№ 623
гр. Пещера, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101016 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. Т. П., ЕГН********** с адрес: ***,чрез адвокат Ч.
С. Ч., с адрес за призоваване: *** против ДЪРЖАВАТА чрез МИНИСТЪРА
НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО - ЯВОР ГЕЧЕВ, адрес за призоваване: гр.София,
бул."Христо Ботев"№55, на основание: чл.124 от ГПК.
Твърди ищецът, че бил собственик по силата на покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт №105, т.II, дело №341/2007г., на Съдията по
вписванията при Районен съд- Пещера, с АКТ на вписване №105, том II, д.
№341/2007г., вх.рег.№439 от 26.03.2007г ., на следният недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 02837,503.570 съгласно КККР на гр.Батак,
одобрени със Заповед № РД-18-42/06.072010 г. на Изп.директор на АГКК,
изменена 30.05.2019г., адрес на поземления имот: гр.Батак, Язовир Батак,
„Зона- А", целия с площ от 1000 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване
/10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1935,
квартал 30, парцел -1 при съседи: 02837.503.9583; 02837.503.804 и
02837.503.9579.
Този имот ищецът е закупил от наследниците на П.А.Б., възстановен им
с решение №11064/06.02.2007г., от ОСЗГ-гр.Батак, постановено по преписка
1
по заявление №11064/16.03.1992г., издадено на основание чл.14 ал.1 от
ЗСПЗЗ и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, което е влязло в сила и за този имот има въвод
във владение. За този имот наследниците имат и издаден нотариален акт
№104, т. II, дело 340/2007г., на Съдията по вписванията при Районен съд-
Пещера, с АКТ на вписване №104, том II, д.№340/2007г., вх.рег.№438 от
26.03.2007г., по молба на същите, с представени документи по чл.483 ал.1 от
ГПК. Екземпляр от този нотариален акт и нотариалния акт за покупко-
продажбата на ищеца са изпратени и регистрирани, с оглед изискванията на
закона в ОСЗГ.
През годините този имот винаги е владян и ползван първоначално от
наследниците на П.А.Б., а след прехвърлянето му и понастоящем се владее и
ползва единствено от ищеца, като се коси и за почивка през лятото, като
същият поставя „каравана" в имота. Поради инвестиционни намерения от
страна на ищеца, е поискал от СГКК-Пазарджик да му бъде издаден скица на
имота през месец юни на 2022г., при издаването на която констатирал, че на
30.05.2019г., при изменение на Кадастралния регистър в имота е дописан като
собственик и Държавата, без документ за собственост. За тази промяна ищеца
не е уведомяван. От момента на закупуване на процесния имот, като имот с
планоснимачен номер 1935, за който е отреден Урегулиран поземлен имот:
1-„Индивидуално вилно застрояване" в кв.30, предназначението на този имот,
не се е променяно. Този имот и преди 1948г. е имал земеделски характер и
към влизането в колективизацията от П.А.Б., също е бил земеделски, като е
представлявал -ливада, чието предназначение на тази земеделска земя не се е
променило от ливада на залесена гора през годините, като начин на трайно
ползване по лесоустройствен план и същата на място фактически не
представлява залесена гора.
С оглед на тези обстоятелства счита, че записването на имота в
Кадастралния регистър и като собственост на Държавата, е без основание, тъй
като процесния имот не е включван в горския фонд и по силата на закона, не е
ставал държавна собственост. В тази връзка ищеца, като действителен
собственик на целия процесен имот, не е губил своите права над него.
Въпреки всичко, това обстоятелство, смущавало правото на собственост на
ищеца ,тъй като давало право на ответника да претендира право, което
изключва това на ищеца, оспорвано от ищеца изцяло по отношение
2
собствеността на Поземлен имот с идентификатор 02837.503.570 и е пречка
ищеца да застрои имота си.
С оглед гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се
признае за установено на основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК, че ответникът -
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, не е собственик на
следния недвижими имот, а именно: имот с идентификатор 02837.503.570
съгласно КККР на гр.Батак, одобрени със Заповед № РД-18-42/06.07.2010г.
на Изп.директор на АГКК, изменена 30.05.2019г., адрес на поземления имот:
гр.Батак, Язовир Батак, „Зона- А", целия с площ от 1000кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1935, квартал 30, парцел - I при съседи: 02837.503.9583;
02837.503.804 и 02837.503.9579.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва иска по
основание. Твърди, че не било основателно твърдението на ищеца в исковата
молба, че Държавата не е собственик на част от ПИ с идентификатор
02837.503.570. С Решение № 427 от 31.07.2013г., постановено по гр.д.
№38/2011 г., влязло в законна сила на 12.06.2014г., Районен съд гр. Пещера
приел за установено, че Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните е собственик на недвижими имоти, подробно изброени
в съдебното решение, в това число и процесния имот с кадастрален номер №
02837.503.570. В постановения диспозитив на цитираното съдебно решение,
съдът е приел за установено, че държавата е собственик на имот с кадастрален
номер №. 000100, в който попада отдел 183, част от подотдел "А", частна
държавна собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с
посочени кадастрални номера на имотите, един от които е процесния имот.
От мотивите на съдебното решение, постановено по гр.д. № 38/2011 г.
се установявало, че имот с пл. № 000100 се намира в източната част на
територията на Ракитовско горско стопанство, в границите на земите и горите
в ДГФ, върху части от отдел 81,82,83,85,89,96 по лесоустройствения план на
държавна-горско стопанска единица „Ракитовска" от 1951 г.,респективно
върху части от отдели 180, 182, 183, 194, от лесоустройствения проект от
3
2000 г., с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски разсадник.От
дефинитивния стопански план на Ракитовска общинска гора, съставен 1930 г.,
утвърден с Указ № 129 от 26.07.1930 г. се установява, че горите са с
характеристиките на „балталъци", т.е. земи и гори от горския фонд,
предоставени от старо време на жителите на Ракитово за общо ползване. Това
е едно особено право на ползване, учредено без срок, което обаче не променя
принадлежността на правото на собственост на държавата и осъществяването
на тяхното управление от съответните органи, съгласно Закона за горите.
Съгласно Законите за горите от 1897 г., от 1904 г. и от 1925 г., горите са
разделени и принадлежат на три категории правни субекти: на държавата, на
общините и на частни физически и юридически лица. С нормата на чл.1 от
Закона за горите от 1904г. балталъците се обявяват за държавна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за горите от 1925 г. горите,
които представляват балталъци не са собственост на общините, респ. на
физически и юридически лица, а на държавата. Следователно по смисъла на
Закона за горите в редакциите му от 1904, 1922 и 1925 година „балталъци" са
държавни гори общонародна собственост, отстъпени на жителите на
съответната община за вечно ползване. По отношение именно на балталъците
многобройната съдебна практика, включително и постановената по реда на
чл. 290 ГПК, последователно и категорично застъпва становището, че
балталъците са гори, които са били отстъпени от древно време на някой град
или село - отначало на населението му, а после на общината като юридическо
лице. Отстъпването е ставало от държавата, включая и по ЗГ от 1904 г. като
суверен на територията, в рамките на които се намира българската държава,
като тези гори са били извадени от обръщение и са имали строго определено
предназначение-да се ползват от населението на съответната община.
Балталъкът представлявал особено право на ползване, учредено без срок,
което не променя принадлежността на правото на собственост, а именно-
макар и отстъпени за вечно ползуване на определено населено място, правото
на собственост винаги е принадлежало на държавата. С протокол от
02.10.1927 г. по реда на чл.20 от Закона за горите отстъпените от държавата
гори, като балталъци на община Ракитово са включени занапред, като
предмет на горско стопанство с. Ракитово. Въз основа на съставения протокол
е издадено постановление № 10647/1930 г. на Министерството на земеделието
и държавните имоти. Не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 от Закона
4
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горски фонд и за
тях е налице забраната за възстановяване по силата на параграф 5 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ. Законът не е имал предвид възстановяване на гори, които не са
били частна собственост, а спрямо тях лицата са имали само ограничено
вещно право на ползване. Този извод следвал от обстоятелството, че
навсякъде в закона се говори само за право на собственост (разбирано като
пълно вещно право на собственост), а от друга страна изрично се изключва
възстановяването на ограничени вещни права, каквото е правото на ползване
по аргумент от § 5 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ. Включване на имотите в горския
фонд по друг ред, извън посочените нормативни актове по реда на чл. 2, ал. 1
от ЗГ не е основание за възстановяване на собствеността по реда на
ЗВСГЗГФ, предвид фактът, че включването е извършено през 1930 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ включването на горите следва да е въз
основа на Закона за горите от 1958г.
В Конституцията на НРБ от 1947 г. в чл.7 горите са обявени за
общодържавна собственост. В последствие в резултат на национализацията
по Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948 г., всички земи и
гори, включени в горски фонд, са държавна собственост. Държавата не е
предприела разпоредителнисделки по отношение на имот с кадастрален №
000100, /идентичен с част от масив 02837.503/, който е включен в
дефинитивния план за Ракитовска община и е представлявал балталък, в т.ч. с
процесния, не е загубила правото си на собственост върху тях.
Отделно от това, действащият застроителен и регулационен план е бил развит
върху земи от горски и селскостопански фондове, но без изпълнени
процедури по промяна на предназначението на земите по реда на чл.14-14г от
ЗГ. Включването на имот с кадастрален № 000100, в т.ч. и част от подотдел
„А" на отдел 183, в който попада процесният имот, в устройствения план на
курорт Язовир Батак няма отношение към правото на собственост, т.е. след
включването на определен имот в устройствен план не се променя
принадлежността правото на собственост. Следователно, след като държавата
не се е разпоредила с процесния имот, същия се счита за нейна собственост,
макар да е включен в устройствения план на курорт Язовир Батак.
Оспорва правото на собственост на ищеца да е придобито по оригинален
способ - десетгодишна придобивна давност. Твърди че ако се приеме, че в
5
полза на ищеца е текла придобивна давност, считано от 26.03. 007 г., на която
дата ищецът Д. Т. П. е закупил процесния имот от наследниците на П.А.Б.,
видно от нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот № 105,
от 2007 г., или от датата на конститутивния акт за възстановяване на правото
на собственост на наследниците на Петър А. БеБ. , считано от 06.02. 2007 г., в
хипотеза на присъединено владение, следва да се приеме, че в този период
действа разпоредбата на чл. 86 от ЗС / в редакцията, обн. в ДВ бр. 31/17.04.
1990 г /, по силата на която е установено забрана за придобиване по давност
на вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана по
отношение на имотите - частна държавна и частна общинска собственост е
отпаднала с изменението на нормата на ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр. 33/1996 г. - в
сила от 01.06. 1996 г.). Впоследствие, с разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗС
(обн. ДВ , бр. 46/2006 г. - в сила от 01.06. 2006 г. и изменението му , обн. ДВ
бр. 113/2017 г. - в сила от 31.12. 2007 г.), давността за придобиване на имоти
държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12. 2008 г. Считано от
31.12. 2011 г. с изменението на § 1, ал.1 от ЗИД на ЗС (обн. в ДВ , бр.105/2011
г. е наложен нов мораториум върху правната възможност за придобиване по
давност на имоти държавна и общинска собственост - до 31.12. 2014 г., който
впоследствие е продължен до 31.12. 2017 г. След претърпяното поредно
изменение на § 1 от ЗИД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г,, в сила от 01.06. 2006 г. ,
изм. ДВ бр.105/2006 г., изм. ДВ бр. 113 /2007 г. , в сила от 31.12. 2007 г. , изм.
ДВ бр. 109/2008 г. в сила от 31.12. 2008 г., изм. ДВ бр.105/2011 г. в сила от
31.12. 2011 г., изм. ДВ бр. 107/2014 г. в сила от 31.12.2014 г., изм. ДВ
бр.7/2018 г. в сила от 31.12. 2017 г.) е продължен „мораториума" и давността
за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира
да тече до 31.12. 2022 г. Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т.4 от ЗСГ
/отм/ , както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се
възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
Твърди, че на наследниците на П.А.Б. с Решение № 11064 от 06.02.2007 г. на
ОСЗГ - гр. Батак е възстановено правото на собственост в стари реални
граници на земеделски имот , представляващ ливада от 1.000 дка /един дка/,
който е бил включен в горското стопанство през 1930 г., притежавал е
характеристиките на „балталък" и за който е налице забрана за
възстановяване по силата на § 5 ПЗР ЗВСГЗГФ. Следователно по отношение
на този имот не е следвало г. да се осъществява реституция. Общинската
6
служба по земеделие и гори гр. Батак не е трябвало да признава и да
възстановява правото на собственост върху процесния имот, който е
държавна собственост. Поради това праводателите на ищеца не са могли да
прехвърлят собствеността, тъй като никой не може да се разпореди с право,
което не притежава. Изповяданите нотариални актове нямат вещно-
транслативен ефект, тъй като праводателите не могат да прехвърят права,
които нямат.Предвид на гореизложеното адмнистративният акт е издаден при
изначална липса на правна норма, като основание за издаване на акта, което
води до неговата нищожност. В този смисъл оспорва_представеното от ищеца
решение № 11064 от 06.02.2007 г. на ОСЗГ гр. Батак, като доказателство за
придобивно основание.Във връзка с гореизложеното и при съобразяване на
цитираното TP № 5/2011 г. ОСКГ на ВКС, според т.1 от което "при спор за
собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори пореда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ", върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът е сезиран с иск по чл. 124 ал.1 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител не се
явява лично, представлява се от адв. Ч. Ч., поддържа исковата молба.
Ответникът поддържа отговора си чрез процесуалния си представител.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На наследниците на П.А.Б., е възстановен с решение
№11064/06.02.2007г., от ОСЗГ-гр.Батак, постановено по преписка по
заявление №11064/16.03.1992г., имот, прехвърлен на ищеца чрез покупко
продажба изповядана с нотариален акт №105, дело №341/2007г., следният
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 02837,503.570 съгласно
КККР на гр.Батак, одобрени със Заповед № РД-18-42/06.072010 г. на
Изп.директор на АГКК, изменена 30.05.2019г., адрес на поземления имот:
гр.Батак, Язовир Батак, „Зона- А", целия с площ от 1000 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1935, квартал 30, парцел -1 при съседи: 02837.503.9583;
7
02837.503.804 и 02837.503.9579.
От допуснатата и изслушана съдебно техническа експертиза от вещото
лице Й. Г. се установява, в действащата кадастрална карта на землището на
град Батак от 12.04.2011г. съществува имот с идентификатор 02837.503.570 с
площ от 1000кв.м. Имот с идентификатор 02837.503.570 е идентичен с имот с
пл. № 1935в кв. 30 от КРП на язовир Батак попадащ в УПИ I- Индивидуално
вилно застрояване в кв. 30 с площ от 1000 кв.м., който ищеца П. е придобил
чрез покупко-пордажба на 26.03.2007г. Имота е възстановен след процедура
по чл. 13 ал.4 и ал. 5 ЗСПЗЗ с решение №11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ- Батак.
Във всички планове преди 2007 г. имот с идентификатор 02837.503.570 не е
съществувал, той е нанесен в КРП от 1990 г. като УПИ I- Индивидуално
вилно застрояване в кв. 30 с площ от 1000 кв.м. на основание решение
№11064/06.02.2007 г. на ОСЗГ- Батак. Вещото лице Й.Г. достига до извода,
че имот с идентификатор №02837.503.570 по действащата КККР на град
Батак не попада в отдел 183, част от подоотдел „А" по лесоустройствения
план от 2000 г., така както е записано в допълнителната експертиза и в
решението по гр. дело № 38/ 2011 г. по описа на PC -Пещера.
Експертизата е приета в о.с.з.
Допусната и е изслушана съдебно лесотехническа експертиза от в.л. Ст.
Б., която дава следното заключение-, че на основание данъчна книга за период
1936 г. - 1951 г. на името на П.А.Б. от гр. Ракитово са записани седем броя
имоти, като един от тях е Ливада с площ 1. 00 дка в м. Юрта. Според
данъчните регистри на непокритите недвижими имоти, имот с площ 1. 00 дка
в м. Юрта представлява Ливада. Съгласно възстановително решение №
11064/06.02.2007 г., от ОСЗ гр. Батак се възстановява правото на собственост
на наследниците на П.А.Б. в съществуващи стари реални граници на
имот:Ливада от 1.000 дка, седма категория, находяща се в строителните
граници на „Курорт яз. Батак", местността Юртя.Имотът е идентичен с имот
№ 1935, който попада в кв. 30, УПИ I - „Индивидуално вилно
застрояване".Възстановеният имот следва да се ползва, застроява и опазва
съгласно разпоредбите на ЗУТ. През 1951 г. има приет Лесоустройствен план
на държавната горскостопанска единица „Ракитовска". Днешният имот с
пл. номер 000100 попада в части от отдели с номера 81; 82; 83; 85; 89;
8
96.Не може да се определи дали към 1951 г. процесният имот е попадал в
подотдел залесена или подотдел незалесена горска територия - ливада или
поляна. Процесният имот към 1996 г. попада в лесоустройствения проект на
ДГС „Ракитово" от 1990 г., който е валиден през 1996 г. Имотът попада в
отдел 183, подотдел „в" по ЛУП 1990 г. Отдел 183 „в" е описан в ЛУП 1990 г.
като залесена горска територия с Бял бор с естествен произход на възраст 70
г. Към експертизата е приложена извадка от горскостопанска карта на ДГС
„Ракитово" от 1990 г., на която с черен контур е онагледена границата на
„Бялото петно" 000100, а с черен контур и защриховане е показан отдел 183 с
подотдел „в", в който попада процесният имот. Към експертизата е
приложена извадка на район 02837.503 от кадастралната карта на гр. Батак,
върху която с черно е онагледена границата на „Бялото петно" 000100, а
с черен контур и зелено запълване е показан отдел 183 с подотдел „в" по
горскостопанската карта от ЛУП 2000 г. на ДЛ „Ракитово", в който
попада процесният имот.
Към експертизата е приложена извадка от Карта на стопанското деление
на Г.С.Е Ракитовска в мащаб 1:100000 от Лесоустройствен план на
държавната горскостопанска единица „Ракитовска" 1951 г.върху която е
,
показан отдел 96, който е идентичен с част от отдел 183 по ЛУП от 2000 г.
Поради разминаването в мащабите, не е възможно да се обозначи процесният
имот върху картата от 1951 г. Имот с пл. номер 000100 попада в
териториалния обхват на ДГС „Ракитово" и се намира в източната част на
територията на стопанството.
Имотът включва отдели с номера 81; 82; 83; 85; 96 според
лесоустройствения план на държавната горскостопанска единица
„Ракитовска" от 1951 г. Имотът включва отдели с номера 180; 182; 183; 194
според лесоустройствения проект от 2000 г. на ДЛ „Ракитово" с площ 621
дка. Земите от държавен горски фонд, попадащи в имот с пл. номер 000100
спрямо лесоустройствения проект от 2000 г. и спрямо картата на
възстановената собственост са: отдел 180 с подотдели или части от
подотдели: „б"; „о"; „п"; „4"; отдел 182 с подотдели или части от подотдели:
„ж"; „к"; „л"; „м"; отдел 183 с подотдели или части от подотдели: „а"; „в";
„г"; „1"; отдел 194 с подотдели или части от подотдели: „а"; „г"; „и"; „2".
При съвместяването на картите по ЛУП 2000 г. на ДЛ „Ракитово" с
9
извадката от кадастралната карта на гр. Батак се установи, че имот с
идентификатор 02837.503.570 с площ 1.000 кв. м. не е идентичен с имот в
отдел 183, част от подотдел „а", а попада в чертите на отдел 183, част от
подотдел „в".
Няма данни за проведени процедури в съответствие с чл. 14 от Закон за
горите за промяна на предназначението на земите в обхвата на имот с пл.
номер 000100. Няма данни за извършвани разпоредителни сделки от страна
на държавата с земите в обхвата на имот с пл. номер 000100.
Експертизата е приета в о.с.з.
От допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещото лице Сл.Б., от която се установява следното - с оглед одобрените
КККР и при направена съпоставка с КВС на землището на гр.Батак,
действаща преди одобряване на КК през 2010 г, се установява, че процесният
имот с идентификатор 02837.503.570 попада в имот №000100 по КВС, т.н.
„бяло петно".Идентичност между двата имота не може да има, тъй като имот
с пл.№000100 е значително по-голям (имот №000100 включва курорта
Яз.Батак) от имот с идентификатор 02837.503.570. Процесният имот с
идентификатор 02837.503.570 по КК попада в отдел 183, в подотдел „в" по
лесоустройствения план от 2000 г.
Вещото лице Сл.Б. поясни в съдебно заседание , че имотът с
идентификатор 02837.503.570 попада в отдел 183, в подотдел „в" по
лесоустройствения план от 2000 г., попада в оцветената част на скицата
приложение към решение по гр.д.№38/2011г. по описа на ПРС.
Експертизата е приета в о.с.з.
Настоящия състав кредитира и трите експертизи като компетентно
изготвени.
По делото се установява от приетите писмени доказателства и
технически експертизи, и с влязло в сила решение по гр.дело № 427 от
31.07.2013 година по гр.дело № 38/2011 година по описа на ПщРС,че
Държавата е собственик на имот ПИ 02837.503.570 попадащ в
лесноустройствен план, в отдел 183 по Лесоустройствен план ДЛ-Ракитово от
10
2000г.
Приетото по делото решение по гр.д.№38/2011г. съобразно
разпоредбата на чл.297 от ГПК следва да се счита за задължително за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България относно неговите
последици.
От представени доказателства, се установява че „балталъци“ са били
включени в дефинитивния план за Ракитовската община. Към онзи момент е
бил в сила Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948 г., съгласно
който и действащата Конституция, горите са национализирани и са станали
държавна собственост . По отношение на тях не са извършени
разпоредителни сделки, ergo държавата не е загубила правото си на
собственост. В подкрепа на това са и представените писма, изходящи от
община Батак, с които е формулирано искане за промяна предназначение на
имоти и безвъзмедното предоставяне на община Батак на земи от държавния
горски фонд. Предвид на което съдът намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява правото на собственост на държавата.
Следва да се посочи, че доколкото според дефинитивния план горите
представляват „балталък“ и като съобрази, че „балталъците“ не подлежат на
възстановяване съгласно § 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, съдът приема, че исковата
претенция е неоснователна.
Общините, като гражданско-правни субекти, са могли да притежават
гори-частна собственост, и гора- "балталък", по отношение на която
притежават "вечното право на ползване". Горите-частна собственост на
общината може да се установяват с доказателства, които безусловно
установяват правото на собственост и съставляват надлежен титул -
нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори,
вписани протоколи за съдебна делба, съдебни актове, а правото на ползване
на "балталъка" се установява с т. нар. "владетелски документи". Понятието,
според отменените Закони за горите, "общинска гора" не се покрива по
съдържание с общинска собственост, а е по-широко, тъй като включва и
правото на вечно ползване на "балталъците". С разпоредбите на ЗВСГЗГФ се
възстановява правото на собственост само на частните общински гори, но не и
правото на ползване на "балталъците". В подкрепа на разбирането, че е
налице забрана за възстановяване на балталъци е и съдебната практика,
11
постановена по реда на чл.290 от ГПК и явяваща се задължителна за
съдилищата – решение № 958/19.01.2010 г. на ВКС по гражд.дело №
3693/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 354/25.06.2010 г. по
гражд.дело № 152/2009 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и др.
Освен това от приетите по делото експертизи се установява, че
процесния имот попадат в имот № 000100 в отдел 183 „в“ по ЛУП за 2000 г.
След включване на определен имот в устройствен план не се променя
принадлежността правото на собственост, респективно доколкото не се
установява собственикът да е предприел разпоредителни действия с имотите,
същите му принадлежат, т.е. след като държавата не се е разпоредила с
имотите, същите следва да се считат нейна собственост,макар имотите да са
включени в устройствен план на селищно образувание. С оглед това, че е
доказано, че горите са национализирани и при липсата на доказателства за
последващо разпореждане със същите, ответната страна е доказала правото си
на собственост. В продължение на горното община Батак не би могла
прехвърли правото на собственост върху имот, който е държавна
собственост. В този смисъл са и писмата във връзка с преустановяване на
процедури по възстановяване на земи по ЗСПЗЗ в това селищно образувание.
Имотът попада в отдел 183, подотдел „в" по ЛУП 1990 г. Отдел 183 „в"
е описан в ЛУП 1990 г. като залесена горска територия с Бял бор с естествен
произход на възраст 70 г. Към СЛТЕ е приложена извадка от горскостопанска
карта на ДГС „Ракитово" от 1990 г., на която с черен контур е онагледена
границата на „Бялото петно" 000100, а с черен контур и защриховане е
показан отдел 183 с подотдел „в", в който попада процесният имот. Към
експертизата е приложена извадка на район 02837.503 от кадастралната карта
на гр. Батак, върху която с черно е онагледена границата на „Бялото петно"
000100, а с черен контур и зелено запълване е показан отдел 183 с подотдел
„в" по горскостопанската карта от ЛУП 2000 г. на ДЛ „Ракитово", в който
попада процесният имот.
От приетата повторна СТЕ се установява, че процесният имот с
идентификатор 02837.503.570 попада в имот №000100 по КВС, т.н. „бяло
петно".Идентичност между двата имота не може да има, тъй като имот с пл.
№000100 е значително по-голям (имот №000100 включва курорта Яз.Батак)
от имот с идентификатор 02837.503.570.Процесният имот с идентификатор
12
02837.503.570 по КК попада в отдел 183, в подотдел „в" по лесоустройствения
план от 2000 г.
Продажбата на чужда вещ не е нищожна, а непротивопоставима на
действителния собственик. Тя не произвежда действие по отношение на
собственика на вещта тъй като, за да бъде обект на транслативна сделка,
правото на собственост трябва да е част от патримониума на прехвърлителя.
Ако продавачът не е собственик, той не може да прехвърли правото, тъй
като никой не може да се разпореди с право, което не притежава.
Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда действие за собственика на
имота, не се отразява на действителността на сключените договори за
продажба в отношенията между страните по него.
Следователно ищецът не е могъл да придобие имота по силата на
покупко- продажба, тъй като е закупил имот от несобственик.
През 2007 година на наследниците на Петър БеБ. е възстановена
собственосттта върху процесния имот. Разпоредбата на чл.86 от ЗС в
редакцията му ДВ,бр.31 от 17.04.1990 година изключва придобиването по
давност на вещ, която е държавна или общинска собственост, без оглед на
това дали се касае за публична или частна държавна или общинска
собственост. С изменението на чл.86 от ДВ, бр. 33 от 1996 година, в сила от
01.06.1996 година, давността е изключена като придобивен способ само за
вещите, които са публична държавна или общинска собственост,
следователно за вещите частна държавна или общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ, бр. ЗЗ от
1996 година, давностният срок започва да тече от 01.06.1996 година. Тъй като
ищецът е придобил правото на собственост върху имота от несобственик през
2007г. и е завладял същия към момента на сключване на сделката, кратката
5-годишна давност за него би следвало да изтече на 10.03.2012 г. Давността
обаче не е започнала да тече, защото е била спряна с § 1 ДР ЗС от
31.05.2006 г. първоначално за срок от седем месеца, а с последващите
изменения на правната норма с бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от
31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в
сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.,
изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., този срок
е бил съответно удължаван така, че с последното изменение на закона е
13
прието, че давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за
придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на
други държавни и общински институции в системата на предучилищното и
училищното образование. Т.е. считано от първоначалното спиране на
давността с §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до настоящия момент без
прекъсване давността не е била възобновена, поради което в полза на ищеца
изобщо не е текла придобивна давност по отношение на спорния имот.
Предвид на изложеното съдът приема ,че ответникът доказа че е
собственик на имота, ерго следва да се отхвърли искът на ищеца ./ виж
решение по в.гр.д.№28/2021 г. на ОС Пазарджик, решение по в.гр.д.
№447/2021г. и др./.
По разноските :
Предвид изхода на делото в полза на Държавата следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 1770,00лв. за експертизи и 80,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, или общо 1850 лв.
Мотивиран от горното Пещерския районен съд,
РЕШИ:
О Т Х В Ъ Р Л Я предявения иск от Д. Т. П., ЕГН ********** с адрес:
***, против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, гр.
София, бул. „Христо Ботев" № 55, с който да се признае за установено, че
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието , не е собственик на
имот с идентификатор 02837.503.570 съгласно КККР на гр.Батак, одобрени
със Заповед № РД-18-42/06.07.2010г. на Изп.директор на АГКК, изменена
30.05.2019г., адрес на поземления имот: гр.Батак, Язовир Батак, „Зона- А",
целия с площ от 1000кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1935, квартал 30, парцел - I
при съседи: 02837.503.9583; 02837.503.804 и 02837.503.9579.
14
ОСЪЖДА Д. Т. П., ЕГН********** с адрес: ***, да заплати
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, гр. София, бул.
„Христо Ботев" № 55, сторените разноски в размер на 1850,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
15