№ 285
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20225200500289 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „Бунай“ АД се явява адв. П., редовно упълномощен
.
Ответникът ИВ. Т. СТ. се явява лично и с адв. К., редовно
упълномощен .
Адв. П. : - Да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение на Панагюрския Районен съд е ПРИЗНАТО за незаконно
уволнението на ИВ. Т. СТ., с ЕГН- **********, от град ..., чрез адвокат Р.К.
от ПзАК, като ОТМЕНЯ уволнението, наложено със Заповед № 84/07.05.2019
г. на Изпълнителния директор на „Бунай“ АД, с ЕИК- ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ NQ 1,
представлявано от Изпълнителния директор ***.
1
ВЪЗСТАНОВЕН Е ИВ. Т. СТ., с ЕГН- **********, от град ..., чрез
адвокат Р.К. от ПзАК, на длъжността «Машинен оператор, производство на
пластмасови изделия» в „Бунай“ АД, с ЕИК- ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от
Изпълнителния директор ***.
ОСЪДЕНО Е дружеството „Бунай“ АД, с ЕИК -***, със седалище и
адрес на управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ № 1,
представлявано от Изпълнителния директор ***, да заплатят на ИВ. Т. СТ., с
ЕГН- **********, от град ..., чрез адвокат Р.К. от ПзАК, сумата от 557,27 лв.
(петстотин петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки), която сума
представлява разликата между получаваното от него брутно трудово
възнаграждение при последващия работодател и брутното трудово
възнаграждение в дружеството- ответник за периода 08.05.2019 г. до
08.11.20196 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
15.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪДЕНО Е дружеството „Бунай“ АД, с ЕИК- ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ № 1,
представлявано от Изпълнителния директор ***, да заплатят на ИВ. Т. СТ., с
ЕГН- **********, от град ..., чрез адвокат Р.К. от ПзАК, сторените от него
съдебно- деловодни разноски в размер на 1300,00 лв. (хиляда и триста лева) -
за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪДЕН Е „Бунай“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от
Изпълнителния директор ***, да заплатят в полза на бюджета на Съдебната
власт и по сметка на Районен съд Панагюрище, сумата от 41,48 лв.
(четиридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
сбор от държавна такса в размер на 22,29 лв. (двадесет и два лева и двадесет и
девет стотинки) и възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 19,19 лв. (деветнадесет лева и деветнадесет стотинки).
ОСЪДЕН Е ИВ. Т. СТ., с ЕГН- **********, от град ..., чрез адвокат Р.К.
от ПзАК, да заплати на „Бунай“ АД, с ЕИК -***, със седалище и адрес на
управление: гр.Панагюрище, ул.“Георги Бозаджиев“ № 1, представлявано от
Изпълнителния директор ***, сторените съдебно деловодни разноски, в
размер на 76,76 лв. (седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки.
2
ОСЪДЕН Е ИВ. Т. СТ., с ЕГН -**********, от град Панагюрище, ул.
„Райна Княгиня“ No 115, чрез адвокат Р.К. от ПзАК, да заплати в полза на
бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище, сумата
от 130,81 лв. (сто и тридесет лева и осемдесет и една стотинки), която сума
представлява възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно -
счетоводна експертиза.
С Определение от 22.03.2022 г. по реда на чл. 248 от ГПК, Районният
съд е оставил без уважение молбата на дружеството „Бунай“ АД, с ЕИК ***
за изменение на решението относно дължимите от дружеството съдебно-
деловодни разноски. Решението е изменено в следния смисъл: съдът е
постановил, че изключва от диспозитива на решението частта, в която И.С. е
осъден за заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт сумата от 130.81
лв., представляващо възнаграждение за вещо лице.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „БУНАЙ” АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор
инж. хим. ***, е адрес на управление на дейността: гр. Панагюрище, ул.
„Георги Бозаджиев” № 1, чрез адвокат П. с изложени много пространно
оплаквания за незаконосъобразност.
Твърди се, че решението е НЕПРАВИЛНО, тъй като е постановено при
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Както и че, в частта относно
осъждането на ответника да заплати сумата 557,27 лева, е НЕДОПУСТИМО,
тъй като такъв иск - по ал. 2 на чл. 225 КТ нямало предявен с исковата молба,
нито бил въведен след това по време на делото.
Решението било неправилно. На първо място, поради това, че с доклада
на РС не било указано на страните кои права и обстоятелства се признават,
кои обстоятелства не се доказани, как се разпределя доказателствената
тежест. В резултата на това съдът допуснал грешка на съдопроизводствените
правила. Позовава се на Постановление на ВКС от 1953 г.
Отделя се голяма част от жалбата за оплаквания във връзка с
присъждането на разноските. Във връзка с тези оплаквания е и частната
жалба.
Твърди се, че решението е в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Според жалбоподателя със събраните по делото доказателства
3
била доказана основателността на заповедта.
Безспорно било установено, че И.С. не е се явил на работа на 22.04.2019
г. От събраните по делото доказателства безспорно установява, че 23.04.2021
г. умишлено не изпълнил нормата си, като по тази начин дружеството
претърпява вреда.
Прави се анализ на доказателствата по делото във връзка с тези
твърдения, като се преразказват факти и се прави анализ на свидетелските
показания. Цитира се множество съдебна практика.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ се твърди, че
неправилно РС е възстановил С. на работа, тъй като самият той бил отправил
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, което било в
рамките на 3 месеца, което при постановяване на съдебното решение на
първоинстанционния съз, същото било изтекло, поради което след като
правоотношението между страните е прекратено по искане на работника,
съдът не може да възстанови работника на заеманата по договора длъжност.
Във връзка с този факт се твърди,че неправилно е изчислено дължимото
възнаграждение по чл. 225, ал. 2 от КТ, тъй като реално обезщетение се
дължало само за 6 работни дни, би му се дължало и обезщетение за 36 дни,
но такъв иск нямало за периода от 14.05.2019 г. до 03.07.2019 г.
В обобщение се твърди, че след датата 03.07.2019 г. на И.С. не се дължи
обезщетение.
Искането е да се обезсили решението в частта относно иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ и делото да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по иска отново в тази му част, както
и да се отмени решението в останалите части и да се постанови друго, като се
отхвърлят исковете по чл. 344 от КТ като неосвателни.
Претендират се и деловодни разноски.
Постъпила е и частна жалба срещу определението на Районния съд, с
което е отказано да се отмени решението в частта за разноските на
жалбоподателя. Изложени са съображения, затова защо тези разноски трябва
да бъдат редуцирани. На първо място, заради това че искът по чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ е изцяло неоснователен, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 2 от КТ би трябвало да бъде уважен в намален размер, в резултат на
което съответно с уважените искове да се изчислят разноските и да се
4
присъдят. Няма искане за доказателства пред въззивния съд.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ИВ.
Т. СТ. с ЕГН********** от гр.Панагюрище, ул.“Райна Княгиня“ №115, чрез
процесуалния си представител адв.Р.К.. Изложени са съображения в подкрепа
на Районния съд за основателност на исковата претенция. В писмения
отговор е направен отказ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ответникът
признава за правилни съображенията относно обезщетението за оставане без
работа по точка 3 от същия текст във връзка с чл. 225 от КТ, поради което
искането му е решението да бъде потвърдено в частта относно отмяната на
уволнението като незаконосъобразно. Производството по делото да бъде
прекратено по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, а обезщетението по чл. 225 от КТ да
бъде намалено.
Моли за претендиране на разноски.
Няма доказателствени искания.
Адв. П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
и частната жалба. По отношение въззивната жалба на товетната страна,
поддържам това, което Вие казахте. Всъщност с определението на РС-
Панагюрище този въпрос беше разрешен по отношение на заплащането, в
което съдът неправилно възложи на ищеца да заплати разноски за вещо лице,
така че тази жалба а загубила своето значение след това определение на съда.
Писменият отговор оспорвам в първата част. Останалите части се покриват с
исканията във въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Няма да
соча доказателства. Представям списък на разноски. Адвокатският хонорар е
прекомерен, както и допълнително са заплатени някакви 200 лв.
Адв. К.: - Оспорвам списъка с разноски. Считам, че хонорарът е
прекомерен. Представям списък с разноски. Нямам възражение по доклада.
Оспорвам въззивната жалба в частта, която съм посочил с отговора, досежно
същността на сопра. Поддържам съображенията, изложени в писмения
отговор на същата. Нямам доказателствени искания. По отношение на частта,
с която е възстановен доверителят ми на заеманата длъжност. Ние сме
оттеглили иска. Той загуби интерес да бъде възстановен на работа. Още
повече, че има предизвестие. По отношение на решението в частта за
присъждане на обезщетението, производството трябваше да е бързо, затова
5
ние предвидихме някакъв размер на обезщетение, но се оказа, че
производството се проточи и затова нещата се промениха. Поддържам
отговора. Оспорваме частната жалба изцяло. Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П. : - Ув. Окр. Съдии, такова чудо не беше се случвало. Това дело
да се проточи толкова време, но е факт. Казвам го като недостатък на цялото
производство, а вторият недостатък е непрецизността на решението. При ясно
очертани искове съдът на първо място се произнесе по искове, които са
недопустими има и ТР по този въпрос. Не може един работник да бъде
възстановен на работа, когато няма правен интерес с оглед
продължителността, но си е подал и молба за напускане с предизвестие и в
крайна сметка е настъпило това събитие до произнасяне на съда. На
следващия момент, по отношение на третия иск, който е свързан с
обезщетението. Искът е заведен по чл. 225, т. 1 от КТ, това означава
разликата да евентуалното му оставане без работна. Съдът се произнесе по
т.2, без да има такъв иск, ами даде обезщетение, което няма никаква логика.
Оставено му на работа реално е от 07.05- 13.05. Той на 13.05. е започнал
работа. Следователно така предявения иск по т. 1, по изчисленията, които са
точни то се дължи обезщетение за 6 дни. Обезщетението в един момент
нарасна много. Сега се оказа, че не е това, което. Дори ответната страна също
го признава за прекомерно. Дори по т. 2 да се приеме пак не е това
обезщетение, което съдът присъди. Освен за незаконосъобразност на
решението, както за установяване дали заповедта е законосъобразна с
неговото уволнение, така и както се произнесох по отношение на
възстановяването на работа, така и по отношение на обезщетението, което той
6
трябва да получи. Освен всичко друго, този трети иск е недопустим, поради
фактът, че няма как да се произнесе съдът по такъв иск, който не е предявен.
С оглед разпореждането на Председателя на Окръжния съд, който даде
възможност на съда да се поправи, с оглед наличието на писмен отговор и
други данни по делото. Вместо това да стане, то нищо не се случи затова се
наложи да пусна частна жалба срещу определението. Наслагаха се грешки,
които вместо да се оправят, се мултиплицираха. Единственото добро, което
направи този РС по това дело е да прехвърли, както трябва да стане,
разноските за вещото лице да бъдат на ответната страна, при наличието на
това решение. Трябваше да се разгледат и другите неща. Моля да уважите
въззивната жалба и отмените решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и необосновано. Поддържам подробно изложените
съображенията във въззивната жалба включително искане за връщане.
Претендираме разноски съобразно решението и за двете инстанции.
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, нашият отговор е също подробен, но ние сме
посочили по всяка една от точките в жалбата. За нас като пострадали от
незаконното уволнение, същността на спора е в това. Неявяването на
22.04.219 г. /и това не е точно така/, работниците са се явили на работа, но са
поискали от работодателя да им увеличи заплатите, защото не съответства на
условията, в които работят, както и на труда и началникът на цеха им казал
или да започват работа, или да си тръгват. Те са излезли пред портала.
Тяхното желание е било да се явят на работа, но са изразило, вярно, не е по
съответния начин. Може да се приеме,че е налице някакво нарушение на
трудовата дисциплина, но основният въпрос, който е решел РС е точно в
това, толкова тежко ли е това нарушение, че трябва да бъдат уволнени.
Демонстративно неизпълнение на трудовите задължения на следващия ден на
23-ти. Това е вторият мотив в заповедта. Цитирал съм в отговора показанията
на св. Костадинов, който заявява, че на 23-ти е нямало проблем, смяната си е
работела. Ако имало демонстративно неизпълнение на трудовите задължения
това означава: изключване на машините, сядане до нея, размотаване и т.н., но
такова нещо не е установено. Началникът на цеха го казва в показанията си по
делото. Нямало е проблем на 23 –ти и на следващия ден в рапорт той пише, че
С. не си е изпълнявал задълженията. Аз мисля, че при налагане на
дисциплинарното наказание, работодателят трябва да обърне внимание на
7
трудовата история на работника. Същият този свидетел казва за С., че той е
човек, който никога не е пропуснал да си изпълни трудовата норма и
изведнъж от тази смяна са уволнени дисциплинарно 3- ма човека. Същността
на този процес РС е възприел правилно кое е злоупотреба с доверието на
работодателя, къде е неговият материален интерес от това, че е злоупотребил
с доверието на работодателя, защото едно от изискванията е това: при
злоупотребата този, който е извършил злоупотребата да има някакъв
материален интерес, да извлече имотна облага или да извърши
компрометиращи действия на доверието, което му е указано. Това не се
установи по делото. Присъединявам се към решението на РС. Има слабости в
решение, ние сме ги посочили, но това според мен е поради дългия срок на
делото. В този смисъл моля за Вашето решение. Ако приемете нашата теза,
моля да ни присъдите разноски по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок до
16.06.2022 г., считано от когато ще започне да тече срокът за касационно
обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8