримата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения и уважаване на допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск.

         Защитникът на подсъдимия И.Е.Г. е изготвил писмено възражение, в което са развити съображения за правилност на атакуваната присъда. Твърди се, че защитната теза на Г., че не е присъствал на местопресъплението на 04.11.2014г. е категорично потвърдена от събраните писмени доказателства, свидетелски показания и приетата и неоспорена от страните техническа експертиза. Сочи се, че заключението на вещото лице за невъзможността за идентификация на лицата, които се виждат на представения видеоматериал е в разрез с тезата на обвинението относно авторството на деянието. Поддържа се, че цялото обвинение е базирано единствено на свидетелски показания на лица, които са пряко заинтересовани от изхода на делото. Навежда се, че за разлика от обвинението, защитата разчитала на показанията на лица, които нямат връзка помежду си, като същите са логични, последователни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с останалите писмени доказателства и приетата по делото експретиза.

         В съдебно заседание представителят на АСП поддържа протеста и пледира за отмяна на първоинстанционната присъда. Прокурорът счита, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като СНС е допуснал съществено процесуално нарушение, което се изразява в неправилна и непълна оценка и анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първостепенния съд е приел фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. На следващо място, в мотивите не били очертани възприетите от съда обстоятелства, поради което било изключително трудно да се разбере кои факти съдът е приел за установени, въз основа на кои точно доказателства и защо като краен извод е оправдал подсъдимите. Отправят се упреци към направения от СНС анализ показанията на свидетелите М. В., А. В. и Й. В.. Изтъква се, че от показанията на последните трима свидетели е видно, че заплахи с посоченото в обвинителния акт съдържание са отправяни от подсъдимите към пострадалия и преди побоя на 04.11.2014г. Относно деянието, осъществено на 04.11.2014г., същото се доказвало от показанията на свидетелите М. В., И. Й. А. В., Т. П., от заключението на видео-техническата експертиза, назначена от въззивния съд, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. В тази връзка моли да бъде отменена първоинстанционната присъда изцяло, като вместо това да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения и им бъдат наложени наказанията, претендирани от СП в пледоарията в първоинстанционното производство.

         Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител - адв. Н. и адв. Н., поддържат жалбите. Считат, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които потвърждават доводите им против постановената присъда. Акцентират на деянието, осъществено на 04.11.2014г., при което било причинено лека телесна повреда на пострадалия Й., като се изтъква, че следва да бъде кредитирано заключението на изслушаната във въззивното следствие експертиза. Моли се да бъде отменена присъдата в наказателната и гражданската част, подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и осъдени на наказанията, поискани пред СНС, както и да бъде уважена гражданската претенция в пълен размер, ведно с направените от частния обвинител разноски пред двете инстанции.

         Частният обвинител и граждански ищец И. Й. поддържа изцяло изложеното от защитниците си.

         Защитникът на подсъдимия С. Д. - адв. Т. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда СНС като правилна и законосъобразна. Счита, че е недопустимо за първи път в хода на пренията пред въззивната инстанция, прокурорът да навежда като основание за отмяна на съд. акт допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви, което не е посочил в протеста. Поддържа, че в жалбите на поверениците на гражданския ищец и частен обвинител се съдържат обстоятелства, излизащи извън очертаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е недопустимо. Сочи, че първоинстанционният съд в мотивите е извършил прецизен анализ на доказателствените източници и въз основа на него е формирал вътрешното си убеждение, с оглед на което е изпълнил задължението чл. 305, ал.2 от НПК. Изтъква, че до няма каквито и да е доказателства за участието на подсъдимия Д. като подбудител в изпълнителното деяние, за което е предаден на съд.

        Другият защитник на подсъдимия Д. - адв. В., поддържа изложеното от адв. Т.. Счита, че събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни доказателства не само не подкрепят обвинението спрямо подзащитния му С. Д., дори напротив, потвърждават изводите на първостепенния съд. В тази посока акцентира на показанията на свид. Т. П.. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден изцяло.

         Подсъдимият С. Д. в хода на съдебните прения заявява, че поддържа становищата на защитниците си и не се признава за виновен. В последната си дума иска да бъде оправдан и отново изтъква, че не е извършил нищо от това, за което е въвлечен.

         Защитникът на подсъдимия Р. Р. - адв. А. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в частта, в която подзащитният му е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и в частта, в която е отхвърлен гражданския иск срещу него. Смята, че присъдата в тази й част е правилна, обоснована и законосъобразна. Намира, че първоинстанционният съд е установил правилно обективната истина и е извел законосъоразни фактически изводи. Счита, че СНС в мотивите задълбочено е анализирал доказателствата, аргументирал е причините, поради които е кредитирал обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите И. И., Н. Н. и К. Т. и не е дал вяра на показанията на свидетелите И. Й., М. В., А. В. и Т. П.. Изтъква, че аналитичната дейност на СНС е подчинена на установените в процесуалния закон правила за оценка и проверка на доказателствата. Решението на първостепенния съд да не цени констатациите на проведените разпознавания са в съответствие с утвърденото разбиране в съдебната практика. СНС анализирал подробно и видео - техническата експертиза и е посочил причините, поради които е приел, че не подкрепя казаното от пострадалия И. Й. и заявеното от свид. М. В., А. В. и Т.П.. Поддържа, че липсват доказателства за съпричастност на подзащитния му към инкриминираните в обвинителния акт деяния. Счита, че събраните във въззивното съдебно следствие доказателства не са достатъчни за да удовлетворят стандарта на чл. 303 от НПК. Изтъква, че показанията, дадени при повторния разпит на свидетелите М. В. и Т. П. не само не могат да послужат за сигурна доказателствена опора за изграждане на различни фактически и правни изводи от тези на първия съд, а напротив - затвърждават ги. Обръща внимание на показанията на свид. М.В. Твърди, че същите са неясни, вътрешно противоречиви и от тях не могат да се извлекат релевантни обстоятелства, относими към квалификацията на деянието по чл. 213, а, ал. 3, т. 3 от НК. Поддържа, че липсват доказателства за съставомерно поведение от подсъдимия Д., с оглед на което не е налице квалифициращото обстоятелство спрямо Р. по чл. 213, а, ал. 3, т. 3 от НК. Счита, че експертното заключение, представено пред въззивната инстанция е компрометирано, тъй като е изготвено от експерт без необходимата компетентност и следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност. Изготвеното заключение по своя предмет и съдържание не отговаряло на възложената от съда задача изискваща познания от страна на експерт в областта на антропологията и съответно антропологични методи за изследване и анализ. Отделно от това, в условията на евентуалност, моли съда да съобрази доказателствата, според които е невъзможно установяване на действителната дата и час на заснетите изображения. Моли също, съдът да обърне внимание на казаното от експерта, че видно от заснетите кадри подзащитният му Р. не е бил с пистолет.

        Подсъдимият Р.Р. в хода на въззивните съдебни прения поддържа изложеното от защитника. В последната си дума заявява, че не е виновен и иска да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

        Защитникът на подсъдимия И.Г. - адв. К., подкрепя становищата на останалите защитници. Изразява съгласие с направената от СНС оценка на извършеното на досъдебното производство разпознаване. За споменатото следствено действие добавя, че то изначално не е било необходимо, тъй като свидетелите са познавали лично преди това подсъдимите. Развива подробни съображения за опорочаване на експертизата, назначена от въззивния съд и счита, че тя не следва да се взема предвид при обсъждане на доказателствения материал. Счита за абсолютно безспорно и доказано, че подс. Д. не е подбудител, а подс. Г. и . нямат самостоятелен мотив да извършат престъплението. Поддържа, че за конкретната дата 04.11.2014г. има безспорни доказателства, които изграждат алиби на подс. Г. - справки на НОИ за наличие на трудов договор, писмени графици, подкрепени от устните доказателства на свидетелите. В заключение моли да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда относно подзащитния му Г..

        Подсъдимият И. Г. при упражняване правото на лична защита заявява, че поддържа становището на адвоката си и не се признава за виновен. В последната си дума отправя искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

        Апелативният специализиран наказателен съд като прецени наведените от страните доводи и извърши самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

         СНС е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което са събрани множество гласни доказателствени средства - обяснения на подсъдимите С. С. Д., И. Е. Г. и Р.Б.Р.; показания на свидетеля И.Д.Й., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК /т. 1, л. 69-70 от ДП/; показания на свидетеля М. Д.В., дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство, прочетени частично досежно посочената сума от свидетеля на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК /т. 1, л. 59; т. 1, л. 60-61, т. 3, л. 64 - 65 от ДП/; показания на свидетеля Д. Д. Й., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /т. 1, л. 78 от ДП/; показания на свидетеля А. С. Д., дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /т. 1, л. 79 от ДП/; показания на свидетеля К. С. С., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /т. 1, л. 80 от ДП/; показания на свидетеля Й.Д.В., дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /т. 1, л. 82 от ДП/; показания на свидетелите А. Д. В., Т.М.П., К. К. К., П.С.К., И.В.Й., Я.Д.К., И. Н. И., Н.К.Н, К.М.Т., В.Н.Ц. и Б.С.Д., дадени в съдебното следствие; проведени са очни ставки между подсъдимия С.Д. и свидетеля И.Й., между подсъдимия Р.Р. и свидетеля И.Й., между свидетеля И.Й. и свидетелката Д.Й., приобщени са множество писмени материали и са изслушани заключенията на съдебно - медицинска експертиза и техническа експертиза.

Във въззивното съдебно следствие е извършен повторен разпит на свид. М.Д.В. и Т.М.П. и са прочетени показанията им от досъдебното производство /т. 1, л. 59, т. 1, л. 60-61, т. 1, л. 63 - 64 от ДП/; прочетени са обясненията, дадени пред разследващ орган в присъствието на защитник от подсъдимите С. С. Д.  /т. 4, л. 28 от ДП/ и И. Е. Г. /т. 1, л. 50-51 от ДП/, назначена е експертиза на записите, съдържащи се в дисковете на камерите, монтирани на заложната къща и са изискани и приети справки с рег. № 17665/02.11.2020 г. и рег. № 17261/27.10.2020 г. на ГД “ИН“, сектор „Пробация“ - София град; справка рег. № И - 11908/01.09.2020 г. на ГД “ИН“; свидетелство за съдимост на подсъдимия С.Д., свидетелство за съдимост на подсъдимия Р. и свидетелство за съдимост на подсъдимия И. Г., ведно с бюлетин към него.

        Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях при следното фактическо положение:

        Подсъдимият С. С. Д.  е роден и живее в град Д., българин е, български гражданин, с чисто съдебно минало - реабилитиран по право.

        Подсъдимият Р.Б.Р. е роден в гр. П…, но се е установил в град В…., българин е, български гражданин, неосъждан - реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.

         Подсъдимият И.Е.Г. е род. на ………г. в град В., българин е, български гражданин, с висше образование.

         С присъда по НОХД № 752/2009г. на РС - ……, влязла в сила на 02.11.2011г. подсъдимият Г. е признат за виновен в извършено на 12.09.2004г. престъпление по 129, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, б. „б“ от НК е осъден на наказание „Пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца. Видно от писмо рег. №17655 от 02.11.2020г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, сектор „Пробация“ /л. 344 от въззивното дело/, подсъдимият Г. е изтърпял това наказание на 20.06.2012г. От датата на изпълнение на наказанието до 04.11.2014 г. не са изминали три години, поради което за споменатото осъждане не е настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК.

         Частният обвинител и граждански ищец И.Д.Й. живее в град Д., заедно със семейството си и работи в същия град, в заложна къща на неговия брат - свид. Й.В., тъй като самият той нямал право да регистрира такава дейност, защото бил осъждан за палежи на автомобили, независимо че бил реабилитиран.

         Частният обвинител и граждански ищец И.Й. познавал подсъдимия С.Д. от 2007г., а с подсъдимите Р.Р. и И.Г. се запознал покрай общуването си с Д..

Свидетелката Р”.Р™. - майка РЅР° свидетелката Рђ. РЎ. Р”. притежавала недвижим РёРјРѕС‚, находящ СЃРµ РІ град Р’., местност „……“, РєРІ. ……... РЎРІРёРґ. Р™. решила РІСЉСЂС…Сѓ парцела РґР° Р±СЉРґРµ изградена фамилна къща, РІ която цялото семейство РґР° живее заедно. Действията, необходими Р·Р° построяването РЅР° общия РґРѕРј, поверила РЅР° дъщеря СЃРё Рђ. Р”. Рё мъжът, СЃ които последната живеела РІСЉРІ фактическо съжителство - гражданския ищец Рё частен обвинител И. Р™.. РўРѕР№ РѕС‚ СЃРІРѕСЏ страна СЃРµ обърнал РєСЉРј РїРѕРґСЃ. Р”. Р·Р° построяването РЅР° семейната къща, тъй като знаел Р·Р° него, че СЃРµ занимава СЃСЉСЃ строителство. Двамата били РІ РґРѕР±СЂРё приятелски отношения. Съпругата РЅР° Р”. изготвила проекто - РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° изработка СЃСЉСЃ страни свидетелката Р”. Р™. като възложител Рё РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ РЎ. Р”. като изпълнител. Съгласно клаузите РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р”. трябвало РґР° изгради къща РІ горепосочената местност срещу възнаграждение РѕС‚ 116 000 лева. Предвид, че РЅР° практика договаряли Р™. Рё Р”., РЅР° 17.06.2013 Рі. двамата СЃРµ срещнали, РїСЂРё което Р”. подписал РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° Рё предал екземпляр РЅР° Р™.. РЎРІРёРґ. Р”.Р™., РІ качеството СЃРё РЅР° собственик РЅР° парцела, също положила РїРѕРґРїРёСЃ РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР°. Р’ деня РЅР° учредяване РЅР° облигационната РІСЂСЉР·РєР°, СЃРІРёРґ. И. Р™. заплатил РЅР° Р”. сумата РѕС‚ 10 000 лева, което било отразено РЅР° РіСЉСЂР±Р° РЅР° единия екземпляр РЅР° писмения документ, обективиращ постигнатото съгласие между страните. Р’ сключения РґРѕРіРѕРІРѕСЂ РЅРµ била посочена разгърната застроена площ РЅР° бъдещата сграда, РЅРѕ РїРѕРґСЃ. Р”. Рё СЃРІРёРґ. И. Р™. СЃРµ разбрали тя РґР° Рµ 315 РєРІ. Рё РґР° Рµ монолитно строителство. Впоследстие, РїРѕ предложение РЅР° РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ Р”., прието РѕС‚ СЃРІРёРґ. Р”. Рё И. Р™. проектът Р±РёР» променен РѕС‚ монолитно строителство РІ къща СЃ панелна конструкция. Била внесена Рё още една корекция РІ облигационната РІСЂСЉР·РєР° - възнаграждението РЅР° Р”. било намалено РЅР° 100 000 лева вместо първоначално уговорените 116 000 лева срещу отпадане РЅР° задължението РјСѓ РґР° монтира дограма РЅР° бъдещата постройка.

         Подсъдимият Д. започнал изграждането на къщата, за което използвал фирма подизпълнител „……..“ ЕООД. Технически ръководител на обекта бил свидетелят К. С. С.. Свид. В. Ц. от 2013г. до края на лятото на 2014г. работел при подс. Д. като шофьор. Подсъдимият Г. често посещавал обекта и наблюдавал как върви строежа, водил си бележки за технологичния процес и помагал на свид. С. за осигуряване на нужните материали за построяване на къщата.

         В хода на изпълнение на поръчката, по искане на подс. Д., Й. му предоставил за ползване товарен автомобил „……“, peг. № …….. - собственост на брат му А. В. и лек автомобил „……“, peг. № …….. Двете превозни средства служели за превоз на материали и работници.

         Уговореното възнаграждение от 100 000 лева било изплатено на множество вноски в продължение на една година. Сумите били престирани на подс. Д. в брой, без да бъдат издавани разписки, с изключение на първата вноска от 10 000 лева, чието плащане било удостоверено на гърба на договора.

В В В В  В   През лятото РЅР° 2014Рі. гражданският ищец Рё частен обвинител И. Р™. Рё брат РјСѓ Р™. Р’., отишли РЅР° обекта, РїСЂРё което констатирали, че къщата Рµ завършена РЅР° РЅРёРІРѕ „груб строеж“, СЃ външна изолация Рё мазилка. РЎРІРёРґ. Р™. Рё брат РјСѓ РЅРµ били доволни РѕС‚ изработката, която според тях била СЃ лошо качество. Освен това СЃРІРёРґ. Р™. настоявал РїРѕРґСЃ. Р”. РґР° довърши къщата „до ключ“. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р”. СЃРµ противопоставил СЃ мотив, че РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° между тях РЅРµ включва СѓРіРѕРІРѕСЂРєР° Р·Р° довършителни работи, Р° качеството РЅР° строителството РїРѕРєСЂРёРІР° строителните стандарти. РћС‚ този момент нататък отношенията между СЃРІРёРґ. Р™. Рё РїРѕРґСЃ. Р”. СЃРµ развалили. РЎРІРёРґ. Р™. искал срещу престираната СЃСѓРјР° РѕС‚ 100 000 лева РґР° получи къща РІ завършен РІРёРґ, изпълнена качествено, Р° РїРѕРґСЃ. Р”. възразявал, че договорената Рё изплатена цена Рµ Р·Р° изработка РЅР° РЅРёРІРѕ „груб строеж“ Рё РЅРµ обхваща търсените довършителни работи. РџРѕ този РїРѕРІРѕРґ РІ периода РґРѕ края РЅР° месец август, началото РЅР° месец септември 2014 Рі., РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р”. Рё гражданският ищец Р™. СЃР° СЃРµ срещали неколкократно. РќР° срещите присъствали различни лица - свидетелката Рђ.Р”., СЃРІРёРґ. Рў.Рџ., братята РЅР° Р™, подсъдимите Р .Р . Рё И.Р“.. РџСЂРё тези срещи СЃРµ стигало РґРѕ повишаване РґРѕ тон, РЅРѕ РЅРµ СЃРµ установява, РїРѕРґСЃ. РЎ. Р”., Р . или Р“. РґР° СЃР° отправяли закани Рё заплахи Р·Р° саморазправа РєСЉРј личността Рё имуществото РЅР° И. Р™. Рё неговите близки.

         Междувременно съпругата на подсъдимия С. Д. – П. Н., била диагностицирана със сериозно онкологично заболяване, което налагало хоспитализирането й в болница „……..“, гр. София. На неопределена дата, в края на август, началото на септември 2014 г., подс. Д. отвел съпругата си в гр. София за провеждане на лъчелечение в болница „……“. Н. била в тежко здравословно състояние, не можела да се самообслужва и грижите за нея поел подс. С. Д.. Това наложило да пребивават непрекъснато в гр. София до края на м. декември 2014г. Върнали се за около месец в гр. Д. и после отпътували за лечение първо за Р. Турция, а после за Федерална република Германия. Лечението нямало нужния ефект и през м. май 2015г. Н. починала.

В В В В  В  В Р’СЉРІ времето, през което РїРѕРґСЃ. Р”. Р±РёР» РІ град София, Р° именно: РЅР° 04.11.2014 Рі., около 10 часа сутринта, СЃРІРёРґ. И. Р™. отворил заложната къща. РўРѕР·Рё ден неговия брат - СЃРІРёРґ. Рђ. Р’. имал рожден ден Рё двамата отишли РґР° СЃРµ почерпят. Р’ заложната къща останал свидетеля Рў. Рџ., РЅР° когото това било място РЅР° работа. Там Р±РёР» Рё свидетелят Рљ. Рљ., дошъл РґР° РІРёРґРё Рџ.. Около РѕР±СЏРґ РІ заложната къща пристигнали подсъдимите И. Р“. Рё Р .Р ., носещи шапки СЃ РєРѕР·РёСЂРєР°. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р . попитал РєСЉРґРµ Рµ И. Р™.. РЎРІРёРґ. Рў. Рџ. РѕР±СЏСЃРЅРёР», че Рµ излязъл. РџРѕРґСЃ. Р . РјСѓ наредил РґР° СЃРµ обади РЅР° СЃРІРёРґ. Р™. Рё РґР° РјСѓ каже, че РіРѕ чака РІ заложната къща. РЎРІРёРґ. Рџ. СЃРµ подчинил. РўРѕР№ телефонирал РЅР° Р™. Рё РіРѕ повикал. Свидетелят Рљ. Рљ. СЃРё тръгнал, Р° няколко минути РїРѕ-РєСЉСЃРЅРѕ свидетелят Рђ. Р’. паркирал Р±СЏР» РЅР° цвят автомобил, марка „Рено……“ РІ РґРІРѕСЂР° РЅР° заложната къща Рё РѕС‚ него слезли Р’. Рё пострадалия Р™.. Веднага щом РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р . РІРёРґСЏР» братята, излязъл РЅР° РґРІРѕСЂР° Рё отишъл РїСЂРё Р™.. РџРѕРґСЃ. Р . попитал пострадалия Р™. РєРѕРіР° ще РІСЉСЂРЅРµ парите. РЎРІРёРґ. Р™. РјСѓ отговорил, че СЃ него нямал СѓРіРѕРІРѕСЂРєР° Р·Р° даване РЅР° парична СЃСѓРјР°. РџРѕРґСЃ. Р . РјСѓ нанесъл удар СЃ десен крак Рё удар СЃ РґСЏСЃРЅР° СЂСЉРєР° РІ областта РЅР° тялото, РїСЂРё което постр. Р™. СЃРµ превил СЃ прибрани РґРѕ тялото ръце. Р’ този момент покрай тях минал РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ И. Р“.. РўРѕР№ замахнал СЃ десния СЃРё крак, подсичайки краката РЅР° пострадалия Р™., РѕС‚ което последния седнал РЅР° земята, Р° РїРѕРґСЃ. Р“. продължил РєСЉРј СЃРІРёРґ. Рђ. Р’., взел РјРѕР±. телефон РѕС‚ ръцете РјСѓ Рё РіРѕ хвърлил РІ клетката РїСЂРё кучетата. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р . нанесъл още удари РЅР° постр. Р™., след което РіРѕ хванал Р·Р° качулката РЅР° суитчъра Рё РіРѕ замъкнал РєСЉРј офис помещението РЅР° заложната къща. Съвсем СЃРєРѕСЂРѕ РЅР° място пристигнал Рё свидетеля Рњ. Р’. - брат РЅР° пострадалия Р™., който Р±РёР» повикан РїРѕ телефона РѕС‚ Рў. Рџ.. РЎРІРёРґ. Рњ. Р’. влязъл РІ офиса. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р“. Рё свидетелят Рђ. Р’. РіРѕ последвали. РџРѕРґСЃ. Р“. застанал РґРѕ вратата. РЎРІРёРґ. Рњ. Р’. СЃРµ опитал РґР° излезе Р·Р° РґР° потърси РїРѕРјРѕС‰, РЅРѕ РїРѕРґСЃ. Р“. РјСѓ препречил пътя Рё РЅРµ РіРѕ пуснал. РџРѕРґСЃ. Р . настоявал постр. Р™. РґР° даде сумата РѕС‚ 20 000 лева Рё същевременно РјСѓ нанасял удари СЃ ръце Рё отправял заплахи Р·Р° РїРѕР±РѕР№ Рё палеж. Казвал РјСѓ: “Кога ще даваш парите? До РєРѕРіР° ще РЅРё лъжеш? Ще те пребия! Ще те СѓР±РёСЏ!.. Ще Р’Рё запаля!“. Свидетелят Р’. СЃРµ опитал РґР° убеди РїРѕРґСЃ. Р .РґР° преустанови насилието над брат РјСѓ И. Р™., РїСЂРё което РїРѕРґСЃ. Р“. РіРѕ ударил РїРѕ тялото СЃ коляно, Р° след това СЃ СЋРјСЂСѓРє РїРѕ челото. Подсъдимите СЃРё тръгнали след като получили уверение, че търсените 20 000 лева ще бъдат събрани РґРѕ 16.00 часа.

Още същия ден пострадалият Й. подал сигнал в полицията, с оплакване, че му е нанесен побой от две лица – Р. Б. Р. и лице със собствено име И., а на следващия ден се снабдил с медицинско удостоверение №1183 от 05.11.2014г., издадено от лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „св. ……“ АД.

         Около 10 месеца по-късно, на 29.07.2015г. по жалба на частния обвинител, входирана на 09.07.2015г. било образувано ДП №532/2015г. на РУ на МВР - Д срещу подс. С. Д. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК - обсебване на двете МПС, предмет и на настоящия процес. С протокол за претърсване и изземване от 08.09.2015г. товарния автомобил „……“, peг. № …….. бил иззет от неоградена асфалтова площадка в с. С…. и предаден на отговорно пазене на неговия собственик – свид. А. В.. Лекият автомобил „……“, peг. № …… бил обявен за общодържавно издирване с постановление от 15.09.2015г. и предаден доброволно от С. С. Д. на 26.05.2016г., за което бил оформен протокол за доброволно предаване.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Й., А. Д., К. С., В. Ц., Т. П., Й. В., Б. Д., И. Й. /частично/, М. В./частично/, А. В. /частично/, от обясненията на подсъдимия С. Д., от договора за изработка и заключенията на извършените съдебно-медицинска експертиза и видео-технически експертизи.

РђРЎРќРЎ кредитира СЃ доверието СЃРё свидетелските показания РЅР° свидетелите Рђ. Р”., Р”. Р™. Рё И. Р™. като последователни Рё непротиворечащи, относно следните обстоятелства: Р·Р° това, че Рђ. Р”. живяла РЅР° семейни начала СЃ пострадалия И. Р™., Р·Р° това, че свидетелката Р”. Р™. притежавала поземлен недвижим РёРјРѕС‚ РІ град Р’., местност „….“, РєРІ. ….., който предоставила РЅР° дъщеря СЃРё Р”., Р·Р° РґР° Р±СЉРґРµ построена фамилна къща Рё възложила РЅР° нея Рё Р™. действията, свързани СЃ изграждането Р№, Р·Р° това, че Р™. договарял РїСЂСЏРєРѕ СЃ РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ РЎ. Р”., РЅРѕ формално РґРѕРіРѕРІРѕСЂСЉС‚ Р·Р° изработка Р±РёР» подписан РѕС‚ Р™. като възложител, РІ качеството Р№ РЅР° собственик РЅР° имота Рё било уговорено построяване РЅР° къща РІ посочената местност срещу възнаграждение РѕС‚ 116 000 лева, Р·Р° това, че впоследствие проектът Р±РёР» променен Рё били приспаднати 16 000 лева РѕС‚ общо дължимата СЃСѓРјР° заради отпадане ангажимента Р·Р° монтиране РЅР° дограма, както Рё Р·Р° това, че договорената цена РѕС‚ 100 000 лева Рµ изплатена РІ пълен размер. Показанията РЅР° тримата свидетели относно горните обстоятелства СЃР° еднопосочни Рё съвпадат СЃ обясненията РЅР° РїРѕРґСЃ. Р”.. Сключването РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° изработка СЃРµ установява Рё РѕС‚ приобщените РІ първоинстанционното съдебно следствие РґРІР° екземпляра РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР°. Р’СЉР·Р·РёРІРЅРёСЏС‚ СЃСЉРґ СЃРµ солидаризира СЃ РёР·РІРѕРґР° РЅР° РЎРќРЎ, че макар съдържанието РЅР° двата писмени екземпляра РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° РґР° РЅРµ Рµ идентично относно Р Р—Рџ, следва РґР° Р±СЉРґРµ прието, че уговорената разгърната застроена площ РЅР° къщата Рµ РІ размер РЅР° 315 РєРІ.Рј, защото тази квадратура Рµ посочена РІ показанията РЅР° СЃРІРёРґ. И. Р™. Рё обясненията РЅР° РїРѕРґСЃ. РЎ. Р”..

         Въззивният съд идентично на СНС не кредитира показанията на гражданския ищец и частен обвинител И. Й., свид. Й. В. и А. Д. относно уговорката с подсъдимия Д., къщата да бъде довършена „до ключ“, тъй като същите са в разрез с писмения документ, обективиращ задълженията на страните по него и обясненията на С. Д.. Според клаузата на чл. 1 от договора изпълнителят се е задължил да направи изкоп, основи, полагане арматура и заливане с бетон, изграждане на колони и две плочи, изграждане на външни стени с топло и шумо-изолация, изработка и монтаж на ПВЦ дограма със стъклопакет, монтаж на ел. и ВиК инсталация в чертите на сградата и таванско помещение върху втора плоча. Така детайлизираните задължения не оставят съмнение, че с договора подс. Денев не е поел задължение да изпълни довършителните строително - монтажни работи на бъдещата сграда.

          АСНС не дава вяра на показанията на гражданския ищец и частен обвинител И. Й. и неговите братя - свид. А. В. и М. В. в частта досежно твърдените множество посещения на тримата подсъдими, самостоятелно или в различни комбинации между тях, на неустановени дати през месеците септември и октомври 2014г. в заложната къща, при които да са отправяли заплахи с цел да принудят И. Й. да извърши имуществени разпореждания не по собствена воля. Показанията на И. Й. и неговите близки за тези обстоятелства противостоят на изнесеното от свид. П., а и са твърде общи, неконкретни и непоследователни. От тях не може да се изведе еднозначно в какви времеви интервали подс. Р. и Г. са посещавали заложната къща и дали това се е случило в инкриминирания период: неустановена дата през м. септември 2014г. и неустановена дата през м. октомври 2014г. Според фактическото обвинение формулирано в обв. акт, което поставя рамките на предмета на доказване, заплахите са осъществени в заложната къща. Не се спори по делото, че към релевантния времеви интервал в заложната къща е работил свид. Т. П.. Последният не е заинтересован от изхода на делото. Показанията му са правдиви и са в унисон със заключенията на медицинската и техническите експертизи, поради което съдът намира, че тъкмо тях следва да постави в основата на фактическите си изводи. Свид. Т. П. в разпита пред СНС е разказал, че преди 04.11.2014г. подс. Р. Р. и Г.са ходили 3 - 4 пъти в заложната къща с парични претенции към свид. И. Й., при което се е стигало до скандали, но не сочи да са отправяни заплахи. Не сочи и подсъдимите Р. и Г. да са поставяли изискване към И. Й. да прехвърля каквито и да е МПС - леки или товарни автомобили. В показанията от досъдебното производство поддържа, че подс. Р.Р. и Г. са питали „за пари И., но тогава само са се карали и заплашва.“ Какви заплахи са отправяни, свид. П. не споменава. При приобщаване на показанията от досъдебното производство, свид. П. е категоричен, че преди случката на 04.11.2014г. заплахи е нямало. Показанията на свид. П. от съдебната фаза и досъдебната си противоречат само относно изказването на заплахи от подс. Г. и Р. към свид. И. Й., като това несъответствие наложи прибягването към проц. техника на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът намира, че доверие заслужават показанията, дадени пред двете съдебни инстанции, защото те са искрени, последователни, а и на досъдебното производство е направено лаконично твърдение, че подс. Г. и Р. са заплашвали, без да са посочени конкретни заплашителни изрази.

Неправилно първоинстанционният СЃСЉРґ Рµ игнорирал показанията РЅР° СЃРІРёРґ. И. Р™., Рњ. Р’., Рђ. Р’. Рё Рў. Рџ. Р·Р° упражнено РЅР° 04.11.2014Рі. РіРѕРґРёРЅР° физическо Рё психическо насилие над  свидетеля И.Р™. СЃ цел РґР° Р±СЉРґРµ накаран РґР° даде сумата РѕС‚ 20 000 лева. И четиримата свидетели лично СЃР° възприели случилото СЃРµ РЅР° 04.11.2014Рі. Показанията РёРј Р·Р° нанесен физически Рё психически тормоз кореспондират помежду СЃРё Рё СЃР° РІ СѓРЅРёСЃРѕРЅ СЃСЉСЃ заключенията РЅР° двете техн. експертизи. Първото заключение, изпълнено РЅР° досъдебното производство обективира записите РЅР° видеокамерите, монтирани РЅР° различни места РІ заложната къща. Вещото лице РЎ. Рµ изяснило, че РЅСЏРјР° следи РѕС‚ манипулиране РЅР° записите Рё че според вкопираните РІ тях данни, те СЃР° направени РЅР° 04.11.2014Рі. РІ часовия диапазон РѕС‚ 12.02.59 часа РґРѕ 12.24.58 часа. Макар вещото лице РїРѕ експертен РїСЉС‚ РґР° РЅРµ Рµ фиксирало датата, РЅРѕ която СЃРµ Рµ случило записаното РЅР° дисковете събитие, СЃСЉРґСЉС‚ намира, че това Рµ тъкмо 04.11.2014 Рі., защото този ден Рµ посочен РѕС‚ всички свидетели очевидци. Р’ заключението РЅР° вещото лице РЎ. Рµ констатирано, че изследваните изображения СЃР° негодни Р·Р° лицева идентификация, поради недостатъчно качество Рё невъзможност Р·Р° отграничаване РЅР° частни Рё РЅСЏРєРѕРё общи признаци, характеризиращи заснетите лица. Същевременно, вещото лице РЎ. Рµ посочило, че СЃ изображенията РЅР° заснетите лица позволяват РґР° СЃРµ проведе идентификационно изследване РїРѕ външни антропологични белези - СЂСЉСЃС‚, форма РЅР° тялото Рё крайниците, форма Рё елементи РЅР° главата - лице, прическа, очи, уши Рё РґСЂ., както Рё РїРѕ РЅСЏРєРѕРё РѕС‚ заснетите РІ РїРѕ - близък план частни признаци РЅР° лицето, РїСЂРё предоставяне РЅР° сравнителен материал РѕС‚ заснетите лица РІ ракурс близък РґРѕ този РІ заснетите файлове - РІ цял СЂСЉСЃС‚, отвисоко Рё РІ профил, анфас Рё РІ средните РёРј положения. РўСЉРєРјРѕ това Рµ направило вещото лице Рљ. изпълнило заключението РЅР° техническата експертиза, приета РІ С…РѕРґР° РЅР° въззивното съдебно следствие. Вещото лице Рљ. Рµ заснело РїРѕРґСЃ. Р . Р‘. Р . Рё И.Р•.Р“. СЃ горен ракурс, сходен СЃ този РЅР° изследваните видеозаписи. Изготвените фотоснимки Рµ съпоставило СЃ изображенията, извлечени РѕС‚ оптичните носители РѕС‚ камерите РЅР° заложната къща, РїСЂРё което Рµ стигнало РґРѕ РёР·РІРѕРґР°, че РЅР° видеозаписите РѕС‚ 04.11.2014Рі. СЃР° заснети лицата Р . Р‘. Р . Рё И. Р•. Р“.. Въззивната инстанция възприема заключенията РЅР° двете експертизи - РїРѕ протокол в„–50 РѕС‚ 25.06.2015Рі. Рё РїРѕ протокол в„– 197 - Р¤/2020Рі., защото Рё двете СЃР° обосновани Рё компетентно изпълнени. РўРµ РЅРµ СЃРµ Рё конфронтират, защото второто заключение Рµ изпълнено РІСЉР· РѕСЃРЅРѕРІР° РЅР° нарочно изготвен сравнителен материал, РЅР° които подсъдимите СЃР° заснети РІ положение, СЃС…РѕРґРЅРѕ СЃСЉСЃ записите РЅР° РґРёСЃРєР° РѕС‚ видеокамерите, С‚.Рµ. РїРѕ начина, указан РІ техническата експертиза РѕС‚ досъдебното производство. Р’ обстоятелствената част РЅР° заключението Рё РїСЂРё разпита РІ СЃ. Р·., вещото лице Рљ. детайлизира изследванията, които Рµ направило Рё констатираните съвпадения РІСЉРІ видимите части РЅР° лицата, което Рµ обусловило идентификацията РЅР° подсъдимите Р . Рё Р“.. Ето защо РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏС‚ СЃСЉРґ отхвърля защитните възражения Р·Р° компрометиране РЅР° заключението. РќРµ СЃРµ оправдава Рё оплакването Р·Р° некомпетентност РЅР° вещото лице Рљ. СЃ РґРѕРІРѕРґР°, че той РЅРµ Рµ антрополог. Объркването произтича РѕС‚ наименованието, дадено РЅР° експертизата РїСЂРё нейното назначаване: съдебно - видеотехническа Рё антропологично – идентификационна. Независимо че експертизата Рµ озаглавена Рё „антропологично - идентификационна“, РЅР° вещото лице Рµ поставена задача РґР° снеме сравнителен материал РѕС‚ РїРѕРґСЃ. Р . Рё Р“. Рё РґР° даде отговор РёРјР° ли сходство Рё идентичност между техните външни антропологични белези Рё тези РЅР° лицата, обозначени РІ предходната експертиза РїРѕ протокол в„– 50 РѕС‚ 25.06.2015Рі. като Рњ2 Рё Рњ3? Така поставената задача РЅРµ оставя съмнение, че Р·Р° нейното изпълнение РЅРµ Рµ нужно вещото лице РґР° Рµ антрополог. Още повече, че СЃ РїРёСЃРјРѕ рег. в„–196000 - 1597/30.10.2020Рі. Директорът РЅР° НИК Рµ разяснил, че РїСЂРё съдебната антропология СЃРµ изследват човешки останки СЃ цел определяне РЅР° възраст, РїРѕР», расова принадлежност, причини Р·Р° травми, СЃРјСЉСЂС‚ Рё РґСЂ., като РїРѕРґРѕР±РЅРѕ изследване Рµ неприложимо РїСЂРё идентификация РЅР° лица РѕС‚ видеозаписи. Компетентността РЅР° вещото лице СЃРµ определя РЅРµ РѕС‚ наименованието РЅР° експертизата, Р° РѕС‚ нейния предмет Рё задачи. Неслучайно заглавието РЅР° експертизата РЅРµ Рµ сред реквизитите РЅР° акта Р·Р° нейното назначаване, СЃСЉРіР». чл. 145, ал. 1 РѕС‚ РќРџРљ. РЎ оглед основанието, наложило използването РЅР° коментирания доказателствен СЃРїРѕСЃРѕР±, обектът Рё задачите РјСѓ, компетентен РґР° РіРѕ изпълни Рµ вещото лице, РЅР° което Рµ възложен. РџРѕ изложените съображения РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏС‚ СЃСЉРґ стъпи РЅР° заключенията РЅР° двете технически експертизи РїСЂРё формирането РЅР° фактическите СЃРё РёР·РІРѕРґРё Р·Р° случилото СЃРµ РЅР° 04.11.2014Рі. Заснетите действия РЅР° подсъдимите Р . Рё Р“. РїРѕ упражняване РЅР° физическа РїСЂРёРЅСѓРґР° РєСЉРј И. Р™. Рё неговите братя Рђ. Рё Рњ. Р’. отговарят РЅР° свидетелските показания РЅР° последните трима свидетели Рё РЅР° СЃРІРёРґ. Рџ., поради което СЃСЉРґСЉС‚ РёРј дава РІСЏСЂР° Р·Р° тези обстоятелства. Разнопосочни СЃР° показанията РЅР° свидетелите Р™. Рё Р’. каква СЃСѓРјР° СЃР° искали подсъдимите Р . Рё Р“. РѕС‚ пострадалия, Р·Р° РґР° преустановят тормоза. РЎРІРёРґ. Р™. поддържа, че „последно“ РјСѓ Рµ искана сумата РѕС‚ 37 000 лева. Показанията РјСѓ РІ СЃ.Р·. Рё РѕС‚ досъдебното производство РІ тази част СЃР° аналогични, поради което РЅРµ Рµ нужно отделното РёРј обсъждане. Има разлика РІ двата разпита относно твърдяната претенция Р·Р° прехвърляне собствеността РЅР° двете РњРџРЎ, РЅРѕ Р·Р° тях обвинение Р·Р° датата 04.11.2014Рі. РЅСЏРјР°, Р° Р·Р° останалите периоди, поради липса РЅР° доказателства Р·Р° отправени заплахи СЃСЉРґСЉС‚ намира Р·Р° ненужно РґР° обсъжда. РЎРІРёРґ. Рњ. Р’. РІ началото РЅР° разпита пред РЎРќРЎ твърди, че търсената СЃСѓРјР° Рµ 37 000 лева, РЅРѕ след прочита РЅР° показанията РјСѓ РѕС‚ ДП /С‚.1, Р». 59, С‚. 1, Р». 60, С‚.3, Р».64/, РІ които РІСЃРµ Рµ сочил сумата РѕС‚ 20 000 лева, заявява, че потвърждава показанията СЃРё Рё че това Рµ исканата СЃСѓРјР° РѕС‚ РїРѕРґСЃ. Р“. Рё Р .. Р’ аналогичен СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Рё изнесеното РїСЂРё разпита РјСѓ РІСЉРІ въззивното съдебно следствие. РЎРІРёРґ. Рђ.Р’. Рё Рџ., РІ показанията, депозирани пред РЎРќРЎ също сочат, че исканата СЃСѓРјР° Рµ 20 000 лева. РџСЂРё очертаната изолираност РЅР° показанията РЅР° СЃРІРёРґ. Р™., че търсената СЃСѓРјР° Рµ 37 000 лева, СЃСЉРґСЉС‚ намира, че показанията РјСѓ РІ обсъжданата част РЅРµ заслужават кредит РЅР° доверие Рё РІСЉР·РїСЂРёРµ Р·Р° този правно - релевантен факт изнесеното РѕС‚ останалите свидетели очевидци - братята Р’. Рё СЃРІРёРґ. Рџ..

Непоследователни и неубедителни са показанията на свид. И. Й., М. В., А. В. и Т. П. относно квалифициращото обстоятелство, че подс. Р. е носил оръжие. Свид. И. Й. в разпита пред СНС първо твърди, че подс. Г. и Р. винаги са били въоръжени и на инкриминираната дата 04.11.2014г. и двамата са имали оръжие. Малко по - късно в същия разпит, говори в ед. число, че „...се е виждала цевта под якето...“, при отсъствие на конкретика кои от двамата подсъдими има предвид, а след прочита на показанията му, дадени пред съдия на досъдебното производство става несигурен за разискваното обстоятелство. Заявява, че не може да каже дали подс. Р. е бил въоръжен или не. За разлика от заявеното пред СНС, на досъдебното производство е категоричен, подс. Р. е носил оръжие. Сходна е ситуацията с показанията на свид. М. В.. В прочетения разпит от 03.02.2015г. свид. М. В. е разказал, че и двамата подсъдими са имали пистолети. Година и половина по-късно, в разпита от 22.07.2016г. изоставя това си твърдение и сочи, че пистолет е носил само подс. Р.. В показанията си депозирани пред СНС, свид. М. В. отново твърди, че подс. Р. е носил пистолет. Идентична информация е дал и свид. А. В.. Свид. П. в показанията си, дадени пред СНС е заявил, че и двамата подсъдими са имали оръжие, но не е изнесъл подобен факт в прочетените показания от ДП. Наличието на огнестрелно оръжие в лице, което упражнява агресия под каквато и да е форма е достатъчно стресиращо обстоятелство, поради което не е правдоподобно то да не бъде споменато при последващ разпит за случилото се. Липсата на устойчивост и последователност в показанията на свид. очевидци за коментираното обстоятелство мотивира въззивният съд да не ги кредитира в тази част.

Въззивният съд счита, че изнесеното от свидетеля К. К., не допринася за изясняване на предмета на доказване, поради което не е необходимо да бъде обсъждано. Свид. Й., Д. и Й. В. не са възприели лично принудата, за която разказват, а пресъздават споделеното им от постр. И.Й. и неговите братя М. и А. В., поради което и с оглед достъпността на първоизточниците, съдът не ги ползва в тази част.

Въззивният съд счита, че безспорно е установено, че И. Й. е претърпял леката телесна повреда, описана в обвинителния акт. В тази насока съдът възприе заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза, от която е видно, че И. Д. Й. е получил кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. обусловили лека телесна повреда.

Настоящата инстанция не се доверява на обясненията на подсъдимия Р., че не е могъл да извърши вмененото му с обвинителния акт деяние 04.11.2014г., тъй като на тази дата е бил на рожден ден на неговия приятел И. И. в гр. В., в механа „……“. АСНС не кредитира и показанията на неговите приятели - свидетелите К. Т., Н. Н. и И. И., които са в подкрепа на версията на Р.. Обясненията на последния, в частта, в която отрича извършването на деянието на 04.11.2014г. и показанията на неговите приятели се опровергават от показанията на свидетелите И. Й., М. В., А. В. и Т. П., както и от заключението на вещото лице К.. Освен това, свид. И. не сочи кога е започнал ангажимента на подс. Р. във връзка с твърдяното тържество, а свид. Н.и Т. са отишли в заведението около обяд или около 12.00 часа. Според видеозаписите, предмет на двете технически експертизи, в които съдът няма основание да се съмнява, при експертна констатация за отсъствие на манипулация, двамата нападатели са си тръгнали в 12.25ч., което означава, че в наведения от свид. Н. и Т. часови интервал подс. Р. е могъл да се придвижи до гр. В..

 Въззивният съд не приема за достоверни и обясненията на другия подсъдим Г. относно това, че на 04.11.2014г. бил дневна смяна на работа с колегата си И. Й. и през целия ден не бил напускал поста си. Неубедителни и незаслужаващи доверие и на показанията на И. Й. и Я. К., които по своята същност изграждат защитната версия на подсъдмия Г.. Идентично на ситуацията с подс. Р., присъствието на подс. Г. на мястото на инцидента в часовия диапазон от 12.03 ч. до 12.25 часа се установява от показанията на И. Й., М. В., А. В. и Т. П., както и от видеозаписа, изследван с двете технически експертизи. По натам, свид. И. Й. и Я. К. са в близки отношения с подс. Г.. И двамата си спомнят за датата 04.11.2014г. не защото я свързват с нещо специално, а защото към нея ги е насочил самия подсъдим. Тази преднамереност в изграждане алиби на подс. Г. за датата 04.11.2014г. и диаметралните по съдържание независими доказателствени източници, каквито са показанията на Т. П. и видеозаписите от охранителните камери мотивират въззивният състав да третира обясненията на подс. Г. в разискваната част и показанията на свид. И. Й. и Я. К., като ненадеждни. Свид. П. К. и инкорпорираните писмени графици удостоверяват, че по-предварително утвърден график подс. Г. е трябвало да изпълнява трудовите си функции на работното място в хотел „С……..“ в к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, но съвсем не доказват, че подс. Г. е спазил трудовата дисциплина.

Обясненията на подс. Г. и Р. за останалите обстоятелства, извън тези, касаещи случилото се на 04.11.2014г., както и обясненията на подс. Д. срещат подкрепа в другите правдиви доказателствени източници, поради което въззивният съд намира, че те отговарят на истината.  

Първоинстанционният съд е изложил верни съображения за извършените разпознавания по снимки. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от НПК урежда разпознаването по снимки като изключение, приложимо едва когато е невъзможно лично осигуряване на разпознавания. В случая не е установено органите на досъдебното производство да са предприели действия по призоваване на подсъдимите лица за провеждане на разпознаване. С оглед събраните доказателства по делото, може да се направи извод, че същите не са се укривали и не е имало пречка да бъдат осигурени физически за извършване на следственото действие по чл. 169 от НПК. Въпреки това обаче, самоличността на подсъдимите е безспорно установена от показанията на свидетелите-очевидци, които са познавали лично Р. и Г. и са ги посочили като извършители на деянието от 04.11.2014г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав намира, че подсъдимият С. Д. не е извършил престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т. 2, 4 и 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Не се доказва от обективна и субективна страна С. Д. в периода от септември 2014 година до 04.11.2014 година /включително/, в град Д., обл. В., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, да е склонил И. Е. Г. /извършител/ и З. Б. Р. /извършител/ да принудят И. Д. Й. от град Д. да се разпореди, противно на волята си с 2 броя МПС и да поеме имуществено задължение в размер на 37 000 лева, чрез употреба на физическо и психическо насилие.

         По делото липсват каквито и да е преки или косвени доказателства Д. да е мотивирал другите двама подсъдими да отправят имуществени претенции към свид. И. Й., а още по малко да правят това със сила и заплахи. Различните виждания на страните по сключения договор за изработка относно задължението на изпълнителя и какво покрива полученото от него възнаграждение са породили гражданско правен спор, който ги е конфронтирал. В принципен план съществуването на имуществен дълг в тежест на пострадалия не обуславя несъставомерност на престъплението изнудване, ако кредиторът пристъпи към събиране на дължимото чрез физическо и/или психическо насилие. Събраните по делото доказателства не позволяват да се заключи по несъмнен начин, че подс. С. Д. е използвал подобни похвати към свид. И. Й.. Той и няма такова обвинение. Според обстоятелствената част на обв. акт, която предопределя предмета на доказване, подс. Д. на три пъти - на неустановена дата през септември 2014г., на неустановена дата през октомври 2014г. и в началото на м. ноември 2014г. се срещнал с другите двама подсъдими в гр. Д. и им казал да се срещнат с пострадалия И. Й. и да го принудят да поеме имуществено задължение към него и да му прехвърли собствеността на двете МПС, предоставени му за ползване. По делото няма нито един доказателствен източник, които да съдържа подобни факти. Никой свидетел или подсъдим не сочи, че на инкриминираните от прокурора дати подс. Д. се е срещал с подс. Р. и Г.. Напротив, от обясненията на подсъдимия С. Д., дъщеря му свидетелката Б. Д. и свидетеля В. Ц., на които съдът дава вяра, понеже са последователни и логични, се установява, че от началото на септември подс. Д. до края на декември 2014г. подс. Д. не се е връщал в гр. Д., а е бил в гр. София, ангажиран с грижите за болната си от онкологично заболяване съпруга П. Н.. Този факт се подкрепя и от приобщената по делото епикриза на П. Н.. По делото отсъстват и доказателства, че подс. Д. е склонил подс. Р. и Г. да упражнят насилие върху И.Й. с цел да го принудят да извърши имуществени разпореждания. Такова фактическо положение не може да бъде изведено и по косвен път, независимо че на 04.11.2014г. подс. Р. се е легитимирал като носител на имуществена претенция на подс. Д., защото отсъстват доказателства, подс. Д. да е възлагал подобна поръчка, а както е известно присъдата не може да почива на предположения.

След преценка на доказателствената съвкупност, АСНС намира, че подсъдимите И. Г. и Р. Р. са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна престъплението изнудване по чл.213а от НК е престъпление на формално извършване, като чрез конкретно описаните форми на принуда/насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго действие с тежки последици за пострадалия или негови ближни се цели изнудения да се разпореди с вещ, право или да поеме имуществено задължение. Принудата с посочената цел може да предхожда за съответен кратък период от време или може да съпътства искането от страна на дееца към пострадалия за определено негово поведение, а може и да го следва. За да е довършено престъплението е нужно да бъде сведено до знанието на пострадалия какво е исканото от него поведение, без да е необходимо да е предприето от него такова поведение.

Р’ конкретния случай РѕС‚ събраните РїРѕ делото доказателствени средства Рё СЃРїРѕСЃРѕР±Рё /експертните заключения/ СЃРµ установява РїРѕ несъмнен начин, че подсъдимите Р . Рё Р“. СЃР° осъществили изпълнителното деяние РїРѕ чл. 213Р°, ал. 2, С‚. 2 Рё С‚. 4, РІСЂ. ал. 1 РѕС‚ РќРљ, като РЅР° 04.11.2014Рі. РІ РіСЂ. Р”., РІ съучастие като съизвършители СЃ цел РґР° РїСЂРёРЅСѓРґСЏС‚ И. Р”. Р™. РґР° СЃРµ разпореди СЃ вещи - РґР° РёРј предаде сумата РѕС‚ 20 000 лева, РіРѕ заплашили СЃ насилие Рё реално СЃР° упражнили такова – нанасяли СЃР° удари СЃ юмруци Рё ритници, искали РѕС‚ пострадалия РґР° РёРј даде сумата РѕС‚ 20 000 лева. Налице Рµ Рё квалифициращо обстоятелство РїРѕ чл. 213, ал.2, С‚.4 РѕС‚ РќРљ. Двамата РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРё СЃР° участвали РІ изпълнителното деяние. РџРѕРґСЃ. Р . Рµ Р±РёР» РїРѕ - активен. РўРѕР№ Рµ отправил словесно искане РєСЉРј пострадалия Р™. РґР° предаде сумата РѕС‚ 20 000 лева Рё след като довел РґРѕ знанието РЅР° пострадалия Р™. какво Рµ исканото РѕС‚ него поведение, започнал РґР° РјСѓ нанася удари, РїСЉСЂРІРѕ навън, РІ РґРІРѕСЂР° РЅР° заложната къща, Р° след това Рё РІ офиса Р№. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Р“., макар Рё РґР° Рµ Р±РёР» РїРѕ-пасивен РѕС‚ Р ., също СЃРµ включил РІ осъществяването РЅР° изпълнително деяние, като РІ РґРІРѕСЂР° РЅР° заложната къща ударил Р™. веднъж, Р° РІ офиса ударил РїРѕ тялото Рё лицето брат РјСѓ Рњ. Р’., като същевременно застанал РЅР° вратата Р·Р° РґР° препятства излизането РѕС‚ помещението.

От гореизброените доказателствени средства, както и от назначената в досъдебното производство и приобщена съдебно-медицинска експертиза, според която на И. Й. е причинено кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. обусловили лека телесна повреда, безспорно се установява, че е осъществено и квалифициращото обстоятелство по чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК.

Не се установява обаче квалифициращото обстоятелство по чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК. За наличието на това квалифициращо обстоятелство е без значение дали оръжието е хладно или огнестрелно, но е необходимо деецът да е демонстрирал, че е въоръжен. В конкретния случай не са събрани доказателства, от които да бъде категорично изведено, че Р. изобщо е носил оръжие въпросния ден, поради което съдът оправда подс. Р. и Г. по този квалифициращ признак.

Както е посочено и по-горе, не се доказва, че С. Д. е поръчал на подс. Р. и Г. да заплашват И. Й. за да го накарат да действа в противовес на собствената си воля, поради което подсъдимите бяха оправдани и по квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл.1 от НК.

Установява се категорично от показанията на свидетелите-очевидци, че исканата сума от подсъдимите на 04.11.2014г. била 20 000 лева, с оглед на което АСНС ги оправдава за разликата над 20 000 лева до вменените 37 000 лева.

Ето защо, настоящият съдебен състав отмени първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите Р. Р. и И. Г. са признати за невиновни за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, предл. 1, вр. ал. 2, т. 2, 4 и 6, вр. ал. 1 от НК, извършено на 04.11.2014г. и призна подсъдимите Р. Р. и И. Г. за виновни в това, че на 04.11.2014г. в гр. Д., обл. В., в съучастие като съизвършители с цел да принудят И. Д. Й. да се разпореди с вещи - да им предаде сумата от 20 000 лева го заплашили с насилие, като деянието е извършено от две лица и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и линейно ожулване по главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долната интерфалангеална става на четвърти пръст на дясната длан, оток и кръвонасядане в областта на ставата и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1 от НК.

Апелативен специализиран наказателен СЃСЉРґ оправда подсъдимите Р . Рё Р“. Р·Р° разликата над 20 000 лева РґРѕ вменените 37 000 лева, както Рё РїРѕ обвинението деянието РґР° Рµ извършено РІ съучастие СЃ РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏ РЎ. РЎ. Р”. /подбудител/ Рё РїРѕ квалифициращите признаци РїРѕ чл. 213Р°, ал. 3, С‚. 3 РѕС‚ РќРљ Рё чл. 213Р°, ал. 2, С‚. 6 РѕС‚ РќРљ - деянието РґР° Рµ извършено РїРѕ поръчение РЅР° лице - РїРѕРґСЃ. РЎ. РЎ. Р”. Рё единият извършител - РїРѕРґСЃ. Р . Р .В  РґР° Рµ Р±РёР» въоръжен.

По делото не се събраха доказателства за упражнено психическо или физическо насилия от страна на подс. Р. и Г. преди 04.11.2014г., поради което съдът потвърди оправдателната присъда на СНС за останалите две деяния, включени в продължаваното престъпление по чл. 26 от НК.

При определяне вида и размера на наказанията въззивният съд се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно - правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК.

Съгласно първия принцип в специалния текст на НК са предвидени наказания лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три до пет хиляди лева.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, мотивите им за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия Р. Р. съдът отчете чистото му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по право, добрите му характеристични данни, отразени в справка на I РУ на ОД на МВР - гр. В. /т. 2, л. 165 от ДП/ и сравнително дългия период от време, който е изтекъл от датата на извършване на деянието до настоящия момент.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

Водим от изложеното въззивният съдебен състав приема, че следва да наложи на подсъдимия Р. наказания в законовия минимум от 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева.

Като смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия И. Г.съдът отчете добрите му характеристични данни, отразени в справка на I РУ на ОД на МВР - гр. В. /т. 2, л. 168 от ДП/ и сравнително дългия период от време, който е изтекъл от датата на извършване на деянието до настоящия момент, а като отегчаващо - предходното осъждане, за което не е настъпила реабилитация по право. При отмерване размера на наказанията на подс. Г., съдът съобрази, че неговият каузален принос е по - малък от този на другия извършител, но предвид предходното му осъждане за престъпление против личността, му наложи наказания еднакви с тези на съпроцесника му - подс. Р., а именно: наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 3 000 лева.

По делото не се събраха доказателства даващи основание да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в закона да се окаже несъразмерно тежко, поради което и за постигане целите на чл. 36 НК съдът не приложи чл. 55 от НК.

РЎ оглед РЅР° постигането РЅР° целите РЅР° наказанието визирани РІ  чл. 36 РѕС‚ РќРљ, както РїРѕ отношение РЅР° специалната, така Рё РЅР° генерална превенция, СЃСЉРґСЉС‚ намери, че наложеното РЅР° двамата РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРё наказание лишаване РѕС‚ СЃРІРѕР±РѕРґР° РЅРµ следва РґР° Р±СЉРґРµ търпяно ефективно, поради което приложи института РЅР° условното осъждане РїРѕ С‡Р». 66, ал. 1 РѕС‚ РќРљ. Р’ тази насока Рё РЅР° двамата РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРё Р±Рµ определен изпитателен СЃСЂРѕРє РѕС‚ четири РіРѕРґРёРЅРё. Като мотив, Р±Рµ съобразено обстоятелството, че РѕС‚ момента РЅР° извършване РЅР° деянието РґРѕ постановяване РЅР° присъдата Рµ изминал продължителен период РѕС‚ време, през които РЅСЏРјР° данни Р·Р° РґСЂСѓРіРё криминални РїСЂРѕСЏРІРё РЅР° подсъдимите. Откъсването Рё РЅР° двамата РѕС‚ обичайната РёРј социална среда Рµ прекомерно Р·Р° постигане целите РЅР° чл. 36 РѕС‚ РќРљ. Поправително Рё превъзпитателно въздействие СЃРїСЂСЏРјРѕ подсъдимите Р . Рё Р“. може РґР° Р±СЉРґРµ постигнато чрез отлагане изпълнението РЅР° наказанието Р·Р° изпитателен СЃСЂРѕРє РѕС‚ 4 РіРѕРґРёРЅРё.

Изходът на делото в наказателната част налага корекция на първоинстанционната присъда и в гражданско осъдителната част, както и в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди.

В В В В В В В В В  РЎ оглед РЅР° събраните РїРѕ делото доказателства, РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏС‚ съдебен състав намери Р·Р° установено РїРѕ безспорен Рё категоричен начин, че РѕС‚ престъплението, извършено РѕС‚ РїРѕРґСЃ. Р . Рё Р“. РЅР° 04.11.2014Рі., гражданският ищец И. Р™. Рµ претърпял болки Рё страдания, чието справедливо обезщетение, определено РІ съответствие СЃ правилото РЅР° чл. 52 РѕС‚ Р—Р—Р” възлиза РЅР° 3 000 лева. Поради изложеното, предявеният РёСЃРє срещу РїРѕРґСЃ. Р . Рё Р“. Р·Р° заплащане РЅР° обезщетение Р·Р° неимуществени вреди Рµ основателен Рё доказан РґРѕ размера РЅР° 3 000 лева Рё СЃСЉРґСЉС‚ РіРѕ уважи РґРѕ този размер. Искът РІ останалата част СЃСЉРґСЉС‚ отхвърли като неоснован, предвид интензитета РЅР° нанесените страдания РѕС‚ деянието, Р·Р° което подсъдимите СЃР° признати Р·Р° РІРёРЅРѕРІРЅРё Рё оправдаването Р·Р° другите РґРІРµ деяния, част РѕС‚ продължаваното престъпление, предмет РЅР° РѕР±РІ. акт Рё РЅР° РіСЂ. РёСЃРє. Гражданският РёСЃРє срещу напълно оправдания РЎ. Р”. СЃСЉРґСЉС‚ отхвърля изцяло, понеже той РЅРµ Рµ извършил деликт, РѕС‚ които РґР° СЃРµ поражда гражданска отговорност Р·Р° обезвреда.

     На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД съдът присъди законната лихва върху уважената искова претенция, считано от датата на причиняване на увреждането - 04.11.2014г. до окончателното й изплащане.

     На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008г./ съдът възложи в тежест на подсъдимите Р. и Г. дължимата държавна такса върху уважение размер на гражданския иск в размер на 120 лева.

    На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите Р. и Г. солидарно да заплатят на частния обвинител и граждански ищец Й. направените от него разноски в размер на 4313 лева, представляващи изплатени адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената гражданска и наказателна претенция.

С оглед нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р. и Г. следва да понесат и направените разноски по делото, както следва: пред АСНС в размер на по 81.72 лева в полза на съдебната власт, по сметка на АСНС; пред СНС в размер на по 30 лева в полза на съдебната власт, по сметка на СНС и в размер на по 147.32 лева по досъдебното производство в полза на ОД на МВР – В..

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна проверка, въззивната инстанция не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи връщането на делото в предходната съдебна инстанция. Обратната позиция, поддържана от прокурора в пледоарията по същество и застъпена във въззивната жалба, аргументирана с нарушаване принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК е неоснователна. Първостепенният съд е оповестил въз основа на кои доказателствени материали е изградил вътрешното си убеждение, изложил е съображения за причините, поради които на едни доказателствени източници се е доверил, а други е отхвърлил като недостоверни. Различната интерпретация на въззивния съд на част от доказателствената маса не води до извод за необоснованост на проверяваната присъда, защото всеки съд е суверен да третира едни или други доказателствени материали за правдиви, стига да обясни защо. Ето защо въззивният съд намира, че атакувания съдебен акт не страда от съществени пороци, неотсраними от втората инстанция, поради което не може да бъде отменен на осн. чл. 335, ал. 2 от НПК. АСНС дължи произнасяне и по този упрек, макар той да е наведен от прокурора за първи път в хода на въззивните съдебни прения, първо: защото като въззивна инстанция е длъжен служебно да провери правилността на присъдата и може да я отмени на процесуално основание, незаявено от страните и второ: защото това оплакване е развито още във въззивната жалба на единия повереник на частния обвинител и гр. ищец. Последният коментар е, за да се даде отговор на възражението на защитата, че е недопустимо едва в хода на пренията по същество във въззивната инстанция да се релевира оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционния съдебен акт, каквото не  е формулирано в протеста.

     Така мотивиран и на основание чл. чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 334, т. 2 и чл. 334, т. 6 от НПК съдът постанови присъдата си.=

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  2.

В В В В В В В В В 

В В В В