Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260006 24.08.2020г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд Наказателно отделение
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Димитрийка Христова
и
в присъствието на прокурора Павел Ж.,
като
разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА
ВНОХД № 240 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 18/19.02.2020 година, постановена по НОХД
№ 1147 по описа за 2019 год., Районен съд – Хасково признал подсъдимия И.Ж.П. с
ЕГН **********, роден на *** ***, **********
гражданин, ******, неосъждан (реабилитиран), със ******* образование, ********,
с постоянен и адрес за призоваване гр.******,
ул. „******“ №* за виновен в това, че на 28.08.2018 год. в гр.Хасково
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№
***** след употреба на наркотични вещества - марихуана (канабис), установено по
надлежния ред с „Дрегер Дръг Тест 5000“ /“Drager Drug Test 5000“/ с №ARJM-0048,
поради което и на осн. чл.343б, ал.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, чието изтърпяване отложил за
срок от 3 години по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като е наложил и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК с
присъдата на подсъдимия било наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК било
приспаднато времето, през което подсъдимият бил лишен от възможността да
упражнява това свое право по административен ред, считано от 28.08.2018 год.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 654,90 лв., представляваща направени на
ДП разноски за вещо лице, а по сметка на РС – Хасково сумата в размер на 20 лв.
– разноски за вещо лице.
Недоволен от така постановената присъда е останал
защитникът на подсъдимия – адв. Ж., който я обжалва в срок с доводи за нейната
неправилност и противоречието ѝ със закона. Деянието било несъставомерно,
защото подсъдимият П. опитал на инкримираната дата някаква цигара, без да знае
точното ѝ съдържание. Цигарата била на негов приятел, който му гостувал и
му дал да опита, уверявайки го, че в *****, където живеел, тези цигари били
разрешени. Подсъдимият не се бил усъмнил, че може да е марихуана и само опитал,
поради което и липсвала субективната страна на престъплението. Вещото лице било
потвърдило, че при 2-3-4 всмуквания можело до седмица да има следи в оралната
течност, но нямало влияние върху поведението на човека. Отделно от това били допуснати
нарушения при проверката и процедурата като цяло. В обвинителния акт липсвали
място и час на извършване на деянието. В 12:50 ч, както било вписано в АУАН,
управлявал по нареждане на органите на МВР и неясно било дали това управление
визирало обвинението, което нарушавало правото на зашита на подсъдимия.
Свидетелите – полицейски служители не могли да обяснят нареждането подсъдимият
да управлява автомобила до РУП – Хасково, след като знаели, че в управлявания
от него джип имало наркотици и имали подозрение, че може да е употребил такива.
Нямало обяснението за това, че подс. П. бил задържан на осн. чл. 72, ал. 1, т.2
от ЗМВР за оказване на съпротива, което самите полицаи отричали. В обвинителния
акт пък било вписано, че бил задържан по т.1 – че извършил престъпление. В
заповедта за задържане бил вписан час 12:40 ч, резултатът от теста бил излязъл
в 13:10 ч и будело недоумение как тогава бил управлявал в 12:50 ч, както било
вписано в акта. Не бил съставен и протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, с което
пряко се опорочавала процедурата по проверка с теста, рефлектирайки в нарушение
на правото на защита на подсъдимия. Претендира се съда да отмени атакуваната
присъда и да признае за невинен подсъдимия.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който
намира за неоснователна жалбата, респ. за правилна и законосъобразна
атакуваната с нея присъда. Установено било, а и самият подсъдим сочел, че
управлявал МПС-то, когато бил спрян, в 12:15 – 12:30 ч според самия подсъдим.
Това било така, независимо от отбелязаното в акта или заповедта за задържане.
Имало и съставен протокол образец № 2 от Наредбата. Всички тези доводи били
обсъдени от районния съд, поради което и моли съда да потвърди обжалваната
присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И.Ж.П. не се
явява. Явява се защитникът му адв. Р., който поддържа изложените в жалбата
доводи. Самият районен съд бил отбелязал в мотивите си, че протоколът не бил
съставен много коректно, но все пак приел, че недостатъците му можело да бъдат
преодолени от останалите доказателства. В заключителната си пледоария
защитникът се позовава на ППВС от 1983 г., в което се застъпвало, че
наркотичните вещества се установявали с всички предвидени в НПК доказателства,
но според върховния съд, изследванията следвало да се извършват стриктно, при
спазване на Наредбата и всяко отклонение опорочавало събраните доказателства и
оттам водели до негодност за доказване на
факта на употребата на наркотично вещество. В настоящия случай не бил връчен
протокол приложение № 2 от наредбата на подсъдимия. В протокола не бил отразен
и резултата от проверката, както и защитникът коментира други обстоятелства,
отразени в същия. Към делото била приложена и касетата като веществено
доказателство и съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 о НПК, веществените
доказателства трябвало да бъдат гледани внимателно и да бъдат описани в
протокол, какъвто липсвал и с това се нарушавала разпоредбата на чл. 128 от НПК. Категорично било доказано, че подзащитният му не бил употребил наркотични
вещества в инкриминирания ден, а бил пушил цигари, предложени му от негов
приятел.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковският окръжен
съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в
съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Хасково
обвинителен против И.Ж.П. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК. Производството пред районния съд е приключило с осъдителна присъда, с
която подсъдимият е признат за виновен.
Настоящият състав
намира, че не следва да пристъпва към обсъждане на фактологията по делото и
анализ и оценка на доказателства, тъй като при изпълнение на своите задължения
и правомощия, вменени му от законодателя с горецитираните норми, установи, че въпреки
липсата на въведени с жалбата доводи в такава насока, контролираната инстанция
е допуснала съществено процесуално нарушение, което въззивният съд не бил могъл
да отстрани, а именно противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата в
частта ѝ относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода“. С присъдата си съставът на районния съд е наложил на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, а в мотивите е
изложил, че наказанието „лишаване от свобода“ следвало да бъде определено за
срок от 4 месеца.
Няма спор, че
присъдата, като съдебен акт, представлява единствено от диспозитив и мотиви,
като диспозитивът на присъда се явява необходимо логическо последствие от
мотивите. Именно поради това всяко противоречие между обстоятелства част и
диспозитив на този съдебен акт представлява
процесуален недостатък, който изключва възможността да се установи
действителната воля на контролираната инстанция и възпрепятства функциите на
настоящия състав като второинстанционен съд, произтичащи от процесуалния закон.
Съгласно чл. 305, ал. 4 от НПК, диспозитивът на присъдата дава решение на
въпросите по чл. 301, ал.1 от НК, сред които е и размерът на определеното на
подсъдимия наказание /чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК/ при положителен отговор на
въпросите по предходните две точки. В настоящия случай мотивите към присъдата
са противоречиви с нейния диспозитив в цитиранат част и допуснатото от съда
процесуално нарушение е съществено такова, което като последица влече отмяна на присъдата, предмет на настоящата
въззивна проверка и връщане на делото за ново разглежда от друг състав на съда,
от стадия на провеждане на разпоредително заседание, тъй като допуснатото
процесуално нарушение е отстранимо, но от първоистанционния съд /в този смисъл
е трайно застъпеното в съдебната практика становище, напр. Решение № 145 от 31.III.1992 г. по н. д. № 60/92 г., I н. о., докладчик
член-съдията Н. Филчев/.
Така допуснатото
нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй като прави
невъзможна за установяване действителната воля на съда по отношение на размера
на наказанието „лишаване от свобода“, който да се наложи на подсъдимия, и
предвид изложеното, на основание
чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Присъда № 18/19.02.2020 година,
постановена по НОХД № 1147 по описа за 2019 год. на Районен съд – Хасково.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Хасково за
ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на провеждане на
разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.