Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
№ 4898 18.12.2019 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 30.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 450 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК .
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на
01.01.2018 г. е подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо
от договор за паричен заем
№ ***/3.05.2017 г., е прехвърлено в собстееност на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица.. „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********.
Твърди се,
че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания"
АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството
си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ ***/***/03.01.2018
г. за станалата продажба на вземания,
чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен
адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката
не е потърсена. На 18.12.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо с изх.№ ***/*** от 18.12.2018 г. чрез куриер на поселения
в договора за кредит настоящ, адрес на длъжника.
Писмото отново се върна
в цялост като неполучено с отбелязване, че същото не
е потърсено от адресата.
Твърди се,
че на 03.05.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/
и Р.Н.Н. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия
заем и предложение за сключвзне на
договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на
1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът е отлуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора и Общите условия към него.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема
и създава задължение на Заемателя да
заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой
в Договора. Погасителните вноски, конто Заемателят
се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 1 096.81 лв. Така, договорната лихва
по кредита е уговорена от страните
в размер на 96.81 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 01.11.2017 г. на 13 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 84.37 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 17.05.2017 г., а падежът
на последната погасителна вноска е 01.11.2017
г. С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно
за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“
ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на
ответника Р.Н.Н., ЕГН **********, че
същият дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните
суми: 857.24 лв. - главница; 70.83 лв. - договорна лихва
за период от 14.06.2017 г. до 01.11.2017
г.; 380.62 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
14.06.2017 г. до 01.11.2017 г. (падеж
на последна погасителна вноска); 45.00 лв. - такса разходи 75.98 лв.,
представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 41042/21.06.2019г. от ответника
Р.Н.Н..
Ответникът Р.Н.Н., твърди, че никога
не е бил уведомяван от цедента
„Изи Асет Мениджмънт" АД, че неговото вземане към ответника е прехвърлено на трето лице — „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД и едва с връчването на Исковата молба
на дата 20.06.2019 година е разбрал за своето задължение
към новия кредитор.
Ответникът заявява,
че с уведомително писмо, което е получил с Исковата молба е с Изходящ №***/*** от 03.01.2019 година, което само два
дни след сделката за прехвърляне
на вземането от 01.01.2018 година. Съгласно това уведомление задължението му към цесионера било
в размер на 1383.68 лева.
Ответникът заявява,
че признава това задължение и е заплатил сумата по посочената в уведомлението банкова сметка ***: ***, с BIC: ***, при
„Обединена Българска Банка" АД, с титуляр „Агенция за събиране
на вземания'4 ЕАД, като в уверение на това
обстоятелство прилага Преводно нареждане за заплатена сума
в размер на 1383.68 лева от дата
20.06.2019 година.
Поддържа искането си за присъждане на
тази лихва и разноските по делото.
Като в тази
връзка прави възражение, и счита, че не дължи
никакви разноски по предприетите и извършени действия срещу него до
момента, тьй като те са
извършени без да е уведомен за
задължението си към новия кредитор
и без да е получил възможност да заплати доброволно
дълга си. Също така, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
(4) от ЗЗД „Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор".
Съдът след като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено следното.
Със заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.08.2018г. по ч.гр.д.№ 12421 длъжникът Р.Н.Н. е
разпоредено да заплати суми за главница, договорна лихва, обезщетение за
забава, неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските в заповедното производство в размер на сумата от 78.59 лева.
Видно от вносната бележка на л. 54 от делото от която се установява, че
ответник Н. е заплатил сумата от 1383,68 лева в полза на ищеца и предвид
направеното изявление на ищеца в молба
вх. № ***/16.08.2019г. е че сумите по така издадената заповед са заплатени
изцяло с изключение на законната лихва за забава върху главницата считано от
01.08.2018г. до датата на изплащането на главницата – до 15.08.2019г. Следователно, безпредметно е обследването на
основанието и размера на задълженията, които са платени от ответника, тъй като
с това плащане съдът приема, че страната недвусмислено го признава и не ги
оспорва.
Основният спор по делото е относно дължимостта на
законната лихва за забава и разноските в заповедното производство и настоящата
инстанция.
По въпроса за законната лихва за забава – съдът намира, че същата е
дължима, тъй като се касае до аксесорно вземане,
което произтича от задължението за главницата и щом ответника не оспорва
основанието за пораждане на задължението за тази главница, то следва да се
приеме, че не оспорва и основанието на законната лихва за забава. При
определяне размера й съдът отчита, че същата е за периода от 01.08.2018г. –
датата на подаването на заявлението до 20.06.2019г. – датата на която е
извършено погашението на главницата, а не както твърди ищеца 15.08.2019г.
Впрочем напълно неясно и недоказано е защо ищецът твърди, че законната лихва е
следва да се определи за периода от 20.06.2019г. до 15.08.2019г. поради което и
съдът служебно изчислява размера на законната лихва върху главницата за периода
от 1.08.2018г. до 20.06.2019г., който възлиза на сумата от 77.15 лева поради
което и следва да се признае за установено, че това задължение по издадената
заповед е дължимо от ответника.
По отношение на разноските.
Съгласно чл. 78, ал.2 ГПК съдът обследва дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото и дали е признал иска. В случая е безспорно е че след
получаването на исковата молба ответникът е признал по основание и размер иска.
Спорен по делото въпрос е дали същият е дал повод за завеждане на делото.
Договорът за паричен заем № ***/03.05.2017г. сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е с падеж 26 седмици считано от
датата сключването му 03.05.2017г. и с 13 вноски, всяка от които дължима на две
седмици или последната падежна вноска е с дата 01.11.2017г. като по делото няма
данни задължението да е било обявявано в предсрочно изискуемо. Следователно,
считано от 02.11.2017г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на стария
си кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, респ. в случай че старият кредитор
беше инициирал съдебно производство след 02.11.2017г. ответникът би бил в
забава и би бил повод за завеждане на дело, което автоматично води до
оскъпяване на задължението с натрупване на съответните разноски.
По делото се установява, а и ответника не оспорва, че на 01.01.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № ***/3.05.2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Следователно, независимо от обстоятелството, че новия кредитор получава в патримониума си падежирало
вземане, за да може да пристъпи към събиране на вземането си, следва да уведоми
длъжника, че задължението вече следва да се погасява към него. Едва след като
бъде уведомен длъжника за новия кредитор и не последва изпълнение, длъжника би
станал повод за завеждане на делото.
Ищецът придобивайки взаманията по договора
фактически се замества в правоотношението с ответника като е налице фигурата на
частното правоприемство, при което уговорените права и задължения между
длъжника и стария кредитор запазват своето действие, а съгласно чл. 11 от договора
за паричен заем № ***/03.05.2017г всички изявления свързани с договора могат да
се отправят по електронен път от това право цесионера очевидно не се е
възползвал /макар изрично да е упълномощен от стария кредитор от негово име и
за негова сметка да уведоми длъжника за цесията, при което наред с чл. 11
възниква още едно основание за активиране възможността за уведомление по
електронен път/ като първото уведомление е от дата 03.01.2018г. Това
уведомление е непотърсено. Второто уведомление е от 18.12.2018г. като куриерът
отново не е връчил уведомлението, а върнал пратката. Същевременно в сключения
договор за заем от 03.05.2017г. няма изрична уговорка между страните
кореспонденцията между тях да се извършва по постоянен адрес на длъжника, респ. по адреса посочен в самия договор, уговорката е да се
извършва кореспонденция по електронна поща. Следователно и двете уведомления не
водят до положително установяване на факта, че цесията е съобщена първо защото
тези уведомления не са връчени, и второ защото няма изрична клауза в договора
за заем, че изпращането на писмена кореспонденция на адреса на длъжника посочен
в договора му презюмира узнаване на съобщението
отнесено до него, и трето поради това че в договора има съвсем отделен
механизъм за кореспонденция на страните най-малкото заради това че този договор
е сключен от разстояние.
Препис от заповедта по чл. 410 ГПК е връчен на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 ГПК поради което и едва от след изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението – 13.11.2018г. ответникът може да се приеме, че е
бил уведомен за цесията, респ. за делото.
Ето и защо ответникът не е дал повод за образуването на заповедното
производство, но е дал повод за предявяването на настоящия иск тъй като е можел
да плати задължението си в двуседмичния срок от залепване уведомлението, което
не е сторено. Именно поради това в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
за настоящата инстанция, но не и разноските заповедното производство. За
настоящата инстанция разноските са в размер на 321.41 лева, тъй като първо
внесения депозит за особен представител на ответника е възстановен на ищеца и
второ юрисконсултското възнаграждение, което му се
полага е в размер на сумата от 100 лева като към него се присъжда и държавната
такса от 221.41 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Н.Н. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от **** М.Д.и
Н.С..чрез юрк. И.Н.сумата
от 77.15 лева, която представлява законна лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането – 20.06.2019г. за която сума е била
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.08.2018г. по ч.гр.д.№ 12421/2018г. по описа на ПРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
останалата му част както следва: 857.24 лв. - главница; 70.83 лв. - договорна лихва за период от
14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; 380.62 лв. - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 45.00 лв. - такса разходи; 75.98 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 01.08.2018г. като погасен поради изплащането
му
ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана
от *** М.Д.и Н.С..чрез юрк.
И.Н.сумата от 321,41 лева разноски за настоящата
инстанция за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение КАТО отхвърля искането за присъждане разноските в заповедното
производство като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
Вярно с оригинала: Ц.В.