РЕШЕНИЕ
№ 7201
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110106653 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по 79, ал. 1 от Закона
за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл. 86, ал. 1 Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът П. Г. С. твърди, че е клиент на ответната банка, като в качеството си на
такъв извършвал онлайн банкиране и онлайн преводи към ограничен кръг от лица. За
активиране на профила му било необходимо въвеждане на потребителско име и
парола, както и получаването на код за достъп посредством смс съобщение. Сочи, че
на 11.02.2023 г. вечерта направил опит за заплащане на задължения към служебния
домоуправител. След въвеждане на потребителско име и парола не получил код за
достъп чрез смс. На страницата на „ОББ“ АД забелязал, че е добавен u-код, като
предположил, че трябва да го активира. На електронната си поща забелязал получен
мейл от ответната банка, касаещ промана във функционалностите при извършване на
онлайн плащания. Попълнил данните за авторизация, като посочил данните от
дебитната си карта, след което започнал да получава множество мейли за извършени
трансакции. Забелязал, че от сметката му, за кратък срок били извършени трансакции
на обща стойност 9316,46 лева към лица и сметки, каквито не бил нареждал. Свързал
се с представител на банката след полунощ, като му отговорили, че ще блокират
сметката му. На 16.02.2023 г. подал жалба /рекламация/ до ответната банка за
извършените трансакции. Било проведено и помирително производство пред
Комисията за платежни спорове, но ищецът не получил възстановяване на
неразрешените трансакции. Сочи, че в случая отговорността за възстановяване на
средствата по неразрешените трансакции е за ответника, като ползвателят на платежни
услуги би носил отговорност единствено в случай на умисъл или груба небрежност,
каквито твърди да не са налице по отношение на него. Сочи освен това, че е уведомил
доставчика на платежни услуги незабавно след узнаването на процесните трансакции.
1
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло основателността на
предявените искове. Признава фактите, че ищецът е клиент на ответната банка, че към
разкритата на негово име разплащателна сметка е издадена дебитна карта, както и че
на 16.02.2024 г. С. подал формуляр за рекламация, в който бил посочен телефонният
му номер. Сочи се, че процесните трансакции били реализирани чрез мобилното
банкиране на ищеца, като за целта се твърди, че за активирането му, последният
получил надлежни СМС съобщения на посочения тел. номер. Счита, че банката е
спазила коректно изискванията за задълбочено установяване на идентичността на
платеца с цел установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването й, както и че същата не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата. В тази връзка, намира, че процесните
трансакции са разрешени по начина, договорен с банката, съгласно Общите условия
(чл. 70, ал. 3, изр. 1 от ЗПУПС). Счита, че П. С. е проявил груба небрежност във
връзка със спазването на установените в чл. 75 от ЗПУПС задължения, които
съответствали и на установеното в Общите условия на „ОББ" АД за платежни услуги
за физически лица. Сочи, че клиентът е допуснал узнаване и използване от трето лице
на средствата му за електронна идентификация. Във връзка с подадената рекламация,
ответникът извършил задълбочена проверка на оспорваните трансакции, вследствие на
която се установило, че същите са автентични и разрешени по начина, уговорен между
банката и клиента в Общите условия. За реализиране на трансакциите били въведени
данните от платежната карта - номер, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на
гърба на картата, като допълнително били потвърдени чрез биометрична
характеристика. Кодът за активация бил изпратен на ищеца в 21.05 часа чрез СМС.
Мобилното банкиране било успешно активирано, за което ищецът бил уведомен с
друго СМС съобщение. Сочи се, че впоследствие, в интервала между 21:45 часа и
22:00 часа П. С. получил 12 последователни съобщения от банката за отказани
трансакции. След това ищецът получил още два кода за активация, както и
потвърждение за успешно активирано мобилно банкиране. Ищецът бил насочен да
въведе получения код единствено в сваленото приложение на ОББ Мобайл, както и
незабавно да се свърже с банката, в случай че активацията не е извършена от него.
Излага, че за да бъде извършена платежна операция в интернет с карта, ищецът следва
да е въвел всички защитни характеристики на картата - номер, дата на валидност,
трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (Card Verification Value (CVV) или Card
Verification Code (CVC)), и отделно да е въвел биометрична характеристика през
мобилното банкиране на ОББ (UBB Mobile). Ето защо твърди, че лицето е знаело
защитните характеристики на картата, потребителското име, паролата за онлайн
банкирането и да е притежавало мобилното устройство на клиента с телефонния
номер, на който се изпращат еднократните кодове и известия за всяко от извършените
действия. Счита, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана с оглед
неправомерното поведение на титуляра на сметката. В случай че ищецът действително
не е наредил процесните трансакции, счита, че същият е проявил груба небрежност,
тъй като доброволно е предоставил персонализираните средства за сигурност на
платежния инструмент. Сочи, че потребителят е следвало сам да разпознае т. нар.
„фишинг“ атака – както по абревиатурана на имейла, така и с оглед на факта, че в
Общите условия било отразено, че банката не изпраща такива имейли. Излага и
подробни съображения за изпълнението на задълженията на банката относно точното
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операциите не са засегнати от
техническа повреда или друг недостатък в услугата – останалите елементи по смисъла
на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Поради неоснователност на иска за главница, намира, че
2
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция. Претендира разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по 79, ал. 1 ЗПУПС:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: 1.
наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на
платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни
услуги; 2. извършени неразрешени картови плащания на 11.02.2023 г.; 3. стойността на
извършените неразрешени платежни операции; 4. своевременно уведомяване на
ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени фактите, че:
1. към 11.02.2023 г. между страните е сключен договор за доставка на платежни
услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги и 2.
че на 16.02.2023 г. ищецът подал попълнен формуляр за рекламация относно
констатирани от него неразрешени трансакции. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема тези факти за доказани.
Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни
услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между
страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата,
задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни
услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като
доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. Съобразно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни
услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като
е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни
услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните
компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги
на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на
платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна.
Поради това, независимо дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата
грижа, при наличие на съответните предпоставки за него възниква задължение да
възстанови сумата на ползвателя на услугата.
Обективният характер на отговорността на доставчиците на платежни услуги по
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС следва да се търси в нейния произход. Разпоредба се въвежда в
националното законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива
(ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25 ноември 2015 година за
платежните услуги във вътрешния пазар. Една от целите на Директивата, посочена в
преамбюла, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния
пазар на платежни услуги. За да има доверие в пазар на платежни услуги, трябва да
има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към
доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и
решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи
3
действия на трети лица. С отговорността на доставчика на платежни услуги по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, той ще
възстанови неправомерно взетата сума на ползвателите (освен ако последните не са
причина за увреждането). По този начин клиентите на платежни услуги ще разполагат
със средства си, като така отново ще имат възможност активно да участват в
търговския оборот и пазара на платежните услуги и то, без да е необходимо да отделят
време и допълнителни средства в търсене на самостоятелна защита на увредените си
от измамливите действия права.
Допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че отговорността по чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС на доставчика на платежни услуги е безвиновна, се съдържа и в
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Видно от законовия текст на доказване подлежи
обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от
оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга,
тоест за ответника по делото. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и
не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС (в този смисъл
напр. Определение № 43/19.01.2021 г. по ч. т. д. № 2055/2020 г. на ВКС, II Т. О.,
Решение № 195/22.03.2023 г. на САС по в. т. д. № 1079/2022 г. и др.).
С оглед направените възражения от ответника, в негова тежест е да установи
съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и това, че операцията не е засегната от
техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги, или респ. възстановяване стойността на неразрешените трансакции.
Ответникът носи и тежестта да докаже възражението си, че извършените платежни
операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца при
неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и 3 ЗПУПС.
На първо място, спорно между страните е обстоятелството дали процесните
трансакции са разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, или
са неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие
платежната операция е неразрешена.
В хода на настоящото производство се установи извършването на неразрешени
плащания на 11.02.2023 г. В Определение № 508/17.02.2025 г. по т. д. № 1593/2024 г.
на ВКС, I т.о. е бил разгледан въпросът достатъчно ли е доставчикът на платежна
услуга да установи използването на конкретен платежен инструмент, вкл. коректното
въвеждане на неговите персонализирани защитни характеристики, или следва да
проведе пълно и главно доказване на съгласието на платеца, т.е. че въвеждането им
изхожда от самия него. Изрично е посочено, че няма противоречива практика по
тълкуването на чл. 78 , ал. 4 вр. с ал. 1 и предвид ал. 3 на същата разпоредба от
ЗПУПС, като последната единствено възпроизвежда определението за „установяване
на идентичност", съгласно чл. 1, т. 29 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския
парламент и на Света от 25.11.2015 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар,
отменяща Директива 2007/64/ЕО. Налице е и коментирано от СЕС приложение на
идентична по съдържание на разпоредбата на чл. 72, т. 2 от Директива /EC/2015/2366,
разпоредба от отменената Директива 2007/64 - чл. 59, т.2, която чл. 78, ал. 4 ЗПУПС
транспонира дословно. Така с решение от 11.07.2024 г. по дело С-409/2022 г.,
тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 / идентичен с текста на чл. 72, т.2 от
Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната
разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като
неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че
законодателят на Съюза очевидно не е целял установяване на разрешението за
4
плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните
актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80.
В съответствие с решение на СЕС по дело С-409/22 е и постановеното Решение
№ 159/14.10.2024 г. по т.д. № 904/2023 г. на ВКС, II Т.О., макар в различна от
настоящата хипотеза на платежен инструмент. Няма основание чл. 78, ал. 4 ЗПУПС -
възприет като пояснение /допълнение/ на ал. 1 на същата разпоредба, а не като
различно преценим, досежно разпределението на доказателствената тежест,
фактически състав - да се прилага различно, съобразно вида на платежния инструмент.
Определянето на една платежна операция като разрешена или неразрешена, е
обусловено единствено от наличието или липсата на съгласие на лицето, което е
титуляр на платежната сметка и разпорежда изпълнението на платежни
операции по тази сметка. В идентична на настоящата хипотеза е споделено същото и
в Определение по т.д. № 2456/2022 г. на ВКС, I т.о.: При твърдение за неразрешена
платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му
устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства
(ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи неговата отговорност, освен ако
докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75
ЗПУПС, при груба небрежност, способствали операцията.
В настоящия случай се доказа, че на 11.02.2023 г. ищецът е получил имейл с линк
- т.нар. „фишинг" или „скам" /л. 7/, като С. го е отворил и след това на съответните
места е въвел данните от дебитната си карта. В резултат на това, на 11.02.2023 г. след
21:00 часа са извършени трансакции (респ. за тях са начислени такси) в общ размер на
претендираната от ищеца сума. Трансакциите са направени в периода от 21:39 ч. до
22:08 ч. - обстоятелства, които се признават и от ответната страна.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа
експертиза на вещото лице К., което съдът кредитира като пълно и компетентно
дадено, се установява, че в този период са извършени общо 8 бр. банкови превода и
начислени 4 бр. такси за извършването им - въпроси от 5 до 16 от депозираното
заключение /л. 193-195/. От отговора на въпрос 17 от СТЕ съдът намира, че следва да
бъде направен логически извод за потвърждаване на твърдението на ищеца, че не е
извършвал тези преводи. В заключението е посочено, че трансакциите са наредени от
IP-адреси в България, Франция и Мароко, като в откритото съдебно заседание вещото
лице посочва, че „не е нормално да се случи активизация от 21:06 ч. на клетка от А-1
България за гр. Русе. Не е логично след по-малко от час и половина да активира от гр.
София, и да заяви покупки от Париж, Казабланка от клетки на А-1 от София.
Когато клиентът на банката е клиент на Йеттел, би следвало да използва клетка на
Йеттел, а от него, ако желае, да си активира приложението в града, където живее.
Не е логично от Русе изведнъж да се окаже в гр. София". Следователно, житейски
необосновано е да се счете, че извършените трансакции за период, по-кратък от 20
минути, са направени от едно лице (било то и ищецът) в толкова отдалечени градове.
Нещо повече, трайно и непротиворечиво съдебната практика, в т.ч. и на ВКС, приема,
че е достатъчно и само твърдение. Както вече се посочи, при наведено такова за
неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното
му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства
(ПИН код, м-токен и др.), не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на
платежни услуги, както и че обстоятелствата по чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, за които
доставчикът носи onus probandi са предмет на изчерпателна регламентация
(Определение № 1957/11.07.2024 г. по т. д. № 2456/2022 г. на ВКС, I Т.О.).
При това положение, следва да се даде отговор на другия спорен между страните
въпрос, а именно налице ли е груба небрежност от страна на С. (както се твърди от
5
ответника), или не. Определението за груба небрежност се сдържа в редица решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. №
1923/2009 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV
Г.О; Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, IV Г.О; Решение №
291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, IV Г.О; Решение № 62/2015 г. по гр.д. №
2798/2014г. на ВКС, IV Г.О.; и др. В трайно установената практика се приема, че
небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не
се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата
обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото
неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата
грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на
вредата се установява във всеки конкретен случай . В подкрепа на това разбиране е
и даденото разрешение в Решение от 21.04.2017 г. по т. д. № 2733/2015 г., ВКС, II
Т.О., в което се приема, че според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от
ЗПУПС /ДВ бр. 23/2009 г./ рамковият договор за платежни услуги е консенсуален,
уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции,
който може да определя задълженията и условията за открИ.е и водене на платежна
сметка, като са установени специални правила за оспорване на извършени платежни
операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от
обслужващата банка, без нареждане на титуляря, както и конкретни задължения на
ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му
персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга
(Определение № 315/01.03.2023 г. по гр. д. № 3559/2022 г. на ВКС, IV Г.О.).
Действително, при обикновена „фишинг атака", съдебната практика в част от случаите
приема, че е налице груба небрежност на потребителя на платежни услуги във връзка
със сигурността при ползването на тези услуги. Приема се, че в подобни случаи не се
касае извършени действия по разбИ.е на паролите и осъществен чрез специални
умения и нерегламентиран достъп до данните в мобилното устройство на
потребителите, а именно до техни съзнателни действия по въвеждане на
„чувствителни" данни в непроверен и очевидно неизходящ от банката електронен
адрес. Както вече се посочи обаче, преценката е за всеки конкретен случай с оглед
представените по делото доказателства и установените факти.
Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца ответникът извежда от
факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане
на трансакциите, от което е направен извода за груба небрежност - не е спазил
препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства. Това обаче не е
достатъчно, доколкото самата правна норма изключва такава връзка, като изисква
ангажиране на доказателства за умисъл или груба небрежност. Както се установи от
данните по делото, полученият имейл е напълно редовен от външна страна /л. 7/,
макар и от домейн *******@**********.***, при това тъкмо по време, когато на
интернет страницата на ответната банка е имало съобщение за планирана техническа
профилактика за 12.02.2023 г. в интервала 03:00 ч. - 07:00 ч., т.е. само няколко часа
преди извършването на трансакциите, поради което не може да се приеме, че и най-
небрежният човек не би се заблудил.
6
Нещо повече, кога е налице неразрешена операция, респ. груба небрежност, е
подробно регламентирано в общите условия на банката (чл. 10.21. и сл.). Уредено е, че
вредите от такива трансакции са за клиента, ако умишлено или поради груба
небрежност не е опазил данните си. В чл. 10.22.1 /л. 58/ е посочено, че все пак банката
осигурява възможност клиентът по всяко време на денонощието, включително в
неработни дни, да сигнализира за подобен тип нередности. Уредена е и последицата от
изпълнение на оспорена трансакция - в чл. 10.22.3 изрично „ОББ" АД регламентира,
че след уведомяването, ако са налице осъществени неоторизирани банкови
нареждания, клиентът не понася никакви имуществени вреди, освен ако е действал
чрез измама. Следователно, от момента на уведомяването за банката съществува
задължение да не изпълни банковия превод, но ако го направи - вредите са за нейна
сметка. Единственото уредено изключение е за действия при измама (а не и такива
при груба небрежност). Но дори и да се счете, че ищецът е действал при груба
небрежност, житейски необосновано е да понесе отговорността за вредите, при все че
е уведомил незабавно (в рамките на няколко часа) служител на „ОББ" АД. Ответната
страна е могла да предприеме действия, чрез които да не се стигне изобщо до
имуществена вреда (блокиране на трансакцията), но няма данни това да е сторено.
Съгласно общите принципи в гражданското право, никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно/недобросъвестно поведение, каквото в случая е налице.
Още повече, ответната страна е търговец и следва да полага по-засилена и интензивна
грижа за опазване интересите на своите клиенти.
Следователно, от анализа на дефинираната груба небрежност в ОУ на ответника
се налага извода, че действително се касае за неполагане не само на дължимата грижа
за опазване на персонализиращите защитни характеристики и кодове, но и за такова
поведение, което създава предпоставки за злоупотреба. Възражението, че „ОББ" АД не
изпраща по електронна поща съобщения, приканващи да бъдат предоставяни данни за
парола, потребителско име, номер на сметка, банкови карти и др., поради което
ищецът следвало да понесе последиците от това, е неоснователно. В случая,
поведението на ищеца, изразяващо се в отваряне на електронното писмо, респ.
изпълнение на дадените в него инструкции, може да бъде квалифицирано като проява
на небрежност, но не и на груба такава. В конкретния случай се установи, че С. сам е
предоставил данните си на трето лице, но до това предоставяне не се е стигнало в
резултат на поведение на ищеца, създало предпоставки за това, а в резултат на
поведение на трето лице или лица. Поради това, не може да се приеме, че ищецът-
платец е действал при груба небрежност.
Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при
реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал
както операциите да са наредени от ищеца, така и последният да е допуснал груба
небрежност, която да освобождава банката от отговорност. С действащата нормативна
уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение,
но той е икономически и по-силната страна. А и част от спецификата на банковата
дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни инструменти следва да
се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на
банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по
предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни
инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при
проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да
поеме разумен риск. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и
извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на
доставчик на платежни услуги, който издава платежен инструмент, най-същественото
негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен
7
инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в
операционната система на ползвателя на платежния инструмент.
За пълнота, следва да се посочи, че както в депозирания отговор на исковата
молба, така и в извънсъдебния отговор на банката до С. се твърди, че съгласно общите
условия, платежните операции са разрешени с въвеждане на данните от платежната
карта, така и чрез въвеждане на биометрична характеристика. В отговор на въпрос 20
от СТЕ обаче вещото лице, противно на доводите на ответника, е констатирано, че не
са използвани биометрични данни, а единствено автентикация чрез потребителско
име и пароли, което е още едно неизпълнение на задълженията на банката, които е
регламентирала в общите си условия. Освен това, „ОББ" АД твърди, че паролите
следва да бъдат въвеждани единствено в приложението „ОББ Мобайл" на
устройството на ищеца (в какъвто смисъл са и изпратените смс съобщения до него),
но както вече се посочи, паричните преводи са наредени от различни точки на света,
поради което очевидно ответната страна не е положила дължимата грижа да установи,
макар и чрез автентикиране само посредством потребителско име и пароли, че се
касае до неразрешено платежно нареждане.
На следващо място, доказа се в хода на процеса стойността на извършените
неразрешени платежни операции. С приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ) се установи, че са осчетоводени следните плащания: Трансакция от
11.02.2023 г. за сума в размер на 990.00 лв. към REVOLUT5613-DUBL1N-IE;
Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на 1894.00 лв. към WORLDREM1T-
BRUSELS-BE; Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на 772.32 лв. към
RHKHALASPA Y.NET-INTERNET=GB; Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на
386.14 лв. към RHKHALASPA Y.NET-INTERNET=GB; Трансакция от 11.02.2023 г. за
сума в размер на 4.00 лв. км ТАКСА- SKRILL33E7- DUBLIN-1E; Трансакция от
11.02.2023 г. за сума в размер на 200.00 лв. км SKRILL33E7- DUBLIN-IE; Трансакция
от 11.02.2023 г. за сума в размер на 30.00 лв. към TAKCA-SKRILL.COM- DUBLIN-IE;
Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на 1500.00 лв. към SKRILL.COM-
DUBL1N-IE; Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на 30.00 лв. към TAKCA-
SKR1LL.COM- DUBL1N-1E; Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на 1500.00
лв. към SKR1LL.COM- DUBLIN-1; Трансакция от 11.02.2023 г. за сума в размер на
40.00 лв. към ТАКСА- SKR1LL.COM- DUBLIN-1EU; Трансакция от 11.02.2023 г. за
сума в размер на 2000.00 лв. към SKR1LL.COM-DUBLIN-IE. В заключението е
посочено, че всички те са намерили отражение в счетоводната система на банката.
Общият размер е 9346,46 лв., а заявената от ищеца претенция е в размер на сумата от
9316,46 лева. Следователно, съдът намира и този факт за доказан.
Последният елемент от правопораждащият фактически състав (своевременно
уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни
операции) също се установи. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника относно несвоевременното уведомяване на
банката за процесните трансакции. Чл. 77, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че доставчикът на
платежни услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна операция,
само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне,
след като е узнал за такава операция, която поражда възможност за предявяване на
правата му, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му.
Нормата придава правно значение на реалното узнаване - получаване на информацията
от платеца, така че той реално да има правната възможност след узнаването да приеме
платежните операции или да възрази, че не са наредени от него, като независимо от
последното определя краен 13-месечен срок, считано от извършването на
неразрешените платежни операции, до която дата платецът следва да уведоми
8
доставчика на платежни услуги, за да бъде последният обвързан по силата на закона
със задължение да коригира платежните операции.
Не се спори между страните, че на 16.02.2023 г. ищецът е подал попълнен
формуляр за рекламация относно констатирани от него неразрешени трансакции -
същият е представен по делото както от ищеца с исковата молба /л. 8-13 /, така и от
ответника /л. 63-65/. Установява се, че в него подробно и детайлно са описани тъкмо
процесните трансакции. Освен това, П. С. още на 11.02.2023 г. е позвънил и е опитал
да осъществи контакт със служител на ответника. Съгласно чл. 6.7. от ОУ клиентът
следва да уведоми незабавно банката за унищожаване, изгубване, кражба, отнемане
по друг неправомерен начин, подправяне или неправомерно използване, разкрИ.е на
тайната на съответните персонализирани защитни характеристики на платежния
инструмент, както и за извършване на операция с платежен инструмент, която не е
одобрена от клиента и за установена от него грешка или нередовност при воденето
на сметката, а съгласно чл. 6.9. – уведомлението се извършва или писмено, или по
телефон. В изпълнение на тези разпоредби ищецът е звънял общо 7 пъти на телефона
за връзка с банката между 19:00 часа на 11.02.2023 г. и 02:00 часа на 12.02.2023 г.,
което обстоятелство е отчетено и потвърдено като отговор на въпрос 19 от СТЕ /л.
196/. Като доказателство, ищецът е представил и извлечение от мобилния си оператор
/л. 197-198/. Видно е от експертното заключение, че всички опити за свързване със
служител на банката са били неуспешни, тъй като никой не е отговорил на нито едно
от седемте позвънявания на ищеца. Позвъняванията са били с различна
продължителност на изчакване от страна на ищеца – продължителността е била между
01:52 мин до 03:58 мин.
Следователно, не е имало никакво забавяне в уведомяването на ответника от
ищеца. Нещо повече, съгласно чл. 10.22.1 и 10.22.2 от ОУ банката осигурява
възможност клиентът да уведомява безплатно за неразрешени трансакции по всяко
време на денонощието, а ако се докаже, че е положил всички разумни усилия да я
уведоми, но въпреки това не е успял, няма да се счита, че той неоснователно се е
забавил. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че П. С.
незабавно е предприел действия, с които е целял да уведоми банката, но тя не е
създала условия реално обажданията да бъдат приети от служител на ответника. Ето
защо и този елемент от фактическия състав следва да счита за доказан.
От друга страна, в тежест на „ОББ" АД е да установи автентичността на
платежните операции, тяхното точно регистриране, осчетоводяването, както и това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги. Заключението на вещото лице по
СТЕ сочи, че не е установена повреда или друг вид намеса при потвърждаване на
процесните трансакции. Това само по себе си не е основание за освобождаване от
отговорността, доколкото (както вече се анализира), ответникът не доказа платежните
нареждания да са извършени от ищеца и/или същите да са били извършвани при груба
небрежност.
По изложените мотиви и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС банката ответник
носи отговорност за неразрешените платежни операции в размер на 9 346,46 лева от
платежната сметка на ищеца, като съдът намира исковата претенция за доказана по
основание и размер. Претендираната от ищеца сума е в размер на 9316,46 лева, поради
което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 33Д:
По акцесорното вземане ищецът следва да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава, а ответникът - погасяване на дълга в момента след
настъпване на изискуемостта му.
9
Предвид основателността на главния иск по чл. 79 ал. 1 ЗПУПС първият елемент
от фактическия състав на акцесорния иск е установен.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията. По
делото е обявено за безспорно, че банката е уведомена от ищеца за неразрешените
платежни операции на 16.02.2023 г. Следователно тя е дължала възстановяване на
тяхната стойност не по-късно от края на 17.02.2023 г. (работен ден). Щом не е
изпълнил задълженията си в срок, ответникът е изпаднал в забава. Дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 9316,46 лева за периода от 17.02.2023 г. до
02.02.2024 г., е в размер от 1138,44 лева, изчислено посредством лихвен калкулатор,
достъпен на: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Искът следва да бъде
уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за горницата до заявената
претенция от 1146,00 лева като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присаждане на разноски възниква и за двете
страни съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
Ищецът П. С. е направил разноски за държавни такси: 1) главния иск в размер на
373,00 лева /л. 28/; 2) акцесорния иск в размер на 50,00 лева /л. 33/; както и 3)
депозити за двете експертизи по делото в общ размер на 750 лева /л. 128 и 129/.
Ищецът претендира и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лева. Процесуалният представител на ответника е направил възражение, че
представеното платежно нареждане не установява получаването на адвокатския
хонорар, което съдът намира за неоснователно. Правилно ответникът сочи, че
платежното нареждане не установява превода и не удостоверява, че сметката на
получателя е заверена със сумата за адвокатско възнаграждение, т.е. че е действително
извършено реално плащане, предвид изискванията на чл. 75, ал. 3 33Д. В последното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал
платежно нареждане с наредител П. С. - от банковата му сметка в банка „ДСК" и
получател С. С. - по банковата му сметка в „УниКредит Булбанк", за сума в размер на
1200,00 лева с основание: „договор за правна защита", от 25.01.2024 г. в 12:04 ч. /л.
204/, от който се установява само плащането. Въпреки това, още с исковата молба е
представено и доказателство за получаване на сумата /л. 27/ - преводно нареждане,
издадено от „УниКредит Булбанк", при която банка сумата е постъпила. Следователно,
съдът намира, че претенцията за адвокатско възнаграждение е основателна.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полаза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на сумата от 2371,29 лева, пропорционалто на уважената част от исковете.
Ответникът е сторил разноски за експертни заключения в размер на 750 лева,
като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на последния следва да се присъди сумата от
0,54 лева, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“
№ 89Б, да заплати на П. Г. С., ЕГН ********** сумите, както следва:
10
- сумата от 9316,46 лева на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, представляваща
стойността на 8 броя неразрешени платежни операции и 4 броя такси за извършването
им, осъществени на 11.02.2023 г. в периода от 21:39 ч. до 22:08, както следва:
Трансакция от 11.02.2023 г. към REVOLUT5613-DUBL1N-IE; Трансакция от 11.02.2023
г. към WORLDREM1T-BRUSELS-BE; Трансакция от 11.02.2023 г. към RHKHALASPA
Y.NET-INTERNET=GB; Трансакция от 11.02.2023 г. към RHKHALASPA Y.NET-
INTERNET=GB; Трансакция от 11.02.2023 г. към ТАКСА- SKRILL33E7- DUBLIN-1E;
Трансакция от 11.02.2023 г. към SKRILL33E7- DUBLIN-IE; Трансакция от 11.02.2023 г.
към TAKCA-SKRILL.COM- DUBLIN-IE; Трансакция от 11.02.2023 г. към
SKRILL.COM-DUBL1N-IE; Трансакция от 11.02.2023 г. към TAKCA- SKR1LL.COM-
DUBL1N-1E; Трансакция от 11.02.2023 г. към SKR1LL.COM- DUBLIN-1; Трансакция
от 11.02.2023 г. към ТАКСА- SKR1LL.COM- DUBLIN-1EU; Трансакция от 11.02.2023 г.
към SKR1LL.COM-DUBLIN-IE, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
06.02.2024 г. до окончателното погасяване;
- сумата от 1138,44 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 17.02.2023 г. до 02.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 1146,00 лева като неоснователен;
- сумата от 2371,29 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени
разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. Г. С., ЕГН ********** да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата в
размер на 0,54 лева, представляваща сторени разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11