Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2019 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и първи ноември през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора при
Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдия Чолакова КНАХД № 2952/2019 година по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Руник“ ООД , ЕИК *********, със седалище в
гр.Варна , чрез адв. С.- ВАК против решение № 1661/13.09.2019 г. постановено по
НАХД № 2072/2019 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е изменено
наказателно постановление № 03-009983/18.07.2018 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000,00 лева на основание чл.416,ал.5 във вр. с
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за допуснато нарушение на чл.62,ал.1, във вр.
с чл.1,ал.2 от Кодекса на труда, като е намалил размера на имуществената
санкция на 1500,00 лева. Касаторът навежда доводи за допуснати нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения– касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че между дружеството и Я. Ч. М. не е имало
трудово правоотношение. Счита, че административно-наказаващият орган не е
установил обективната и субективна съставомерност на санкционираното деяние.
Счита, че дори и минималното наказание е прекомерно и претендира за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли решението на Районен съд-Варна да бъде
отменено и да се отмени наказателното постановление. Поддържа жалбата в
представено писмено становище.
Ответникът – Дирекция „ Инспекция по труда“ – Варна се
представлява от юрисконсулт Н., който моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение на ВРС е правилно.
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства,
мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото
прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в
обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.
2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима - подадена е от страна,
участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по
жалба на „Руник“ ООД против наказателно постановление № 03-009983/18.07.2018 г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева на
основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за допуснато
нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от Кодекса на труда. Въззивният
съд е установил от фактическа страна, че на 25.06.2018 г. служители на дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, в
изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка на строителен обект
– строяща се жилищна сграда, изпълняван от „Руник“ ООД , намиращ се в гр. Варна,
кв. Виница, ул. „Черно море“ № 10 . По
време на проверката били установени работници на обекта включително и Я. Ч. М.. ицето
положило подписа си в констативен протокол, в който било отразено по негови
обяснения, че изпълнява трудови функции на длъжност „строителен работник“ с
работно място на проверявания обект, работно време от 08,00 часа до 17,00 часа
и договорено трудово възнаграждение от 510,00 лева. Впоследствие бил представен
граждански договор № 1/11.06.2018 г. между „Руник“ ООД и Я. М. за
изпълнение на безшевна хидроизолация до 31.07.2018 г. срещу възнаграждение от
850,00 лева. Бил представен и трудов договор от 26.07.2016 г. и допълнително
споразумение сключен между СОК „Камчия“ и Я. М. за 8 часов работен ден, без
фиксирани дни , начален и краен час на работния ден за длъжността „спасител“.
В хода на съдебното следствие като свидетел бил
разпитан Я. М., който
заявил, че по време на проверката работел на смени като спасител, а в
свободното си време полагал хидроизолация на обекта. След това напуснал
работата като спасител и започнал да работи за „Руник“ ООД като кофражист. За
да потвърди наказателното постановление Районен съд-Варна , съдът е приел, че с
него е санкционирано съставомерно деяние, тъй като се установяват елементите на трудовото
правоотношение при престирания в полза на дружеството труд от Я. М.. Въззивния
съд не е кредитирал показанията на Я. М., тъй като същите са противоречиви и
не съответстват на съдържанието на представените писмени документи. ВРС е
приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – АУАН и НП са съставени от компетентни органи и съдържат
необходимите реквизити съгласно чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, а вмененото във вина на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, ползволяващи му да разбере в какво се изразява
административното нарушение. ВРС е обосновал и извод, че процесното нарушение
няма възможност да се квалифицира като маловажен случай. По отношение на
наложената имуществена санкция,
районният съд приема, че необосновано наказващият орган е определил
санкцията в размер на 5 000 лева. Като справедлива и съответстваща на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН районният съд приема имуществена санкция в минимално
предвидения в закона размер – 1 500 лева. По изложените съображения ВРС е
изменил НП, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 500
лева
Така постановеното решение е правилно.
Районен съд-Варна е установил вярно фактическата обстановка по
случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал
до обоснован извод за неоснователност на
въззивната жалба.
С НП е наложена имуществена санкция на дружеството за
констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Цитираният текст забранява недвусмислено на
работодателя да допуска до работа работник или служител, без да е сключил
трудов договор.
Настоящият състав, като касационна инстанция намира,
че по делото безспорно е установено, че лицето Я. М. е престирал труд в полза на дружеството без
сключен трудов договор. От съдържанието на подписания от лицето констативен
протокол от 25.06.2018 г. се установяват всички елементи на съществуващо между
него и „Руник“ ООД трудовото правоотношение, а именно – работно място, работно
време и възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно
лице осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва
действия, които са характерни за трудова дейност. Особеният характер на
трудовия договор, в една от същностните си отлики с "гражданския"
договор за /изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната
престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се
престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с
уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от
трудовото правоотношение са установени
от административно- наказващия орган, както и при въззивната проверка на
обжалваното наказателно постановление.
Св. М. е заявил в
съдебно заседание, че към момента на проверката е работил на друг трудов
договор, но от това обстоятелство не може да се обоснове извод за отсъствието
на трудово правоотношение между него и касатора. В хода на проверката лицето е
потвърдило чрез подписа си в констативния протокол от 25.06.2018 г. /КП/, че
престира труд в полза на дружеството с фиксирано работно време, за определена
длъжност и трудово възнаграждение. Актосъставителят разпитан в качеството на
свидетел непосредствено е възприел факта на полагане на труд от страна на М. и е
установил всички елементи на трудовото правоотношение. Описаните в КП характеристики
на извършваната от него дейност, също говорят за съществуващо между него и
наказаното дружество трудово правоотношение.
Възражението в касационната жалба, че съставеният АУАН
и издаденото НП не почиват на безспорно установени факти и така е засегната
възможността за защита е неоснователно. В своята същност това възражение е за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, доколкото се поддържа засягане на
правото на защита на наказаното лице. Посочването обаче в АУАН и в НП на факти,
които не се установяват безспорно от съда по принцип би довело до извод за
несъставомерност на вмененото деяние. В случая вмененото нарушение е ясно и
точно индивидуализирано, респ. не е налице засягане на възможността за
организиране на защитата на наказаното лице.
ВРС е обсъдил задълбочено фактите, които се
установяват от писмените и гласни доказателства по делото и е стигнал до
правилен извод, че извършването на процесното административно нарушение се
установява безспорно по делото. Разгледани поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото сочат, че наказващият орган се е справил с
доказателствената тежест. Следва да се посочи, че съдът подробно е обсъдил свидетелските
показания на свид. М. и е изложил подробни мотиви защо не ги кредитира.
Изложените от Районен съд-варна мотиви се споделят и от настоящата инстанция. От
показанията на актосъставителя се установява, че преди да съставят АУАН, по
време на проверката са се осведомили пряко от работещите лица на обекта по
всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и са изисквали от
тях да удостоверят писмено фактите, свързани с осъществяването на трудовата
дейност. Т. е. изводът, че Милев е полагал труд по трудово правоотношение не се
основава само на факта на присъствието му в обекта, а след изясняване на
фактическата обстановка от страна на контролните органи.
Съдът споделя и извода на ВРС, че е незаконосъобразен
размерът на наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция.
Изложените мотивите в този аспект от въззивния съд са обосновани и правилни. Не
се установяват и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
обществената опасност на деянието не е незначителна.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че ВРС правилно е преценил доказателствата по делото и е приел, че
безспорно се установява извършването на вмененото административно нарушение.
ВРС е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1661/13.09.2019 г.
постановено по НАХД № 2072/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.