Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №15368/2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът "А.Б.Б." АД излага в исковата
молба, че на 05.11.2007г. с
ответника, като съкредитополучател, е сключен договор за
кредит "Жилище плюс" №26 799/05.11.2015г., съгласно който е предоставена сума
в размер на 65 800,00лева, която е
отпусната по банкова сметка, ***чател М. С.П. и следвало да бъде използвана за
купуване на жилище и довършителни работи по недвижимия имот, описан подробно в
договора. Неразделна част от договора за
кредит бил погасителен план, съгласно който сумата следвалo да бъде върната на месечни
погасителни вноски в срок до 25.10.2027г. След отпускане на кредита и
усвояване на сумата по него, кредитополучателите забавили плащането на част от
погасителните вноски, поради което на 29.07.2010г. е сключен анекс №1 към договора, съгласно който се формира нов
размер на дължимата главница от 61
279,99лева, към която се добавя размерът на просрочената главница от 746,20лева, а просрочените неустойка в
размер на 700,00лева и 2400лева просрочена годишна лихва са разсрочени. През
месец февруари 2015г. е констатирано наличие на просрочени задължения в общ размер
от 36 730,23лева към 22.02.2015г., за което е изпратено уведомление от
23.02.2015г., което е върнато като невръчено с отбелязване, че адресатът е
непознат на този адрес. На 07.04.2015г. е изпратена нотариална покана на
ответника, с която е обявено цялото задължение за предсрочно изискуемо на основание чл.19.1, б."е" от
договора за кредит поради допуснато просрочие от 25.09.2011г. и неплащане на 42
погасителни вноски, което към 02.04.2015г. е в размер на 90 677,83лева.
Поканата е връчена на 27.04.2015г., но
ответникът не предприел действия за изпълнение на задължението си по договора,
поради което ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу двамата кредитополучатели, по което е
образувано ч.гр.дело №1504/2015г. на РС Разград, издадена е заповед за
незабавно изпълнение, като са осъдени длъжниците при условията на солидарност
да заплатят сумата по договора. Постъпило е възражение в срок от ответника, във
връзка с което е предявен иск за установяване вземането на ищеца по договора за
кредит.
Предвид изложеното ищецът предявява иск за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът му дължи следните суми :
-60435,66лева главница по договор за банков кредит, ведно със законната
лихва от 27.08.2015г. до окончателното плащане;
- 357,37лева текущо начислена договорна лихва за перидоа от 25.08.2015г. до
25.08.2015г. ;
- 19 088,18лева договорна лихва за
просрочена главница за перидоа от 25.08.2011г. до 25.08.2015г. ,
-1575,92лева наказателна лихва за просрочена главница за перидоа от
25.08.2011г. до 25.08.2015г.,
-9570,61лева договорна неустойка за
периода от 25.09.2011г. до 25.08.2015г.;
- 741,53лева лихви по
преструктурирани кредити до 25.08.2015г.,
При условията на евентуалност предявява обективно съединени искове за
осъждане на ответника да заплати горепосочените
суми. Претендира направените разноски.
Ответникът Е.С.П., чрез назначеният му особен представител, в писмения отговор
излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва кредитът да е обявен
за предсрочно изискуем, тъй като нотариалната покана представлява уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост и не представлява акт на банката, с който
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, както и поради липса на доказателства
за уведомяването. Оспорва твърдението за липса на плащания по договора, както и
автентичността на Анекс №1 от 29,07.2010г. по отношение неговия подпис. Твърди, че договорът за
кредит е обезпечен с недвижим имот и с настоящото дело се претендира повторно
плащане. Възразява да се дължат лихви за просрочена главница за периода от
25.08.2011г. до 25.08.2015г., както и договорна неустойка, тъй като произтичат
от нищожни клаузи поради противоречие с
добрите нрави.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост, съдържащо се в нотариалната
покана, е връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като е залепено уведомление на
входната врата и е пуснат екземпляр от същото в пощенската кутия. Твърди, че
към датата на подаване на заявлението не е
реализирано обезпечението по договора. Оспорва възражението за наличие
на нищожни клаузи в договора за кредит.
В допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа възраженията си.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен договор за кредит "Жилище
плюс"№26799/05.11.2007г., от които се установява, че между ответника, М. С.П.
и "А.Б.Б." АД е сключен
договор за кредит, по силата на който е
предоставена сумата в размер на 65 800 лева за покупка на недвижим имот, описан
в него. Кредитополучателите се задължили солидарно да отговарят за изпълнение
на договора като върнат сумата
при условията, регламентирани в него, в срок до 25.10.2027г. Договорено
е погасителните вноски, съобразно погасителния план, да бъдат събирани от банката
чрез удържането им от съответна разплащателна сметка. В чл.19.1 е предвидено,
че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, когато са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва. Ответникът не оспорва сключването на посочения
договор за кредит, поради което следва да се приеме, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на което за ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената сума при условията на
солидарност с другия кредитополучател.
Представен е анекс №1 от 05.11.2007г.
към горепосочения договор, с който е преструктурирана главницата като е
формирана редовна главница, включваща 61 297,99лева-редовна главница и
746,20лева просрочена главница. Предвидено е разсрочване издължаването на
просрочените задължения за неустойка от 700,00лева и 2400лева просрочена годишна лихва. Одобрен е
погасителен план за издължаване на преструктурираната главница. Ответникът
оспорва автентичността на Анекс №1 от 29,07.2010г. по отношение неговия подпис, поради което е открито
производство по чл.193 от ГПК и е приета съдебно-графологична експерпертиза, по
която е направено заключение, че подписът, положен на оспорения документ като
кредитополучател от името на Е.С.П., не положен от същото лице. Съдът кредитира
заключението на СГЕ, което е обективно и обосновано, и въз основа на него
приема, че оспорването на анекс №1 от 05.11.2007г. е доказано. Въз основа на това
следва да се направи извод, че същият не
е породил правни последици по отношение на ответника и задължение за връщане на
предоставения кредит при предоговорените с анекс №1 условия. Установява се
наличие на задължение за ответника да върне получената сума при първоначалните
условия на договора от 25.11.2007г.
Установява се, че банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до
ответника по пощата, която е върната с
отбелязване, че получателят е непознат на адреса. Изпратена е нотариална покана
за доброволно плащане на задълженията по
договора, в която се съдържа уведомление за това, че към 02.04.2015г. по
кредита има просрочени задължения, считано от 25.09.2011г., които са 42 на брой,
всяко с падеж 25-то число на месеца, за периода от 25.09.2011г. до
25.03.2015г., като периодът на забавата е по дълъг от 1200дни. Поради
изложеното и на основание чл.19.1, б."е" от договора за кредит цялото
кредитно задължение, включващо главница, лихви и неустойки, към 02.04.2015г. в
размер на 90 677,83лева, е обявено за
предсрочно изискуемо. Поканата е
изпратена на адрес, посочен като постоянен в договора за кредит. Отбелязано е,
че поканата е връчена на адресата чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1
от ГПК, като е удостоверено посещението на адреса на 07.04.2015г., 08.04.2015г.
и 09.04.2015г., но не е открито лицето и не е намерено друго лице, което да
получи поканата, след което е залепено уведомление на входната врата на ап.71 и
пуснато в пощенската кутия на ап.71 на 09.04.2015г.
Установява се,че на
27.08.2015г. е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК срещу двамата кредитополучатели, по което е
образувано ч.гр.дело №1504/2015г. на РС Разград, издадена е заповед за
незабавно изпълнение, като са осъдени длъжниците при условията на солидарност
да заплатят сумата по договора. Ищецът подал възражение, във връзка с което е
образувано настоящото дело.
Изслушана е основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която
е направено заключение, че сумата от 65 800,00лева е отпусната по сметка на М. С.П., от която са удържани
1316,00лева такса управление. На 07.11.2007г.
от сметка с титуляр М. П. е усвоена сума в общ размер от 64 484лева,
която представлява договорената главница, намалена с таксата за управление. От
предоставената от ищеца хронология на извършени погасителни вноски от страна на М. П. вещото лице установява, че
в периода от 23.11.2007г. до 31.01.2017г.
са отразени плащания на главница, редовна лихва, просрочена главница и
неустойка в общ размер от 66 620,96лева.
За периода от 25.10.2010г. до 07.04.2015г.
са отразени извършени плащания по лихви по преструктуриран кредит в общ
размер от 1617,15лева. Съгласно разпределението на парични суми по изп.дело №20157610400303
е събрана принудително сума в общ размер от 44 514лева, като за ищеца е
разпределена сума от 41 045лева, преведена на 31.01.2017г., от която е отнесена
за погасяване на главницата сума в размер на 34 050,08лева, а разликата от
6994,92лева представлява удържани разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
открито съдебно заседание вещото лице допълва, че сумата от 66 620,96лева е размера на всички
плащания към 31.01.2017г., от което 41 045лева е преведена на ищеца, съгласно
разпределителен протокол по изпълнителното дело. Към 07.08.2015г. погасената сума от длъжника е
била в размер на 66 620,00лева, минус 34 050,08лева, която е постъпила в
резултат от съдебното изпълнение, към която следва да се добави сумата от
1617,15лева. От сумата от 91 000лева към 27.11.2019г. е преведена сумата от 41
045,00лева, а като погашение е отнесена сума от 34 050,08лева, като разликата
от 6994,92лева е удържана като такси, комисионни, разноски и е постъпила в
банката, но не е отнесена към главницата.
В допълнително заключение вещото лице определя размера на задължението по
договора за кредит към следните дати-02.04.2014г., 22.02.2015г. и
към.25.08.2015г. От данните по изпълнителното дело е установено, че след
проведена публична продан и след
разпределение на ищеца е преведена сума
в размер на 41 045,00лева на
31.01.2017г. Въз основа на допълнителна
информация от банката вещото лице
определя размера на дълга по договора за кредит към 28.11.2019г. и
24.09.2020г. Във втора допълнителна ССЕ
вещото лице определя размера на
дължимите по договора за кредит суми без
прилагане клаузите на анекс №1 От 29.07.2010г. към 02.04.2014г., 22.02.2015г.,
25.08.2015г., 28.11.2019г., 24.09.2020г. и 22.04.2021г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 430, ал.1
и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
Следователно в тежест на ищеца е да
докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на
сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, предоставяне
на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.
С оглед приетото от фактическа страна,
по делото се установява, че на 05.11.2007г.
е сключен договор за кредит, посочен в исковата молба, по който ответникът
има качество на съдлъжник и е предоставена сумата от 65 800лева
срещу задължението за връщането й
на месечни вноски, посочени в погасителен план, платими на 25-то число.
От изложеното следва, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит. Установено е, че банката е изпълнила
задължението си и кредитът е усвоен, като ищецът твърди, че по договора за
кредит не са платени месечни погасителни вноски за периода от 25.09.2011г. до
25.03.2015г.
В тежест на ищеца е да докаже, че са
налице обективните предпоставки, визирани в договора, за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. В тази връзка е приета основна и две допълнителни ССЕ. В
заключението на основната ССчЕ не се
съдържа отговор на въпроса на кои дати и в какъв размер са плащани от
кредитополучателите погасителни вноски, съобразно договора за кредит, но от
приложение 2 към експертизата, към което препраща вещото лице, се установява,
че от месец август 2011г. са осчетоводени плащания на различни суми, които са
по-малки по размер и не покриват месечната погасителна вноска, плащани са на дата по-ранна от 25-то число. В
резултат от частичното плащане след
месец август 2011г. е начислявана неустойка върху просрочена лихва. От
съдържанието на приложение №2 към ССЕ следва да се направи извод, че в периода
от 25.09.2011г. до 25.03.2015г. са извършвани частични погасявания на вноски по
кредита като не е спазван договорения погасителен план. Поради частичните
плащания и начислените неустойки за просрочена лихва в този период са
погасявани частично договорените
погасителни вноски.
Съгласно чл.19.1 от договора за кредит банката
има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато
са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва. От горепосочените
факти следва да се направи извод, че към 02.04.2015г. са били налице
предпоставките на договора за обявяване на вземането по него за предсрочно
изискуемо, поради извършвани от длъжника частични плащания по погасителния
план. В тази връзка, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем като е изпратил нотариална покана на ответника като солидарен длъжник.
Предсрочната изискуемост е форма на
изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва
вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
решението е прието, че предсрочната
изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена автоматична такава,
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо
съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да
обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
От представената нотариална покана се
установява, че е изпратена на адреса на ответника, който е заявен в договора за
кредит и е негов постоянен адрес и към датата на образуване на заповедното
производство, което се установява от намиращата се в него справка от НБДН. От
удостоверяването върху поканата е видно, че връчителят е посетил адреса на 07.04.2015г., 08.04.2015г. и 09.04.2015г.,
при които адресатът не е намерен и при
последното посещение е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК . Следва да се има предвид, че към датата на удостоверяване
на връчването чрез залепване на уведомление -27.04.2015г. е действала
редакцията на чл.47, ал.1 от ГПК преди
изменението с ДВ, бр. 86 от 2017 г., поради
което не е било необходимо да се
удостоверява отсъствието на лицето от адреса в продължение на един месец.
В определение по чл. 274, ал.
3 ГПК - № 47/17.01.2011 г. по ч. т. д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ
ТО е прието, че при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител (чл. 18 от ЗЧСИ) се прилагат общите правила на чл. 37-58 ГПК,
като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Доколкото връчването по реда на чл. 47 ГПК е
допустимо при точно изброени предпоставки, удостоверяване на обстоятелства,
относими към същите, следва да се съдържа в самото съобщение за връчването
върху поканата и конкретно - да е посочена причината, обусловила приложението
на чл. 47, ал. 2 ГПК. Това разрешение за връчването чрез ЧСИ
следва да намери приложение и при връчване на уведомление с нотариална покана.
В настоящия случай се установява, че връчителят
е посетил адреса три пъти на 07.04.2015г., 08.04.2015г. и 09.04.2015г. Разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 ГПК (в редакцията преди изм. с ДВ, бр.
86/2017 г.) предвижда, че когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея. Посочените предпоставки са налице, тъй като е
удостоверено ненамирането на адресата и ненамиране на лице, което да получи
съобщението, след три посещения на адреса. Адресът, на който е залепено уведомлението съвпада с обявения
постоянен и настоящ на кредитополучателя и с адреса, посочен от него в договора
за кредит, поради което и на основание чл. 47, ал. 2 и ал. 5 ГПК,
с изтичане на двуседмичния срок от 27.04.2015г., съобщението се счита за
връчено, т. е. на 12.05.2015г. С получаване на нотариалната покана по този ред,
изявлението на банката е достигнало до кредитополучателя и кредитът е
станал предсрочно изискуем, като в този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването `и - Решение № 139 от
05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. О. на ВКС, Решение № 114
от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС
и Решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. О.
Неоснователни са възраженията на
ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост, тъй като нотариалната покана
не представлява акт на банката, с който кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 12.05.2015г. Съдебната практика е последователна относно
липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2
ЗКИ се съдържа, стига волеизявлението на кредитора (банката) да
е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице,
както е в процесния случай с нотариалната покана, в която е посочен точен
размер на задължението , основание за предсрочна изискуемост и адресат.
Неоснователни са възраженията на
ответника за недължимост на сумите за лихва за просрочена главница и
договорна неустойка, поради нищожност на клаузите от договора като
противоречащи на добрите нрави. От съдържанието на договора за кредит се установява,
че в него е уговорено плащане на възнаградителна лихва и неустойка за
просрочие. С договора за кредит банката
е предоставила собствени парични
средства на кредитополучателя, който дължи връщането им, ведно с
уговорената възнаградителна лихва,
която съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. От
разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ
според която заемателят плаща лихва по кредита уговорена с банката,
следва че договорът за кредит е възмездна сделка, по която се дължи договорената
цена, представляваща възнаградителна лихва.
Размерът на лихвата се определя съобразно размера на заема, срока, обстоятелството дали
е предоставена гаранция. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи
извод за нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, за да се приеме, че е нарушен
принципът на добросъвестност.
На следващо място в
процесния договор е предвидено плащане на неустойка за просрочие,
представляваща мораторна неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, която е вземане
с добавъчен характер за осъществяване на договорната отговорност на
длъжника, без да е необходимо кредиторът да доказва действителните си вреди. Ответникът
заявява възражение за недействителност /нищожност/ на клаузата, но не е заявил
правонамаляващо възражение по смисъла на чл. 92, ал.2 от ЗЗД, поради
което на преценка следва да бъде поставен въпроса дали размерът й е прекомерен
с оглед евентуалните вреди, които би могъл да претърпи кредитора, както и налице
ли е противоречие на уговорката с правилото на чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД -противоречие
с добрите нрави. Добрите нрави като морална категория съществуват
като общи принципи или произтичат от тях във всеки етап от развитието на
обществото. Противоречие с възприето нравствено или етично правило по
повод клаузата за неустойка ответникът не сочи.
На следващо място, в
ТР № 1/13.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции, а
именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В настоящата хипотеза
уговореният размер на неустойката не обосновава извод за прекомерност и не може
да се приеме, че излиза извън присъщите й функции. Напротив, същият е израз на
основната функция на мораторната неустойка – стимулиране на срочното изпълнение
от длъжника. Претендираната неустойка нито надхвърля вземането за
главница, нито въвежда несправедлива санкция за ответника.
Относно размера на дължимата от ответника
главница по договора за кредит съдът взема предвид опроверганата доказателствена
стойност на анекс №1 към договора по отношение подписа на ответника и
направения извод, че същият не поражда правни последици по отношение на него. В
тази връзка следва да се кредитира заключението на вещото лице по втората
допълнителна експертиза, което определя размера на дължимите суми без да взема
предвид анекс №1. От същото се установява, че към датата на подаване на
заявлението, по което е образувано ч.гр.дело №1504/2015г. на РС Разград
27.08.2015г. договорът за кредит е
обявен за предсрочно изискуем, поради което следва да се вземе предвид
заключението на втората допълнителна експертиза, която приема че към
25.08.2015г. задълженията по договора са в размер на 52 179лева редовна
главница, 8256,66лева просрочена главница, 14 559,98лева договорна лихва,
1577,90лева лихва върху просрочена главница, 9561,64лева неустойка, 741,53лева
преструктурирани лихви и за тези суми предявените искове следва да бъдат уважени.
Съгласно т.9 от тълкувателно решение 4
от 18.06.2014г. на ОСГТКВКС В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В
настоящото производство се установява, че въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което са
извършени действия по принудително събиране на вземането на банката, което е
довело до погасяване на задължения по договора за кредит, но както е посочено
в тълкувателото решение фактът на
принудително удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес не следва да се
взема предвид при преценка за
съществуване на вземането.
Предвид изложеното исковете
следва да бъдат уважени за сумите, посочени от вещото лице като дължими към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-27.08.2015г., а именно 52 179лева
редовна главница, 8256,66лева просрочена главница или общо 60435,66лева, 14 559,98лева
договорна лихва, 1577,90лева лихва върху просрочена главница, 9561,64лева
неустойка, 741,53лева преструктурирани лихви и да се отхвърлят за
сумата от 357,37лева текущо начислена договорна лихва за периода от 25.08.2015г.
до 25.08.2015г., да се отхвърлят до пълните предявени размери на вземането за
договорна лихва за просрочена главница за перида от 25.08.2011г. до 25.08.2015г.
за сумата от 14559,98лева до 19088,18лева,
вземането за договорна неустойка от 9561,64лева до 9570,61лева.
При този изход на спора предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск не следва да бъда разглеждан.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Поради изложеното и на
основание чл. 78,, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски
съобразно с уважената част от исковете.
Исковете са отхвърлени за 4894,54лева
или за 1/19 част, представени са доказателства за направени разноски в
исковото производство в размер на 7885,75лева, от които следва да се присъдят
на ищеца 7470,71лева. В заповедното производство са направени разноски в размер
на 1835,75лева, от които следва да се присъдят 1739,13лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но доказателства в тази
връзка не са ангажирани.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "А.Б.Б."АД
с ЕИК******* срещу Е.С.П. с ЕГН ********** , обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, във
връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, че Е.С.П. с ЕГН ********** дължи на "А.Б.Б."АД
с ЕИК******* следните суми:
-60 435,66лева главница по договор за банков кредит "Жилище
плюс"№26799/05.11.2007г., обявен за предсрочно изискуем на 12.05.2015г.,
ведно със законната лихва от 27.08.2015г. до окончателното й плащане;
-14 559,98лева договорна лихва за просрочена главница за периода от
25.08.2011г. до 25.08.2015г. ,
- 1575,92лева наказателна лихва за просрочена главница за периода от
25.08.2011г. до 25.08.2015г.,
- 9561.64лева договорна неустойка за
периода от 25.09.2011г. до 25.08.2015г.;
- 741,53лева лихви по преструктурирани кредити
до 25.08.2015г.
за които
суми в производството по ч. гр. д. №1504/2015г. по
описа на РС-Разград е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.Б.Б."АД с ЕИК******* срещу Е.С.П. с ЕГН **********,
обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК,
във връзка с чл. 430, ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за установяване,че ответникът
дължи сумата от 357,37лева текущо начислена договорна лихва за периода от
25.08.2015г. до 25.08.2015г., както и до пълните предявени размери вземането за
договорна лихва за просрочена главница за периода от 25.08.2011г. до
25.08.2015г. за сумата от 14559,98лева до 19088,18лева и вземането за договорна
неустойка от 9561,64лева
до 9570,61лева.
ОСЪЖДА Е.С.П. с ЕГН ********** да заплати на "А.Б.Б."АД с ЕИК******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в исковото производство в размер на
7470,71лева и в заповедното производство 1739,13лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: