Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.06.2018 година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, XXVII граждански състав
на
двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар:
Иванка Панчева
прокурор:
като
разгледа гражданско дело № 5077 по описа за 2017 г. на Съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „БУЛМЕД ГРУП“ ООД претендира от съда да приеме
за установено по отношение на ответника МБАЛ
„ЕСКУЛАП“ ООД, че дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4510/2017 г. на РС – Пазарджик,
както следва: главница в размер на 1560,00 лв., с мораторна лихва в размер на 135,04 лв. за периода от
28.12.2016г до 03.11.2017г., по фактура №4789/28.12.2016г.; главница в размер
на 1340,00 лв., с мораторна лихва в
размер на 115,99 лв. за периода от 28.12.2016г. до 03.11.2017г., по фактура
№4790/28.12.2016г.; главница в размер на 1560,00 лв., с мораторна лихва в размер
на 135,04 лв. за периода от 28.12.2016г. до 03.11.2017г., по фактура №4791/28.12.2016г.; и за главница в размер на
1340,00лв., с мораторна лихва в размер на 115,99 лв. за периода от 28.12.2016г
до 03.11.2017г., по фактура №4792/28.12.2016г., ведно със законната лихва върху
всяко от главните вземания, считано от 04.11.2017г., до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди, че между страните съществуват трайни
търговски отношения, изразяващи се в продажба на медицински изделия с
периодични доставки. Посочва, че търговската кореспонденция помежду им се
осъществявала по телефон и чрез електронна поща, а при предаване на стоката се
подписвал приемо-предавателен протокол. От страна на продавача това извършвал служителя
Карина Золова-Рашкова. Твърди се, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. са реализирани множество поръчки между страните. През месец 12.2016 г. са извършени
заявки за закупуване и доставка на медицински изделия, обективирани в
издадените фактури за претендираните парични вземания. Описват се стоките по
вид, брой и цена за всяка доставка. Ищецът поддържа, че не e получил в срок
продажната цена, поради което претендира същата по съдебен ред. Пояснява се, че
плащането е ставало при представяне на фактурата за съответното медицинско
изделие, но представянето на фактурата е ставало в ден различен от денят на
доставката. Така на 28.12.2016 г. са били представени данъчните фактури в
счетоводството на ответника, а конкретно медицинското изделие, отразено във
фактура № 4789/28.10.2016 г. се твърди да е предадено фактически на 10.12.2016
г., а медицинското изделие отразено във фактура № 4791/28.12.2016 г. на
20.12.2016 г., като другите две фактури /№4790/28.12.2016г. и
№4792/28.12.2016г./ са съпътстващи предходните. Твърди се, че в началото на
2017г. са проведени разговори с ответника за доброволно погашение на паричните
задължения, но завършили с неуспех. С оглед неизпълнението на купувача в
темпорално отношение се претендира и мораторната лихва за всяко от главните
вземания. Прави се искане за присъждане на разноски, сторени от ищеца пред
заповедния съд и по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
изцяло оспорва исковите претенции. Посочва, че страните никога не са имали
трайни търговски взаимоотношения, както и че е невярно твърдението, че между
двете дружества се е осъществявала телефонна и интернет кореспонденция от
посочения служител на ищеца, тъй като само управителят на ответното дружество е
оторизиран да извършва поръчки на медицински изделия от името на болницата, а
той никога не е поръчвал стоки от Карина Золова –Рашкова. Поддържа се, че са
неснователни претенциите по така издадените данъчни фактури, за които не е
имало поръчки от ответника, не са доставяни и посочените медицински изделия.
Посочва се, че фактурите не са подписани от управителя на ответното дружество и
липсват приемо-предавателни протоколи. В тази връзка се сочи, че няма
потвърждение от МБАЛ „Ескулап“ ООД за паричните задължения към ищеца по делото
и не е бил сключван какъвто и да било договор за доставка на тези изделия. Пред
заповедния съд, с възражението по чл. 414 от ГПК, ответникът не е изложил други
възражения или твърдения.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Правният спор е с основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 318 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени така предявените искове следва да се установи
наличието на действително правоотношение по договор за търговска продажба, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на
собственост върху процесната стока и да му я предаде, а купувачът да я получи и
да заплати уговорената продажна цена с ДДС. Съгласно чл. 327 от ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Наличието на сключен
договор и предаването на стоката подлежат на доказване от ищцовото дружество, а
фактът на плащане следва да бъде установен от ответника. По иск по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД ищецът следва да установи главното парично задължение и настъпилата му
изискуемост.
От приложеното ч. гр.
дело № 4510/2017 г. на РС-Пазарджик се изяснява, че на 04.11.2017 г. ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. На 07.11.2017 г. е издадена Заповед № 2771, видно от
която ответникът е осъден да заплати исковите претенции. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил, че дължи изпълнение.
Ищецът
е представил 4 бр. фактури, както следва:
фактура №4789/28.12.2016г. на стойност 1560,00 лв. с ДДС, от която е
видно, че касае продажба на 1бр. комплект двуполюсна еднопротеза за ТБС с две
к.к. цимент М05051030000018 за операция на И.Р.У.; фактура №4790/28.12.2016г. на стойност
1340,00 лв. с ДДС, в която е удостоверено, че касае доплащане към фактура
№4789/28.12.2016г.; фактура №4791/28.12.2016 г. на стойност 1560,00 лв. с ДДС,
за доставка на 1бр. комплект двуполюсна еднопротеза за ТБС с две к.к. цимент
М05051030000018, за операция на И. Станоев Димитров, както и фактура №4792/28.12.2016
г. на стойност 1340,00 лв. с ДДС, за доплащане за 1 бр. медицинско изделие към
фактура №4791/28.12.2016г. От същите се изяснява, че между страните по
настоящото съдебно производство са сключени четири договора за търговска
продажба, по силата на които ищецът възмездно е прехвърлил на ответника правото
на собственост върху изброените подробно в тези първични счетоводни документи
стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС, която по всички следва да се
плати на 28.12.2016г. Следователно в тях са обективирани всички съществени
елементи на търговската продажба – страни, обект и цена. Фактурите обаче не са
подписани от представител на ответното дружество и в този смисъл сами по себе
си те не притежават материална доказателствена сила за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства -сключване и изпълнение на сделките.
От
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се
изяснява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ищцовото дружество
и по тях плащания не са постъпили. От проверката
на счетоводните книги на ответника е установено, че фактурите не са осчетоводени
и включени в дневниците му за покупки по ЗДДС. Изчисленията на вещото лице за
мораторна лихва, претендирана по всяка фактура, съответстват на твърденията на
ищеца по период и размер. В съдебно заседание експертът посочва, че е проверило
счетоводните записвания на страните само за месец декември 2016 г. Уточнява, че
технически, а и законово е допустимо покупни фактури да се отразят като данъчно
събитие в следващ календарен период.
От показанията на св. К. З.-Р.
и св. Ч. Ш. , ценени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че
ищцовото дружество предлага импланти за тазобедрени стави /протези/. При
предстоящи операции ответникът, чрез лекар-ортопед, по телефон заявява нужното
медицинско изделие. Търговски отношения страните поддържали през 2016 г., както
и предходните 2-3 години. Това се потвърждава и представените по реда на чл.
192 от ГПК от НАП справки-декларации на ответника от дневниците за продажби и
покупки за периода от м.12.2016-м.12.2017г. От същите се изяснява, че през
месец декември 2016 г. , както и през следващата година болницата е вписала в
дневниците за покупки от „Булмед груп“ ООД
доставки по фактура 4773/16.12.2016г., фактура 4774/16.12.2016г.,
фактура 4788/27.12.2016 г., фактура 4787/27.12.2016 г., фактура 4834/04.01.2017
г., фактура 4461/10.11.2016 г. Свидетелите посочват, че при доставка лекарят
преглежда протезите, след което се подписва приемо –предавателен протокол за
предаването им. В процесния случай, св. Ш. -ортопед, през месец декември 2016 г. е поръчал протези
чрез св. Рашкова, представител на ищеца. При предаване на стоката са съставени
приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани от двамата свидетели. От
предметното съдържание на същите се изяснява, че на 10.12.2016г. и на
20.12.2016 г. ищецът е доставил на ответното дружество по 2 бр. комплекта двуполюсна еднопротеза за ТБС с
две кутии костен цимент М05051030000018.
По
реда на чл. 192 от ГПК третото лице РЗОК-Пазарджик представя справки-декларации
и фактури за извършени в полза на ответното дружество плащания по клинични
пътеки за проведено лечение на пациентите И. С.Д.и И.Р.У./вписани в процесните фактури имена/ за периода месец
12.2016-м.01.2017г. Видно от формуляр от 28.12.2016 г., съставен от ответника, последният е удостоверил, че са вложени
материали за оперативното лечение на И.Р.У., които са закупени от ищеца „Булмед
груп“ ООД-Пловдив по процесната фактура №4789 на стойност 1560,00 лв. и по
фактура №4790 на стойност 1340,00 лв. Ответникът е представил и формуляр от
30.12.2016 г., в който е удостоверил, че
за лечението на И. С.Д.е използвал
медицински изделия закупени от ищеца „Булмед груп“ ООД-Пловдив по
фактура №4791 на стойност 1560,00 лв. и по фактура №4792 на стойност 1340,00
лв. Към формулярите са приложени посочените фактури, върху същите ответникът е
удостоверил изявлението „вярно с оригинал“, а при преценката им, съдът
установява, че съдържанието им кореспондира с това на тези представени по
делото от ищеца.
Макар че процесните фактури
не са заприходени в счетоводството на ответника-купувач и не носят подпис на
негов представител, в който случай биха обективирали извънсъдебно признание на
ответника за съществуване на правоотношенията и получаване на стоката, съдът
намира, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват правнорелевантните
факти твърдени от ищеца.
Представените пред
РЗОК-Пазарджик справки-декларации и формуляри от 28.12.2016г. на ответното
дружество по своята правна същност са частни свидетелстващи документи. Те материализират
извънсъдебно признание на страната, че е осъществила неизгодните за себе си
факти: за възникването на процесните продажбени правоотношения и получаването
на стоките. Поради това същите се ползват с материална доказателствена сила и
се ценят от съда приоритетно. Това е така, тъй като ответникът е декларирал
използването на медицинските изделия, посочени както във фактурите, така и в
приемо-предавателните протоколи, което недвусмислено сочи, че не се е
противопоставил на извършените от св. Ш.( правни действия по сключване на
търговските сделки, а вещите са били в негово владение. Нещо повече, фактът, че
формулярите са подадени на 28.12.2016г., която е и датата на издаване на
фактурите, е индиция, която потвърждава тезата на ищеца, че купувачът е получил
стоката и издадените за нея счетоводни документи. Извънсъдебното признание на
факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства
по делото, съгласно чл. 175 ГПК, подкрепят доводите на ищеца. Съществуването на
процесните задължения се потвърждава и от счетоводните записвания на „Булмед
груп“ ООД. Редовността на водената от страната счетоводна отчетност е
установена от съдебно-счетоводната експертиза, поради което това обстоятелство,
наред с останалите събрани по делото доказателства, също установява
възникването на процесните правоотношения,
по арг. чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ.
Обстоятелството, че
паричните задължения на ответника са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване от него по правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно чл. 77 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение. Този правнорелевантен факт не се установи от
ответното дружество, поради което за съдът се явява ненастъпил.
Предвид изложеното се
налага изводът, че претенциите по чл. 327, ал. 1,вр. чл. 318 от ТЗ следва да се
уважат по основание и размер. Доколкото
паричните задължения са дължими и изискуеми, то като законна последица от това
се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от датата на
сезиране на заповедния съд-04.11.2017г. до окончателното им изплащане.
Съгласно чл. 327 от ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. В случая по всяка фактура страните са
определили падеж на плащане- дата 28.12.2016г., поради което и с оглед
основателността на главните парични вземания следва да се уважат и акцесорните
претенции за мораторна лихва по основание, размер и период така, както са заявени.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да възстанови направените от ищеца съдебни разноски, а с
оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ето защо ответното дружество трябва да заплати
разноски в общ размер на 1422,00 лева, от които: 636,00 лв., сбор от платени
държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 4510/2017г. на РС-Пазарджик; и 786,00 лева за платени държавна
такса, възнаграждение за правна помощ и за изготвяне и изслушване на ССчЕ пред
исковия съд.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
за „БУЛМЕД ГРУП“ ООД, ЕИК 160068188, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Тракия“ № 66, съществуват
парични вземания по отношение на МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес за управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ №19А, за главница
в размер на 1560,00 лева, с мораторна лихва в размер на 135,04 лева за периода от 28.12.2016г. до 03.11.2017г., по фактура
№4789/28.12.2016г.; главница в размер на
1340,00 лева, с мораторна
лихва в размер на 115,99 лева за
периода от 28.12.2016г. до 03.11.2017г., по фактура №4790/28.12.2016г.;
главница в размер на 1560,00 лева, с
мораторна лихва в размер на 135,04 лева
за периода от 28.12.2016г. до 03.11.2017г., по фактура №4791/28.12.2016г.; и за главница в размер на
1340,00 лева, с мораторна лихва в
размер на 115,99 лева за периода от
28.12.2016г до 03.11.2017г., по фактура №4792/28.12.2016г., ведно със законната лихва върху всяко от главните вземания, считано от
04.11.2017г., до окончателното им изплащане, удостоверени в Заповед №
2771/07.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 4510/2017 г. на РС –Пазарджик.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за управление: гр. Пазарджик, ул.
„Свети Архангел“ № 19А, да заплати
на „БУЛМЕД ГРУП“ ООД, ЕИК 160068188, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Тракия“ № 66, сумата от 1422,00 лева,
представляваща сбор от съдебни разноски от 636,00 лв. по ч. гр. дело №
4510/2017 г. на РС –Пазарджик и 786,00 лв. по гр. дело № 5077/2017 г. на РС –
Пазарджик, и платими по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, при
„Юробанк България“ АД.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д. Тодорова