Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 22.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Р.Илиева срещу М.С.Б., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване, че съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника М.С.Б. в общ размер на
6917.81 лева, включващо: 2917.47 лева – главница; 568.05 лева- договорно
възнаграждение и 3432.29 лева - възнаграждение за избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № **********/22.12.2018г., за което е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС.
Ищецът твърди, че на 22.12.2018г. е сключен Договор
за потребителски кредит (ДПК) № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
като кредитор от една страна и М.С.Б., като длъжник от друга страна. Договорът
бил сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 185.46 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 4451.04
лв.
По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 3601.44 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 150.06 лв.
Общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 8052.48 лв.;
- Общ размер на вноска: 335.52 лв.;
- Дата на погасяване: 26 ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и
с които длъжника внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги
и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазват, за което положил
подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно
Декларации т.Г на клиента се предоставили безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството,
като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне-на
пакет от допълнителни услуги.
Настоява
се на това, че „ПРОФИ КРЕДИТ- България”ЕООД изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора,“ като на 27:12.2018г. привел парична сума в
размерена 3000лв. на посочена от длъжника М.С.Б. банкова сметка (***: 067029970075334
от дата: 27.12.2018 г.).
От своя
страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 335.52 лв. и падежна дата всяко 26-то число на
месеца.
Съгласно
чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът М.С.Б. дължала на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план.
Страните по този ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниква
за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Неизпълненото договорно възнаграждение било в размер на 568.05 лева. Така
претендираното договорно възнаграждение било начислено до датата на обявяване
пресрочната изикуемост задължението по ДПК № **********, а именно 31.07.2019г.
Твърди
още, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът
дължал възнаграждение в размер на 3601.44 лева. От него оставали да бъдат
заплатени 3432.29 лева.
В
процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор
на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства. Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако
пожелае да закупи и ако закупи такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги
предоставял на ответника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет
от допълнителни услуги, М.С.Б. си гарантирала приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирала си, че при настъпване на неблагоприятни
за нея събития, тя няма да изпадне в забава, а кредитът и да бъде обявен за
предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски,
така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с
невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирала си и,
че ако доходът и намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски
- длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирала си, че ако сменят датата на
заплащане на месечното и възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за нея. Гарантирала си, че ако има необходимост
от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е
необходимо да попълва и представя купища документи. Всички тези възможности,
които ответникът получил и все още получава, съответно всички тези услуги,
които кредиторът се задължава да му предостави със закупуването на пакета от
допълнителни услуги, в никакъв случай не можели да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита. Очевидно било, че предоставените допълнителни услуги
гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка
-неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни-услуги се закупува
по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането
за отпускане на потребителски кредит и от това, че кредиторът предлага и реално
отпуска кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложените към настоящия
отговор подбрани на случаен принцип договори за кредит.
Настоява
се на това, че възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите
допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по
повод на същия. С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй
като такъв можело да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; второ, сключването на споразумението било в резултат на свободната воля
и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не
било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства
законодателят бил извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите
разходи по кредита.
Поради
допусната техническа грешка при входиране на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение, същото било входирано на грешно основание. Дружеството
претендирало неизпълненото задължение от страна на М.С.Б. на основание
обявената предсрочна изискуемост на задължението по кредита. В условията на
евентуалност, ако Съда преценял, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението, то се иска присъждане на падежиралите вноски до края на устните
състезания.
Твърди
още, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е
направил само една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които
с дата 28.01.2019г. Съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: В случай, че КГ1/СД просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, КР може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление..“.
На
31.07.2019г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД. На М.С.Б. било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което тя била уведомена, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсрочна изискуемост.
Към
настоящия момент размерът на погасеното от М.С.Б. задължение по ДПК №
********** било в общ размер на 437 лева. С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема в размер на 354.61 лева. Сумата от 52.39 лева отишла
за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.
В
настоящото производство „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказвало да търси
претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 41.14 лева,
поради липса на материален интерес. Претендирал само законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид
изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата М.С.Б. дължала на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД сума в размер на 6917.81 лева, включваща главница в
размер на 2917.47 лева ; договорно
възнаграждение в размер на 568.05 лева и възнаграждение за избран и закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 3432.29 лева, представляващи
неизпълнено задължение по ДПК № **********.
В
съответствие с изложеното счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, тъй като: Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен
експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно
да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени
всички изброени условия Кредитора се задължава да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
кредит.
Следвало
да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Велинград. По заявлението е образувано
ч.гр.дело №1226/2019г. На дружеството било дадено указание за предявяване на
иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 10.12.2019г.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска да бъде установено съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу М.С.Б. в общ размер на
6917.81 лева, включващо: 2917.47 лева – главница; 568.05 лева- договорно
възнаграждение и 3432.29 лева - възнаграждение за избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № **********/22.12.2018г., за което е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС. Претендира и направените по делото
разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника. В него изразява следното становище:
Счита,
предявените искове за не допустими, поради фактът, че е ИМ подадена
преждевременно и не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. По
отношение на въпроса следва ли да се прилагат изисканията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и за небанковите такива отговор бил даден в Решение № 426/09.08.2019г. по гр.д.№
2650 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Видин, влязло в законова сила, където
се приемало, че дори небанкови институции са длъжни да спазват изискванията на
ЗКИ и постановките на цитираното по-долу тълкувателно решение важат и за тях.
Повод за произнасянето по въпроса относно настъпването на предсрочната
изискуемост на кредитите по пътя на постановяване на тълкувателно решение била
противоречивата съдебна практика до момента за това от кой момент следва да се
счита, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита и как същата следвало
да бъде установена. С ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. противоречието
било отстранено, като било постановено, че за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, независимо дали същата в договорите ще бъде определена
като автоматична или друга, със или без уведомяване на кредитополучателя, е
необходимо наличието на две условия- доказване на настъпването на обективния
факт на неплащането на месечните погасителни вноски и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем настъпвало и имало действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем. Тоест, независимо от уговорките в договора, за да бъде обявен кредита
за предсрочно изискуем безусловно било необходимо извършването на активни
правни действия от страна на кредитора, водещи до несъмнено уведомяване на
кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Това действие
/обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез реалното уведомяване на
длъжника/ следвало да е осъществено безусловно преди подаване на заявлението до
заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение.
Към
исковата молба имало приложено някакво уведомително писмо до ответника, но нямало
данни дали е получено, кога и от кой, понеже в действителност ответника не бил
получавал такова. Сочи, че според трайната и безпротиворечива съдебна практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, самото уведомяване трябвало да е
достигнало до кредитополучателя. Не е възможно и съдът не приема, че със
заповедта за изпълнение или с копие на исковата молба може да се приеме, че е
налице уведомяването на кредитополучателя за обявяване предсрочна изискуемост
на кредита в това производство понеже е станало при условията в нарушение на
чл. 235 ГПК.
Настоява
се на това, че известията, върнати от пощата като „непотърсени“, не са
равнозначни на уведомяване на кредитополучателят за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.Съгласно т.18 от ТР № 4/2013, постановено на 18.06.2014
г. от ОСГТК на ВКС, вземане, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда начл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. В конкретния случай от приложените доказателства не става ясно дали
кредиторът е уведомил длъжника, че е упражнил правото си да направи кредита
изцяло предсрочно изискуем, поради което съдът следва да приеме, че това е
достатъчно основание за липсата на правен интерес от инициирането на подобно
гражданско производство.
С оглед
на изложеното смята, че преди да ответникът да била уведомена за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита /заема/ е образувано настоящото дело, което
било недопустимо. А това от своя страна това правело и самата искова молба
процесуално недопустима.
На
второ място исковата молба била недопустима понеже не бил налице идентитет
между заповедното и настоящото исково производство. В тази връзка излага прани
аргументи относно връзката на установителното производство по чл. 422 ГПК с
това по чл. 410 ГПК, като продължение на заповедното производство, като при липса на
такъв идентитет да не е налице правен интерес. Счита за недопустимо след като е
извършена проверка за оспорването на едно вземане в заповедното производство,
впоследствие да се допуска исково производство по чл. 422 ГПК между същите
страни относно друго вземане. В този смисъл, всеки иск по чл. 422 от ГПК, който
по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното
производство, се оказвал недопустим поради липса на правен интерес.
С оглед
на това се иска прекратяване на делото, поради липса на правен интерес от
водене на настоящото исково производство, както и защото делото е заведено
преждевременно - преди да е обявена предсрочната изискуемост и да е бил уведомен
ответника за това.
По
същество на спора оспорва иска и като неоснователен недоказана нито по
основание и по размер и затова се иска да бъде отхвърлен по следните
съображения:
На
първо място не се дължало плащане и на договорна лихва от датата за забавяне
понеже не бил настъпил падежа на заплащане, т.к. не била налице изрична покана
от ищеца за заплащането на сумите. Така при липса на извънпроцесуална
предпоставка, исковата молба имала материалноправната характеристика на покана
за плащане или се дължала лихвата от датата на връчването на преписа от
исковата молба на ищеца /в този смисъл е Решение № 294 от 13.12.2002 г. на СРС
по гр. д. № 9722/2002 г., I г. о., 34 с-в, докладчик председателят Михайлова/.
Клаузите на процесния договор попадали в хипотезата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
"когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му", а съгласно ал. 2 на същия текст "когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора". При тази ситуация ще се дължи обезщетение за
мораторна лихва след като ответникът бъде поканен. За това разгледана по
същество исковата претенция се явява неоснователена. В този смисъл сочи
съдебната практика /Решение № 1528 от 31.07.2003 г. на ВКС по гр. д. №
1285/2002 г., IV г. о.; Решение от 11.10.1996 г. по ВАД № 19/96 г.; Решение №
320 от 29.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 247/2005 г., II г. о., докладчик
председателят Милена Жабинска /.
На второ
място определената с ДПК договора лихва не само била прекалено завишена, но и
уговорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие на добрите нрави.
Уговорения й размер налагал извода, че тя е определена в противоречие с добрите
нрави, накърняването на които представлява основание за обявяване на нищожността
й на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД. Очевидно било, че договорения размер на лихвата
не целял проявление на посочените й функции, а сочел за несправедливо по
съдържание съглашение поради обективна неравнопоставеност на насрещните
задължения. В случая следвало да се приеме, че се касае за неморално висок
размер на лихвата, уговорен в самия договор,и поради това договарянето й било в
противоречие с добрите нрави, с които в интерес на обществения интерес е
ограничена договорната автономия. Тяхното накърняване било основание за
обявяване на тази клауза от договора за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД предвиждала, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави.
Към
датата на сключване на договора за заем липсвали императивни разпоредби на
закона по отношение размера на договорната лихва. При положение обаче, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически,
поради което се ползвала със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следвало да се
приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за
забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в
оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални
средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Следователно
при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следвало да се има предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва, договорната и законната лихва. Размерът на последната
бил общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавяли десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва бил 10,02%.
При което уговорената е процесния договор възнаградителна и договорна лихва
били повече от трикратния размера на законната лихва.
На трето
място при внимателен прочит на процесния договор за потребителски кредит се
установявало, че заемодателя отпуска на заемателя сумата от 3000 лева, като последния поема задължение и за
355.52 лева, както и ГПР в размер на 49.89%, Фиксиран лихвен процент в размер
на 41.17 %. Така според ищеца по посочения по-горе договор ответникът се
задължил да върне сумата от 4451.04
лева, като реално е била отпусната сума от 3000 лева или горницата от
1451.01 лева представлявала всичките посочени по-горе такси, съставляващи
възнаграждение на кредитора по договора. От своя страна сумата от 1451.01
лева съставлявала 48.37 % или близо
половината от целия отпуснат заем. Смята, че посочените по-горе размери са
изцяло завишени и са в противовес на нормата на чл. 26 ЗЗД, поради което ги
смята за нищожни като заобикалящи и противоречащи на закона.
На
четвърто място дори годишния лихвен процент, който е отразен в договора,
възлизащ на 41.17 % бил прекалено висок в сравнение с годишния лихвен процент,
приет от БНБ за 2018г. понеже именно тогава е датиран договора. Годишния лихвен
процент се изчислявал като към основания лихвен процент за даден месец от
годината се прибавят 10 пункта, а основания лихвен процент към 01.11.2018г. бил
0.04 %, а към 01.12.2018г. - 0.03 %. Интересно било как и откъде са изчислили
този записан в договора годишен лихвен процент, като ищеца счита тази му
стойност да е многократно завишена и същия не отговарял на основаната функция,
която има. В конкретния случай бил
направен опит да се превърне във вид санкция към заемополучателя.
На пето
място към исковата молба имало приложено копие от Договор за потребителски
кредит с № **********., като се целяло да се установят облигационни отношения
между двете страни. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит
бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по - голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче бил недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В процесния
договор, кредиторът единствено посочил като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвало обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,89 %. С оглед на горното, следвало да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /
представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит, яснота относно
посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. А въпросния ГПР бил величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия било
недопустимо.
На шесто
място смята, че сключения договор за потребителски кредит бил недействителен,
като противоречащ на чл.22 ЗПК, и поради това прави възражение за
недействителност на договора. Разпоредбата на Чл.11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвяли на разбираем език и задължително съдържали и
следвало да отговаря на изискванията на точки 6, 9, 10, 11,12,13,15, 16 и 20.
На тези
изисквания сключеният между страните договор не отговарял. Съдържащата се в
Раздел VI информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и
годишния лихвен процент, била най-обща и не отговаряла на изискването да е
разбираема и недвусмислена, а и с нея не се конкретизирало какво точно се
включва в размера на месечната вноска, като части от главницата и лихвата.
Липсвало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсвало
предупреждение за последиците при просрочие на вноските; липсвало отбелязване
за наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора. Следователно
договорът бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1. т.10 ЗПК и като такова не
било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
В този
случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се
явявала и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, в
който смисъл били Решение № 280/21.01.2019г. по гр.дело № 1010 по описа на
Районен съд гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1202/23.10.2019г. по Въззивно
гражданско дело № 737 по описа за 2019г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
На седмо
място в договорът за паричен заем имал неравноправни клаузи. Договорни
разпоредби за договорна лихва, както и клаузата за закупен допълнителен пакет
услуги били неравноправни и затова - нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Според посочената разпоредба, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно за да се приемела за нищожна договорна клауза, следвало
кумулативно да се установи: 1/ че не е уговорена индивидуално и 2/ че е
неравноправна.
Съгласно
ал.2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В
подписания между страните договор за заем не се конкретизирало какво точно се
включва в размера на двуседмичната вноска, като части от главницата и лихвата,
липсвал погасителен план, подписан от заемополучателя; липсвала информация
относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето
му. Тази информация не се съдържала дори и в приложените към договора общи
условия. При това положение следвало да се приеме, че липсва индивидуално
договаряне на процесиите договорни клаузи. Още повече, че в тежест на търговеца
или доставчика било да установи, че определени условия в договора са
индивидуално уговорени (ал. 3 на чл. 146 от ЗЗП), а такива доказателства
липсвали. Изводът за неравноправност на процесиите разпоредби се основавал и на
следните съображения:
В
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждали критерии, чрез които може да
се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда
на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при
преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита
характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се
вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на
самото сключване.
На осмо
място клаузата за заплащане на допълнителен пакет услуги била неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена,
надвишаваща по размер предоставената в заем сума. Същата не отговаряла на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция
потребителя, не защитавала правата му като по-слаба страна в правоотношението и
водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
процесното правоотношение. Съгласно клауза от договора за допълнителни услуги
цената на допълнителния пакет се дължала от потребителя дори и в случаите на
предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Така
формулирана клаузата налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна - търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения.
Таксата за тази услуга, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва
по договор за заем, представлява възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от
това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността
или да предостави услугата, като освен това както възнграждението по
допълнителния пакет следва да се включи в ГПР, а в случая това не е
сторено.Това от своя страна това съставлява заобикаляне на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК
следва да се приеме, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент
на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза от
допълнителния договор за застраховка пакет "Стандарт Живот".Съгласно
решението по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския съюз, националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори, което се явява основание за извършената служебна проверка за
валидност и на клаузата за таксата кредит у дома, в който смисъл са Решение
1276/23.05.2019г. по Гражданско дело 2622 по описа за 2018г. на Районен съд гр.
Бургас; Решение от 06.03.2019г. по Гражданско дело 3114 по описа за 2018г. на
Районен съд гр. Стара Загора; Решение 4/11.02.2019г. по Гражданско дело 846 по
описа за 2018г. на Районен съд гр. Видин; Решение 908/23.03.2017г. по
Гражданско дело 13890 по описа за 2016г. на Районен съд гр. Пловдив и други.
Според Решение № 280/21.01.2019г. по Гражданско дело № 1010 по описа на Районен
съд гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1202/23.10.2019г. по Въззивно
гражданско дело № 737 по описа за 2019г. на Окръжен съд гр. Пловдив в т. VI от
договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3601.44 лв. Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни
услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На
първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните
разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите
по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В
случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 22.12.2018 г.,
са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото
нито в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да
приобщава Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
22.12.2018 г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би
могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни
и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение
от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение
на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на
3601.44 лв. Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лв. се
явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на
чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/. С оглед изложените съображения, то ответникът дължи връщане
единствено на главницата по сключения договор за потребителски кредит, която е
в размер от 3000 лв. Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от
437 лв. изрично призната като платена в самата искова молба, то евентуално може
да се приеме, че остава дължима единствено сумата от 2563 лева.
На девето
място като се съобразяло обстоятелството, че отношенията на страните попадат
под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (намиращ
приложение към процесния договор), с оглед задължението на съда служебно да
следи за нищожността на договорите, когато тази нищожност е пряко изводима от
вида и съдържанието на договора и без да има позоваване на нищожност /в какъвто
см. било решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г.
о., ГК/, следвало да се приеме следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а в разпоредбата на чл.
11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора,
като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1,
чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
В
конкретния случай изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК не било налице,
тъй като макар договорът да е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен
носител, видно от съдържанието му, същото, считано от т. 1 и до края на
договора, е с шрифт по-малък от 12, обуславящо недействителността му само на
това основание, на осн. чл. 20 от ЗПК. Не били налице изискванията по чл.
11,ал.1,т.9 от ЗПК, като макар да бил посочен фиксиран лихвен процент, не били
посочени условията за прилагането му; липсвали и изискванията по чл. 11,ал.1,т.10
от ЗПК, като макар да бил посочен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, не били посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин, обстоятелства, също обуславящи
недействителност на договора, на осн. чл. 20 от ЗПК, в който смисъл е Решение №
50 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 1388/2018 г. на РС Търговище.
На десето
място в исковата молба имало направено искане за присъждане на разноски и с
оглед на не представяне на списък към исковата молба, то ответникът прави
възражение с отговор.а С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС потълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Смята, че тези възнаграждения за процесуално представителство на юрисконсулта
не са съобразени с Наредбата за правната помощ и са прекадено високи от
минималните, поради което правя и възражение за прекомерността им по реда на чл.
78 ал. 5 ГПК , като ако съдът уважи исковата претенция, то моля да ги определи
изцяло в минимален размер.
На
единадесето място като характеристика на исковата молба е посочено, че се иска
заплащане на посочената сума поради настъпила предсрочна изискуемост на цялата
сума по договора за револвиращ заем. В конкретния случай смята, че такава
предсрочна изискуемост не е настъпила или ако е била настъпила, то ответникът
не е бил уведомен по надлежния ред за това обстоятелство. Уведомяване нямало.
Направен бил само опит да се уведоми длъжника, но той е останал неуспешен
Не на
последно място изцяло оспорва сумата, която е определена в исковата молба че
дължи. В самата искова молба било направено признание, че ответникът е заплащал
и то има заплатена сума от 437 лв., но неправилно е изчислена цената на
исковата претенция понеже ищецът неправилно е разпределил тази сума. В
представената Допълнителна молба от страна на ищцовото дружество се установява,
че от внесената сума са били разпределили 52.39 лв. за заплащане лихвата за
забава и 30.00 лв. за някакви разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
които не следвало да се разпределят по този начин от страна на ищцовото
дружество.
С оглед
на изложените по-горе съображения се иска съда да постанови решение, с което да
прогласите изцяло нищожността на Договор за потребителски кредит с №
**********, ведно със Споразумение за ползване на допълнителен пакет услуги,
тъй като са сключени с цел заобикаляне на закона и в противоречие със Закон за
потребителските кредити и Закон за защита на потребителите. Алтернативно ако не
целия договор е нищожен, то да се прогласи нищожността на отделни негови клаузи
- тези на Раздел VI и изцяло за допълнителния пакет услуги, поради това, че са
сключени с цел заобикаляне на закона и в противоречие със Закон за
потребителските кредити и Закон за защита на потребителите.
Възражения
с правна квалификация : 26. ал. 1, предл. трето от ЗЗД; чл.9 от ЗЗД; чл.22 във
вр. с чл. 10, чл.11 и чл.12 от ЗПК; чл.143 от ЗПК.
В о.с.з. ищецът, с
писмена молба изпратена по пощата, подържа иска и иска уважаването му, с
подробни съображения по оспорените неравноправни клаузи, изложени в тази молба.
В о.с.з. ответникът,
редовно уведомен не се явява, не се представлява.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 630/26.11.2019г.
се установява да е разпоредено М.с.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Профи
кредит България” ЕООД с
ЕИК ********* - гр.
София, следните суми: сумата от 2917,47 лева -главница, дължима по Договор за потребителски кредит /ДПК/ № **********
от 27.12.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.04.2019г.
до изплащане на вземането; сумата от 568,05лв. –договорно възнаграждение
дължимо за периода от 26.02.2019г. до 31.07.2019г.; сумата от 3432,29лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 41,14лв. –
лихва за забва за периода от 27.01.2019г. до 08.05.2019г., както и разноски в
размер на 139,18лв.- за държавна
такса и 50.00лв.– юриск. възнаграждение.
Видно
от обстоятелствена част на издадената Заповед № 630/26.11.2019г. ч.гр.д. № 1226/2019г. на
ВлРС и от самото заявление на ищеца е, че той е основал искането си за издаване
на ЗИ по чл.410 ГПК на това, че на задължението по ДПК № **********/27.12.2018г.
не е изпълнено и на 31.07.2019г. е изтекъл неговия срок и е настъпил падежа на
цялото вземане
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 417/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника Д. Табаков лично по
реда на чл.45, ал.1 ГПК на 09.05.2019г., На 21.05.2019г. и в срока за възражение е
постъпило такова, с което е оспорено вземането
по издадената заповед.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС е
връчена на длъжника – М.Б. по реда на чл.46, ал.2 ГПК на 28.11.2019г. На 02.12.2019г. и в срока за възражение е
постъпило такова, с което е оспорено вземането
по издадената заповед, като възражението не е обсновано.
Във връзка с това
възражения и на осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с две разпореждане от 05.12.2019г.,
съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 10.12.2019г., а настоящият
установителен иск е предявен на 13.01.2020г., изпратен по пощата с клеймо от
10.01.2020г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства, вкл. искане за отпускане на
потребителски кредит от 22.12.2018г.; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 22.12.2018г.;
Допълнителна преддогворна информация22.12.2018г.; Договор за потребителски
кредит № ********** от 23.12.2018г.; Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 22.12.2018 г.; Общи условия; погасителен план; преводно
нареждане; уведомително писмо и др., се установяват изложените в исковата молба
факти и обстоятелства.
От тези
доказателства се установява, на дата 23.12.2018г. с ответника М.Б. да е сключен
Договор за потребителски заем № **********. Въз основа на сключения между
страните договор, ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнил точно
и в срок задължението си, като на 27.12.2018 г. превел по посочена от длъжника
банкова сметка ***., което се установява от приложеното преводно нареждане. Според
сключения ДПК неговите параметри са следните: Сума по кредита – 3000лв.; срок
на кредита - 24 месеца; размер на вноска – 185,46лв.; ГПР-49,89%; ГЛП – 41,17%;
дължима сума по кредита – 4451,04лв.
Задължението
по закупен Пакета от допълнителни услуги е 3601,44лв. с размер на месечна
вноска от 150,06лв.
Общото
задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни
услуги е както следва: общо задължение по договора: 8052,48 лева; Общ размер на
месечна вноска по договора: 335,52 лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от
месеца.
Ответникът
М.Б. е поел задълженията по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет
от допълнителни услуги да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца с месечна
вноска по погасителен план в размер на335,52 лв. и падежна дата всяко 26-то
число на месеца.
От
заключение по ССЕ се установява, че ответникът М.Б. не е изпълнил задължението,
което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски,
изпаднал е в забава, като е направил само две плащания по заема на следните
дати: на дата 28.01.2019г. са платени 337,0лв.; на дата 18.06.2019г. са платени
100,0 лв.. Общата сума на направените плащания по ДПК ********** е в размер на
437,0 лева. С тях са погасени: 82,53лв. –главница; 102,93лв. – договорна лихва;
169,16лв. вноски по ПДУ; 93,53лв. –лихви за просрочие и 30лв. – такси по
тарифата за услуги. А съгласно
задължението по погасителен план- заплатена е изцяло първата вноска от
335,52лв., частично плащане в размер на 101,48 лв. има по втората вноска.
По
делото е представено от ищеца Уведомително писмо от 07.08.2019г. на ищцовото
дружество до ответника М.Б., според което поради ненеизпълнения на задълженията
ДПК ********** е обявен за предсрочно изискуем, считано от 31.07.2019г. Не са
налице обаче данни и не са представени каквито и да е доказателства, от които
да е видно, дали писмото е било изпратено и е достигнало до знанието на
ответника, както и дали същият е бил информиран, че договорът бил едностранно
прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми.
Поради
неизпълнение на договорените задължения от страна на М.Б., ищецът инициирал
производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. Ищцовото дружество е пристъпило
към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до РС Велинград за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 1226/2019г. по описа на ВлРК, по което била
издадена посочената по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение №
630/26.11.2019г.
По
делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата
обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По
отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като
интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за
изпълнение, която не е влязла в законна сила. Предмет на иска по чл.422, ал.1 ГПК, респективно чл.415, ал.1 ГПК е установяване съществуването вземанията,
обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към
датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По
отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи, съществуването на вземането на заявеното основание и в претендираните
размери, чрез ангажиране на съответните доказателства. Установителния иск за
установяване на вземане по чл.415 от ГПК е специален в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение когато длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено
със сила на присъдено нещо, че вземането относно, което е подадено заявление по
реда на заповедното производство съществува. Искът се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният
иск е допустим, подаден в законоустановения срок, но неоснователен, по следните
съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. искане за отпускане на потребителски кредит от
22.12.2018г.; Договор за потребителски кредит № ********** от 23.12.2018г.;
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 22.12.2018 г.;
Общи условия; погасителен план; погасителен план; преводно нареждане;
уведомително писмо и др.
Доколкото
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява от
доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на същата,
уговорени в т. 12.3 препращаща към т.12.3.1 от ОУ към договора, а именно
просрочено плащане на две или повече последователни месечни вноски в пълен
размер, с писмено уведомление. Съгласно т.12.5 писменото уведомление се изпраща
по реда на чл.13.2 от ОУ, а именно на адреса за кореспонденция по договора, по
факс,електронна поща, по телефон устно или със смс.
В тази
връзка следва да се отбележи, че в заповедното производство ищеца е основал
изискуемостта на вземането си, като се позовал на изтекъл срок на договора на
31.07.2019г., а в искова молба твърди, че вземането е изискуемо поради
настъпила предсрочна изискуемост на същата дата 31.07.2019г. Така или иначе,
дори и да се приеме, че е допусната фактическа грешка в заявлението по чл.410 ГПК, меродавно в случая е това на което се позовава ищеца в искова молба, а
това е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В случая важно е да се
отбележи, че процесния ДПК е сключен на 23.12.2018г., на която дадат е подписан
от кередополучателя – ответник по делото, а не както твърди ищеца на
22.12.2018г. Неговия срок е 24 месеца, тоест срокът на договора изтича на
23.12.2020г., която дата към момента още не настъпила. При което единствения
възможен начин да се претендира изпълнение на задълженията възникнали от този
договор е обявяване на наговата предсрочна изискуемост.
Съгласно
легалното определение в чл. 430, ал. 1 от ТЗ обаче, с банковия договор банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут
на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и представлява финансова институция,
регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките,
установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му.
Съгласно
т.18 от ТР по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за
небанковите финансови институции, които предоставят по занятие кредити,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по
чл. 417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението
в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита (Решение № 123/09.11.2015 по дело № 2561/2014 на ВКС, ТК, II т. о.).
По
делото няма доказателства, а ищецът и не сочи в искова молба по какъв начин е
уведомил ответникът за обявената от него предсрочна изискуемост на кредита. От
своя страна ответникът твърди, че никога не получавал изявление на ищеца за
обявена предсрочна изискуемост на кредита. Във връзка с това възражение на
ответника ищеца не ангажирал каквито и да било доказателства. Представеното
уведомително писмо няма данни нито да изпращано, нито да е достигнало до
длъжника. Ето защо и съдът намира, че в случая Уведомителното писмо за обявена предсрочна изискуемост на кредита от
ищеца не е достигало до ответника, респективно той не узнал за това.
Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице съдебна практика
в решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 77/10.05.2016 по дело № 3247/2014 на ВКС, ТК, II т. о.
С оглед
изложеното следва да се заключи, че в настоящият случай предсрочната
изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.415, ал.1 от ГПК
на ответника, но това обстоятелство е настъпило след датата на подаване на
заявлението /25.11.2019г. /, което не може да бъде зачетено. Поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 415, ал.1 ГПК
от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с
оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни
вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено
основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед
дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11. б от решение №
4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл
Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
Предвид
гореизложеното, тъй като не се установява ищцовото дружество да се е
възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по
договора за предсрочно изискуеми и да е уведомило длъжника за това, следва да
се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила
предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е настъпила
и забава за заплащането им от претендирания начален момент. Следователно
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като не следва да се
обсъждат въведените с писмения отговор на ИМ възражения.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи следното: Основателно съдът намира
възражението на ответника за неравноправност на клауза за заплащане на
допълнителни 3601,44лв. –възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, тъй
като: Със Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 22.12.2018г. ответникът е закупил и пакет от
допълнителни услуги, за който в договора за потребителски кредит е договорено
възнаграждение в размер на 3601,44лв., платимо на 26 равни месечни вноски в
размер на 150,06 лв. всяка. Общото
задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги, възлиза на 8052,48 лв.
Предмет
на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една или всички от
следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В
настоящия случай ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
С отпускането на кредит в размер на 3000,00 лв. в полза на ответника като
физическо лице е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща
чл. 24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
за неравноправните клаузи в договорите,
съдът следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени,
когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят
не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от
ЗЗП. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание.
В
настоящия казус клаузите на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени.
Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото
липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по процесния пакет от
допълнителни услуги. В споразумението е посочен като определяем размер само
възнаграждението по отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не
повече от 300 лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е
ползвана от ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по
процесното споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само
за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор за потребителски кредит.
Изложеното
налага извода, че процесното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 22.12.2018г. не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава.
Действително
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на
договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит
могат да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в
съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които:
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита; кредиторът не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие; видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит.
В
случая допълнителните услуги касаят усвояването, управлението на кредита и
отпускането на допълнителни средства по него или са относими към бъдещи
несигурни събития, като същите са и неясно формулирани. Нито в процесния
договор, нито в споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
е посочен конкретно размера на съответната такса или комисиона за предвидената
допълнителна услуга, а както бе посочено по-горе в противоречие с императивното
правило на чл.10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане с
определяем от него размер само на услугата „приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит“. На следващо място, уговорените с
процесното споразумение допълнителни услуги противоречат и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 3601,44 лв. Предвид изложеното
се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 3601,44 лв. се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10а, ал. 2-ал.4
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните от страните правни
последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна клауза, то не се
дължи.
Предвид
всичко изложено по-горе предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски за производството. В конкретният случай не са налице данни ответникът
в настоящото производство да е сторил каквито и да е разноски, поради което
такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против М.С.Б., ЕГН **********
***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че М.Б. дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски
кредит № ********** от 22.12.2018г., задълженията по който да са предсрочно
изискуеми, а именно: сумата в общ размер на 6917.81 лева, включваща 2917.47
лева – главница; 568.05 лева- договорно възнаграждение и 3432.29 лева -
възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва считано от 22.11.2019г., за което е издадена ЗИ по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС., като неоснователен и недоказан
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)