Решение по дело №2/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 636
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20181100900002
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                   

                             Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 04.04.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Ищецът „Е.Е.Е.Г.“ ЕАД твърди, че с договор за покупко-продажба на движими вещи и оборудване от 11.12.2008г. е прехвърлил на ответника, на „Унисърфейс“ и на М.Г.Г.-К., като купувачи, движими вещи: машини, съоръжения и оборудване и други материални активи по Баланс към 31.12.2007г., намиращи се в двуетажна монолитна сграда на административен  адрес гр. Благоевград, ул. “********и двуетажна масивна сграда – кино „Мерилин“, построена през 1973г., с административен адрес гр. Сандански, пл. „********Продажната цена по договора  е била в размер на 2 574 000 лева. Ответникът се е задължил да плати сумата от 1 040 000 лева в срок до 31.12.2010г. за преминалата в негова собственост част от вещите, съответно 18% и 23.33% от движимите вещи в двете сгради. Ответникът е заплатил сумата от 10 000 лева, установено със споразумение от 02.03.2009г., сключено между ищеца и купувачите. Страните по споразумението са се съгласили да се удължи срока за плащане на сумите от купувачите, като ответникът се е задължил да заплати сумата от 1 000 000 лева в срок до 31.12.2012г. Била е платена и сума от 40 000 лева с ДДС, за което е била издадена и осчетоводена при ответника фактура № *********/07.02.2011г. До настоящия момент не е заплатена сумата от 960 000 лева, дължима съгласно споразумението от 02.03.2009г.

При изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 100 000 лева, частично от дължимите 960 000 лева, както и 50 512. 46 лева изтекла лихва  върху сумата от 100 000 лева от 31.12.2012г., датата на изпадане на ответника в забава, до 20.12.2017г.

Ответникът „К.“ ЕООД оспорва исковете. Оспорва подписа на А.И.К., управител на ответното дружество, върху договора от 11.12.2008г., споразумението от 02.03.2009г., фактура № **********/07.02.2011г.,  ПКО № 001 от 07.02.2011г.  и ПКО № 005 от 02.03.2009г., представени с исковата молба. Подписът не е на управителя на ответното дружество, а ако е негов, то той е „копиран“ от друг документ или са използвани части от друг документ.  Така няма  сключен договор от 11.12.2008г., както и споразумение от 02.03.2009г. Същевременно не е имало плащане по договора, нито осчетоводяване на сочената фактура. Не е имало и предаване на движимите вещи от ищеца. От ответника се излагат  обстоятелства за прехвърляне на правата на ищеца по договора с договор за цесия от 26.04.2013г. Възразява се и за  представяне на различни варианти по договора от ищеца.  Подборно е излагат обстоятелства по образуваните т.д. № 176/2013г. на Окръжен съд Пазарджик,  т.д. № 9049/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав, както и ДП № 244 ЗМ 252/2016г. на ОДМВР Благоевград и пр.пр. № 7806/2017г. на Софийска градска прокуратура. От ответника се оспорва  датата на договора за продажба, както и автентичността на подписите на останалите посочени като подписали го  физически лица, съответно споразумението. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за разваляне на договора от 11.12.2008г. поради неизпълнението му,  възражение за погасителна давност, както и възражение за неизпълнен договор. Оспорват се и подписите върху счетоводния баланс и доклад за дейността, представени от ищеца.

От ответника са били изложени и възражения по допустимостта на производството, на които съдът е отговорил с проекто-доклада по делото.

По предявените искове

 Твърдението на ищеца по делото е за дължими от ответника суми по   договор за покупко-продажба на движими вещи и оборудване от 11.12.2008г., съответно сключеното във връзка с договора споразумение от 02.03.2009г. Документите са били представени по делото в заверен от ищеца препис и по искане на ответника по чл. 183 от ГПК ищецът е бил задължен да представи оригиналите на документите. Това не е било направено в насроченото открито съдебно заседание, при излагането на съображения, че страната обективно е лишена от държане на документите, представени по друго дело в оригинал (адм. дело № 10618/2017г. на Административен съд София град), но не е бил представен и официално заверен препис, което също,   съгласно разпоредбата  чл. 183 от ГПК, е възможност да се потвърди съответствието на представен препис с оригинала на документа по конкретното дело, по което е представен. Така представените преписи от договора и споразумението са били изключени от доказателствата по настоящото дело, като ищцовата страна не е направила други доказателствени искания в тази връзка.

При изключването на документите, въз основа на които ищецът основно основава твърденията си по делото за дължими суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Не се установява по делото ответникът да се е задължавал по договор за покупко-продажба на движими вещи и оборудване от 11.12.2008г., съответно сключеното във връзка с договора споразумение от 02.03.2009г., за което е предявен искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД като частичен, както и като акцесорна, неоснователна е  претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираната главница.    

По разноските

            Ответникът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за адвокат в размер на 2 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2019г. При отхвърляне на предявените искове, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, тези разноски се дължат изцяло.

Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. То е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което се присъжда изцяло, в какъвто смисъл е било и изявлението на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Е.Е.Г.“ ЕАД,   с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, срещу  „К.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***,  искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева, частично от  960 000 лева, по договор за покупко-продажба на движими вещи и оборудване от 11.12.2008г., съответно споразумение от 02.03.2009г.,  както и 50 512. 46 лева изтекла лихва от 31.12.2012г. до 20.12.2017г., с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  „Е.Е.Е.Г.“ ЕАД,   с ЕИК ******** и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: