Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260068 18.08.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Илияна Гальова
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1555 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба, предявена от „ВиК-Варна” ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от Изпълнителния директор В.В., против П.А.П., ЕГН **********, адрес
***, с искане за постановяване на решение за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 417,37 лева, представляваща
сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК усулги за периода от 01.06.2018
г. до 02.10.2019 г. и сумата от 29,72 лева, представляваща сбор от обезщетения
за забава върху сборната главница за периода 03.08.2018 г. – 18.11.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4904/23.12.2019 г. по
ч.гр.д.№10 734/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на валидно
възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с
експлоатационното дружество относно водоснабден имот, находящ се в ................................... Твърди се още, че на
името на ответника има открита и заведена при ответника партида с абонатен №...................., както и че по издадени в
периода 03.07.2018 г. – 02.10.2019 г. фактури е налице неизпълнено задължение
за плащане на главница в общ размер на 417,37 лева, която произтича от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен
период 01.06.2018 г. – 02.10.2019 г. Главницата се претендира ведно с лихва за
забава в общ размер на 29,72 лева от момента на падежа до датата на предявяване
на исковата претенция. Твърди се, че за процесните суми ищцовото дружество се е
снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№10 734/2019
г. по описа на РС-Бургас и същите се претендират ведно с законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от исковото и
заповедно производство.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№29635/30.07.2020
г., в която са обективирани искания по чл.232 и чл.239 от ГПК, а именно за
оттегляне на иска за главница за сума в размер на 172,27 лева, дължима за
периода от 01.06.2018 г. до 05.11.2018 г. и за обезщетение за забава в размер
на 20,31 лева за периода от 03.08.2020 г. до 18.11.2019 г. и за постоновяване
на неприсъствено решение по отношение на разликата от 245,10 лева главница,
дължима за периода 02.10.2018 г. до 02.10.2019 г. и за обезщетение за забава в
размер на 9,41 лева за периода 07.12.2018 г. – 18.11.2019 г.
С протоколно
определение от 31.07.2020 г., съдът прие направеното от ищеца частично
оттегляне на претенциите му за главница и мораторна лихва.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна, редовно уведомена, не се е възползвала от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба. Не взема становище по иска.
В съдебно
заседание ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява.
Така предявения установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Съгласно чл.239,
ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В
случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като
с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, на ответника
са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и
от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е редовно уведомен и не е
представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131
от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се представлява в първото по делото
съдебно заседание, за което същият е редовно уведомен, като не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие при изрично указани им
последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
Наред
с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – вероятна основателност на иска.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът
е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за сумата
от 245,10 лева, представляваща сборна главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги в периода 02.10.2018 г. до 02.10.2019 г. и
сумата от 9,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху сборната
главница, дължимо за периода 07.12.2018 г. до 18.11.2019 г., както и законната
лихва върху главницата от 245,10 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 21.11.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №4904/23.12.2019 г. по ч.гр.д.№10 734/2019
г. по описа на РС-Бургас.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на
предявените искове и постановяване на неприсъствено решение, без съдебният акт
да се мотивира по същество, съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр.чл.238, ал.1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 245,10 лева, представляваща сборна главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги в периода 02.10.2018 г. до 02.10.2019 г. и сумата от
9,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху сборната главница,
дължимо за периода 07.12.2018 г. до 18.11.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от 245,10 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК на 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4904/23.12.2019
г. по ч.гр.д.№10 734/2019 г. по описа на РС-Бургас, още повече че няма данни да
са погасени от ответната страна.
Основателността на
предявените искове налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 175,00
лева, от които 75,00 лева – платена държавна такса и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че ответникът П.А.П., ЕГН **********,
адрес ***, дължи на ищеца „ВиК-Варна” ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано
от Изпълнителния директор В.В., сумата
от 245,10 лева (двеста четиридесет и пет лева и десет стотинки), представляваща
сборна главница за ползвани и незаплатени ВиК усулги за периода от 02.10.2018
г. до 02.10.2019 г. и сумата от 9,41 лева (девет лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сборната главница за
периода 07.12.2018 г. – 21.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.11.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №4904/23.12.2019 г. по ч.гр.д.№10 734/2019 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ответникът П.А.П., ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на ищеца „ВиК-Варна” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано
от Изпълнителния директор В.В., сумата
от 175,00 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство разноски и сумата от 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство
разноски.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.