№ 193
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000218 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София срещу решение №38/01.02.2023г., постановено по
т.дело №474/2022г. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявените от
А. Д. Р., ЕГН **********, Варна и Р. П. Р., ЕГН **********, Варна, искове за
присъждане на двете ищци обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от тях в резултат от смъртта на Б. Д. Р., брат на първата и вуйчо
на втората, починал при ПТП на 19.01.2018г., причинено от Д. Б.ов Р. при
управление на л.а.Сузуки Суифт с ДК №В 1292 НК, признат за виновен с
влязла в сила присъда по НОХД №182/2019г. на ОС – Търговище, в размер за
първата от 48 000 лева и за втората 20 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на застрахователя 05.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата. За част от претенциите както за главницата, така и за
лихвите, исковете са отхвърлени, в която част решението не е предмет на
обжалване.
Въззивникът обжалва решението на ВОС изцяло в уважената част, вкл.
за последиците му – присъдените лихви и разноски. Твърди се, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът обжалва
възприетото от първата инстанция съпричиняване на вредите в размер на 20%
като твърди, че същият е занижен и не отговаря на действителния принос на
пострадалия. Твърди се, че съобразно изслушаното заключение, за леталния
1
изход е допринесло поведението на починалото лице, което е пътувало без
поставен предпазен колан.
На следващо място, въззивникът оспорва възприетия от съда за
справедлив размер на обезщетение за всяка от ищците като несъответен на
постановките на ТР №1/2016г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че по делото не е
установена близка и особено силна връзка между починалото лице и ищците.
По отношение на ищцата А. Р. се твърди, че грижа за нея ежедневно полагат
родителите , при които същата живее. Заболяването е от такова естество,
че не може категорично да се установи дали загубата на брат е довела до
изключително силно страдание, а в този смисъл, че е понесла и търпи
огромни вреди, подлежащи на обезщетяване. По отношение на племенницата
Р. Р. се твърди, че не се установява изключително близка и силна
емоционална връзка с вуйчо ѝ, която да бъде компенсирана поради смъртта на
последния. Твърди се, че решението на съда е неправилно и не отговаря на
изискванията за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, тъй
като е съдът е определил прекомерно завишен размер на обезщетението.
Акцентира се на предвидените в ПЗР на ЗИД на КЗ лимити за обезщетяване
на лицата в по-широкия кръг родственици и близки. Поради неоснователност
на исковете счита, че не се следват на ищците и законните лихви както и
сторените в производството разноски.
Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на исковете
като недоказани и неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило възражение /становище/ от
насрещната страна А. Р. и Р. Р., двете чрез процесуалния им представител
адв.Ем.Ф., за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че решението
е изцяло съобразено с постановеното в ТР №1/2016г. на ОСТК на ВКС, че по
делото е доказана особено силна емоционална връзка между ищците и техния
родственик Б. Р., починал при ПТП. По отношение на възприетия принос на
пострадалия за настъпване на вредите се сочи, че съдът е приел, че е обвързан
от влязлото в сила решение по т.дело №898/2020г., в което е определен
приноса на същото лице.
Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното
решение.
В съдебно заседание пред въззивния съд застрахователят се
представлява от адв.Д.Николов, който поддържа въззивната жалба ведно с
искане за присъждане на разноските.
Насрещната страна, представлявана от адв.Ф., поддържа депозирания
отговор и неоснователността на жалбата. Претендира възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА.
За да се произнесе по спора въззивният състав съобрази, че
производството е образувано по искова молба на двете ищци Р. Р. и А. Р., в
качеството им на племенница и сестра на починалия при ПТП на 19.01.2018г.
Б. Д. Р., предявена срещу застрахователя на Гражданската отговорност на
2
виновния за ПТП водач Д. Б.ов Р., който при управление на л.а.Сузуки суифт
с ДК№ В 1292 НК, причинил ПТП и смъртта на посоченото по-горе лице.
Последният е признат за виновен за произшествието с влязла в сила присъда
по НОХД №182/2019г. на ОС - Търговище. Твърди се наличие на валидна към
датата на ПТП застраховка на ГО по отношение на процесния автомобил в
ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД. С допълнителна молба е уточнено, че
ищците са подали застрахователна претенция пред ответника на 05.05.2022г.,
по която не е налице произнасяне към датата на сезиране на съда на
11.11.2022г. Твърдят, че всяка от тях, в качеството си на близък роднина на
пострадалото лице Б. Р., има право на обезщетение за търпените от смъртта
му неимуществени вреди до размера от 50 000 лева за сестрата на починалия
и 30 000 лева – за племенницата му. Твърдят, че между лицата е съществувала
изключително дълбока емоционална връзка, обусловена от конкретните
обстоятелства – тежкото здравословно състояние на А. Р. и необходимостта
брат да полага ежедневни грижи за нея и детето Р. Р.. Всяка от страните и
най-вече ищците са разчитали единствено и изцяло на грижата на своя
родственик Б. Р.. По отношение на Р. се твърди, че пострадалото лице е
изпълнявало функциите на родител, тъй като родният баща се е
дезинтересирал от нея още в рА. детска възраст. Грижи и обич ищцата
получавала от своя вуйчо. Ищцата А., въпреки състоянието си, преживяла
тежка психическа травма от смъртта на своя брат и силен емоционален стрес.
Двете претендират обезщетяване на тези неимуществени вреди в размер на
50 000 лева за сестрата на пострадалия и 30 000 лева – за племенницата му,
ведно със законната лихва от 19.01.2018г. до изплащане на задължението.
В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя БУЛ ИНС
АД, с което се оспорва основателността на исковете – твърди се, че не са
налице по отношение на ищците основания за претендираните обезщетения, а
в евентуалност се оспорва и размера на претенциите. Твърди се, че ищците не
попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за загубената
морална подкрепа и опора съгласно ППВС 5/1969г. и ППВС №4/1961г. Не е
налице и основанието справедливост по чл.52 ЗЗД за присъждане
обезщетение на тези родственици. Твърди се, че обезщетение е определено и
изплатено на съпругата и детето на починалия Б.Р. по т.дело №898/2020г. на
ВОС. В евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан. Твърди че в цитираното исково производство по т.дело №898/2020г.
бил определен 30% принос на пострадалия за последиците от процесното
ПТП. На следващо място, застрахователят въвежда довод за прекомерност на
претенцията и несъобразяване с лимитите, посочени в чл.493а от КЗ за тази
категория лица, които са ограничени до 5 000 лева. Претендира се отхвърляне
на исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
3
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е
подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален
представител на застрахователя, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването.
Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения и не правят нови доказателствени искания.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Предмет на производството е определеният размер на обезщетение и
приложението на материалноправните разпоредби на чл.51, ал.2 и чл.52 от
ЗЗД. Решението се обжалва изцяло в осъдителната част като е влязло в
законна сила за отхвърлената част от претендираното обезщетение и лихвите
върху нея.
При допустимо упражнено право от увредените две лица по чл.432
вр.чл.380 и чл.498 КЗ, съдът следва да прецени основателността на исковете.
Заявяването на претенция пред застрахователя от увредените лица не е
спорно обстоятелство, макар да не е изрично обявено за такова по смисъла на
чл.146 ГПК. На л.55 и л.56 по делото са представени неоспорено от
насрещната страна писмени доказателства за предявяване на претенцията по
реда на чл.380 КЗ.
Страните не спорят относно останалите релевантни към иска по чл.432
КЗ факти – наличие на валидна застраховка на Гражданската отговорност на
виновния водач, влязла в сила присъда по отношение на същия/деликвент/,
настъпване на деликта, представляващ застрахователно събитие, ангажиращо
отговорността на застрахователя. Не се спори относно качеството на ищците –
сестра и племенница на пострадалия при ПТП Б. Р..
Спорът във въззивна инстанция се концентрира относно легитимацията
на ищците да претендират обезщетяване на неимуществените вреди съгласно
постановките на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, размера на
обезщетението, определен съгл.чл.52 ЗЗД, при съответно въведено от
застрахователя правоизключващо възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД.
Видно от приложената присъда /на л.46 по делото/, Д. Б.ов Р. е признат
за виновен, че на 19.01.2018г. в община Търговище, на първокласен път I-4 в
участък км.246+830, в близост до м.Фисека, в посока гр.Шумен, при
управление на л.а.Сузуки Суифт с ДК №В 1292 НК, собственост на Г. М.,
нарушил правилата за движение /чл.20 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП/ и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Р. както и средни телесни
повреди на водача на насрещно движещият се автомобил Л. К.. Влязлата в
4
сила присъда се ползва със задължителна сила за гражданския съд относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
съгласно чл.300 ГПК.
Съгласно решение по т.дело №898/2020г. на ВОС /приобщено към
доказателствата по настоящото/, образувано по искове на съпругата на
починалия и детето му, действащо чрез своята майка и законен представител,
съдът във въззивното производство по в.т.дело №370/2021г. на ГО на ВнАС, е
определил принос на пострадалия Б. Р. за настъпване на вредите от 20%,
поради установената липса на поставен предпазен колан, което е допринесло
в значителна степен за размера на вредите. С оглед разликата в страните, това
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо относно приетия в него
процент на съпричиняване. Последното не се обхваща и от обективните
предели на постановената присъда спрямо деликвента, тъй като не
представлява част от квалификацията на престъплението.
От изготвената КАТМЕ /на л.162 и сл./ се установява оборудването на
процесния автомобил Сузуки Суифт с предпазни колани за водача и
пътниците като предните са триточкови – закрепват се за три точки в купето
на автомобила и фиксират тялото на пътника в областта на кръста и торса.
Комбинацията от правилно поставен предпазен колан и задействана въздушна
възглавница при челен удар, какъвто е процесния, намаляват драстично
рисковете от увреждане. Експертизата няма обективни данни дали
предпазните колани са били задействани. Вещото лице е категорично, че
описаните травматични увреждания /лицево-черепни и гръдни травми/ в
главата и гръдния кош не биха могли да бъдат получени при правилно
поставен обезопасителен колан и при липса на тежки деформации на купето
на автомобила. Получените от пострадалия увреждания – охлузвания на
челната област на главата, ЧМТ и травма в гръдния кош, не могат да бъдат
получени при ползване на предпазен колан. Съдът изхожда и от теоретичната
постановка, че коланът предпазва именно при челен и диагонален удар като
задържа тялото към седалката. В случая е безспорно, че двата автомобила са
се сблъскали челно, а причина за смъртта на Б. Р. е именно тежка гръдна
травма с разкъсване на левия бял дроб, кръвоизлив от около 2500 мл. в лява
гръдна половина, довели до остра дихателна недостатъчност и анемия.
Допълнително, спрямо пострадалия е установена и тежка черепно-мозъчна
травма от сблъсъка на главата с предното панорамно стъкло на автомобила.
Тялото на пътника е намерено заклещено между таблото на ППС и седалката,
без поставен предпазен колан. Не са налице доказателства, които да
опровергават и/или дискредитират експертното становище. Заключението не
е оспорено и се възприема и кредитира и от въззивния състав като обективно
и професионално дадено. То се подкрепя и от останалите писмени
доказателства – протокола за оглед на ПТП, приложената присъда на ТОС,
решението по т.дело №898/2020г. на ВОС.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема за
установено, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан.
5
Вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал колан. Допуснатото нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДвП е основание за определяне процент на съпричиняване на
пътника в автомобила, при отчитане преобладаваща вина на водача на МПС.
Във връзка с приложеното т.дело №898/20г. на ВОС и приетото там
съпричиняване на вредите, съдът намира че позоваване на фактически
констатации и изводи, формулирани от друг състав по друго дело, свързано с
обезщетяване на вреди на друго увредено лице от същото ПТП, не са
задължителни за настоящия състав и не следва да бъдат взети предвид.
Съобразно заключението на комплексната експертиза съдът приема за
установено, че уврежданията на пострадалия Б. Р. и обусловената от това
незабавна смърт, са причинени в значителна степен и от собственото му
поведение, тъй като последният не е бил с поставен предпазен колан.
Получените тежки, несъвместими с живота травми са резултат именно от
задействаните при удара инерционни сили, които биха били значително
намалени при ползване на колан от пострадалия. Тази фактическа
установеност води до правен извод за основателност на правоизключващото
възражение на застрахователя. В константната и задължителна практика на
ВКС последователно е поддържано становище, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51 ЗЗД като основание за намаляване на
дължимото от застрахователя на ГО обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. При установен принос следва да се определи и
съотношение между действията на деликвента и пострадалия в процентно
отношение, с което да се намали обезщетението. В тази връзка съдът отчита,
че отговорността на водача на МПС е значително по-голяма спрямо
останалите участници в движението. Преобладаващия принос на водача се
обуславя и от влязлата в сила присъда спрямо същия. Съобразно изложеното,
при съобразяване на постановена при сходно съпричиняване, съдебна
практика, съдът определя приноса на пострадалия в размер на 20%.
Вторият спорен въпрос, поставен пред въззивния съд е свързан с
размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложението
съответно на чл.52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени
чрез парично обезщетение чрез доставяне на други блага, което придава на
обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна и зависи от
6
характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което
причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна
стойност. Съгласно т.11 от ППВС №4/1968г., понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението –
такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, вкл. обществено-икономическите условия и начин на
живот на увредените лица.
В случая следва да бъде отчетено и качеството на ищците, които излизат
извън кръга на най-близките родственици, посочени в ППВС ППВС 4/1961г.
и ППВС №5/1969г. Съгласно ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази
материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени
в двете Постановления на Върховния съд, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС е основано на Директива 2012/29/ЕС,
като в мотивите му е разяснено, че наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно
и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Във
връзка с посоченото съдържание следва да се предполагат оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Съгласно постановена по сходни случаи съдебна практика /решение по
7
т.дело №2088/2020г. на Второ т.о., ВКС/, право на обезщетение на роднини и
близки от по-далечен кръг, се признава по изключение, в частност на
баби/дядовци и внуци, на братя/сестри, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите в българските семейства връзки между баби/дядовци и
внуци, респ. между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на
родственик от тази степен. Във всички случаи присъждането на обезщетение
за неимуществени вреди предпоставя категоричен извод на съда, че
установените по делото факти от значение за активната материалноправна
легитимация на претендиращия изпълват съдържанието на критериите,
възприети в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС като предпоставка за
изключение от правилото, че кръгът на правоимащите се определя съобразно
цитираните по-горе две постановления на ППВС.
Допълнително и в условие на евентуалност, по отношение на
присъдения размер, въззивникът се позовава на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
като твърди, че решението противоречи на приетия в разпоредбата
максимален размер за обезщетяване на вреди на определена категория
увредени лица в по-широк кръг. Възраженията на застрахователя, основани
на приложимостта на пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ съдът намира за
неоснователни. Посочената разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
"Гражданска отговорност". В чл.9, ал.1 са предвидени следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1
000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди —1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С–277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5. Според постановения съдебен акт не се допуска национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използване на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за
8
всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РБ съгласно чл.633
от ГПК.
С оглед принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди, при твърдения за настъпили такива, съдът следва да извърши преценка
освен за легитимация на претендиращия и за паричния еквивалент на
вредите.
От изслушаната СПхЕ /л.134/ се установява, че и двете ищци са развили
определена симптоматика в резултат от смъртта на своя родственик. Вещото
лице посочва, че независимо от уврежданията си и пожизнената
неработоспособност поради тежко неврологично соматично заболяване,
ищцата А. Р. реагира болезнено при разговор за смъртта на Б. –
емоционалните депресивни изживявания на страната са в пряка и
непосредствена връзка със смъртта на брат . /така СПхЕ/ Липсата на
неговата грижа е променила драстично начина на живот, тя е загубила
каквато и да е автономност. Депресивната и симптоматика е задълбочена.
Депресивното състояние е с променливо протичане според конкретните
събития. При Р. вещото лице посочва, че не са налице симптоми за поставяне
на психиатрична диагноза, макар да има изява на силна емоционална реакция
от събитието – усещане за вътрешна напрегнатост, чувство за заплаха,
неприятно емоционално настроение/чувствен тон/; замяна на тревогата със
страхове. Това налага непрекъснати контакти на ищцата с обкръжаващите я и
нужда от това. Р. се стреми да запази обкръжението си, да привлече и
задържи вниманието му. Налице са изявени емоционални колебания. Като
личност е силно интровертна, поради което трудно афишира целия спектър на
преживяванията си, но усещането е, че е загубила най-близък човек, който е
полагал бащина грижа за нея от 2 годишна.
В устните си обяснения вещото лице изрично подчертава, че въпреки
тежкото неврологично заболяване на А., последната има осъзнатост за
свойството и значението, запазен интелект и силна емоционална реакция /с
накъсване на речта и хистеричен плач/ при разговор за нейния брат Б.. Това е
свързано, според експерта, със страховете на ищцата, че загубата на брат ,
който основно се е грижил за нея, ще доведе до силно влошаване на нейното
състояние. Разговорът за Б. изключително я натоварва и напряга.
Починалият е бил на 47 години, здрав, жизнен и трудоспособен. Грижил
се е за своето семейство както и за семейството на сестра си А. Р.. Според
показанията на св.Ж.Р., всички живеели заедно в един апартамент, вкл.
семейството на Б.. Дори когато отишъл да живее отделно със семейството си,
пострадалият полагал ежедневни грижи за всички и най-вече за сестра си А.
Р.. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че тази ищца
е напълно обездвижена в резултат на прогресиращо неврологично заболяване.
Налице е решение на ТЕЛК от 30.06.2005г. за пожизнено определена 100%
чужда помощ с неблагоприятна прогноза, видима към момента на изготвяне
на експертизата по настоящото дело.
9
От свидетелските показания се установява, че А. и Б. имали силна
връзка, която не била нарушена поради заболяването на ищцата. Напротив, Б.
полагал изключителни грижи за сестра си, говорили си с часове, имали си
теми на разговор. Той успявал да я изслуша – развитието на болестта води до
почти невъзможен вербален контакт, неразбираем говор. Ищцата е
диагностицирана и с епилепсия, тежък дискоординационен синдром, към
момента напълно обездвижена. Изслушаната св.Ж. Р., майка на починалия,
сочи, че именно той Б. обгрижвал сестра си А., водил я на прегледи и
изследвания, извеждал я навън с количка. Обещавал на възрастните си
родители, че ще се грижи за нея и занапред. Двамата били изключително
привързани един към друг. А. била неподвижна от години /от 2000г. била на
легло/, поради което цялата грижа, физическо придвижване, изследвания,
лекарства, всичко се поемало от брат . Тя разчитала изцяло на неговата
помощ и подкрепа, вкл. за отглеждането на детето - Р.. Според свидетелката
и вещото лице по психологическата експертиза, след смъртта на Б. А. е
променена- затворила се съвсем в себе си, загубила надежда и смята, че
поради липсата на брат , състоянието прогресивно се влошава, че няма кой
да и помогне. Психологът сочи, че при разговор за катастрофата А. става
изключително емоционална, накъсва речта си и почти не може да формулира
изречения, плаче непрекъснато. Според вещото лице К., тя напълно осъзнава
последиците от ПТП – загубата на най-близкия човек, осъзнава нерадостната
си съдба и истински страда.
По отношение на другата ищца Р. Р., психологът счита, че не е налице
психическа и психологическа диагноза. Момичето е останало без баща още на
2 години, а практически и без майка, поради тежкото здравословно
състояние, което е пречка да присъства активно в живота на дъщеря си.
Грижи за детето поел почти изцяло нейният вуйчо Б. заедно с баба . Той я
водил на училище, издържал я, помагал по всякакъв начин, вкл. при
пътуване в Корея. Б. бил за Р. като втори родител – повече от баща. Към
момента на ПТП те все още живеели заедно, поради което тя пряко понесла
шока и болката от неговата загуба. Независимо, че не се диагностицира
психическо заболяване след инцидента, Р. е понесла смъртта на своя
родственик много тежко, не е преработила адекватно това драматично
събитие. Тъй като е интровертна като тип, вещото лице я описва като
напрегната, объркана и тревожна. Отгледана била от своите баба и дядо.
Вуйчо бил единственият човек, който подкрепял нейните мечти, помагал ,
намерил и квартира в Корея, където щяла да работи и учи, но след смъртта му
всичко пропаднало – останала си в България. Сега учи в София, има нова
подкрепяща я среда, чувства се реализирана и успешна, но независимо от това
Р. е с изразени вегетативни реакции, плаче при споменаване на вуйчо си.
Емоционалните колебания, според експерта Д-р К., се свързват
непосредствено със смъртта му. Р. изживява драматично загубата му, тъй като
смята, че това е променило личния и професионалния живот- без неговата
подкрепа животът търпи обрат. Заменя тревогата със страхове за
10
предстоящи драматични събития. Ищцата споделя пред психолога, че в деня
на катастрофата е имала същото усещане, което се потвърдило с вестта за
вуйчо . Месеци след това приемала хомеопатични лекарства, но не можела
да възприеме липсата му. При А. преживяванията са изключително негативни
и дистимни. Въпреки увреденото си общо състояние А. търпи страдания от
смъртта на своя брат - тя осъзнава загубата му, своята безперспективност и
влошаващото се здравословно състояние, вкл. със занижаване на паметовите
и интелектуални възможности. Постоянното настроение е депресия,
напрегнатост и тревожност. Това състояние е обусловено от тежкото и
прогресиращо заболяване на централната нервна система, но се засилва от
драматичната загуба на брат . Тя е в състояние на невъзможност на говори,
да се храни, напълно обездвижена. Спрямо двете освидетелствани вещото
лице заявява, че е налице липса на отработена стресогенна реакция. Но докато
при Р. са налице обстоятелства, които водят до затихване/контролиране на
преживения стрес /поради възрастта и добрата реализация в живота/, при А.
напротив, състоянието на тревожност се задълбочава в резултат от
вегетиращото ѝ състояние.
При анализ на тези отношения в семейството, съдът намира, че са
налице основания ищците да претендират обезщетяване на неимуществени
вреди от смъртта на Б. Р.. Установява се съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания и за двете ищци. Във връзка с посоченото съдържание
следва да се предполагат оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие. Именно такива са били отношенията между
ищците и пострадалия, тъй като последният е имал ролята на бащата и мъжът
в семейството. Грижил се е освен за своето семейство, и за семейството на
сестра си както и за родителите си. Бил е стожер в общия дом – оказвал е
както морална, така и финансова подкрепа на всички. За Р. вуйчо е бил
повече от роднина, неин баща и настойник, а за сестра си – единственият, на
когото разчитала за грижа, помощ, върху който проектира съществуването си.
Отношенията между тези лица съдът намира, че надхвърлят типичните
отношения между брат и сестра, съответно –вуйчо и племенница. Те са
базирани както на типичните обич, доверие, грижа и взаимопомощ, които са
характерни именно в най-близкия родствен кръг, така и с житейска
зависимост и пълно припокриване с родителската грижа. Със загубата на Б.,
ищците са загубили много повече от родственик/брат, вуйчо/. Поради
изложеното, съдът намира, че ищците следва да получат паричния еквивалент
на търпените от смъртта на Б. Р., неимуществени вреди. В контекста на
изложените по-горе критерии, обективиращи принципа за справедливо
обезщетяване, съдът намира, че в полза на ищцата А. Р. следва да бъде
определено обезщетение от 60 000 лева, а по отношение на Р. Р. – от 30 000
лева.
Съдът се придържа към постановките на ТР №1/2021г. на ОСГТК на
11
ВКС, съгласно което, при прилагане на чл.51, ал.2 от ЗЗД преценката на съда
за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт
не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Съобразно
неизменена в хода на производството, претенция, А. Р. претендира сумата от
50 000 лева обезщетение, а Р. Р. – сумата от 30 000 лева. При прилагане
определения от съда процент съпричиняване на вредите от 20%, съдът
достига до извод, че на А. Р. се дължи сумата от 48 000 лева, а на Р. Р. –
сумата от 24 000 лева. По арг. от чл.271, ал.1, предл.второ ГПК, положението
на жалбоподателя не може да бъде влошавано при липса на жалба от
насрещната страна, а такава липсва за разликата над 20 000 лева, присъдени
от първата инстанция. С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, вкл. със законните лихви върху
присъдените обезщетения, считано от 05.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Поради неоснователност на въззивната жалба, разноски за въззивното
производство се следват на насрещната въззиваема страна. Страната
претендира присъждане на адв.възнаграждение на пълномощника адв.Ф.
съобразно договор за безплатна правна помощ по чл.38, т.2 ЗАдв. Съгласно
приложения договор от 12.05.2023г. е уговорено предоставяне на безплатна
помощ от адв.Ем.Ф. на Р. Р. и А. Р. по реда на чл.38 ЗА, т.е. при определяне
размера от съда по Наредба №1/2004г. за МРАВ. Съгласно разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 пр. второ от ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. Следователно цитираният текст от
закона препраща към Наредба №1/2004г. При прилагане относимата
разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата /ДВ, бр.88/2022г./, съдът определя
възнаграждение на адв.Ф. за въззивното производство в размер на 6 090 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въз основа на изложеното, съдът на основание чл.271 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/01.02.2023г., постановено по т.дело
№474/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната осъдителна
част, с която ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София е осъдено да заплати
на А. Д. Р., ЕГН **********, Варна, сумата от 48 000 лева, представляващи
обезщетение за търпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б.
Д. Р., настъпила при ПТП на 19.01.2018г. в м.Фисека, гр.Търговище,
причинено от водача на л.а.Сузуки Суифт с ДК №В 1292 НК, Д. Б.ов Р., ведно
със законната лихва върху главницата от 05.05.2022г. до изплащане на
задължението както и по отношение на Р. П. Р., ЕГН **********, Варна,
сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от нея
неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. Р., неин вуйчо, ведно със законна
12
лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя
05.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА
СИЛА.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на
процесуалния представител на ищците по в.т.дело №218/2023г. на ВнАС
адв.Е. И. Ф. от ВАК, адв.възнаграждение съобразно обжалваемия интерес в
размер на 6090 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр.чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13