Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-53 Година 2020, 14 април гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на седемнадесети февруари година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 95 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„Тодор Александров” № 81-83, против решение № 2628 от 21.10.2019 г. по гр.д.3605/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Н. *** сумата от 3 000,00 лв, представляваща обезщетение
за
претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр.Бургас, на
ул.„Крайезерна” между собственото на ищеца МПС „Ландровер Фриландер” с рег. № А
6362 КС и собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА,
настъпило по вина на водача на второто МПС Т. Х. Т., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и –
необосновано. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице
предпоставките, обуславящи наличие на отговорност за въззивника като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Твърди се, че на първо място, по делото не е доказана възникнала деликтна
отговорност по чл.45 ЗЗД на застрахованото лице – водача на микробус „Ивеко
Дейли” с рег.№ А 8495 МА - Т. Х. Т.. Сочи се, че представеният по делото двустранен
констативен протокол от 28.03.2018 г. за ПТП е бил надлежно оспорен от
ответното дружество, а констатациите му са били оборени от събраните по делото
гласни доказателства и две съдебно-автотехнически експертизи за механизма на
произшествието. Твърди се, че от заключенията на единичната САТЕ се установява,
че процесното ПТП е възникнало изцяло по вина на водача на увредения „Ландровер
Фриландер” с рег.№ А 6362 КС. Излагат се твърдения, че неправилно съдът не е
кредитирал заключението по единичната САТЕ, което е изготвено въз основа на
най-категоричните, ясни и точни доказателства – снимковия материал, а е посочил,
че кредитира заключението по тройната САТЕ, в която липсва обоснован механизъм
на произшествието. На второ място се твърди, че решението е неправилно и в
частта на определяне на размера на вредите, като съдът неправилно не е приел,
че е налице тотална щета, при което е следвало от обезщетението да приспадане
стойността на запазените части (до 25%), съотв.да присъди обезщетение не
по-голямо от 2 610 лв. На следващо място се твърди, че поради наличието на
тотална щета и липсата на представено удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС, обезщетение изобщо не следва да се изплаща. На последно
място се твърди, че неправилно, при неспазване на чл.106, ал.3 КЗ, претенцията
за законна лихва е уважена считано от 20.04.2018 г., вместо от 14.05.2018 г., като
не е съобразено, че последният документ по процесната щета, е представен от А. Н.
на 19.04.2018 г. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и
отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства.
Претендират се разноски.
Въззиваемият Н.А.Н. оспорва като неоснователна и недоказана въззивната
жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и
обосновани. Сочи се, са правилни изводите на съда, че вина за процесното ПТП
носи водачът на микробуса, като правилно съдът е кредитирал заключението на
тройната САТЕ, което кореспондира с останалите доказателства по делото, а не е
кредитирал заключението по единичната САТЕ. Изложени са подробни съображения.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба (допълнително
уточнена), подадена от въззиваемия Н.А.Н. за осъждане на въззивника ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС” АД да заплати на ищеца сумата от 4 200 лв, от които 3 000
лв. - обезщетение за имуществени вреди и 1 200 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП от 28.03.2018 г. Твърди
се, че на посочената дата, ищецът е претърпял ПТП с микробус „Ивеко Дейли” с
рег.№ А 8495 МА , собственост на „БУРГАСБУС” ЕООД. Според ищеца произшествието
е настъпило по вина на водача на микробуса Т. Х. Т., което отразено и в
съставения между двамата водачи двустранен констативен протокол за ПТП. Ищецът
заявява, че в резултат на произшествието са били нанесени увреждания на
автомобила му на обща стойност 3 000 лв., като той е предявил претенция пред
ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач, но последното е отказало да му
заплати застрахователно обезщетение. Твърди се още, че в резултат на отказа на
ответното дружество са възникнали и множество негативи за ищеца и баща му,
който е приел като обида и несправедливост становището на застрахователя и
здравословното му състояние силно се влошило, както и е възникнало сериозно
напрежение в семейството на ищеца, причинено от невъзможността да се осигурят
достатъчно средства за ремонт на автомобила и от невъзможността той да бъде
ползван дълго време по вина на застрахователя, за които неимуществени вреди
претендира обезщетение в размер на 1 200 лв.
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание
чл.432, ал.1, вр.чл.505 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е
оспорил исковете, като в законовия срок е подал отговор на исковата молба. На
първо място е оспорен описаният от ищеца механизъм на ПТП и твърдението, че то
е настъпило по вина на водача на микробуса, откъдето е заявено твърдение, че не
са налице основания за ангажиране отговорността ответника като застраховател по
„Гражданска отговорност“ на водача на микробуса. Евентуално е направено
възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил.
Оспорено е и наличието на причинно-следствена връзка между описаните увреждания
и описаното ПТП. Оспорен е като завишен и размерът на претендираното
обезщетение. Оспорено е съдържанието на представените от ищеца фактура и
проформа фактура от 14.05.2018 г. - относно вида и размера на вредите. Искът за
неимуществени вреди също е оспорен като неокнователен, с твърдението, че
дружеството като юридическо лице не е деликтоспособно, а освен това е предявена
претенция нза неимуществени вреди на ищеца, а са изложени твърдения и са
представени доказателства за влошено здравословно състояние на трето лице –
неговия баща. Предвид твърдяната неоснователност на главните искове, е оспорен
като неоснователен и искът за присъждане на законна лихва, както и искането
лихвата да бъде присъдена считано от застрахователното събитие, като се твърди,
че на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, законната лихва се дължи от датата, на
която застрахователят се е произнесъл по претенцията, в случая - от 08.05.2018 г.
С
обжалваното решение БРС е уважил иска за неимуществени вреди, както и иска за
законна лихва върху главницата от 3000 лв, считано от 20.04.2018 г., като е
отхвърлил изцяло иска неимуществени вреди, както и иска за законна лихва върху главницата от 3
000 лв за периода 28.03.2018 г. – 19.04.2018 г. На страните са присъдени
разноски съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано само от ответника, съответно – само в осъдителните му части, поради
което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в
останалата – отхвърлителната си част, решението е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо
място съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че обжалваното
решение е необосновано. Според настоящия състав първоинстанционният съд е
установил обосновано релевантните за случая факти, като изводите му са
съобразени и кореспондират с представените по делото доказателства.
Съдът
приема, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките, обуславящи наличие на отговорност за въззивника като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй
като по делото е доказана възникнала деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД на
застрахованото лице – водача на микробус „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА - Т.
Х. Т..
Съдът приема,
че макар представеният по делото двустранен констативен протокол от 28.03.2018
г. за ПТП да е бил надлежно и своевременно оспорен от ответника, констатациите
му не са оборени от събраните по делото доказателства, напротив – кореспондират
с тях.
Представените по делото доказателства установяват не само изявленията на
двамата водачи при съставянето на констативния протокол от св.Д. К., досежно
механизма на настъпване на ПТП и досежно вината на водачите /св.Д.К./; но и механизма
на ПТП /св.Ат.Н./ и наличието на щети по микробуса „Ивеко Дейли” /св.Д.К. и
преписката по Щета № 18110060017 на ЗК „Уника“ АД/, които потвърждават описания
с двустранния констативен протокол и в заключението по тройната САТЕ механизъм
на ПТП.
Въззивният съдебен състав споделя становището на
първоинстанционния съд, че от представените по делото заключения на две
съдебно-автотехнически експертизи за механизма на произшествието, следва да се
кредитира заключението на тройната САТЕ. За разлика от заключението по
единичната САТЕ, заключението по тройната експертиза е изготвено при
съобразяване на всички представени по делото доказателства, вкл.на преписката
по Щета № 18110060017 на ЗК „Уника“ АД, установяваща наличието на щети по
микробуса, констатирани от св.Д.К. и от служителите на застрахователното
дружество. Именно липса на щети по микробуса е обусловило даденото от вещото
лице инж.Шаров по единичната САТЕ заключение. В.л.инж.Шаров е работил само по
снимковия материал, представен от ответника по делото, поради което не е
констатирал и съобразил установените от застрахователя по застраховка „Каско“
щети по микробуса, подробно описани в Описа на Щета № 18110060017. Така
описаните повреди по микробуса кореспондират с описания от св.Ат.Н. механизъм
на произшествието. Ето защо настоящият състав кредитира, също както
първоинстанционният съд, заключението на вещите лица по тройната САТЕ, а
именно, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на микробуса,
което ангажира отговорността на ответното дружество като застраховател по
застраховката „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Съдът намира за частично неоснователни оплакванията на
въззивника, че първоинстанционният съд неправилно не е приел, че е налице
тотална щета, при което е следвало поради наличието на тотална щета и липсата
на представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, да
отхвърли претенцията за обезщетение изобщо.
Съгласно чл.390, ал.2 от Кодекса за
застраховането, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70%
от действителната му стойност, а съгласно чл.390, ал.1 от КЗ, преди изплащане
на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Съгласно
заключението по тройната САТЕ, пазарната стойност на разходите за
възстановяване на щетите на автомобила на ищеца възлиза на общо 3 344 лв
(3 154 лв. – стойност на резервни части и 240 лв - стойност на необходимия
сервизен труд за възстановяване). При посочената от вещите лица по тройната
САТЕ средната пазарна стойност на употребявани автомобили, аналогични на
процесния - 3 480 лв, настоящият състав приема (за разлика от
първоинстанционния съд), че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
По делото не е представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Въпреки това съдът намира за неоснователни доводите
на въззивника, че на основание чл.390, ал.1 от КЗ не дължи заплащане на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, тъй като ищецът не е представил документ, удостоверяващ
прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета. Съгласно
формираната съдебна практика /Решение № 44/02.06.2015 г. по т.д.№ 775/2014 г.
на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 140/01.08.2018 г. по т.д.№ 2278/2017 г. на ВКС,
ТК, І т.о. и др./ изпълнението на задължението за прекратяване на регистрацията
на автомобила при тотална щета и представянето на документ за това пред
застрахователя има значение само за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение. Ето
защо липсата на представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на
автомобила поради тотална щета не е основание за отхвърляне на предявения иск.
Отделно от това представянето на подобен документ по делото е и обективно
невъзможно, тъй като съгласно чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /в
редакцията му към момента на настъпване на вредите, предявяване на претенцията,
вкл.към момента на предявяване на исковата молба, до отмяната му с ДВ,
бр. 47 от 2019 г., в сила от 1.07.2019 г./, за да се прекрати регистрацията на МПС поради
тотална щета собственикът следва да представи уведомление от застрахователя, че
предстои изплащане на обезщетение за тотална щета, каквото в случая с оглед
отказа на ответника да заплати обезщетение ищецът не би могъл да представи.
Предвид горното според настоящия състав на съда искът
на ищеца срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на собствения му автомобил
вреди е доказан по основание.
Съдът намира за основателни оплакванията на
въззивника, че при определяне на размера на вредите, първоинстанционният съд
неправилно не е приел, че е налице тотална щета, при което е следвало от
обезщетението да приспадане стойността на запазените части (до 25%), съотв.да
присъди обезщетение не по-голямо от 2 610 лв.
Както се посочи по-горе, съгласно заключението по
тройната САТЕ, пазарната стойност на разходите за възстановяване на щетите на
автомобила на ищеца възлиза на общо 3 344 лв (3 154 лв. – стойност на
резервни части и 240 лв - стойност на необходимия сервизен труд за
възстановяване), а изчислени по Наредба № 49/2014 г., която според вещите лица
се прилага при липса на фактури, щетите възлизат на общо 1 577,60 лв (вкл.труда
в размер на 240 лв.). Вещите лица са посочили още, че уврежданията по лекия
автомобил са частични и са запазени всички други части на автомобила. Съдът
споделя извода на първоинстанционния съд, че при наличието на представени по
делото фактури за извършен вече ремонт и проформа фактура за стойността на
останалата част от необходимия ремонт за възстановяване на щетите по
автомобила, следва да се приеме, че пазарната стойност на разходите за
възстановяване на щетите на автомобила на ищеца е в размер общо на 3 344 лв.
Посочената от вещите лица по тройната САТЕ средната пазарна стойност на
употребявани автомобили, аналогични на процесния - 3 480 лв, поради което,
както съдът вече посочи по-горе, в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на
чл.390, ал.2 от КЗ. Съгласно чл.20, ал.2 от НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз, обезщетението за вреди на МПС се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно чл.22 от Приложение № 1 към НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, обезщетение при тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното
обезщетение, определен съгласно тази методика, надвиши 80% от действителната
стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие (ал.1), като при установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на
действителната стойност (ал.2). Вещите лица по тройната САТЕ са посочили, че съгласно
чл.22, ал.1 и ал.2 от Наредба № 49/2014 г., 75% от средната пазарна стойност на
процесния автомобил (3 480 лв) е 2 610 лв, като настоящият състав
приема, че при наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2
от КЗ, но и на
значителен обем запазени части по автомобила, искът е основателен и доказан до
размера от 2 610 лв.
На последно
място съдът приема за неоснователно оплакването на въззивника, че
първоинстанционният съд неправилно, при неспазване на чл.106, ал.3 КЗ, е
присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от 20.04.2018 г., вместо от
14.05.2018 г., като не е съобразил, че последният документ по процесната щета,
е представен от А. Н. на 19.04.2018 г.
Настоящият състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на наведени твърдения и на
представени доказателства застрахователят да е изискал от правоимащото лице
представянето на допълнителни доказателства, представеното обяснение от А. Н.
от 19.04.2018 г., не следва да се приема за релевантно доказателство по чл.106, ал.3 от КЗ за началния момент, от който да започва да тече
законна лихва върху обезщетението. Ето защо, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ,
законната лихва следва да бъде присъдена считано от 20.04.2018 г., тъй като
ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя на 28.03.2018 г. с
приложени към нея доказателства, а по делото няма данни ответникът да е изискал
от ищеца представянето на други доказателства след този момент.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сума над 2 610 лв до уважения размер от 3 000
лв, като вместо това следва да се постанови отхвърляне на иска в тази му част.
В останалата
част, поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд,
към които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
При така
постановения резултат, за въззивното производство въззивникът-ответник дължи на
въззиваемия ищец съдебно деловодни разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 440 лв (от общо направени разноски в размер на 600 лв за заплатено
адв.възнаграждение и предвид направеното с Молба-становище вх.№ 2803/10.02.2020
г. възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за
основателно), а въззиваемият-ищец, съобразно отхвърлената част от иска, дължи
на въззивника съдебни разноски в размер на 34 лв (от общо 260 лв разноски за
въззивното производство – 60 лв – държавна такса и 200 лв юрисконсултско
възнаграждение). За първоинстанционното производство въззивникът-ответник дължи
на въззиваемия ищец съдебно деловодни разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 963 лв, а въззиваемият-ищец дължи на ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете, съдебни разноски в размер на 240 лв (от общо
направени разноски в размер на 635 лв, вкл.юрисконсултско възнаграждение от 450
лв). Това налага обжалваното решение да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски над сумата от
963 лв до уважения размер от 1 107,14 лв, както и да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника сумата от още 58,57 лв за разноски за първоинстанционното
производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 2628 от 21.10.2019 г. по гр.д.3605/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.„Тодор Александров” № 81-83 е осъден да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,***, сума над 2610 лв до уважения размер от 3 000,00 лв, представляваща обезщетение
за
претърпените от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр.Бургас, на
ул.„Крайезерна” между собственото на ищеца МПС „Ландровер Фриландер” с рег. № А
6362 КС и собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА,
настъпило по вина на водача на второто МПС Т. Х. Т., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане, КАКТО
И над сумата от 963 лв до уважения размер от 1 107,14 лв,
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.А.Н. с ЕГН **********,***, за осъждане на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83, в качеството му на
застраховател по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с полица № BG/33/117002208876 от 10.08.2017 г., да му заплати, сумата над 2 610 лв (две хиляди шестстотин и десет лева) до предявения размер от 3 000,00 лв (три хиляди лева), представляваща обезщетение
за
претърпяните от него имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.03.2018 г., възникнало в гр. Бургас, на ул.
„Крайезерна” между собственото на ищеца МПС „Ландровер Фриландер” с рег. № А
6362 КС и собствено на „Бургасбус” ЕООД МПС „Ивеко Дейли” с рег.№ А 8495 МА, настъпило
по вина на водача на второто МПС Т. Х. Т., ведно със законната лихва върху разликата
от 390 лв, считано от 20.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2628 от 21.10.2019 г. по гр.д.3605/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83 да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 440 лв
(четиристотин и четиридесет лева), представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с
ЕГН **********,***, да заплати
на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” № 81-83, съобразно отхвърлената
част от исковете, сумата от общо 92,57 лв (деветдесет и два лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща част от направените от ответника
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции (34 лв за въззивното производство
и още 58,58 лв – за първоинстанционното производство).
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.