Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 13 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Вероника- мода за деца 1” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес ***
против Наказателно постановление № 378449-F433905/19.11.2018г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството
- жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лева, за нарушение
на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
В жалбата се посочва, че в случая не се е касаело за извършена нова покупка
на определена стойност, а за замяна на вече закупена от клиентката, в момент
предхождащ проверката стока, поради което и се е получила различната касова
наличност. Същата от друга страна се е дължала и на обстоятелството, че
собственичката е взела от касата 4 лева, за да си купи обяд, тъй като същият
ден си била забравила парите вкъщи. Поради изложеното жалбоподателката
намира, че не е следвало да издава касов бон за стойността на покупката, тъй
като тя вече е била извършена в предходен момент, а към този на извършване на
проверката се е осъществявала нейната замяна с по-подходяща. С оглед на
изложеното се моли за отмяна на издаденото НП, евентуално за намаляване на
размера на наложената санкция.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло на
заявените в нея основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна главен
юрисконсулт Апостолова моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2018 година служители
на НАП и в частност св. П.Г.Д. – Б. извършила оперативна проверка на търговски
обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно магазин за търговия с детски дрехи и играчки „BG
KIDS”, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 6, стопанисван от „Вероника-
мода за деца 1” ЕООД.
При проверката било
установено, че на 20.10.2018 г. дружеството не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство, тъй като св. Д. е възприела извършено плащане от клиент на
сумата от 25 лева, за което не бил издаден съответен касов бон.
Посоченото е
констатирано в резултат на наблюдение на извършена покупка в 14,40 часа на 1 бр. детски клин и
1 бр. диадема на обща стойност от 25 лева (1бр. банкнота с номинал 20 лева и 1
бр. с номинал 5 лв.), платени в брой от клиент на магазина, при която не е била
издадена фискална касова бележка от лицето приело плащането- М. Ев. П.–
управител, нито касова бележка от кочан.
С оглед
установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият
орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението
било извършено за първи път.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин
от показанията на св. П.Г.Д. – Б. – актосъставител,
както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не
съществуват никакви противоречия.
При така приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално
легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния
и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице
какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от
Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и
служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз
основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетелката П.Г.Д. – Б.,
заемаща длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което съдът намира, че
същата е била компетентна да състави процесния АУАН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на
вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН,
така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на
фактическото описание.
В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на
жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални
възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.
По отношение вмененото нарушение,
съдът намира следното:
Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта.
В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС
е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.Неизпълнението на
задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на
плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена
санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 2
000 лв.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията
за приложимост на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в посочения
смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.
Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице
предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.
Правилно е
била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС.
Съдът счита обаче,
че наложената санкция на търговеца не е
съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата
се явява несправедлива по размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното
нарушение. По преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО,
които да обусловят определяне на размер на имуществената санкция различен от
минималния.
Съдът като съобрази, че не са констатирани
други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на доказателства за
други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, счита
че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера
на наложената санкция от 700 лева на 500 лева, който се явява съответен на
целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.