Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260702 08.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7850 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 57 ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът В.А.Н., ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. С.Ц., е предявил против И.А.Н., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на ответницата да му заплати сумата в размер на 7 530 лева, представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване за периода 21.10.2016 г.- 01.07.2020 г. на собствената му идеална част, намалена с половината жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, от семейното жилище на страните, находящо се на адрес- ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 170 лева, представляваща месечен наем за ползвания от ответницата имот за напред.
В
исковата молба е посочено, че страните били бивши съпрузи, чиито брак бил
прекратен по съдебен ред в гр. К., като решението било отразено в регистрите на
служба ГРАО на община Пловдив. В бракоразводния процес не бил разгледан
въпросът за имуществото, придобито по време на брака, като с постановеното
решение по гр. дело № 5322/ 2016 г. на ПРС, III
бр. с-в, упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете- Н., било предоставено на майката, но отново не се разгледал
въпросът за ползването на семейното жилище. То било закупено през време на
брака между страните, които след развода го ползвали съвместно, заедно с
детето, но ответницата по реда на ЗЗДН отстранила ищеца от него. Имотът бил
много голям- около 230 кв.м., като ищецът бил лишен от възможността да ползва
собствената си идеална част (половината), а в апартамента останали и всички
вещи на страните, до които той нямал достъп. След отстраняването му от имота,
ответницата заживяла там с друг партньор. Законът давал правото на единият от
съпрузите да поиска обезщетение за ползваната от другия част от семейното
жилище, като искът бил допустим във всеки момент до отпадане на основанието за
ползване на семейното жилище. Ползването от ответницата в случая не било
безвъзмездно, страните нямали подобно правоотношение, поради което между тях
възниквали след развода наемни отношения. В този смисъл се моли за осъждане на
ответницата да заплати обезщетение в размер на 7 530 лева за ползването от
периода на отстраняване на ищеца до подаване на иска, както и да се определи
занапред месечен наем в размер на 170 лева. Претендират се разноските в процеса.
В с.з. лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
пълномощникът си е подал писмен отговор. Признават се обстоятелствата за
прекратения в чужбина брак между страните, както и за упражняването на
родителските права, но допълнително се посочва, че с решение по гр. дело № 3618/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, семейното
жилище било предоставено за ползване на майката до навършване на пълнолетие на
детето. Посочва се още, че апартаментът бил закупен от ответницата, със
средства на нейните родители, като първоначално в следствие на оказан от ищеца
психически тормоз ответницата и детето напуснали жилището и живели под наем, а
след осъщественото от него домашно насилие се върнали в имота. Твърди се, че
към момента нямало нови обстоятелства, които да налагат да се преуреди въпросът
за жилището, по който вече имало влязло в сила съдебно решение, където ищецът
можел да предяви претенциите си. Отделно от това, имотът не бил СИО, а лична
собственост на ответницата, закупен с дарени средства от родителите й. На
следващо място, жилището не представлявало апартамент, а ателие за творческа
дейност, намиращо се в промишлена сграда, в която на единия етаж имало зала за
тенис на корт, на другия- зала за билярд, а на мястото имало още паркинг за
тирове, автосервиз, сграда за търговия и производство на различни изделия.
Електричеството и водата се заплащали на стопански цени, като от ателието
ответницата и дъщеря й ползвали само половината. Без участието на съпруга си тя
правила ремонт на покрив и подмяна на ВиК тръби. Спрямо ищеца имало две
заповеди за защита по ЗЗДН. Наем не се дължал, а освен това и същият бил в
прекомерен размер с оглед характеристиките на имота. Ищецът не плащал издръжка
на детето си, срещу него имало и приключили наказателни дела за това.
Ответницата се справяла сама с издръжката на семейството, като нямало кой да й
помага. Отделяла средства и за рехабилитация след ортопедична операция на
ръката през 2016 г. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание лично и
чрез пълномощника си поддържа отговора. Също се представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Няма спор между страните, че бракът им е бил прекратен по съдебен ред с решение на молдовски съд, надлежно отразено в българските регистри на ГРАО.
С решение по гр. дело № 3618/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, влязло в сила на 19.09.2018 г., ползването на семейното жилище на страните, находящо се в ***, е предоставено на ответницата, до навършване на пълнолетие на общото им дете- Н., родена на *** г.
За процесния имот е представен нотариален акт за покупко- продажба на право на строеж от 22.12.2010 г. на името на ответницата, като са представени още справки от кадастъра, за лице и по имот, както и удостоверение за адрес.
Със заповед за незабавна защита от 15.05.2017 г., издадена по гр. дело № 6993/ 2017 г. на ПРС, I бр. с-в, на ищеца е забранено на приближава горното жилище.
Като писмени доказателства са приети още удостоверение от *** по повод принудително изпълнение на задължения за издръжка на ищеца към детето, справка за негови неплатени данъчни задължения към общината и връчени чрез залепване на уведомления покани до ответницата за осигуряване на достъп до имота и за наем.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, по един от всяка страна (протоколи от с.з. от 15.12.2020 г. и от 16.02.2021 г.). Св. О. Л.- с. на ищеца, посочва, че той живеел в гр. Бургас и не можел да ползва бившето му семейно жилище в гр. Пловдив, където живеела ответницата с дъщеря им. Имотът бил придобит през време на брака на страните, като последните вноски към строителя ги платил ищеца. Той имал забрана за приближаване до имота, като с полиция си бил взел само лични вещи. Св. Е. А. Г.- приятелка на ответницата, посочва, че жилището им било на „забутано“ място, в индустриална зона, имотът бил в лошо състояние, било студено, неудобно било за живеене. Апартаментът го закупила ответницата, с помощ от родителите си, като тя живеела там с дъщеря си, а съдът решил да отстрани ищеца. Той не плащал издръжка на детето.
Прието е заключение на съдебно- икономическа експертиза, според която вещото лице е определило размера на пазарния наем на имота за периода 21.10.2016 г.- 07.07.2020 г., в размер на 680 лева месечно или за частта на ищеца- 7 530 лева. В устния доклад посочва, че са отчетени спецификите на имота- местоположение, площ, техническо състояние, сходни оферти.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползване на семейното жилище, възниква наемно правоотношение, като ал. 2 дава възможност на всяка от страните да поиска съдът да определи размера на наема с решението или в последващ процес, какъвто е настоящият случай. Правило е, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, като съдебната практика приема, че ползването на съсобствения имот се предоставя по силата на съдебното решение, но източникът на облигационното правоотношение не е договор между страните, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Затова и съпругът-ползвател не е без основание в имота, а съсобственикът може да търси наемната цена на припадащата му се част, която се определя на база средно-месечен наем. В конкретният казус страните са разведени в чужбина, като с решението им за прекратяване на брака не е бил уреден въпросът за ползването на семейното жилище, което е станало в един нарочен последващ съдебен процес между тях, а имотът е предоставен за ползване на майката, която е останала там да отглежда ненавършилата пълнолетие дъщеря на страните. С решението по гр. дело № 3618/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, между тях възниква наемно правоотношение, като в тази връзка ищецът може да иска определяне на цената на ползването.
За разлика от общата хипотеза на чл. 31 ал. 2 от ЗС, уреждаща обезщетението на съсобственик, лишен от право на ползване на общата вещ, при бившите съпрузи не е необходимо да се отправя покана до другия. Това е така, защото по различен начин тук възниква наемното правоотношение- с влизането в сила на бракоразводното решение (или допълнителното решение, по което е предоставено ползването на семейното жилище), от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, защото всяка от страните е задължена да се съобрази със съдебния акт и отправянето на изрична покана в случая е безпредметно. В този смисъл не следва да се обсъжда въпросът дали ищецът е търсил обезщетение, уведомена ли е била за това ответницата, кога и по какъв начин, тъй като за спора е релевантна само датата на влизане в сила на съдебния акт, с който на бившата съпруга е предоставено ползването на семейното жилище. След извършена от съда служебна справка в деловодната програма за движение на гр. дело № 3618/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, се установява, че този момент е считано от 19.09.2018 г., когато следва да бъде и началната дата на претенцията.
В случая обаче искът е предявен, считано от 21.10.2016 г., без да е посочено от къде произтича тази дата и с какво точно е свързана, но това обстоятелство е без значение, защото независимо дали оттогава ищецът не се е намирал в имота, неговата претенция, предявена по този ред, не може да предхожда влизането в сила на решението за предоставяне на ползването на жилището на другия бивш съпруг. В този смисъл за периода 21.10.2016 г.- 19.09.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен, защото дори да се установи, че ищецът за това време действително е бил лишен от възможност да ползва имота, за него не е възникнало правото да търси обезщетение по реда на чл. 57 ал. 2 от СК, доколкото към тогава не е имало произнасяне по въпроса кому се предоставя по съдебен ред ползването на семейното жилище.
В отговора са наведени възражения относно собствеността на процесното семейно жилище, макар и позицията на ответника да не е изцяло последователна. От една страна, се признава обстоятелството, че апартаментът е закупен през време на брака, като този факт е безспорен, защото придобиването по нотариалния акт е от 2010 г., а решението за развод- от 2016 г. От друга обаче, се твърди, че жилището било индивидуална собственост на съпругата, придобита чрез трансформация, доколкото средствата за закупуването били предоставени от родителите й. Първо- подобен въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото не е въведен такъв иск, а под формата на възражение той няма как да се реализира, защото трансформацията на имущество следва да е самостоятелно предявена претенция. Второ- от така ангажираните от ответника доказателства (писмени и гласни) въобще не се установява, че имотът е закупен със средства на родителите на съпругата- нито от приложените към отговора банкови извлечения е видно какви суми по каква сметка и с какво основание са превеждани, нито пък от показанията на разпитаната приятелка на жената може да се приеме за установено, че имотът от СИО е станал лична собственост на единия съпрузите. За нуждите на делото от значение е обстоятелството, че жилището е придобито през време на брака на страните и то е ползвано като семейно до момента на фактическата раздяла. Другите въпроси за дяловото участие на страните в закупуването и изплащането му не са предмет на разглеждане по делото и не следва въобще да се обсъждат тук.
Последният спорен момент е свързан с размера на претенцията или по- точно- с цената на пазарния наем на жилището. В тази връзка именно по делото е приета икономическа експертиза, по която вещото лице е определило размер на месечен наем, като е отчела конкретните специфики на имота- местоположение, площ, техническо състояние, сходни оферти. Изрично в устния си доклад експертът посочва, че е дал възможно най- ниската цена за толкова голям имот, предвид търсенето на пазара, мястото, където се намира и лошото му състояние. Няма пречка да не се кредитира заключението, същото е обективно изготвено и отразява реално пазарната стойност на обекта, като е определена месечна наемна цена от 680 лева. Както по- горе беше посочено, ползваната от детето жилищна площ следва да се изключи и предвид равните права на страните в имота СИО, на ищеца се дължи ¼ от горната сума като месечно обезщетение, или 170 лева.
В случая са предявени два иска- за минал период, до подаване на исковата молба и след това, до отпадане на основанието, за което е предоставен имота- навършване на пълнолетие на отглежданото от майката в жилището дете на страните. По първия иск вече се посочи, че същият е основателен само за периода от влизане в сила на решението за предоставеното ползване- 19.09.2018 г., до преди подаване на исковата молба, както е поискано в петитума- 01.07.2020 г. (за 21 месеца и 12 дни), или за това време дължимата сума за ищеца възлиза на 3 638 лева, като до пълния увеличен размер от 7 530 лева и за целия търсен период искът следва да се отхвърли.
По отношение на втория иск, след направеното уточнение от пълномощника на ищеца в първото с.з., претенцията се предявява с начален период датата на исковата молба- 06.07.2020 г., като тук не е посочен краен момент, който следва да е отпадане на основанието за ползване.
В заключение, с оглед възникналото по силата на решението на съда за предоставеното за ползване на ответницата семейно жилище облигационно правоотношение между страните, за ищеца се поражда правото да поиска от ответницата да му заплаща съответен пазарен наем за това, че е лишен от възможността да ползва общия имот, като размерът на иска се определя на база средно пазарния наем на обекта и следва да се уважи за сумата по заключението на вещото лице, съобразена с релевантния период на претенцията.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковата претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Такива се претендират, като са представени списъци за тях по чл. 80 от ГПК и следните доказателства, че те са направени: от ищеца- внесени държавна такса в общ размер на 351, 20 лева (л. 15 и л. 60), депозит за вещо лице от 100 лева (л. 35), както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева (л. 65); от ответника- заплатен адвокатски хонорар на пълномощника му в размер на 550 лева (л. 27). Така по съразмерност, на страните се дължат разноски, както следва: на ищеца- сумата от 556, 18 лева, а на ответника- 284, 27 лева.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на В.А.Н., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 3 638 (три хиляди шестстотин тридесет и осем) лева, представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване за периода 19.09.2018 г.- 01.07.2020 г. на собствената му идеална част, намалена с половината жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, от семейното жилище на страните, находящо се на адрес- ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3 638 лева до пълния предявен такъв от 7 530 лева и за периода 21.10.2016 г.- 19.09.2018 г. и я ОСЪЖДА още да му заплаща сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща месечен наем за ползваното от ответницата семейното жилище, считано от подаване на исковата молба- 06.07.2020 г. за напред, до отпадане на основанието за ползване на имота.
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на В.А.Н., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 556, 18 (петстотин петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на И.А.Н., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 284, 27 (двеста осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) лева, също изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!ВГ