Определение по дело №722/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 735
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20201100600722
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

      гр. София,  24.02.2020 г.        

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII-ти въззивен състав, в закрито заседание на  двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                                          Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА ВНОХД № 722 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал.2 вр. чл.301, ал.1 т.4 пр.2 и вр. ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Х. – защитник на подсъдимия П.Т.П., против определение от 09.10.2019 г. на Софийски районен съд, постановено по нохд № 21229/2017 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК П.Т.П. е осъден да заплати на Б.И.Б.сумата от 400 лева, представляваща разноски на частния тъжител за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Релевирани са доводи за отсъствие на предпоставките по чл. 189, ал. 3 от НПК, тъй като не било направено искане за присъждане на разноски от частния тъжител нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Подаден е отговор на частната жалба от частния тъжител Б.И.Б., чрез неговия повереник адв. Р., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана.

При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна по делото, имаща правен интерес, както и е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено на 09.10.2029 г., препис от него е връчен на подсъдимия на 15.01.2020 г., а частната жалба е подадена по пощата на 22.01.2020 г.).

Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в частната жалба и отговора, намира, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд по НЧХД № 21229/2017 г.,  образувано по тъжба на Б.И.Б. против П.Т.П., е приключило с присъда, с която подсъдимият П.П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата на СРС е потвърдена изцяло от СГС с решение № 700/01.08.2019 г. по ВНЧХД № 2107/2019 г. по описа на СГС.

В съдебното производство пред въззивната инстанция Б.И.Б. е бил представляван от повереника си адв. Р..

От приложените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че Б.И.Б. е упълномощил адв. Р. да го представлява в наказателното производство по ВНЧХД № 2107/2019 г. по описа на СГС, както и че е договорено възнаграждение в размер на сумата от 400 лв., по отношение на което в договора за правна защита и съдействие се съдържа удостоверяване, че е заплатено в брой. С оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че е доказано действителното заплащане на разноските и техният размер.

Направено е своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски във въззивната инстанция от повереника на Б.И.Б., отразено в протокола за открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2019 г.

Според разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. С оглед изложените констатации, настоящият състав намира, че са налице визираните в цитираната разпоредба предпоставки за присъждане на направените във въззивното производство разноски в полза на частния тъжител. Според разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК съдът може да се произнесе и с определение по въпроса относно разноските по делото.

Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, шести въззивен състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.10.2019 г. на Софийски районен съд, постановено по нохд № 21229/2017 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК П.Т.П. е осъден да заплати на Б.И.Б.сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски на частния тъжител за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.