№ 14
гр. Кубрат, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. И.ова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно
наказателно дело № 20253320200055 по описа за 2025 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Бон Фер” – ЕООД – гр. Русе, ул. „**” № 11, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н. С., чрез адв. В. П., АК – гр. Русе, против Наказателно
постановление /НП/ № 17 – 2500019 от 28.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Разград, с което му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500.00 лв., на основание чл. 415, ал. 1 КТ, по реда на чл. 416 КТ. Като
не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН, съставляващи нарушението, за
чието извършване по отношение на дружеството е повдигнато обвинение, и като твърди, че
е изпълнил предписанията на административнонаказващия орган, съставляващо
отстраняване на нарушението, веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ,
както и че от извършването на нарушението не са произтекли вредни последици за
работниците в предприятието, моли издаденото срещу дружеството НП да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Разград, счита
НП за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Кубрат, уведомена, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното: При направена проверка на 10.09.2024 г. по работни места в обект: пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Кубрат, продължила с проверка на
1
документи, предоставени от работодателя на 17.09.2024 г., на 08.10.2024 г. в канцеларията на
Д “ИТ” – гр. Разград, относно спазване на трудовото законодателство и на организацията по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, установили, че обекта е
стопанисван и експлоатиран от дружеството жалбоподател, което не е осигурило
необходимите количества вода за производствени, питейно – битови и противопожарни
нужди в обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от Наредба № 7/
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване(МИБЗУТРМРО). Видно от
показанията на св. Св. В. – старши инспектор в инспекцията, на въпрос към намерените по
работни места двама работници къде се мият и пият вода, получила отговор че им носят вода
и че ползват за естествени физиологични нужди помещения на земеделската кооперация
„Кубрат“, като в стопанския двор на предприятието няма вода и тоалетна, поради което
извършилата проверката съставила Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., в който
отразила констатираните нарушения, вкл. в т. 2 цитираното, и дала съответно предписание
за отстраняването му в срок до 26.10.2024 г. Протоколът е връчен на работодателя на
14.10.2024 г., видно от положения от управителя на дружеството електронен подпис – л. 41
от делото.
Не се твърди и не се установява даденото предписание да е обжалвано, съответно на
указанията – по административен или съдебен ред, в 14-дневния срок, считано от
съобщаването му на страната.
Със свое писмо изх. № 23/ 05.11.2024 г. – л. 44 от делото, управителят на
предприятието уведомил инспекцията, че издадените предписания с Протокол № ПР
2434468 от 08.10.2024 г. са изпълнени в срок, уточнявайки по т.2 от протокола, че още на
09.10.2024 г. са, цитирам: „осигурени необходимите количества питейна вода и вода за
санитарно-хигиенни нужди…. На обекта не е регистрирано производство. В този смисъл не
е необходима вода за производствени цели.“
Видно от съдържанието на Протокол за извършена проверка № ПР2500168/ 28.01.2025
г., както и от показанията на свидетелите Св. В. и И. Т. – и дв. старши инспектори в
инспекцията, на 06.01.2025 г. отново са извършили проверка по работни места като
последващ контрол на „Пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали“,
стопанисван и експлоатиран от „Бон Фер” – ЕООД, ЕИК *********, находящ се в гр.
Кубрат, ул. „Витоша“ № 64, и на место установили, че работодателят не е изпълнил
предписание № 2, дадено с Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., като не е осигурил
необходимите количества вода за производствени, питейно – битови и противопожарни
нужди, а само е поставил пластмасова бутилка от 5 литра за питейна вода и пластмасов
бидон, пригоден за умивалник, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 221, ал. 1
Наредба № 7/ 23.09.1999 г.
Старши инспектор В. служебно е изискала информация от „Водоснабдяване – Дунав“
– ЕООД относно водоснабдяването на предприятието на „Бон Фер“ – ЕООД в гр. Кубрат и
видно от приложения в адм.нак-.преписка отговор – вх. № ВХ25010472/ 27.01.2025 г. – л. 42
2
от делото, и в съответствие със съдържанието му приела, че дружеството към този момент –
27.01.2025 г., не е регистрирано като потребител на ВиК услуги в регистъра на клиентите на
дружеството, както и че не е подавало заявление за водоснабдяване на имот с адм. адрес в
гр. Кубрат, ул. „Витоша“ № 64.
Поканен да се яви в инспекцията за съставяне срещу дружеството на АУАН в 3-
дневен срок от получаването й, удостоверено с известие за доставяне на 29.01.2025 г. – л. 36
– л. 37 от делото, управителят на дружеството не се явил и не е изпратил свой упълномощен
представител в указаните му време и място на инспекцията, за което е съставен констативен
протокол от 03.02.2025 г. – л. 43 от делото, поради което в негово отсъствие ст. инспектор
Св. В., в присъствието на свидетеля И. Т., съставила Акт № 17 – 2500019 за установяване на
извършеното административно нарушение, описано подробно в същия, квалифицирано като
бездействие в разрез със задължение за действие – неизпълнение на предписание за
изпълнение на задължение на работодателя по чл. 221, ал. 1 Наредба № 7/ 23.09.1999 г.,
извършено на 29.10.2024 г. в гр. Кубрат и установено на 06.01.2025 г. Видно от приложеното
известие за доставяне – л. 24 от делото, съставения срещу дружеството АУАН е изпратен за
връчване на управителя на 04.03.2025 г. и е редовна връчен на негов представител на
05.03.2025 г.
„Бон Фер“ – ЕООД заявило възражения в 7-дневния, считано от връчване на АУАН,
срок, постъпили в инспекцията с вх. № ВХ25019391/ 17…2025 г. – л. 29-30 от делото, както
следва: считат изискванията по чл. 221, ал. 1 Наредба № 7/ 23.09.1999 г., за неприложими по
отношение предприятието на дружеството – площадка за изкупуване на вторични суровини,
макар и да признават, че тя съставлява търговски обект, в който работят 4 работника – 2 –ма,
изкупуващи суровини и 2-ма пазачи на 4 часов работен ден; на служителите били осигурени
средства за лична защита – неконкретизирани, но в това число и ръкавици; още при
извършената проверка на 08.10.2024 г. в обекта имало осигурени, както било необходимо,
така и достатъчно, количество вода за питейно – битови нужди, течен сапун, дезинфектант,
кухненска хартия, т.е. цитирам: „абсолютно всичко необходимо за дезинфекцията на
работниците в обекта.“; заявяват оплакването си, че в предписанието не пишело конкретно
колко литра вода, според проверяващия инспектор, трябва да се стопанисва в обекта, като
това не било конкретизирано и в Наредба № 7/ 23.09.1999 г.
Директорът на Д „Инспекция по труда” – гр. Разград, приемайки, че дружеството –
работодател, отговарящо за организирането и изпълнението на дейностите, свързани с
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е осигурило
необходимите количества вода за производствени, питейно - битови и противопожарни
нужди, а само е поставило пластмасова бутилка от 5 литра питейна вода и пластмасов
бидон, пригоден за умивалник, не е изпълнило предписание № 2, дадено с Протокол № ПР
2434468 от 08.10.2024 г., е извършило нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, по реда на чл.416 от
КТ е издал атакуваното НП, с което на основание цитираната разпоредба наложил
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.. В НП
подробно е обсъдил и отговорил на заявените от дружеството възражения, цитирам:
3
„Снимките, които са представени, не могат да се приемат като доказателство, че
предписанието на контролния орган е изпълнено, тъй като на такъв тип място, а именно
пункт, в които се съхраняват черни и цветни метали, необходимостта от големи количества
вода е от съществено значение за производствени, питейно-битови и противопожарни
нужди. В случая за конкретния обект, необходимостта от постоянен приток на вода е важна
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите. Бидоните,
поставени в обекта не могат да доставят такова количество вода, което да покрие
съответните нужди на работещите, предвид дейностите, които извършват.“
В този смисъл са показанията на актосъставителя и на разпитания по делото свидетел
по акта, които от своя страна се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелите Л. Л. и Б. С. – двамата работници на дружеството,
изкупуващи вторични суровини в пункта на дружеството жалбоподател в гр. Кубрат, се
установява, че те от години работят в предприятието и са доволни ог условията си на труд,
макар и да не ползват тоалетна и водоизточник с постоянно течаща вода на площадката;
считат осигурената им от работодателя вода за пиене – минерална в туби от 10 литра, и
миене, чрез бидон с канела, за достатъчни; използват тоалетната на съседно предприятие,
която също не е непосредствено водоснабдена, но пък в близост до нея има външна чешма.
Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима. Съдът следва да извърши цялостна проверка на
обжалваното НП, относно неговата законосъобразност.
В тази връзка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено: в
съответствие с целта на закона; от компетентния за това орган, на когото е възложен
контрола за спазване на трудовото законодателство; при спазване на установената форма; в
производството не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателните
процесуални правила.
Относно твърдяната неправилност или противоречие с материалния закон, съдът
намира оплакванията на жалбоподателя за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 221 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използването на работното оборудване, ал. 1 - Предприятията и обектите в зависимост от
характера на извършваната в тях работа се осигуряват с необходимите количества вода за
производствени, питейно-битови и противопожарни нужди; ал. 2 предвижда забрана
свързването на водопроводни инсталации за питейна вода с инсталациите за вода с
промишлено-технологично предназначение, ал. 3 обявява за недопустимо при наличие на
водопроводни инсталации от различен тип, използването на промишлени води за питейно-
битови нужди.
И вероятно защото е издадена на прага на 21-ви век, в европейска страна, на никой от
издателите на наредбата не е хрумнало, че е възможно предприятие и обект, ползващо труда
4
на наета работна сила, да се счита за водоснабдено с водоноски, пластмасови туби с вода за
пиене и пластмасови бидони с вместимост от 5 литра с вода за миене, в текста на ал. 1, чл.
221 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. да включи уточнението, че необходимите количества вода
за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди следва да се осигуряват чрез
водопроводни инсталации.
Ако контролираното дружество, задължено с предписание № 2, дадено с Протокол №
ПР 2434468 от 08.10.2024 г., е имало колебания какво се очаква от него, за да го изпълни, е
следвало да поиска указания и тълкуване на същото от издателя, както и ако е било
несъгласно със същото да го обжалва по предвидения за целта административен и/ или
съдебен ред.
Не се твърди и не се установява предписанието да е оспорено.
Установява се несъмнен начин, че предписанието е останало неизпълнено, тъй като
несъмнено на 29.10.2024 г., както и към 27.01.2025 г., дружеството не е регистриран
потребител на ВиК услуги за водоснабден имот, търговски обект – пункт за изкупуване на
черни и цветни метали, с адм. адрес в гр. Кубрат, ул. „Витоша“ № 64, в регистрите на
общинското водоснабдително предприятие „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно датата на извършване на
нарушението. АНО орган е приел същото, съставляващо неизпълнение на задължително
предписание, за осъществено на 29.10.2024 г. – вторник, тъй като дадения на дружеството
срок за изпълнение, видно от Протокол № ПР 2434468 от 08.10.2024 г., е 26.10.2024 г. –
събота, неприсъствен ден, т.е. срокът за изпълнение е изтекъл в първия следващ присъствен
ден на 28.10.2025 г. - понеделник, поради което първият ден на неизпълнение на
предписанието е 29.10.2024 г., то е продължавало и към момента на последващата проверка
– 06.01.2025 г., и към датата на съставяне и връчване на АУАН, вероятно и към настоящия
момент.
Неоснователни са твърденията и доводите на жалбоподателя за годно и точно
изпълнение на предписанието, чрез осигуряването на работниците на вода за пиене –
минерална в туби от 10 литра, и за миене, чрез бидон с канела. Показанията на доведените
от него да свидетелстват в този смисъл работници не подпомагат защитната му теза, тъй
като тяхното субективно усещане за удовлетвореност, обусловена вероятно от собствения
им стандарт на живот, не съответства на обективно предвиденото задължение на
работодателя да осигури в предприятието си необходимите количества вода за
производствени, питейно-битови и противопожарни нужди по см. на чл. 221 от Наредба №
7/ 23.09.1999 г. - чрез водопроводни инсталации.
Отделен е въпроса защо контролния орган, при несъмнено установена липса на
тоалетна в обекта, не е дал предписание на работодателя за изпълнение на задълженията му
по чл. 230 - За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-
битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове, както и предписание за
изпълнение на задълженията му по чл. 237, ал. 1 - близо до работните места, помещенията за
5
почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият
брой тоалетни с умивалници, и дв.текса от Наредба № 7/ 23.09.1999 г.
По смисъла на тези нормативни актове жалбоподателят, в качеството си на търговското
дружество – производител на услуги, ползващ работна сила, е задължено лице.
Съдът приема за установено по безспорен начин извършването на административното
нарушение от обективна страна, а преценка за субективна такава не е необходима с оглед
субекта на административнонаказателна отговорност - ЮЛ.В качеството си на работодател,
при задължение за действие, жалбоподателят е бездействал продължителен период от време
– от 29.10.2024 г. до сега. Административното нарушение е правилно установено, не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на акта, така и при
издаването на НП – издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, при
спазване на законоустановения ред и срокове. Правилна е квалификацията на деянието като
нарушение, като в следствие на това наказващият орган правилно и законосъобразно е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му предвиденото с разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от
КТ наказание имуществена санкция в размер на предвидения минимум от 1 500.00 лева. С
оглед несъмненото извършване на нарушението, административно наказващият орган
правилно е определил наказанието, отчитайки тежестта на нарушението и останалите
правнорелевантни обстоятелства по реда на чл. 27 ЗАНН.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло
потвърдено.
Относно разноските: С оглед изхода на делото неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските му делото в тежест на въззиваемата страна.
Основателно е искането на процесуалния представител на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН.
Пред съда наказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.
София, доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград е структурно звено към ИА и
няма статут на самостоятелно юридическо лице.
Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП, като в случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на четирима
свидетели, но същото не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да
се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80.00 лева,
който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Воден от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 17 – 2500019 от 28.02.2025 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Разград, с което на „Бон Фер” –
ЕООД – гр. Русе, ул. „**” № 11, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. С., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв., на
основание чл. 415, ал. 1 КТ, по реда на чл. 416 КТ, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Бон Фер” – ЕООД – гр. Русе, ул. „**” № 11, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н. С., на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София, за разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение, сумата 80.00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7