Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 12806 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 149
113 от 24.06.2019 г., постановено по гр.д. № 6321/2019 г. по описа на СРС, 35 състав,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ З. „Е.“ АД е осъдено да заплати на ЕТ „Т.-С.Д.”,
сумата от 1250 лева, частичен иск от сумата 19 362,21 лв. представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка „Каско”, ведно със
законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както
и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 100 лв., частичен иск от сумата 914,32 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 13.08.2018 г. до 29.01.2019 г.
В тежест на ответника съдът възложил сторените от ищеца разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, с която същото се обжалва изцяло. Жалбоподателят навежда доводи,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон,
тъй като изводите на съда се базирали на неправилно тълкуване на Общите условия
на застрахователя в светлината на неизпълнение на договорните отношения. Обръща
внимание, че в случая е налице изрично изключен от покритието на договора риск,
за който застрахователят не носи отговорност. В този смисъл не следвало да се
преценява допустима концентрация на алкохол в кръвта на водача, нито дали
действията му са правомерни или не, тъй като с договора те са изрично изключени
от обхвата му. Сочи, че необосновано количеството алкохол е съобразено с
установеното в ЗДвП 0,5 промила, тъй като за страните няма законова забрана да
уговорят по-нисък или по-висок размер на количеството алкохол в кръвта, при
който да се реализира отговорността им. Искането до въззивния съд е да отмени
решението и да отхвърли предявените искове изцяло.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна
на ищеца в първоинстанционното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между страните за
процесния автомобил; настъпването на застрахователното събитие, представляващо
покрит риск в срока на действие на застрахователния договор; причинени вреди в
резултат на застрахователното събитие, както и какъв е размерът на
застрахователното обезщетение.
Страните
не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ответника и ищеца. Ето защо, съдът намира, че към
датата на ПТП страните са обвързани от валидно застрахователно правоотношение. Не се спори и относно настъпване на ПТП,
причинените вреди и причинно – следствената връзка, както и че кръвната проба е
установила наличието на 0.13% промила алкохолна
концентрация в кръвта на водача.
Следователно
спорният по делото въпрос е налице ли е изключен застрахователен риск или
налице ли е покрит риск по застраховка „Каско на МПС”, в случая в който водачът
на ППС е употребил алкохол, релевантен ли е конкретно установения размер на
алкохол в кръвта, т.е. дали са налице основания за застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, поради поведението на водача на
застрахования автомобил.
С
определение № 79/20.02.2018г. по т.д. № 2278/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато
касационно обжалване при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за
възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на
претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие,
позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към
него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от
водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.
На
поставения правен въпрос е даден отговор в следния смисъл: При наличие на
клауза в Общите условия към договора за застраховка, че застрахователят не
дължи обезщетение при причинена вреда от водач, който в момента на
застрахователното събитие е управлявал МПС „след употреба на алкохол над допустимата
концентрация по ЗДвП или друго упойващо вещество“, скрепено с договорна санкция
за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение е онова нарушение на
застрахования, което е свързано не само с шофиране след употреба на алкохол, но
и самата концентрация на алкохол да е над допустимата според закона, към който
се препраща. При изпълнение и на двете кумулативни изисквания поведението на
застрахования се явява в нарушение на договора. За да се аргументира отказ по
чл.211, т.2 КЗ /отм./ не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от
страна на застрахования на горепосоченото договорно задължение, а следва да се
установи и причинна връзка между него и конкретното застрахователно събитие,
както и че същото това нарушение е увеличило риска от настъпване на
имущественото увреждане.
С въззивната жалба ответникът З. „Е.“ АД въвежда в процеса като единствено основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – поведението на водача на увреденото МПС, което покрива фактическия състав на клаузата по чл.6, ал.2, т.2, б. «а» от ОУ, предвиждаща изключване на отговорността на застрахователя. Районният съд правилно е преценил обема на поетата от ответника застрахователна отговорност и е обсъдил клаузата от ОУ към застрахователния договор, като е търсил вложения в съдържанието й действителен смисъл и преценявайки я във връзка с разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./, аналогична по съдържание на чл.408, ал.1, т.3 от действащия КЗ. Съгласно съдържанието на коментираната клауза като увеличаващо риска от настъпване на застрахователното събитие страните са определили това нарушение, което и специалният закон санкционира – управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП. След като към датата на ПТП - 10.06.2018 г. приложимата норма на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП въвежда забрана да се управлява автомобил след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а според чл.171, ал.1, т.1, б. «б» ЗДвП се санкционира управлението на МПС по административноправен ред, ако концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 ‰, то правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е този праг на концентрация.
Съгласно
Общите условия на застрахователния договор изключен риск е налице в случай, че
повредите на МПС са в резултат на употреба и/или под въздействието на алкохол.
Изключението от покрит риск, който застрахователят е посочил в съгласно чл.6,
ал.2, т.2, б. «а» от ОУ, следва да се тълкува в смисъл, че под тази хипотеза би
попаднала употреба от водача на алкохол, чиято концентрация в кръвта
законодателят е определил като недопустима и за чието наличие е предвидил
административно-наказателна отговорност. Допустимата концентрация на алкохол в
кръвта е до 0.5 промила съгласно чл. 171 от ЗдвП, в редакцията му действаща към
момента на извършване на произшествието. Не може да се приеме тезата на
въззивника, че каквато и концентрация на алкохол преди управление на
автомобила, би била причина за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя. Отказът на застрахователя би бил основателен, само
ако водачът бе управлявал автомобила с и над 0. 5 промила алкохол. Това е така
тъй като са възможни случаи, в които да се констатират много ниски концентрации
на алкохол и което да е следствие не само от умишлена консумация на алкохолни
напитки, но и на непредпазлива употреба на някои храни или на прилагане на
медикаменти или козметични продукти. С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът прави извод, че наличната концентрация в кръвта на шофьора
на автомобила към момента на ПТП не надвишава допустимата такава. Поради това
липсва основание да бъде отказано на ищеца заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско".
Извън
горното, по делото липсват доказателства нарушението да е довело до настъпване
на застрахователното събитие. Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 от Кодекса
за застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия
към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото (в този смисъл - Решение № 49 от 29.07.2013 г.
на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК. ). Според съда не всяко задължение
на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с
нормата на чл. 408 КЗ и да обуслови отказ, единствено на основание факта на
неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно
застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да
обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен
размер или обхват на вредите или от естество да препятства доказването им. (в
този смисъл- Решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., Т. К., II
Т. О. на ВКС). В производството по чл. 408 от КЗ, причинната връзка не може да
бъде презюмирана, а същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. Единствено неизпълнението на задължение, което по
своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователното събитие може да се поставя в основата на
подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Поради това, съдът
намира употребата на алкохол от водача за несъществена с оглед интереса на
застрахователя, поради факта, че не е доказано пътно-транспортното произшествие
да се дължи единствено на поведението на водача на ППС в следствие на
употребения алкохол.
Поради
липса на доводи във въззивната жалба, относно размера на дължимото обезщетение,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По разноските:
С
оглед изхода от спора правото на обезвреда за сторените в хода на въззивното
производство разноски принадлежи само на въззиваемата страна. Искане в този
смисъл е своевременно заявено, като от представените доказателства се
установява извършването на разходи за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 2000 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие, представен с писмена
молба по делото. От страна на въззивника е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В тази връзка съдът съобрази, че делото
не се отличава с висока фактическа и правна сложност, интересът, предмет на
въззивното производство, също не е висок, делото е разгледано в едно единствено
съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Не са релевирани
доказателствени искания, а доводите, поддържани със същата са аналогични на
вече заявените в хода на първонстанционното производство, предвид което
защитата не въззиваемия не е била затруднена и изправена пред нови
предизвикателства в тази фаза на процеса. Всичко това обуславя основателност на
възражението за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение,
заявено от въззивника, като съдът намалява същото до размер близък до
минималния съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и определя разноските в размер на 300 лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149113 от 24.06.2019
г., постановено по гр.д. № 6321/2019 г. по описа на СРС, 35 състав, с което на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Е.“ АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на ЕТ „Т.-С.Д.”,
ЕИК ********, сумата от 1250 лева, частичен иск от сумата 19 362,21 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка „Каско”, ведно със
законната лихва от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 100 лв., частичен иск от сумата 914,32 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 13.08.2018 г. до 29.01.2019 г. както
и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЕТ „Т.-С.Д.”, ЕИК ********, сумата
от 300 лева – разноски за производството пред СГС.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.